Презентация - Васил Левски

1. Васил Левски
1. Биография
2. Революционна дейност
3. Къща – музей (гр. Карлово)
4. Прозвища
5. Паметници на Васил Левски в България
6. Снимки на Васил Левски
7. Личните вещи на Васил Левски
8. Васил Левски в литературата
9. Заветите на Васил Левски

2. “Дела трябват, а не
думи.” - до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.

3. Васил Иванов Кунчев, известен като
Васил Левски, е български
национален герой. Той е идеолог и
организатор на българската
национална революция, основател
на Вътрешната революционна
организация (ВРО).

4. Известен е и като Апостола на
свободата, заради организирането и
разработването на революционна
мрежа за освобождаване на България
от османско владичество.

5. Пътува по страната и създава частни
революционни комитети, които да
подготвят обща революция.
Неговата мечта е чиста и свята
република, в която всички да имат
равни права, независимо от своята
народност и вероизповедение.

6. Васил Левски е роден на 6(18) юли
1837 г. в гр. Карлово. В църковните
регистри е записан под името Васил
Иванов Кунчев, но историята ще го
запомни с още дузина имена, две от
които ще останат безсмъртни – Васил
Левски и Апостола.

7. Детството на Левски не е леко. Баща
му – Иван Кунчев умира рано и върху
14 годишния Васил паднала
отговорността да помага в
изхранването на семейството.

8. Под влияние на вуйчо си станал
послушник и в продължение на три
години обикалял из селата за да събира
помощи за Хилендарския манастир,
учил църковно пеене и богослужение.
Приел монашеството в Сопотския
манастир (1858 г.) под името Игнатий.

9. Прозвища на Васил Левски :
• Дяконът
• Джингиби
• Апостолът на свободата

10. Родната къща на Васил
Левски се намира в
западната част на
Карлово. Тя е от
ранния период на
Възраждането. Строена
е през 18 вek от Кунчо
Иванов, дядото на
Левски, а след това е
обитaвана от двамата
му сина Иван и Въльо
Кунчеви.

13. Всяка година, на 19.02 цяла България скърби
за Апостола на Свободата и отдава почит пред
делото му.
Гр. Стрелча Гр. Стара Загора Гр. Ловеч

14. Паметникът на Васил Левски в гр. Карлово

15. На 27 декември 1872г Васил Левски е заловен от
турската полиция до Къкринското ханче край
гр.Ловеч. На 18 февруари (6 февруари по стар
стил) 1873г. в околностите на София е изпълнена
смъртната присъда на Апостола на свободата
Васил Левски. Мястото на обесването му се намира
в центъра на днешна София, където е издигнат
негов паметник.

16. Паметникът на Васил Левски в гр.
София
Той е един от първите паметници,
построени в гр. София след
Освобождението на България.
Средствата за изграждането на
паметника са набрани
чрез доброволни дарения на
граждани и общини от цялата
страна.

17. Най-ранната снимка на
Апостола е направена през
август 1867г. В Белград, след
преминаването на четата на
войводата Панайот Хитов от
България в Сърбия, т. нар.
байряктарска снимка на
Левски.

18. От втората
Българска легия в
Белград (1867-68г.)
са запазени две
фотографии.
Левски е заедно
със свои другари,
участници в
легията. Той е сред
седналите – трети
от ляво на дясно.

19. Портретът на Васил Левски е
направен през лятото или
пролетта на 1870г., изобразен в
бюст, облечен в европейски
градски дрехи. Този портрет се
смята за най-хубав и изразителен,
даващ най-добра представа за
физическия и духовен образ на
Апостола.

20. Дяконското кръстче на
В.Левски е подарък от вуйчо
му архимандрит х. Василий,
донесено през 1861г. от Божи
гроб. Съхранява се в
Националния военно
исторически музей, предадено
през 1940г. от племеницата на
Апостола София Зидарова.

21. Револвер “Гасер” М1
Той е със сравнително
голям калибър, бърза
скорост, малки размери.
Освен за пряко бойно
действие револверът
многократно Васил Левски
използва и при
заклеването на
революционните
комитети. Намира се в
Националния военно
исторически музей.

22. Камата, която
Апостола носи
през цялото време
на движението си
из страната.
Съхранява се в
музея в Ловеч.

23. Сабята на В.Левски е с
дължина 870мм с дървена
ножница с метален обков
в горния и долния край.
До 1967г. се пази в
скривалището на Левски
в Троянския манастир.
След изграждането на
музея “Васил Левски” в
Ловеч през 1967г. е
предадена в него.

24. ДЖОБЕН БЕЛЕЖНИК
Джобният бележник на Апостола е с доста
липсващи страници. Наситен е с факти за
организаторската и идейно-политическата
му работа. Документира не само
обиколките му из страната между 1871 –
1872г., както и отчет до стотинка за
похарчените народни пари, но разкрива и
скромните му предпочитания за храна и
облекло, влечението му към народните
песни и революционната поезия.

25. Клетвата, която
Васил Левски дава
след провеждането
на общото
събрание в Букурещ
през 1872г., което го
упълномощава да
работи в цяло
Българско.

26. Образът на Апостола е голямо творческо изкушение. На Васил
Левски са посветени стотици страници в българската художествена
литература.
• Любен Каравелов – “Сбирайте се моми, булки” /1873г./.
• Христо Ботев – стихотворението “Дякон Васил Левски”
/1875г./, прекръстено от Захари Стоянов в “Обесването на
Васил Левски”
• Иван Вазов – разказите “Из кривините” /1892г./, “Апостолът в
премеждие” /1895г./, “Чистият път” /1895г./, повестта “Немили
– недраги” /1895г./, стихотворението “Левски”.

27. Обесването на Васил Левски
Христо Ботев
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето

28. “Ако спечеля, печеля за цял
народ - ако загубя, губя само
мене си.”
- до Панайот Хитов, писано през
март или април 1868 г.

29. “Аз съм посветил себе си на
отечеството си още от 61-о
(от 1861-о лето), да му служа
до смърт и да работя по
народната воля.”
- до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

30. “Аз, Васил Лъвский в
Карлово роден,от
българска майка юнак
аз роден,не щях да съм
турский и никакъв роб,
същото да гледам и на
милият си род.”- из
тефтерчето на Васил Левски
Изготвил : Ина Загорска, класен р-л на 3 А клас