2. Биография
Владимир
Серафимов е
роден на 23
август 1860 г. в
село Аджар (дн.с.
Свежен),
Карловско.
Той е
единадесетото
дете в
многолюдната
челяд на Райка и
Гено Серафимови.
4. Владимир Серафимов с братята си Баща му Георги
хаджи Стефанов е
известен като
“даскал Гено”. Той е
първият учител на
класното училище в
Свежен,възпитал
няколко поколения
достойни българи.
Активен участник в
националноосвободи
телните борби в
Карловския край и
роднина по майчина
линия на Васил
Левски.
5. До 14-годишна възраст
Владимир учи при баща
си в родното село. По-
късно в Цариград и Измир
- учи търговия и
абаджийство. След
освобождението през
1878 г. се завръща в
България и заварва
родния си дом опожарен,
баща му убит от черкези,
семейството прокудено.
Малко по-късно си отива
и майка му – съкрушена
от ужасната сцена,
разиграла се пред
нейните очи.
Вл. Серафимов със свой съвипустник във Военното училище
6. През 1880 г. полк.
Серафимов постъпва,
като юнкер в първото
българско военно
училище в София.
За отлични военни
познания и умения
бива награден от
преподаватели -
руски офицери със
специална награда –
Сребърна казашка
сабя, с която не се
разделя до края на
офицерския си път.
7. Първото офицерско
звание “подпоручик”,
Серафимов получава
на 30.08.1883 г.
Назначен е за
командир на
пристанищната рота
в град Русе.
Служи в Пещера,
Пазарджик, Хасково,
Карлово, Асеновград,
Пловдив и София.
8. Женен е за Елена
Георгиева
Кацарова от гр.
Пазарджик. От
брака имат 5
дъщери: Райна,
Божана,
Елисавета, Живка,
и Лиляна.
9. Полк. Серафимов
участва в 4 войни:
Сръбско –
Българската, двете
Балкански и Първата
световна война.
За проявен героизъм
и себеотрицание в
боевете при
Сливница и Пирот е
награден с орден за
храброст със синя
лента.
Грамота от 15 август 1887 г. от
Александър І за награждаването на
полк. Серафимов с възпоменателен
медал за Сръбско-българската война
от 1885 г.
10. В навечерието на
Балканската война
полковник Владимир
Серафимов е назначен за
командир на 21-и пехотен
Средногорски полк, с
който ще запише златни
страници във военната
история на България, а
родопчани ще го приемат
като свой освободител.
Успешно изпълнява
основните стратегически
задачи да ликвидира
Тъмръшкия клин и да
освободи Смолянския
край.
„Няма да отстъпя тези села, в
които вчера ме посрещаха
като освободител.“
14. Спомени за моя баща – разказ на
Лиляна Вл. Тотева
“Запомнила съм баща си като строг, но
същевременно и много добър човек. Той пееше
чудесно със своя приятен баритон – български
и руски песни. За всеки празник той знаеше
песен. Беше толкова приятно да се живее с
него - изпитвах чувство на сигурност,
чувствувах се под сигурна закрила, докато той
беше жив. Тати не пропускаше случай, пък и
без случай, да поднесе цветя на мама. И нас,
дъщерите си, не забравяше за имени и
рождени дни...
Той беше спретнат, със стегната походка и с
прям, много силен поглед. Само като ме
погледнеше и аз заставах „мирно”!”
16. След края на войната, заслужилият
офицер излиза в пенсия. Съкрушен е
българският идеал. Многолюдното
семейство остава на едничката пенсия,
но гордостта не напуска достойния
офицер. На предложението да бъде
произведен в генерaлски чин, той
отговаря: „Когато спасих Родопите и бях
на върха на славата си, не бях
произведен генерал. Нека си остана
полковник Серафимов, както ме знаят и
обичат хората, за разлика от всички
онези генерали, за които народът
никога не е чувал”.
17. На 26 юни 1932г., по повод 20 години от паметните
боеве на връх Кавгаджик, в прогимназията в Устово се
основава инициативен комитет за издигане на паметник
в чест и памет на падналите български войници в
боевете през 1912г. В поканата до полковник
Серафимов за полагане, основния камък на паметника
на 31 юли 1932г. е записано: „С Вашето присъствие на
това скъпо за родопци тържество, ще ни направите една
голяма чест и ще покажете, като доблестен
военначалник как да тачим паметта на онезе, които тъй
храбро и самоотвержено водихте в онези паметни боеве,
и които поднесоха в дар пред Отечествения олтар най-
скъпото си – своя живот, за свободата на брата роб”. За
жалост това е последното пътуване на полковника в този
край и поклонение пред костите на неговите бойци.