КРАЯТ НА ВИЗАНТИЯ
1453
<iframe src="//LearningApps.org/watch?v=px8uq57pc01" style="border:0px;width:100%;height:500px"
webkitallowfullscreen="true" mozallowfullscreen="true"></iframe>
http://ucha.se/watch/1148/Krayat-na-Vizantiya---chast-2
http://ucha.se/watch/1147/Krayat-na-Vizantiya---chast-1
1. Щурмът на
Константинопол
Мехмед II обсажда Константинопол
Худ. Фаусто Зонаро (1903)
Прехвърлянето на османските кораби през сушата към Златния рог.
Худ. Фаусто Зонаро
Но съвременниците са впечатлени най-силно от количеството и мощта на
турската артилерия, която решава изхода от обсадата. Всички извори
споменават едно оръдие, което според Тедалди е „отлято изцяло" и
хвърля „снаряд с обиколка единадесет педи и три пръста и тегло хиляда
и деветстотин фунта". Дука съобщава, че то е изработено от Урбан,
унгарски оръжейник, напуснал службата си при императора и преминал
на османска страна срещу по-добро заплащане. През януари Урбан
успешно прострелва оръдието в Одрин. През февруари то потегля бавно
към Константинопол. Според Дука за придвижването му са потребни
шестдесет бивола и по двеста мъже от всяка страна, които да го крепят.
Напред вървят петдесет дърводелци с двеста помощници и строят
мостове. През март оръдието е на пет мили от обсадения град.
Завладяването на Константинопол е събитие, оценявано по
различен начин. Позициите, които османците заемат на Босфора,
могат да бъдат осмислени като стратегически важни най-вече от
гледна точка на историческата перспектива. След 1453 г. следва
още низ от битки, които предизвикват в Европа пореден пристъп
на бързо отзвучаващ страх и паника: Белград (1456 г.), Смедерево
(1459 г.), Негропонт (1470 г.), Шкодра и Круя (1478-1479 г.), Белград
(1521 г.), Родос (1522 г.), Мохач (1526 г.), Виена (1529 г.).
Превземането на столицата на Византия обаче е символично. И
османците го възприемат като такова. Нешри е записал в
хрониката си: „когато Караманоглу чул, че Истанбул е превзет,
ударил с ръка по коляното си и рекъл с безмерно прискърбие:
„Османецът завладя света...". Завладявайки този град, османците
придобиват повече самочувствие.
Влизането на Мехмед II в Константинопол
Худ. Фаусто Зонаро
2. Горко на победените
Султановите войници започват да грабят града. «Те разбиваха ковчежета с
брадви, копаеха в земята за съкровища и ги намираха, стари и нови, в такова
изобилие, че никой град по това време не можеше да се мери по богатство с
този» пише Леонардо. Духовниците, които преживяват обсадата, са много
подробни в разказите за ограбването на „Света София". Там според Леонардо
нашествениците поругават християнските светини и напълват торбите си със
златна и сребърна утвар и икони. „Те скачаха върху олтарите и подиграваха
нашата вяра и християнските обреди...Разхвърляха светите мощи сякаш бяха
някакви презрени вещи. Предпочитам да подмина с мълчание стореното с
потирите и одеждите...Те събаряха паметници от прекрасен прозирен мрамор
и ги разбиваха на парчета", пише Изидор Киевски на кардинал Висарион в
Рим.
Хората също са плячка. „Те насилваха жените и безчестяха
младежите и след три дни се върнаха в лагера си с шестдесет
хиляди пленници християни", разказва Леонардо Хиоски.
„Да можехте, o слънце и земя, да видите как турските роби и най-
низши люде отвличат и делят млади благороднички, девици и
монахини и ги откарват от града не като волове или овце или други
хрисими домашни животни, а като че са дива, страшна, свирепа и
жестока глутница, обкръжена отвсякъде от мечовете на наемници,
стражи и убийци", пише Изидор.
Джакомо Лангусто за Мехмед II Завоевателя
... Тогава един от везирите рекъл: „В Арнавутлука има едно място,
което наричат Искендерийе. Неговите неверници хич не мируват!"
Повелителят попитал: „Чудно дали хората му са много, или пък са
големи смелчаци?"Отговорили му: „Неверниците на Искендерийе са
много твърдоглави, пък и крепостта им е от стръмните...". „И така да
е! Пригответе се за тази работа" - заповядал султанът...
Разказ за завладяването на Шкодра от османския летописец
Мевляна Мехмед Нешри от хрониката му „Огледало на света"
Дука обрисува столицата така: „...A Градът беше пуст, лежеше
мъртъв, гол, притихнал, нямаше ни форма, ни хубост".
Падането на Цариград в
1453 г. и превръщането
на главната катедрала
катедрала на
християнството Света
София в джамия е краят
на Византийската
империя, условно
приеман и за край на
европейското
средновековие.
краят на византия

краят на византия

  • 1.
  • 2.
  • 3.
  • 4.
  • 6.
    Мехмед II обсаждаКонстантинопол Худ. Фаусто Зонаро (1903)
  • 7.
    Прехвърлянето на османскитекораби през сушата към Златния рог. Худ. Фаусто Зонаро
  • 8.
    Но съвременниците савпечатлени най-силно от количеството и мощта на турската артилерия, която решава изхода от обсадата. Всички извори споменават едно оръдие, което според Тедалди е „отлято изцяло" и хвърля „снаряд с обиколка единадесет педи и три пръста и тегло хиляда и деветстотин фунта". Дука съобщава, че то е изработено от Урбан, унгарски оръжейник, напуснал службата си при императора и преминал на османска страна срещу по-добро заплащане. През януари Урбан успешно прострелва оръдието в Одрин. През февруари то потегля бавно към Константинопол. Според Дука за придвижването му са потребни шестдесет бивола и по двеста мъже от всяка страна, които да го крепят. Напред вървят петдесет дърводелци с двеста помощници и строят мостове. През март оръдието е на пет мили от обсадения град.
  • 10.
    Завладяването на Константинополе събитие, оценявано по различен начин. Позициите, които османците заемат на Босфора, могат да бъдат осмислени като стратегически важни най-вече от гледна точка на историческата перспектива. След 1453 г. следва още низ от битки, които предизвикват в Европа пореден пристъп на бързо отзвучаващ страх и паника: Белград (1456 г.), Смедерево (1459 г.), Негропонт (1470 г.), Шкодра и Круя (1478-1479 г.), Белград (1521 г.), Родос (1522 г.), Мохач (1526 г.), Виена (1529 г.). Превземането на столицата на Византия обаче е символично. И османците го възприемат като такова. Нешри е записал в хрониката си: „когато Караманоглу чул, че Истанбул е превзет, ударил с ръка по коляното си и рекъл с безмерно прискърбие: „Османецът завладя света...". Завладявайки този град, османците придобиват повече самочувствие.
  • 11.
    Влизането на МехмедII в Константинопол Худ. Фаусто Зонаро
  • 12.
    2. Горко напобедените
  • 13.
    Султановите войници започватда грабят града. «Те разбиваха ковчежета с брадви, копаеха в земята за съкровища и ги намираха, стари и нови, в такова изобилие, че никой град по това време не можеше да се мери по богатство с този» пише Леонардо. Духовниците, които преживяват обсадата, са много подробни в разказите за ограбването на „Света София". Там според Леонардо нашествениците поругават християнските светини и напълват торбите си със златна и сребърна утвар и икони. „Те скачаха върху олтарите и подиграваха нашата вяра и християнските обреди...Разхвърляха светите мощи сякаш бяха някакви презрени вещи. Предпочитам да подмина с мълчание стореното с потирите и одеждите...Те събаряха паметници от прекрасен прозирен мрамор и ги разбиваха на парчета", пише Изидор Киевски на кардинал Висарион в Рим.
  • 14.
    Хората също саплячка. „Те насилваха жените и безчестяха младежите и след три дни се върнаха в лагера си с шестдесет хиляди пленници християни", разказва Леонардо Хиоски. „Да можехте, o слънце и земя, да видите как турските роби и най- низши люде отвличат и делят млади благороднички, девици и монахини и ги откарват от града не като волове или овце или други хрисими домашни животни, а като че са дива, страшна, свирепа и жестока глутница, обкръжена отвсякъде от мечовете на наемници, стражи и убийци", пише Изидор.
  • 15.
    Джакомо Лангусто заМехмед II Завоевателя ... Тогава един от везирите рекъл: „В Арнавутлука има едно място, което наричат Искендерийе. Неговите неверници хич не мируват!" Повелителят попитал: „Чудно дали хората му са много, или пък са големи смелчаци?"Отговорили му: „Неверниците на Искендерийе са много твърдоглави, пък и крепостта им е от стръмните...". „И така да е! Пригответе се за тази работа" - заповядал султанът... Разказ за завладяването на Шкодра от османския летописец Мевляна Мехмед Нешри от хрониката му „Огледало на света"
  • 16.
    Дука обрисува столицататака: „...A Градът беше пуст, лежеше мъртъв, гол, притихнал, нямаше ни форма, ни хубост".
  • 18.
    Падането на Цариградв 1453 г. и превръщането на главната катедрала катедрала на християнството Света София в джамия е краят на Византийската империя, условно приеман и за край на европейското средновековие.