Правни аспекти. Предложение за промени в Закона за здравето. Доклад за ваксинопрофилактиката у нас в контекста на европейския и световен опит (приложение към Отворено писмо за информиран избор за ваксини: https://www.inter-reklama.com/blog/otvoreno-pismo-podpiska-za-izbor-na-vaksini.html). Предложение за промени в Закона за здравето в частта за ваксините. Обосновка за необходимостта от такива промени. Предоставено от фейсбук групата "За или Против задължителните ваксини".

1. 1
Правни аспекти. Предложение за промени в Закона за
здравето. Доклад за ваксинопрофилактиката у нас в
контекста на европейския и световен опит
/приложение към Отворено писмо за информиран избор за ваксини/
Предложение за промени в Закона за здравето в частта за ваксините.
Обосновка за необходимостта от такива промени
Патерналистичният подход в медицината отдавна е преодолян и изместен от
принципа на информираното съгласие. Прекомерното и авторитарно покровителстване
от страна на държавата да решава вместо гражданите въпроси от лично естество и да
изисква безусловно подчинение, беше характерно за един минал период от историята.
Информирано съгласие означава, че след като пациентът получи достатъчна и
необходима информация относно същността на медицинската интервенция и
принципните рискове, свързани с нея, той взема решение дали тя да бъде извършена
или не. Медицинските интервенции за профилактика на здравето не правят
изключение. Такава интервенция е и имунизацията.
Принципът на информираното съгласие в медицината е световно признат. Той е
прогласен в чл. 3, т. 2, б. а) от Хартата на основните права на Европейския Съюз, който
гласи:
„В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-
специално:
а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени
със закон условия и ред”.
Този принцип е основен и в Конвенцията за правата на човека и биомедицината,
която е влязла в сила за Република България (Обн., ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г.). Ето
какво гласи чл. 5 от тази Конвенция:
„Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и
съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава
предварително необходимата информация за целта и естеството на
интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове.”
В §34 обяснителния доклад към Конвенцията е посочено:
„34. Този член [5] се отнася до съгласието и утвърждава на международно
ниво вече добре установено правило, което гласи, че никой не може да бъде
принуждаван по принцип да се подлага на интервенция без неговото съгласие.

2. 2
Следователно човешките същества трябва да могат свободно да дават
съгласието си или да отказват всяка интервенция, отнасяща се до тях. Това
правило изяснява личната свобода на пациентите в техните взаимоотношения
със здравните работници и ограничава патерналистичния подход, който
пренебрегва желанието на пациента. Думата „интервенция” се разбира в най-
широк смисъл, както е посочено в Член 4 – а именно като включваща всички
медицински действия и по-специално интервенции, извършвани с цел
профилактика, диагностика, лечение, възстановяваме или изследване.“
Законът за здравето, макар и не съвсем последователно, също беше приведен в
съответствие с принципа на информираното съгласие и изостави патерналистичния
подход. Информираното съгласие е уредено в чл. 87 и следващите. Нуждата от
осъвременяване на института на информираното съгласие беше отчетена от българския
законодател и през 2008 г. Тази материя беше допълнена в съответствие с Конвенцията
за правата на човека и биомедицината. Декларацията за подкрепа на правата на
пациента (Амстердам, 1995), Европейската харта за правата на пациентите (Рим, 2002),
както и Препоръка 2000/5 на Съвета на Европа, която разглежда като основополагаща и
неделима част от всяко демократично общество правото на гражданите и пациентите да
участват при взимането на решения, касаещи здравеопазването. Тези промени са в
съзвучие и с универсалното право на гражданите на възможно най-добро състояние на
физическото и душевно здраве, гарантирано с чл. 12, ал. 1 от Международния пакт за
икономически, социални и културни права и правото на най-доброто здраве, което
може да се постигне – според Преамбюла на Конституцията на Световната здравна
организация.
Според чл. 92, ал.1, т. 3 от Закона за здравето лекуващият лекар е длъжен да
информира пациента относно планираните профилактични дейности и рисковете,
свързани с тях. Несъмнено това информиране се осъществява с цел вземане на
информирано съгласие относно тези профилактични дейности, тъй като чл. 92
доразвива и детайлизира чл. 88 относно фактите, за които лекуващият лекар е длъжен
да информира пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител за
получавате на информирано съгласие.
Разпоредбата на чл. 58 от Закона за здравето относно задължителните
имунизации и съответните разпоредби на издадената въз основа на него Наредба № 15
от 12.05.2005 за имунизациите в Република България противоречат на принципа на
информираното съгласие и съответно на тези разпоредби от Закона за здравето и от
международните актове, които го закрепват.
От гледна точка на правната наука извършването на медицинска интервенция
без съгласието на пациента би следвало да се счита за телесна повреда. Това е
възприето в правната доктрина на някои държави („Медицинско право”, доц. Дарина
Зиновиева, изд. Сиела, София, 2004, стр. 149). Имунизацията не прави изключение.
Принципът на информираното съгласие е в съзвучие и с два основни принципа
на медицинската етика и деонтология:
1. да не се вреди на пациента;
2. да се зачита правото на пациента да знае истината.
(вж цит. съч. стр. 152).

3. 3
Според чл. 94, т. 1 от Закона за здравето пациентът е длъжен да се грижи за
собственото си здраве. Това означава, че отговорността за опазване на здравето е на
пациента, а не на държавата. Щом носи отговорност, пациентът очевидно трябва да има
избор относно профилактиката на здравето си. Ако допуснем, че той няма избор и
трябва, без да се взима съгласието му, да изтърпи извършването на медицински
интервенции, тогава би следвало отговорността за здравето на пациента да е на този,
който му налага медицинските интервенции, а не на пациента. Още повече, че
имунизацията е медицинска интервенция, която по правило крие рискове за здравето,
свързани с възможни нежелани реакции. Това е безспорно. В редица законодателства
(САЩ, Русия и др.) е предвиден специален ред за обезщетяване на пострадалите от
ваксини и техните близки.
По-рано задължителното ваксиниране се обосноваваше с предпазване на
здравето на другите. Това схващане е остаряло и е в противоречие с чл. 1 и чл. 2 от
Конвенцията за правата на човека и биомедицината.
Чл. 1 гласи:
„Страните по тази конвенция защитават човешкия индивид, неговото
достойнство и идентичност и гарантират на всяко лице без дискриминация
зачитането на неговата неприкосновеност и на другите му права и основни
свободи по отношение на прилагането на постиженията на биологията и
медицината.”
А чл. 2 гласи:
„Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на
обществото или този на науката.”
Задължителната имунизация в България е в нарушение на правото на
неприкосновеност на личния и семейния живот, гарантиран от чл. 8 на Европейската
конвенцията за правата на човека, който гласи:
„1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот …
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е
недопустима, освен в случаите предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество … за защита на здравето .. или на правата и свободите
на другите.“
Правото да си родител е част от правото на личен и семеен живот и включва и
правото сам да определяш как да лекуваш или как да предпазваш от заболявания децата
си. Невъзможността да откажат валидно поставянето на задължителни ваксини на
децата им и невъзможността да получат подробна информация относно ползите,
рисковете и страничните ефекти от задължителните ваксини представлява намеса в
правото на неприкосновен личен и семеен живот на родителите с непълнолетни деца.
Единственият известен валиден аргумент, с който българската държава е
оправдала използването на задължителната ваксинация с чл. 8 ал. 2 на Конвенцията е,
че неваксинираните хора представляват заплаха за здравето на другите хора и за
обществото като цяло.
Тази презумпция е грешна, защото заразоносител и евентуално опасен за
обществото човек би бил единствено в момента, в който боледува от тежка

4. 4
инфекциозна болест и това се установи клинично и/или лабораторно. Настъпване на
бъдещо несигурно събитие, каквото е потенциалното заболяване на който и да е член
на обществото от каквато и да е болест, не е причина на гражданите да им бъде отказан
информиран избор относно ваксинациите.
Европейският съд по правата на човека намира, че задължителната имунизация
попада именно в чл. 8, ал. 1 с решението си по делото Salvetty v. Italy (appl. no.
42197/98):
„Съдът счита, че задължителните ваксинации като недоброволна
медицинска манипулация представляват вмешателство в правото на зачитане на
личния живот, гарантирано от Член 8, § 1”
ПОРАДИ ИЗЛОЖЕНИТЕ ФАКТИ ПРЕДЛАГАМЕ:
1. Промяна на чл. 58 от сега действащия Закон за здравето, а именно отпадане на
задължителния характер на имунизациите и изричната му замяна с препоръчителен.
2. Прилагане на имунизациите само при съзнателно изразено съгласие,
удостоверено с подпис. В родилните домове информираното съгласие за поставяне на
ваксини да бъде отделно от общото, да се подписва след раждането на детето и да бъде
получено само след като родителите бъдат запознати с всички възможни последствия
от ваксинациите. Ваксинациите да се извършват в присъствието на поне един от
родителите.
3. Осигуряване на достъпна информация и запознаване на гражданите с всички
възможности за превенция и профилактика на инфекциозните болести; за предлаганите
видове ваксини за всяко заболяване, пълна информация за техните характеристики,
ползите и всички възможни рискове от използването им.
4. Премахване на обвързването на наличните имунизации на децата с
посещението им на детски ясли и градини, както и с получаване на месечни помощи за
деца, отмяна на глобите в случай на отказ от ваксина.
Считаме, че приемането на нашите искания би затвърдило образа на България
като правова държава с демократични принципи пред нейните граждани и световната
общност.
По-долу предлагаме конкретните промени в Закона за здравето:

5. 5
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ЗАКОН
За изменение и допълнение на Закона за здравето
В сила от 01.01.2005 г.
(Обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30,
34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г., бр. 13,
102 и 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и
100 от 2010 г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011 г., бр. 38, 40, 54, 60, 82, 101 и 102 от 2012 г., бр.
15, 30, 66, 68, 99, 104 и 106 от 2013 г., бр. 1, 98 и 107 от 2014 г.)
В Чл. 58 се правят следните промени:
1. В алинея 1 се премахва “задължителни” пред “имунизации”.
2. В алинея 2, точка 1 се премахва “задължителни” пред “имунизации”.
Чл. 58 придобива следното съдържание:
“Чл. 58 (1) За предпазване на гражданите от заразни болести се правят имунизации.
(2) Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на
имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на:
1. планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на
Република България;
2. целеви имунизации и реимунизации, които се извършват по специални показания;
3. препоръчителни имунизации.
(3) С наредбата по ал. 2 се определят и специфичните изисквания и приложението на
отделните серуми, имуноглобулини и други биопродукти с профилактична цел.”
В Чл. 59 се правят следните промени:
1. В алинея 1 след “епидемична обстановка” и преди “министърът” се премахва
“както и при регистриран значителен спад в имунизационното покритие”.
2. В алинея 1 точки 1 и 2 се премахват, а точки 3 и 4 стават съответно точки 1 и 2.
Чл. 59, ал. 1 придобива следното съдържание:
“Чл. 59. (1) При възникване на извънредна епидемична обстановка, министърът на
здравеопазването може да разпореди:

6. 6
1. имунизации и реимунизации по ред и начин, различни от посочените в
имунизационния календар;
2. организирането на имунизационни кампании, откриването на временни
имунизационни пунктове, сформирането на екипи за имунизиране на място и други
извънредни мерки.
В Чл. 88 се правят следните промени:
1. В алинея 1 се добавя точка 5 със следното съдържание “планираните
профилактични дейности (включително имунизации), както и рисковете,
свързани с тях”.
2. В алинея 2 след “избора на лечение” се добавя “или профилактична дейност”.
Чл. 88 придобива следното съдържание:
“Чл. 88. (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по
дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или
попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162,
ал. 3, относно:
1. диагнозата и характера на заболяването;
2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните
резултати и прогнозата;
3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи,
включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други
неудобства;
4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други
методи на лечение или при отказ от лечение;
5. планираните профилактични дейности (включително имунизации), както и
рисковете, свързани с тях.
(2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на
неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията
по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и
форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение или профилактична
дейност.”
В Чл. 89 се правят следните промени:
1. В алинея 1 след “обща анестезия” се добавя “профилактични дейности
(включително имунизации)”.
Чл. 89, ал. 1 придобива следното съдържание:
“Чл. 89. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, профилактични дейности
(включително имунизации), инвазивни и други диагностични и терапевтични методи,
които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна
промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се
предоставят в писмена форма.”

7. 7
В Чл. 209 се правят следните промени:
1. В алинея 1 след “медицински преглед” и преди “изследване” се премахва
запетаята и се добавя “или”. След думата “изследване” се премахва “или
имунизация”.
2. В алинея 2 след “медицински преглед” и преди “изследване” се премахва
запетаята и се добавя “и”. След думата “изследване” се премахва “и имунизация”.
3. Алинея 3 се премахва.
Чл. 209 придобива следното съдържание:
“Чл. 209. (1) Който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед или
изследване, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване - от 100 до
200 лв.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на длъжностните лица, които са възпрепятствали
явяването на лицата за извършване на задължителен профилактичен медицински
преглед и изследване.”
София, ...........2015 г. Подпис на вносителя:
/.........................../
ДОКЛАД
ВАКСИНОПРОФИЛАКТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ И СВЕТОВЕН ОПИТ
Автор: Петкана Бакалова
e-mail: petkana.bakalova@gmail.com
Този доклад е изготвен със съдействието на Петър Петров, Стефан Попов и ФБ група
„За или против задължителните ваксини”.
© 2014, Петкана Бакалова
Всички права запазени. Информацията от този доклад може да бъде ползвана свободно при
спазване на условието за коректно посочване на автора.
ВЪВЕДЕНИЕ
В българското общество лекарите винаги са били едни от най-уважаваните хора. За
съжаление през последните 20-25 години ситуацията се промени. Всички правителства,

8. 8
които ни управляваха през този период допринесоха за срив на доверието между
здравните работници и гражданите.
У нас, сякаш липсва диалогът , който ни е необходим, сътрудничеството, което ще ни
помогне заедно по-успешно да решаваме проблемите. Като родители и граждани, ние
бихме искали да бъдем активни участници, в известен смисъл партньори.
Откриването и въвеждането на ваксините в медицинската практика безспорно е голям
обществен успех. Всички развити държави имат дългогодишни традиции в
изпълнението на програми за имунизации.
С това изложение бихме искали да поставим въпроси за някои аспекти на българската
имунизационна програма, в контекста на практиките в други европейски страни, САЩ,
Канада и Япония и по-конкретно:
 Информацията, която се предоставя на родителите при извършване на детските
имунизации за вида и състава на ваксините, противопоказанията и възможните
рискове от сериозни увреждания при прилагането им, симптомите на нежеланите
реакции и периодът за тяхното наблюдение;
 Възможностите за докладване на случаите на нежелани реакции след ваксинация и
публичността на информацията за тези случаи;
 Възможностите за обезщетяване на пострадалите от имунизации;
 Задължителният характер на имунизациите в България;
 Развитието на системата за граждански контрол във връзка с поставените въпроси.
Информацията за този доклад е получена от официални източници: официални
страници на межцународни здравни организации, като Световна Здравна Организация
(World Health Organization), Европейски център за профилактика и контрол на
заболяванията (European Centre for Disease Prevention and Control); медицинските
библиотеки и списания: PubMed, “ПРЕВАНТИВНА МЕДИЦИНА” и MEDINFO; уеб
сайтове на: европейския парламент, държавния конгрес на САЩ, на националните
правителства и държавните институции на България, Обединено кралство, Франция,
Германия, САЩ, Канада, Япония и др.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ И ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ИМУНИЗАЦИОННИ ПРОГРАМИ В
ЕВРОПА
През 2010г. от Vaccine European New Integrated Collaboration Effort (VENICE) е
извършено проучване относно задължителния или препоръчителен характер на
имунизационните програми в Европа. Информацията е събрана от 27–те държави,
членки на 7777Европейския съюз, Исландия и Норвегия.
Резултатите показват, че в общо 15 държави няма никакви задължителни ваксини; в 3
държави, а именно Белгия, Италия и Франция имунизациите са препоръчителни с
изключение на ваксините за Polio в Белгия, Polio и DT във Франция и Polio, DT и HB в
Италия; в осем 8, основно източно-европейски държави, сред които и България,
плановите имунизации са задължителни, като има и препоръчителни ваксини. В
страните с препоръчителни ваксини се изразява писмено информирано съгласие. У нас
това не е така.

9. 9
Фиг. 1 Имунизационните програми в европейските държави съгласно проучването на VENICE
Изследването показва, че много програми в Европа постигат високо имунизационно
покритие ползвайки само препоръчителни ваксини. Резултатите са отразени в
приложената таблица 1.

10. 10
Таблица 1

11. 11
В подкрепа на тезата, че високо имунизационно покритие се постига и с
препоръчителни ваксини е опитът на Италия в тази посока. През 2008г., в един от
регионите на Италия (Veneto) с население от 5 млн. души са отменени всички
задължителни ваксини, като внимателно са наблюдавани тенденциите в
имунизационното покритие за този регион. През 2010 г. е установено, че нивото на
имунизационното покритие на ваксините, които са били задължителни преди отмяната
(diphtheria, hepatitis B, polio, tetanus) остава все така високо (95 %), каквато е целта на
Италианския национален имунизационен план, въпреки регистрирания лек спад.
За последните 60 години развитите демократични общества са преосмислили своята
политика по отношение на задължителния характер на имунизациите. Създадени са
различни правни норми и процедури, които защитават както обществото, така и
правата на отделния индивид.
В България имунизациите са задължителни, което е регламентирано с чл. 58. ал. 1 от
Закона за здравето. Установените в България имунизационни практики вероятно са
остатък от един по-малко демократичен етап от развитието на нашето общество.
СРАВНЕНИЕ НА ИМУНИЗАЦИОННИТЕ КАЛЕНДАРИ НА БЪЛГАРИЯ И ДРУГИ
ЕВРОПЕЙСКИ И РАЗВИТИ СТРАНИ
Сравнителният анализ между българския имунизационен календар и тези на другите
европейски и развити страни показва, че България е от малкото държави, в които
началото на ваксинацията започва още в първите 48 часа от раждането на детето,
имунизациите започват да се правят по-рано и има по-малък интервал между приемите.
В приложените таблици са дадени примери за имунизационните календари на
България, Австрия и Япония.
В Австрия не се извършва имунизация срещу туберкулоза, ваксините против
дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце и стрептококкус
пневмоние се поставят за пръв път през третия месец от раждането на детето, като
между първия и втория прием трябва да има поне един месец, а третият прием е най-
рано 6 месеца след втория. В България ваксините против същите заболявания се
поставят за пръв път през втория месец, като втори и трети прием са последователно
всеки следващ месец. В Япония има определен възрастов диапазон, в рамките на който
следва да се извършат имунизациите.

12. 12
Таблица №2 Сравнителна таблица на имунизационните календари на Австрия и България.
Print screen от уеб сайт: Vaccine Schedule, който е част от Европейски център за профилактика и
контрол върху заболяванията (European Centre for Disease Prevention and Control)

13. 13
Таблица № 3 Имунизационен календар на Япония. Print screen от уеб сайт на Japan Healthcare Inf

14. 14
Впечатление прави и установената у нас практика по отношение на имунизацията
срещу туберкулоза, която рязко се отличава от тези в останалите страни. От
представената схема е видно, че БЦЖ ваксината не се ползва в повечето европейски
страни /оцветени в зелено на картата/ или се поставя на лица от рискови групи. Във
всички останали държави в Европа, ваксината срещу туберкулоза се практикува с един
прием. Единствено в България ваксината се поставя с 5 приема, като възрастовата
граница на първия прием у нас е силно снижена, а именно до 48 часа след раждането.
Ние се питаме какви фактори определят такива решения за нашия имунизационен
календар.
Фиг. 2 Карта на Европа с обозначаване на различните имунизационни практики по отношение
на БЦЖ ваксината в съответните държави. Източник на информацията за имунизационните
практики: The BCG World Atlas

15. 15
ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ ЗА ИМУНИЗАЦИОННИ ПРОГРАМИ
Нашите проучвания относно информацията свързана с ваксините, която се предоставя в
България и останалите европейски държави, САЩ и Канада показват, че
информацията, която намираме в официалните български източници, е представена
разпокъсано, на различни сайтове. Не успяваме да открием структурирана информация
за имунизациите в България и да идентифицираме официални източници, които да
представят цялостно принципите, практиките и процедурите при ваксинациите у нас.
Оставаме с впечатление, че отговорността за предоставянето на информация по
въпросите на имунизациите е делегирана преди всичко на личните лекари. Факт е, че те
са основен авторитет за нас, гражданите, но в останалите развити държави са изградени
и други системи за предоставяне на надеждна информация, които гражданите могат да
ползват. Подробно са представени ваксините, включени в имунизационните календари.
Особено внимание се отделя на противопоказанията за имунизация, както и на
възможните нежелани реакции при ваксинация и начините за справяне с тях. Включена
е полезна информация за имунопрофилактиката на хора, които ще пътуват или се
връщат от държави, в които са изложени на заразни заболявания, неприсъщи за
съответната държава.
У нас, официалните интернет страници на Министерство на здравеопазването,
районните здравни инспекции и Националния имунизационен и консултативен център
предоставят преди всичко информация за имунизационния календар в България и обща
информация за ваксините.
Смятаме, че е необходимо и би било полезно да се създаде единна информационна
система по въпросите на имунизацията, която достъпно за нас, гражданите,
изчерпателно и ясно да предоставя информация по въпросите, които ни вълнуват.
В повечето държави от ЕС, както и в САЩ, Канада и Япония са създадени
специализирани информационни платформи по въпроси свързани с имунизациите.
Информационните материали предоставят изчерпателна и коректна информация, както
за ползите, така и за рисковете свързани с ваксините. Там се набляга на основните
въпроси, на които ние търсим отговор като родители:
Рискът от заболяванията, за които се препоръчват ваксини;
Възможните усложнения от тези заболявания;
Ползата от имунизацията срещу горе-цитираните заболявания;
Възможните нежелани реакции при ваксини – обичайни и сериозни;
Симптомите на нежеланите реакции;
Периодът, в който реакциите могат да се проявят;
Как да се получи помощ в случай на нежелана реакция след ваксиниране;
Възможностите за докладване на нежеланите случаи след ваксинация;
Възможностите за завеждане на иск и получаване на компенсации.
Тази информация е изключително важна, предвид факта, че сериозните нежелани
реакции след ваксиниране, макар и много рядко включват парализи, трайни мозъчни
увреждания и дори смърт. Тяхното проследяване и навременното им диагностициране,
е нещо, за което ние сме изключително загрижени и е естествено нашето желание да
бъдем активни партньори в тази дейност. Затова търсим и все още, по-лесно намираме

16. 16
информация за всичко свързано с ваксини и имунизации в информационните
платформи на други държави.
Може би не е правилно, но ни се струва, че нас ни имунизират без да ни питат, без да
ни обясняват и без да ни дадат възможност да бъдем достатъчно активни в този процес.
В последно време наблюдаваме тенденции, които според нас са много добри.
Публикувани са различни материали на български език, включително ръководства за
имунизации, които разглеждат сериозните нежелани реакции от ваксини, включени в
методичното указание. Тази информация, обаче е специализирана и предназначена за
медицински лица. Няма наръчник за родители, на достъпен език, който ясно и точно да
ни информира за противопоказания, наблюдения след ваксинация, период на възможни
сериозни реакции. Не намираме информация по тези въпроси в официалните сайтове на
българските здравни институции. Подобни ръководства за родители са създадени в
повечето развити страни.
Добър пример в това отношение за нас са: The Green Book (UK), Canadian Immunization
Guide, Centers for Disease Control and Prevention (USA) и US Department of Health and
Human Services (USA).
Фиг. 3 Ръководство за имунизации на Канада (Canadian Immunization Guide)

17. 17
Фиг. 4 Print screen от уеб сайт на Център за контрол и превенция на заболяванията (САЩ)
Ръководство за имунизации

18. 18
Фиг. 5 Print screen от уеб сайт на Център за контрол и превенция на заболяванията (САЩ) с
информация за всички видове ваксини и възможните странични ефекти.

19. 19
Фиг. 6 Print screen от уеб сайт на Център за контрол и превенция на заболяванията (САЩ) с
информация възможните сериозни нежелани реакции след ваксинация.

20. 20
Фиг. 7 Print screen от уеб сайт на US Department of Health and Human Services (САЩ)

21. 21
Фиг. 8 Таблица на увреждания от ваксини, Print screen:US Department of Health and Human
Services
Според нас, е необходимо в България да бъде създадена единна информационна
система, достъпна за гражданите, която подробно и ясно да предостави информация по
всички въпроси свързани с имунизациите.
СИСТЕМИ ЗА ДОКЛАДВАНЕ НА НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ СЛЕД ВАКСИНАЦИЯ
(НРВ)
Знаем, че надзорът на имунизациите е основен компонент и е от съществено значение
за изпълнението на имунизационните програми по света. Ние, като родители сме
разбрали, че мониторингът на нежеланите реакции след ваксинация е изключително
важен, защото:
 Позволява да се следи за качеството на прилаганите ваксини;
 Дава информация за честотата на нежеланите реакции при въвеждането на нови
ваксини и се явява основен инструмент на пост-маркетинговите проучвания;
 Помага да се следят реакциите, когато ваксините се прилагат във възраст, която
не е типична за конкретната имунизация;

22. 22
Надзорът на имунизациите и на нежеланите реакции след ваксинация в България се
урежда нормативно чрез Наредба №15 за имунизациите в Р. България от 2005 г. и
нейните последващи изменения и допълнения.
Мониторингът върху нежеланите реакции след ваксинация се извършва съгласно
методично указание, утвърдено от министъра на здравеопазването. На национално ниво
дейностите по надзора на НРВ се осъществяват от Национална комисия за надзор на
нежеланите реакции след ваксинация.
Прави ни особено впечатление доклад от 2012 г. на д-р Надежда Владимирова,
Председател на Националната комисия по надзор на нежелани реакции след
ваксинация при Министерството на здравеопазването. Там се твърди, че в България са
установени сериозни пропуски при спазване на процедурата по съобщаване на
случаи с НРВ на всички нива на институциите, включени в системата. Анализът
за 2011 г., показва, че чрез системата за докладване и надзор на НРВ, са отчетени 32
съобщения, като честотата на съобщените реакции не се различава съществено от
показателите в предходни години. Според доклада, сравнително малкият брой
ежегодно съобщавани случаи с НРВ за цялата страна до голяма степен се дължи на
избирателното „филтриране” на тези събития, което системата за надзор на НРВ
допуска още на ниво лекарска практика или болница, а впоследствие и на регионално
ниво.
Заключението от доклада е, че системата за надзор на НРВ в повече от половината
региони на страната е неоперативна. Съобщават се предимно НРВ, подлежащи на
задължително съобщаване и проучване.
Съгласно нормативната уредба, докладването до РЗИ за случаи на нежелана реакция
след ваксина се извършва от личния лекар. Според нас, същият се явява заинтересовано
лице, предвид възможността, в случай на разследване на НРВ, да бъдат установени
грешки, които са в неговата отговорност, а именно: неправилно съхранение на ваксина;
използване на нестерилни спринцовки, прилагане на вече отворена ваксина,
инжектиране на неподходящо място, неспазване на противопоказанията – примерно
извършване на ваксинация на болно дете. В случай на нежелана реакция след ваксина,
личният лекар няма интерес да докладва, тъй като при евентуално разследване е
възможно да се установи негова вина.
В България е заложена възможността немедицинско лице да докладва НРВ чрез
системата на Изпълнителна Агенция по Лекарствата, посредством ФОРМУЛЯР ЗА
СЪОБЩАВАНЕ НА НЕЖЕЛАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ РЕАКЦИИ ОТ НЕМЕДИЦИНСКИ
ЛИЦА. При сравнение с формулярите за докладване за НРВ, установени в практиката
на други развити държави, прави впечатление, че те дават много повече възможности
да бъде описано състоянието на пациента по един разбираем за гражданите начин.
Съгласно данни на РЗИ, в България годишно се извършват над 2 000 000 ваксинации, а
постъпват средно около 30 доклада за нежелани реакции след ваксинация.

23. 23
В приложените таблици и диаграми сме представили в графичен вид съпоставка на
броя на докладите за НРВ в България, Германия, Хърватска и САЩ.
Таблица № 4
Фиг.9 Брой доклади на глава от населението
Хърватска - 121 нежелани реакции след ваксинация през 2012 година.
САЩ - 30 000 доклада годишно
Обединено Кралство - от 1979 до 2000, 4217 искове
Нова Зеландия – от 1992 до 2000, 293 искове
Франция – от 2007г. до 2011г., 541 искове
Германия – от 2001г. до 2005г. , 6042 доклада
България -2011г. , 32 доклада
Според нас, данните показват, че в сравнение с останалите държави от проучването,
системата за мониторинг на НРВ в България не е толкова ефективна.
В развитите държави са докладването се извършва директно чрез on-line анкета, e-mail,
факс, писмо от ваксинираното лице (или родителите му) към институцията, която
отговаря за НРВ.

24. 24
В Обединеното кралство докладите се изпращат чрез формуляр достъпен on-line или по
пощата до Vaccine Damage Payment.
The Yellow Card Scheme е виртуална система, която подпомага докладването на НРВ и
осъществяването на мониторинг за безопасността на ваксините, осъществяван от
Medicines and Healthcare Products Regulatory Agency (MHRA).
Във Франция е дадена възможност пострадалите директно да докладват чрез попълване
на формуляр и изпращането му до Националния офис за обезщетяване на медицински
инциденти ONIAM.
В Испания случаите на НРВ да докладват на Sistema de Informe de Reacciones Adversas
por Vacunas от личния лекар или пациента.
В САЩ е създадена Vaccine Adverse Event Reporting System (VAERS), изключително
ефективна система за докладване на НРВ от немедицински лица, информацията, от
която е публично достъпна. VAERS е създадена 1986г. и регистрира годишно около 30
000 доклада за НРВ, общо за целия период са получени около 200 000 доклада.
VAERS е национална програма за следене на безопасността на ваксините
съфинансирана от Centers for Disease Control and Prevention (CDC) и U.S. Food and Drug
Administration (FDA). VAERS е постмаркетингова програма за следене на
безопасността, която събира информация за нежелани ефекти (възможни странични
ефекти), които възникват след приема на ваксини лицензирани за употреба в САЩ.
The National Childhood Vaccine Injury Act (NCVIA) от 1986г. изисква здравните
работници и производителите на ваксини да докладват на U.S. Department of Health and
Human Services (HHS) специфичните нежелани реакции, които възникват след приема
на рутинно препоръчвани ваксини. В отговор на NCVIA, CDC и FDA създават VAERS
през 1990г.
VAERS е показала своето значение за общественото здраве, давайки информация на
изследователи и учени за възможни нежелани реакции след имунизация. Въз основа на
действие на тази система през 1999г. се открива повишен риск при ползване на Rota
Shield, и в резултат продуктът е спрян от пазара. В друг случай VAERS открива, че е
завишен рискът от синдром на Гилен-Баре (GBS), след поставяне на менингококова
конюгатна ваксина Menactra.
Чрез VAERS се откриват нови, необичайни или редки нежелани реакции от ваксини;
наблюдават се увеличения в познати нежелани реакции; определят се потенциални
рискови фактори за пациенти; определят се партиди от ваксини с увеличен брой или
тип докладвани нежелани реакции; оценява се безопасността на ваксините получили
лиценз наскоро.

25. 25
Фиг. 10 Система за докладване на нежелани реакции в САЩ, print screen от уеб сайта на
VAERS
Според нас, в България е възможно да бъде създадена една добре работеща
обществено достъпна система за докладване и наблюдение на НРВ, като бъде променен
реда за докладване и се даде възможност на заинтересованите лица (родителите на
ваксинираните деца и др.), лесно и при ясни правила да съобщават сами за тези
реакции.
ПРОГРАМИ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ НА УВРЕЖДАНИЯТА ОТ ВАКСИНИ
Знаем, че ваксините, макар и много рядко, могат да причинят сериозни увреждания.
Отделният индивид в обществото понякога заплаща висока цена за създаването на
колективен имунитет, чрез изпълнение на имунизационни програми.
Традиционните правни механизми не могат да осигурят ефективна защита на
пострадалите, поради факта, че трудно може да бъде определена виновна страна, към
която да се предяви иск. Осъзнавайки това, няколко държави са създали програми за
обезщетения на увреждания от ваксини. Тези програми са отражение на убеждението,
че е честно и разумно едно общество, което е защитено от програма за масова
имунизация, да поеме отговорност и да осигури обезщетение на тези, които са
пострадали от нея.

26. 26
СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Съгласно доклад на СЗО от 2011г., към онзи момент са идентифицирани 19 държави с
действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини.
Началото на тези програми е поставено през 1953г., когато Германския Върховен Съд
постановява, че хората, които са пострадали вследствие на задължителна ваксинация (в
конкретния случай вариола), следва да бъдат компенсирани.
Германия създава компенсационна програма през 1961г. Франция изпълнява подобна
схема през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие
извършени имунизации против дифтерит-тетанус-коклюш, води до установяване на
компенсационни програми в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция,
Швейцария и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия.
През 1980, Тайван, Финландия, САЩ и Квебек (Канада) въвеждат такива програми.
През 1988г., Испания създава своята компенсационна схема (Programa de compensación
por lesiones causadas por vacunas). Италия, Норвегия и Република Корея правят същото
през 90-те. Последно създадени са компенсационните схеми в Унгария (2005),
Исландия и Словения. Установен е значим обществен натиск в други държави
включително Австралия, Канада и Ирландия да се основат подобни схеми. Към този
момент няма програми, които да покриват развиващите се държави.
От 19-те схеми за обезщетения действащи към 2011г. в света, тринадесет се изпълняват
в европейски държави. Подходът при компенсиране на пострадалите е на принципа
"без виновен”.

27. 27
Фиг. 11 Карта на Европа с представяне на държавите, в които има създадени фондове за
обезщетение на пострадали от ваксини /оцветени в зелено/.
През 2003г. Европейската комисия възлага на фондация Росели (Rosselli Foundation) да
направи изследване във връзка с Директива 374/85/EC. В резултат е предложено
хармонизиране на здравните политики в ЕС и създаване на пан-европейска
компенсаторна схема за увреждания, причинени от дефектни продукти.
АРГУМЕНТИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ПРОГРАМИ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Когато няма официална схема за обезщетение на увреждания от медикаменти и
ваксини, единственият начин за получаване на такова, е чрез съдебно дело, където по
принцип се изисква ищецът да докаже, че неговото увреждане е в следствие на
небрежност или целенасочена щета причинена от друг (човек или юридическо лице).
Проблемът в случая с ваксините, е че често няма определена страна, за която може да
се каже, че е проявила небрежност или целенасочено е причинила щета. Подходът за

28. 28
получаване на обезщетение чрез съдебни искове ощетява тази част от пострадалите,
които нямат възможност да потърсят компенсации по съдебен път.
В САЩ, до 1987, когато е създадена Националната програма за обезщетение на
увреждания от ваксини, пострадалите от имунизации са получавали компенсации по
съдебен ред директно от производителя на ваксини. В резултат на сериозните
финансови обезщетения присъдени в полза на ищците, производителите на ваксини
повишават цените на ваксините, застраховайки се срещу риска от изплащането на
значителни средства за компенсации.
Много държави, които са създали схеми за обезщетение, са го направили в израз на
солидарност, при която отделният член на обществото не носи сам риска от
имунизации. Тези програми са учредени заради убеждението, че правителствата имат
специална отговорност към хората, пострадали при изпълнение на програми за
обществено здраве.
Уврежданията от ваксините могат да бъдат тежки и сложни. Често пострадалите са
деца, които се нуждаят от грижи през целия си живот. В този случай, пострадалите и
останалите членове на обществото плащат неравностойни дялове от социалната цена за
създаването на колективен имунитет.
Много държави са изоставили компенсаторната схема основана на съдебни дела за
сметка на административна система за обезщетение на пострадали от ваксини.
АДМИНИСТРИРАНЕ и ФИНАНСИРАНЕ
Повечето програми за обезщетение са създадени и ръководени на национално ниво от
правителствата на съответните държави, с изключение на Германия, Швейцария и
Квебек (Канада), където тези програми се администрират от съответния щат
(провинция или окръг). Обезпечаването им с финансови средства се извършва по
различни начини. Някои страни, като Обединено кралство, Франция, Германия,
финансират своите програми от националните или от регионални бюджети, а в Япония
се прилага комбинация от двата вида.
В САЩ „Националната програма за обезщетение на увреждания от ваксини“ (National
Vaccine Injury Compensation Program) е обезпечена от Фонд за обезщетение на
уврежданията от ваксини. Същият се финансира от данък върху ваксините в размер на
0.75 US$ за доза и към 30 септември 2013г. балансът му е 3,451,869,770.62 $. Подобен
е механизмът на финансиране и на програмата в Тайван.
Финландските и шведските схеми са създадени доброволно от фармацевтичните
компании и не се ръководят от правителствата на съответните държави. В Швеция,
след бедствието с Талидомид (Thalidomide) в началото на 60-те, се създава „Шведска
схема за обезщетение на пострадалите от ваксини” (Swedish vaccine-injury compensation
scheme). Същата е съвместен проект на фармацевтичната индустрия, осигурителните
фондове и правителството и се финансира доброволно от производителите и вносители
на ваксини. Подобно на Швеция, във Финландия фармацевтичните производители
заедно с осигурителния сектор сформират „Финландско сдружение за обезщетение на
увреждания от ваксини” (Finnish cooperative for the indemnification of medicine-related
injuries ).

29. 29
В Норвегия, програма за обезщетение се ръководи от правителството , въпреки че се
финансира от вноски на фармацевтичните компании.
В Нова Зеландия със закон е учредена „Корпорация за обезщетение при инциденти”
(Accident Compensation Corporation), която осигурява компенсации за каквото и да е
увреждане или смърт поради инцидент, включително и от ваксини.
Руската федерация на 27.12.2000 г. с Постановление № 1013 на Правителството на РФ
приема Ред за държавни еднократни парични компенсации на гражданите при
възникнали пост-ваксинални усложнения.
В повечето държави, освен обезщетенията от съответните програми, пострадалите
получават безплатно необходимото лечение, медицинско обслужване и социални
грижи.
ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Във всички държави, в които има действаща програма за обезщетение на пострадали от
ваксини, с изключение на Финландия и Швеция, е създаден закон, който регламентира
процесът на компенсация. Повечето схеми изискват да се подаде иск към съответната
администрация, която взема първоначалното решение за неговата приемливост. В
резултат от административна процедура се взема решение за съответствието на иска с
условията за обезщетение и за размера на обезщетението. Основно изискване във
всички държави е последствията от увреждането да са дълготрайни.
Програмите обикновено имат вътрешен процес на разглеждане, с възможност за
външен арбитраж, ако искът се определи като сложен или спорен. Доказването на
увреждания от ваксини е много трудно, тъй като има клиничен или лабораторен
маркер. Решенията за обезщетения се вземат основно в резултат от анализ - дали е по-
вероятно увреждането да е причинено от ваксина, отколкото не.
Приема се, че този административен подход е по-малко спорен, коства по-малко
разходи, намалява нуждата от определяне на виновен и увеличава максимално
възможността за получаване на справедлива компенсация.
След повече от 4 десетилетия на действие, схемите за компенсации на увреждания от
ваксини се приемат за неразделна част и важен компонент на съвременните
имунизационни програми. През последните 50 години, те гарантират, че хора, които са
пострадали в интерес на предпазването на цялата общност, са компенсирани адекватно
и за тях са положени съответните грижи.
СТАТИСТИКА
Квебек – 117 досиета, 20 обезщетения изплатени, на обща стойност 2,7 млн. $
САЩ - от 1988 д о2014, 15,055 досиета, 3 511 обезщетения изплатени, на обща
стойност приблизително 2, 67 млрд. $
Обединено Кралство - от 1979 до 2000, 4217 досиета, 896 обезщетения
Нова Зеландия – от 1992 до 2000, 293 досиета, 77 обезщетения

30. 30
Франция – от 2007 до 2011, 541 разгледани досиета, от които 249 определени в полза на
ищците, средно около 3 млн. евро годишно се изплащат за компенсации на увреждания
от ваксини (2011- 3,173 млн.), (2010 - 3,04 млн.)
Таблица № 5 Обощена справка за брой на обезщетенията в шест държави
К1 - Брой обезщетения за една година
К2 - Брой обезщетения за една година на глава от населението
Коефициентът К2 е пресметнат на глава от насленението предивид факта, че
посочените държави поддържат приблизително еднакво имунизационно покритие в %
на глава от наслението.
Фиг.12 Брой изплатени обезщетения за една година

31. 31
Фиг.13 Брой изплатени обезщетения за една година на глава от населението
Статистиката показва, че в България процесът на обезщетяване на пострадалите от
ваксини, на практика не съществува. Според нас, всички ние, които сме част от
гражданското общество, сме длъжни да работим за създаване на Програма за
компенсации.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предложих на вашето внимание някои основни въпроса, които вълнуват нас
гражданите: информацията, която получаваме, мониторинга на нежелани реакции от
ваксини, системите за компенсации на пострадалите.
Прави впечатление, че там, където имунизациите са препоръчителни, тези компоненти
на системата за имунизации са развити.
Затова предлагаме да се обмисли промяна в закона и от задължителни имунизациите в
България да станат препоръчителни. Според нас, това ще активизира институциите и
ще изведе гражданите в позициите на партньор за изграждане на безопасна и ефективна
ваксинопрофилактика.
Даваме си сметка за огромната отговорност и сериозните трудности, с които здравните
работници ежедневно се сблъскват. Именно поради това сме убедени, че ако имаме
възможността да бъдем активни партньори, заедно ще постигнем по-добри резултати.

32. 32
Източници:
1. Vaccine European New Integrated Collaboration Effort (VENICE). Research articles-
Mandatory and recommended vaccination in the EU, Iceland and Norway: results of the VENICE
2010 survey on the ways of implementing national vaccination programmes
www.eurosurveillance.org/ViewArticle.aspx?ArticleId=20183
2. World Health Organization (WHO). UNICEF Immunization summary: The 2014 edition (data
through 2012) www.childinfo.org/files/immunization_summary_2012_en.pdf
3. ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО (Обн. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., последно изм. и доп. ДВ.
бр.1 от 3 Януари 2014г.) www.lex.bg/laws/ldoc%20/2135489147
4. European Centre for Disease Prevention and Control (ECDC) Vaccine Schedule http://vaccine-
schedule.ecdc.europa.eu/Pages/Scheduler.aspx
5. Japan Healthcare Info (JHI) Routine and Voluntary Vaccinations in Japan (Under 20 years old)
(Effective Since November 1, 2012)
www.nih.go.jp/niid/images/vaccine/schedule/2012/ImmEN121101.pdf
6. The BCG World Atlas www.bcgatlas.org /
7. Public Health Agency of Canada, Canadian Immunization Guide, www.phac-
aspc.gc.ca/publicat/cig-gci/index-eng.php
8. Centers for Disease Control and Prevention, Vaccinations & Immunizations
www.cdc.gov/vaccines/default.htm
9. Centers for Disease Control and Prevention, Vaccinations & Immunizations, Possible Side-
effects from Vaccines www.cdc.gov/vaccines/vac-gen/side-effects.ht m
10. Health Resources and Services Administration , U.S. Department of Health and Human
Services, Vaccine Injury Table www.hrsa.gov/vaccinecompensation/vaccinetable.html
11. National Vaccine Information Center www.nvic.or g
12. Australian Government Department of Health. The Australian Immunisation Handbook.
www.health.gov.au/internet/immunise/publishing.nsf/Content/handbook10-2-3
13. The Green Book (UK), www.gov.uk/government/collections/immunisation-against-infectious-
disease-the-green-book
14. Владимирова, Н. Надзор на имунизациите и нежеланите реакции след ваксинация в
България през 2011г., MEDINFO, 2012, 10, ISSN 1310345, стр. 5-9 www.medinfo-
bg.com/gp_pdf_bucket/Broj12_10.pdf
15. Изпълнителна агенция по лекарствата. Формуляр за съобщаване на нежелани
лекарствени реакции от немедицински лица,
www.bda.bg/index.php?option=com_chronocontact&Itemid=160&lang=bg
16. MANITOBA LAW REFORM COMMISSION. Compensation of vaccine-damaged children.
Report # 104, June 2000 www.manitobalawreform.ca/pubs/pdf/archives/104-full_report.pdf
17. Office National d’Indemnisation des Accidents Medicaux (ONIAM). Rapport d’activite 2007.
18. Office National d’Indemnisation des Accidents Medicaux (ONIAM). Rapport d’activite 2008.
19. Office National d’Indemnisation des Accidents Medicaux (ONIAM). Rapport d’activite 2009.
20. Office National d’Indemnisation des Accidents Medicaux (ONIAM). Rapport d’activite 2010.
21. Office National d’Indemnisation des Accidents Medicaux (ONIAM). Rapport d’activite 2011.
www.oniam.fr/infos-et-documents/rapports-d-activite/
22. Vaccine Damage Payment. www.gov.uk/vaccine-damage-payment/how-to-claim
23. The Yellow Card. yellowcard.mhra.gov.uk
24. Medicines and Healthcare Products Regulatory Agency (MHRA). www.mhra.gov.uk
25. Vaccine Adverse Event Reporting System (VAERS) vaers.hhs.gov/about/index
26. Clare Looker, Heath Kelly. No-fault compensation following adverse events attributed to
vaccination: a review of international programmes. Bulletin of the World Health Organization
2011;89:371-378. doi: 10.2471/BLT.10.081901 www.who.int/bulletin/volumes/89/5/10-
081901/en/

33. 33
27. Clare Looker, Heath Kelly. No-fault compensation following adverse events attributed to
vaccination: a review of international programmes. http://www.who.int/bulletin/volumes/89/5/10-
081901.pdf
28. Health Resources and Services Administration , U.S. Department of Health and Human
Services, National Vaccine Injury Compensation Program,
www.hrsa.gov/vaccinecompensation/index.html
29. Health Resources and Services Administration. Statistics Report - March 5, 2014
www.hrsa.gov/vaccinecompensation/statisticsreports.html#claimscompensated
30. Evans, G. Vaccine injury compensation programs worldwide. PubMed 1999
www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed?cmd=Retrieve&list_uids=10559532&dopt=Abstract
31. FONDAZIONE ROSSELLI. Analysis of the Economic Impact of the Development Risk Clause as
provided by Directive 85/374/EEC on Liability for Defective Products. 2003. Study for the
European CommissionContract No. ETD/2002/B5 www.biicl.org/files/100_rosselli_report.pdf
За контакт с инициаторите на Отвореното писмо за информиран избор за ваксини,
към което е това приложение – Фейсбук група „За или Против задължителните
ваксини”: roditeli_vaksini@abv.bg, https://www.facebook.com/groups/161283897242551/