Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.

Поп и джаз музика в България 1900 - 2020г.

Автор: Добромира Климентова
Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"
Факултет: Хуманитарни науки
Специалност: Връзки с обществеността

  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

Поп и джаз музика в България 1900 - 2020г.

  1. 1. ПОП И ДЖАЗ МУЗИКА В БЪЛГАРИЯ 1900-2020г. Добромира Климентова фак.№: 1410190025 Факултет: Хуманитарни науки Специалност: Връзки с обществеността
  2. 2. Съдържание 1. Какво всъщност е jazz (същност, Джордж Гершуин)? 2. Нуждата от хепиенд през военно време. 3. Първите българи в Америка, повлияни от рагтайма (историята с оркестъра от „Титаник“). 4. 20-те години на XXв. (Гео Милев, Кирил Кръстев, Иван Камбуров, Сирак Скитник). 5. Личности, заемащи главните роли в развитието на джаза в България  Борис Левиев
  3. 3. Съдържание Христо Йоцов Васил Петров  Джаз фестивалът в Банско  Видео съдържание  Използвани източници  Аспарух Лешников  Любомир Вапорджиев  Веселин Николов  Милчо Левиев  Камелия Тодорова  Кристиян Шулце  Йълдъз Ибрахимова
  4. 4. Какво всъщност е jazz (същност, Джордж Гершуин)? • Джазът е световно явление със стогодишна история, но за мнозина тази музика продължава да е объркваща и твърде странна. Джазът не е масова музика и определено не е по вкуса на всеки. Oтличителни черти на този жанр са полиритмията и импровизацията. • Джордж Гершуин: „Животът е като джаза. Получава се най- добре, когато импровизираш“.
  5. 5. Джордж Гершуин • Той е евреин,руски емигрант,сменят фамилията му от Гершовиц на Гершуин,когато с родителите му се местят в САЩ, за него се говори като като за онзи американски композитор, който „превръща джаза от улично момиче в почтена дама“.
  6. 6. Нуждата от хепиенд през военно време. • Знаменитият шлагерен певец Роберт Шолц, казва по повод възникването изобщо на световно ниво на този жанр, че: „Колкото по-непоносим става живота, толкова повече хората копнеят за веселие, търсят отдушник в развлечението…. Колкото по-лоши ставаха времената, толкова по-голяма потребност имаше средностатистическият гражданин от смях, музика и хепиенд”.
  7. 7. Нуждата от хепиенд през военно време. • Съществува интересна зависимост между войните през 20 в. и зараждането, еволюцията и разпространението на популярната музика, джаза и масовия танц. В паузите на човечеството между военновременните изпитания и следващите усилия за възстановяване на материалния живот и моралните норми избухват гейзерите на поп музиката и джаза през първата половина на 20 в. Тогава е и вълната при новите технически средства за комуникация, било то радио, телефон, телеграф, грамофон и др., което спомага и бързото популяризиране на този стил.
  8. 8. Първите българи в Америка, повлияни от рагтайма (историята с оркестъра от „Титаник“). • България, тогава крачеща към индустриализация, не прави изключение от останалия свят и пристигането на този вид музика не закъснява. По данни на американският вестник „Народен глас от 1907, в САЩ пребивават няколко десетки хиляди българи, прокудени от Илинденско- Преображенското въстание. В бита им значимо място заемат любителските оркестри, един от тях на които е ръководител Петър Котов, капелмайстор, който получава образованието си по диригентство и композиция в Европа и САЩ.
  9. 9. Първите българи в Америка, повлияни от рагтайма (историята с оркестъра от „Титаник“). • Този оркестър се казва Ориент Бенд, създаден е през 1914 в Гранит сити, Илинойс. Съществува и друг, по-голям състав, който се казва Bulgarian Balkan Band, събран през 1915 г. и воден от Стою Иванов. Възможно е тези състави да са повлияни от рагтайма, новопоявилата се американска градска музика. Така че имаме сериозни основания да смятаме 1911г. за начална при проникването на задокеанската музика в България чрез рагтайма, защото джазът все още е локално явление дори в САЩ.
  10. 10. 20-те години на XXв. (Гео Милев, Кирил Кръстев, Иван Камбуров, Сирак Скитник). • 20те години – „ Не би могло да се каже, че забавленията в столицата бяха редки. Редки бяха културните забави, а фриволните-изобилни. Публичните домове процъфтяваха под прикритието на настанените в центъра на града кабарета…”. Това са думи на Димо Казасов, журналист, политик, ”превратаджия”… Такова е било настроението през 20-те години на миналия век. В България вече усвояват европейските съблазни на нощния живот, в солиден брой съществуващи и новооткрити заведения. Пристигат и френски и италиански военни оркестри, певици и певци, участващи в програмата на локалите. „Армията трябва да се весели” са думи на генерал Кретиен, френския комендант на София. И тя се весели, а покрай нея и софийската бохема.
  11. 11. 20-те години на XXв. (Гео Милев, Кирил Кръстев, Иван Камбуров, Сирак Скитник). • През 1919 г. в София е имало 100 грамофона, година по-късно те вече са около 1000. В началото грамофоните са в категорията на луксозните стоки и се използват главно от кафенета, ресторанти, кабарета. Скъпи са и плочите, притежават се само няколко от тях и са ги пускали в пиковите моменти, когато алкохолният градус е висок и веселието е в разгара си.
  12. 12. 20-те години на XXв. (Гео Милев, Кирил Кръстев, Иван Камбуров, Сирак Скитник). • Интересното е, че теорията и публицистиката реагират по-бързо и по-адекватно на новото музикално направление, отколкото музикалната ни практика. Имена като Гео Милев, изкуствоведа Кирил Кръстев, музиколога Иван Камбуров, Панайот Тодоров(Сирак Скитник- художник, публицист) застават зад новата музика и нейното навлизане в България, въпреки менгемето и провинциалните комплекси, и регионалния балкански мащаб. И остават меко казано неразбрани. Сирак Скитник Гео Милев
  13. 13. 20-те години на XXв. (Гео Милев, Кирил Кръстев, Иван Камбуров, Сирак Скитник). • Широко отворена, но не и безкритично настроена, България посреща известни артисти и състави, главно европейски, но и от САЩ. Тогава се ражда и първият български състав „Саксофонен оркестър Добри”, който съпровожда американеца Майк Дензи във фокстрота „Константинопол”. • Като знаем и факта, че за първи път в София, през 1928 г., автентичен джазов концерт изнася пианиста Сам Уидинг, със своя оркестър Chocolate Kiddies, следва да приемем 1928 година за отправна точка за джазовия живот в България. Sam Wooding
  14. 14. Борис Леон Левиев • Български цигулар, диригент и композитор. Интересът му към музиката е от ранно детство. Като дете продава вестници, за да си купи цигулка. До 1925 г. учи цигулка при Валтер и хармония при Алтерман. Учи в консерваторията в Берлин, работи в кинооркестри. През 1930 г. се завръща в България. От 1932 г. е цигулар и диригент в джазов оркестър. Последователно е диригент в театрите „П.К. Стойчев“, „Ангел Сладкаров“, „Одеон“, Художествен оперетен театър и Народната оперета. От 1948 до 1958 г. е главен диригент на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. • Като композитор е автор на 11 оперети, шлагери и филмова музика. Негови оперети са „Малинарка“ и „Пристанушка“. Негово дело е музиката към игралния филм „Ще дойдат нови дни“.
  15. 15. Борис Леон Левиев • По време на неговата музикална кариера участва в над 200 оперети. Някои от тях са представени за първи път пред българска публика, а в други Левиев се изявява като режисьор. Сред режисираните от него оперети са: „Розата от Стамбул“ от Лео Фал, „Холандската женица“ и „Царицата на чардаша“ от Имре Калман и други.По предложение на Левиев е сформирана групата „Български комедиен хармонист“, в която участват Аспарух Лешников, Борис Христов и Ото Либих. Диригентът Божидар Сакеларов споделя за Левиев: „През 1935 г. започнах да свиря с Борис Левиев. Това беше единствения според мен музикант, който разбираше от джаз и правдиво го възпроизвеждаше.“ През 1950 г. Левиев е удостоен с почетното звание „Заслужил артист“.
  16. 16. Аспарух Лешников
  17. 17. Аспарух Лешников • Прославил името си в цял свят като певец и кино актьор. И той е сред откритията на маестро Георги Атанасов,който пръв съзира певческия му талант и го насочва към музиката. Известен с творческия си псевдоним Ари, е български певец (тенор) и изпълнител на шлагери с международна известност („стари градски песни“ от 1930-те и 1940-те години). • Наричан от европейската критика „Рицарят на горното Фа“.
  18. 18. Аспарух Лешников • Първият му професионален опит в музиката е от църковния хор на неговия град. Във Военното училище се запознава с Христо Смирненски и от приятелството им се ражда песента „Горчиво кафе“.
  19. 19. Аспарух Лешников • През 1920 г. започва да учи пеене при проф. Иван Вульпе и две години по-късно заминава да се усъвършенства в Берлин. На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати Лешников попада сред четиримата приети. През 1928-ма става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен хармонист“. Гастролите им в Европа предизвикват фурор през 1930–те години. Песните на групата са издадени в многохиляден тираж. „Комедиен хармонист“ получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934 г. е последният концерт на групата в Германия, след това заминават на турне в САЩ. Изнасят концерт пред 85 000 моряка от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „Саратога“. Сред официалната публика е президентът Рузвелт.След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи.
  20. 20. Аспарух Лешников • След това Аспарух Лешников се завръща в България, където записва над 100 плочи. След 9 септември 1944 г. образува състав, с който обикаля младежките бригади. През 1951 г. е поканен за първи тенор от Георги Белчев за създаване на квинтет по подобие на „Комедиен хармонист“. През 1960-те г. се получава донос, че е бил любимец на Хитлер. Последните си години прекарва като певец в цирка и метач в Борисовата градина. Аспарух Лешников,който в началото на 30те години печели по 40-60 000 марки годишно /съизмерим с годишния доход на най-големите холивудски звезди/. • 1968 г. – награден е със златна значка и званието почетен член на „Фридрихщатпалас“ за заслуги към немската култура • 1977 г. – удостоен е с орден „Кирил и Методий”.
  21. 21. Любомир Вапорджиев • Популярен в Германия като Lubo D‘orio т.е. Любо Златния. Любомир Вапорджиев е от прочута музикантска фамилия. Потегля за Германия през 1930 г. с 2 кг захар в раницата си и с инструментите си - кларинет и алт саксофон. Като начало той започва да свири в оркестъра на испанеца Хуан Льоса, който жъне големи успехи като изпълнител на танга. През 1930 г. Любо Златния записва първите си 2 плочи. В края на десетилетието българинът вече е начело на собствен състав, който свири в елитни клубове и локали (…). Записите, осъществени от Д‘орио и неговите състави са многобройни и са реализирани в най- големите фонографски фирми в Германия. • Днес пълната дискография на Вапорджиев е събрана и се съхранява в Берлин.
  22. 22. Любомир Вапорджиев
  23. 23. Веселин Николов „Весо Червения“ • Той е първият в следвоенния период, който идва от друга по- висококултурна страна – Полша. Поредният пример, получил образование и помогнал за развитието на нова култура в Централна и Западна Европа. Веселин Николов защитава магистърска степен по Средновековна ортодоксална музика във Варшавския университет. След участието на неговия квартет в „Джаз джембори 67“ и излизането на грамофонната плоча с документален запис от фестивала, той се завръща в Пловдив и продължава като композитор на свободна практика. В този период единствено Димитър Арабаджиев, лидер на орк. София му поръчва песни, някои от които изпълнява Паша Христова. • Джазът в България е достигнал мъртвата си точка, но в чужбина продължават да го споменават.
  24. 24. Веселин Николов „Весо Червения“
  25. 25. Милчо Левиев • Милчо Исаков Левиев е български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист, работил през голяма част от живота си в Съединените щати. Rоден в еврейско семейство. Завършва Държавната консерватория през 1960 г. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.
  26. 26. Милчо Левиев • По идея на Радой Ралин създава групата „Джаз Фокус'65“, с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. при голям успех. Едно от най- известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни „Вчера“ (Yesterday). Пише и филмова музика. През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анжелис. В началото на 1980 г. се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. • Преподава в Южнокалифорнийския университет и майсторски клас в Нов български университет. • Удостоен с орден „Стара планина“ 1997г. • Умира на 12 октомври 2019 г. в Солун.
  27. 27. Камелия Тодорова • Камелия Тодорова (Camy Todorow) през 80-те и началото на 90-те години на миналия век на Запад, е българска певица и киноактриса. Тя вече предлага стандартен вокален репертоар на англ. език, повлиян осезаемо от Били Холидей. В началото на 80-те години с биг бенда на БНР записва поредица от успешни поп песни, като “Не ме гледай така, момче”, “Прошепнати мечти” и “Да е влюбен този свят”. Лауреат е на множество награди от български и международни музикални конкурси. През този период участва и в няколко филма, в които блести най-вече с ролята си на Марина в “Търновската царица”
  28. 28. Камелия Тодорова • Ключов момент в кариерата на Камелия Тодорова е участието ѝ на фестивала Златният Орфей през 1980 г. - най-престижния конкурс за популярна музика в Източна Европа, където тя печели Голямата награда за изпълнител, както и Специалната награда на критиката. Нейният двоен успех в това състезание ѝ носи популярност дори извън рамките на България. Тя е получавала и награди на фестивали в Люблин (1979 г.), Бомбай (1980 г.), Варшава (1980 г.), Братислава (1981 г.) и Дрезден (1982 г.). По света изявите ѝ продължават с концерти на фестивали в Люцерн, Москва, Истанбул, Лондон, в САЩ и др. Ценена като един от водещите вокални изпълнители в родината си, през 2005 г. започва да преподава пеене и вокална техника в Нов Български Университет.
  29. 29. Камелия Тодорова
  30. 30. Кристиян Шулце • Кристиян Шулце е вторият син на Ива Ваня и Норберт Шулце, поради което и за него, и за родителите му информацията в България пристига с голямо закъснение. Като студент в Berliner Musikhochschule, попада под влиянието на музиката на Бил Еванс и Дейв Брубек и започва да свири джази, което му създава проблеми в Академията. Прехвърля се в джазовата Академия в Грац- единственото подобно висше училище тогава в Европа. Изучава електронна музика и синтезаторно програмиране,комбинирайки в музиката си елементи от джаз и фолклорна метроритмика, интересът към която е провокиран от майка му.
  31. 31. Кристиян Шулце • Създава джаз-рок групата Орбит Кампъни, а заедно с барабаниста Курт Крес - фънкрок формацията Snowball. Концертира в САЩ, Азия, Южна Америка. Работи с Бони М, Демис Русос, Пиа Задора и много други.
  32. 32. Йълдъз Ибрахимова • Йълдъз Ибрахимова Йълдъз Ибрахимова (на турски: Yıldız İbrahimova) (Силистра,1952) е българска певица от турски произход, един от най-популярните изпълнители на джаз в България. Тя изпълнява също български, турски и цигански фолклорни песни, руски романси. Учи в Теоретичния факултет на Музикалната академия, първата и публична изява е в кафе „Опера” / джаз клуб на музикалните дейци/ с квартета на Марио Станчев. По-късно се включва активно във възраждащия се живот на това изкуство,приема всяко предложение,но и търси своята собствена линия.
  33. 33. Йълдъз Ибрахимова • Работи с биг бенда на БНР , оркестър Русе, с триото на Любомир Денев, солист в „Бели,зелени и червени”,в дуо с китариста Огнян Видев, с Боян Воденичаров, Анатоли Вапиров, „Джаз линия”, „Динамит брас бенд”, „Акустична версия” и др.
  34. 34. Христо Йоцов • Христо Йоцов e dете на музикантско семейство и продължава фамилната традиция. Завършва Музикалната академия с ударни инструменти. Работил в дуото „Акустична версия” ,Симеон Щерев квартет” и много други. Активен участник във всички джазови прояви в България, работи като барабанист и аранжор в биг бенда на БНР. След 90те развива и педагогичeска дейност, преподавател е по ударни инструменти в Музикалната академия, където става и професор. • Иниицира серия от международни проекти, оглавява различни състави, пише симфонична музика и издава школи по ударни инструменти.
  35. 35. Христо Йоцов
  36. 36. Васил Петров • Васил Петров е роден на 30.04.1964 г. в София. Носи прякорите: „Българският Франк Синатра“ и „Другият“. Дипломира се в Консерваторията в София със специалност поп-музика. Участва в множество прояви на БНТ и БНР. През 1992 и 1994 г. е най-продаваният изпълнител в България. Издава 3 албума в една година. Първият се казва „Другият“ – издаден на касета и главно с негови авторски пиеси. Вторият албум, „Джаз и блус“, включва кавър версии на песни на добре познати поп и джаз изпълнители. Третият албум – издаден на касета и CD, е дует с известния български пианист Румен Тосков.
  37. 37. • Реализира поредица от албуми, сред които и „Васил Петров пее Гершуин“. Васил Петров
  38. 38. Джаз фестивалът в Банско
  39. 39. Видео съдържание
  40. 40. Видео съдържание
  41. 41. Използвани източници • Книгата „Джазът в България, българите в джаза“ на Владимир Гаджев. • http://camelliatodorova.com • Уикипедия (Гершуин, Хр. Йоцов, В. Петров); • Джаз фестивалът https://banskojazzfest.com • https://www.thesoundofsilence.bg/ • https://djambore.com/ • Филмът „Пеещите обувки“: https://www.youtube.com/watch?v=zkK5e-MfqWg

×