1.
Мрежови аспекти на Уикипедия
д-р Вася Атанасова, ИБФБМИ–БАН

2.
Съдържание
` Накратко за уики софтуера и Уикипедия
` Философия на Уикипедия
` Технология на Уикипедия
` Уикипедия в медиен и образователен контекст

3.
Уики софтуер
` „Най-простата онлайн база данни,
която въобще би могла да
функционира“ (Ward Cunningham, 1995)
` Всеки потребител на съдържанието на
уикито може да се превърне в негов
Снимка: Matthew Roth, CC-BY-SA
създател (съавтор).
` Нужен е само платформено-независим браузър,
няма нужда от експертни познания по уеб програмиране.
` Съвместно редактиране на документи от много съавтори,
при което се пази историята на всеки документ.
` Всяка редакция се идентифицира уникално и публично.
` Технологията уики има много силен доказателствен характер,
в т.ч. и за доказване на авторски права.

4.
Уики като философия
ДА се насърчава
експериментирането
с увереността, че нищо
веднъж създадено, не може
да бъде повредено.
НЕ да се предотвратява
вероятността от вреди,
а да се улеснява
отстраняването на вредите.
НЕ да се създават завършени
и статични информационни
продукти, а да се развиват
проекти, които се намират в
процес на постоянна
промяна.
ДА се създава прозрачна
среда, в която всеки
потребител е и автор
и носи лична отговорност за
действията си.

5.
Какво е Уикипедия?
` Преди всичко: Енциклопедия.
` Електронна и онлайн базирана, без ограничения в
обема като традиционните енциклопедии.
` Динамична общност от редактори, които се включват
към проекта и допринасят на доброволчески начала,
без материални стимули, но и без принуда.
` Най-мащабният проект, публикуван под свободен
лиценз. На над 270 световни езика/диалекта.
` Уебсайт №5 по популярност, единственият
некомерсиален сред топ 10+, издържащ се от
дарения.

6.
Уикипедия / Другите енциклопедии
` Уикипедия не е хартиена.
` Не е фиксирана във времето, непрекъснато се актуализира.
` Практически неограничена в пространството (обем, тираж).
` Инклузивна, прагът на значимост на темите може да пада.
` Уикипедия е отворена и се създава от и за
потребителите си.
` Незадължително от тесни професионалисти с формално
образование в областта на допринасяне.
` Развива се по-скоро хаотично, отколкото планово.
` И с много люб♥в.

7.
Уикипедия като мрежа от знания
Представи си свят, в който
всеки отделен човек на планетата
има свободен достъп
до сбора на цялото човешко познание.
Това е, което правим.
– Джими Уейлс, съосновател на Уикипедия

8.
Уикипедия и сродните ѝ проекти
На 287
езикови
версии!

9.
Уикипедия като общност
` Уикипедия е хаотична и се развива „отдолу – нагоре“
` Всеки редактор е доброволец и идва с личната си
представа какво е важно/нужно/добре да има в Уикипедия.
` Не съществува наложен „отгоре“ „дневен ред“, с който
редакторите трябва да се задължават или съобразяват.
` Освен ако сами не пожелаят да въведат такъв в рамките
на определена група, в която участието е доброволно.
` Всеки допринася когато, колкото, с каквото и както желае.
` Уикипедия се саморегулира
` Само няколко правила са „издялани на камък“.
` И едно от тях е правилото „Игнорирай всички правила“.
` Правилата имат локални специфики, но служат на общата
цел: създаването на енциклопедично съдържание.

10.
Уикипедия като общност
` Защо Уикипедия е добила влияние?
` Свободен лиценз на софтуера и на съдържанието
` Отворена и инклузивна общност („Бъдете смели!“)
` „Аматьор“ вече не е задължително обидна дума ;-)
` Почти анонимно, но глобално сътрудничество
` Проследяване на историята, доказателствен характер
` Синергия на различни нива
Швейк: Един каже едно,
друг – друго. И така
делото преуспява

11.
Уикипедия: Количество или качество?
` Енциклопедия „Британика“ срещу Уикипедия (2005)
` В самата Уикипедия има цели „философски школи“,
които си противоречат по този въпрос
` http://meta.wikimedia.org/wiki/Conflicting_Wikipedia
_philosophies
` Качеството на съдържанието е функция на:
` Размера на редакторската общност
` И съотношението на добронамерено към злонамерено редактиращи
` Разбиранията за качество на редакторите
` Наличието на достъпни качествени източници на информация
` Нагласите в обществото към доброволния труд
` Средствата за автоматизиран контрол на съдържанието

12.
Уикипедия: Продукт или процес?
` Уикипедия е променлива величина
` Тя е различна на различните езикови версии
` Тя е различна в различните области на познанието
` Тя е различна в различните моменти след създаването си
` Тя е функция на хората, които са
допринасяли и допринасят
` Общността на Уикипедия е
мини-модел на обществото,
в което тя бива развивана
` Уикипедия не е продукт
` Уикипедия е процес 5000 страници = 0.01%
от съдържанието на
Уикипедия (юни 2009)

13.
Уикипедия като обществена система
` Уикипедия е меритокрация (от англ. merits, заслуги)
` Относително плоска йерархия на потребителските роли
Анонимни потребители (IP адреси)
z лично желание
Регистрирани потребители
z лично желание + лично одобрение на бюрократ
Патрульори
z лично желание + общностно одобрение (консенсус)
Администратори, Бюрократи
` Инструменти на „властта“
` Права, задължения или привилегии?

14.
Уикипедия като среда на взаимодействие
` С елементи на стигмергия...
` Механизъм за индиректна координация между агенти,
основан на принципа, че отпечатъкът, оставен върху околната
следа от един агент, провокира за последващо действие друг
(или същия) агент.
` Последователните действия се надграждат и усилват
` Това води до спонтанната поява на кохерентна, привидно
планирана и систематична дейност, до комплексни и
привидно интелигентни структури:
` без необходимост от планиране
` без контрол
` дори без директна комуникация между агентите.
` ... но и с механизми и на контрол и комуникация

15.
Уикипедия като среда на взаимодействие
` Контрол в Уикипедия
` История на редакциите, връщане на „добри“ стари версии
` Последни промени: в реално време
` Списък за наблюдение: в ретроспекция
` Комуникация в Уикипедия
Междуличностна Общностна
Публична • Потребителски беседи
• Беседи към статии
• Уикипедия: Разговори
• Уики блогове (извън У)
Частна • Електронна поща през
интерфейса на У • Пощенски списъци

16.
Уикипедия като среда на взаимодействие
` Уикипедия като синергия
` Синергия: Взаимодействие между два и повече агенти/сили,
при което комбинираният ефект от работата им е по-голям от
сбора на техните индивидуални ефекти.
` Взаимодействия между хора и съдържание
` Съдържателни приноси: с текстове, с мултимедия
` Обслужване на съдържанието:
` Коригиране, стилизиране, форматиране, илюстриране
` Удостоверяване на верността, добавяне на източници
` Проследяване развитието на съдържанието
` Фолксономия, хиперсвързаност и организиране на съдържанието
` Ползване на съдържанието отвъд Уикипедия
` Парадигмата “use and reuse”, свободните лицензи Creative Commons

17.
Хиперсвързаност на съдържанието
` Свързаността чрез хипервръзки (препратки) е
изключително важна черта на Уикипедия
` Знанието не може да съществува в изолация
` Въвеждането на ново знание изисква наличието
на вече съществуващо (дефинирано) знание
` Принципът Build the Web
` Препратки между статиите в Уикипедия
` Информация накуп / Разпределена информация?
` Underlinking / Overlinking?
` Естетически и психологически съображения

18.
Хиперсвързаност на съдържанието
` Къде *не* се слагат препратки?
` Към обикновени, ежедневни думи
` Многократни препратки към една и съща статия
` По-добре: [[Химн на България]] отколкото [[Химн]] на [[България]]
` Къде се слагат препратки?
` Непосредствено където има необходимост да се подобри
разбирането на смисъла
` Термини и понятия използвани за нуждите на дефиницията
` По-общи обекти и по-частни инстанции на обекта
` Свързани теми, поставящи понятието в контекст
` Страшни ли са „червените препратки“?

19.
Дефиниция на понятие
Квадрат е
(1) ромб с
(2) перпендикулярни
(3) страни
Правоъгълник е
(1) успоредник с един
(2) прав ъгъл
Квадрат е
(1) правоъгълник с
(2) перпендикулярни
(3) диагонали
Ромб е
(1) успоредник, чиито
(2) диагонали са
(3) ъглополовящи
на (4) ъглите му

20.
Йерархия от понятия
абстракция
конкретика
© обем
ª съдържание
ª обем
© съдържание

21.
Понятие в контекст

22.
Права и обратна навигация
Какво сочи насам? What links here?

23.
Права и обратна навигация
` От „Ромб“:
` Равнина, Измерение, Геометрична фигура, Четириъгълник,
Периметър, Успоредник, Успоредност, Диагонал, Квадрат,
Делтоид, Перпендикуляр, Лице, Радиус, Вписана окръжност,
Сечение, Правоъгълник, Евклид, Херон, Пап Александрийски
` Етимология, Дайре

24.
Права и обратна навигация
` Към „Ромб“:
` Успоредник, Правоъгълник, Квадрат, Делтоид, Ъглополовяща,
Площ, Правилен многоъгълник, Четириъгълник, Диагонал,
Планиметрия, Изпъкнал многоъгълник, Каталаново тяло,
Ромбичен додекаедър, Дванадесетостен, Шестостен
` Арлекино, Баница, Диамант, Микеланджело Буонароти, Цинк,
Морска котка, Национално знаме на Бразилия, Хамбургер ШФ,
Боулинг, Господин Никой, Делфин (съзвездие), Габонска усойница

25.
Списъци, категории, шаблони
` Организация на обекти от класове и препратки
` Списък
` Изброяване на обекти от клас по един или няколко
признака (номериран списък, точкуван списък, таблица)
` Възможно е сортиране по различни критерии
` Лесно автоматично генериране от бази данни
` Могат да включват препратки към (все още)
несъществуващи статии за обекти от класа
` Могат да включват (сравнително много) допълнителна
информация за обектите, изображения
` Няма практически ограничения в обема на списъка
` Може да включва и по-слабо свързани обекти

26.
Списъци, категории, шаблони
` Организация на обекти от класове и препратки
` Списък

27.
Списъци, категории, шаблони
` Организация на обекти от класове и препратки
` Категория
` В категориите попадат само създадени статии
` Възможно е сортиране само по азбучен ред
` Категорията съдържа препратки към надкатегории
(родове) и подкатегории (видове)
` Лесна реорганизация на категорийната структура
` Именното пространство „Категория“ не е включено по
подразбиране към резултатите при търсене в Уикипедия
` Трудно проследяване на промените по страниците
` Няма практически ограничения в обема на категорията

28.
Списъци, категории, шаблони
` Организация на обекти от класове и препратки
` Категория

29.
Списъци, категории, шаблони
` Организация на обекти от класове и препратки
` Навигационен шаблон
` Обемът на шаблонът е сравнително ограничен
` Подходящ за класове с малко на брой и силно свързани
обекти
` Подходящ за класове, обектите в които са устойчиви:
не се променят или добавят често нови обекти
` Могат да включват препратки към (все още)
несъществуващи статии за обекти от класа
` Могат да включват (малко) метаинформация за обектите
` Промяната на шаблона води до промени във всички
страници, които го съдържат

30.
Списъци, категории, шаблони
` Организация на обекти от класове и препратки
` Навигационен шаблон
` Обемът на шаблонът е сравнително ограничен
` Подходящ за класове с малко на брой и силно свързани
обекти
` Подходящ за класове, обектите в които са устойчиви:
не се променят или добавят често нови обекти
` Могат да включват препратки към (все още)
несъществуващи статии за обекти от класа
` Могат да включват (малко) метаинформация за обектите
` Промяната на шаблона води до промени във всички
страници, които го съдържат

31.
Списъци, категории, шаблони
СПИСЪК КАТЕГОРИЯ ШАБЛОН

32.
Списъци, категории, шаблони
Лесно/трудно за създаване
Лесно/трудно за поддържане СПИСЪК КАТЕГОРИЯ
Придружителна инфо. Да/Не
Чести/редки се променя
Изброимост/неизброимост
Относ. висока/ниска свързаност
Създадени/несъздадени статии
СПИСЪК КАТЕГОРИЯ
ШАБЛОН
СПИСЪК
ШАБЛОН КАТЕГОРИЯ
ШАБЛОН
СПИСЪК
СПИСЪК
СПИСЪК
СПИСЪК
ШАБЛОН
ШАБЛОН
КАТЕГОРИЯ ШАБЛОН
ШАБЛОН КАТЕГОРИЯ
КАТЕГОРИЯ
КАТЕГОРИЯ

33.
Междуезикови препратки
en: Wikipedia
ПРЕДИ СЕГА
bg: Уикипедия
ru: Википедия
WikiData
ar: ويكيبيديا
ja: ウィキペディア
bg: Уикипедия
en: Wikipedia
ru: Википедия
ar: ويكيبيديا
ja: ウィキペディア

34.
Уикипедия и медиите
(Някои от) проблемите
при този порочен кръг:
• неуважение към авторските права
• непосочване на източниците
• журналистически
непрофесионализъм
• липса на критично отношение
• мултиплициране и
утвърждаване на грешките
• неконструктивна критика
на Уикипедия и доброволчеството
Медиите обикновено
копират без позоваване
(и не проверяват
истинноста на
съдържанието)
от Уикипедия
Уикипедия обикновено
коректно цитира медийни
публикации като източници

35.
Уикипедия в образованието
` Защо Уикипедия е толкова популярна сред
студентите и защо в това няма нищо лошо?
` Безплатен и свободен ресурс
` Често се ранжира сред първите резултати в търсачките
` Изказ, достъпен за неспециалисти
` Съдържа много информация на едно място
` Добре структурирано съдържание, хиперсвързаност
` Особено полезна при интердисциплинарни теми
` Източници и външни препратки – малко на брой, но
добре подбрани и релевантни
` Не представлява правна заплаха за потребителите си

36.
Уикипедия в образованието
` Защо Уикипедия е толкова популярна сред
студентите и защо все пак това не е съвсем добре?
` Може да съдържа невярна, непълна, или пристрастна
информация
` Може да бъде влошавана и вандализирана
` Когато съдържанието е изпълнено добре, приспива
бдителността и подхранва безкритичното мислене
` Дава отговорите наготово и „спестява“ времето и
необходимостта от собствено проучване
` Ползата от ученето не е в крайния продукт познание,
а в процеса на неговото придобиване

37.
Уикипедия в образованието
` Как да разпознаете в курсовите работи на
студентите си съдържание, копирано от Уикипедия?
` Енциклопедичен стил на текста
` Типичното встъпително определение
` Типичното структуриране на съдържанието
` Специфично остатъчно оформление на текста
` Хипервръзки и категории в текста,
сочещи към Уикипедия
` Характерната за илюстрациите в
Уикипедия рамка
` Цитирания на източници в горен
индекс: ето така [1]
` Останали шаблони за проблеми

38.
Уикипедия в образованието
` Натрапващият се извод:
` Уикипедия е добра отправна точка в търсенето
на информация, но НЕ е ултимативен източник
на знание. Често е нежелателна употребата ѝ в
учебния процес.
` Алтернативният натрапващ се извод:
` Невъзможно е напълно да се „забрани“ Уикипедия,
а и тя често е полезен ресурс, ако се ползва
внимателно. Затова по-добре да се допринася към
нея, за да става по-качествен източник на знание.

39.
Уикипедия в образованието
` Как да внедрите Уикипедия сред образователните
си практики?
` Вместо курсови работи на хартия – статии в Уикипедия
` Нови статии, вкл. преводи от англ. Уикипедия
` Разширяване / подобряване на съществуващи статии
` Енциклопедично мултимедийно съдържание
` Фотографии
` Диаграми с пояснителен текст на български
` Аудио- и видео-файлове

40.
И все пак защо да се допринася?
` Защото от Уикипедия утре ще четат децата ти.
` Защото оттам днес четеш ти.
` Защото оттам вчера са преписвали медиите,
които днес четеш ти.