Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.
Upcoming SlideShare
What to Upload to SlideShare
What to Upload to SlideShare
Loading in …3
×
1 of 20

Любов ,грях и престъпление в творчеството на Георги Райчев повестта „Грях“, „Лина“,разказът „Страх“ , „

Download to read offline

АВТОР:КАМЕЛИЯ НИКОЛАЕВА ВАСИЛЕВА,ФАК№2012011004,ЛМК
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ "ЕПИСКОП К. ПРЕСЛАВСКИ"
От сборника „Разкази“ 1923г

Related Books

Free with a 30 day trial from Scribd

See all

Related Audiobooks

Free with a 30 day trial from Scribd

See all

Любов ,грях и престъпление в творчеството на Георги Райчев повестта „Грях“, „Лина“,разказът „Страх“ , „

  1. 1. Любов ,грях и престъпление в творчеството на Георги Райчев- повестта „Грях“, „Лина“,разказът „Страх“ , „Съновидение“ От сборника „Разкази“ 1923г
  2. 2. Любовта ,греха и престъплението се преплитат в творчеството на Георги Райчев в повестта „Грях“, „Лина“ , разказа ,„Страх“, „Съновидение“ и др.,публикувани в диаболичния сборник „Разкази“ 1923г.Георги Михайлов Райчев е роден 1882г.в с.Земелен ,Стара Загора,умира 1947г. в София,не успява да завърши гимназия,но работи като писар в Стара Загора 1906г. ,а по-късно като деловодител в III мъжка гимназия и IV мъжка гимназия в София 1908-1919г.Той е библиотекар в Министерството на финансите,журналист,коректор,инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение.Първите му произведения клонят към символизма.През 1902-1903г. печата любовни и социални стихотворения в сп. „Развитие“ и сп. „Труд“. През 1907г. създава „Спътници“ – стихотворение в проза.Участва в сп. „Звено“, а през Първата световна война –в сп. „Отечество“,след войните сътрудничи в сп. „Златорог“, „Балканска мисъл “и др.
  3. 3.  През 1923-1924г. е командирован в Мюнхен и заедно със Светослав Минков и Владимир Полянов налагат диаболизма като водещо литературно направление в българската проза.Георги Райчев утвърждава диаболичното течение в българската литература ,повлиян от Фройд,Ницше,Достоевски.Писателят представя Азът с неговите духовни търсения,душевни терзания,преплетени с ирационалното,първичното,инстинктивните усещания и емоции,където се сливат в едно фантазното,зловещото,еротичното,ужасяващото,за да проникнат в тъмната страна на битието и да го бележат с фатален край.Райчев извежда на преден план психоанализата на героите-любовта е греховна и се свързва с престъплението като нейно изкупление.Естетическото и трагичното начало са в единна симбиоза в „Разкази“-те на твореца.
  4. 4.  Женското и мъжко начало присъстват не само в духовен аспект,но и като еротика ,реални усещания.Сексуалното води до трагичния край на личността ,сексуалният мотив е изведен като основание за извършване на престъпление- убийство( „Лина“),братоубийство( „Грях“), самоубийство („Страх“ и „Съновидения“).Диаболичното-злото у човека се отключва като ответна реакция на съпротива срещу несправедливостта ,изразяваща се в опорочената любов ,с която героите се срещат в действителността .Ужасяващото се свързва с несъгласие,протест срещу болката,унижението ,незачитането на индивида ,докоснал се до любовта- исконната човешка ценност.
  5. 5.  Героите изпадат в диаболично състояние ,защото се чувстват неразбрани,отхвърлени,съзнанието им излиза извън контрол,изпаднало в бездната на страха ,отчаянието и превръщайки „Аза“в агресор към самия себе си ,самонаранявайки се, отнемайки собствения си живот или животът на някой друг.Зловещото се долавя в звуците свръхемоциите ,разривите в човешката душа,показани чрез образа на съня,фантазната реалност ,чрез портретната ,речевата и действена характеристика на героите ,чрез ретардацията (забавянето ,за да се изрази авторовото отношение)и ретроспекцията (връщане назад в миналото).
  6. 6.  Райчевите герои са представени във вечно търсене и лутане на човешката душа- „Кой съм ?“, „Защо съм тук?“, „Какъв е смисълът на живота ми ?“,но водени не само от духовното ,а и от първичните страсти, нагона,присъщ на индивида.Така ,те се сблъскват с невъзможността да намерят себе си ,устоите си ,ценностите в този реален свят поставяйки темата за любовта,но опорочена от греха,проблемната любов, в нейната многообразност,която отключва диаболичното в тях и ги превръща в трагични герои.  Любовта е намерена ,но несподелена,демонична,материализирана в повестта „Лина“ или е греховна ,противоречаща на стрериотипите ,догмите в обществото в „Грях“ и съответно наказана за това .
  7. 7.  Любовта е свързана с физическото насилие ,болката и унижението,което противоречи на нейната изначална същност и я превръща в демонична сила,отключваща престъпното деяние-самоубийството- на г-жа Ветка от разказа „Страх“,както и в „Съновидения“,Опи се самоубива след самоубийството на своя любим ,Милко, за да се опази от пошлостта и низките страсти на вуйчо си ,адв. Похромов.  Трагизмът на греховната любов е изведен на преден план в повестта „Грях“, предаден чрез образите на главните герои- Стан и Елка.
  8. 8.  Началото започва с въвеждането на учителя Стан Попвардинов,който се връща с по-малкия си брат Дико в родното село Медово,след развода със съпругата си Христина –гражданката , която заминава в града с по- млад мъж .Авторът разкрива душевните терзания на героя в „този кошмарен ден“,като определя ,че „споменът за жена му носеше само тиха примирена болка на скръб, на угризения ,дори на съжаление“.Гражданката е противопоставена на селянина, „тази жена никога не беше негова“.Райчев внушава социалното разслоение и унизителното ,и мъчително съществуване на Стан в този брак ,като същевременно хората,които са „тъй сляпо жестоки към чуждото страдание“допринасят за неговото нещастие.  Стан е представен като „висок,прав“,с „широки рамене,красива глава с тъмнокафяви къдрави коси“, със „сини очи с кротък ,приветлив поглед“,портретното му описание кореспондира на неговата изтънчена ,добра душа.
  9. 9.  Като учител той е уважаван в селото ,до момента ,когато хората разбират за любовта му с Елка-жената на брат му .Той я познава като „хубаво и нещастно дете-с кротка тъга в очите“, „сираче“,което един ден плакало в скута му ,отхвърлено от другите деца .На двадесет години я омъжват за малоумния му брат,тя внася ред и чистота в дома им.Стан описан като „благовъзпитан и добродетелен човек“,забелязва промяната у Елка-от дете ,тя е вече красива жена .  „Тези неясни,но безпокойни мисли“ изпълват „сърцето му с отчаяние“,той не може да се противопостави на първичното у човека –сексуалността,въпреки усилията на своята воля.  Когато се разболява и Елка се грижи за него ,те се сближават , а пролетта изпълва сърцето на Стан с „безименни очаквания и страх пред неизвестността.
  10. 10.  Героят е привлечен от нейната чистота и невинност,а тя вижда в него свой спасител,нарича го „бате“.Любовта им е греховна ,намира физическо проявление ,въпреки съпротивата и раздиращите мисли в тяхната душа.Либидото взема превес и Елка забременява.Хората започват да говорят за случилото се. Стан е изолиран,низвергнат от общността ,наказан за своя грях.Когато Елка с големи мъки ражда сина им ,и той влиза да я види,е посрещнат с укорителните думи на леля Пенка „То Станко не е човешка работа…каквото сте сторили-господ Бог ще ви съди и отсъжда“.  Обществото се противопоставя на нарушените патриархални норми,любовта е поставена в рамки и ограничения.Нарушителят на патриархалните закони заплаща с живота си за прегрешението.
  11. 11.  Стан е убит от по-малкия си брат в пристъп на безумния му пиянски гняв „целият му гръден кош беше преломен със страшна нечовешка сила“.Той става жертва на тежко престъпление – братоубийство,заради любовта си с Елка.  Райчев разкрива сложността и драматизма на характерите на героите.Мъчителните съмнения и болката съпровождат дните на Стан ,воден от чиста обич ,но и едновременно от първичните си инстинкти. Греховната любов го прави трагично самотен ,превръща го в страдалец,враждуващ с обществото и със самия себе си ,обричайки го на гибел.  Не по-малко трагична е и съдбата на Асен Поливанов от повестта „Лина“,озовал се в затвора ,заради любовта си към девойката.Авторът търси причините за извършеното престъпление,разказът представлява своебразна изповед от името на Поливанов ,през погледа ,на който се разкирват събитията и героите.
  12. 12.  Райчев използва детайлите в облеклото им за да представи различията между тях ,служи си с речева и действена характеристика.  Веднага след въвеждането на момента с изповедта ,повествователят представя героя,когато е бил на свобода,изпълнен с „надежди и мечти“ ,работещ като чертожник в архитектурно бюро.Поливанов се влюбва в Лина –образът ѝ претърпява трансформация,която разкрива нейната непредвидимост и диаболичност,които отключват и диаболичноото у героя.Както казва Достоевски,доброто поражда добро ,а злото води до зло.  Лина е представена като „невръстно,болнаво момиче- гимназистка“,облечена с „избеляла роклица“,с „разкривени токове на обувките“.На завършването на гимназията ,тя е съвсем различна-с нова розава дреха,изглежда „стройна ,напета,пъргава“ ,декламира и предизвиква всеобщо възхищение.
  13. 13.  Характеристиката ѝ се гради на основата на контраста,чрез който се постига чувството за различие между двамата „струваше ми се ,че гледам ,съвсем друго ,чуждо момиче“.На празничния ден за първи път Асен признава пред самия себе си ,че го мъчи мисълта за неговите дрехи „моите вехти ,износени дрехи“, „през това утро се пробуди мисълта за бедността ми …вървях прегърбен ,с наведена глава…трябва да съм имал жалък вид“.Самохарактеристиката му насочва към осъзнаването на бедността като недостатък и формирането на чувство за малоценност и безличие.Облеклото на Лина е различно от това на Асен ,като изграждането на образа ѝ върви в посока на нейното нравствено деградиране.То е представено във връзка с друг образ-на фелдшера- въплъщение на грозотата и душевната уродливост „всичко у него беше несъразмерно ,противно …нисък,тлъст,кривокрак,а тя го нарича Квазимодо.Квазимодо е обект на нейните подигравки и презрения,които тя демонстрира пред Асен.Фелдшерът присъства като зловещ зрител и остава такъв до финала на повестта.Той е коректив за отношението на героите към тъмната страна на битието.
  14. 14.  Поливанов започва да го чувства като част от себе си „в този човек аз виждах своя двойник“.Това насочва читателя към демоничното ,ужасното,което се заражда в душата му ,за да отпрати към образа на Крум Харбинов,изразяващ самочувствие и духовно нищожество.  Представен е като „някакво момче“,което излъчва „радост ,доволство“, „контешки облечен момък ,със скъпа риза“.Той е антипод на Поливанов ,който носи комплекс за нищожност и непълноценност.  Крум се самоопределя като „велик актьор“,изказва се ,че „животът е на силните“,жените са „суетни и безсилни същества“,които „сами ще дойдат в ръцете ви“,показва суетност и духовна пустота.  Чертожникът стои между Харбинов и Лина,всеки, от които не подозира за връзката му с другия и затова го превръща в отдушник на душевните си излияния.  Драматизмът се засилва ,когато Асен разбира,че момичето ,за което Крум говори, с подигравка и презрение е самата Лина.Обектът на любовта на Поливанов е осквернен и това предизвиква омразата му.
  15. 15.  От една страна, той изпитва към Лина „дълбоко,безмерно чувство“, в сърцето му тя пази образа на „чисто и светло дете“,но от друга страна нараства разочарованието му от нейната меркантилност и безсърдечие.Постъпвайки в университета ,тя признава ,че се интересува не от лекциите,а от намирането на изгодна „партия“ за женитба-стар и богат мъж.Любовта към момичето придобива зловеща форма ,като отключва отрицателните черти у героя- самопрезрение,озлобление дори към работата си ,която според него също го противопоставя на богатите „ето това са техните къщи…а аз съм длъжен да мълча и да работа за залък хляб“.Пасивността започва да се трансформира в агресия.  Думите на Крум „А не мислиш ли ,че мога да убия някого?“,любовното писмо на Лина до Крум ,което Харбинов дава на Асен да прочете ,както и признанието на момичето ,че смята Поливанов за „ограничен“ човек,направено пред самия него,развиват разочарованието на Асен от пошлостта и материалистичната им природа , предизвикват изявата на злото у него.  Когато Харбинов цинично му разказва,че е бременна от него и че въпросът се е „уредил “,Лина ще се жени за „някакъв фелдшер“,събитията се развиват със стихийна устременост-към крайния момент –убийството.
  16. 16.  Асен намира оправдание в пиенето „Аз пиех чаша след чаша и мислех защо той имаше право да убива и мене ,и нея и да живее безнаказано?“.Жертвата е подъл и недостоен човек и получава наказание.След убийството Асен е ужасен ,готов да се предаде на полицията ,на финала той целува дръжката на Лининия дом,с мисълта ,че на другия ден тя ще я хване.Но този изблик на обожествяване на любовта отново е омърсен от присъствието на Квазимодо.  В разказа „Лина“ Райчев разкрива опорочената любов ,нейните различни измерения как едни прикриват желанието си да забогатеят с думата „любов“ ,оставащи далеч от красотата на това възвишено чувство (Лина),как други злоупотребяват с него ,използвайки обекта на любов(Крум) ,и трети, у които тя развива чувство за нищожност,отключвайки диаболичото,водещо личността до престъпление.
  17. 17.  В разказите „Съновидения“ и „Страх“ е въведен образът на съня ,като пренасяне в друга реалност ,като изживяване на любовта.Представен е животът на границата между реално и нереално,между действителност и съновидение.  Опи от „Съновидение“ е момиче ,чието семейство е избито пред очите ѝ от бунтовници,сега живее и работи като машиниписка при вуйчо си адв.Похромов.Тя има годеник Милко, който е юнкер. След оклеветяването на Опи,Милко се самоубива.Геринята припада след всяко вълнение ,което я прави уязвима и лесна жертва .Авторът разкрива терзанията на нейната психика,като накрая тя се самоубива,защото не може да понесе вуйчо ѝ да я прегръща в леглото,както и загубата на своя любим.В действието се преплитат сънища и реални фрагменти,болестното,еротичното и сексуалното се смесват в диабилична комбинация.  В разказа „Страх“ любовта придобива зловещ вид, при срещата на госпожа Ветка с мъртвия ѝ съпруг,който я е тормозил приживе, в образа на млад мъж- квартирантът.Според нея той знае факти от семейния им живот ,оказва ѝ психически и сексуален тормоз,докато тя не издържа и се обесва на прекрасната си дълга руса коса.Разкрита е крехката и ранима психика на жената,съновиденията,паралелните реалности.Госпожа Ветка се самоубива-става жертва на собствената си красота и диаболично съзнание.Любовта е представена с нейната необяснима и мистична сила, по- силна от смъртта и ужасяващо демонична.
  18. 18.  Можем да заключим ,че Георги Райчев е майстор на психоанализата в българската литература,обвързана с трагизъм,породена от екзистенциалните норми и правила.Често стериотипите,които обществото налага ,границите ,които поставя изправят човек пред дилемата за доброто и злото, за смисъла на човешкия живот, за ценностите и морала.А къде стои любовта? Основната движеща сила в света ,Райчев разглежда в нейните различни проявления,като достига до дълбините на човешката душа,до трагичното и свръхмерното,което поставя човешкия дух на изпитание и го подтиква към действие.В повестта „Грях“, „Лина“,разказите „Съновидения“ и „Страх“ любовта е неразривно свързана с греха и основен мотив ,който води до диаболичното,зловещото,ужасяващото,намиращо израз в престъпното деяние.
  19. 19.  Библиография:  Liternet .bg  Literaturensviat.com  Елка Константинова „Георги Райчев. Жизнен и творчески път “1982г.  Любен Бумбалов „Лабиринтите на Психея“1988г.
  20. 20.  БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО!  ИЗГОТВИЛ:КАМЕЛИЯ НИКОЛАЕВА ВАСИЛЕВА,ФАК№2012011004,ЛМК

×