Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.
Гражданската война от 1923 г.
и нейният отзвук в
българското литературно
творчеството
Антон Страшимиров, Ангел Каралийчев,...
Предистория
1. На 8 срещу 9.06.1923 г. се извършва т.нар. „Деветоюнски
преврат“
2. Правителството на БЗНС е свалено от вла...
Септември, 1923 г.
1. Първите бунтове избухват на 19 –
20.09. в Старозагорско и Новозагорско,
но са слаби и бързо потушени...
Бунтовете в
българското изкуство
1. Поемата на Гео Милев „Септември“,
1924 г.
2. Сборникът с разкази „Ръж“ на Ангел
Карали...
Ангел Каралийчев
(1902 – 1972 г.)
1. Роден на 21.08.1902 г. в Стражица,
Великотърновско
2. През 1928 г. завършва дипломаци...
Сборникът с разкази
„Ръж“, 1924 г.
1. Сборникът включва разказите:
„Окрелчето“, „Куршумено кладенче“,
„Гробът го вика“, „П...
Цитати от разказите
• Нещо трепери, изгаря. Като високата, хубава ръж. Чака стопанина. Ела
да ме пожънеш, стопанино!
• Зем...
Цитати от разказите
• Житата горят, хей-ей-ей!
• … като изтървани коне с развени юзди – светкавици и огнен тропот –
идеха ...
Цитати от разказите
• Небето пламнало. Страшен пожар е обхванал земята. Хората крещят и
тичат: нагоре, надоле, по нивите, ...
Цитати от разказите
• Запалило е слънцето тази вечер земята.
• И ние, както тичаме, току се препъваме и падаме. Другите ни...
Асен Разцветников
(1897 – 1951 г.)
1. Роден на 02.11.1897 г. в Драганово,
Великотърновско като Асен Коларов
2. През 1926 г...
Стихосбирката „Жертвени
клади“, 1924 г.
1. Цикълът включва стихотворенията:
„Молитва“, „Кървави вопли“, „Каин“,
„След запу...
Природата в „Жертвени клади – свидетел и съдник на човешката
трагедия
• Смирена вечер – сестро нежна – „Молитва“
• Над род...
Сливане на лирическия Аз
• на смърт ранените в борбата/ за правда и за светлина – „Молитва“
• О, в кръв са удавени моите б...
Религия, митология и фолклор
• Но — във крайпътните храсти спотаен/ някой ги викаше с крясък и
смях…/ И във прозрачната ве...
Религия, митология и фолклор
• И самодиви в бяла премена,/ чудни, прекрасни, песен поемнат, –/ тихо нагазят
трева зелена/ ...
Никола Фурнаджиев
(1903 – 1968 г.)
1. Роден на 27.05.1903 г. в Пазарджик
2. През 1930 г. завършва педагогика и
философия в...
Стихосбирката „Пролетен
вятър“, 1925 г.
1. Цикълът включва стихотворенията:
„Конници“, „Съвест“, „Вълци“, „Гибел“,
„В нивя...
Природата
• вятърът стене над пустите ниви сега и свети под слънцето днеска
оплискано в кръв – „Конници“
• и в вятъра, и в...
Символите
• Честата употреба на „черно“ и „тъмно“ като символи на смъртта и злото:
черно копие („Конници“); черните гнезда...
През различни очи
• На войника в трите части на „Съвест“ – но езиците пак ненаситни над
ушите ми шепнат: руши! и Гледат по...
Антон Страшимиров
(1872 – 1937 г.)
1. Роден на 15.06.1872 г. във Варна
2. Следва литература в Берн, Швейцария
3. В Българи...
Убиха и брата ми Тодора. Бог да
пази България!
• Клаха народа, както и турчин не го е клал [... ]Нито тези, които
погаврих...
Романът „Хоро“, 1926 г.
1. Лична драма на фона на националната
трагедия
2. Драмата в дома на Карабельови и
насилствената с...
Героите
• Отрицателните герои в романа са преди всичко представители
на администрацията и армията: Сотир Иван – околийски
...
Събитията
• Сватбата на Мичето – против волята ѝ, след бруталното убийство на
брат ѝ. Изнасилването ѝ от бъдещия ѝ съпруг
...
Използвана литература:
Марков, Г. Романът „Хоро“ на А. Страшимиров. – В: А. Страшимиров. Хоро. София: Български писател, 1...
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

Гражданската война от 1923 г. и нейният отзвук в българското литературно творчеството

6 views

Published on

Антон Страшимиров, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников,
Никола Фурнаджиев
Kolyo Hubenov. Redaktorstvo I korektorstwo. Fak. # 1913071031

Published in: Education
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

Гражданската война от 1923 г. и нейният отзвук в българското литературно творчеството

  1. 1. Гражданската война от 1923 г. и нейният отзвук в българското литературно творчеството Антон Страшимиров, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев Kolyo Hubenov. Redaktorstvo I korektorstwo. Fak. # 1913071031
  2. 2. Предистория 1. На 8 срещу 9.06.1923 г. се извършва т.нар. „Деветоюнски преврат“ 2. Правителството на БЗНС е свалено от власт и заменено с ново, оглавявано от Демократическия сговор 3. БКП не взима участие в защита на сваленото правителство 4. Под натиск на Коминтерна в БКП се затвърждава убеждението, че трябва да се противопоставят на превратаджиите 5. БКП поема по пътя към въоръжена съпротива, която да вдигне въстание през септември 1923 г.
  3. 3. Септември, 1923 г. 1. Първите бунтове избухват на 19 – 20.09. в Старозагорско и Новозагорско, но са слаби и бързо потушени 2. Най-масови са метежите в Североизточна България – Фердинанд (Монтана), Оряхово, Берковица, Бяла Слатина, Лом и околните села (23 – 29.09) 3. Спорадични бунтове избухват в Пазарджишко, Ихтиманско, Самоковски, някои Софийски села 4. Слабата организация на бунтовете не им позволяват да се превърнат в общо, голямо въстание 5. Приема се, че при потушаването загиват около 5000 души, от които по- голямата част са жертвени на лични и политически интриги
  4. 4. Бунтовете в българското изкуство 1. Поемата на Гео Милев „Септември“, 1924 г. 2. Сборникът с разкази „Ръж“ на Ангел Каралийчев, 1924 г. 3. Стихосбирката „Жертвени клади“ на Асен Разцветников, 1924 г. 4. Стихосбирката „Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев, 1925 г. 5. Картината на Иван Милев „Септември, 1923 г.“, 1925 г. 6. Романът „Хоро“ на Антон Страшимиров, 1926 г.
  5. 5. Ангел Каралийчев (1902 – 1972 г.) 1. Роден на 21.08.1902 г. в Стражица, Великотърновско 2. През 1928 г. завършва дипломация в днешното УНСС 3. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства 4. Първите си произведения публикува в сп. „Нов път“ на Г. Бакалов, но по-късно го напуска и сътрудничи на сп. „Златорог“ на Вл. Василев 5. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор 6. Умира на 14.12.1972 г. в София 7. През 1974 г. посмъртно му е присъдена почетена грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“ от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) за книгата му с детски разкази „Приказен свят“, 1929 г.
  6. 6. Сборникът с разкази „Ръж“, 1924 г. 1. Сборникът включва разказите: „Окрелчето“, „Куршумено кладенче“, „Гробът го вика“, „През прозореца“, Гергьовски огньове“, „Няма го моят син“, „Вятър от юг“, „Ръж“, „Змей“ и „Пролет“ 2. В основата на разказите е българското е животът в селото и неотделимите земя, ниви, които се преплитат в отделните текстове с фолклор, поверия, празници, личните чувства, мисли и желания на героите 3. Постоянно присъстващи са природата, слънцето небето чрез тях е представен отзвука от септемврийските бунтове 4. Земята за селянина е равна на живот, и следователно нейното унищожаване – на смърт 5. Символизъм
  7. 7. Цитати от разказите • Нещо трепери, изгаря. Като високата, хубава ръж. Чака стопанина. Ела да ме пожънеш, стопанино! • Земята ще чернее и днес! Ръж
  8. 8. Цитати от разказите • Житата горят, хей-ей-ей! • … като изтървани коне с развени юзди – светкавици и огнен тропот – идеха страшни облаци. • Пламъците пълзят по корем със зинали уста и гълтат – лами ненаяли се. • Да я убие Господ Яна, дето разсърди Змея! • Огънят слиза надолу – отиде селото! Змей
  9. 9. Цитати от разказите • Небето пламнало. Страшен пожар е обхванал земята. Хората крещят и тичат: нагоре, надоле, по нивите, по къщите – разнасят огън. • Къде е батьо? Илия се спира, издига ръка над чело и гледа към Кара могила. Един страшен дъбов кръст са побили орехчани. Кръстът прониза като стрела сърцето на цялото село... • Падат звездите, падат ангели. Земята се удави в синевина. • Никой. Полумрак. Измама. Шипките клюмат с черни цветове. Пролет
  10. 10. Цитати от разказите • Запалило е слънцето тази вечер земята. • И ние, както тичаме, току се препъваме и падаме. Другите ни прескачат и отминават. Обърнем ли очи назад - виждаме черни години. Окървавени стърнища, запалени села. Братски трупове, братска кръв. Ех, живот! Карай, Ибрахим - ще видиме! Гергьовски огньове
  11. 11. Асен Разцветников (1897 – 1951 г.) 1. Роден на 02.11.1897 г. в Драганово, Великотърновско като Асен Коларов 2. През 1926 г. завършва право в Софийския университет 3. Работи като учител и библиотекар, а след 1944 г. в Института за художествени преводи към Министерството на информацията 4. Първите си произведения публикува в сп. „Нов път“ на Г. Бакалов, но по-късно го напуска и сътрудничи на сп. „Златорог“ на Вл. Василев 5. През 30-те г. насочва повечето си усилия към творчеството за деца (книги с гатанки, стихотворения и приказки), преводи от старогръцки, френски и немски език, както и към издателска и редакторска дейност 6. Умира на 30.07.1961 г. в Москва.
  12. 12. Стихосбирката „Жертвени клади“, 1924 г. 1. Цикълът включва стихотворенията: „Молитва“, „Кървави вопли“, „Каин“, „След запустение“, „Удавници“ и „Безсмъртни“ 2. Човешката трагедия, смъртта и разрушението са в центъра на стихотворенията 3. Природата е свидетел и част от трагедията 4. Отъждествяване на лирическия Аз с тълпата 5. Включване на религиозни, фолклорни и митологични мотиви за подсилване експресията на чувствата
  13. 13. Природата в „Жертвени клади – свидетел и съдник на човешката трагедия • Смирена вечер – сестро нежна – „Молитва“ • Над родните степи по кобна повеля и Родино, по твоите поля незасети – „Кървави вопли“ • В люлки от здрач и вечерна позлата/ тихо се спущаше летния сън и Там под тополите вързани редом/ бяха пленените в боя врази – „Каин“ • И неочаквано нейде в полята/ вятър изхвръкна със писък и стон,/ гръмко и злобно завиха листата,/ мракът пришпори крилатий си кон… – „Каин“ • И днес над мъртвите ливади/ и оскрежените нивя – „Сред запустение“ • Зад тъмните върби умира златен ден,/ приижда вечерта на милващи вълни и А тихата река разтваря цветна длан/ и приказно блестят подводни широти – „Удавници“
  14. 14. Сливане на лирическия Аз • на смърт ранените в борбата/ за правда и за светлина – „Молитва“ • О, в кръв са удавени моите братя – „Кървави вопли“ • аз диря всеки брат загинал/ и всеки спазен кървав знак – „Сред запустение“ • О, сякаш чер ковчег над тъмните води/ за сетен упокой приспивно ни люлей! и Ний помним люлякова утрин и песни и смелост/ и битка сред розови пламъци в стария Лом,/ ний помним последната схватка зад някакво село/ и вълчите зъби на кървав и страшен разгром. – „Удавници“ • Ний ще преминем могъщи и горди/ през трапища и гробове безкръстни – „Безсмъртни“
  15. 15. Религия, митология и фолклор • Но — във крайпътните храсти спотаен/ някой ги викаше с крясък и смях…/ И във прозрачната вечер сам Каин/ тичаше блед и разрошен след тях – „Каин“
  16. 16. Религия, митология и фолклор • И самодиви в бяла премена,/ чудни, прекрасни, песен поемнат, –/ тихо нагазят трева зелена/ и при юнакът дойдат, та седнат. Една му с билки раната върже,/ друга го пръсне с вода студена,/ третя го в уста целуне бърже, –/ той я гледа, – мила, зесмена! И плеснат с ръце, па се прегърнат,/ и с песни хвръкнат те в небесата, –/ летят и пеят, дорде осъмнат,/ и търсят духът на Караджата... – „Хаджи Димитър“ • А русалките, отвред/ с таен знак събрани, угасиха с бистър лед/ жежките им рани. Наредиха ги с треви,/ със свещици плахи/ и ранените глави/ с воден крем венчаха. И покриха ги навек/ и ридаха тихо —/ и огромния ковчег/ вдън земя зариха. – „Удавници“
  17. 17. Никола Фурнаджиев (1903 – 1968 г.) 1. Роден на 27.05.1903 г. в Пазарджик 2. През 1930 г. завършва педагогика и философия в Софийския университет 3. Работи като учител, а след 1944 г. в Министерството на пропагандата и като редактор на списание 4. Първите си произведения публикува в сп. „Нов път“ на Г. Бакалов, но по- късно го напуска и сътрудничи на сп. „Златорог“ на Вл. Василев 5. Пише стихотворения, включително и детски, издава пътеписи и превежда руска поезия 6. Умира в София през 26.01.1968 г.
  18. 18. Стихосбирката „Пролетен вятър“, 1925 г. 1. Цикълът включва стихотворенията: „Конници“, „Съвест“, „Вълци“, „Гибел“, „В нивята“, „ В кръчмата“, „ Бежанци“, „ Пролетен вятър“, „ Дъжд“, „ Утро“, „Любов“, „Жътва“ и „Сватба“ 2. Заглавията на стихотворенията загатват темите, чрез които или на чийто фон ще бъдат представени погромите от септември 1923 г. 3. Човешката трагедия, смъртта и разрушението са в центъра на стихотворенията 4. Природата е свидетел и част от трагедията 5. Представените са, чрез различни лирически герои, мислите на въстаници, бунтовници и целия народ
  19. 19. Природата • вятърът стене над пустите ниви сега и свети под слънцето днеска оплискано в кръв – „Конници“ • и в вятъра, и в пламналото слънце/ гори любов, гори и пей смъртта – „Вълци“ • Марица свети като смърт – „В нивата“ • и слънцето гори върху къпините, къпините и нивите кипят – „Любов“ • издигни се, слънце, весело над мене,/ ветре, бей в пламналия ден – „Жътва“ • И дълбоко звънят варните, и пеят клисурите/ буйни сватби гърмят над злочестата черна земя – „Сватба“
  20. 20. Символите • Честата употреба на „черно“ и „тъмно“ като символи на смъртта и злото: черно копие („Конници“); черните гнезда на гибелта („Вълци“); пуста черна чума и Над селата, с черен креп окичени („Гибел“); да ровим черните нивя („В нивята“); и тъмните, бездънните полета/ в прегръдките си черни ни приимат („Бежанци“); И горят житата черни и червени („Жътва“); буйни сватби гърмят над злочестата черна земя и моя тъмна съдба, моя сватба и весела смърт („Сватба“) • Кучето и вълкът като символ на кръвожадността: зловещите кучета („Съвест“ – „Пред пролет“); глутница вълци яростно се спуща – „Вълци“. • Християнският грях на убийството като цяло е представено чрез поставянето на кървави кости пред иконата и заменянето на елея в кандилото с кръв – пред иконата – кървави кости –, и Боже господи, в мойто кандило/ свети кръв вместо масло („Съвест“ – „Ужас“).
  21. 21. През различни очи • На войника в трите части на „Съвест“ – но езиците пак ненаситни над ушите ми шепнат: руши! и Гледат погледи, в мъка помътени,/ и езиците съскат: руши! („Мъка“) и О, каква бе мойта страшна орис,/ мойта мъка, господи, войнишка и Дали ще ми бъде пак простено („Пред пролет“) • В „Гибел“ лирическият герой пита от общото име на всички Страшна смърт ли беше то за всички ни? и О, каква беда бе то за всички ни!/ Майко скъпа, няма да се върнат • Гледната точка на потърпевшите е представена най-силно в „Бежанци“– О, господи, пази ни здрави още/ и дай ни хляб, и дай ни родна къща
  22. 22. Антон Страшимиров (1872 – 1937 г.) 1. Роден на 15.06.1872 г. във Варна 2. Следва литература в Берн, Швейцария 3. В България дълго време преподава, но за саморазправа с кмета на Казанлък му е забранено доживотно да учителства 4. Участник в четническото движение на ВМОРО 5. Народен представител в XII НС към Демократическата партия 6. Редник от Балканските войни (1912 – 1913 г.) 7. Редактира списание „Наши дни“ и други 8. Активен участник в защитата на българските евреи през 30-те години на XIX в. 9. Умира във Виена, Австрия на 07.12.1937 г.
  23. 23. Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България! • Клаха народа, както и турчин не го е клал [... ]Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима. • Тодор Страшимиров е убит в София на 17.02.1925 г. от дейци на ВМРО
  24. 24. Романът „Хоро“, 1926 г. 1. Лична драма на фона на националната трагедия 2. Драмата в дома на Карабельови и насилствената сватба на Мичето Карабельова 3. Честитете препратки към убийства, кланета и мъчения, които са се случили в художествения свят на романа 4. В края на романа убийства се пренасят в самия двор на сватбената къща
  25. 25. Героите • Отрицателните герои в романа са преди всичко представители на администрацията и армията: Сотир Иван – околийски началник; полковник Гнойнишки, кметът Нако, пом. кметът Дечко, зап. майор Кандалиев • Липсата на ясно изявени положителни персонажи. Тези, които можем да определим като жертви са по-скоро неутрални
  26. 26. Събитията • Сватбата на Мичето – против волята ѝ, след бруталното убийство на брат ѝ. Изнасилването ѝ от бъдещия ѝ съпруг • Смъртта на баба Карабельовица. Мародерството на Миндилев и Сотир Иванов • Паниката около гостите на сватбата след бягството на Мичето и убийството на Миндилев • Частният съд и издадените присъди • Наказанията: убийствата на дядо Рад, прислужницата Марга, обущарите баща и син Капанови • Кървавото хоро
  27. 27. Използвана литература: Марков, Г. Романът „Хоро“ на А. Страшимиров. – В: А. Страшимиров. Хоро. София: Български писател, 1972, с. 5 – 18. Елевтеров, Ст. Рицар на истината и справедливостта. – В: А. Страшимиров. Хоро. София: Български писател, 1985, с. 5 – 29. Жечев, Т. Никола Фурнаджиев. – В: Н. Фурнаджиев. Пролетен вятър. Пловдив: Изд. „Христо Г. Данов“, 1981, с. 5 – 32. Цанев, Г. Никола Фурнаджиев. – В: Н. Фурнаджиев. Пролетен вятър. София: Изд. „Захари Стоянов, 2006, с. 383 – 402. Динеков, П. Бегли спомени за Никола Фурнаджиев. В: Н. Фурнаджиев. Пролетен вятър. София: Изд. „Захари Стоянов, 2006, с. 403 – 413. Жечев, Т. Никола Фурнаджиев. – В: Н. Фурнаджиев. Пролетен вятър. София: Изд. „Захари Стоянов, 2006, с. 413 – 446. Константинов, Г. Под знака на орела. – В: Анг. Каралийчев. Ръж. София: Изд. „Захари Стоянов, 2006, с. 478 – 486. Цанев, Г. Ангел Каралийчев. – В: Анг. Каралийчев. Ръж. София: Изд. „Захари Стоянов, 2006, с. 487 – 493. Султанов, С. Разговори с Ангел Каралийчев. – В: Анг. Каралийчев. Ръж. София: Изд. „Захари Стоянов, 2006, с. 494 – 512. Каранфилов, Ефр. От разказа към приказката. – В: Анг. Каралийчев. Ръж. София: Изд. „Захари Стоянов, 2006, с. 513 – 526. Цанев, Г. Жертвени клади. – В: А. Разцветников. Жертвени клади. София: Изд. „Захари Стоянов, 2002, с. 202 – 208. Сарандев, Ив. Асен Разцветников. Жертвени клади. София: Изд. „Захари Стоянов, 2002, с. 209 – 233. Ичевска, Т. Да полетиш с перо от ангел. – В: Анг. Каралийчев. Ръж. София: Анубис, 2001, с. 7 – 32. Izgotwil: Kolyo Hubenov. Redaktorstvo I korektorstwo. Fak. # 1913071031

×