История за промяната

1. РАЛИ (RALLY) 2015
Нашите идеи летят на високо
САМОЛЕТЪТНЯМА ДА МРЪДНЕ
С-17 е огроменсамолетопашкатамусе издига на нивотона четвъртияетажна сградите. Да
наблюдавашкак го строяте невероятнопреживяване.
Самолетите обикновеносе сглобяватна няколкоместав едно производственохале итезиместасе
наричат„позиции”. Започвашработа на едномясто, следтова, когатоняколкозадачи са
приключени,придвиждашсамолетадовторо,а после до трето, докатоцялатаработане се
приключи.СлучаянаС-17 основнияткорпусможе да се сглобив позиция А.Опашкатада се
прикрепивпозиция В, крилета- впозиция С, елетроникатавпилотскатакабинада се инсталира в
позиция D и т.н. Затоваимате нужда отхангар,който да е достатъчноголям,за да има 3 самолетас
размерана Боинг 747 в производство,заедно с апаратурата.Това е огромнопространство.Хилядаи
петстотинотнашите работнициса в този гигантски хангар.Те се занимават със стотици хиляди
части. Това е невероятенпроизводственпроцес,койтоизисквасложнопланиране икоординация.
Скоростта,скоятосамолетасе движи презразличните позиции,се ръководи от графика.Ако
работатане е свършенана едната позиция,когатографикът казва, че трябвада е приключена,или
ако нужните части не пристигнатнавреме,самолетътсе придвижванапреди недовършената
работасе завършва накрая.Както можете да си представите,да разглобишсамолетав краяна
конвейрнаталиния,за да добавят части и следтова да го сглобиш отнововоди до проблемис
качествотои закъснения.Това обаче беше начина,по койтоцялатаиндустрия вършеше нещата.
Никой не го подлагаше на съмнение.
Когато пристигнаКоц даде ясно да се разбере,че приоритетитезапрограматас С-17 са да
превъзхождаме гругите отгледна точкана качеството,графикаи разходите точнов този ред. Той
наистина вдигна летвата,определяйкияснавизияна същественоподобренотоизпълнение,от
коетоимахме нужда.Обзалагам се,че Коц говореше свсеки за това и беше свидетел намного
глави, климащив знак на съгласие:”Разбира се шефе.”И освентова се обзалагам,че повечетохора
искаха тази визия и наистина положихамалкоповече усилия.Мнозина обаче приемаха
съществуващатаосновна производственасистемакато единственияначинда се правят нещата,а с
това приемахаиопределенипроблеми,катонезбежни.Нагласатабеше:„Да,би билодобре,ако
никога не си свършваханужните части,но това е невъзможнов тази индустрия.” Така че,макар
хоратада правехамалкикрачки за приспособяване,цялостнатапроизводственастратегиядорине
се доближаваше до постигане на визията на Коц, коятовдигна летвата.
Тогава, един дентой се изправи на еднасреща на мениджърите и обяви:”Няма да преместим
самолетадокатоработатана позицията не е приключила.Качествотое номередно,такаче точно

2. върхунегоще се фокусираме.Докатосамолетътне е готов,притова кактотрябва,никакво
движение.Точка!”
Всеки мислеше,че тойнапълное откачил.Нещата не се правятпо този начин.Мисля, че в частност
никой отдиректните миподчиненисмятаха,че е смахнат.Бяха убедени,че тойникога няма да
успее да приключинавреме,акогоправим по предлаганияначин.Никога!Нямаше да стане,всеки
знаеше това.Винаги нещоще спре работата.Ще имаме служители,коитобездействатиносят
огромнизагуби на компанията.
Всички бяхме чувалиречтаза качествотопреди,ноетови един човек, койтони казва, че нищо
няма да остане никъде,освенако не се прави кактотрябва. Коц демострирапълнаубеденост,че
тази радикална идеяе правилна.И ако думите му не ни спечелихапоцял дентрябваше да гледаме
самолет,койтоне се движи, докато работатана позициятане се свърши напълно.По цял денбез да
мръдне изобщо. Стоиси на едномясто.
Следкато Коц направитова заявление нещатазапочнахабързода се променят.Фактът,че работата
извън позицията няма да се толерира,означаваше,че изведнъжоткритичнозначение стана да
получаваме частите навреме.Нашите хораподоставките се мотивирахатака,кактоникога до сега.
Започнахада издигат всевъзможнинови стратегии за промяна на своите функции.И невероятно,
тъй катотова не можеше да се направи, започнахада бележатуспехивпринуждаванетонанашите
доставчици да действат понов начин. Така започнахме да получаваме частите точнонавреме!
Общо взето,хоратане искаха да са причината,порадикоятосамолетътоставаше нададена
позиция по- дълго,от колкотобитрябвало.Не желаехадаизпадът в неловкоположение,не искаха
да навредятна компанията,да навредятна кариетаси и да разочароватКоц. Затова започнахада
разбиват стените.Следкатозапочнахада се натрупватдоказателсва,че тази щураидея всъщност
може да свърши работа,все повече хорасе включихав програмата.Повече хоразапочнахада
откриватначини да преодолятпречките.Когатоне гоправехасамостоятелно, отивахаприКоцс
конкретниидеи,понякогамногоумни идеиза нужнотои за начина,по койтомогат да решат
проблемите.СледтоваКоцработеше с тях,за да остранятпречките.Акобеше отпомощКоцда
говори с президентанакомпанията,коятони снабдяваше с някои части, тойго правеше.
Задържанетона самолетите намястотоелимиравсевъзможнилошинавици. Ние вече можехме да
кажем:„Разбира се, че известенпроцентотчастите няма да дойдат навреме.Такъве животът.”Не,
животътне е такъв. Такъв е само животът,койтоние познаваме.
Накраткотрансформирахме мястотоив резултаткачествотоскочинагоре ивсички наши самолети
не само, че бяхапроизвежданинавреме,те изпреварвахаграфика!
И до днес хоратапродължаватда разказват тази история- от работниците наплощадкатадо
президентските кабинети.”Тойказа, че самолетътънямада мръдне.Точка!”