Конкурс за приказни           истории        “Кукувицата”По едноименната книга на ЕлинРахнев
Вдъхновени от прекрасната книга на Елин Рахнев“Кукувицата”, пълна с индианци, мяукащи маргаритки иванилени облаци, летящи ...
Елина Карастоянова, 4,5 г.Ето какво ни написа майката на малката Елина:«Здравейте!Елина е още малко мушмороче (на 4,5 годи...
Елина Карастоянова, 4,5 г.                             II-ри разказEдин ден една принцеса – само с рокля и с токчета и с г...
Елина Карастоянова, 4,5 г.                              СиляуарЕдин принц срещнал един дракон, а драконът, като го видял н...
Мария Владимирова, 9 г.Моята мечта е да попадна в Атлантида и да стана русалка.Всеки ден ще се будя рано. Ще си почиствам ...
Освен двете млади дами, в конкурса ни се включи цял 4б класмечтатели със своите хитроумни извинения за сутрешнитезакъснени...
Юлиан Диков, 10 г.                  Роксан - Момичето ПеперудаЕдин ден, през септември, духаше вятър идващ от север или пъ...
- Няма, докато не ми кажеш защо не ме пускаш да си ходя на   училище при учителката Стела! - отговорих аз.- Аз не те пуска...
Александър Ставрев, 10 г.                Необикновената книжарницаЗдравейте, аз съм Христо и с татко винаги закъсняваме за...
- Един химикал - отговорих аз.- Роботизирана или механизирана?- Все едно, дайте ми една.Когато докоснах химикалката, тя ми...
Михаил Балтов, 10 г.                    Интересното извинениеЕдин ден, когато влязох в класната стая ме посрещнаха както в...
- А в четвърти клас учихме за часовите разлики между Земята иголямата червена пустиня!- Леле, след две години ще учим за п...
А ето и останалите приказни извинения научениците от 4б клас в конкурса „Кукувицата“,   които успяха да ни заредят със слъ...
ОправданиеАз съм Христо и съм на осем години. Също така съм във втори клас.Ние с татко винаги се успиваме и тичаме към учи...
Една необикновена историяАз се казвам Христо. Всеки ден баща ми ме кара на училище, но всезакъсняваме.Един ден разказах ед...
Странната историяАз съм Христо и вече съм във втори клас. Абсолютно всеки ден закъснявам заучилище. Госпожица Стела постоя...
ЗакъснениетоЗдравейте, аз се казвам Христо и днес отново закъснях за час. С татко вечецяла седмица закъсняваме. Пак трябва...
Едно необикновено закъснениеДнес пак се успах, дори не можах да закуся. Тате ми каза да измисля някаквооправдание за госпо...
ЗакъснениетоДнес отново закъснях за училище. Трябваше да се извиня на госпожица Стела.Бягах, за да стигна навреме, но не м...
Приказни извиненияАз се казвам Христо и винаги закъснявам за час с тате, но винаги измислямчудесни извинения за това. Госп...
Странна случкаКазвам се Христо и всеки ден закъснявам за училище, но разказвам нагоспожица Стела различни случки. Ето какв...
Новата история- Хайде, ставай, Христо! Пак се успахме! - каза бащата и го избута от леглото.- Ох, тате, защо не ме събуди ...
Чудото на чудесата- Татко, днес пак ще закъснеем!- възкликна Христо.- Нищо. Ще измислиш история и ще се извиниш на госпожи...
Животински панаирЕдин ден отново закъснях за час. Този път и баща ми беше с мен в класната стая. Тамгоспожица Стела пишеше...
Трансформиращите се роботиАз съм Христо и съм във втори клас. Днес бях закъснял за училище и трябвашеда обяснявам на госпо...
Лилия транспортКогато влязох в клас, госпожица Стела ме попита защо съм закъснял. И аззапочнах да разказвам следната истор...
Отново закъснениеДнес пак закъснях за училище, защото видях куче с петнадесет очи и шесткрака. С моя татко продължихме. И ...
Супер Христо1. Вчера бях закъснял за училище. Помолих госпожица Стела да ме извини    за закъснението, но тя искаше опреде...
Конкурс за приказни           истории        “Кукувицата”По едноименната книга на ЕлинРахнев
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

Конкурс за приказни истории “Кукувицата”

921 views

Published on

Вдъхновени от прекрасната книга на Елин Рахнев “Кукувицата”, пълна с индианци, мяукащи маргаритки и ванилени облаци, летящи във въображението на второкласника Христо, решихме да ви поканим да помечтаем заедно. 

Всички мечтатели, решили да споделят с нас своите мечти и приказни извинения, трябваше да изпратят в срок от 23.02.2013 г. до 02.03.2013 г. кратки мечтателски текстове.
Пет от най-добрите произведения пък ще получат и награда – по един екземпляр от книгата на Елин Рахнев – «Кукувицата»!
Вижте сами какво се получи...

Published in: Entertainment & Humor
0 Comments
0 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total views
921
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
213
Actions
Shares
0
Downloads
15
Comments
0
Likes
0
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Конкурс за приказни истории “Кукувицата”

  1. 1. Конкурс за приказни истории “Кукувицата”По едноименната книга на ЕлинРахнев
  2. 2. Вдъхновени от прекрасната книга на Елин Рахнев“Кукувицата”, пълна с индианци, мяукащи маргаритки иванилени облаци, летящи във въображението навторокласника Христо, решихме да ви поканим да помечтаемзаедно.Всички мечтатели, решили да споделят с нас своите мечти иприказни извинения, трябваше да изпратят в срок от 23.02.2013г. до 02.03.2013 г. кратки мечтателски текстове.Пет от най-добрите произведения пък ще получат и награда –по един екземпляр от книгата на Елин Рахнев – «Кукувицата»!Вижте сами какво се получи...
  3. 3. Елина Карастоянова, 4,5 г.Ето какво ни написа майката на малката Елина:«Здравейте!Елина е още малко мушмороче (на 4,5 години), но расте сред много книги,приказни герои... знаете :) Понякога се забавляваме с измисляне на истории,които аз записвам под диктовка. Решихме да Ви пратим малко от тях!» Препятствията на Лейси Пън I-ви разказПърво започваме с един принц, който убива лошите.И после една принцеса със син суичър и с жълти панталони .И преминала в една ябълка, в която се подавало тихо гласче. И товабила гъсеничка.Принцесата видяла гъсеничката. Целунала я по коремчето.Това беше приказката, а края е, че тя… просто края е, че станало лятои никога не свършило лятото.
  4. 4. Елина Карастоянова, 4,5 г. II-ри разказEдин ден една принцеса – само с рокля и с токчета и с голи крака икороната си – срещнала един прекрасен принц. Това беше Лейси Пън.Но срещнала и още един принц, който се казвал Пънси Пъркинз.Той, като видял принцесата, я гушнал и тя го избрала. А принцесата секазвала Елина. III частМамо, трябва да напишеш на кой етаж сме.На втория етаж сме. Хъпти-дъптиИмало едно време едно момиченце, което се казвало Рада. Тосрещнало още една коза и друго момиченце. Това момиченце секазвало Мина. И срещнало едно малко теленце и това теленце секазвало Харипаст. Това теленце срещнало едни хора, които се казваливойници и убили телето.
  5. 5. Елина Карастоянова, 4,5 г. СиляуарЕдин принц срещнал един дракон, а драконът, като го видял набилпринцът и затова той умрял. Но после се съживил. Това не бил принц– имал само костюм. Това било Хари (Потър).Едно време имало едно момче, което се казвало Манол. Това момчесрещнало едно друго момче, което се казвало Будин. Двете момчетаминаха през едно око на динозавър и видяха динозавъра и той гиизяде. Те умряха в устата му. КралЪт и кралицата.Една принцеса стояла на един трон, която си пеела чудна приказка.Била чудна, ама чудна приказка. Било хубаво с майка й – кралицата исъс татко й кралЪт и с братчето й – малкото дребосъче. Братчето й секазвало Литълчо.И един дракон. Те се спасили от този дракон, защото той паднал отужас, че не ги убил.Е, това беше приказката. Нали видя, че нещо им се случи!
  6. 6. Мария Владимирова, 9 г.Моята мечта е да попадна в Атлантида и да стана русалка.Всеки ден ще се будя рано. Ще си почиствам опашката с гел отперлени коралчета. После ще мия зъбите си със замръзнала вода.Да не забравя и косата! Нея ще реша с гребен от бебе риба-балон.Ще закусвам филийка от водораслен хляб, намазана с пясъчномасло или миден корнфлейкс. После ще приготвям раницата, имарш на училище.Щом сложа лентата си за коса, това значи, че надбягването доучилище с рибата-меч, нашето градско такси, започва. И винаги щепобеждавам. Там ще се забавлявам с моите приятели. И ще уча,разбира се.След като свърши деня, ще се прибирам отново с рибата-меч. Нотози път тя ще ме вози, нали е такси. Вкъщи най-много ще обичам даси играя с делфинчето, моя домашен любимец. И така ще бъдевсеки ден.О, за малко да забравя, ще заспивам под песента на китовете.
  7. 7. Освен двете млади дами, в конкурса ни се включи цял 4б класмечтатели със своите хитроумни извинения за сутрешнитезакъснения…Тъй като задачата да разпределим 3 книжки на 18 прекраснимечтатели ни затрудни, извикахме на помощ издателите на книжката„Кукувицата“.И така… освен Елина и Мария, другите трима победители в нашияконкурс са Юлиан Диков, Александър Ставрев и Михаил Балтов!Прочетете техните приказни извинения:
  8. 8. Юлиан Диков, 10 г. Роксан - Момичето ПеперудаЕдин ден, през септември, духаше вятър идващ от север или пък бешесевероизток и осъзнах, че всеки ден закъснявам за училище. Но за товаимаше причина и сега ще ви разкажа...През лятото в морето открих един медальон на пеперуда. Реших да госложа и оттогава не мога да го сваля. Един ден успях и от него излезеедно момиче. Аз я попитах:- Как се казваш?- Аз съм Роксан - отговори ми тя, а после излетя с вълшебните си крила.Така винаги, когато ходя на училище, тя ми пречи и затова винагизакъснявам за час, но днес се случи нещо различно.Тя дойде в моята стая в два часа през нощта и ми каза:- Христо, ставай веднага от леглото!
  9. 9. - Няма, докато не ми кажеш защо не ме пускаш да си ходя на училище при учителката Стела! - отговорих аз.- Аз не те пускам, защото по пътя, по който минаваш, има крадци.- Да не ми казваш, че си го направила, за да ме защитиш?- Да! Ти ме освободи от медальона и аз съм твой защитник - отговори ми Роксан и си тръгна с пълна пара.Тогава си спомних, че трябва да се извиня на учителката си.Така тръгнах по друг път, защото се сетих за предупреждението напеперудата Роксан.Госпожица Стела ми прости, като и разказах цялата си история. Дано ина вас да ви хареса! Юлиан Диков
  10. 10. Александър Ставрев, 10 г. Необикновената книжарницаЗдравейте, аз съм Христо и с татко винаги закъсняваме за училище.Когато закъсняваме, татко ми казва да разкажа някоя невъзможнаистория на учителката. Днес и разказах...- Госпожо, закъснях, защото ходих до книжарницата, за да си купяхимикал.- Какво се случи, че закъсня? - ме прекъсна госпожица Стела.- Когато бях на вратата на книжарницата, видях катинар, но когато гобутнах, вратата се отвори, катинарът падна, но не чух никакъв шум.Влязох вътре и се стреснах, когато се появи продавачът и ми заговори.- Продаваме всичко, евтино и здраво! Момче, какво ще желаеш?
  11. 11. - Един химикал - отговорих аз.- Роботизирана или механизирана?- Все едно, дайте ми една.Когато докоснах химикалката, тя ми заговори. Аз й наредих да сепреобрази на кола и да ме закара в училище, защото иначе щях дадойда чак за третия час. Александър Ставрев
  12. 12. Михаил Балтов, 10 г. Интересното извинениеЕдин ден, когато влязох в класната стая ме посрещнаха както винаги,но се сетих, че съм закъснял и трябва да се извиня.- Христо, защо закъсня отново? - извика госпожица Стела.- Госпожо, когато идвах към училище ми се случи нещо многостранно - с татко видяхме марсианци. Те ни казаха, че трябва даотидем с тях на Марс, за да ни затворят в килии и да ни накарат да себием с други извънмарсци. Когато стигнахме на червената планета,ни затвориха в килия 859.- Как ще се измъкнем? - попитах аз татко.- Христо, сетих се! Когато бях осми клас в училище учихме, че наМарс няма гравитация.- Да, но дори и да е така пак ще закъснея за училище!
  13. 13. - А в четвърти клас учихме за часовите разлики между Земята иголямата червена пустиня!- Леле, след две години ще учим за планетите! - развеселих се аз.Тогава едно марсианче извика:- Килия 859, елате за битка!Когато с тате излязохме, видяхме голямо зелено извънмарско. Товабеше кралят на Марс.- Кралю на Марс, ако победим ще ни дадете ли совалка?- Земляни, а ако вие загубите, ще бъдете мои вечни роби.Когато битката започна, аз вдигнах големия звяр и го хвърлих вбезкрайната черна бездна.Когато тръгнахме със совалката, спечелена от мен, влязохме вметеоритен дъжд. Ние успяхме да излезем от него и да се върнем наЗемята, но с малко закъснение за училище, а и за госпожица Стела. Михаил Балтов
  14. 14. А ето и останалите приказни извинения научениците от 4б клас в конкурса „Кукувицата“, които успяха да ни заредят със слънчево настроение:
  15. 15. ОправданиеАз съм Христо и съм на осем години. Също така съм във втори клас.Ние с татко винаги се успиваме и тичаме към училище, а за да не ме накаже госпожицаСтела измисляме вълнуващи истории. Ще ви разкажа една от тях.Един ден отново закъснях за час и госпожица Стела ме попита:- Христо, защо закъсня за пореден път?- Госпожице Стела, когато станах видях, че съм в облаците. Там беше и Пегас /летящият конна боговете/. Аз седнах върху него, той излетя в стратосферата. Много се изплаших ипаднах на Марс. Там видях учени и реших да ги попитам как да се върна на Земята, но замое съжаление те не бяха учени, а извънземни. Те ме отведоха при техния цар Кикотко.Той беше много дебела котка с осем уши, три гърбици, десет крака, две глави и пет очи.Реших, че ще ме изяде, но той ме покани да хапнем, което беше по– лошо от това да меизяде, защото храната беше ужасна.Точно в този момент дойде Пегас и ме отведе до училището.- Добре, Христо, седни и отвори на страница шейсет и първа в учебника по български език.Готов ли си?- Да - отговорих аз.- Добе, кажи ми какво е подлог.- Подлогът пояснява сказуемото.- Добре. Правилно! - отговори тя и ме пусна.Така за пореден път се отървах. Константин Николов
  16. 16. Една необикновена историяАз се казвам Христо. Всеки ден баща ми ме кара на училище, но всезакъсняваме.Един ден разказах една много чудата история на госпожица Стела.Излязохме от вкъщи, но колата не можа да запали и тръгнахме пеша. По пътясрещнахме ято гълъби. Аз тръгнах към един от тях, но те ни нападнаха. Ниетръгнахме по другия път към училище. Той пък беше поникнала гора. Тя бешемного гъста и не можахме да минем през нея, но ние се провряхме междуклоните, които се бяха сплели. Всъщност, не беше мрачна гора, а там имашестранни хора, които постоянно бяха весели и щастливи. Те ни нагостиха съссладки и чай. Бяха много мили и дори ми помогнаха с домашните. Заведоха ни вдомовете си, в които беше много уютно. Колкото и да ми се искаше да не ситръгваме, трябваше, защото вече закъснявахме. Излязохме отново през гъстатагора и тръгнахме насам.Така госпожица Стела ми повярва и ме пусна да вляза в час. Марина Генчева
  17. 17. Странната историяАз съм Христо и вече съм във втори клас. Абсолютно всеки ден закъснявам заучилище. Госпожица Стела постоянно ми се кара.Тази сутрин отново закъснях.- Христо, защо закъсня? - попита госпожица Стела.- Сутринта, когато влязох в банята, пред мен изскочи оранжев сапун.Миришеше на моркови. Дойдоха още и още. Казаха ми, че ще превзематкъщата. Какво трябваше да направя според вас? Взех един нож от кухнята иклъц, клъц, ги нарязах на парчета. Вече беше десет часа. Хукнах към училище -обясних на учителката.- Брей, брей! Добре, сядай! Този път ще забравя, че си закъснял, но повече да не се повтаря - рече сърдито госпожица Стела. Йосиф Дервентски
  18. 18. ЗакъснениетоЗдравейте, аз се казвам Христо и днес отново закъснях за час. С татко вечецяла седмица закъсняваме. Пак трябва да измислям оправдание, което дакажа на госпожица Стела. Като например: днес летяхме чак до Америка,извънземни ме нападнаха и ме отвлякоха на планетата Марс, която поред ечетвърта и куп други оправдания.Еден ден госпожица Стела се ядоса и ме попита:- Какво става Христо, защо винаги закъсняваш? - попита тя.Реших този път да кажа истината.- С татко винаги се успиваме и днес е така - казах аз.- Днес вече ще имаме сериозен разговор с баща ти! - ядосано извикагоспожица Стела.Аз седнах на чина си и се разплаках. След училище, както си вървях, се спънахв един камък и си счупих ръката. Гипсираха я и ми казаха, че ще ми махнатгипса на седми март.След като се прибрах, мама ми съобщи щастливата новина, че са ми купилиново колело. Неговата марка бе mongolse. Кристиян Бонев
  19. 19. Едно необикновено закъснениеДнес пак се успах, дори не можах да закуся. Тате ми каза да измисля някаквооправдание за госпожица Стела.И тръгнахме към училище...Щом стигнахме и мина първият час, аз влязох в стаята. Госпожица Стела поискада й кажа защо съм закъснял пак. И аз започнах да разказвам..Щом тръгнах от нас видях гущер, който можеше да ме глътне без да му мигнеокото. След това трябваше да премина покрай змии, които щяха да ме убият инай-накрая трябваше да се боря с нечисти, които щяха да ме пребият от бой.След тази история госпожата каза да си седна на чина и да не и разказвамповече измислици.Щом свършихме училище, тате ме взе и ми каза да му разкажа какво съмизмислил. Разказах му цялата история и започнах да си уча уроците, но муказах, че утре не трябва да закъсняваме, защото ще ме водят при директора. Мартин Николов
  20. 20. ЗакъснениетоДнес отново закъснях за училище. Трябваше да се извиня на госпожица Стела.Бягах, за да стигна навреме, но не можах. Влязох в класната стая и започнах даобяснявам защо съм закъсняла.- Госпожице Стела, закъснях за училище, защото видях една пеперуда да мяукаи се загледах. Както я гледах, изведнъж паднах и си ударих коляното. Вървяхбавно, бавно, защото много ме болеше и не можех да ходя.- Винаги с теб се случва нещо и закъсняваш за час! - отговори ядосаногоспожица Стела. Но какво да прави, тя винаги ми прощаваше, защото миимаше доверие. Никога не се усъмняваше в мен. Така всеки ден измисляхнякаква история за извинение и винаги ми се получаваше.След училище бързах да се прибера вкъщи, за да си легна, а сутринта да стананавреме и да отида в училище. Но за съжаление отново не успях, както всекипът. Алекса Недкова
  21. 21. Приказни извиненияАз се казвам Христо и винаги закъснявам за час с тате, но винаги измислямчудесни извинения за това. Госпожица Стела понякога ми се кара, но винаги мепуска да вляза в час. Днес например й разказах тази историяВървях по улицата и изведнъж една огромна птица ме хвана. Опитах се да сеизмъкна от нея, но не можах. Скоро разбрах, че ме води към гнездото си.Когато ме заведе там, тя ме остави и отиде да си търси храна. Видях чептичетата й още не са се излюпили и мога да се измъкна. Мислех как да гонаправя и накрая реших да се опитам да сляза от дървото. Беше ми многотрудно, все пак успях и тръгнах към училище.Всъщност аз хвърлих малко листапо дрехите си, за да изглежда, че се е случило така.След като разказах историята си на госпожица Стела, тя се засмя и ми каза дане закъснявам често за час и ме изпрати да си седна на мястото. Другитеученици започнаха да се смеят, защото разбраха, че това не е вярно.Учителката им се скара и започнахме да учим.След училище, докато се прибирах към вкъщи, се опитвах да измисля друго,по-хубаво извинение за утре. Мария Бонева
  22. 22. Странна случкаКазвам се Христо и всеки ден закъснявам за училище, но разказвам нагоспожица Стела различни случки. Ето какво разказах днес.Вървях си аз и видях лилава мечка с осем очи и две глави. Тя ме подгони и азбягах колкото можех, но мечката беше по-бърза. Аз се престорих на умрял и тязапочна да ме души. Аз се престорих на умрял, но кихнах. Мечката подскочи отизненада и се появи лъч, който я засмука. Станах и тръгнах за училище.И така се оправдах на госпожица Стела, но въпреки това ме наказаха. Алекс Синджирлиев
  23. 23. Новата история- Хайде, ставай, Христо! Пак се успахме! - каза бащата и го избута от леглото.- Ох, тате, защо не ме събуди по- рано! - ядосано рече момчето.- Обличай се и да тръгваме!- Няма ли да закусвам? - попита сънливо той.- Ще ти дам пари и ще си купиш нещо в училище.- каза бащата и взе ключовете заколата.По едно време Христо се сети, че госпожица Стела пак ще му се кара и продумаотчаяно:- Тате, учителката пак ще ми се кара!- Ами ти измисли някаква история. - отвърна бащата и зави рязко, защото щеше дапропусне пряката.Христо влезе в класната стая и госпожица Стела веднага взе да му се кара.- Пак закъсняваш, като всеки път! Нека да видим каква ли история ще измислиш сега!- Госпожице, днес закъснях, защото трябваше да ставам в пет часа, за да ходим статко на зъболекар, за да ми взимат мярка за шина. Там малко се забавихме, защотоимаше друг клиент преди нас. Тръгнахме чак в шест часа. После трябваше да ходимдо летището да вземем един човек и да го закараме до центъра на София, асамолетът закъсня и...- Да, да, знаем, затова закъсня, хайде сядай! ` Юлия Маноилова
  24. 24. Чудото на чудесата- Татко, днес пак ще закъснеем!- възкликна Христо.- Нищо. Ще измислиш история и ще се извиниш на госпожица Стела.- каза баща му.- Например, видял съм конскилебед и понеже ми е било интересно съм го проследил! -каза Христо.- Добре! Чудесно! - каза баща му.Но както Христо и баща му бързаха за училище, изпуснаха трамвай № 204. После се наложида викат такси, което също не дойде и те трябваше да изминат пет километра. Тъкмо когатоХристо пристигна в училище, се сети, че е забравил да си вземе телефона и се наложи пакда се върнат обратно. Но този път в целия град беше станало наводнение. И те, докаточакаха и си отчакваха, пристигнаха в училище чак, когато часовете на Христо бяхасвършили.Така завърши нашата история. До следващия път, когато...Песен за повдигане на настроение, което е в безразборно положение: Когато ти закъснееш, И мислиш си, че всичко е свършило вече, Ела при нас във този час, Само книжка не забравяй, За да не стане като този случай И всичко това, със една мечта Да не закъснея... Карин Стоева
  25. 25. Животински панаирЕдин ден отново закъснях за час. Този път и баща ми беше с мен в класната стая. Тамгоспожица Стела пишеше на дъската, а учениците седяха и слушаха урока.Аз се обърнах към госпожицата.- Госпожице, извинете, че закъснях за час, но... - спрях, защото баща ми взе думата.- Но докато карах колата си пред нас се зададоха животни. Започнаха да правятакробатични упражнения. Хората около нас казаха, че това е панаир за животни.Помислих, че ще стигнем навреме, но видяхте, че отново закъсняхме. - каза баща ми.- Така значи казвате, животински панаир - добави тя.В един глас двамата промърморихме.- Извинете!- Ех, Христо, постоянно с теб ли ще се разправям?- Ами, госпожице, не съм искал да ви ядосам, но...- Какво но... - продължаваше с нервен глас да говори госпожица Стела. - Добре, сядай, нода не се повтаря!- Благодаря ви!Следващите дни продължавах да закъснявам. Измислих много нови оправдания. Толковастранни, че чак невъзможни да се случат, според госпожица Стела, но не и за мен. Мария Пунева
  26. 26. Трансформиращите се роботиАз съм Христо и съм във втори клас. Днес бях закъснял за училище и трябвашеда обяснявам на госпожица Стела защо съм закъснял. Ей, сега ще ви разкажамоето обяснение.След като влязох в стаята и госпожицата ми се скара, защото съм закъснял, азнабързо си измислих едно оправдание, повтарям набързо. Казах й, че когатосъм тръгвал на улицата съм видял един робот, висок цели пет метра. Той ме епоканил да се повозя на него, защото е можел да се трансформира в машини. Исъм се улисал в игри с робота наречен Трънби и затова съм закъснял заучилище.Тя, естествено, не ми повярва, но аз извадих робот от джоба си и тя припадна.Всъщност този робот беше в мен цяла година, защото бях забравил да гоизвадя. Севар Георгиев
  27. 27. Лилия транспортКогато влязох в клас, госпожица Стела ме попита защо съм закъснял. И аззапочнах да разказвам следната история...Вървя с татко по мостчето и какво да видя - огромна лилия! С баща мискочихме на нея и тя започна да се движи. До нас стоеше една жаба ибърбореше. Казваше по нещо за футбол, по нещо за времето, не спираше дабърбори. По едно време лилията спря и на нея се качиха още жаби. И те катопървата. След няколко минути лилията се напълни. Двамата с татко седяхмепотънали в мълчание и изведнъж: идва щъркел от небето.Жабите се разбягаха, а аз и татко се хванахме за краката на щъркела. Тойполетя към училище и се приземи в двора му. След това влязох тук.Видях как госпожица Стела клати глава. Тя ми каза да седна и да мълча. Щемълча. Поне засега... Ясен Гочев
  28. 28. Отново закъснениеДнес пак закъснях за училище, защото видях куче с петнадесет очи и шесткрака. С моя татко продължихме. И аз трябваше да се извиниявам нагоспожица Стела.На другия ден закъснях, защото един приятел беше паднал много лошо. Итова трябваше да обясня на нея.Вечерта с татко навихме четирдесет часовника, но отново закъсняхме,защото обувката ми се запали на печката.Децата от моя клас започнаха да ме наричат заспалото момче. Жорж Ел Хаддад
  29. 29. Супер Христо1. Вчера бях закъснял за училище. Помолих госпожица Стела да ме извини за закъснението, но тя искаше определена причина за това, че съм закъснял.2. Тогава аз казах всичко, което ми идваше на ум. Казах, че докато са ме водили на училище са ме отвлекли извънземни и по случайност са ме облъчили със светлинен лазер, който ме е превърнал в супер-герой.3. Аз съм разбил кораба им и съм летял от град на град. Бях във Франция, за да хвана десетина крадци.Госпожица Стела се усмихна и ми каза да си седна на мястото.И така се отървах с поредната ми измишльотина! Валери Нестеров
  30. 30. Конкурс за приказни истории “Кукувицата”По едноименната книга на ЕлинРахнев

×