Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.

22. Българско възраждане - XVIII - XIX век - Възраждането - новото време на българите - 4 клас - ЧО, Булвест

26,339 views

Published on

Published in: Education
  • Be the first to comment

22. Българско възраждане - XVIII - XIX век - Възраждането - новото време на българите - 4 клас - ЧО, Булвест

  1. 1. 28.2.2015г.
  2. 2. 28.2.2015г.
  3. 3. план  След завоюването на българските земи от османците българите били изцяло откъснати от останалите европейски страни.  Те живеели сред завоеватели с други обичаи и религия.
  4. 4.  В първите три века на чуждото владичество те се борели само за своето съществуване.  Започнали да изгубват спомена за миналото си.  Нямали свои свещеници и не можели точно да спазват всички християнски обичаи.  Но те постигнали най-важното – .
  5. 5.  Това било началото на за българските земи.  През него настъпили много .  Българите започнали да напредват , и . Епохата на започнала през 30-те години на ХVІІІ век.
  6. 6. Занаятчийството станало доходен поминък. Гайтанджийска работилница Килимарска работилница Бакърджийница Кожухарница Ковачница Златарница Мутафчийница
  7. 7.  Развитието на занаятите и търговията и Новото време раждали нуждата от нови знания, които българите можели да получат в нови училища.
  8. 8.  Българите започнали да се обединяват с идеята, че трябва , за да имат достойно място сред останалите европейски държави.
  9. 9. БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ XVIII век XIX век 1762 г. Паисий Хилендарски създава “История славянобългарска” 1835 г. Откриване на първото взаимно училище в Габрово 1870 г. - църковна независимост Комитетска мрежа Васил Левски Това време на борба за: , се нарича  То завършило с освобождението на България през 1878 година.  Така българите се включили в новото време, което от два века преобразявало цяла Европа.
  10. 10.  Там Паисий заживял с гръцки и сръбски калугери, които при всеки повод не пропускали да изтъкнат величието на своите народи.  Те често унизявали българина, припомняйки му, че е представител на народ, който няма свое минало и история. През 1745 г. в Света гора /Атон/ пристигнал един млад монах от Българско. Наричал се Паисий. Той отседнал в Хилендарския манастир, където игумен бил по-големият му брат. план
  11. 11. Паисий осъзнавал, че те имали право, защото османското владичество продължавало вече 4 века. Споменът за великата българска държава бил заличен. Народът не помнел нито старите си ханове и царе, нито техните победоносни походи. Не знаел почти нищо за своето минало. За младия монах било мъчително да понася подигравки и хули, че българите нямат минало, с което да се гордеят.
  12. 12. Така ПРЪВ запалил будителската искра МОНАХЪТ от ХИЛЕНДАРСКИЯ МАНАСТИР - .
  13. 13. Той положил много труд и близо две години издирвал различни книги и сведения за миналото ни. Ровил в библиотеките на много манастири и открил стари ръкописи, царски грамоти и жития на български светци.
  14. 14.  През събрал всички сведения в , която нарекъл  Започнал да я пише в Хилендарския манастир.
  15. 15. Паисиева кула
  16. 16. В нея с гордост пишел за Аспарух, Крум, Омуртаг, Борис и Симеон, за Кирил и Методий и техните ученици.
  17. 17.  В нея разказал, че българите „по-рано от всички славянски народи приели православието, по-рано имали свой патриарх и цар и започнали да четат на своя език“.  Като им припомнил славното минало и имената на българските царе, той ги призовал да се стремят към просвета и своя църква и държава.
  18. 18.  "Историята” е завършена през 1762 г. в Зографския манастир в Света гора, където оригиналът ѝ се пази и до днес.  С идеите си за духовна просвета, църковна и политическа независимост Паисий е един от радетелите на националното ни Възраждане.
  19. 19.  Второто голямо дело на Паисий било, че той тръгнал сам да разнася книгата си по местата, където най-много се събирали българите – в черквите по празници.  Четял я на хората и поръчал да я преписват, за да не изчезне. „История славянобългарска“ станала най-ценната книга за нашите прадеди.
  20. 20. «О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най- славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най- почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.“
  21. 21. „Царственика“ на Христаки Павлович, отпечатан в 1844 г. - първият печатен вариант на Паисиевата история. (Текстът на Христаки Павлович е доста далеч от оригинала).
  22. 22. Повече от 40 души преписали това късче памет. Кованлъшки препис, 1783 г. - Направен от поп Стоян от с. Кованлък (Търновско). Пази се в ръкописната сбирка на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Еленският препис на Дойно Граматик от 1784 г. Съхранява се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Преображенски (Попгладичов) препис на История славянобългарска от 1809 г. Съставен е в Преображенския манастир край̆ Търново http://istoriata.bg/listen/part1.html Полезно и интересно!
  23. 23. Първи Софрониев (Котленски) препис на „История славянобългарска” – 1765 г. Пази се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий̆“. Паисиевата история /Стойко Владиславов/.
  24. 24. "История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски - първият Софрониев препис. Съхранява се в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София.  Софроний преписал книгата на Паисий и я сложил на най-святото място в черквата - .
  25. 25. Също като Паисий той я четял на млади и стари в черквата и разпалвал в тях искрата на гордостта, че са българи.
  26. 26. Софроний станал известен и с това, че описал собствения си живот в книга – „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Страданията и изпитанията, които разказвал били преживявани и от останалите поробени българи.
  27. 27. Така монасите и свещениците първи започнали будителска дейност. Паисий Хилендарски Софроний Врачански
  28. 28. също допринесли за прехода на българите към новото време.  Създаването на Паисиевата история било свързано с два от тях.  В той започнал да пише книгата си, а в я завършил. план
  29. 29. Размирните години не отминали и българските духовни средища.  Стотици църкви и манастири били окрадени и изпепелени.  Но в годините на чуждото владичество ролята на тези духовни огнища нараснала още повече.  В тях монасите поддържали църковния живот и християнския дух.  Там те опазвали и и на българите.
  30. 30. Манастирите в запазили своята цялост. На царяло спокойствие , което привличало монаси от целия православен свят.
  31. 31. Наред с църковните си задължения монасите се занимавали и с книжовна дейност – превеждали и преписвали книги, обучавали ученици в килийните училища. Така Атон се превърнал в духовен център, играл важна роля в живота на балканските народи.
  32. 32.  Празниците на манастирите събирали хора от различни български краища.  Те им помагали да се чувстват част от един народ.  От манастирите към близки и далечни земи се отправяли монаси да събират помощи, за да опазят съществуването им.  Освен пари и дарове, те донасяли скъпоценни книги и впечатления от непознати светове.
  33. 33. Началото на Българското възраждане е през: XVII век; XVIII век; XIX век. “История славянобългарска” е създадена през: 1672 година; 1762 година; 1878 година.
  34. 34. Автор на “История славянобългарска” е: д-р Петър Берон; Софроний Врачански; Паисий Хилендарски. Какъв бил Паисий Хилендарски? учител; монах; свещеник. Софроний Врачански бил: свещеник; монах; учител.
  35. 35. Автор на сборника „Неделник“ - първата печатна книга на новобългарски език е: Софроний Врачански; Паисий Хилендарски. “История славянобългарска” е започната в: Рилски манастир; Хилендарски манастир; Зографски манастир. “История славянобългарска” е завършена в: Зографски манастир. Хилендарски манастир; Рилски манастир;
  36. 36. ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ ___________________________ Защо „История славянобългарска“ е много ценна книга? С нея е поставено началото на българското Възраждане. Тя е зов за национално самоосъзнание и създаване на единен народ. Възкресявайки спомена за отминалите славни времена, Паисий изгражда моста между забравеното минало и бъдещето. С тази книга се дава тласък за по-светли бъднини.
  37. 37. 1. Попълни липсващите части от изразите, за да обясниш в какво се проявява Българското възраждане. Н О В А П Р О _ _ _ Т А С А М О С Т О Я Т Е Л Н А Ц Ъ _ _ _ A Н А Ц И О Н А Л Н О О С В О _ _ _ _ _ Н И Е С В Е Р К В Б О Ж Д Е
  38. 38. 2. Опитай да обясниш към какво е призовал българите Паисий с тези думи в историята си. „Българино, знай своя род и език … Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е … твърде потребно.“ _______________________________________________ _______________________________________________ ______________________________________________ ______________________________________________ ______________________________________________ ______________________________________________ ______________________________________________ ______________________________________________ ______________________________________________ Паисий иска да върне самоуважението на българите. За него историята е извор на национална гордост. Без история народът ще забрави корените си. Паисий горещо копнее да види сънародниците си горди от своя произход, а не хулени и подигравани от други народи. Споменът, за великите отминали времена на предците ни, крепи българщината и вдъхва вяра и надежда за бъдещето.
  39. 39. 3. Открий и отбележи върху картата: а/ родното място на Паисий с 1; б/ родното място на Софроний с 2; в/ манастира, в който Паисий започнал да пише „История славянобългарска“, с 3; г/ манастира, в който я завършил, с 4. 1 2 3 4
  40. 40. 4. Изчисли колко време след създаването на „История славянобългарска“ започнало изграждането на Рилския манастир в съвременния му вид. Използвай линията на времето. 1816 - започва новото изграждане на – Рилския манастир _____ - годината на създаването на = „История славянобългарска“ ______ 1762 54
  41. 41. План на урока: 1. Начало на новото време на българите 2. “История славянобългарска” 3. Манастирите – места на книжовен и духовен живот
  42. 42. Речник: Олтар – източната част на храма, където духовенството извършва свещенодействия. Олтарът е отделен от останалата част на храма чрез дървена стена с икони, наречена иконостас.

×