8. Но съвременниците са впечатлени най-силно от количеството и мощта на
турската артилерия, която решава изхода от обсадата. Всички извори
споменават едно оръдие, което според Тедалди е „отлято изцяло" и
хвърля „снаряд с обиколка единадесет педи и три пръста и тегло хиляда
и деветстотин фунта". Дука съобщава, че то е изработено от Урбан,
унгарски оръжейник, напуснал службата си при императора и преминал
на османска страна срещу по-добро заплащане. През януари Урбан
успешно прострелва оръдието в Одрин. През февруари то потегля бавно
към Константинопол. Според Дука за придвижването му са потребни
шестдесет бивола и по двеста мъже от всяка страна, които да го крепят.
Напред вървят петдесет дърводелци с двеста помощници и строят
мостове. През март оръдието е на пет мили от обсадения град.
9.
10. Завладяването на Константинопол е събитие, оценявано по
различен начин. Позициите, които османците заемат на Босфора,
могат да бъдат осмислени като стратегически важни най-вече от
гледна точка на историческата перспектива. След 1453 г. следва
още низ от битки, които предизвикват в Европа пореден пристъп
на бързо отзвучаващ страх и паника: Белград (1456 г.), Смедерево
(1459 г.), Негропонт (1470 г.), Шкодра и Круя (1478-1479 г.), Белград
(1521 г.), Родос (1522 г.), Мохач (1526 г.), Виена (1529 г.).
Превземането на столицата на Византия обаче е символично. И
османците го възприемат като такова. Нешри е записал в
хрониката си: „когато Караманоглу чул, че Истанбул е превзет,
ударил с ръка по коляното си и рекъл с безмерно прискърбие:
„Османецът завладя света...". Завладявайки този град, османците
придобиват повече самочувствие.
13. Султановите войници започват да грабят града. «Те разбиваха ковчежета с
брадви, копаеха в земята за съкровища и ги намираха, стари и нови, в такова
изобилие, че никой град по това време не можеше да се мери по богатство с
този» пише Леонардо. Духовниците, които преживяват обсадата, са много
подробни в разказите за ограбването на „Света София". Там според Леонардо
нашествениците поругават християнските светини и напълват торбите си със
златна и сребърна утвар и икони. „Те скачаха върху олтарите и подиграваха
нашата вяра и християнските обреди...Разхвърляха светите мощи сякаш бяха
някакви презрени вещи. Предпочитам да подмина с мълчание стореното с
потирите и одеждите...Те събаряха паметници от прекрасен прозирен мрамор
и ги разбиваха на парчета", пише Изидор Киевски на кардинал Висарион в
Рим.
14. Хората също са плячка. „Те насилваха жените и безчестяха
младежите и след три дни се върнаха в лагера си с шестдесет
хиляди пленници християни", разказва Леонардо Хиоски.
„Да можехте, o слънце и земя, да видите как турските роби и най-
низши люде отвличат и делят млади благороднички, девици и
монахини и ги откарват от града не като волове или овце или други
хрисими домашни животни, а като че са дива, страшна, свирепа и
жестока глутница, обкръжена отвсякъде от мечовете на наемници,
стражи и убийци", пише Изидор.
15. Джакомо Лангусто за Мехмед II Завоевателя
... Тогава един от везирите рекъл: „В Арнавутлука има едно място,
което наричат Искендерийе. Неговите неверници хич не мируват!"
Повелителят попитал: „Чудно дали хората му са много, или пък са
големи смелчаци?"Отговорили му: „Неверниците на Искендерийе са
много твърдоглави, пък и крепостта им е от стръмните...". „И така да
е! Пригответе се за тази работа" - заповядал султанът...
Разказ за завладяването на Шкодра от османския летописец
Мевляна Мехмед Нешри от хрониката му „Огледало на света"
16. Дука обрисува столицата така: „...A Градът беше пуст, лежеше
мъртъв, гол, притихнал, нямаше ни форма, ни хубост".
17.
18. Падането на Цариград в
1453 г. и превръщането
на главната катедрала
катедрала на
християнството Света
София в джамия е краят
на Византийската
империя, условно
приеман и за край на
европейското
средновековие.
