fgtfu

1. Курсова работа
на тема
Юстиниан Велики и
архитектурата по това време
Изготвил
НГДЕК Екатерина Неделчева 11б

2. 1. Произход
 роден – 11 май 483 (Тауризиум)
 осиновен от чичо си Юстин
 получава добро образование в
Константинопол
Детайл от базиликата "Сан Витале" в Равена
 след смърта на чичо си се възкачва на
престола 1 април 527
 през 525 се жени за Теодора
 умира в Константинопол на 14 ноември
565

3. 2.Теодора
 от скромно потекло
 работи като танцйорка след
смъртта на баща си
 за да се оженят Юстиниан и Юстиниан и Теодора
Теодора брачните закони са
промениени
 от висшите кръгове тя е
отхвърлена заради произхода си
 остава в историята като добър
съветник на мъжа си Юстиниан и свитата му, мозайката от Равена

4. РАЗЦВЕТ НА ВИЗАНТИЙСКАТА АРХИТЕКТУРА ПРЕЗ ВЕКА НА
ЮСТИНИАН I
Елинистичната християнска базилика отживявала своето време най-напред в самия
Константинипол, който се стремил към цялостномасивен строеж. Там през VI в. Не се
строили вече такива базилики. След големите пожари, особено при въстанието Ника,
нараснала необходимостта от представителност за поддържане намалелия престиж на
остатъците от робовладелския строй. Само по периферията на държавата (Мала Азия,
Сирия, Египет, Балканския полуостров, Армения, Равена, Рим) елинистични базилики се
строили още по стара традиция. При това на изток в тези базилики се забелязвали
значителни изменения : колоните се сменяли от четвъртити стълпове или изцяло, или
алтернативно , или само на определени конструктивни места. Архитравите върху
подпорите се сменяли с аркади, а общата дължина на наоса се намалявала- опити, които
водили към обединяване на конструкциите, за да се постигне крайната цел-засводяването.
Тази цел се постигала бавно, постепеннокато цялото застрояване трябвало да се
раздроби на пространства, за да се покрие с отделни, макар и свързани помежду си сводове.
От друга страна, необходимостта от по-големи зали налага едно по-разширено централно
пространство, което обединявало останалите чрез съчетание и оформяне. Страничните
засводени пространства трябвало да помагат при засводяването по възможност на по-
голямо централно пространство. Ясна била тенденцията към типа куполна базилика.

5. Преди да се развие обаче този нов тип базилика и да се дадат монументални
решения, които при това се оформили ясно само в отделни паметници, се минало
през много други среди смесени или непълни решения. Във връзка с това се наложили
нови форми и в сновните елементи на архитектурата-колонно-аркадната система
със своите части: арки, колони, особено изменени и опростени антични
капители, кубични и с импости от началото на V в., корнизи и други.
Както се споменава, през IV в. върху територията на Византия се развили други
типове култови и други сгради, освен базиликите- често централни, със своите
разновидности, както и дуги смесени типове. Това били разновидностите на
простите ротонди и октогони: трихорумите и “четирилистниците”, а също и
църкви с план на свободния гръцки (по-рядко латински) кръст. И самата базилика с
напречен кораб давала възможност за нови пространствени решения, които не
закъснели да се появят във връзка с опитите за засводяването не само на олтарна
апсида, но и на централната част на наоса. Тук те имали архитектурни образци в
много от постройките на езическата античност.

6. 3. Aрхитектура
 “Св. Димитър” в Солун

7.  “Св. Аполинарий” в Равена
 Еленска базилика при Пирдоп
Храмът е представлявал
внушителна трикорабна
базилика с размери 30,50 х
17,00 m с три апсиди (една
по-голяма в средата и две по-
малки от двете страни).
Средният кораб е разделен на
два еднакви квадрата от
четири колони. От северната
страна има стълбище.

8. Храмът е бил ограден с
каменна крепостна
стена с ширина 1,60
m, в чиито ъгли са
били разположени
почти еднакви
правоъгълни
отбранителни кули с
размери 7,30 на 5,90 m.
По стълбищните основи се съди, че
крепостната стена била висока от 6
до 8 m.

9.  -“Св. Сергей и Вакх” в Костантинопол

10.  “Св. Апостоли” в Цариград
Строежът на църквата
„Свети Апостоли“ започва
около 330 година от
император Константин I,
който прави Византион
столицата на Римската
империя. Църквата е
завършена от сина и
наследник на Константин
Констанций II. За формата
на църквата не е известно
почти нищо, с изключение на
това, че е била
кръстообразна.

11. Историкът Евсевий Кесарийски казва, че тя е била висока сграда с
портици от четирите страни, мраморни стени и позлатен покрив.
Така или иначе по време на управлението на император Юстиниан
I е сметнато, че църквата не е достатъчно грандиозна и на нейно
място е построена нова. Историкът Прокопий Кесарийски отдава
новия строеж на Юстиниан, докато авторът известен като Псевдо-
Кодин го приписва на императрица Теодора. Новата църква „Свети
Апостоли“ е осветена на 28 юни 550 година.(1)
 „Сан Витале„ б Равена
Един от най-бележитите
примери на византийското
изкуство и архитектура в
Западна Европа

12. Базиликата има осмоъгълна
основа, т.н. октогон.
Базиликата е украсена с най-
богатите и пищни
византийски мозайки, които
са и с най-големи размери
извън самия Константинопол.

13. Базиликата е украсена с най-богатите и пищни византийски
мозайки, които са и с най-големи размери извън самия
Константинопол.

14. Мозайките на Сан Витале са били предназначени да демонстрират пред
западния свят могъществото и безупречния вкус на византийския император
Юстиниан І по време на византийско владичество в Италия. Те са ценен
образец на раннохристиянското монументално изкуство, създадено в стила и
техниката на византийската мозайка.(2)

15.  Храмът "Света София"
Първоначално построена през 360 година, църквата е разрушавана
на два пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е
построена през 532-537 година при император Юстиниан I по
проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал.

16. Храмът "Св. София" е най-внушителният паметник на
Византийското изкуство.

17. Императорът им поставя за цел много
амбициозен план, чиято цел е да създаде
най-големия и велик храм в историята.
За целта не са пестени никакви средства
и църквата е завършена в изключително
кратък период от 5 години под зоркия
контрол на самия Юстиниан.
Използвани са ценни материали от
територията на цялата империя.
Цялата вътрешност на църквата е
облицована или със златни мозайки или
със скъпи видове мрамор. Много от
е изпразнил
имперската хазна.(3)

19. След нейното построяване Св. София оказва сериозно влияние
в развитието на архитектурата. Това важи особено за
православните храмове до ден днешен.

20. 4.Библиография
 www.pravoslavieto.com
 www.wikipedia.com
 www.scribd.com
 Димитър Ангелов, Византийската култура
5.Бележки
(1) www.wikipedia.com
(2) www.pravoslavieto.com
(3) www.wikipedia.com