Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.
Конкурс“Необичайната история на непотребния боклук”Вдъхновенот книгата„МалкатаБожанав деняна боклуците“
Замисляли ли сте се, че всеки мръсен боклук, който срещаме в кофите и извънтях, е бил полезно нещо? Нещо, което е било цен...
В рамките на специалния «Месец на малката Божана», който се проведе настраниците на Detskiknigi.com в партньорство с изд. ...
С много четене, обсъждане и препрочитане на близо 50-те съчинения успяхме даизлъчим по трима победители във всяка от двете...
Категория «Минало»“Необичайната история на непотребния боклук”
“В миналото: Необичайната история на…”Едно време аз бях щастлива. Имах си място на рафта в супермаркета, спирахасе хората ...
3 минути. Толкова деляха собственика ми от насладата. Усещах топлинатана микровълновата, усещах и лекия гърмеж на пуканкит...
“В бъдещето: Новото начало на…”Дълго време бе тъмно. Дълго страдах между неприятна миризма и мръсотия.Толкова дълго, че бя...
Не след дълго аз бях в ръцете на един мъж, който чрез мен съобщаваше наедно дете, без родители, че е избрано за стипендия....
Старата обувкаВ един контейнер живяла една обувка. Тя била самотна, било и мъчно, че никойне я взима. Спомняла си дните, к...
Един ден, както се разхождало, то съзряло тази обувка. Помислило си, че собувката много си приличат, че сигурно и липсва н...
Тази обувка променила много живота на момчето. Всяка вечер тя му разказвалаприказки за лека нощ. А то й разказвало какво м...
ПРИКАЗКА ОТ АВТОБУСАМалката ножичка никак не обичаше да изрязва, затова не работеше това, коетотрябваше. Дълги години тя б...
Ето така: Както си седеше в магазина едно плодово мляко, Вики си го купи.Изпи го и му дойде в главата идеята да си направи...
Взе си тя билет от шофьора, но в бързината не видя мухата и седна върху нея. „Хей, невиждаш ли, че мястото е заето!“ - изв...
Категория «Бъдеще»“Необичайната история на непотребния боклук”
Крилете на Батман(разказ по действителен случай)Беше късна есенна вечер. Студ, ситен дъжд и вятър се боричкаха над града, ...
Когато тя най-после влезе в детската градина, момченцето радостно се затича къмнея.- Мамо-о-о, най-после! А къде е костюмъ...
В един миг то подскочи и с истинско въодушевление извика:- Мамо, виж, виж! Това там са крилете на Батман!Жената погледна в...
На другия ден детската градина беше пълна с деца във всякакви костюми –кой от кой по интересен и по-страшен. Но най-оригин...
В бъдещето: Новото начало на лист хартияЩе ви разкажа моята история как от изхвърлен на боклука лист хартия, аз и моитепос...
Но много разхищаваха – изхвърляха безразборно листите, а по тях имаше написанисамо няколко думи или цифри, или дори драска...
След няколко дни камион откара контейнерите в огромен завод зарециклиране. В него имаше много служители, но още повече бях...
Начертаха ми равни тесни и широки редове, сложиха ми червено поле. Послеме наредиха с други листи, сложиха ни лъскава кори...
Габи силно ме обикна – харесваше лъскавата, шарена корица скръгличките буквички, наслаждаваше се и галеше с ръчичка белите...
ИзненадатаКалина е на седем годинки и половина и има сестра. Тя се казва Росица и е многоголяма. Тази година завърши двана...
- Калина, моля те, подреди цветята във вази, докато разгледаме снимките насестра ти в компютъра!Калина се оживи, макар да ...
- Ще си ги скрия! Няма да ги хвърлям! – реши Калина усмихнато. – Знам каквоще направя с тях!Реши да изприпка да мама и тат...
Книгата от леля! „От старо – ново“. Ето, че ми потрябва! Да видим сега –мърмореше си момиченцето. - Такаа—а-а... Страничка...
Получи се чудно цвете! Вълшебно! Цяла сутрин Калина се труди с усмивка ижелание. Направи пъстър букет с познати и причудли...
- Калина, ще ги снимам, за да ги покажа на приятелките си, но се стягай за работа, защотоще искат и те такива... Толкова с...
Изказваме благодарността си на всички участници в конкурса. Вашитепрекрасни разкази ни показаха, че страхотните хора творя...
Конкурс“Необичайната история на непотребния боклук”Вдъхновенот книгата„МалкатаБожанав деняна боклуците“
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

Конкурс "Необичайната история на непотребния боклук"

1,060 views

Published on

В рамките на специалния Месец на МАЛКАТА БОЖАНА, организиран от DetskiKnigi.com и изд. Жанет-45, се запленихме от оригиналната идея на авторката да разказва историята на боклука и да твори чудеса. Решихме да проверим доколко читателите ни могат да сторят същото и ги поканихме да се включат в конкурса ни "Необичайната история на непотребния боклук".
Получихме над 50 страхотни съчинения и от малки, и от големи читатели. От тях избрахме само шест - по три във всяка категория ("Минало" и "Бъдеще"), които ще получат награди - по една книжка на авторката Божана Апостолова, предоставени от изд. Жанет-45.
Част от другите чудесни съчинения, които трогнаха сърцата ни, ще получат книжни подаръци от личната библиотека на "Детски книги" :)
Повече за конкурса ще откриете тук: http://detskiknigi.com/konkurs-neobichajnata-istoriya-na-nepotrebniya-bokluk/
Ето и повече информация за специалния месец на МАЛКАТА БОЖАНА: http://detskiknigi.com/malkata-bojana-category/

Published in: Entertainment & Humor
  • Be the first to comment

Конкурс "Необичайната история на непотребния боклук"

  1. 1. Конкурс“Необичайната история на непотребния боклук”Вдъхновенот книгата„МалкатаБожанав деняна боклуците“
  2. 2. Замисляли ли сте се, че всеки мръсен боклук, който срещаме в кофите и извънтях, е бил полезно нещо? Нещо, което е било ценено и обичано, но след времее загубило както качествата си, така и нашето внимание?Винаги се сещам за приказката “Бременските музиканти”, в която се разказвакак животните остарели и стопаните им ги изхвърлили… И ние така – почтиникога не се замисляме за боклуците и тяхната история.За щастие, малката наблюдателна Божана – героиня в книжките на БожанаАпостолова, търси предишното предназначение на всяко малко боклуче, коетосреща, а баба й Божана сътворява чудни истории за миналото на боклуците.
  3. 3. В рамките на специалния «Месец на малката Божана», който се проведе настраниците на Detskiknigi.com в партньорство с изд. „Жанет-45“, решихме да випредизвикаме да сътворите свои чудни „зелени“ разкази за боклука.В конкурса „Необичайната история на непотребния боклук“ поканихме всичкижелаещи да изпратят своите разкази в две категории - “В миналото: Необичайнатаистория на…” и “В бъдещето: Новото начало на…”.Честно казано, изумителните разкази, които ни изпратиха и малки, и големи, низарадваха особено и ни показаха, че българите знаят как да пазят природата си. А иса страхотни писатели!
  4. 4. С много четене, обсъждане и препрочитане на близо 50-те съчинения успяхме даизлъчим по трима победители във всяка от двете категории – минало и бъдеще. Теще получат и своите специални награди – книжка от поредицата „Малката Божана“на писателката Божана Апостолова.
  5. 5. Категория «Минало»“Необичайната история на непотребния боклук”
  6. 6. “В миналото: Необичайната история на…”Едно време аз бях щастлива. Имах си място на рафта в супермаркета, спирахасе хората оглеждаха мен и подобните на мен. И в един прекрасен ден дойдеред някой да ме вземе. Това бе денят, в който на някой му се приядохапуканки.Цък… Чух гласа на касата и разбрах, че вече съм притежание на някой. След немного дълго пътуване стигнахме до жилището. Красиво, просторно и многоуютно. Оглеждах всичко с интерес. И ето пак съм на рафта, само че този път меоглеждат две очи не с монотонното отчаяние на ежедневието, а с радостноочакване към моето съдържание.
  7. 7. 3 минути. Толкова деляха собственика ми от насладата. Усещах топлинатана микровълновата, усещах и лекия гърмеж на пуканките.Цинк… Готови са. Усмихнатото лице ме извади. Понесе се мирисът намасло. Половин час беше нужен на детето да опустоши вкусните пуканки.Това бяха най-щастливите мигове в живота ми, защото виждах какдоставям удоволствие на някого. И след това всичко свърши. Причернями и внезапно се оказах в най-неприятното място за един предмет, аименно кошчето. Това бе краят…или не съвсем.
  8. 8. “В бъдещето: Новото начало на…”Дълго време бе тъмно. Дълго страдах между неприятна миризма и мръсотия.Толкова дълго, че бях забравил всичко хубаво и приятно. На дъното наотчаянието бях, когато, както казват във филмите, видях светлина в края натунела.Животът ми на хартиена опаковка стана по-добър, когато пред мен се изправибъдещето да бъда лист хартия- нов и готов да донесе на някой друг радост.След известна преработка станах като нова. Отново животът ми имашесмисъл.
  9. 9. Не след дълго аз бях в ръцете на един мъж, който чрез мен съобщаваше наедно дете, без родители, че е избрано за стипендия. Зарадвах се! Снетърпение очаквах да видя отново радостта.И ето две очи очакващи всичко. Въпросително и с трепет отварят плика. Вмиг светлина от радост, неочаквано щастие и благодарност ме заливат.Преродих се и отново раздадох щастие. Това ми бе достатъчно и бях готовада отида към онова тъмно и страшно място.Силвия Валентинова Пешева18 години
  10. 10. Старата обувкаВ един контейнер живяла една обувка. Тя била самотна, било и мъчно, че никойне я взима. Спомняла си дните, когато била нова и лъскава и нейната другаркапотропвала бодро до нея. Ходели на красиви места, танцували или кротували вшкафа в дъждовните дни.И тъй минавали си дните самотни и тъжни за старата, захвърлена обувка. Тяочаквала края на седмицата, когато щял да дойде големият оранжев камион,който да я откара на сметището.На същата улица живеело едно момче. То било много ученолюбиво идобросърдечно. Проблемът бил, че си нямал приятели. Затова животът му билсъщият като на обувката - тъжен и самотен.
  11. 11. Един ден, както се разхождало, то съзряло тази обувка. Помислило си, че собувката много си приличат, че сигурно и липсва нейната другарка и решило да яприбере при себе си.Обувката била много радостна. Идвало и да пее от щастие, че си има новодругарче. Детето я занесло в стаята си и започнало да я разглежда.Изведнъж тя проговорила. Момчето се стъписало и веднага я пуснало, но тя муказала, че няма от какво да се плаши. Просто искала да си намери приятели итова е. Предложила му тя да му разказва своите многобройни истории, а то дасподеля с нея своите радости и грижи. Като чуло това детето притиснало силно досебе си и се почувствало специално.
  12. 12. Тази обувка променила много живота на момчето. Всяка вечер тя му разказвалаприказки за лека нощ. А то й разказвало какво му се е случило през деня. Никойне знаел за тяхното странно приятелство - едно самотно дете с богатовъображение и свой собствен свят и една самотна и стара обувка, която иматолкова много за разказване.Като в приказка на Андерсен те живели дълго и щастливо заедно. И дваматамного добре разбрали, че непотребните неща за един, могат да се окажатважни и значими за друг!Нена Росенова Ненчева- 4б клас10 г.
  13. 13. ПРИКАЗКА ОТ АВТОБУСАМалката ножичка никак не обичаше да изрязва, затова не работеше това, коетотрябваше. Дълги години тя беше балерина. Но ето, че остаря. От старост винтчетой се разви и едното й краче падна. И стана еднокрака. Но Вики, при коготоживееше тя, беше много добричък и постоянно се опитваше да я забавлява, за дане тъгува ножичката за изгубеното си краче.Една сутрин, скок-подскок, тръгна нашата ножица към автобусната спирка. Понежена възрастните им е трудно да си представят нещата, които не виждат, ще имобясняваме. И така – за автобусната спирка говорим. Тя беше в началото надетската стая. И скоро дойде автобусът – мъничък, в картинки на ягодки ималинки. Как се появи този симпатичен автобус ли?
  14. 14. Ето така: Както си седеше в магазина едно плодово мляко, Вики си го купи.Изпи го и му дойде в главата идеята да си направи играчка от картоненотошише. Изряза прозорчета, а четири бутилки от кока-кола любезноподариха капачките си, които се превърнаха в колела – достатъчночервени, за да се виждат отдалече. И така се появи автобусът. Без да себоядисва дори, беше красив. И тръгна той да превозва пътници ипътнички.Този път в него пътуваха паяче, буболече, мравка и даже една нахалнамуха, която кацна в движение без билет. На спирката ножицата се качи,подскачайки на единственото си краче. Но защото беше малко висока,трябваше да пътува наведена – сигурно щеше да й се схване вратът…
  15. 15. Взе си тя билет от шофьора, но в бързината не видя мухата и седна върху нея. „Хей, невиждаш ли, че мястото е заето!“ - извика мухата и, понеже изглеждаше достатъчноневъзпитана, беше готова да наплюе ножицата. Но на помощ се притече шофьорът –опитен мишок, излязъл от шоколадово яйце. Той реши и нареди: „Днес всички в тозиавтобус ще пътуват без билет, защото е Великден. Отиваме в парка, за да се чукнем спъстрите яйца, които боядисаха децата от детска градина „Здравец“. И защото бешепразник, появи се Феята на ножичките и нашата ножица-балерина получи подарък - новокраче, за да може пак да танцува. Защото хубавите неща се случват със сигурност попразниците.Така пожелахме ние: Ида, Никола, Хана, Брани, Зори, Матю, Мони и Габи. Детска градина "Здравец"гр. Велико Търново
  16. 16. Категория «Бъдеще»“Необичайната история на непотребния боклук”
  17. 17. Крилете на Батман(разказ по действителен случай)Беше късна есенна вечер. Студ, ситен дъжд и вятър се боричкаха над града, азакъснелите минувачи бързаха да се приберат на топло по домовете си.Майката на Боянчо също бързаше, но не за вкъщи, а за детската градина. Цялавечер след работа тя беше обикаляла по магазините за да намери костюм наБатман. На следващия ден в детската градина щеше да има празненство послучай Празника на Вси Светии, на който Боянчо искаше да бъде точно Батман!За съжаление, обаче в нито един магазин тя не намери така желания костюм, аи вече закъсняваше за детската градина. Боянчо отдавна беше останалпоследен и вече се безпокоеше защо майка му не идва.
  18. 18. Когато тя най-после влезе в детската градина, момченцето радостно се затича къмнея.- Мамо-о-о, най-после! А къде е костюмът на Батман! Дай да го видя!- Никъде не намерих такъв костюм, миличък! – с истинско съжаление отвърнамайка му и го прегърна.- Ама как така?! – едва успя да каже Боянчо и избухна в плач.- Не се разстройвай, момчето ми! Все ще измислим нещо! Не се притеснявай! –зауспокоява го майка му и побърза да си тръгнат.Навън беше още по-студено, дъждовно и ветровито. Боянчо и майка му стигнаха доспирката на тролея, скриха се под навеса и зачакаха номер 9. Майка му мълчеше имислеше как и от какво да направи някак-си костюм на Батман за една вечер, амомчето тъжно се беше сгушило до нея и гледаше как вятърът развява боклуцитеот близкия контейнер.
  19. 19. В един миг то подскочи и с истинско въодушевление извика:- Мамо, виж, виж! Това там са крилете на Батман!Жената погледна в посоката, в която детето сочеше с пръстче и видя как вятърътна пориви повдига и спуска в контейнера част от счупен черен чадър, и товапоразително приличаше на крилете на голям прилеп!- Наистина, момчето ми! Това са крилете на нашия Батман! – майка му бързо взечадъра, прегърна го с облекчение каза:- Цяла вечер го търсих по всички магазини, а той бил тук и ни чакал! Представяшли си!?
  20. 20. На другия ден детската градина беше пълна с деца във всякакви костюми –кой от кой по интересен и по-страшен. Но най-оригинален и интересен бешеБатман-Боян, защото костюмът му беше ръчна изработка! Имаше уникалникриле от стар чадър, които бяха пришити за ръкавите на черна блуза и севееха страховито над всички и всичко!Елица Светославова Ганева,10 години
  21. 21. В бъдещето: Новото начало на лист хартияЩе ви разкажа моята история как от изхвърлен на боклука лист хартия, аз и моитепосестрими, се превърнахме в любимата тетрадка на първокласничката Габи.Ето и как започва....Ние бяхме обикновени листи хартия, които се продаваха в съвсем обикновенакнижарница. Един ден влезе една забързана госпожа, която напазарува цял купматериали за офис – химикали, папки, класьори, маркери, пакети хартия.И аз бях частица от един такъв пакет от 500 листа. Отнесе ни в един огромен офисс много служители. Всички вземаха хартия от пакета ни и я използваха за писане,драскане или за офис техниката.
  22. 22. Но много разхищаваха – изхвърляха безразборно листите, а по тях имаше написанисамо няколко думи или цифри, или дори драсканици направени докато говорехадълго по вечно звънящите телефони. Пакета ни с хартия се изчерпа за кратковреме. Обаче си бяха създали разделно сметосъбиране в офиса и бяха съвестни затова. Отделяха пластмасовите си чашки от кафе, бъркалките и бутилките от водаили безалкохолно от хартията, изписаните листи и скъсаните или непотребнипапки.В края на работния ден дойде чистачката на офиса. Събра торбите с боклука и гиотнесе до контейнерите за рециклиране – пластмасовите отпадъци изсипа вжълтия контейнер, а нас, хартиите, изхвърли в синия контейнер. Имаше и зелен застъклени отпадъци.
  23. 23. След няколко дни камион откара контейнерите в огромен завод зарециклиране. В него имаше много служители, но още повече бяха машините,които вдигаха невъобразим шум.Нас, хартиите, първо ни пресоваха в огромни бали. После ни обработиха сразлични препарати – някои бяха ароматни като шампоанчета, други се пенехакато сапунчета, едни – щипеха, други ни гъделичкаха. Така огромната бала сепревърна в дълъг, дълъг лист хартия, който нарязаха на различни по големинаи предназначение листи – страници за книги, листи за ползване в офиси,етикети за стоки, нотни листи за музиканти, опаковъчна хартия и други.А аз....аз се превърнах в част от тетрадка.
  24. 24. Начертаха ми равни тесни и широки редове, сложиха ми червено поле. Послеме наредиха с други листи, сложиха ни лъскава корица, на която бяхаизписани красиви, малки буквички от азбуката.Разбрахме, че ще бъдем частот ученически комплект, предназначен за първокласници за новата учебнагодина.И така заедно с други малки и големи тетрадки опаковани в пакети ниразпределиха по книжарниците. Аз попаднах в голяма и подреденакнижарница в един мол. Един ден влезе малко момиченце с майка си дакупуват материали за бъдещата първокласничка. Детето се казваше Габи иоще щом влезе вторачи големите си сини очички в мен и на мига ме хареса.Купиха с майка си целия комплект.
  25. 25. Габи силно ме обикна – харесваше лъскавата, шарена корица скръгличките буквички, наслаждаваше се и галеше с ръчичка белитеначертани листи. Всеки ден носеше тетрадката в раницата си, слагаше я начина, но дори не пишеше в нея. Толкова я харесваше! Тя стана любимататетрадка на първокласничката Габи.Габриела Василева Караджова11 години
  26. 26. ИзненадатаКалина е на седем годинки и половина и има сестра. Тя се казва Росица и е многоголяма. Тази година завърши дванадесети клас и имаше бал. Месеци наред дветесестрички си шушукаха, кроиха планове, рисуваха модели на рокли, обувки иблестящи бижута. Калина бе много щастлива, защото Росица си избра точнонейната идея за рокля. Розова, със златисти дантели и мънички златни цветенца.На бала всички и се възхищяваха и дълго се усмихваха, а Калина грееше отщастие, защото помогна на сестра си. Росица получи куп подаръци – обеци,колие, шапка, книги и много букети. След като цялото семейство се върна отресторанта, където остана да празнува кака Роси, майка им каза:
  27. 27. - Калина, моля те, подреди цветята във вази, докато разгледаме снимките насестра ти в компютъра!Калина се оживи, макар да бе уморена от приятната вечер:- Добре, мамо! – каза тя и припна към букетите.Те бяха над десет. Сред тях имаше жълти, розови и бели карамфили, калии,гербери, а и други цветя, чиито имена Калина не знаеше. Внимателноизвади крехките стебълца и ги подреди във вазите.- Ами тези опаковки? – зачуди се малката помощница. – Какво да ги правя?Да ги изхвърля просто така?Калина реши да подреди панделките в пликче. Похабените опаковки тясложи внимателно в кофата за смет. Отдели хартията, с която бяха опакованичаст от цветята. Тя беше синя, цикламена, зелена, имаше и мрежички.
  28. 28. - Ще си ги скрия! Няма да ги хвърлям! – реши Калина усмихнато. – Знам каквоще направя с тях!Реши да изприпка да мама и татко, за да им разкаже за своя голям план, но тетака се бяха загледали в снимките на компютъра, че реши идеята и да останетайна поне за ден.След бала кака Роси бе уморена и сладичко си спеше в леглото. Мама и тати бяхавече на работа и Калина се зае уверено със своя голям план. Сложи внимателнона масата покривка, за да не я изцапа. Отгоре подреди лепило, ножичка, тънкидървени шишчета, панделките и хартията от букетите. Разрови се в библиотекатаи откри това, което и трябваше.
  29. 29. Книгата от леля! „От старо – ново“. Ето, че ми потрябва! Да видим сега –мърмореше си момиченцето. - Такаа—а-а... Страничка за цветя от хартия! Дадействаме, ръчички!Калина прочете написаното, разгледа рисунките. Изряза внимателно листенца отнамачканата цикламена хартия. След това - с помощта на малко лепило, ги сви нарозичка. Закрепи я внимателно на шишче, което пък обиколи със зеленаталентичка на един от букетите на кака й. Оформи и листенца. Та нали всяко цвете сиги има - вместо ръчички! С лепило си послужи, за да прикрепи листенцата,изрязани за нейната роза пак от опаковъчната хартия.
  30. 30. Получи се чудно цвете! Вълшебно! Цяла сутрин Калина се труди с усмивка ижелание. Направи пъстър букет с познати и причудливи цветя. Изполва всичко от ужнепотребните остатъци от букети. Подреди творенията си във ваза за сухи цветя.Зачака сестра и да се събуди.Когато Роси стана и видя това, което бе съсздала малката и сестра, извикаразвеселена:Калина, чудесна изненада! Ти си невероятна майсторка! Браво на теб! Как се сети?Книжката ме научи, Роси! Онази – от леля. Не можех да изхвърля тези опаковкипросто така. До живите ни цветя ще има и изкуствени, но направени от мен!Роси я целуна и каза:
  31. 31. - Калина, ще ги снимам, за да ги покажа на приятелките си, но се стягай за работа, защотоще искат и те такива... Толкова са красиви – цветя от хартия! Ако съм фея, бих си гиизбрала за дом!Момичетата се загледаха отново в пъстрите цветя. Как от уж непотребните нещица серажда красота?! Само трябва да поискаш да твориш!Любомира Иванова Петрова, 37 г.
  32. 32. Изказваме благодарността си на всички участници в конкурса. Вашитепрекрасни разкази ни показаха, че страхотните хора творят чудни неща.За да се отблагодарим на всички, решихме да раздадем и книжки отличната библиотека на DetskiKnigi.com на някои от другите автори, чиитопроизведения трогнаха сърцата ни! С тях ще се свържем на посоченитетелефони/мейли за контакт, а постепенно ще съберем и всички съчиненияот конкурса в малка зелена книжка. 
  33. 33. Конкурс“Необичайната история на непотребния боклук”Вдъхновенот книгата„МалкатаБожанав деняна боклуците“

×