SlideShare a Scribd company logo
РОДОПА И ОРФЕЙ
Според вярването на траките, населявали някога
българските земи, в далечно време Родопа планина
била прочута с красотата си девойка, харесвана дори
от боговете. Те скрито се надявали да пленят
хубавицата, всеки от тях мечтаел тя да му стане жена.
Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и
хвърлял огромни каменни грамади, за да я скрие от
останалите богове. (Разказва се, че от тези каменни
грамади израснали пловдивските тепета.) Ала като не
могъл да я опази, бог Хемус вкаменил красивата девойка и тя станала
планина.Дебрите на тази планина били огласяни от чудните песни на най-прочутия
певец, Орфей, с които той омайвал птици и животни. Скитал веднъж Орфей цял ден
из планината и поседнал на един връх да почине. Залисан от прекрасната гледка,
която се откривала пред очите му, не забелязал как от една зейнала скала излязла
триглава змия-чудовище. Щом зърнала унесения момък, тя повлякла туловището си
към него, изплезила чаталести езици с гъста отрова. Търкулнали се камъни и
събудили Орфей от унеса му. Изтръпнал той – нямало къде да избяга, само скали
били наоколо. Скован от страх, той запял. Песента му била толкова пленителна, че
змията застинала на място и се заслушала. Орфей гледал омаяната от песента му
змия и продължавал да пее – песен след песен. Разказват, че три дни и три нощи не
секнала песента му. Змията-чудовище бавно прибирала отровните си езици, стиснала
уста, протегнала се и легнала на земята. И както слушала, на третата нощ заспала
непробуден сън. Щом забелязал, че змията спи, Орфей скочил и пъргаво се спуснал
надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл след това, никой никога не
разбрал. Но родопчани запазили в паметта си прекрасните му широки и протяжни
мелодии, които и днес живеят в чудните им песни.Има и друга легенда за планината.
В много далечно време имало в Родопите праведен човек, поп, на име Слав. Той
странял от хората, от техните съблазни и крамоли. Живеел сам в планината, обличал
се с кожи от зверове, хранел се с диви плодове, с трева и шума. Познавал целебната
сила на планинските билки и умеел с тях да лекува и най-тежко болни.Далеч се
носела славата му, можел той да вдигне на крак тежко болни, да възстанови слабите,
да отвори очите им за природната хубост. Много народ се извървял при него, да дири
лек за болките и слабостите си. И всички били изцерявани с билкова отвара, с чистия
планински въздух, с благите слова на родопския отшелник.Дълго живял поп Слав и
дълги години помагал на хората. От признателност към добротата и лечителството му
народът нарекъл планината на негово име – Попславова или Славеева планина. Но
споменът за красивата Родопа живеел в сърцето и душата на народа и трудно се
заличавал. Затова е останало името Родопа, а на най-високия връх на планината има
поляна, обрасла с дъхава трева, която се казва и днес Попславова поляна.
Красивата Родопе
Много са легендите и митовете
за името на планината, но и до
днес произходът му е неизяснен.
Още Омир в безсмъртния си
епос възпява "снежните планини
на траките", а по-късно по
различни поводи за Родопите
пишат Херодот, Тукидит, Страбон
и др. Според една от легендите
на мястото на Родопите се е
простирала необятна равнина,
осеяна с уханни рози. Често там
беряла цветя заедно със свитата
си дъщерята на Зевс -
Персефона. По време на една от разходките, ядосан на дъщеря си, гръмовержецът
превръща най-красивата от другарките и - Родопе, в планина. Претворена тракийска
легенда за Родопите ни съобщава Публий Овидий Назон (род. 43 г. пр. н. е.), според
която Родопе била митична тракийска царица, а Хемус - неин брат. В обичта си
двамата често се ласкаели един друг с имената на върховните богове Юпитер и
Юнона. Наказани за дързостта си, самозванците били превърнати в две неподвижни,
съзерцаващи се отдалеч планини. Друго предание гласи, че планината била наречена
Родопа от египетски фараон на името на негова любимка, родена по тези места.
Върху монета, сечена във Филипопол (Пловдив) по времето на римския император
Антоний Пий (138 - 161 пр. н. е.), Родопе също е изобразена като млада, красива жена.
Полегнала върху скала, тя държи в ръката си вечното цвете на Родопите - силивряка.
В по-ново време името на планината се вързва (проф. Балан) с гръцката дума "родон",
което в превод значи тридесетолетник - трендафил, роза. Съществува и тълкуване, че
името Родопа има чисто славянски произход и е съставено от славянските думи
"руда" и "ропа" - т.е. "руда" и "яма", което характеризира древните рудодобивни и
леярски дейности по тези места.
Орфей и Евридика
Великият Орфей, син на речния бог Еагър и красивата
муза Калиопа, живеел в Тракия. Жена на Орфей била
прекрасната нимфа Евридика и той нежно я обичал.
Но певецът не се радвал дълго на щастлив живот
снея. Веднъж, наскоро след сватбата му, хубавата
Евридика беряла със своите млади невинни
приятелки цветя в една зелена долина. Тя не
забелязвала дебнещата я опасност – змия. Тя
ухапала Евридика, която извикала високо и паднала в
ръцете на другите нимфи. Пребледняла, очите и се
склопили и не след дълго издъхнала. Приятелките й
изпаднали в ужас и скръбният им плач се разнесъл на
далеч. Орфей го чул. Той изтичал в долината и там видял студеното тяло на своята
обичана жена. Обзет от отчаяние той дълго плакал и дълго пял своите тъжни песни.
Но Орфей не можел без Евридика. Той решил да слезе в царството на мъртвите.
Надявал се, че ще склони Хадес и неговата жена Персефона да му върнат Евридика
от света на сенките. Певецът се спуснал през една тъмна пещера към свещената река
Стикс. Сега оставал проблемът как да преминe от другата страна? Около него се
тълпели сенки, който също като него чакали. Стоновете им били немощни и слаби,
като шумолене на есенни листа. Харон идвал със своята ладия. Орфей го помолил да
го откара, но той му отказал. Тогава певецът засвирил на своята златна лира. Чудната
мелодия омаяла Харон и той се съгласил да го закара. Орфей слязъл на брега, но
продължавал да свири, а след него идвали все повече и повече сенки, за да чуят
песента му.Орфей и ЕвридикаТака Орфей стигнал необезпокояван от никого при
Хадес.След което запял нова песен, в която се разказвало за тяхната любов и как не
успели да я изживеят. Тогава Хадес го попитал, защо е дошъл в царството му и му
обещал, че каквото поиска ще го получи, толкова била красива песента му.И Орфей
отговорил – искалсвоята Евридика. Хадес се съгласил, но при едно условие Орфей
трябвало да следва Хермес, а зад Орфей ще бъде Евридика. Но докато са в
подземното царство не трябвало да се обръща назад. Ако Орфей се обърнел,
Евридика щяла да се върне обратно в подземното царство, завинаги!Тръгнали.
Напред вървял Хермес, после Орфей, а най-отзад Евридика. Бързо преминали през
царството на Хадес. Харон ги прекарал през свещената река и те скоро видели
пътечката, която водила към горния свят.Пътят бил труден, наоколо се стелела гъста
мъгла.Орфей едва виждал сянката на Хермес. Ето, че в далечината прозирала
светлина. Там, бил изходът на пещерата. Орфей започнал да си мисли, дали
Евридика е зад него? Дали не се е изгубила? Той се спирал по-често, за да чуе
стъпките на любимата жена, надявал се тя да не се е изгубила в подземното царство.
Все по-често се спирал и все по-голяма тревога го обземала. Забравяйки всичко, той
се обърнал и я видял само на крачка от него. Протегнал се към нея, но в този миг
сянката започнала да се отдалечава.За втори път губел Евридика. Но този път вината
била негова. Дълго стоялОрфей вцепенен. Но решил, че отново ще слезе в царството
на Хадес и отново ще го помоли да му върне Евридика. Но този Смъртта на Орфей
път старият Харон отказала да го прекара през Стикс. Седем дни, той плакал,
роптаел, не се хранел проклинайки мрачните брегове на Стикс. На осмия ден, решил
да се върне обратно в Тракия. Изминали четири години от смъртта на Евридика, той й
останал верен. Не пожелал друга. Веднъж в ранна пролет, певецът седял на един
висок хълм. Златната лира лежала в нозете му. Певецът я взел, докоснал леко
струните и зяпал. Цялата природа слушала чудния му глас. Изведнъж се чул веселия
смях на вакханките. Една от тях се приближила до Орфей и изкрещяла:
- Ето го женомразеца Орфей!
Те започнали да го замерят с камъни, скупчили се около него. Душата му отлетяла, а
те разкъсали тялото му. Хвърлили лирата му в близката река и тогава станало чудо,
тя свирила сама, сякаш оплаквайки смъртта на своя господар. Душата на Орфей
слязла в царството на Хадес, отново минала по същите места, но този път Харон я
пренесъл на отсрещния бряг. Там, Евридика го чакала и той я притиснал с цялата си
любов към себе си. От този момент те станали неразделни.
ХЕМУС И РОДОПА
Хем и Родопа били брат и сестра – деца на
морски бог. Живели на воля из обширните
полета, играели и пеели по цял ден. Все
измисляли забавни неща, с които радвали и
разсмивали околните. Веднъж двете деца решили
да се престорят на най-старите богове – мъж и
жена, за които слушали да се говори, че владеят
водата и земята, птиците и животните. Речено-
сторено. Хем си направил дълга бяла брада, а
Родопа разплела буйните си руси коси. Денят бил
хубав и слънчев, та играта им се виждала много отдалеч. Старият бог, владетелят на
света, ги зърнал, разсърдил се и превърнал красивата Родопа в планина. В този миг
Хем уплашен погледнал сестра си и също се вкаменил.Оттогава веселите и хубави
брат и сестра станали планини - Хемус и Родопа. Стоят далеч един от друг, защото
злият стар бог разстлал между тях обширна низина.
Орфей
Орфей бил най-великият певец, поет и
музикант на древността. Негов баща бил
речният бог Еагър, владетелят на Хемус
(Стара планина), а негова майка и
учителка – музата на епическата поезия
Калиопа. Той затъмнявал със славата си
дори водача на музите Аполон.
Вълшебните му песни и лира омайвали
птици и животни, горите свеждали клоните
си, скали и планини сеОрфей и Евридика
раздвижвали и планинските преспи се
разтапяли. Орфей участвал в похода на
аргонавтите за златното руно и с песните
си отмервал ритъма на гребците, а край
брега на морските сирени, заглушавал с
вълшебния си глас омайните им
песнопения. Кратка и трагична била
любовта на сладкогласния тракийски
Смъртта на Орфейпевец.След сватбения
ден, змия ухапала крака на неговата
невеста, дриадата Евридика и вляла отровата си в в крехкото й тяло. За да си я върне,
Орфей слязъл в подземния свят, където срещу печалната му лира и затрогващата му
песен, никой не устоял. Развълнували се дори суровите богове на безплътните сенки
Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му любов, позволили на певеца да изведе
любимата си, при условие, че няма да се обръща към нея, докато стигне
светлината.Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна
пътека, извърнал с копнеж поглед към своята Евридика. В същия миг, тя полетяла
завинаги обратно в подземното царство. Тъжен се завърнал Орфей в родната Тракия
и понеже вече не искал да погледне друга жена, след време бил убит някъде по
билото на Хемус от развилнели се поклоннички на Дионис. Главата и лирата му били
отнесени от водите на тракийската рекаХебър (Марица) до Лемнос, острова на
сладкогласната Сафо. От този момент, всички поети и художници от древна Елада и
Рим славели магията на песните му.

More Related Content

What's hot

екологична приказка
екологична приказкаекологична приказка
екологична приказкаElena Divizieva
 
6. Замърсяване и пречистване на водите - ЧП, 4 клас, Булвест
6. Замърсяване и пречистване на водите - ЧП, 4 клас, Булвест6. Замърсяване и пречистване на водите - ЧП, 4 клас, Булвест
6. Замърсяване и пречистване на водите - ЧП, 4 клас, БулвестVeska Petrova
 
РАСТЕНИЯТА ОКОЛО НАС
РАСТЕНИЯТА ОКОЛО НАСРАСТЕНИЯТА ОКОЛО НАС
РАСТЕНИЯТА ОКОЛО НАСVаlentina Bikova
 
Първият учебен ден 15 септември /училищни стихотворения – табло/
Първият учебен ден 15 септември /училищни стихотворения – табло/Първият учебен ден 15 септември /училищни стихотворения – табло/
Първият учебен ден 15 септември /училищни стихотворения – табло/
Marusya Eneva
 
31. Животът във водата - ЧП, 4 клас, Булвест
31. Животът във водата - ЧП, 4 клас, Булвест31. Животът във водата - ЧП, 4 клас, Булвест
31. Животът във водата - ЧП, 4 клас, БулвестVeska Petrova
 
Великден, 2017
Великден, 2017Великден, 2017
Великден, 2017
Sevda Rabineva
 
20. Растенията - производители на храна - ЧП, 4 клас, Булвест
20. Растенията - производители на храна - ЧП, 4 клас, Булвест20. Растенията - производители на храна - ЧП, 4 клас, Булвест
20. Растенията - производители на храна - ЧП, 4 клас, БулвестVeska Petrova
 
2. Животът в училище - ОС, Анубис, В. П.
2. Животът в училище - ОС, Анубис, В. П.2. Животът в училище - ОС, Анубис, В. П.
2. Животът в училище - ОС, Анубис, В. П.
Veska Petrova
 
5. Дунавска равнина, 4 клас, Булвест
5. Дунавска равнина, 4 клас, Булвест5. Дунавска равнина, 4 клас, Булвест
5. Дунавска равнина, 4 клас, БулвестVeska Petrova
 
презентация ветрове и бури
презентация ветрове и бурипрезентация ветрове и бури
презентация ветрове и бури
Alex Dimi
 
32. Празници в Република България - ОС, Анубис, В. П.
32. Празници в Република България - ОС, Анубис, В. П.32. Празници в Република България - ОС, Анубис, В. П.
32. Празници в Република България - ОС, Анубис, В. П.
Veska Petrova
 
16. Зима.- ОС, Анубис - В. П.
16. Зима.- ОС, Анубис - В. П.16. Зима.- ОС, Анубис - В. П.
16. Зима.- ОС, Анубис - В. П.
Veska Petrova
 
15, 16. Зима. Зима в родния край - РК, Просвета - В. П.
15, 16. Зима. Зима в родния край -  РК, Просвета - В. П.15, 16. Зима. Зима в родния край -  РК, Просвета - В. П.
15, 16. Зима. Зима в родния край - РК, Просвета - В. П.
Veska Petrova
 
19. Транспортни средства - ОС, Анубис - В. П.
19. Транспортни средства - ОС, Анубис - В. П.19. Транспортни средства - ОС, Анубис - В. П.
19. Транспортни средства - ОС, Анубис - В. П.
Veska Petrova
 
българия червена книга
българия червена книгабългария червена книга
българия червена книга
Искра Райкова
 
ДЯДОВАТА ПИТКА
ДЯДОВАТА  ПИТКАДЯДОВАТА  ПИТКА
ДЯДОВАТА ПИТКА
пепа чавдарова
 
кралицата зима
кралицата зимакралицата зима
кралицата зима
Elena Divizieva
 

What's hot (20)

екологична приказка
екологична приказкаекологична приказка
екологична приказка
 
6. Замърсяване и пречистване на водите - ЧП, 4 клас, Булвест
6. Замърсяване и пречистване на водите - ЧП, 4 клас, Булвест6. Замърсяване и пречистване на водите - ЧП, 4 клас, Булвест
6. Замърсяване и пречистване на водите - ЧП, 4 клас, Булвест
 
РАСТЕНИЯТА ОКОЛО НАС
РАСТЕНИЯТА ОКОЛО НАСРАСТЕНИЯТА ОКОЛО НАС
РАСТЕНИЯТА ОКОЛО НАС
 
растения групи
растения групирастения групи
растения групи
 
Първият учебен ден 15 септември /училищни стихотворения – табло/
Първият учебен ден 15 септември /училищни стихотворения – табло/Първият учебен ден 15 септември /училищни стихотворения – табло/
Първият учебен ден 15 септември /училищни стихотворения – табло/
 
31. Животът във водата - ЧП, 4 клас, Булвест
31. Животът във водата - ЧП, 4 клас, Булвест31. Животът във водата - ЧП, 4 клас, Булвест
31. Животът във водата - ЧП, 4 клас, Булвест
 
Великден, 2017
Великден, 2017Великден, 2017
Великден, 2017
 
описание на пролетта
описание на пролеттаописание на пролетта
описание на пролетта
 
20. Растенията - производители на храна - ЧП, 4 клас, Булвест
20. Растенията - производители на храна - ЧП, 4 клас, Булвест20. Растенията - производители на храна - ЧП, 4 клас, Булвест
20. Растенията - производители на храна - ЧП, 4 клас, Булвест
 
2. Животът в училище - ОС, Анубис, В. П.
2. Животът в училище - ОС, Анубис, В. П.2. Животът в училище - ОС, Анубис, В. П.
2. Животът в училище - ОС, Анубис, В. П.
 
5. Дунавска равнина, 4 клас, Булвест
5. Дунавска равнина, 4 клас, Булвест5. Дунавска равнина, 4 клас, Булвест
5. Дунавска равнина, 4 клас, Булвест
 
презентация ветрове и бури
презентация ветрове и бурипрезентация ветрове и бури
презентация ветрове и бури
 
32. Празници в Република България - ОС, Анубис, В. П.
32. Празници в Република България - ОС, Анубис, В. П.32. Празници в Република България - ОС, Анубис, В. П.
32. Празници в Република България - ОС, Анубис, В. П.
 
Познавате ли приказките
Познавате ли приказкитеПознавате ли приказките
Познавате ли приказките
 
16. Зима.- ОС, Анубис - В. П.
16. Зима.- ОС, Анубис - В. П.16. Зима.- ОС, Анубис - В. П.
16. Зима.- ОС, Анубис - В. П.
 
15, 16. Зима. Зима в родния край - РК, Просвета - В. П.
15, 16. Зима. Зима в родния край -  РК, Просвета - В. П.15, 16. Зима. Зима в родния край -  РК, Просвета - В. П.
15, 16. Зима. Зима в родния край - РК, Просвета - В. П.
 
19. Транспортни средства - ОС, Анубис - В. П.
19. Транспортни средства - ОС, Анубис - В. П.19. Транспортни средства - ОС, Анубис - В. П.
19. Транспортни средства - ОС, Анубис - В. П.
 
българия червена книга
българия червена книгабългария червена книга
българия червена книга
 
ДЯДОВАТА ПИТКА
ДЯДОВАТА  ПИТКАДЯДОВАТА  ПИТКА
ДЯДОВАТА ПИТКА
 
кралицата зима
кралицата зимакралицата зима
кралицата зима
 

Родопи легенди

  • 1. РОДОПА И ОРФЕЙ Според вярването на траките, населявали някога българските земи, в далечно време Родопа планина била прочута с красотата си девойка, харесвана дори от боговете. Те скрито се надявали да пленят хубавицата, всеки от тях мечтаел тя да му стане жена. Бог Хемус бил особено ревнив към девойката и хвърлял огромни каменни грамади, за да я скрие от останалите богове. (Разказва се, че от тези каменни грамади израснали пловдивските тепета.) Ала като не могъл да я опази, бог Хемус вкаменил красивата девойка и тя станала планина.Дебрите на тази планина били огласяни от чудните песни на най-прочутия певец, Орфей, с които той омайвал птици и животни. Скитал веднъж Орфей цял ден из планината и поседнал на един връх да почине. Залисан от прекрасната гледка, която се откривала пред очите му, не забелязал как от една зейнала скала излязла триглава змия-чудовище. Щом зърнала унесения момък, тя повлякла туловището си към него, изплезила чаталести езици с гъста отрова. Търкулнали се камъни и събудили Орфей от унеса му. Изтръпнал той – нямало къде да избяга, само скали били наоколо. Скован от страх, той запял. Песента му била толкова пленителна, че змията застинала на място и се заслушала. Орфей гледал омаяната от песента му змия и продължавал да пее – песен след песен. Разказват, че три дни и три нощи не секнала песента му. Змията-чудовище бавно прибирала отровните си езици, стиснала уста, протегнала се и легнала на земята. И както слушала, на третата нощ заспала непробуден сън. Щом забелязал, че змията спи, Орфей скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл след това, никой никога не разбрал. Но родопчани запазили в паметта си прекрасните му широки и протяжни мелодии, които и днес живеят в чудните им песни.Има и друга легенда за планината. В много далечно време имало в Родопите праведен човек, поп, на име Слав. Той странял от хората, от техните съблазни и крамоли. Живеел сам в планината, обличал се с кожи от зверове, хранел се с диви плодове, с трева и шума. Познавал целебната сила на планинските билки и умеел с тях да лекува и най-тежко болни.Далеч се носела славата му, можел той да вдигне на крак тежко болни, да възстанови слабите, да отвори очите им за природната хубост. Много народ се извървял при него, да дири лек за болките и слабостите си. И всички били изцерявани с билкова отвара, с чистия планински въздух, с благите слова на родопския отшелник.Дълго живял поп Слав и дълги години помагал на хората. От признателност към добротата и лечителството му народът нарекъл планината на негово име – Попславова или Славеева планина. Но споменът за красивата Родопа живеел в сърцето и душата на народа и трудно се заличавал. Затова е останало името Родопа, а на най-високия връх на планината има поляна, обрасла с дъхава трева, която се казва и днес Попславова поляна.
  • 2. Красивата Родопе Много са легендите и митовете за името на планината, но и до днес произходът му е неизяснен. Още Омир в безсмъртния си епос възпява "снежните планини на траките", а по-късно по различни поводи за Родопите пишат Херодот, Тукидит, Страбон и др. Според една от легендите на мястото на Родопите се е простирала необятна равнина, осеяна с уханни рози. Често там беряла цветя заедно със свитата си дъщерята на Зевс - Персефона. По време на една от разходките, ядосан на дъщеря си, гръмовержецът превръща най-красивата от другарките и - Родопе, в планина. Претворена тракийска легенда за Родопите ни съобщава Публий Овидий Назон (род. 43 г. пр. н. е.), според която Родопе била митична тракийска царица, а Хемус - неин брат. В обичта си двамата често се ласкаели един друг с имената на върховните богове Юпитер и Юнона. Наказани за дързостта си, самозванците били превърнати в две неподвижни, съзерцаващи се отдалеч планини. Друго предание гласи, че планината била наречена Родопа от египетски фараон на името на негова любимка, родена по тези места. Върху монета, сечена във Филипопол (Пловдив) по времето на римския император Антоний Пий (138 - 161 пр. н. е.), Родопе също е изобразена като млада, красива жена. Полегнала върху скала, тя държи в ръката си вечното цвете на Родопите - силивряка. В по-ново време името на планината се вързва (проф. Балан) с гръцката дума "родон", което в превод значи тридесетолетник - трендафил, роза. Съществува и тълкуване, че името Родопа има чисто славянски произход и е съставено от славянските думи "руда" и "ропа" - т.е. "руда" и "яма", което характеризира древните рудодобивни и леярски дейности по тези места. Орфей и Евридика Великият Орфей, син на речния бог Еагър и красивата муза Калиопа, живеел в Тракия. Жена на Орфей била прекрасната нимфа Евридика и той нежно я обичал. Но певецът не се радвал дълго на щастлив живот снея. Веднъж, наскоро след сватбата му, хубавата Евридика беряла със своите млади невинни приятелки цветя в една зелена долина. Тя не забелязвала дебнещата я опасност – змия. Тя ухапала Евридика, която извикала високо и паднала в ръцете на другите нимфи. Пребледняла, очите и се склопили и не след дълго издъхнала. Приятелките й изпаднали в ужас и скръбният им плач се разнесъл на
  • 3. далеч. Орфей го чул. Той изтичал в долината и там видял студеното тяло на своята обичана жена. Обзет от отчаяние той дълго плакал и дълго пял своите тъжни песни. Но Орфей не можел без Евридика. Той решил да слезе в царството на мъртвите. Надявал се, че ще склони Хадес и неговата жена Персефона да му върнат Евридика от света на сенките. Певецът се спуснал през една тъмна пещера към свещената река Стикс. Сега оставал проблемът как да преминe от другата страна? Около него се тълпели сенки, който също като него чакали. Стоновете им били немощни и слаби, като шумолене на есенни листа. Харон идвал със своята ладия. Орфей го помолил да го откара, но той му отказал. Тогава певецът засвирил на своята златна лира. Чудната мелодия омаяла Харон и той се съгласил да го закара. Орфей слязъл на брега, но продължавал да свири, а след него идвали все повече и повече сенки, за да чуят песента му.Орфей и ЕвридикаТака Орфей стигнал необезпокояван от никого при Хадес.След което запял нова песен, в която се разказвало за тяхната любов и как не успели да я изживеят. Тогава Хадес го попитал, защо е дошъл в царството му и му обещал, че каквото поиска ще го получи, толкова била красива песента му.И Орфей отговорил – искалсвоята Евридика. Хадес се съгласил, но при едно условие Орфей трябвало да следва Хермес, а зад Орфей ще бъде Евридика. Но докато са в подземното царство не трябвало да се обръща назад. Ако Орфей се обърнел, Евридика щяла да се върне обратно в подземното царство, завинаги!Тръгнали. Напред вървял Хермес, после Орфей, а най-отзад Евридика. Бързо преминали през царството на Хадес. Харон ги прекарал през свещената река и те скоро видели пътечката, която водила към горния свят.Пътят бил труден, наоколо се стелела гъста мъгла.Орфей едва виждал сянката на Хермес. Ето, че в далечината прозирала светлина. Там, бил изходът на пещерата. Орфей започнал да си мисли, дали Евридика е зад него? Дали не се е изгубила? Той се спирал по-често, за да чуе стъпките на любимата жена, надявал се тя да не се е изгубила в подземното царство. Все по-често се спирал и все по-голяма тревога го обземала. Забравяйки всичко, той се обърнал и я видял само на крачка от него. Протегнал се към нея, но в този миг сянката започнала да се отдалечава.За втори път губел Евридика. Но този път вината била негова. Дълго стоялОрфей вцепенен. Но решил, че отново ще слезе в царството на Хадес и отново ще го помоли да му върне Евридика. Но този Смъртта на Орфей път старият Харон отказала да го прекара през Стикс. Седем дни, той плакал, роптаел, не се хранел проклинайки мрачните брегове на Стикс. На осмия ден, решил да се върне обратно в Тракия. Изминали четири години от смъртта на Евридика, той й останал верен. Не пожелал друга. Веднъж в ранна пролет, певецът седял на един висок хълм. Златната лира лежала в нозете му. Певецът я взел, докоснал леко струните и зяпал. Цялата природа слушала чудния му глас. Изведнъж се чул веселия смях на вакханките. Една от тях се приближила до Орфей и изкрещяла: - Ето го женомразеца Орфей! Те започнали да го замерят с камъни, скупчили се около него. Душата му отлетяла, а те разкъсали тялото му. Хвърлили лирата му в близката река и тогава станало чудо, тя свирила сама, сякаш оплаквайки смъртта на своя господар. Душата на Орфей слязла в царството на Хадес, отново минала по същите места, но този път Харон я пренесъл на отсрещния бряг. Там, Евридика го чакала и той я притиснал с цялата си любов към себе си. От този момент те станали неразделни. ХЕМУС И РОДОПА
  • 4. Хем и Родопа били брат и сестра – деца на морски бог. Живели на воля из обширните полета, играели и пеели по цял ден. Все измисляли забавни неща, с които радвали и разсмивали околните. Веднъж двете деца решили да се престорят на най-старите богове – мъж и жена, за които слушали да се говори, че владеят водата и земята, птиците и животните. Речено- сторено. Хем си направил дълга бяла брада, а Родопа разплела буйните си руси коси. Денят бил хубав и слънчев, та играта им се виждала много отдалеч. Старият бог, владетелят на света, ги зърнал, разсърдил се и превърнал красивата Родопа в планина. В този миг Хем уплашен погледнал сестра си и също се вкаменил.Оттогава веселите и хубави брат и сестра станали планини - Хемус и Родопа. Стоят далеч един от друг, защото злият стар бог разстлал между тях обширна низина. Орфей
  • 5. Орфей бил най-великият певец, поет и музикант на древността. Негов баща бил речният бог Еагър, владетелят на Хемус (Стара планина), а негова майка и учителка – музата на епическата поезия Калиопа. Той затъмнявал със славата си дори водача на музите Аполон. Вълшебните му песни и лира омайвали птици и животни, горите свеждали клоните си, скали и планини сеОрфей и Евридика раздвижвали и планинските преспи се разтапяли. Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с песните си отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени, заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения. Кратка и трагична била любовта на сладкогласния тракийски Смъртта на Орфейпевец.След сватбения ден, змия ухапала крака на неговата невеста, дриадата Евридика и вляла отровата си в в крехкото й тяло. За да си я върне, Орфей слязъл в подземния свят, където срещу печалната му лира и затрогващата му песен, никой не устоял. Развълнували се дори суровите богове на безплътните сенки Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му любов, позволили на певеца да изведе любимата си, при условие, че няма да се обръща към нея, докато стигне светлината.Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, извърнал с копнеж поглед към своята Евридика. В същия миг, тя полетяла завинаги обратно в подземното царство. Тъжен се завърнал Орфей в родната Тракия и понеже вече не искал да погледне друга жена, след време бил убит някъде по билото на Хемус от развилнели се поклоннички на Дионис. Главата и лирата му били отнесени от водите на тракийската рекаХебър (Марица) до Лемнос, острова на сладкогласната Сафо. От този момент, всички поети и художници от древна Елада и Рим славели магията на песните му.