Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.

Драматическото творчество на Рачо Стоянов и Ст. Л. Костов

5 views

Published on

Полина Ганчева Бойкова – БФ-ЛБИД
Фак. № 1912451007

Published in: Education
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

Драматическото творчество на Рачо Стоянов и Ст. Л. Костов

  1. 1. Драматическото творчество на Рачо Стоянов и Ст. Л. Костов
  2. 2. „Мъдър е оня, който от камъните, с които го замерят врагове може да си приготви стъпала към дуовен възход.“
  3. 3. Рачо Стоянов има богата и жизнена биография. Роден на 7 октомври 1883 г. в Дряново . Потомък на заможния Дуфевски род и от страната на майка си - свещеническия род Джевреви. В първо отделение постъпва твърде късно – деветгодишен учебната 1892-1893 г. Завършва и прогимназиалното си образование в родния си град през 1897 г. Като всички будни дряновчета се записва в габровската Априлска гимназия, която не завършва – Два пъти е отстраняван поради слаб успех.
  4. 4.  След като се завръща в Дряново той работи като писар в околийското управление. Записва се повторно в гимназията. Членува в “големия“ ученически кръжок, който е във връзка с работническия кръжок за наука и просвета.  Р. Стоянов държи да афишира убежденията се с типично за времето си социокултурни жестове и поведение. Носи препасана с червен шнур горкиевска рубажка .  Пише социално ангажирана лирика с характерни заглавия „Роби“, „Уличка“.
  5. 5.  В тези ранни поетически опити на бъдещ писател, изобразителността им си отличава с пластична омекотеност и своеобразна романтичност – белег на изтънчена и чуствителност лирическа нагласа от друг прядък .  Отпечатват разказ - легенда “Човекът“ в сп. „Летописи“ с редактор Константин Величков.  Между 1907-1910 г. утвърждава името си с поредица фейлетони в „Ден“–подписани с псевдонима Сатин.
  6. 6.  Пише и разкази – „Човекът“ „Слънчоглед „“На полето“ „Недоволният“ „Малката робиня“- силно лиризирани и се доближават до стихотворенията в проза.  Други разкази „Самота“ „ Хаджи Димко“ „Хлъзгавата стръмнина“, „Покрай пропастта“ „Тиха душа“- са по-повествователни. Творческото му въображение е определено е провокирано от съдбата на хората.  В края на 1909 издава сборника „Разкази“
  7. 7.  В края на 1914 г. писателят е на работа в библиотеката на БАН, а след Първата световна война е преназначен завеждащ канцелария. Докато работи в библиотеката писателят не написва нищо. Зад продължителното си мълчание се крие упорита работа в различни жанрове. Очевидно това е период на духовена и творческа криза, защото всичките му опити остават незавършени.  Едва след проучването на архива му намират недовършени ръкописи на пиеси – „Герой“ „Чернозем“ и „Добри Сватов“.
  8. 8.  През 1920 Рачо Стоянов завършил комедията „Политикани“. На следващата 1921 г. писателят прави първи вариянт на „Майстори“ и тя е представена на конкурса за поощряване на родната литература и изкуство. За съжеление рецензентите не одобряват пиесата.  След дълги четири години по подкана на Димитър Подвързачов, пиесата е представена на драматурга на Народния театър Николай Лилиев.
  9. 9.  През 1927 г. пиесата е включена в репертоара на Народния театър и премиерата и преминава при огромен успех. След „Майстори“ пише пиесата „Майка Магдалина“. Между 1935 и 1942 г. публикува разкази, оставя недописани романи.
  10. 10. Рачо Стоянов се налага в българската литература преди всичко с драмата „Майстори“. Тя определя и неговото място в литературния процес между двете войни. В нея най-ярко е разкрит и драматургичният дар на писателят, способността му изгражда силни и пластични образи. Да навлиза дълбоко в психиката на човека и да открива ония морални черти, които са продиктувани от времето и които нацията е запазила. Тъкмо от тук идва и цялата сложност на драмата, където се преплитат любов, ревност, надежда, разочарование, талант и новаторство, изкуство и традиция.
  11. 11. Роден на 30 март 1879 г. Баща му Лазар Костов е прочут войвода от Банско, който активно се включва в освободителните борби на македонските българи. Дядо му Хаджи Тодор Радонов прави два големи часавника – единия го поставят в кулата към църквата в Банско, а другия го купува Зографския манастир. А от другата страна на рода Коста Мужин е човек с вродено чувство за хумор, способен да види смешното в най- тъжното.
  12. 12.  Стефан Л. Костов завършва началното и средното си образование в София, а през 1902 г. завършва славянска филология във Висшето училище, дн. Софийски университет. Като студент той се занимава със журналистика.  От 1903 г. е учител в София и Пловдив. През 1906 г. специализира славянска филология и етнография във Виена и Германия при Ватрослав Ягич, Вацлав Вондрак, Милан Решетар и др.
  13. 13.  След завръщането си в 1907-1908 г. отново е назначен за учител във Втора мъжка гимназия в столицата. През 1909 г. става уредник в Етнографския музей, а от 1924 г. до смъртта си през 1939 г. е негов директор.  Научната му дейност е докозателство за трудолюбие и добросъвестност. Той е един от най-вещите ни познавачи на националната материална култура.
  14. 14. Драматургичното наследство на Ст. Л. Костов включва 12 многоактни и 5 едноактни пиеси. Първата му комедия е "Мъжемразка" (1914), посрещната с отрицателна оценка от критиката. Истинското разгръщане на таланта му настъпва след войната, когато идва и големият успех – с "Големанов" (1927). Комедията е създадена в близко сътрудничество с Николай О. Масалитинов, както и с известният актьор Кръстьо Сарафов - първия изпълнител на главната роля.
  15. 15. Приносът на режисьора и актьора в доизграждането на творбата е значим..  Масалитинов води упорита борба с министъра на просветата за правото да постави комедията и дори подава оставка при опита тя да бъде забранена, понеже в нея се били подигравали с българските министри. Разрешават я, може би поуспокоени от обстоятелството, че тя се проваля на сцената на Русенския театър. Но постановката на Народния театър не само разкрива истинската стойност на комедията, но се превръща в събитие в родния културен живот.
  16. 16.  Други негови пиеси са: „Златната мина“(1926), „Симеон“(1929), „Тя и двамата“(1929), „Новото пристанище“(1931), „От много ум“, „Женско царство“, „Държавните липи“, „Патичета“(1931), „Скакалци“(1931), „Член 223“(1931), „Вражалец“(1933), „Царската сватба“(1936), „Комедия без име“(1938). Премиера на "Вражалец", Шуменски градски общински театър, 25 ноември 1933 г.
  17. 17.  Стефан Костов е автор и на няколко интересни труда в областта на етнографията. Тези му познания и интереси към фолклора, бита и обичаите на нашия народ неминуемо повлияват на творчеството му. Може би затова в своите комедии той не само изобразява човешките пороци, а навлиза дълбоко в психологията на българската действителност, за да покаже корупцията и упадъка на нравите както в политическия, така и в духовния живот.
  18. 18.  Независимо от точните и доста тъжни наблюдения върху несъвършенствата на човешката природа, неговото творчество излъчва необичайна жизнерадост. Смехът му е чист, лишен от злорадство, чужд на гаврата, която у нас често заменя благородния и добронамерен хумор.
  19. 19. Благодаря Ви за вниманието! Полина Ганчева Бойкова – БФ-ЛБИД Фак. № 1912451007

×