1. 1 | P a g e
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Юридически факултет
Специалност Международни отношения
Научно есе на тема
„Дипломацията на втората писта“ в отношенията
между КНР и Тайван
Дисциплина - Теория на международните преговори
Цветелина Петрова Петрова
IV курс, фак. №11277
май 2014г.
София

2. 2 | P a g e
Стратегическото положение на о.Тайван налага да се следят с особено внимание
протичащите процеси на взаимоотношениe между двете страни на Тайванския пролив.
Въпреки че в последните няколко години сме свидетели на затоплящи се връзки между
Тайпе и Пекин и взаимозависимост в сферата на икономиката, проблемът за
политическия статут на острова не е разрешен. Отношенията в района на Тайванския
пролив, една от най-важните транспортни артерии по въздух и вода, влияят до голяма
степен върху стабилността и просперитета на Източна Азия. Затова от изключителна
важност е развитието на топли отношения между Тайван и Китай. Освен това
контактите между Тайпе и Пекин онагледяват тенденцията за повишаване на стандарта
на живот, изразяваща се в затопляне на отношенията между центровете на сила (напр.
САЩ и Китай), но и между центровете на сила и малките и средни държави (напр.
Китай и Тайван). Засилената взаимозависимост в сегашните международни отношения
налага тези промени.
Сериозни усилия на практическото и теоретичното равнище в областта на
международните преговори през последните двадесет години се посвещават на т.нар.
„дипломация на втората писта”. Най-общото значение на този термин е
взаимодействието на лица и групи извън контекста на официален преговорен процес с
цел подпомагане на официалните представители при разрешаване на спорни
проблеми1. Именно през тази призма могат качествено и задълбочено да се изследват
преговорните отношенията между КНР и Тайван, тъй като Тайван няма
международноправен статут на държава, а КНР разглежда отношенията с Тайван не
като международни, а като вътрешнодържавни, считайки Тайван за отцепила се
провинция. В началото на 90те години на XX век са учредени Съветът по
континенталните въпроси, официална агенция, отговаряща за националните политики
спрямо КНР, и Фондацията за обмен между проливите, полуофициална агенция под
контрола на Съвета по континенталните въпроси, занимаваща се с преговорите по
споразумения и консултирането по технически въпроси с континенталните власти..
Правителството на Пекин на свой ред учредява полуофициалната Асоциация за
отношения отвъд Тайванския пролив и Бюрото по тайванските въпрос –
правителствена агенция под контрола на Държавния съвет. Основаването на тези
полуофициални агенции от двете страни на пролива позволява на правителствата да
преговарят по практически проблеми без да потвърждават суверенността на другата
страна. Преговорите между двете страни се институционализират през 2008 г. след
период на остър конфликт, породен от управлението на Чен Шуй-биан (Прогресивна
демократическа партия). Новата администрация на Ма Унг-жеу (Гоминдан) залага на
затопляне на отношенията с КНР като начин за повишаване на значението на Тайпе на
международната арена.
За да се анализира преговорният процес между Тайван и КНР следва да се определят
интересите, позициите, ценностите и алтернативите на всяка от страните.
Стратегическите интереси на Тайван до голяма степен се предопределят от
управляващата в конкретния период коалиция. Политическото пространство е
разделено на два лагера: Пан-синя коалиция и Пан-зелена коалиция. Пан-синята
коалиция, съставена от Гоминдан, Партия „Първо народа” и Нова партия, настоява за
обединение между континентален Китай и Тайван, докато Пан-зелената коалиция,
обединение между Демократическа прогресивна партия и Тайвански съюз на
солидарността, защитава идеята за независимост на Тайван. Поддържниците на Пан-
1 Пламен Пантев. „Международните преговори в областта на сигурността” СОФИ-Р 2009 г. стр.369

3. 3 | P a g e
зелената коалиция имат склонността да наблягат на факта, че Тайван (или Република
Китай) е различна от Народна република Китай държава и пропагандират за формална
независимост на страната, както и за изоставяне на наименованието „Република
Китай”2. Въпреки това, някои по-прогресивни членове на коалицията като бившия
президент Чен Шуй-биан, който управлява Тайван в периода 2000-2008 г., твърдят, че
не е необходимо да се обявява независимост, тъй като Тайван вече е „независима,
суверенна държава” и че наименованията „Тайван” и „Република Китай” са
еквивалентни. Съществува и трето крило сред Зелената коалиция, което застава зад
позицията, че „Република Китай” не съществува и настоява за създаването на
независима „Република Тайван”.
Пан-синята коалиция първоначално заявява интерес към обединение на Тайван и
континентален Китай, но впоследствие този интерес придобива формата по-скоро на
запазване на статуквото, като едновременно с това се заявява, че обединение е
възможно едва след като се извършат значителни демократични реформи в Китай.
В периода 2008-2014г. Пан-синята коалиция определя интересите и позициите, които
Тайван защитава в преговорите с Китай – тя разполага с мнозинство в правителството,
а президентът Ма Унг-жеу е председател на Гоминдана. Ма Унг-жеу разглежда
изграждането на социално-икономически връзки с Китай като гаранция за сигурността
на Тайван. Наблягането на невоенни фактори се обяснява с факта, че по време на
управлението на Чен Шуй-биан Пекин достига до убеждението, че приоритет следва да
бъде не обединението между двете страни, а предотвратяването на независимостта на
Тайван. Затова Ма залага на принципа „ не на обединението, не на независимостта, не
на употребата на сила.”3 Още в началото на първия президентски мандат на Ма са
подновени преговорите между Фондацията за обмен между проливите и Асоциация за
връзки през тайванския пролив. Към м.март 2014г. са проведени десет кръга на
преговори и са подписани 20 формални споразумения, отнасящи се до икономическите
интереси и общото благосъстояние на населението от двете страни на Тайванския
пролив, като не е засегнат въпроса за политическия статут на острова. По време на
срещата в Нанкин през февруари 2014г., където се проведоха първите преки преговори
между двете правителства след 1949 г., тайванската делегация подчерта
необходимостта двустранните отношения да продължат да се основават на „Консенсуса
от 1992 г.” (Китай и Тайван достигат до споразумението, че съществува „един Китай”,
като всяка от страните е свободна да влага своя собствена интерпретация в това
понятие).4
В основата на стратегическите интереси на Китай стои идеята за обединение, което
следва да бъде постигнато по мирен път. Китай подчертава, че насилственото
обединение не е в неин интерес и би прибегнала до него единствено в краен случай,
хипотезите за който са предвидени в чл.8 от Закона против отцепване (2005).5
2 The Establishment of a Sovereign and Independent Republic of Taiwan
http://dpptaiwan.blogspot.com/2011/03/establishment-of-sovereign-and.html (last accessed on 10.03.2014)
3 Alan D.Romberg. Managing the Cross-Strait Issue. Stimson Center 2010 p.3
4 Executive Yuan. Yearbook 2013.Cross-Strait Relations.
http://www.ey.gov.tw/en/cp.aspx?n=FC5BD9B3D7E30CBD (last access on 11.03.2014)
5 Alan D.Romberg. Managing the Cross-Strait Issue. Stimson Center 2010, p.6; p.15

4. 4 | P a g e
Независимо от съществуването на Закона против отцепване, същината на политика на
Китай спрямо Тайван е да създаде мрежа от връзки между двете страни. Целта на
следваната политика е не само да се засили взаимозависимостта, разглеждана като
възпираща сила срещу независимостта на Тайван, но и да осигури неминуемостта на
обединения в неопределен бъдещ момент. Много от предприетите от Пекин стъпки са
насочени към подпомагане на тайванската икономика. Цели се едновременно
създаването на по-добър образ на Китай и възпрепятстването на тенденциите за
независимост. В дългосрочен план китайските управляващи се надяват чрез засилената
Управляващите среди в Тайван си дават ясна сметка за политическия елемент на
икономическата помощ от континентален Китай. Въпреки това президентът Ма
изтъква, че последиците от близките икономически и социални връзки с Китай не са
неизбежни и предопределени. Ма разглежда подобряването на отношенията между
двете страни като важни за благосъстоянието на своята страна.
След внимателен анализ на интересите и защитаваните позиции от Тайпе и Пекин може
да се заключи, че обща ценност за тях е задълбочаването на икономическите и
търговските връзки, както и засилване на културния, социалния и човешкия обмен. По
този начин за КНР би било по-лесно евентуалното обединение, а за Тайван –
повишаване на международния статут, имайки предвид центровосиловата структура
през XXI век, в която КНР заема едно от челните места.
Съществуват два възможни сценария за промяна на статуквото в района на Тайванския
пролив. Единият от тях е обявяването на независимостта на Тайван. Този вариант е
неблагоприятен за острова, тъй като континентален Китай няма да се въздържи от
използването на сила и последващо насилствено обединяване на двете страни на
пролива. Опозиционната Пан-зелена коалиция, която е пронезависимо настроена, си
дава ясна сметка в какво затруднено положение ще изпадне страната при такъв развой
на събитията. САЩ няма да подкрепят действията на Тайван, защото се стремят да
запазят статуквото като гаранция за сигурността и стабилността в Източна Азия.
Международната общественост не би признала независимостта на Тайван, като по този
начин би рискувала да затрудни отношенията си с Китай – риск, който не е оправдан от
икономическа, политическа или стратегическа гледна точна.
Другата алтернатива – обединение на континентален Китай и Тайван - също не е
печеливша опция за нито една от страните. Тайванците никога няма да приемат
обединение на базата на условията на КНР, което практически означава, че островът ще
има статут на автономна област.6 Това би породило предизвикателства пред
демократичния режим на острова и предприетите социално-икономически реформи,
тъй като е невъзможно да си представим съжителство на два напълно различни
политически режима в една държава. Тайван не приема принципа за „един Китай, две
системи”, който доведе до обединението на КНР с Макао и Хонг Конг, изтъквайки, че
КНР нарушава правата на местното население. Тази формула не е изгодна и за КНР,
тъй като Пекин ще бъде задължен да поддържа икономическия просперитет на Тайван.
Не без основание са и притесненията на Пекин от тайванската демокрация, която би
могла да породи натиск от страна на разрастващата се средна класа за демократизация
на Китай.7
6 Jurki Kallio. Yet Another“Historic” Meeting Between Mainland China and Taiwan. FIIA Comment 2/2014
7 Wen-Ti Sung. Beijing CalculatesCross-Strait Relations:Waiting for the Melon to Droр. East-West Center,
Asia Pacific Buletin Number 245/ December 10, 2013

5. 5 | P a g e
През 2005 г. КНР лансира нова политика за обединение на базата на постепенна
икономическа взаимозависимост и междуличностен обмен. Тайванските управленски
среди разглеждат по коренно различен начин пътя за обединение. За Гоминдана то
може да бъде постигнато единствено посредством преговори между две равностойни
правителства, което на практика означава КНР да признае съществуването на
Република Китай. Президентът Ма поставя и други условия за бъдещото обединение –
достигането на определено демократично развитие на континентален Китай. Трудно е
да си представим мирно обединение между двете страни, като се има предвид нагласата
на тайванското население – в по-голямата си част то се възприема като тайванско, а не
като китайско.
Сложността на тайванския конфликт и неблагоприятните последици от двете
алтернативи пред засегнатите страни – обединение или независимост – налагат
следването на принципа за запазване на статуквото. Икономическото сътрудничество и
взаимозависимостта ще продължат да се задълбочават, но няма изгледи за скорошно
развитие на политическото сътрудничество при положение, че интересите на двете
страни не се пресичат. В условията на преход на света към взаимозависимо
икономическо пространство жизненоважно е участието на Тайпе в международната
общност. Затова трябва да се положат усилия за разрешаване на въпроса с
представителството на Тайван в международните правителствени и неправителствени
организации, като се постигне взаимноизгодно споразумение, а не диктат на по-силната
страна.
Използвана литература
Пламен Пантев. „Международните преговори в областта на сигурността” СОФИ-Р
2009 г.
Wen-Ti Sung. Beijing Calculates Cross-Strait Relations: Waiting for the Melonto Droр.
East-West Center, Asia Pacific Buletin Number 245/ December 10, 2013
The Establishment of a Sovereign and Independent Republic of Taiwan
http://dpptaiwan.blogspot.com/2011/03/establishment-of-sovereign-and.html (last access on
11.03.2014)
Alan D.Romberg. Managing the Cross-Strait Issue. Stimson Center 2010
Executive Yuan. Yearbook 2013.Cross-Strait Relations.
http://www.ey.gov.tw/en/cp.aspx?n=FC5BD9B3D7E30CBD (last access on 11.03.2014)
Executive Yean.Yearbook 2013. National Defence.
http://www.ey.gov.tw/en/cp.aspx?n=3C6F2950C5E8BD8C (last access on 11.03.2014)
Jurki Kallio. Yet Another “Historic” Meeting Between Mainland China and Taiwan.
FIIA Comment 2/2014