Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.
Upcoming SlideShare
What to Upload to SlideShare
What to Upload to SlideShare
Loading in …3
×
1 of 24

Никола Йонков Вапцаров - Поет на една книга?

Download to read offline

Разработил:
Татяна Янкова
Фак.№2012131032
Магистърска програма
Семиотика на културата
Специалност Българска филология
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ“
ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ


Related Books

Free with a 30 day trial from Scribd

See all

Related Audiobooks

Free with a 30 day trial from Scribd

See all

Никола Йонков Вапцаров - Поет на една книга?

  1. 1. НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ ПОЕТ НА ЕДНА КНИГА?
  2. 2. Моторни песни е единствената книга, единствената стихосбирка издадена приживе от един от колосите на българската поезия – Никола Йонков Вапцаров. Нима това е всичко завещано ни от поета преведен на над 90 езика? Нима една книга е успяла да събере творчеството на гениалния българин, роден на 7 декември 1909 година в Банско? Нима това е единственият издателски проект на носителя на Почетната награда за мир (макар и посмъртно присъдена му през 1952 година от Световния съвет за защита на мира), наредила го редом до личности като Пабло Пикасо, Пабло Неруда и Юлиус Фучик ? Това са въпроси, които си задава всеки докоснал се за първи път до творчеството на Вапцаров. Изумен от силата на неговия дух, от думите, рисуващи една действителност, едно сложно и противоречиво време на борба, идеи, надежди. Време в което се гради бъдещето на един народ. Завладян от стихове толкова близки, толкова директни и противоречиви като самия живот.
  3. 3. Пропитото с хуманизъм литературното наследство оставено за поколенията (защото за съвременниците си той е останал неразбран) от изключителният човек и поет Н.Й. Вапцаров не може да се нарече огромно, не би могло даже да се нарече голямо, но определено може да се класифицира като значимо, достойно да заеме своето място наред с произведенията на Вазов, Смирненски и други велики представители на българската литература от този период. Отношението към поета е също толкова противоречиво, колкото и неговото творчество, за което са писали критици от момента на издаване на „Моторни песни“ до днес. Това се дължи на противоречивото отношение към общественото развитие в периода от тридесетте години на 20 век до наши дни, но предмет на тази презентация е творческият талант на автора, който е неоспорим. Освен нашите критици, за него са писали и много известни чуждестранни автори и преводачи, докоснали се в един момент до произведенията му.
  4. 4. Показателни за творчеството на поета и литературната критика към него са думите на Михаил Неделчев от филма „И след разстрела…“ : „…в поезията има особена човечност, особена трагичност, особена чувствителност към битието на човека на 20 –ти век. Всеки български литературовед, български критик , който иска да остави някакво име, някаква следа в националната култура се опитва и ще се опитва да пише за Вапцаров.“ За Вапцаров и неговото творчество са писали и говорили всички значими, а и не толкова, личности, имащи нещо общо с литературата в България, или с рода на поета. Като започнем от първите шест вяли отзива за „Моторни песни“ веднага след излизането им през 1940 г. от Георги Караславов, Петър Мирин, Ангел Жаров (Михаил Сматракалев), Димитър Митрев, Александър Муратов и машинния техник Кирил Филипов и стигнем до обширните студиа, задълбочени изследвания на творчеството и живота на поета, монографии, дисертации и статии, както и многобройните документални филми по темата. Реално стиховете на Вапцаров стават популярни след неговата смърт и то тръгвайки „отдолу“. Не чрез налагането им в литературата, популяризирането им в печата и специализираната литература, не чрез издаването на стихосбирки и събрани съчинения, а чрез рецитации. Многобройните издания,
  5. 5. преводи и литературна критика, както и филмите посветени на жизнения му и творчески път са следствие на вече придобилите популярност стихове, толкова близки и разбираеми за читателя, разглеждащи общочовешки проблеми, въжделения и надежди и отразяващи не само бита на една бурна епоха на промени. В рамките на една презентация е невъзможно да бъде обхванат макар и краткия жизнен и творчески път на великия българин. За неговата биография и творчество са изписани множество страници и въпреки това, според голяма част от известните и сериозни литературоведи на нашето време, това остава една все още не дотам изследвана област. Тук съвсем накратко ще споменем неговото литературно наследство и ще обърнем макар и малко внимание на някои от по-малко популярните му стихотворения, свързани с цялостния медиакултурен контекст на 30-те и 40-те години на миналия век в България. В почти всяко изследване на творчеството на Вапцаров водещо място заемат моторните песни. Книга, чието издаване е по-скоро „самиздат“, тъй като то не е направено от някое известно издателство, а е заплатено от самия автор и повечето екземпляри са връчвани като подарък на негови колеги, близки и приятели. Огромно е било желанието на поета да твори, да изрази всичко, което е разкъсвало неговата душа,
  6. 6. да остави своите мисли, чувства и послания на бъдещите хора. „Ще ходя гладен и дрипав, но ще си пробия път като поет…“ Тези думи на Никола Вапцаров от писмо до майка му казват всичко за силата, с която той е усещал призванието си на поет. Но да се върнем към творчеството му и „Моторни песни“. Първата издадена стихосбирка е съставена от 21 стихотворения обособени в четири цикъла:  Песни за човека („Вяра“, „Пролет в завода“, „Завод“, „Спомен“, „Романтика“, „Двубой“, „Писмо /Ти помниш ли/“, „Песен за човека“)  Песни за родината („Родина“, „Земя“, „Песен /Над горите/“, „Имам си родина“, „Хайдушка“, „Елтепска“)  Песни („Огняроинтелигентска“, „Любовна“)  Песни за една страна („Испания“ /свалено от цензурата/, „Сън“, „Песен за другаря“, „Песен за жената“, „Писмо /Майко, Фернандес убит/“) Независимо от стратегията на Георги Караславов да се представят отделните текстове един по един, изданието не е успяло изцяло да избегне цензурата. „Испания“ е свалено, а последния ред на „Огняроинтелигентска“ е заменен с тирета. При подаря- ването на някои екземпляри, авторът собственоръчно е дописвал думата „СВОБОДА“.
  7. 7. Освен стихосбирката „Моторни песни“, достигналото до нас творчество на поета съдържа: Стихотворения: Пролет (Пролет моя, моя бяла пролет) Един сляп Зора Ще строим завод Горки Епоха Пушкин Химн (Неспирно напирай, разраствай) Химн (Огромен град със звезден покрив) Пролет (Гълъбите гукат) Хроника (В заводите) Не бойте се деца Песен (Във гората враг стаен) Доклад Думи Майка (Колко всички майки си приличат в света!) История Крали Марко Илинденска Кино Дохождат дни... Селска хроника Рибарски живот Пролет (Отвънка ухае на люляк...) Ботев Не, сега не е за поезия... Хроника (Отвсякъде врази...) Ще бъда стар, ще бъда много стар... Антени Прощално Борбата е безмилостно жестока...
  8. 8. Произведения за деца: Влак (поема) Бай Иван Денонощно сняг вали... Врабчова сговорна дружина Машинист Тази сутрин рано-рано... Разкази: Една малка кооперация, за която нищо не сте чули досега Ключът на Суец За силно впечатлителните вход забранен! Импресии от параход "Бургас" Спомени от миноносците Статии: Театър и публика За творчеството на най-младите "Пулс" от Христо Радевски "На повратки в село" Драми: Вълната, която бучи
  9. 9. КИНО В същност, освен „Кино“ тук ще бъдат разгледани няколко стихотворения на Вапцаров, свързани с „навлизане“ в неговото творчество на новите средства за формиране на общественото мнение през 30-те и 40 те години на 20 –ти век в България . Самият той редовно е отделял време и е посещавал кинопрегледите, а по късно, когато става редактор на в. „Литературен критик“ във вестника е открита рубрика „Кинопреглед“. Вапцаров съвсем ясно е осъзнавал потенциалните възможности на новите комуникационни средства да стигат до масовия зрител и слушател, и да формират неговия светоглед. Влиянието им върху неговата поезия може да бъде открито не само в „Кино“, но и в „Един сляп”, „Двубой”, „Антени“, а донякъде и в „Епоха”, „Пушкин”, „Хроника”, както и в стихотворенията от т.нар. „Испански цикъл”. „Кино“, „Антени“ и „Един сляп“ определено не са от стихотворенията които са били на първо място във фокуса на литературната критика. За „Кино“ много добри са анализите на Сабина Беляева, Радосвет Коларов и Георги Господинов, чийто анализ и на „Антени“ допълва отражението на „новите“ медии в поезията на Вапцаров.
  10. 10. Някои от анализаторите започват със стихотворението „Един сляп“ и постепенно комбинират анализа си с „Кино“, други започват с „Кино“, но и в двата случая изводите до които достигат са аналогични. И двете стихотворения започват с въвеждащ в обстановката стих: Един слеп свири на чело в кварталното кино Един сляп Отвънка беше шум и светеха реклами. ………………….. И стана тъмно. В белия квадрат лъва на "Метро" сънно се прозина. Кино Все пак е по-удачно да се започне с „Кино“, като основна линия на анализа. То е публикувано за първи път през 1941 година във вестник „Литературен критик”. Стихотворението започва като разказ на филм. С първите строфи авторът ни предава в щрих, но много ефектно обстановката пред киното, след което ни потапя в мрака на киносалона и първите кадри от филма.
  11. 11. И стана тъмно. В белия квадрат лъва на "Метро" сънно се прозина. Става ясно, че филмът е холивудски. Започва кратко, забързано представяне на фабулата, по скоро в щрих, до толкова до колкото е необходимо авторът да изгради образа на героите от филма като представители на определена социална прослойка. И на шосето, точно на завой, се срещат две луксозни лимузини. Това е нашия герой и нашта героиня. Малко след това стихотворението рязко се променя. От разказ за един филм то се превръща в послание, в сравнение между мечтаната действителност (тази от филма) и реалността – битието на читателя на стихотворението, човека, за когото то е предназначено. Започвайки с разказ на филма, авторът вече директно се обръща към читателя, в ролята на лирическия герой или по скоро на лирическия „говорител“.
  12. 12. Стихотворението тръгва едновременно в две посоки – едната е това, с което започва – фабулата, а другата е вече класово ангажираната интерпретация на филма. Рязко се променя и авторовият език, създавайки конфликт между това, което се вижда на екрана и неговата авторова интерпретация, която постепенно взима връх. Някъде тук: След удара излиза джентълмен и взема във ръцете си челични… вече съвсем ясно проличава прекъсването на сюжетната линия на филма и смесването на два привидно несъвместими лексикални слоя. В един стих са комбинирани „джентълмен“ и „челични“. Думи, употребявани от различни социални обществени прослойки – „джентълмен“ – присъщ за буржоазията израз и „челични“ – силен, колоритен турцизъм употребяван от пролетариата. Смесването на тези две понятия при характеризиране на един образ придава на повествованието съвсем друг дискурс. Следващия още по агресивен стих съдържа явен сексуален подтекст: Да видиш ти какво момиче, брат – като жребица от разплодник!
  13. 13. е прелюдия към пошлата сексуалност: Един размазан Джон целува сластно Грета. По устните му – сладострастна лига… Изразите, с които е визуализирана една целувка: „размазан”, „сластно”, „сладострастна лига”, придават на този акт нещо вулгарно, „нездраво“, блудкаво, еснафски буржоазно. Тук е мястото да се направи съпоставка със същата сцена ( на целувка) описана в „Един сляп“ . Сцената от филма, пресъздадена с музиката на слепия и оставена на въображението на слушателя изглежда по коренно различен начин. … и виждаш дори как мъж и жена се целуват. Облечени в боброви шуби, снегът ги милува… Тук виждаме една красива целувка обгърната от прелестта и белотата на степта. Целувка между „мъж и жена“, една сакрална поза, нямаща нищо общо с целувката
  14. 14. между Джон и Грета. Различен прийом, различно въздействие и краен ефект. Насочвайки се отново към „Кино“, анализирайки следващите строфи: сладостна лига... С т и г а ! Къде е тука нашата съдба? Виждаме как стихотворението вече изцяло се променя. Променя се още веднъж и подхода на лирическия „говорител“. Тук вече езиковата форма изцяло е съобразена с присъщия, разбираем за читателя език. Обръщението се променя от „Аз“ в „Ние“ – повествованието все повече прилича на реч, на обръщение към определена аудитория. Проблемите, за които се говори, са близки до една определена социална класа. Та можем ли да любим и скърбим с наивната ви лековерност? Гърдите ни са пълни с дим, а дробовете ни – с каверни. Противопоставянето между представената „розова“ действителност от филма и реалността се задълбочава:
  15. 15. Така ли срещаме на път любимите си с лимузини? – Изгрява любовта ни в труд – сред дим, сред сажди и машини. стигайки до своя естествен пик в края на стихотворението: И после... Сивия живот, борба за хлеб, мечти неясни; и вечер – тесното легло, в което неусетно гаснем... Вече изобщо не става дума за филма. Авторът поставя на дневен ред една действителност, толкова близка, толкова разбираема от публиката. Засягайки основни,
  16. 16. жизненоважни проблеми, съпоставяйки ги със захаросаната филмова“драма“. В тези редове като с чук, с по един ред, точно и ясно са „набити“ основните опорни точки, основните тези, които всеки би могъл да развие от своя собствена позиция. Вапцаров успява с няколко реда да ни обрисува истинската драма, трудностите и мизерията в живота на един обикновен човек, а последната строфа е вик за нейното осъзнаване: Това е то. Това е драмата. Отаналото – е измама. В „Кино“, както и в „Един сляп“ поетът много умело е приложил и друг подход на въздействие върху читателя. Непрекъснатата смяна на ритъма индиректно подчертава отделни строфи, поддържа интереса, градира напрежението и има силно емоционално въздействие. В началото на стихотворението ритъмът е бавен, разказвателен, първите кадри на филма с прозявката на лъва на Метро успокояват и забавят още повече темпото, след което: „И изведнъж – шосе/след туй гора/ и в дъното небе…” - рязък скок, динамика, след което повествованието продължава в спокойно темпо. Следва сравнително спокойно темпо с постепенно ускоряване на ритъма,
  17. 17. стигайки отново до кресчендо – „Стига“. До края на стихотворението отново имаме неколкократни промени на ритъма, но той макар и по бърз е сравнително равномерен. Вапцаров владее до съвършенство умението с помощта на промяна на ритъма и смени на ракурса в стихотворението да постига максимално емоционално въздействие. Друг поглед върху „Кино“, а и не само върху него ( „Един сляп“, „Антени“ и др.), дава представа за отношението на поета към навлизане на „новите“ медии в обществения живот и отражението на този процес върху театъра. Като редактор на списание, което отразява и театралния живот, той ясно показва съжаление от факта, че „новите“ медии изместват едно от най значителните според него изкуства и театърът постепенно губи своята водеща роля в културния живот на страната. Същевременно, Вапцаров прекрасно разбира потенциала за въздействие на този вид масова култура върху обикновения човек и „Кино“ може да се разглежда и като опит за противопоставяне, за конфронтация между реалната и виртуална действителност представяна от екрана, като опит чрез използване на „кинематографически“ похвати в поезията за отрезвяване на зрителя и връщането му към реалните проблеми на настоящата действителност. Може би тук е мястото да бъде отбелязан и факта, че „Кино“ е много добре прието извън България – в Мидълсбро(Англия) е издаден цикъл от 25 стихотворения със заглавие „КИНО“.
  18. 18. АНТЕНИ Това е последното публикувано приживе стихотворение на Вапцаров, излязло на 1 март 1942 г. във вестник „Литературни новини“. В него съвсем ясно личи влиянието на новата медиакултурна среда, в която радиото заема водещо място, върху поетиката в литературното творчество от този период. Макар и само осем строфи, анализът само на това стихотворение би надхвърлил обема на една презентация. Неговата структура, както и използваните творчески прийоми са много подобни на използваните в „Кино“, още повече, че и двете стихотворения са вдъхновени от влиянието на новите за времето си медии и технически средства върху социално-културната среда. Имайки предвид и техническата грамотност на автора, от която той много умело се възползва при употребата и то съвсем на място на специфична терминология, стихотворението може да се разглежда като образец в тематичния жанр. Подходът към темата личи още от самото заглавие. Вапцаров разделя радиото на две : – Антената, в случая антени, като нещо независимо, разположено „навън“. Нещо, което има пряк контакт със обкръжаващия свят. Нещо, което е в пряк контакт с
  19. 19. ефира, с надвисналия небосвод. – Радиоапаратът – разположен вече в дома. Пряк проводник на гласа на „тъп и злостен агитатор“. Нямащ свои впечатления, свое мнение. Проводник на манипулираната действителност. От радиото, като мощен инструмент за формиране и манипулиране на общественото мнение, единствени свободни, извън обсега на манипулатора, с пряк досег до първоизточника – радиовълната, са антените. Предназначението на всичко останало е, да променя, да внася шум, да бръмчи като оса в ушите и да заглушава истинските „новини и мисли“. Използвайки същия подход като в „Кино“ и тук лирическия герой след като е потопен в „саксофонената мъгла“ и чул гласа на „злостен агитатор“, завърта кондензатора и от пасивен слушател на свой ред се превръща в агитатор, коментирайки действителността от своя гледна точка. ………….. Нима това си ти, човечество? ………………….. То сякаш, че живота ни тече спокойно като Дунав в равнината.
  20. 20. Развей си черния перчем и се надбягвай с пролетния вятър Ако продължим сравнението на „Антени“ с „Кино“, то би трябвало да очакваме от последната строфа на „Антени“ същата категоричност, указване на правилната посока, напътствие за това, какво да се прави. Но това стихотворение, за разлика от повечето подобни творби на поета завършва сравнително спокойно: Но слушай как в студеното звънтят през тази нощ антените отчетливо. И аз не спя, и те не ще заспят, и ти не ще заспиш, човечество. Това не е лозунг, а по-скоро преход. Преход към началото, към „антените“ и надвисналия небосвод. Към неманипулираните „новини и мисли“. Освен новите медии – радиото и киното, в този период скорост набира и рекламата възползваща се от техните възможности. Рекламните прийоми и самата реклама като форма намират отражение и в литературните произведения. За разлика от произведенията на някои други автори, Вапцаров се ограничава с директното споменаване на имена и марки в стиховете си. За първи път при него в явен вид се
  21. 21. споменава в „Доклад“: Работи работник в хлебарница "Охрид". Освен в „Доклад“ и „Кино“ ( лъвът на „Метро“) в едно от стихотворенията на Вапцаров се среща директно споменаване на три световноизвестни немски марки и тяхното производство. ("Хроника" (В заводите "Круп)…) В заводите "Круп" днес отливат гранати. ......... Във "Байер"получили някакъв газ... ......... Във "Викерс" пробиват картечни дула. ……… Умелият подход на автора използвайки прийомите на рекламата в същност успява да превърне строфата в антиреклама трансформирайки посланието на типично рекламния израз „За Вас“ в възвратното „За нас“, като по този начин поета вече е от страната на „потърпевшите“ за които е предназначена тази ужасяваща продукция. Тук пропагандата е превърната в контрапропаганда.
  22. 22. за гранатите на "Круп" - Те нашата кръв из полята ще пият; за газта на"Байер"- Той нашта осаждена гръд ще разяжда; за дулата на "Викерс" - Те наште корави глави ще пробиват. В тази връзка (рекламата) може да бъде споменато и стихотворението "Селска хроника" , където рекламата придобива политически характер, Поетът умело смесва поетика и идеология. и хлябът е от мъката по-чер, един е лозунга: Терора долу! Съюз със СССР! Анализ на едно произведение, или на литературното творчество на Вапцаров( а и на всеки един творец) би могъл да се направи от различни ракурси, прилагайки различни критерии, анализирайки отделни елементи и т.н. Можем да търсим (и да открием) отражението на жизнения път на поета в творчеството му: Периода на обучението му в морското училище и стажа на корабите „Дръзки“ и „Бургас“; Работата му като огняр и машинен техник; Политическата му и
  23. 23. подривна дейност; Затвора….Можем да анализираме творчеството му в светлината на обществено политическата му позиция, на ценностната му система, на светогледа, на изразните средства и похвати, от лексикална гледна точка и т.н. и т.н. Опитът да диференцираме стихотворенията спрямо изброените критерии не би бил много успешен, тъй като във всяко от тях има отражение много повече от един критерий. Навсякъде ярко присъства личността на твореца в нейната цялост и всеобхватност. Поет писал до самия край на своя жизнен път и оставил ни едно уникално литературно наследство. 23 юли 1942 г., 21,10 часа „Осъдените запяха: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” и бяха разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов.” Полицейски протокол
  24. 24. ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ“ ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ Магистърска програма Семиотика на културата Специалност Българска филология Разработил: Татяна Янкова Фак.№2012131032

×