2. Разпространение
Папратовите растения
растат при
разнообразни условия.
Най-често се срещат
във влажни сенчести
и блатисти места.
Някои растат по
дърветата (в
тропичните гори).
Обитават влажни
места или водоеми
3. Обща характеристика
спорови растения
тревисти, рядко
дървесни форми
имат подземно стъбло-
коренище
от коренището се
развиват корени и листа
с разнообразна форма
4. Устройство
Корените обикновено са
влакнести.
При повечето видове
стъблата почти не са
развити или са
видоизменени -подземни
коренища.
Листата са с разнообразна
форма и размери
По долната повърхност на
листата се разполагат
групи спорангии, в които
се образуват спори.
5. Устройство
Листата нарастват с
върха си.
Обикновено те са силно
развити, с нарязана
листна петура
спорангиите са
групирани в групи
наречени споруси
6. Размножаване
Папратовите се размножават безполово-
o вегетативно
o чрез спори
и полово- чрез полови клетки.
Вегетативното размножаване най-често е чрез накъсване на
коренището.
Спорите се развиват в многоклетъчни органи -спорангии, които са
събрани в групи спороси, най-често по-долната повърхност на
листата.
След покълване на спорите се развива малка сърцевидна зелена
пластинка.
Тя се прикрепя към почвата чрез ризоиди.
Върху нея се развиват мъжките и женските размножителни органи.
Оплождането става само при наличие на водна среда.
7.
8. Многообразие
У нас се срещат 45 вида папрати - в горите,
по скалите, в езерата и блата. Широко
разпространени са орловата папрат,
волският език, сладката папрат, мъжката
папрат, женската папрат и др.
9. Женска папрат
Многогодишно тревисто
растение с късо, дебело,
косо разположено
коренище, покрито с кафяви
люспи.
Листата сравнително нежни,
едри, дълги до 150 см.
Спорите яйцевидни до
бъбрековидни, с неопадващо
покривало.
Среща се сравнително често
по влажни, сенчести и
гористи места, главно в по-
високите планини,където
достига до 2 000 м н.в.
10. Мъжка папрат
Многогодишно тревисто
растение с едро, до 30 см
дълго, дебело, косо
възходящо или
хоризонтално коренище,
покрито с остатъци от
листни дръжки на
миналогодишни листа.
Листата са дълги до 1 м .
Спорите узряват през
август-септември.
Разпространена е из
влажни, сенчести гори и
храсталаци в планините
до 1800 м надморска
височина.
11. Сладка папрат
Многогодишна, висока до 40см.
папрат с хоризонтално пълзящо
коренище, покрито с кафяви
люспи.
Листата излизат в две редици от
горната повърхност на
коренището.
Те са с жълтеникава или зелена
дръжка, а петурите им са пересто
нарязани почти до средната
жилка.
Спорангиите са събрани в групи,
които са наредени в два реда от
долната страна на листните
делчета.
Среща се по влажни и сенчести
скали из цялата страна.
12. Златиста папрат
Многогодишно растение
с късо коренище, от което
излиза снопче
презимуващи кожести
листа, дълги 5-25 см,
Разпространена е в цяла
България до към 1500 м н.
в. главно в пукнатини
варовити скали, като
преобладава в по-южните
части на страната, май —
октомври.
13. Орлова папрат
Многогодишно растение
с едри листа, дълги 40-400
см, 2-3 пъти перести,
кожести, на дълга дръжка,
равна на петурата или по-
дълга, голи или в
основата си влакнести.
Коренището дълго,
пълзящо.
Широко разпространена е
в цялата страна от
морското равнище до
високо планинския пояс,
особено по сечища,
поляни и гори.
14. Змийска папрат
Повечето видове
образуват само едно
едногодишно листо.
Корените са къси и
удебелени.
15. Волският език е тревисто многогодишно растение. Един от най-
разпространените видове от отдел Папратовидни в България.
Има късо коренище, от което излизат сравнително едри листа 10-
60 cm. дълги, кожести, голи, с широко до линейно ланцетна
петура, широка 5-7 cm. Дръжката е къса, спорите са наредени от
двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредни
помежду си, дълги 8-18 mm.
Волски език
16. Диксония
Представител на
дървовидните папрати
Произхожда от Нова
Зеландия, но поради
оригиналността си при
специални условия се
отглежда като декоративна
Има едри кожести,
двустранно нарязани листа
са разположени винаги на
върха на растенията.
Те се появяват
последователно.
Достига от 3 до 6 метра.
17. Адиантум - Венерини коси
Адиантум е записан в
Червената книга на България.
Среща се в Южните Родопи и е
известно със своите лечебни
свойства.
Листата са изключително
нежни, свежозелени, перести и
разположени на фини кафяво-
черни клонки.
Стъблото е черно на цвят, като
на дължина може да достигне
до 1 метър.
18. Асплениум
Асплениумите са род
красиви папрати,
разпространени в
тропическите гори на
Африка, Азия и
Австралия.
За разлика от повечето
папрати листата на тази са
цели и образуват фуния.
В природата расте като
епифитно растение и
достига огромни размери.
В фунията му гнездят
птици, откъдето иджа и
едно от имената му
"гнездова папрат".
19. Страшниче
Страшничето е дребно
многогодишно растение
с късо, разклонено
коренище, покрито с
кафяви линейни люспи.
Листата са дълги 5-15 см,
презимуващи, голи, с
дръжка 2-3 пъти по-дълга
от петурата, които към
основата си са клиновидно
стеснени, към горната си
част заострени
20. Изтравниче
Обикновеното изтравниче е
дребна папрат с неестествено
дебело за размерите
й туфесто коренище.
Среща се също по каменистите
и скалистите места сред по-
влажните гори и храсталаци.
Листата й са дълги само 5 - 20
см и са просто перести.
Те са кожести сиво-зелени или
жълто-зелени с червено-
кафяви до черни силно лъскави
и много жилави дръжки.
