Изготви: Г. Донкова
54СОУ - град София
Използвани материали: от Интернет

Свети Йоан (Иван)
Рилски е български духовн
ик,
най-известният
български светец и отше
лник, покровител на
българския народ, патрон
и основател на найголемия манастир в
България.

Родното му място е село Скрино,
разположено в гънките на Осоговска
планина край река Струма.
Рoден е вероятно през 876 г.
Живее по времето на княз Борис
I, цар Симеон Велики,
цар Самуил и цар Петър I време на широко
разпространение на
християнството в пределите на
България.
Основният му празник в
православния календар е на
19 октомври.

До 25-годишна възраст Свети
Иван Рилски е пастир. Но в
неговото сърце винаги гори
любовта към Бога и желанието
да му се посвети изцяло.
Първоначално рилският
чудотворец постъпва
в манастира "Св.Димитър"под
връх Руен. Там придобива
богословско образование, изучава
богослужебните книги и се
подготвя за великата си духовна
мисия.

Родителите му били благочестиви люде.Отрано
те вдъхнали в него вяра и любов към Бога.
Когато починали, той раздал на бедни и болни хора
своята част от наследеното от тях имущество. В
близък манастир постъпил като послушник. След
известно време станал монах.

Закопнял за тих отшелнически живот, той
напуснал манастира и се изкачил на висока и гола
планина, може би Витоша. От сухи вейки си
направил колиба. Отдал се на пост и молитва.
Хранел се само с диви растения.
Една нощ разбойници го нападнали, набили го и го
прогонили .
След скитане из планината намерил дълбока
пещера и се заселил в нея.

Неговият племенник Лука, без да каже на баща си,
тръгнал един ден да търси любимия си чичо из планината.
След големи трудности го намерил. Като видял отдалече
момчето, Св. Иван помислил, че сънува. Толкова му се
видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи
човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се
зарадвал като чул , че желае също като него да се отдаде
на бога.
Намерило се място в пещерата и за Лука.
Разтровожен за сина си, бащата тръгнал из планината
да го търси. Намерил го в пещерата като същински
отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брат си Иван,
който е допуснал
това.
Преподобният мълчал.
Бащата хванал сина си и го повел със себе си.

Като вървели по пътя
към родното село, змия
ухапала младия Лука и
той умрял. Бащата,
дълбоко нажален от
станалото, се
почувствал виновен за
тъй неочакваната
смърт на момчето. Той
взел мъртвото тяло и
го понесъл обратно към
пещерата на Свети
Иван, за да погребе
сина си близо до
пещерата.
В тази пещера светецът
прекарал 12 години.

От пещерата той отишъл в Рила
планина. Заселил се в хралупата на
едно грамадно дърво. Постел, молел
се и плачел. Хранел се само с трева.
Не виждал човешко лице. Прекарвал
времето си със зверовете, които се
оказали добри към него.
След известно време го открили
овчари и вестта за него бързо се
разнесла из околните долини.
Много хора от различни места
идвали при хралупата, за да видят и
чуят тоя пустинник. Някои от тях
водели със себе си болни. Със силни
молитви светецът измолвал от
Бога здраве
за всички.

Смиреният Иван искал да
се усамоти тъй, че да скъса
изцяло с тая широка
известност. Напуснал
любимия си дъб, който му
бил оказал години наред
топло гостоприемство.
Продължил да се изкачва
нагоре в планината.

Стигнал до грамадна
скала, до която видял
просторна пещера.
Заселил се в пещерата,
а на скалата се молел
ту изправен, ту на
колене. Водел борба с
всички природни
стихии – ветрове,
бури, дъждове,
снегове.
Имал на тялото си
една дълга кожена
дреха, която
непрекъснато

И тук великият
отшелник не останал
скрит. Слухът за
неговите удивителни
подвизи стигнал и до
благочестивия цар
Петър. Царят искал да
го види и разговаря с
него. Пратил му дар
злато и плодове. Св.
Иван приел с
благодарност плодовете,
но златото върнал.
Скромен и смирен, той
отклонил срещата с
царя. В писмо му казал
нужното за него и за

Това още повече увеличило славата му и към него
започнали да се присъединяват ученици, които
строели за себе си колиби наоколо.
Такова било началото на най-известния български
манастир, пръв игумен на който станал сам
преподобният Иван.

Свети Иван Рилски
починал на 18 август
946 година на около
70 годишна възраст
и бил погребан в
притвора на
църквата в каменна
гробница, която е
запазена и до днес.
След 34 години се явил на
учениците си и поискал от тях да
пренесат мощите му в град
Средец (София). Като отворили
гроба му, те видели нетленно и
благоуханно тяло. Прославяйки
Бога, те го пренесли в София.
Това станало на 19 октомври–
ден, в който оттогава се чества
тържествено неговата памет.

Сега мощите на Свети Иван Рилски
Чудотворец почиват в неговата света
Рилска обител.
Да славим и почитаме неговото име!