Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.

михаела искренова древните римляни

684 views

Published on

дипломна работа

Published in: Education
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

михаела искренова древните римляни

  1. 1. Национална гимназия за древни езици и култури “Константин Кирил Философ” Дипломна работа Древните римляни ПРЕВОД ОТ ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК Дипломант: Научен ръководител:Михаела Искренова Юдит Филипова 2012 год.
  2. 2. РИМ НА ЕТРУСКИТЕПетият римски цар бил всъщност Тарквиний Приск, син на грък отКоринт, имигрирал в Етрурия. Той превърнал Рим в истински град по модела наетруските и гръцките. Тарквиний организирал селището, като го снабдил сагора (Форума, централния площад на града), с акропол (Капитолийскияхълм, местонахождение на главните храмове), с буле (Курията, тоест народнотосъбрание на патрициите, които били най-влиятелните мъже в града), съссенат (събранието на patres familias или на главите на големитеаристократични фамилии, (на латински език gentes - родове), коeто сезанимавало с управлението на града и избора на цар). Тарквиний бил наследенот друг етруски цар – Сервий Тулий. Той укрепил Рим със стена с дължина 8километра (Стените на Сервий Тулий) и направил латинския съюз вече не саморелигиозен, а и политико-военен.На него се дължи така наречената Реформа на Сервий, която кореннопроменила начина на набиране на войници в римската войска. Той увеличилброя на мъжете, които вече не били избирани според техния произход, а натериториална основа, която била наречена centuria (центурия). Последния царна етруските бил Тарквиний наречен Горди.
  3. 3. Следствие на отслабването на етруската мощ накраяетруските царе били изгонени и приключил периодът намонархията. Рим бил вече могъщ град, силен във военноотношение и владеел района между река Тибър и Терачинас население, вариращо между 50.000 и 60.000 жители. Етруска рисунка от VI-ти век пр.Хр. върху керамика, запазена в Лувъра. Вероятно представлява жертвоприношение на Ифигения.
  4. 4. ЗНАЧЕНИЕТО НА СЕНАТА Римският сенат бил най-авторитетното събрание в древен Рим, първоначално създадено като консултативен орган на царя, въпреки че в действителност успял да придобие голямо значение единствено в епохата на републиката.Името му произлиза от думата senex, старец, понеже още от самотоначало сенаторите били обикновено възрастни хора.Сенатът не можел да обявява война, но решавал най-важните военниоперации, управлявал завладените територии,регулирал религиозните култове, разпределял на земеделцитеземите, собственост на държавата, грижел се за външната политика.
  5. 5. По долу, comitium (комициумът), мястото нафорума, където се провеждапи събранията награжданите.
  6. 6. РЕФОРМАТА НА СЕРВИЙВ началото на VI-ти век пр.Хр. цар Сервий Тулий осъществил поредицаот реформи, които станали опорни точки за обществения живот в Рим.Той разделил гражданите според богатството им. На негова базаопределил и правата и задълженята на всеки. Следователно споредценза гражданите можели да се оборудват и присъединяват къмвойската - по-богатите с повече задължения и също с повечепривилегии. След това Сервий Тулий разделил всички жители на Рим натриби в зависимост от това къде живеят, преодолявайки така древнитеразделения по кръв. Всички латини, сабини и етруски, се смесили врамките на новите териториални триби.
  7. 7. Стените на Сервий били изградени отблокове туф, всеки висок половин метър. Наравнинните места били подсилени с насипи(наречени ager), широки повече от 30 метра.
  8. 8. ОБЩЕСТВОТОВ момента на падането на монархията, в началото на V век,основната структура на римското обществото била вечеопределена. Тя изглеждала разделена на две: от една странасобствениците на земи и тези, които отглеждали добитък, отдруга страна пролетариите (proletarii), тоест тези, които повреме на извършването на ценза нямали нищо да декларират,освен собствените си деца (именно proles - потомството) илисамите себе си. Първите имали всички права като това дазаемат политически, военни или религиозни длъжности, изадължението да плащат данъците и да отбиват военнаслужба; другите, абсолютното мнозинство, обаче, живеелимизерно. Но собствениците на земя също били разделени. Навърха стоели патрициите, едрите земевладелци иживотновъди, които принадлежали към най-видните ивлиятелни семейства; до тях се нареждали конниците(equites), заможните граждани, които били в състояние даотглеждат коне и да се сражават в конницата.
  9. 9. Занимавали се с предприемачество, търговия и финанси, дейности,свързани с увеличаването на богатството на Рим (тези дейностипатрициите смятали недостойни за тях).По-ниско от това съсловие стоели дребните и средни селяни, коитопредставлявали именно плебса и които, за разлика от пролетариите,били длъжни да плащат данъци и да отбиват военна служба, тъй катовсъщност били собственици на земите, които обработвали. ПАТРИЦИ И ПЛЕБЕИ Именно във връзката между патрициите - едрите собственици и селяните - дребните собственици в известен смисъл се намира ключът за цялата римска история. От съществено значение за земеделската работа, която представлявала основата на силата на Рим, но също и като войници за пехотата на римската армия, селяните все пак били силно потискани от патрициите. Още от средата на V век всъщност било възможно те да бъдат продавани като роби, ако не можели да платят задълженията си.
  10. 10. А причина затяхното обедняване се дължала на непрекъснатите войни, които често гипринуждавали да напуснат своите ниви. Те ги оставяли необработени,защото не можели да се обърнат, както патрициите, към труда на робите.Както ще видим, била именно самата заплаха, че няма да участва въввойните, чрез която плебеите придобили някои основни права. Плебеите съставлявали по-голямата част от населението - хора , които живеели ден за ден и които при необходимост получавали от държавата безплатни дажби жито.
  11. 11. “GENS” В древен Рим повече семейства, свързани помежду си с родови връзки, съставлявали един „gens” (което ние можем да наречем - род) или група от хора, които носят едно и също фамилно име. Пълното име на римските патриции било формирано от три термина: praenomen, тоест личното име; nomen gentilicium, тоест името на „gens”, към който принадлежали; и cognomen, т.е. името наВ архаическата епоха населението на Рим било разделено на три фамилията.групи родове – Tities, Ramnes и Luceres, разделени на свой ред надесет курии, които в случай на необходимост трябвало даосигуряват за нуждите на общността 100 пехотинци и 10 конницивсяка (следователно примитивната армия на Рим се състояла общоот 3000 пехотинци и 300 конници).
  12. 12. Древните общности до индустриалната революция през XVIII век биливинаги свързани със земята и римляните не правели изключение.Самият Рим бил основан чрез сливането на селата на земеделците иживотновъдите. Всъщност климатът на полуострова бил многоподходящ за земеделие.
  13. 13. ГЕРОИТЕ ОТ НАЧАЛНИЯ ПЕРИОД НА РИМРимският народ нямал сложна митология като тази на гърците, в която да серазказва за необикновени мъже, подпомагани от боговете, които се борелисрещу чудовищни създания за да се прославят. Напротив, римлянитеидеализирали дела и личности от тяхната история. Те възхвалявали смелосттаи любовта към родината на героите, тоест, тези граждански добродетели,които правели човека истински civis romanus, римски гражданин. Римскитегерои са много : например историята за Хораций Коклес, „Едноокия”. Той сесъпротивлявал сам срещу етруската войска, която обсаждала Рим, като далтака възможност на другарите си да разрушат моста Сублиций, единствениядостъп до града. Когато мостът се срутил, въпреки вражеския дъжд от стрели,Хораций успял да доплува до своите на другия бряг. На тази случка билапосветена тази монета от републиканската епоха.
  14. 14. ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ИТАЛИЯМежду V-ти и IV-ти век пр. Хр. Рим навлязъл в дълъг период награнични конфликти със сабините, еквите, волските, и в IV век –със самнитите. По време на тези битки той увеличил кактотериторията си (ager Romanus), така и съюзите си. В III векразпрострял завоеванията си и в Magna Graecia и таказапочнннал да контролира пряко или чрез съюзници над еднатрета от италийския полуостров. Общият брой на населението оттериториите, контролирани от Рим, достигнал около тримилиона души. Шлем от V век пр.Хр, вероятно с етруски произход
  15. 15. ВЪНШНИ КОНФЛИКТИВ V век пр.Хр. Рим бил много ангажиран с това да затвърди позициите сив централна и южна Италия. Най-напред трябвало да потуши бунта налатинските си съюзници. Освен това водел безкрайна война срещуетруския град Веи, който се намирал малко на север от Тибър и който билпревзет едва през 396 г. пр. Хр. В средата на века се наложило римлянитеда удържат на юг напора на планинските народи от вътрешността -волските и еквите, които притискали към брега. Това били труднибитки, които често се случват между селски племена, не много подвижнии въоръжени неефективно. Окончателното поражение на волските ипревземането на пристанищоте Анциум станало чак в 338 г. пр.Хр. Група от статуи от капака на етруска урна, изобразяваща два хоплита (войници), които подкрепят мъртъв другар.

×