1. Чародейки
Глава 1
От къде започна всичко
Нов град,ново даскало,нови хора,така си го представях докато гледах как табелата за родното
ми селце се отдалечава в далечина и как спомените за дома,за приятелите,за любовта остават
такива,и как бавно ще се изпепелят след време.Беше ми тъжно,понеже всичко родно,мило и
свято,което го обичах остава само,като бяло петно.
Изведнъж почувствах нещо странно.Радиото забуботи,времето спря и изведнъж се чу странен
и твърд,който изричаше тези думи:
-Вени,дюеекспектат….
И то няколко пъти,все едно искаше да ми го набие в главата,не знаех какво да правя,бях
вцепенена,това бе страшно.Не можех да помръдна,мама и татко не ме чуваха,все едно бях на
посред нищото.Минаха минута-две и всичко се нормализира.Радиото си заработи,бяхме на
пътя,но лицето ми бе облялов сълзи.Мама ме попита дали ми има нещо,но й отговорих,че съм
добре и просто ми е мъчно за дома.Плаках малко и след време,забравих.
Вече бе залез.Оранжевото слънце се криеше зад полята и със своите лъчи ни махаше за „лека
нощ“.Бях изморена от дългия път,но до града ни оставаха само няколко минути,така че
издържах.Щом пристигнахме татко си включи GPS-а,за да намерим новия ни
апартамент.Лутахме се,обикаляхме,но накрая го открихме и възкликнах:
-Слава на бога!
Първото ми впечатление,щом влязох бе,че апартаментът бе само 3 стаи,баня и тоалет,но за
мен важното бе да узная къде ми бе леглото.Попитах мама,а тя ми отговори:
-Първата врата,в ляво.
Е,единственото нещо,което ми оставаше бе да се пльосна върху леглото и да заспя,всичко бе
прекрасно,но докато не се появи отново този странен глас.