1. „Това ли е правилната стая? Навреме ли съм?” Тези въпроси жужаха
непрестанно около главата ми преди първото ни събиране. Бях едно от най-
притеснителните същества, на които им предстои бал тази година. Още преди
да стигна коридора преговарях евентуалните теми и въпроси, които може да
изскочат.
Въпреки това, още щом отворих вратата пред мен стояха познати съученици,
помня дори че слушаха музика. Бяха толкова спокойни! Часа започна. Честно
казано, всичко се подреди добре, и то съвсем естествено. Въпреки подготовката,
в главата ми заискачаха напълно нови идеи когато слушах предложенията на
всички. Измисляхме нов продукт. Тогава не посмях да обеля и дума, но след
времееуфорията отмина.Оказа се,ченеядатхора…
Събрах смелост да се изявя – споделих идеите си. След като сърцето ми
прескочи удар от неловкост, усетих как погледите се отместват в моя посока.
Одобрителни погледи. Не ме укориха. Даже напротив – усъвършенстваха всяко
предложение, което изрекох. Всеки продължаваше историята на предходния,
докато не получихме цялостна, цветна картина. Така минахме през редица
участия и състезания. Всеки от обкръжението ми беше вещ в някаква област и
това ме стимулира да търся и да научавам повече. Неусетно, покрай тях, бях
компетентна за инициативи и организации, които до преди месеци не знаех, че
са възможни. Какво сте чували за клуба Ротари, например? Започнах да се
отпускам в компанията на хора, нещо, което преди звучеше като наказание, и
след няколко събирания се оформихме като екип. След изнесения ни урок мога
да заявя, че се чувствах унесена във вихъра. Бяхме станали приятелска компания,
която заедно търси Съвършената идея.
Мисля, че всеки научи нещо ново през тази година. Всеки, по свой път и със
своя изява; всеки със своя момент на слава и своите напечени моменти…дори с
тревогите, а такива също не липсваха. Много хора – много мнения, много
разногласия. Но ги преодоляхме. Щипка търпение се оказа най-добрия цяр, но
и шоколадовите лакомства укротяваха страстите. Вече от опит казвам – „Две
глави мислят по-добре от една”, особено когато времето припира. Камък ми
падна от сърцето, когато за последното представяне си разпределихме задачите
и хората, с които работех, бяха съвестни и отговорни. Разчитах и на тяхната
смелост и комуникативност. Свършихме добре работата и сега сме на финалния
кръг.Стискайтепалци!
Не съжалявам за миговете, които прекарах с клуба. С всяко събиране, с
всяка игра, осъзнах, че бавно се променяме, искаме или не. Пораствахме -
заедно. Надявам се да се събираме и за в бъдеще, ще се радвам от душа ако
някой изпълни всички иновативни идеи, които сме обсъждали. Какви са
точно идеите – не издавам. Ще ви трябва поръска от търпението, но
така ще се насладите още повече на готовия и действащ проект, стоящ
предочитеви.Изпробвано.Работи.
Десислава Анчева
От Ден първи