1. ВЪТРЕШНА ПАМЕТ
1. Видове вътрешна памет. Към вътрешната памет на компютъра се
включват оперативната памет от типа RAM и постоянната памет от типа ROM.
След процесора, един от най-важните компоненти на всеки компютър е
неговата оперативна памет.
2. RAM памет
RAM (Random Access Memory) памет c произволен достъп. Нарича се "с
произволен достъп" поради факта, че до всяко място от паметта може да се
осъществи достъп толкова бързо, колкото и до произволно друго място.
Паметта служи като буфер между централния процесор и останалите
компютърни компоненти. Централният процесор например, може да изпълнява
само тези инструкции и да ползва само тези данни, които са в RAM паметта. За
да разпечатаме един файл, който е записан на дискета върху принтер, той също
трябва да мине през RAM паметта. Важна характеристика на RAM паметта е, че
тя е енергозависима памет. Това означава, че за да помни, на нея й трябва
електрическо захранване. Когато компютърът е изключен, RAM паметта е
празна, а само когато е включен, паметта е способна да приема и съхранява
копие от софтуерните инструкции и данните, необходими за работата в
момента.
3. Основните предназначения на RAM паметта са следните:
♦ Съхраняване на копие от системните софтуерни програми, които
контролират базовите функции на компютъра. Това копие се зарежда в RAM
паметта, когато компютърът се включи и остава там през цялото време докато
той е включен.
♦ Временно съхраняване на копие от приложни програми, чиито инструкции се
извикват и изпълняват от централния процесор.
♦ Временно съхраняване на данни, които се въвеждат от клавиатурата или
други входни устройства, докато те бъдат съхранени за по-дълго време на
устройствата за съхранение на данни или бъдат прехвърлени към централния
процесор за обработка.
♦ Временно съхраняване на данни, които са резултат от обработка, докато
бъдат извикани от друг процес за обработка или бъдат прехвърлени към
изходните устройства като екран, принтер или диск.
Обемът на RAM паметта, която имате инсталирана на вашия компютър,
се отразява пряко върху възможностите му да работи с големи и сложни
програми. Паметта се измерва в мегабайти, гигабайти. По принцип, колкото
повече памет има компютъра, толкова по-добре, защото ще може да:
♦ изпълнява по-големи програми;
♦ съхранява копие на две или повече програми, които да се изпълняват
едновременно;
♦ работи по-бързо и по-ефективно;
♦ съхранява изображения за създаване на графики и анимация;

2. ♦ обработва повече данни едновременно.
4.Колко памет е необходима
Разработчиците на операционни системи и на софтуерните продукти
непрекъснато увеличават техните възможности, което води до увеличаване на
системните изисквания - т.е. имате нужда от повече памет. Когато имате повече
памет на вашия PC, незабавно се забелязва подобрението в производителността
му. Но паметта на всеки компютър не може да се разширява безкрайно. Това
зависи от архитектурата на системната платка и от типа на процесора. Добре е,
когато купуваме нов компютър, да се интересуваме не само от това какви са
възможностите му в момента, но какви възможности има за разширение (up-
grade) на паметта.
5.Памет и производителност
Доказано е, че добавянето на повече памет към компютърната система
увеличава нейните работни качества и характеристики. Ако няма достатъчно
място в паметта за цялата информация, от която се нуждае процесорът,
операционната система създава т. нар, виртуална памет, която е организирана
във вид на дисков файл.
По този начин процесорът запазва място на твърдия диск, симулиращо
допълнителна RAM. Процесът на обръщане към тази виртуална памет забавя
работата на системата. В повечето случай на процесора му отнема
приблизително 200 ns за достъп до RAM в сравнение с 12 000 000 ns за достъпа
до твърдия диск.
Един добър пример за това е, когато процесорът зарежда приложна
програма в паметта. Тогава програмата да работи възможно най-бързо и
ефективно. На практика това означава, че когато програмата е заредена в
паметта, ще работите бързо и ще прекарвате по-малко време пред компютъра,
чакайки го да изпълнява задачи. Процесът започва, когато въведете команда
чрез клавиатурата. Процесорът тълкува командата и инструктира твърдия диск
да зареди съответната програма в паметта. Щом данните са заредени в паметта,
на процесора му е необходимо много по-малко време за достъп до тях,
отколкото четейки ги от твърдия диск.
фиг.
8.2

3. фиг. 8.3. Основни компоненти на дънната платка на компютъра
6.Как работи паметта с процесора
Процесорът често се оприличава като мозък на компютъра. Там е
мястото, където се правят действителните изчисления. Контролерът на паметта
e част от чипсета и установява информационния поток между процесора и
паметта.
Шината за памет се разполага от контролера на паметта до самите банки памет.
Някои системи имат архитектура на шината за памет, състояща се от две части:
предна - FSB (Front Side Bus) и задна - BSB (Back Side Bus). Предната се
простира от процесора до главната памет, а задната от контролера на паметта
до L2 кеша.
7.Бързодействие на RAM паметта
Когато процесорът се нуждае от информация от паметта, той изпраща
заявка, която се приема от контролера на паметта. Контролерът изпраща заявка
към паметта и съобщава на процесора кога информацията ще е готова за четене.
Бързината на този цикъл зависи от скоростта на паметта, както и от
бързодействието на магистралата.
Бързодействието на RAM паметта се задава в наносекунди (ns), но
понякога се измерва в мегахерци (MHz). Дали се измерва в мегахерци или
наносекунди, скоростта на паметта означава колко бързо модулът може да
доставя данните при получаването на заявка от процесора.
Времето за достъп се измерва от момента, в който модулът памет получи заявка
за данни до момента, в който данните са готови за предаване.
Могтгагу Expansion
Chipset Connactors