1. Индексно, кодово, разширено адресиране
1.Индексно адресиране. Тези инструкции използуват т.н. индексно
образуван адрес. Много са удобни при работа с таблици, масиви и цикли. С
такъв тип инструкции може да се адресира произволен елемент от масива, без
да се изменя съдържанието на инструкцията. Адресът на операнда се получава
като сума от две стойности L+X=D (фиг.5.7). Първото събираемо L е елемент от
адреса на масива - числена стойност, която се извлича от инструкцията.
Второто събираемо е цяло число X съхранявано в индексния регис (IX), което
автоматично се прибавя към L. В резултат се получава положително
отместване с числото Х, т.нар. индекс, а получената след сумирането стойност
D=X+L е адресът, от който се прочита данните.
Полето за операнди при това адресиране може да съдържа няколко форми
на запис, означавани с число, израз, Самата буква Х служи за информация на
асемблера за вида адресирането.
Примерна инструкция при индексното адресиране е ADDA#2,X. Тя
означава "сумирай адреса от индексния регистър с числото 2Н; полученият
резултат е адрес на клетка, в който са данните", както е илюстрирано на
фиг.5.7.
2.Кодовото адресиране е разновидност на индексното. При формирането
на адреса задачата на индексния регистър може се поеме от друг вътрешен
регистър, включително и от регистъра на програмния брояч.

2. Пример за този начин на адресиране е инструкцията! MOVCA, @А+РС,
със символно изражение
(А)←((А)+(РС)).
Инструкцията е еднобайтова, от неявен вид и означава ; "Премести на адреса на
акумулатора АСС данните, които cе намират в адрес, образуван от сумата на
данните в акумулатора и в програмния брояч PC".
3.Разширено адресиране. С това универсално адресиране се достига
всяка клетка от паметта. Адресната част на инструкцията може да бъде 16 и
повече битова и да съдържа повече от 3 байта. Символно графичното означение
на инструкцията е (PC) ←addr (15→О).
Пример за разширено адресиране е инструкцията LJUMP 81FB . която
означава: "Скочи без никакви условия на външен. адрес 81FBH."
4.Адресиране с автоувеличение или автонамаление. Използува се при
организацията на цикли. Преди или след изпълнение на инструкцията адресът
на операнда се увеличава или намалява с единица.