Русенски университет                     „Ангел Кънчев”                Факултет „Бизнес и мениджмънт”                     ...
УводНародопсихологичните теории оказват влияние не само върху потребителскотоповедение на българина. Нещо повече, те оказв...
Българинът е привикнал да заделя и спестява винаги, за да е сигурен срещунепредвидими събития и свързаните с тях разходи. ...
количество заплащаме по-малко, или пък ни се предлага възможността да се сдобиемс нещо повече на същата цена.Дали Потребит...
Оцеляването е феномен, който съпътства българите през целия им исторически пътна народ, включително и в наши дни. Оцеляван...
Рекламата може твърдо да залага на желанието и умението на Българина да оцелява втрудна ситуация. Това може да съпровожда ...
Българинът е недоверчив по природа и трудно може да повярва на някого. Той се водиот мъдростта «Око да види, ръка да пипне...
излишен сантиментализъм. Тя е строга, но освободена от деспотизъм и затоваблагодатна.Уважението на детската личност е хара...
Каква простота и колко истина са събрани в тази народна мъдрост! За Българина да сепосмее е не само удоволствие, но и необ...
Фирмиалисти: Александър Божинов, Александър Балабанов, Д. Бояджиев, А. Протич,М. Тороманова, Я. Стоянова, Елин Пелин, Хрис...
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

рекламна ком.ккурсова

945 views

Published on

0 Comments
0 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total views
945
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
1
Actions
Shares
0
Downloads
10
Comments
0
Likes
0
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

рекламна ком.ккурсова

  1. 1. Русенски университет „Ангел Кънчев” Факултет „Бизнес и мениджмънт” Специалност „МИО” 43 група Курсова работа Дисциплина: Рекламна комуникацияТема: Основни психологически характеристики на българина отгледна точка на пазарното поведениеИзготвена от:Магдалена Иванова Минчевафак.номер: 085187 30.04.2011.г. гр. Русе
  2. 2. УводНародопсихологичните теории оказват влияние не само върху потребителскотоповедение на българина. Нещо повече, те оказват много силно въздействие върхурекламната практика. Поради тази причина е желателно рекламата да се съобразява снародопсихологията на българина, т. е. с онези качества, които се явяват катохарактерни черти на българите.За да е успешна една рекламна кампания, тя трябва да заложи на хумора, любовта,дори и на пестеливостта.Предпочитанията към един продукт или услуга отразяват не само народопсихологията,но и социалния статус на българите.Повечето българи не се решават на риск. Такива хора трудно могат да бъдат убеденив качествата на някои продукти, които се представят за първи път на пазара.Трудно, дори понякога и невъзможно, е да се изкорени от българина стария му начинна живот и потребление.Българският потребител е практичен и материалист до мозъка на костите си. Тойвъобще не обича да жертва пари, дори и за благотворителност. Но пък много обича даподражава, като взема от европейците всичко модно. В това отношение се наблюдавазавишено потребление.По отношение на семейството може да се каже, че той е най-важната основа напотребителското поведение. В него се възпитава потребителя, оформя се моделът наповедение, вземането на решение за покупка.Народопсихологията включва характерните качества на психиката на един народ. Нобългарската, със сигурност, е уникална по своята същност.Икономизъм или пестиливостта на българинаПестиливостта на българина е психически феномен, които съпътства целия му животкато на нация. Възниква въпрос: «От какво е предиз-викана тази пестеливост?».Всичко спечелено е следствие на непосилен труд. За него няма лесно спечелени пари.Така е от векове. Затова всичко се изразходва пестеливо — и продуктите, и парите, ипокупките.Българинът не се отличава с разточителство. Всички, които искат да натрупаткапитали или да скътат «Бели пари за черни дни», спестяват ежедневно пара по пара.Системата на живота, морала и самообучението, научават Българина на пестеливости лишения. Почти никога през живота си, той не прахосва пари за лукс и разкош.Затова пестеливостта у него може да се приравни с икономичността и ръка за ръка спрактичността.Не изхвърля продукти, дрехи и обувки. По този начин не можем да го обвиним впрахосничество, а да го поощрим в оползотворяване. Даже и обувки се пренаследяватот по-големи към по-малки, преправят се от по-старо към по-ново. По този начин сестига до търсене на практичното и изпозването на по-дълготрайни предмети за явнатаим употреба.
  3. 3. Българинът е привикнал да заделя и спестява винаги, за да е сигурен срещунепредвидими събития и свързаните с тях разходи. Пестеливостта понякога стига докрайност и прераства в скъперничество, което винаги е било предмет на насмешка,ирония и свеж хумор. Скъперникът винаги брои парите си до последната монета и гискътава надълбоко.Разисквайки тази черта от характера на Българина, не можем да не докоснемфеномена - габровец, като олицетворение, върха на пестеливостта, преминаваща встиснатост и скъперничество в народопсихологията на Българина. Винаги трябва да серазграничава неговата изключителна пестеливост, която сама по себе си имапохвално значение, след като децата се учат на това. Но за разлика от нея стисносттасе осмива. Всъщност, «скъперничеството на габровеца не е габровско» [8: с.206]. Иликакто пише в своята книга «Бит и душевност на нашия народ» И. Хаджийски, то епоследица от географско положение на града. Намира се сред планина и липсваобработваема земя, както и отсъствието на условия за развитието на скотовъдството.Принудени да купуват всичко, габровци намират упование единствено в парите,издигайки ги до «сила на силите». Оттук студената им счетоводна логика прозира въввсичките им взаимоотношения.В умотворенията на габровци се съдържа дълбока мъдрост и поука: «Не харчи парибез сметка и без лична полза!», «Евтино купувай, скъпо продавай!». В тезиикономически отношения се набърква и приятелството между хората: «Чисти сметки —добри приятели!», «Никакви съдружия! Всеки да си знае сам сметката!». Габровецът енаучен да разчита на другите и предпочита сам да си върши работата: «На вълкавратът му е як, защото сам си върши работата!», «Орташката кобила и кучетата не яядат» [8: с.206]. Не би трябвало това да е личностно покритие, с което габровецътзабулва истинското си материално благополучие. Той следва правилото: «Да заделяпо нещо за черни дни». Ако се направи опит за разграничаване на тези две основникачества, може да се достигне до извода, че тяхното приложение днес, в дейността нарекламистите може да се осъвремени в тази посока, в която рекламата ще се опита даосъществи своята цел.На какво може да заложи рекламата, възползвайки се от това ценно качество наБългарина, склоност към пестеливост? Това са няколко неща:Първо, на многофункционалността на даден продукт, на неговата икономичност, напестеливото му изразходване. Чрез него се правят икономии на ресурси,електроенергия, въглища (напр. кола, която харчи малко бензин; пералня която имаикономичен режим по отношение на ток, вода, препарати; електрически крушки, коитоса енергоспестяващи; и др.).На второ място може да се наблегне на физическите качества на продукта. Напримерна икономичност и удобство по отношение на заемания обем място иудобна форма,преносимост, практична опаковка. В списание «Нови стоки и реклама» от 1981 г. сепосочва интересен пример за реклама, наблягаща на многофункционалността наопаковката от началото на миналия век във връзка с очакването на Халеевата комета:«Гответе се да посрещнете Халеевата комета! Ако си набавите от Л. Жековзехтиниеви бурета и се скриете в тях при дохождането на кометата, то ще бъдетесигурни за живота си. И след това всяко буре може прекрасно да се употребява засирене, туршии, зеле и пр.» (сп. «Нови стоки и реклама», 1981 бр.3).И на края, но не на последно място, се явява цената. В едни случаи това ще еравенство между цена и най-доброто качество от даден продукт. Ние го искаме да сепредлага на тази цена. След това, за случая пакет със същото запазено качество и
  4. 4. количество заплащаме по-малко, или пък ни се предлага възможността да се сдобиемс нещо повече на същата цена.Дали Потребителят ще избере високото качество или ще предпочете ниската цена?Може би ще се опита да се придържа към древната максима «Не съм толкова богат, зада купувам евтино!». Именно на това трябва да си отговорят тези, които работят надрекламния апел. Как да накарат практич-ния и хитър българин да бъде убеден вдостойнствата на предлагания продукт и в това, че дадената цена съответства накачеството? Всепризнато правило е, че трябва да се заложи на особеностите отнародопсихологията на Българина.Много са рекламите, които залагат преди всичко на цената. В самата нея се казва, чесе правят отстъпки за количеството. Те предлагат възможност за уж безплатнареклама: «Вие печелите!». Подобен вид реклами се отпечатват на луксозна хартия.Изпраща се персонално по пощата, уж лично препоръчана, понякога придружена сръкописен текст и с подписа на президента.Целта на рекламистите в този вид реклами е да примамят потребителя, че вместоедин предмет, вложен в посочената от тях цена, ще получи три подобни. Ако вдадения случай наивността на покупателя надделее, той няма да разбере, чевсъщност цената е толкова надута, че в нея се включва и тази на останалитепредмети, като по голям процент от тази цена е за рекламата. Тоест, потребителят самси плаща и разходите за рекламираната стока, която са го убедили да закупи.Печелившият ход на производителите в този конкретен случай, както и на технитерекламисти е: «С един куршум — два заека!»Разбира се, срещат се и недобросъвестни рекламни методи. Така например, лотариисъпътстващи рекламна кампания на даден продукт, се оказват твърде илюзорни, да некажем, измамни. Може би сами трябва да определим средната мяра между старата«родова човещина» и «алчността на паричното общество».Между пестеливостта и скъперничеството, без да забравяме, че в мъдростта навековете през които се създават такива народни умотворения като: «На келепирнаучено», «Да падне келепир!» има много поука в най-добрия икономически изказ натези изрази.Склонен ли е Българинът към разточителство? Отговорът на този въпрос може би щени доведе до антипода на понятието «скъперничество». Кога Българинът разполага сповече, отколкото му се полага? Това не е характерна черта в неговата психология.Тя се проявява преди всичко импулсивно и то в по редки случаи —когато иска да сепокаже пред света; да подчертае положението си, за да се покаже пред другите.Понякога заради самото удоволствие и почти винаги, когато става дума за децата му.За тях той в нищо не се скъпи.Тук е уместно да направим преглед с мисълта си и да свържем пестеливостта с другахарактерна черта в народопсихологията — оцеля-ването. Народът ни открай времепроявява решителност и умение за оцеляване на всяка цена, при всички условия.Съществува подобен демограф-ски феномен. При големи природни бедствиянастъпва мор. Измират много хора, а като противодействие на това в годините, коитоследват след тях, настъпва бум в раждаемостта. Сякаш природата се грижи дасъхрани даден народ или цивилизация.
  5. 5. Оцеляването е феномен, който съпътства българите през целия им исторически пътна народ, включително и в наши дни. Оцеляването се характеризира с изключителнаадаптивност. Ако потърсим неговите корени, ще ги открием назад във вековете, когатонародът ни е трябвало да се съхрани като народност под различните владичества,вековни робства, с географско разположение на кръстопът. Който не е минал оттук,той не се е опитвал да се наложи над българите, откакто са се появили и се оформяткато държава, до наши дни.Те се приспособяват към изменящите се и все по-сурови условия, особено когатоосъзнават, че не зависят от тях и не могат да ги променят.Българите винаги са притежавали особено чувство за само-съхранение. За да сесъхранят, те започват да пестят от всичко, което може, до пълен отказ от материалниблага: «Научен все на варен боб», «Свърши ли се бобът, оттук нататък — попът!».Оцеляването си има своите положителни и отрицателни черти. От една страна това сарешителността и волята му да води битки за оцеляване, активно да се противопоставяна променящите се условия и дадена ситуация. Въпрос на баланс между двете едоколко това ще бъде активна или пасивна позиция. Докога и в каква степенадаптирането е не само приемане и приспособяване, но и примиряване съсситуацията? Даже и в такива тежки дни на изпитание, Българинът не се поддава наунищожение.Първата му грешка е да реагира адекватно на промените по локигата: «Човек знае двеи двеста!». Свива потреблението си, отказва се от много блага, защото човек сепростира според чергата си. Започва да търси начини и средства, за да се справи сположението, става гъвкав и предприемчив. Трудно преценява възможностите вбитката за оцеляване и поема добре премерени рискове само, когато има по-значителни изгледи за успех в конкретната ситуация.Историята ни е поредица от поредни примери за редуване на двете крайности.Нямаше да изкараме векове под чуждото владичество, ако не беше пословичнататърпимост на Българина, който при крайна ситуация, когато няма сили да се пребори,просто приема и се примирява с нея. Психологията на подобно отношение личи още ведновремешната сентенция: «Преклонена главичка остра сабя не сече!», та донеотдавнашната крилата фраза: «Свалят радиатори, вместо правителства!».Даже и в такива тежки дни на изпитание, когато става дума за оцеляване, Българинътне се е отдал на униние. И докато прави всичко възможно да оцелее и преживее, тойтрупа, заделя от знания, умения, пред-приемчивост. Набира сили и кураж за битка,сериозна, желана, неминуема, рано или късно.Ярък пример в това отношение е Българското Възраждане, набрало сили и живот повреме на чуждото владичество. Тогава се ражда патриар-халното съзнание. Или кактое казал Вазов: «Българският род става народ!». Със сила и мощ, с воля и решителностда управлява съдбата си.Днес повече от всякога в новата ни история Българинът е виртуоз в абсурднатаситуация да е жив, да се храни и облича, да поддържа дух — все благодарение наумението да оцелява. Българинът е изправен пред необходимостта да се справи навсяка цена с катастрофалната ситуация в страната си, да въведе ред и порядък, дасъздаде живот достоен за себе си, за децата си, и бъдеще за идните поколения —бъдеще в Европа и в настоящия 21 век.
  6. 6. Рекламата може твърдо да залага на желанието и умението на Българина да оцелява втрудна ситуация. Това може да съпровожда предлагането на различни начини исредства за преодоляване на икономическата криза и срива в домашния бюджет, сдопълнителна работа за предприемчиви хора, с продукти «втора употреба» (дрехи,техника и др.). Желанието на това, което стои зад него, може да се окаже сламката, закоято да се хване днес Българинът.Доверителност и надеждност в потребителското поведение на българитеСмело може да се заяви, че българските потребители вече имат изградено отношениекъм рекламата. През последните години се наблюдава нарастване на доверието напотребителите към стоките и услугите, които се предлагат на българския пазар. Чрезсъответно подбрана и оригинална рекламна дейност всички фирми се стремят даспечелят доверието на купувачите и да реализират по-изгодни условия на продажба.Част от българските потребители се отнасят с недоверие както към родните, така икъм чуждите стоки. Ето какво казва Тодор Панов по отношение на недоверието катоосновна черта от народопсихологията на нашия народ, «По природа не е експанзивени не е склонен към интимничене, българинът се отнася с презрение, недоверчиво,смята го за комедианство, когато види тия качества у чужденеца. Те пораждат у негоподозрение, което скоро се превръща в пълна увереност, че всичко това чужденецътвърши с някаква скрита цел» [5:с.263].Скептично настроените българи смятат, че щом една стока се рекла-мира много значине се продава, понеже не е качествена.Повечето български потребители предпочитат да купуват стоки, които са с определенатърговска марка и утвърдено качество. Например, ако една жена търси прах за пране«Ariel», а в магазина няма, не купува от друга марка, а търси същата в други магазини,докато намери.Стремежът на всяка фирма е чрез провежданите рекламни и други мероприятия дадостигне до последния етап, в който потребителите проявяват предпочитание идоверие към стоки с определена марка.«Стоките без утвърдени търговски марки трудно се състезават с тези известни вечемарки, тъй като всяка марка е символ на определено качество или стандарт и изразяваопределени задължения на притежателя Ј към купувачите. Предприятие, което налагапродукти или услуги с наложили се на пазара марки е по-малко зависимо от пазарнитеколебания и основна негова стратегия е да укрепва авторитета на марката си. Въпрекитова, голяма част от разходите за реклама в развитите страни са предназначени зарекламиране на продукти с утвърдени търговски марки» [3:с.109].Според Лиляна Менчева, в условията на голямо разнообразие на еднородни стоки навътрешния и международния пазар, рекламната роля на търговската марканепрекъснато нараства.Българските потребители проявяват доверие, когато върху самата стока, върхуамбалажа и етикета, върху рекламните обяви, печатните рекламни издания,фирмените бланки, пликове, подаръци и други, е изобразена търговската марка. И несамо, важно е и какъв е произходът на стоката. А ако е български, доверието сезасилва.
  7. 7. Българинът е недоверчив по природа и трудно може да повярва на някого. Той се водиот мъдростта «Око да види, ръка да пипне». Е, господата рекламисти има над какво даработят, за да убедят потребителите, че стоките, които се рекламират са качествени иси струват разхода. Любовта, омразата на българина в потребителското поведениеЛюбовта и омразата са част от основните черти от характера на Българина. Те са отголямо значение за рекламните комуникации.Когато говорим за любовта на българина в потребителското поведение е важно даспоменем, че за да го спечели, рекламата трябва да заложи и наблегне на любовта мукъм децата, дома и семейството.За оцеляването ни като нация, за нейната здравина и цялост, въздействие е оказала ипо-малката социална общност, вградена в основата на нашата бъдност от векове.Семейната единица като цяло е една огледална проекция на обществото от еднастрана и от друга — тя сама го зарежда с онази несломима енергия, която спомага зацялостното му проявление в дадена епоха.Преди да проследим традиционната представа на Българина за семейството, любовтаму към децата и дома, да се спрем на съвместимостта между мъжа и жената, важна заопределяне на отношението му към дом и семейство.В изграждането му като цялост резонират душевните различия на дветепротивоположни единици. На какво е изградена любовта и силната привързаност единкъм друг? Естествено на общата дейност помежду им, на децата, най-силната спойкамежду тях. Патриархалното брачно съжителство е вечно, докато не се намесиСмъртта, която в народните песни не е символ на раздяла.Според Иван Хаджийски [8:с.389] жената заема важно положение в семейството, ажената-майка се радва на заслужена почит. Всеки художник би уловил бледостта ибръчките на лицето Ј, като израз на «майчинското Ј мъченичество», достойно зауважението Ј като светица.Какво цени българинът у българката? «Добрата съпруга и майка, прибрана къщовницас пословично трудолюбие, уважавана от своя съпруг, като най-добър другар» [8:с.390].В знак на преклонение пред българската жена и майка, да си спомним и за баба Тонка,за Иванка - майката на Христо Ботев, за тази която роди и възпита дякона Левски и замного нежни създания, превърнали себе си в «първите свободни робини», в първитееманципирани жени. Крепителката на българското семейство винаги е проявяваласвоята жажда за знания. Затова тя така активно участва в книжовния живот и следвапътя на просветлението.Според Тодор Панов и книгата му «Психология на българския народ» любовта вбългарското семейство се гради преди всичко на разбирателство, взаимно уважение, аслед това и на чувствата. Българинът не се стреми към повърхностна любов.Българинът много обича децата си. За тях той е готов на всичко, до пълносебеотрицание. Дава мило и драго, за да ги отгледа, изучи, да им помогне да си стъпятна крака в живота. И докле е жив, винаги е опора и на тях и на техните деца. В иметона най-доброто, за децата е готов и на разточителство. Родителската обич е без
  8. 8. излишен сантиментализъм. Тя е строга, но освободена от деспотизъм и затоваблагодатна.Уважението на детската личност е характерно за българското семейство. В негодействията на детето не са застрашени от никакви терзания. Затова то се чувства катовъзрастен, а в отношението си към родителите — приятелски. То не се страхува оттях, а отрано управлява и ползва своята разумна свобода. Това е пътят наизграждането на една самостоятелна личност, напълно отговорна за себе си.За Българина е феноменален стремежът за свой роден дом. Домът е на особенапочит. За него той е радост и гордост, кътче обич, убежище от неволите на света иежедневието, мяра за постижението в живота, свое място под слънцето. Решенията вбългарското семейство най-често се вземат съвместно при дейното участие на децата.Това се отнася не само за това какво, откъде и за какво да се купи, но и за какво да сеработи и къде да се учи.Моделът на потребителското поведение се възпроизвежда впоследствие всемейството на подрастващите вече деца. Тези особености са от особено значение запотребителския маркетинг и в частност за рекламата. Рекламистите могат да са почтисигурни, че апелът им към родителската обич ще бъде чут и последван. Вижте самокак никнат като гъби курсовете за чужди езици за малки и големи.Темата за обичта към децата в семейството предполага почти неизчерпаемивъзможности за експлоатация от страна на рекламата. Важ-ното е да се намериточното послание и адресат. В тази насока има какво да се желае.По отношение на омразата в потребителското поведение може да се каже, че тя сепроявява и тръгва най-вече от семейството от неправилния подход при възпитаниетона децата.Според Т. Панов се увеличава непочитанието на родителите от страна на децата.«Децата са станали вече съвършено безсрамни и нерядко вече в очите на родителитесе хвърлят думи като „Не съм ви карал да ме раждате“ или „Щом сте ме родилидлъжни сте“ и т. н. … Децата, пропити от нови теории, започват да гледат народителите си като на източник на доходи, а на хората — като на „задължени“ даработят за тях.» [5:с.187].Такъв род реклами, които подтикват към омраза в никакъв случай не могат да спечелятПотребители, и целта им ще бъде напразна. Хуморът и потребителското поведениеМалко са думите, които - като хумора - са предмет на толкова много невиннизлоупотреби. «Дори и без наследството на античната медицина, дори само всъвременната лексика - от приятелския разговор на улицата до журналистическияматериал - с думата хумор се означава всичко, което в някаква степен се отнася досмешното и до различните форми, вербални и невербални, на неговотоовеществяване» [6:с.196].Хуморът търси важното зад неважното, значителното зад незначителното, сериознотозад несериозното.Оцеляването ни като нация може би се дължи и на хумора, този основен елемент,втъкан в народопсихологията на Българина. «Светът е оцелял, защото се е смял».
  9. 9. Каква простота и колко истина са събрани в тази народна мъдрост! За Българина да сепосмее е не само удоволствие, но и необходимост.«Всяка чаршия си има Нострадин Ходжа, находчив, сериозен, при когото пращат всекичужденец, питащ за нещо, за да го прати той от своя страна за „зелен хайвер“ - заудоволствие и оживление на цялата чаршия»[8:с.413].В умението на Българина да се шегува проличава и умението да създава умотворенияи персонажи, събрали в себе си мъдростта на времето.Българинът се смее здраво и от сърце. Той винаги успява да се надсмее над своитеслабости. Именно тази тънка нишка са уловили първите истински рекламни творци унас, превръщайки сухата и вяла информация чрез смеха в изкуство.По повод на това, как хумора действа на потребителското поведение Жак Сегелаказва: «Накарайте една домакиня да се смее, и тя ще Ви стане клиентка»[7:с.40].Първите духовити реклами откриваме във вестниците «Свобода» и «Балканска зора»от 90-те години на 19 век. Слово и (картина) рисунък се сливат в едно неделимо цяло— нов подход, нов език и стил, завладяват две прочути издания: «Българан» и«Барабан».«Гостилница и кафене „Средна гора“, ул. „Раковски“ № 7Давний бае Георги, хранителю наши!Ти, който ни отхрани с люти паприкаши.Ти, свидетел вечен на нашето бдение.Водено редовно в твойто заведение.Където се носят песни фирмилиански -Весели и тъжни… И малко пиянски.Днес на връх Гергьовден, събрани на съвет,Пращаме ти дружно хвала и привет.Желаем ти много и дълги години.За добро на тая земя, що роди ниДа може да живееш, да отхраниш ощеДруго поколение, след нас… кое до ще.
  10. 10. Фирмиалисти: Александър Божинов, Александър Балабанов, Д. Бояджиев, А. Протич,М. Тороманова, Я. Стоянова, Елин Пелин, Христо Силянов, П. П. Морозов и др.» (сп.«Нови стоки и реклама», бр. 3, 1981 г.).«Барабановците» Димитър Позвързачов и Сава Злъчкин ежеседмично съчиняваткаламбури: «Харалампи изпи три стакани „БИТЕР“», «Разни видове хартия вживодерницата на Иван Книжаров», вместо «В книжарницата на Иван Живодеров».(сп. «Нови стоки и реклама», бр. 3, 1981 г.).На следващия етап от развитието на хумористичната обява ни очаква списание«Маскарад» (1921 —1923 г.). В него по онова време се изявяват и най-добрите нистихотворци. То просперира под вещото ръководство на редакторите: ТомаИзмирлиев, брат му Христо Смирненски, Георги Михайлов и Николай Фол. Основенкарикатурист е Александър Жендов. Сътрудници са: Илия Бешков, Стоян Венев,Емануил Ракаров и рекламният график Антон Донев.В края на 30-те години хумористичната реклама заблестява с графики на майсторите:Илия Бешков, Иван Пенков, Никола Тоскузов, Стоян Венев и много други, завинагизапечатани в спомена на времето.И съвременната реклама може да разчита, че ще бъде забелязана, ако сигналът Јзазвъни със сигнала на смеха. Хубавата хумористична реклама се харесва и запомня,а това е първата стъпка, към спечелването на Потребителя. А българския потребителобича да се смее.Телевизията често използва хумора в рекламата, което допада на вкуса на публиката.Критериите за хумористична реклама, обаче, са твърде високи. Това е по-сложнорекламно изкуство, отколкото например, да се представи един козметичен продукт,хубава жена, подходяща музика и всичко това да се обвърже в една не толкова сложнадраматургия. Не случайно е известна мисълта на американския рекламист ДейвидОгилви за хумористичната реклама «…. много малко творци могат да създадатсмешен телевизионен клип, който наистина да е смешен. Ако не спадате към тях,изобщо не опитвайте». Може да се допълни, че клипът може да е смешен, но пъкстоката или услугата, която се рекламира, изобщо да не се забележи, зрителят доридори да не разбере за какво става дума. Тоест явлението се характеризира като«ефекта на вампира». Позицията на К. Хопкинс пък е още по-консервативна. Тойказва,че «хората не купуват от шутове».Източник: Панов, Т., Психология на българския народ, Университетско издателство«Св. Св. Климент Охридски», София, 1995

×