Презентация пред конференция на РБ "Никола Фурнаджиев" - гр. Пазарджик, 20. Май 2010 г.

1. СУ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ПО СТАРА ИСТОРИЯ, ТРАКОЛОГИЯ И СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ
ПРИНОСИТЕ НА СТЕФАН ЗАХАРИЕВ КЪМ ИСТОРИЯТА
НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В ДРЕВНОСТТА
ЙОРДАН ИЛИЕВ
РЕДОВЕН ДОКТОРАНТ

2. Историография
• първият българин, който прави опити да локализира
споменавани в античните извори тракийски племена;
племена
• приема, че Тракия била поделена между 5 тракийски племена;
• Най-голямото тракийско племе били одрисите в района на р.
Марица край дн. Одрин, а след тях се нареждали бистоните –
около дн. Ксанти, сатрите – в Рила и Родопите, тилатеите – в
Средна гора и бесите – обитаващи полето (!);
• Локализациите на тези племена остават в по-голяма или по-
малка степен спорни и до днес.

3. • Повдигането на въпроса за Дионисовото прорицалище в
Тракия;
Тракия
• То се намирало в Родопите, „на най-високия връх ... наречен
Гьоз-тепе (дн. Виденица)”;
• Като основания за предложената локализация са изброени:
отличната видимост към юг, изток и север, както и наличието на
значителни мраморни развалини и мозайки на това място.
• До началото на ХХ век тази локализация не била оспорена,
което вероятно се дължи и на подкрепата ѝ от редица
авторитетни учени, като Константин Иречек и Братя Шкорпил;

4. Археология
• съобщава за положението на археологически обекти край
населените места в територията, която описва, като крепости,
светилища, пътища и др.;
• пръв прави опит за съставянето на първообраз на
археологическа карта;
• Самият той успял да придобие някои движими археологически
паметници.

5. Епиграфика
• прилага преписи и рисунки на епиграфски паметници;
паметници
• записките на Ст. Захариев са най-ранните, отнасящи се до
Светилището при Баткун (дн. Паталеница), прочуто с богатия си
епиграфски архив;
• от съществено значение е неговото наблюдение, според което
половината от надписите в светилището били на старогръцки, а
другата половина на латински език;
• направил препис на все още недостатъчно убедително
разчетения надпис, изсечен в скалите край с. Ситово.

6. Стефан Захариев Алберт Дюмон

8. Изсечени в скалите изображения

9. Фолклор
• използва фолклорна информация за решаването на проблеми
от античната история;
история
• Става дума за дочуто от Ст. Захариев название „Бешя фара”;
според него „може би това са били Страбоновите беси и това
да е бил градът Бесапара, който се споменава в старите
земеописания...”;
• Към подобна възможност благосклонно се изказал и
Константин Иречек, но Петко Р. Славейков категорично отхвърля
освен предположението, така също и достоверността на самата
базова информация.

10. Заключение
• Важно е и тук да се отбележи, че по-горе бяха изтъкнати само
приносите на Стефан Захариев към историята на древна Тракия.
Наред с тях обаче неговата книга съдържа също информация за
българската история през Средновековието и Възраждането,
като нерядко в тези и други случаи самата тя е исторически
извор;
• Представените и коментирани в настоящата работа данни
показват, че книгата на Стефан Захариев „Географико-историко-
статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза” е
първият опит за интердисциплинарно изследване, написано от
българин, посветено на фрагменти от историята на древна
Тракия.