1. Пролог:
Момиче с дълга и чуплива коса вървеше бавно през тъмните улици на Манхатън.С всяка
измината крачка тя усещаше, че някой я след.Сви зад ъгъла и влезе в първата малка и тъмна
уличка, която видя.Предтавляваше два стари блока, на които само три-четири апартамента
светеха, а на другите или прозорците липсваха, защото са изоставени и бездомни котки се
свъртаха в тях или просто беше загасена, защото хората спяха.Докато вървеше тя чу лек звук,
сякаш нейният преследвач бе настъпил камъче.В този момент момичето побягна, преследвана
от непознатия.
Преминаваха през стари и изпотрошени касетки и кофи за боклук, които преодоляваха с
акробатични движения, по-бързи дори и от на леопард.Но силите на момчието бяха на краен
предел.Тя бе принудена да забави темпото, по неясни за нея причини..Това и чакаше тъмната
фигура, на която едвам се забелязваше силуета.
Момичето продължаваше опитите си да бяга, когато пред нея се изпречи поредната пречка,
поредната кофа за боклук.Тя бързо постави ръце и се изтласка от земята с крака, така че да
образува лек пушък от пясъка, който имаше по земята.Но точно преди да прескочи обекта,
преследвача я бе настигнал..
Той заби нокти в мускула на десният й крак и тя падна на земята.Тя лежеше на студеният
асфалт и придържаше раната, от която не спираше да излиза кръв.Тя погледна към нападателя
си и от лунната светлина забеляза нещо много познато в него.На дясната му ръка имапе
татуировка, която представляваше един огромен кинжал, около който се виеше някакъв
пергамент с надпис на латински върху него.
Septem Mucrones. 1
Тя веднага разбра кавко пише и цялото й изражение се промени.Всяка нейна клетка трепереше
от страх.Изведнъж преследвачът хвана момчието за гърлото и я блъсна в близката стена на
блока.Тя усети как бавно и малко се спуска кръв от удъра на стената с главата й.Леко изскимтя.
-За съжеление те хванах.. – каза преследвачът орез зъби, като говореше точно срещу устата на
момичето,а тя само придържаше от очите й да не потекът сълзи.

2. -Моля те..Аз не съм като другите.. – молеше се тя, доакто викаше.Неможа да сдържи сълзите си
и те се спуснаха по бузите й. – Не съм убивала и никога няма да убия..
-Така си мислиш, но ще видиш, че един ден ще го искаш и това ще е единственото нещо, което
ще искаш! – извика ядосано преследвачът, сякаш дереше гърлото си.От лявата му ръка се
спусна един сребърен кинжал.Той го допря до врата на момчието, а тя продължаваше да се
моли.Погледна отново ръката на преследвача и за около стотен път прочете татуировката и
преглътна шумно.
„Per inventionem Dei.” 2
Изрече преследвачът и изведнъж дръпна студеният кинжал и острието поряза гърлото на
момчието.Капки кръв се разнесоха около тях, тя падна безжизнена на земята.Нападателят
изкара един парцал от десният джоб на черното му кожено яке.Той преви ножа и издърпа
кърпичката, а кръвта, която преди това се отразяваше от лунната светлина върху ножа точно
като диамант, сега беше върху бялаат кърпичка.Той седна на земята и се облегна на
отсрещната стена.Сега само ще стои там, докато тя не се събуди, за да я убие отново.
Непознати думи:
1
Septem Mucrones. – Седемте остриета,
2
Per inventionem Dei.- С нами Бог.