Ивановден - традиции, обичаи и поверия
Краят на коледното
празнуване
•Традициите казват, че на Ивановден
идва краят на коледното празнуване,
започнало много по-рано – някъде
около Игнажден и Бъдни вечер. По това
време идва краят и на обикалянето на
маскираните дружини. В районите,
където традициите продължават да
съществуват в близък до оригиналния
си вид, водачът на дружината бива
изкъпван от другарите си и след това
трябва да бъде домакин на почерпката.
Базирайки се на запазени традиции, в
деня на свети Йоан Кръстител се прави
ритуално къпане първо на всички
именици, които празнуват в този ден.
Тъй като според българските традиции е
прието на имен ден да не се канят гости,
в миналото се е считало за нещастие,
ако никой не посети именик, който
празнува на Ивановден.
Ивановден
• Ивановден е следващият от
поредицата важни дати, с които
стартира новата година. По стар стил
празникът, заедно с Йордановден,
бележат средата на зимата. Тогава
обикновено времето е било най-студено
и с най-много сняг. Ако на Йордановден се
празнува кръщението на Исус Христос в
река Йордан от Йоан Кръстител, то на
Ивановден се почита самият Йоан
Кръстител. Светецът е наричан още
„Предтеча“, заради това че по време на
своите проповеди е подготвял хората за
идването на Спасителя. Ивановден
задържа мястото си в класацията като
празникът с най-много именици. Докато
на Йордановден има много традиции
свързани с мъжете, то на Ивановден
обредите са свързани с … жените.
Йоан Кръстител
– покровител на
кумството
•На различи места в страната традицията на
кумството е свързана с къпането на
младоженците от страна на кумовете.
Ритуалът се отнася до двойките, които са
сключили брак през изминалата година. На някои
места този ритуал се нарича „Къпанки“ и се
прави и до днес. Според традицията, останала и
до днес, редно е младоженците да гостуват на
кумовете си, като на трапезата има месо и вино.
Виното тук, както и в повечето случаи, се
асоциира с кръвта и кръвната връзка. Трапезата
на празника включва както зърнени храни, така
и месни като луканка, кървавица и свинско месо.
Редно е да се постави и баница. Традицията на
Ивановден казва, че кумът, който е венчал
младото семейство, го посреща със специално
направена за целта питка. Тя има строго
определена украса от сушени плодове, захаросани
ябълки, босилек и здравец.
Отбелязване
за Ивановден
•Датировката на празника
Ивановден е 7-ми януари по нов
стил и 20-ти януари по стар.
По различни данни от
статистиката в този ден
имениците са над 300 хил. души,
което си е доста хора.
Неслучайно Богдана Карадочева
посвети песен на всички
Ивановци. Според вярванията
Йоан Кръстител е покровител
на кумството или иначе казано
на връзката между
младоженците и кумовете.
Трапезата на
Ивановден
Един толкова специален празник като Ивановден, не може и
без вкусни яситя. По традиция днес трябва да си приготвим една
от най-вкусните зимни гозби – свински ребърца с кисело
зеле, варено жито, което присъства на почти всеки български
празник, традиционният за това време на годината ошав от
сушени плодове, вкусна баница със сирене, традиционна
кървавица и луканка. Едно българско меню, което повечето от
нас биха си хапнали с удоволствие.
Прочистване от злите
духове на Ивановден
•Според залегналите в традициите вярвания, кукерите може да посещават
домовете и на Ивановден, което е 7-ми януари. На някои места в
страната, в опит да съживят старите традиции, се налага празнуване и по
стар стил на 20-ти януари, като обикновено се изпълняват различни
типично местни ритуали. Ето защо през последните години все по-често
традициите в различните части на страната се променят и на датата по
стар стил също се появяват маскираните групи, традиционни за
празника. Разбира се, както се полага, те посещават домовете на хората и
извършват определените действия за прогонване на злите сили и духове.
Кукери
Един от най-ярките и интересни моменти в
традиционния български календар са народните
кукерски игри – маскаради. Те започват на Сирна неделя
или на Чисти понеделник, наричан Кукеровден,
Кукувден, и продължават до Тодоровден. В отделните
райони на страната кукерите са познати с различни
наименования: старци, кукуве, бабугери и др. Кукерският
обичай включва два основни момента. Първият е
обхождането на къщите в селото с пожелания за здраве,
плодородие и късмет. Във всеки двор кукерите
разиграват различни комични сценки, често с фалическа
символика. Вторият важен момент от кукерските игри е
обредното заораване и засяване, което се извършва на
мегдана, където са се събрали всички съселяни.
Централната фигура тук е царят, обикновено най-
личният стопанин, като има изискване той да е с първо
мъжко дете или с близнаци, „за да бъде плодородна
годината”. Царят впряга в дървено рало кукера зет и три
пъти обикаля селското хорище, наподобявайки оране.
Женски водици
• Денят на Йоан Кръстител е известен на места още
и като Женски водици. Йордановден носи името
Мъжки водици, заради обредите свързани с вода,
в които участват мъже. На Ивановден обаче
подобни обреди се извършват от жени, откъдето
идва и името на деня. Традиционно е прието
ергените да къпят момите, като е най-добре
ритуалът да бъде извършен в течаща вода.
Запазените традиции казват, че именно на този
празник жените носят жива вода от „къпани“ реки
и с нея поръсват за здраве и благоденствие. Счита
се, че тези жени, които не се страхуват на
празника да влязат в ледените води, ще родят
здраво поколение. На различи места в страната са
запазени обичаи, според които във водите на
реката, които са близо до ледени, се играе мокро
хоро, което е подобно на леденото мъжко хоро,
но се танцува само от жени.
Старата дата на
Ивановден
• Старата дата на Ивановден е била в средата на зимата, което
пък значи, че земеделската година е била в почивния си
период. С настъпването на Ивановден обаче, хората са
опитвали да намекнат на зимата, че й е време да си ходи. Време
й е да дава път на топлата и приятна пролет и на новото начало
във всичко. Както във всички поверия в периода около
празниците и на този ден кукерските обреди и изгонването на
духовете е свързано с пожелания и наричане за плодородие,
берекет и здраве в предстоящата година.
Побратимяването на Ивановден
Според други запазени традиции, в деня на свети
Йоан Кръстител се извършват ритуалите по
побратимяването. В различните райони на страната
обредът се извършва по типични за мястото начини.
Най-общо казано желаещите да станат побратими, си
ходят на гости, започвайки в ред от най-възрастния.
При посещението на всяка къща на Ивановден се иска
благословията на майката на момчето. Майките от
своя страна даряват побратимите с китки, вързани с
червен конец и паричка. Това са символи, които
пожелават здраво и дълго като вечността приятелство.
Побратимяването -означава взаимна подкрепа –
подадена приятелска ръка, когато единият от
партньорите има най-голяма нужда от помощ.
Основните ценности, залегнали в идеята за
побратимяване са приятелството, сътрудничеството и
взаимното опознаване на народите. Обредният обичай,
известен под името побратимство или побратимяване,
се състои в това, две личности – мъж или жена, чужди по
кръв, след извършването на обреда стават помежду си
духовни братя, което важи в техните отношения и в
отношенията на техните деца като кръвно родство. Тоя
обичай се среща много често и играе важна роля в
живота народен.
Побратимяването, се извършва при няколко
случаи.
-При оказана помощ за благодарност- когато някой окаже някому помощ в
нещастие, премеждие, напаст, беда или явна смърт.
-При усилена полска работа, по вършитба, коситба и гроздобер, първи на
помощ се притичват побратимите и техните роднини, на сватба и на
погребение пак първи ще дойдат побратимите , защото каквото и да се случи в
едно семейство - за добро или за лошо, винаги, има нужда от нечия подкрепа!
-когато животът на едного се намира в неминуема опасност, а друг се притече
на помощ и го избави и в други подобни случаи – народната вяра тая оказана
помощ издига в култ на кръвно родство и повелително препоръчва
побратимяването. Народната вяра учи и казва, че после тая оказана помощ
избавителят става кръвен роднина на избавения и помежду ми, както и
помежду техните деца, плътни отношения се строго забраняват и непременно
трябва да се извърши обредът побратимяване.

Традиции и Обичаи по Иванов ден - 1 клас

  • 1.
    Ивановден - традиции,обичаи и поверия
  • 2.
    Краят на коледното празнуване •Традициитеказват, че на Ивановден идва краят на коледното празнуване, започнало много по-рано – някъде около Игнажден и Бъдни вечер. По това време идва краят и на обикалянето на маскираните дружини. В районите, където традициите продължават да съществуват в близък до оригиналния си вид, водачът на дружината бива изкъпван от другарите си и след това трябва да бъде домакин на почерпката. Базирайки се на запазени традиции, в деня на свети Йоан Кръстител се прави ритуално къпане първо на всички именици, които празнуват в този ден. Тъй като според българските традиции е прието на имен ден да не се канят гости, в миналото се е считало за нещастие, ако никой не посети именик, който празнува на Ивановден.
  • 3.
    Ивановден • Ивановден еследващият от поредицата важни дати, с които стартира новата година. По стар стил празникът, заедно с Йордановден, бележат средата на зимата. Тогава обикновено времето е било най-студено и с най-много сняг. Ако на Йордановден се празнува кръщението на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител, то на Ивановден се почита самият Йоан Кръстител. Светецът е наричан още „Предтеча“, заради това че по време на своите проповеди е подготвял хората за идването на Спасителя. Ивановден задържа мястото си в класацията като празникът с най-много именици. Докато на Йордановден има много традиции свързани с мъжете, то на Ивановден обредите са свързани с … жените.
  • 4.
    Йоан Кръстител – покровителна кумството •На различи места в страната традицията на кумството е свързана с къпането на младоженците от страна на кумовете. Ритуалът се отнася до двойките, които са сключили брак през изминалата година. На някои места този ритуал се нарича „Къпанки“ и се прави и до днес. Според традицията, останала и до днес, редно е младоженците да гостуват на кумовете си, като на трапезата има месо и вино. Виното тук, както и в повечето случаи, се асоциира с кръвта и кръвната връзка. Трапезата на празника включва както зърнени храни, така и месни като луканка, кървавица и свинско месо. Редно е да се постави и баница. Традицията на Ивановден казва, че кумът, който е венчал младото семейство, го посреща със специално направена за целта питка. Тя има строго определена украса от сушени плодове, захаросани ябълки, босилек и здравец.
  • 5.
    Отбелязване за Ивановден •Датировката напразника Ивановден е 7-ми януари по нов стил и 20-ти януари по стар. По различни данни от статистиката в този ден имениците са над 300 хил. души, което си е доста хора. Неслучайно Богдана Карадочева посвети песен на всички Ивановци. Според вярванията Йоан Кръстител е покровител на кумството или иначе казано на връзката между младоженците и кумовете.
  • 6.
    Трапезата на Ивановден Един толковаспециален празник като Ивановден, не може и без вкусни яситя. По традиция днес трябва да си приготвим една от най-вкусните зимни гозби – свински ребърца с кисело зеле, варено жито, което присъства на почти всеки български празник, традиционният за това време на годината ошав от сушени плодове, вкусна баница със сирене, традиционна кървавица и луканка. Едно българско меню, което повечето от нас биха си хапнали с удоволствие.
  • 7.
    Прочистване от злите духовена Ивановден •Според залегналите в традициите вярвания, кукерите може да посещават домовете и на Ивановден, което е 7-ми януари. На някои места в страната, в опит да съживят старите традиции, се налага празнуване и по стар стил на 20-ти януари, като обикновено се изпълняват различни типично местни ритуали. Ето защо през последните години все по-често традициите в различните части на страната се променят и на датата по стар стил също се появяват маскираните групи, традиционни за празника. Разбира се, както се полага, те посещават домовете на хората и извършват определените действия за прогонване на злите сили и духове.
  • 8.
    Кукери Един от най-яркитеи интересни моменти в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Те започват на Сирна неделя или на Чисти понеделник, наричан Кукеровден, Кукувден, и продължават до Тодоровден. В отделните райони на страната кукерите са познати с различни наименования: старци, кукуве, бабугери и др. Кукерският обичай включва два основни момента. Първият е обхождането на къщите в селото с пожелания за здраве, плодородие и късмет. Във всеки двор кукерите разиграват различни комични сценки, често с фалическа символика. Вторият важен момент от кукерските игри е обредното заораване и засяване, което се извършва на мегдана, където са се събрали всички съселяни. Централната фигура тук е царят, обикновено най- личният стопанин, като има изискване той да е с първо мъжко дете или с близнаци, „за да бъде плодородна годината”. Царят впряга в дървено рало кукера зет и три пъти обикаля селското хорище, наподобявайки оране.
  • 9.
    Женски водици • Денятна Йоан Кръстител е известен на места още и като Женски водици. Йордановден носи името Мъжки водици, заради обредите свързани с вода, в които участват мъже. На Ивановден обаче подобни обреди се извършват от жени, откъдето идва и името на деня. Традиционно е прието ергените да къпят момите, като е най-добре ритуалът да бъде извършен в течаща вода. Запазените традиции казват, че именно на този празник жените носят жива вода от „къпани“ реки и с нея поръсват за здраве и благоденствие. Счита се, че тези жени, които не се страхуват на празника да влязат в ледените води, ще родят здраво поколение. На различи места в страната са запазени обичаи, според които във водите на реката, които са близо до ледени, се играе мокро хоро, което е подобно на леденото мъжко хоро, но се танцува само от жени.
  • 10.
    Старата дата на Ивановден •Старата дата на Ивановден е била в средата на зимата, което пък значи, че земеделската година е била в почивния си период. С настъпването на Ивановден обаче, хората са опитвали да намекнат на зимата, че й е време да си ходи. Време й е да дава път на топлата и приятна пролет и на новото начало във всичко. Както във всички поверия в периода около празниците и на този ден кукерските обреди и изгонването на духовете е свързано с пожелания и наричане за плодородие, берекет и здраве в предстоящата година.
  • 11.
    Побратимяването на Ивановден Спореддруги запазени традиции, в деня на свети Йоан Кръстител се извършват ритуалите по побратимяването. В различните райони на страната обредът се извършва по типични за мястото начини. Най-общо казано желаещите да станат побратими, си ходят на гости, започвайки в ред от най-възрастния. При посещението на всяка къща на Ивановден се иска благословията на майката на момчето. Майките от своя страна даряват побратимите с китки, вързани с червен конец и паричка. Това са символи, които пожелават здраво и дълго като вечността приятелство. Побратимяването -означава взаимна подкрепа – подадена приятелска ръка, когато единият от партньорите има най-голяма нужда от помощ. Основните ценности, залегнали в идеята за побратимяване са приятелството, сътрудничеството и взаимното опознаване на народите. Обредният обичай, известен под името побратимство или побратимяване, се състои в това, две личности – мъж или жена, чужди по кръв, след извършването на обреда стават помежду си духовни братя, което важи в техните отношения и в отношенията на техните деца като кръвно родство. Тоя обичай се среща много често и играе важна роля в живота народен.
  • 12.
    Побратимяването, се извършвапри няколко случаи. -При оказана помощ за благодарност- когато някой окаже някому помощ в нещастие, премеждие, напаст, беда или явна смърт. -При усилена полска работа, по вършитба, коситба и гроздобер, първи на помощ се притичват побратимите и техните роднини, на сватба и на погребение пак първи ще дойдат побратимите , защото каквото и да се случи в едно семейство - за добро или за лошо, винаги, има нужда от нечия подкрепа! -когато животът на едного се намира в неминуема опасност, а друг се притече на помощ и го избави и в други подобни случаи – народната вяра тая оказана помощ издига в култ на кръвно родство и повелително препоръчва побратимяването. Народната вяра учи и казва, че после тая оказана помощ избавителят става кръвен роднина на избавения и помежду ми, както и помежду техните деца, плътни отношения се строго забраняват и непременно трябва да се извърши обредът побратимяване.