1. История с раче
Когато всички хора спяха, а небето беше обгърнато от хиляди звезди, на дъното на
морето едно малко раче се опитваше да затвори очи и да сънува. Беше се родило само
преди три дни и се страхуваше да излезе от раковината си. Чуваше гласовете на братята и
сестрите си и разни странни шумове, които не знаеше откъде идват.
- Ехо, има ли някой там вътре? - попита тъничко гласче.
Нашият герой се сви още по-навътре, като че ли някой можеше да го види.
Трепереше... Не след дълго гласовете отшумяха и рачето разбра, че всички спят. Мина
доста време, докато се осмели да покаже носленцето си навън. Плахо погледна в
тъмнината и съзря КРАСОТА. Светлините по дъното бяха достатъчно ярки, за да огледа
целия океан. Въздишка на задоволство се откъсна от гърдите му. Зениците се разшириха, а
усмивката - разцъфтя.
- Светът бил прекрасен! - измърмори тихо и се загледа в люлеещите се водорасли.
Корали и мидички бяха полегнали нежно върху пясъка. Няколко рибки плуваха
грациозно, но се изгубиха сред вълните. Видя златна монета, която го изкуши със своя
блясък, но му се стори леко странна и се уплаши да я приближи. Вероятно човеците, за
които разказа вчера татко му, са я изхвърлили от близкия кораб. Хората бяха лоши. Те
замърсяваха водата и след тях оставaха някакви тъмни петна, от които рибите умираха.
Имаха някакви огромни мрежи, в които се хващаха морски създания и рачето виждаше
отчаяните им лица, които крещяха за помощ. Искаше да помогне, но беше толкова
мъничко и беззащитно. Светът, който видя в първите три дни от живота си, толкова го
стресна, че се затвори в къщичката си. Плачеше и се питаше защо се е родило, след като
светът е ужасен?! Чак през тази вечер, то съзря и хубавата страна. Беше объркано.
На другия ден щеше да помоли родителите си да му разказват още истории.
Толкова беше любопитно малкото раче, че от прекаленото емоции не усети как заспа и
сънува. Сънува морето.