1. Адресирания на инструкциите
Изпълнението на инструкциите и преноса на данни става по различни
начини, известни като адресиране. Разните видове адресирания са закодирани в
КОП и се описват удобно чрез програмните модели. Начините на адресиране са
най-богати при CISC инструкциите и силно редуцирани при RISC.
Разгледаните модели са илюстрирани чрез конкретни инструкции,
използвани при фамилия МК 8051 на фирмата Intel.
1. Регистрово (вътрешно) адресиране. Подходящо е при работа с
вътрешните регистри на ядрото. Инструкциите са еднобайтови и се изпълняват
за един цикъл. КОП е записан в старшата половина на байта, а адресът на
вътрешен регистър – в младшата му част.
Примерна инструкция за регистрово адресиране, с мнемоничния израз
INC A означава „Увеличи съдържанието на акумулатора ACC с 1”. Нейното
графично-символно описание е :
А ← (А) + 1
Със скобите е означен адрес – оперира се със съдържанието на адресния
регистър.
На фиг. 5 3 е даден програмен модел на еднобайтовата инструкция
INC A.
Машинният еднобайтов код на тази инструкция е 04H (0000 0100).

2. 2. Описание на програмния модел.
Изпълнението на инструкцията, според вътрешната микропрограма,
изисква началните стъпки, съгласно
фиг. 5 1
Следват специфичните стъпки на тази адресация: фиг.5 3
 Превеждане на АЛУ в режим на сумиране
 Четене на съдържанието на АСС и добавяне на 1 чрез АЛУ
 Запис на резултата в АСС
След изпълнението на операцията броячът CnPC увеличава съдържанието
си с 1 и въвежда адреса на КОП на следващата инструкция.