списание "Космос", бр.2, 1972г.

3,120 views

Published on

Published in: Education
0 Comments
1 Like
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total views
3,120
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
16
Actions
Shares
0
Downloads
27
Comments
0
Likes
1
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

списание "Космос", бр.2, 1972г.

  1. 1. СЪДЪРЖАНИЕ ? Нека всеки ден ме правиИЗДАНИЕ НА ЦК НА ДКМС по-добър 37 Енергийното сърце на България 1 Предава „Космос" 40 Вестители на извънземен Тест 44 живот? 4 Кръстословица 46 Машини — гиганти 8 Невероятни патенти 48 Хитрините на животните 10 Решава логиката 48 Спасете декадактила! 13 Библиотека „Космос" Суперекспреси на релсите 20 Научни приключения Мълния в магнитен пръстен 23 Корица: Разоряващи съкровища 26 Сражение (древноегипетска ри- БРОЙ 2 • 1962 Симулаторите 29 сунка Багри и блясък 31 Гръб на корицата: Търси се Елдорадо 34 Морско дъно ЕНЕРГИЙНОТО СЪРЦЕ НА БЪЛГАРИЯ „Който не е видял енергийния комплекс „Мари­ ца — Изток", той не познава нова, социалисти­ ческа България." т. живков Черна чума някога подгонила хо­ ко наоколо смайва. Само роторните рата от тази равнина. Гладът напи­ багери заместват 25 хиляди работ­ рал. Но човекът от равно Загоре над­ ници! Няма го убийственият труд делял. Така в приказките на наши­ на миньора. Всичко е механизирано! те деди се говори за миналото на този От първата „копка" на багера до кът, събрал във фокус светлината и транспортната лента, а оттам до мощта на възродената ни родина. електрическия влак и сушилните, Наближаваме открития рудник човекът е само ръководител, само „Трояново 2". Изведнъж. . . огро­ направлява процесите. мен над 1000 м в диаметър изкоп. Всеки втори тон въглища у нас е На шест хоризонта работят ротор¬ произведен в „Марица-Изток". ните багери. А всеки роторен багер А запасите какви са? е цял завод, напълно автоматизиран Отговорът е кратък: и тежи 1900—2000 тона! Всеки ба­ — За над 100 години! гер има осем „лопатки"; всяка ло­ Подготвителната и така наречена патка изтребва 1,2 кубически метра „черна" работа е много. За производ­ земна маса или въглища. А това ще ството на един тон въглища се прави рече, че само за една минута ротор¬ откривка от 7 м3 пръст. Разбира се, ният багер „изработва" толкова, не само изкопаване, но и извозване. колкото един човек за 24 часа! 500 километра електрифицирани же­ Нима това е равното Загоре, из­ лезопътни линии! Това е дължината вестно с прочутата си пшеница „За¬ на железопътната мрежа, която фак­ гария"? А мащабите, цифрите, всич­ тически е най-дългата у нас! Мощ-
  2. 2. така ярка. Вижте само — машини и невиждана борба. Очерта се новият въоръжения от СССР, ГДР, ЧССР, корпус на „Първа комсомолска", висококвалифицирана помощ на съ­ на сушилния цех. . . Създадоха се ветски и немски специалисти. Нима първите младежки бригади. това не е потвърждение на предим¬ 10 септември 1960 година. ствата на социалистическия интерна­ . . ... Завъртя се роторът на пър­ ционализъм? вата 50-мегаватова турбина на ТЕЦ Не случайно всеки работник, все­ „Първа комсомолска" (тогава ТЕЦ кн жител на околните селища го- „Марица—Изток"). Комсомолците от вори: „Комплексът е дело на друж­ бригадата на Б. Колев изпълниха бата между социалистическите на- достойно своя дълг, монтирайки роди." турбината предсрочно. Мощността й Първите 1200. Те сложиха основи­ надвишаваше тази на първите десет те. Те започнаха върху гола по- електрически централи, построени ляна. С много труд и обич те отго­ за 66-годишното съществуване на вориха на оказаното им доверие. буржоазна България! Вярно, че голяма част от тези хора 14 март 1962 година. Четвъртата вече са в редиците на Димитровския 50-мегаватова турбина на ТЕЦни електрически влакове извозват комсомол. Растеше комплексът, ра­ „Първа комсомолска" бе монтиранакакто земната маса, така и лигнит­ стяха и те. за четиридесет и пет дни!ните въглища. Но и сега на всяка крачка има Дори и най-големите оптимисти не — През лятото на 1971 година да­ млади хора! Една трета от работни­ можеха да повярват. Турбини катодохме стотния милионен тон! Всич­ ците, инженерите, техниците са ком­ тази преди монтираха за не по-ко това за десет години! — говори с сомолци. малко от осем месеца. Но те, ком-гордост придружаващият ни ин­ Гордост за районната комсомол­ сомолците-монтажници, повярваха.женер. ска организация са 612 младежи и И устояха. Победа, извоювана с Огромната турбинна зала на ТЕЦ девойки — орденоносци. Върху зна­ цената на четиридесет и пет безсънни„Марица-Изток 2" ни посреща с мето на районната организация са денонощия, които останаха незабра­привичния си „трепет". Осем котела окачени ордените „Червено знаме" вими в летописа на техния трудовосигуряват пара и задвижват тур­ и „Георги Димитров". Първата мла­ ентусиазъм.бините на най-мощната ТЕЦ у нас. дежка организация, носител на ор­ . . . Комсомолецът Д. Гандев отМощност 600 мегавата! Пет пъти дена с лика на великия Димитров! локомотивното депо на рудникповече, отколкото общата мощност Ето така Партията и правителството „Трояново-1" влезе в незастиналатана електрическите централи у нас оцениха труда и дръзновението на още пещ на локомотива. Десет мину­през 1939 година! младежта. ти бяха достатъчни, за да отстрани Влизаме в една от командните зали. В чест на предстоящия XII кон­ една авария. Десет минути, коитоПред пултовете стоят все млади хора. грес на своя съюз 134 младежки другите нарекоха — подвиг.Всичко се управлява от разстояние. производствени звена ще откликнат Себеотрицание и дълг! Това беНа помощ са съвременните пости­ на високопатриотичния повик на основното, движещото. В трудовотожения на техническия прогрес. Те БКП за по-високо качество и рента­ ежедневие несгодите бяха провер­са на поста си винаги. Денонощно, билност, за по-висока ефективност, ката.без прекъсване туптят двете енер­ за максимално използуване на меха­ Преваляше полунощ. Телефонътгийни сърца на комплекса ТЕЦ низацията, за издигане на цялата наруши съня на младия енергетик„Първа комсомолска" и ТЕЦ „Ма­ стопанска дейност на нивото на све­ Чонов. Избил бе захранващият ка­рица-Изток". Всяка трета електри­ товните показатели. бел на Огромния багер АС-2. Целическа крушка в България свети с пет часа той и електромеханикът Па­енергия, произведена тук. Една Л е т о п и с на комсомолското тарски разкриваха сантиметър потрета от останалата електрическа сантиметър зарития дълбоко в снеж­енергия, необходима на страната, дръзновение ните преспи 300-метров кабел. Вие¬също идва оттук. А за да работи, за да 26 февруари 1959 година.. . лицата бушуваше с огромна сила.тупти сърцето, е необходим приток В летописа на младежкото дръзно­ Клепачите натежаваха, ръцете сена кръв — сто влакови композиции вение тази дата ще остане паметна. вкоченясваха. На разсъмване открихас въглища (всяка композиция от по Сред младите строители и монтаж­ мястото. Повредата бе отстранена и12 петдесеттонни вагона) за дено­ ници дойдоха държавни и партийни първата смяна започна нормалнанощие! ръководители. Промишленият ком­ работа. А през шестата петилетка предстои плекс „Марица—Изток" бе обявен за . . . За XXIII конгрес на КПССизграждането на най-мощната цен­ първи национален комсомолски обект. брикетната фабрика трябваше датрала от групата ТЕЦ „Марица- . . . Първата електроцентрала на произведе първите брикети. ВсичкоИзток 3". Проектна мощност — 800 комплекса едва извисяваше своя бе поставено на карта — недоста­мегавата. Или само след четири го­ ръст. Трудностите на големия строеж тъци много, а срокът — кратък. То­дини тук ще тупти енергийно сърце бяха неизбежен спътник на ентусиаз­ гава по призив на Партията и Ком-е мощност 1900 мегавата. ма и дръзновението. Изливаха се сомола строителите и монтажниците — Едва ли има друго място у основите. Вечерите минаваха около от ТЕЦ „Марица— Изток-1" поеханас — сподели др. Тодоров — сек- газен фенер, закачен на дървен стълб. отделни обекти и подобекти. След ретар на РК на Б К П , — където со­ Все още електричество липсваше. работно време останаха петстотинциалистическата интеграция да е Дойдоха първите 1200. Започва младежи. Точно в 9 часа, когато сеI
  3. 3. откриваше конгресът, се получи пър­ пътната линия е завършена. Товавият брикет!. . . е важен момент в икономическия В експлоатация влязоха първите живот на селото. След Освобожде­(от такъв мащаб) открити рудници нието в него е имало складове (макар„Трояново—1, 2 и 3". и примитивни), в които са съхра­ На 10 март 1966 година по улея нявали годишно 20 милиона кило­на първата петтонна електродъгова грама зърнени храни. Раднево е билпещ в леярния цех на Централната най-големият склад на храни времонтна база потече първата източ¬ Южна България.номаришка стомана. Пътят на борбата е белязан с. На 1 февруари 1968 година бе такива скъпи жертви като големиянаправена първата копка на най- български поет Гео Милев, Хр.мощната от групата електрически Драгов, Койчо Митев, Г. Чакъров,централи — ТЕЦ „Марица—Изток-3". Ж. Дичев (Огнян). С живота на Ан¬ На 11 април 1969 година влезе в дончо Черковски, посмъртно удостоенексплоатация последният, осми ко­ със званието „ Д е т е — герой". Син нател на ТЕЦ "Марица—Изток-2". прославен партизански командир, Комсомолците направиха от невъз­ той с неприсъща за възрастта симожното възможно. За успехите им твърдост, хладнокръвие и мъжествоотначало се. говореше, че това е понася несгодите на партизанскиядързост, случайност, но времето живот и тормоза на озверените фа­доказа, че това е закономерно явле­ шисти. Той е само на 13 години,ние, намерило реален израз в пулси­ но инквизициите не го плашат.ращото енергийно сърце на страната Умира от побоищата.ни. През 1964 година с указ на Пре­ зидиума на Народното събрание РАДНЕВО — Раднево бе обявено за град. С това офи­ ГРАД НА СВЕТЛИНАТА циално бе признат за админмтра- В дните на турското робство тивно-стопански и културно — битовсвободолюбиви българи, начело с център на най-големия енергий-дядо Радни заселили източния бряг но-промишлен комплекс в нашатана р. Блатница. Заедно с двамата страна.си братя той сложил основите на Разговаряхме с младите ръково­селище, което нарекли Радни махле. дители на младия град — др. К.Близо 250 години селището се раз­ Ламбев, секретар на ГК на БКПвивало като земеделско. и К. Рашев — председател на ГНС. В 1869 година започна да се строи — Приносът на града и неговитечаст от втората железопътна жители в развитието на социали­линия у нас, свързваща гр. Марица стическата ни икономика — спо­(тогава Търново сеймен) — Радни деля др. Рашев, председател на ГНС,махле — Нова Загора. Това е така — бяха оценени от Партията инаречената „Баронхиршова" же­ правителството. Раднево не самолезница. През 1874 година железо­ беше обявено за град, но бяха отделе­ ни много средства за израстването му като съвременно селище. Само за 7 години жителите на Раднево получиха 2000 апартамента, болни­ ца с 205 легла, хотел със 150 легла, поща, битов комбинат, средно про­ фесионално училище, ресторанти, тят 1400 работници. Годишната магазини. . . Предстои изгражда­ продукция е за над 20 милиона лева. нето на Културен дом, модерен тър­ В източния край на града е Елек- говски център, спортен комплекс. .. тронноизчислителният център, от­ — Да, всеки нов град си има крит през 1970 година, оборудван своите проблеми. Само за няколко с 4 комплекта електронноизчисли­ години населението нарастна на телна техника — центърът, об­ 15 000, а към 1980 година в Раднево служващ енергийния комплекс „Ма­ ще живеят 35 000 жители — до­ рица—Изток". . . бавя др. Ломбев, секретар на ГК на В родния град на поета-антифа¬ БКП. шист Гео Милев са направени пър­ С израстването на града бе създа­ вите уверени, правилни и решителни дено и промишлено ядро. В петте крачки към израстването на Раднево огромни цеха на единственото по като град на енергийната слава на рода си предприятие за изработване нова България, град на младостта и на резервни части за тежки минни светлината- съоръжения и за ремонта им рабо- НИКОЛА РАШЕВ
  4. 4. и И до днес произходът на живата материя, сложила начало в далечното минало на безкрайното разнообра­ зие в животинския и растителния свят, остава неясен. Дали първите организми на Земята не са били донесени от случайно паднал метеорит, или може би са резултат от сполучлива „посявка", извършена от космически микробиолози от друга планета? Или животът се е за­ родил спонтанно, като органическите вещества са въз­ никнали след многобройни химични реакции между газообразните съставки на земната атмосфера и след това са преминали дълъг път на развитие? Учените още през миналия век са се досетили да по­ търсят отвора на интересуващите ги въпроси в долита­ щите до Земята космически пришълци — метеоритите. Преминали по незнайни пътища в космическия вакуум, те носят най-разнообразна информация за превръща­ нето на веществото в Космичните условия. Сърцевината на метеоритите е била предмет на особено внимание, тъй като тя не претърпява промяна при преминаването им през плътните слоеве на земната атмосфера. Учените изследвали всеки милиграм от нея с надежда да открият и най-малките следи, които да разкажат за ранния произход на органичните съединения. Така метеорити­ те станали кръстници на новородената наука — кос­ мичната химия, за чийто баща се смята съветският академик В. И. Вернадски. За присъствие на органични вещества в метеоритите било съобщено още през миналия век от шведския учен Берцелиус. Но поради липса на прецизни методи за изследване на микроколичества от органични продук­ ти тези факти били посрещнати скептично, с недоверие и съмнение. Оказало се, че само в малка част от метео¬ ритния дъжд, достигнал земната повърхност в течение на векове, има органична материя. Досега са известни около 30 метеорита от този тип, които образуват от­ делна група, обособена още в 1883 г. Те се отличават с относително високо съдържание на въглеродно вещество (над 0,5°/°) и затова са наречени въглени метеорити. Какво представляват в същност тези „небесни го­ сти", от които чакаме помощ за разрешаване на нашите земни проблеми! Външният им вид е доста неугледен и не подсказва с нищо отговорите, които таят в своите тъмни, повече или по-малко рохкави и крехки тела, изветряващи лесно на въздуха. Те се състоят от сбита зърнеста маса от глинести вещества (силикати), в която са разпръснати кръгли кристални образувания — хондри — от минера­ лите оливин, пироксен и магнетит. Затова тези ме­ теорити са получили наименованието въглени хондрити. В зависимост от количеството летливи вещества, кои­ то се отделят от тях при нагряване в азотна атмосфера до 1000°, те се разделят на три групи. Метеоритите от първата група представляват черни камъни, които лесно се рушат при натиск. В основната маса са включени ми­ кроскопични сферични или закръглени кристали от оливин и магнетит, наречени микрохондри. Към вто­ВЕСТИТЕЛИ рата група спадат сивочерните метеорити, които са значително по-плътни, а хондрите са свързани в по- големи гроздовидни струпвания. Метеоритите от тре­ тата група по външен вид се доближават най-много до името „небесни камъни" — състоят се от твърдо веще-НА ИЗВЪНЗЕМЕН По-едрите метеорни тела при навлизането си е земната атмосфера пораждат мощни светлинна и звукови явления ЖИВОТ?
  5. 5. Структура на определени съставни Микрофотография на хондри, разпръснати средчасти от метеорита Оргьой метеоритна маса, в която преобладават въглеродни съединенияство с тъмносив, зелено — черен или сив цвят, а самите да се спори за произхода на въглеродното вещество вхондри са по-сбити и с по-големи размери. метеоритите, когато днес съществуват толкова точни Какво ни носят въглените хондрити от Космоса? аналитични методи. Трудностите при изследване наОт гледна точка на органичната химия, най-подробно тези необичайни обекти идват от няколко посоки. Предиса изучени пет от тях. Сходството им по структура с всичко метеоритите претърпяват значителни промениостаналите дава възможност и за някои обобщителни под влияние на високата температура — когато преми­изводи. Основното и най-ценно тяхно свойство е, че нават през високите слоеве на атмосферата и прекося­съдържат значително количество въглеродно вещество. ват небосвода като „падащи звезди", те частично по­За него е в същност спорът, започнал още през XIX върхностно изгарят. Достигнали „гратис" Земята,век и нерешен окончателно и до днес. Какъв е произхо­ влизат в контакт с намиращите се на земната повърх­дът на откритите органични вещества? ност вещества и организми и се замърсяват. Отсъствие­ Привържениците,на едната хипотеза подкрепят из­ то на стерилност, възможността за лесно замърсяванеказаната още от Берцелиус мисъл, че тези вещества са и повреждане на тези често рохкави и бързо разруша­се образували в резултат от взаимодействието на раз­ ващи се „каменни гости" е основното затруднение, коетоличните космични газове. Под въздействието на огром­ пречи на химиците — аналитици еднозначно да решатните налягания, в процеса на формиране на небесните Проблемата.тела, и на Космичните лъчи те са се породили без уча­ Така например изследователите на въглеродното ве­стието на каквито и да било живи организми. Проведе­ щество от метеоритите МОКОЯ и МЪРЕЙ открили из­ните през 1953 г. опити за облъчване на различни га­ между другите продукти съединенията фитан и при­зови смеси, аналогични по своя състав с Космичните стан, които твърдо доказвали биогенния организмовгазове, с различни лъчения с висока енергия (електри­ произход на метеоритното органично вещество. Впо­чески разряди, йонизиращи лъчи и др.) доведоха до следствие резултатите били потвърдени, но се оказало,получаването на сложни смеси от органични съедине­ че тези вещества са продукт от въздействието на по­ния. Това е сериозен довод в полза на тази хипотеза. падналите върху метеоритната повърхност земни бак­ Другата страна в спора застъпва становището, че терии. Когато „небесните камъни" стояли в музея, бак­въглеродното вещество е плод на активната дейност на териите използували въглеродното вещество като хра­организми, съществували в далечни времена на небес­ нителна среда. Странен „вкус" наистина, но учените биното тяло, от което произхожда метеоритът. Образува­ трябвало да се съобразяват и с това.но подобно на каменните въглища, то останало в ме­ Колкото и невероятно да звучи, но когато се увели-теорите и е добило днешния си вид и състав след дълго чава точността на използуваните аналитични методи,странствуване из Космоса в условията на непрекъснато се появяват сериозни затруднения, особено когато необлъчване с космични лъчи и срещи с микрометеорити. са взети мерки изследваната проба да бъде добре изоли­ В полза на тази хипотеза учените сочат факта, че раз­ рана от околната среда. Това особено ясно личи от из¬ пределението на въглеводородите с брой на въглерод­ следванията, които са били проведени, за да се откриените атоми от 15 до 30 във въглените хондрити е близко и докаже наличието на аминокиселини в метеоритите.до това, което е открито в морските утайки. А те са Присъствието на основните градивни елементи на бел¬ продукти, чийто произход е явно свързан с активната тъчното вещество — аминокиселините, силно би накло¬дейност на морските организми. нило везните в полза на хипотезата за биогенния произ- Вероятно мнозина ще запитат как е възможно още ход на въглеродното вещество. И наистина — аминоки-
  6. 6. С помощта на специална апаратура този инженер изследва последиците от попадения на метеорити вър­ ху обшивката на ракети ползуваните методи подвела учените, но затова пък по­ могнала на една доста далечна на космичните изслед­ вания наука — криминологията. В същност какво е известно днес за състава на въгле­ родното вещество в метеоритите? Преди всичко около 70% от това вещество предста­ влява органичен полимер със сложен състав и непра­ вилен строеж. Останалата част, която сравнително лесно се извлича с органични разтворители, била под­ ложена на щателно изследване с най-модерни анали­ тични методи — хроматографски и спектрографски. Макар и с много малки количества, тук били предста­ вени голям брой органични съединения. Значителна част от тях са обикновени въглеводороди и някои аро­ матни съединения, често срещани в каменовъгления катран при коксуването на каменни въглища. В метео­ ритите ОРГЬОЙ, ХАРИПУРА, МЪРЕЙ и МОКОЯ били открити и органични съединения,които съдържат кислород в своите молекули •— висши мастни киселини. Наистина градивната част на природните мазнини са също висшите мастни киселини — но с четен брой въ­Селини били открити и в метеорита МЪРЕЙ, и в метео­ глеродни атоми. А в метеоритите били открити и зна­рите ОРГЬОЙ, и в КАРУНДА. Човечеството било пред чително количество киселини с нечетен брой въглерод­прага на една сензация — белтъчен живот в Слънчева­ ни атоми, които не са характерни за живите организмита система извън пределите на Земята! на Земята. Но вестникарските колони останали празни, а раз­палените журналисти — дълбоко разочаровани. Пора­ А аминокиселини?зително еднаквото качествено разпределение на амино­ След първоначалния неуспех учените не се отказаликиселините, открити от различни учени в различни, да ги търсят в органичното вещество на метеоритите.отдалечени често на стотици километри лаборатории, Напротив, те започнали търпеливо да повишават пре­при това в различни метеорити, учудило изследовате­ цизността на изследванията и чувствителността налите. Възникнало съмнение за чисто „земния" произ­ апаратурата, да събират опит за решителния момент.ход на откритите аминокиселини. След ново изследване Когато поредният „небесен пратеник" достигнал зем­се оказало, че разпределението им в две проби от ме­ ната повърхност някъде в околностите на град Мърчй¬теоритите ОРГЬОЙ и ХОЛБРУК и в проба „ръчно съб­ сън, Австралия, учените били готови. Те най-грижливоран пясък" е напълно еднакво. А общото им количе­ събрали метеоритните отломки, като претърсили площство е точно толкова, колкото остава в отпечатъците от 8 кв. км! За изследване били подбрани възможноот десетте пръста върху повърхността на съвсем обик­ най-масивните парчета без дупки и пукнатини. Следновен „земен" камък. Голямата чувствителност на из- най-внимателно обработване на проби от сърцевината на тези парчета с различни подходящи разтворители, учените получили известно количество вещество, което съдържало и азот. Подробният анализ с помощта на най-модерните аналитични методи доказал присъст­ вието на пет аминокиселини, които се срещат и в зем­ ните белтъчни вещества — глицин, аланин, глутами¬ нова киселина, валин и пролин. Безспорен успех за учените — аналитици, които въпреки това отново, разо­ чаровали любителите на сензации. Но защо — нима й това не е доказателство за извънземен живот? Атомите и молекулите на органичните съединения са така свързани помежду си, че имат точно определен пространствен строеж, който не само е характерен за дадено съединение, но определя и неговите свой­ ства. Молекулите на аминокиселините, както и на ня- кои други вещества, могат да съществуват в две раз­ лични пространствени форми — лява и дясна, които са огледален образ една на друга. В сложните условия на земната еволюция в изграждането на белтъците са Част от раздробила се,в атмосферата едро Метеорно, тяло, попаднала цяла на, Земята, (тъй наречените инди¬ видуални екземпляри)
  7. 7. Снимка на метеорита, паднал край град Мърчисън, Австралия от 1700 болидни явления. Такива явления не са редки и за атмосферата над нашата страна, но досега на те­ риторията на България са отбелязани само 6 метео­ ритни падания. Повечето от метеоритите падат в мо­ ретата и океаните и остават незабелязани от хората. По причини от най-различен характер ние не раз­ полагаме с материали от всички наши метеорити. Първото метеоритно падане ни връща към средата на XVIII в. — на 25. X. 1740 г. на територията на Раз­ град паднали 2 метеоритни къса. Единият от тях тежал 19 оки, а другият — 2 оки. Посред бял ден и при ясно небе се раздали звуци, напомнящи буря, след което се чули три удара, подобни на изстрели от оръдие. Второто ни пренасяне в XIX в., когато на 20. V.участвували само аминокиселини, чиито молекули имат 1874 г. е паднал метеоритът Върба (Белоградчишко).лява ориентация. А извънземните им „колеги" от Сведения за болидното явление липсват. Попаднал вМърчисъновия метеорит били както „леви", така и ръцете на видинския паша, той остава загубен за нас.„десни". Следователно, не са резултат от дейността Неговата основна част се намира в Националния му­на живи организми, не са пратеници на „живи" небесни зей — Будапеща.тела. По-скоро те са плод на интересни органични син­тези, които се извършват при висока температура и Следващото метеоритно падане на територията наниско налягане, под въздействието на Космичните България е на 28. IV. 1904 г. В 18 часа и 20 минутилъчи и микрометеоритите на повърхността на небес­ в района над с. Врабево (Троянско) било забелязаноното тяло, от което произхожда метеоритът. болидно явление. Чули се силни гърмежи, съпро­ Скоро последваха две нови косвени доказателства вождани от бучене и фучене като от топовни гранати нза абиогенния произход на аминокиселините. В края куршуми. Движението на болида в атмосферата билона 1970 г. учените нагрели до висока температура от север към юг. Същата посока спазват и късовете отсмес от формалдехид и амоняк — съединения, които метеоритния дъжд. Те паднали на територията на се­се срещат в Космичните простори. В получения про­ лата Врабево, Дебнево и Гумошник, чиито имена идукт били открити седем аминокиселини. Този факт получили. От този метеоритен дъжд са намерени 6потвърди възможността за космична синтеза на амино­ къса с общо тегло 5669 гр.киселините. Болидно явление е наблюдавано и на 19 юли 1917 г. От друга страна, подобни аминокиселини бяха от­ в 7 ч. сутринта над Силистра. Късчето, паднало вкрити и в проби от лунните камъни, донесени на Зе­ двора на един силистренец, е само 0,15 гр. Споредмята в най-щателно запечатани контейнери, изоли­ описания на очевидци, болидът е имал направление:рани от каквито и да било замърсявания от земен про­ Разград—Силистра — Тулча и през р. Дунав — в Бе­изход. сарабия. В близост до гара Елена в резултат от раз­ Откритите органични съединения в метеоритите пукването на болида е бил разрушен един кантон. На­могат да се разглеждат в такъв случай като свидетели мерени били и други късчета, но тяхната съдба е не­на най-ранната епоха от еволюцията на химичните известна.съединения на повърхността на небесните тела. Син­ С болидното явление, забелязано на 26. V. 1931 г.тезирани в лабораториите на Космоса, те нямат връзка над с. Коньово (Новозагорско), е свързано паданетос дейността на живи организми. на едноименния метеорит. То било придружено от при­ Този извод е особено важен за чисто земната про­ същите за тези случаи светлинни и звукови ефекти,блема — произходът на живота на нашата планета. а болидът оставил „димна" следа. Наличието на градивния въглероден материал, висо­ката му чувствителност към изменението на условията Последното метеоритно падане на нашата територияна околната среда, влиянието на Космичните лъчи и е отбелязано на 28.ІІ 1966 г. Кооператори от с. Павел,възникналите фотохимични процеси — всичко това е Великотърновско, работели на блока западно от се­причина за огромното разнообразие на органични ве­ лото. В 16 ч. чули силен шум като от самолет. Обър­щества в природата. В определен момент от еволюцион­ нали се към посоката на шума, но никакъв самолетното развитие на Земята те са дали и началото на жи­ не се виждал на небето. Само след няколко секунди, вота. Сигурно и сега в някой далечен край на звезд­ съвсем близо до оставения от тях багаж забелязалиния мир възникват първите форми от жива органична малък облак от прах и пръст. Отишли на мястото и материя. видели, че в рохкавата пръст била изровена малка яма. На следващия ден от това място бил изваден най- АЛЕКСАНДЪР ДОБРЕВ големият метеоритен екземпляр, който тежал 2962 гр. Досега са намерени още 2 къса с тегло 240 гр и 6,15 гр. НАШИТЕ ГОСТИ ОТ КОСМОСА Нашите метеоритни късове по външния си вид, струк­ тура, минерален и химичен състав могат да бъдат от­ Установено е, че всяка година на нашата планета несени към групата на каменните метеорити.падат не по-малко от 1000 метеорита, но за последните200 години на Земята са били намерени метеорити само ДИМО ДИМОВ
  8. 8. Гигантско приспособление за разтоварване на камиониМАШИНИ-ГИГАНТИ Един от строителните участъци на Зейската ВЕЦ На един от притоците на ре­ ка Амур—Зея — е в ход строи- телството на Зейската ВЕЦ По директивите на XXIV кои грес тя ще бъде един от най- крупните обекти на текущата петилетка (1971 — 1975 година) Бетонна стена с височина сто метра ще прегражда реката при "Зейските врати". Това е уни- кален случай в хидростроител- ството, когато една толкова ви сока стена се строи в климати- чески условия на резки темпе¬ ратурни колебания — от 38 градусов зной до 53 градуса студ. Такава е природата в Си- бир — сурова и категорична, а от хората се изисква мъжество и бистър ум за решаване на ги­ гантските задачи. Непреодоли­ ми на пръв поглед грамади от трудности съпътствуват всеки сибирски строеж. Вече са излети първите сто хиляди кубически метра бетон, а преграждането на реката ще свърши в края на годината. Трудно е да се пише за Сибир! „Сибир поразява човешкото въображение. Лишен от вся­ какво съчинителство, той с колосален произвол натрупва Крачещ екскаватор с дължина на стрелата 90 метра и капацитет на кофата петнадесет кубически метра
  9. 9. Гигантски минен комбайнпред вас неправдоподобности, те оси на шасито осигуряват мерват само с извършената ра­тъй че е невъзможно нито да ги необходимата устойчивост и бота. В тях има нещо общо съсотместите, нито да ги преодо­ кранът се придвижва нови два­ стадата мамонти — отдавна из­леете, а трябва да търсите про­ десет и пет метра, за да постави чезналите господари на „мърт­луки и да се провирате през следващите релсови звена. На­ вите сибирски полета".тесните пукнатини; е, и сядате пред друга машина прави на­ Падат изкъртени вековнислед туй да криволичите нещо сипа. Тя подхваща пристигна­ дървета. Огромните чудовищав своите тетрадки, като че се лия камион, издига го на така­ прокарват тръбопроводи и же­провирате наистина през пукна­ ва височина, че неговият товар лезопътни линии. Хората стините, и това, дето го криволи­ се озовава в бункера и оттам ушанките гледат машините,спо­чите, би трябвало да е описание, по транспортните ленти и раз­ рят, съвещават се, а после из­мисъл, спор или пък съревно­ пределителни устройства — до триват калта от ботушите и пование. Но как посредством тия насипа. А камионът отново се стъпалата се качват в кабин¬криволици може да бъде напра­ връща назад, където го чака ките. Моторите реват, веригитевено дори подобие на видяното!" „бездънната кофа", равномерно тромаво тъпчат земята, а кра­— пише Йордан Радичков и полюшкваща се под деветдесет¬ новете товарят рудата направотрябва да му се вярва. Затова метровата стрела на крачещия във влаковите композиции.решихме да изместим въпроса"— кран. Това е новият Сибир и всяконека не е точно за Сибир, а за После решихме, че и описа­ съчинителство звучи неправдо­машините — гиганти. За тези, нието на гигантските машини ще подобно, неспособно да обхванекоито разравят замръзналата звучи неправдоподобно — тези мащабността на преобразува-сибирска земя, копаят злато, огромни чудовища, които Насип­ нията. Затова сме подбрали сним­каменни въглища и диаманти, ват стотици кубически метри ки на гигантски машини, съиз­прокарват железни пътища и пръст, за да преградят сибир­ мерими единствено с Грандиоз­строят хидроцентрали, а хората ските реки, не могат да се из- ността на сибирските строежи.се крият някъде из малкитекабинки, натискат ниско над Машина за поставяне на тръби Машини за поставяне на релсичелата ушанките и се зъбят безкапчица уважение на тези съ­временни стоманени динозаври. Мощен кран повдига сгло­бените 18-тонни релсови звена сдължина повече от двадесет ипет метра. Стрелата се върти вединадесетградусов ъгъл и гипоставя вляво или вдясно върхуприготвения вече насип. Осем­
  10. 10. Ако през някоя тиха лятна нощ забележите как спо­ паразити и за кратък срок го освобождават от тяхкойно летящите около електрическата лампа нощни Гобйусите имат права да влизат в хрилните кухини ипеперуди изведнъж започнат да падат на земята като зиналата паст на хищника,но винаги излизат невредимимъртви, не се мъчете да откриете причината за внезап­ оттам, тъй като те се ползуват явно с особени „приви­ната им смърт. Само след няколко минути мнимите легии".мъртъвци ще започнат наново да пърхат с крилцата Някои, от тези „чистачи" обаче имат подражатели,си и ще полетят В безкраен танц около светлината. Тук които много изкусно имитират не само движенията иняма нищо тайнствено, макар описаното поведение на поведението на гобиусите, но дори копират и окрас­тези насекоми дълго време да е озадачавало голям брой ката им! Преобразени, те приближават до „клиента Хитрините на ж и в о т н и т еучени. Цялата тайна се крие в една най-обикновена за почистване" и с бърза атака отхапват с помощта на„хитрина" на нощните пеперуди, с помощта на която острите си като бръснач зъби парче кожа и веднагаспасяват живота си. Просто разположените от двете застават неподвижни. Ухапаният хищник бързо сестрани на тялото им „ултразвукови уши" долавят от извръща, но мнимият „чистач" най-хрисимо се полю­около 30 метра разстояние ултразвуците, които издават лява около него. Тоги „хитър" номер подражателителовуващите прилепи. Щом сигналът за опасност по­ изпълняват неколкократно, докато най-после раздраз­стъпи в нервната система, веднага се задействуват нената от болки голяма риба не напусне мястото, къ­веригите на могъщия инстинкт за самосъхранение дето е търсила спасение от паразитите.и пеперудите падат неподвижни на земята, където Тук трябва да отбележим, че подражателят (нареченвероятността да бъдат открити от прилепите е практи­ риба — сабя) е наистина съвършен. Той може да имитирачески равна на нула. . . Разбира се, в описания слу­ различни местни форми на рибата чистач във всичкитечай напразно бихме търсили признаците на някакво им подробности. Защото и на епинефелусите също имсъзнателно действие от страна на нощните пеперуди. е омръзнало да бъдат хапани и позволяват в района наТе просто се подчиняват на действието на сложни ре­ движението им да се въдят няколко раси гобиуси, коитофлексии явления, които са изработени и утвърдени за се различават по багрите си. Но рибата — сабя явно едаден животински вид в процеса на неговата хилядо­ по-големият хитрец. . .летна еволюция. В приказките вълкът обикновено е синоним на глу­ Хитрината да се преструват на мъртви използуват с пост и тъпота. Това донякъде е вярно, тъй като зайцитеуспех и други представители на животинския свят. и лисиците са далеч по-хитри от вълците. Но едва лиВеднъж американски учени останали изумени от ак­ може да се каже същото и за вълците от Аляска, затьорското майсторство на един опосум. В момента, които един от техните най-добри познавачи — ловецъткогато го нападнало едно куче, той се престорил на и трапер Френк Глайзер въз основа на 40-годишнимъртъв. В този момент учените му направили енцефа¬ наблюдения твърди, че са едни от най-интелигентнителограма. Записът показвал, че опосумът е в. пълно сред северните животни. Ето как, според неговотосъзнание — не се забелязвали никакви данни за сън, описание, северните вълци с интересен и хитър маниерприпадък или шок! ловят елени - карибу: Ихтиолозите дават сведения за „хитрините" на един „През един студен мартенски ден наблюдавах каквид риби, които спокойно могат да се окачествят като няколкостотин карибу пасат оскъдната трева, подаланачин за подло съществуване. В Карибско море живеят се под разтопения сняг. Животните се бяха пръснали рибите от рода Епинефелус. Тези големи хищници стра­ на голямо пространство, разделени на малки групи.дат от множество полепени по тялото им паразити. Но аз се интересувах от вълците, защото знаех, че там,До големите епинефелуси винаги се навъртат малки, 10 където има карибу, има и вълци. И наистина, те сесантиметра дълги рибки от рода Гобиус. Достатъчно появиха. Най-напред видях един сив вълк, а след негое измъченият епинефелус да отвори широко устата си още три, които се насочиха към една съвсем изолирана и да застане неподвижен — гобиусите веднага започват група от 5 карибу. Скоро видях и петият вълк, койтода изпълняват „задълженията" си. С настървение те тръгна към същата група. Всички вълци се приближа­ налитат на настанилите се по тялото на епинефелуса ваха предпазливо, внимавайки да не бъдат усетени 10
  11. 11. В един момент дори загубих от погледа си вълците,но продължих да наблюдавам групата карибу, коятосе отправи към една горичка. Тогава като изпод зе­мята се появи сивият вълк, който бях съгледал най-напред, и нападна едно карибу, докато останалите серазбягаха. Разчитайки на своята бързина, карибутосе опита да се изкачи по един стръмен склон. Опитътнаистина успя и преследвачът остана назад. Но заголяма изненада на жертвата горе чакаше един добрескрит вълк, който я сграбчи за муцуната. Карибутосе опита да се освободи и от този нападател, като севтурна обратно, но там го чакаха останалите вълци,които много бързо се справиха с него." Според същия Глайзер, вълците използуват предим­но два начина на лов: единият, когато изкусно при­крити, заобикалят жертвата си и другият, когато пре­следват жертвата до пълното й изтощение. И при вто­рия начин вълците проявяват голяма хитрост. Обик­новено те избират някоя бременна самка — карибу, коя­то е по-трудно подвижна. Вълците се разпределят катопри щафета и всеки от тях преследва ужасеното животнов продължение на 200—300 метра и го предава на след­ващия, и така, докато изцедят и последните сили наживотното. В някои случаи даже вълците се изхитрятоще повече — след като подгонят животното, въобщене тичат, а го плашат само със своя страшен вой В миналото ловците се опитвали да убиват вълците от самолет. Но се оказало, че по такъв начин може да се убие само един вълк. Глутницата веднага схващала голямата опасност и прилагала срещу човека хитра тактика. Щом се появявал самолетът, те заставали винаги под него и никога встрани. По такъв начин лов­ ците нямали никакво поле за обстрел. Впоследствие вълците започнали да се движат винаги близо до гората и изчезвали в нея веднага, щом се появявал самолет. . . Други изследователи са наблюдавали интересните и хитри трикове на един „вироглав" вълк, член на глут­ ница със строга йерархия. Тъй като младият и буен вълк не се съобразявал със законите на вълчата група, той бил заплашен с отстраняване от нея. Но младият вълк променил държането си; винаги, когато някой негов събрат се опитвал да го нападне, той се престру­ вал на тежко ранен и куцал така, като че ли му е счу­ пен кракът. Известно е, че вълците не нападат своите събратя — инвалиди. С този евтин трик хитрецът успял да предизвика съжаление у другарите си и останал в глутницата. А една от вълчиците, след като забелязала, че я гро­ зи опасност от отстранение, се спасила по още по-лукав
  12. 12. Той избира от земята дълъг бодил от кактус или зао­ стрено тънко клонче, хваща го умело в здравия си клюн и с помощта на това „оръдие" майсторски прогон­ ва насекомите от дълбоките им скривалища и дори по­ някога ги набожда като на шиш. . . По същия начин и шимпанзето добива част от хра­ ната си. Любимо лакомство за тези маймуни са мрав­ ките и термитите. Като Галапагоския кълвач — чинка те вземат дълга пръчка, пъхват я в мравуняка или тер¬ митника и я държат там няколко секунди. Когато мрав­ ките или термитите се налепят по пръчката, те я из­ важдат и облизват. Интересни наблюдения върху начина на живот на 1 мравките е правил известният съветски мирмеколог проф. П. Мариковский. Веднъж, добре замаскиран, той наблюдавал суетливия мравуняк на червени гор­начин. Присламчила се към други три вълчици и дни ски мравки. Брачният полет бил завършил неотдавна инаред се преструвала на грижовна майка и се мъчела самките от съседните мравуняци усилено търсели новода помага при отглеждането на децата им. От този жилище. Една самка непредпазливо се упътила къмден нататък хитрата вълчица била зачитана като пълно­ наблюдавания от проф. Мариковский мравуняк иправен член на вълчето общество. изведнъж се сблъскала със стражите — наблюдатели от Хитрините на заяка имат малко по-друг характер. мравуняка. Те веднага дали сигнал за тревога, следТъй като това безпомощно и беззащитно животно не няколко мига върху самката се нахвърлили множествоможе да се бори с враговете си, единственият начин да преследвачи. И когато ученият бил вече убеден, чесе спаси от тях е бягството. Цял ден заякът се спотайва съдбата на нежеланата чужденка е вече решена, тя из­на някое скрито място и едва ли му се събират да дремне веднъж приложила един колкото прост, толкова ии два часа, преди да излезе да търси храна през нощта. хитър маньовър — мравката бързо се покачила на ед­Всеки ден, преди да си „легне", рано сутрин, заякът на тревичка и оттам започнала да преминава на дру­си избира ново леговище. Преди да го избере обаче, ги. Измамените преследвачи се въртели на едно мя­той прилага и основната си хитрина. сто, подобно на кучетата, които внезапно са загубили Първоначално заякът прави няколко обхода около следата на преследван дивеч. И докато ордата „вой­избраното за леговище място, като се връща обратно ници" се суетяла, мравката успяла да се отдалечи напо старата диря на 2—3 места. При това връщане той безопасно разстояние. . . Защото червените горскивинаги напуска дирята си с няколко големи странични мравки никога не се катерят по тревата!скока. Когато скача, заякът стъпва и с четирите си Отделните видове мравки често воюват помежду си.крака в една точка. Замаскирал по този начин следите По време на „война" те винаги си служат с военниси, дългоухият хитрец най-после се настанява на но­ хитрини. Пак проф. Мариковский описва интересенвоизбраното леговище. случай. В гъстите борови гори на Западен Сибир про­ фесорът и неговите сътрудници разселвали червени Тази своеобразна предпазливост се наблюдава при горски мравки. Те са великолепни защитници на го­всички зайци. Това доказва, че не се касае за действие, рите, тъй като изтребват огромно количество вредникоето е плод на биологично усъвършенствуване на вида, насекоми. На предварително определени места хоратаа е просто здраво унаследен инстинкт за защита, из­ изсипвали ведра, пълни с мравки, заедно с част от взе­работил се през дългия низ на хилядолетията. тия от друго място мравуняк. Проф. Мариковский Малките и по-слаби животни понякога също си слу­ пише: „Загладихме повърхността на купчинката строи­жат с хитрост. В една канадска ферма за бобри живеел телен материал и й дадохме вид на хълмче, за да нама­малък и слаб бобър. За да може да се нахрани добре, лим работата на преселниците. Обаче преселванетотой винаги пръв изтичвал към хранилката. Но една едва беше завършило, когато неизвестно откъде се поя­сутрин закъснял и за него просто не останало място виха два кампонотука (вид черни мравки). Нима на­сред възрастните. Тогава малкият бобър решил да из­ близо има тяхно гнездо?! Как не сме го забелязали! мами своите събратя. Изтичал до реката и започнал Та местните мравки — домакини няма да се оставят дабързо да удря с лапите си по водата. Тъй като за бо­ бъдат надхитрени! Двамата съгледвачи бързо се връщат брите това е сигнал за опасност, сред закусващите — всеки по своя път към стария дънер — мравуняк. Оттамнастъпила голяма суматоха и те с крясък се изпокрили. по сигнал на „шпионите" бързо се сформират две ко­ А малкият хитрец най-спокойно се върнал обратно до лони „войници", които тръгват по пътя на разузнавачите хранилката и се нахранил до насита! към преселниците. Нещастните червени мравки скоро Някои животни използуват хитроумни методи, за да биват постигнати от печалната участ на разорението. . ."се снабдят с храна. По особен и съвършено непривичен Описаните по-горе сравнително по-слабо известниза другите птици начин добива храната си кълвачът- примери са само една незначителна част от хитрините, чинка Камаринхус палидус от остров Галапагос. които представителите на огромния животински свят Както и другите си събратя, той търси насекоми в прилагат ежедневно в безкомпромисната борба за съ­дълбоките пукнатини по кората на дърветата. Но за ществуване. И тъй като човекът още с появяването си разлика от нашенските кълвачи тази чинка няма дъ­ на земята е трябвало непрекъснато да следи за поведе­ лъг и гъвкав език — клюнът й е къс и дебел. Обаче нието на обкръжаващите го животни и да се съобразява галапагоският кълвач — чинка се е изхитрил да добива •лячката си с помощта на своеобразна. . вилица! 1 Мирмекология — наука, която се занимава с мравките 12

×