Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.

Цветелина Райчева, есе на тема "Социалната работа - Защо и Как?

1,661 views

Published on

Published in: Education
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

Цветелина Райчева, есе на тема "Социалната работа - Защо и Как?

  1. 1. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ АНГЕЛ КЪНЧЕВ” ФАКУЛТЕТ "ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНИ ГРИЖИ" Катедра "Обществено здраве и социални дейности" СОЦИАЛНАТА РАБОТА – ЗАЩО И КАК ? Есе (посветено на Световния ден на социалната работа – 2014) Цветелина Петкова Райчева Магистърски курс „Клинична социална работа“ Ф.№139654 РУСЕ март, 2014
  2. 2. 2 Защо я има социалната работа? Как да бъде извършвана тя по- добре? Тези въпроси по различни поводи често си задават хората, които са встрани от тази сфера, както и тези , които се подготвят за специалисти в социална работа, и най-вече ние, които я вършим и сме я приели за своя професия и призвание. А социалната работа съществува защото всеки човек е изтъкан от чувства и състраданието е заложено в него, и откакто ги има, хората са из- падали в беди и са си помагали. Тя има много дълго историческо развитие. . Грижата за ближния е приемала различни форми и се е развивала във времето още от родовите общества за да стигне до днешната й институционална организираност и обхватност в обществото на съв- ременната пазарна икономика. Социалното дело преминава периода на архаична филантропия, следват периодите на филантропия, обществена /общностна и църковна/ благотворителност, социално подпомагане, за да се стигне до днешния му период на социална работа. Ще ви припомня две велики мисли:  Работата без любов е слугуване.  Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въп- реки това, прави добро. Харесват ви нали, защото ви грабват със своята истинност. Те принадлежат на Агнес Гонджа Бояджиу – Майка Тереза. Та кой по-добре от нея знае какво е отдаденост на работата за добруване, какво е страдание и колко щастлив става човек, след като е по- могнал някому. С тези думи тя ни казва какво е истинското щас- тие в живота. За да е по-разбираема същността на социалната работа нека се спрем на следната история: един човек, нека се казва Иван, работи като монтьор и тръгва за работа в 9 часа. Зимен ден, много студено, всичко е покрито с лед. Пред Иван върви човек, който по някаква причина гледа настрани, двата му крака се подхлъзват и той пада по гръб. Иван веднага отива да му помогне, като се опитва да го изпра- ви, но човекът е паднал лошо и Иван се обажда с мобилния си теле- фон до Бърза помощ и едва след идването на лекар тръгва отново за работа с едно щастливо усещане от оказаната помощ. На следващия ден, преди да закуси, Иван отива да изхвърли торбичка с отпадъци и да разбере колко е студено. При контейнера
  3. 3. 3 вижда човек със скъсано палто и премръзнали ръце да рови в боклу- ка за храна. На Иван му става мъчно от гледката и поканва човека да сподели с него закуската му. Двамата отиват в жилището на Иван, пият топъл чай, закусват и разговарят, след което човекът благодари за храната и вниманието и си тръгва, а Иван отива на работа и отново с щастливото усещане, че е направил добро. В някой следващ ден може Иван пак да по- падне на някой изпаднал в беда и да му помогне и пак да е щаст- лив от това. Тук поставяме въпроса: помощта, която е оказал Иван социална работа ли е, и той социален работник ли е? Отговорът е отри- цателен, това не е социална работа и тази му помощ не го прави со- циален работник, това е просто епизод с непознати хора, на които той сам решава да помогне – Иван си е пак онзи състрадателен монтьор, но вече много по-щастлив човек. Днес социалната работа не е епизод, а е обществено ангажирана дейност. Държавата е създала структури в тази сфера: министерство, агенции, социални дирекции, максимално е конкретизирала видовете со- циални услуги и най-подробно е регламентирала дейността като цяло – написани са закони, правилници, инструкции, указания, методики, опреде- лени са правомощия,отговорности, численост на помагащия персонал, фи- нансиране и т.н.. Социалните институции са обърнати към хората с трайни проблеми, които поради своите увреждания са останали встрани от обществото и не могат сами да се справят в такава изолация. Со- циалната работа е широкообхватна, благородна и отговорна и се вър- ши от специалисти, за които тя е професия – това са социалните ра- ботници. Те предоставят съвети и насоки на лица, семейства, групи, общности и организации във връзка с възникнали социални и лични проблеми. Те пряко помагат на клиентите да развият умения, да полу- чат достъп до подходящи ресурси и услуги, за да се справят с проб- леми като: бедност, безработица, увреждане /умствено или физическо/, зависимост, престъпно поведение и др., като взаимодействието социален работник – клиент се основава на опознаване, изслушване, направляване, взаимност, предоставяне на самостоятелност и възможност, на доверие и двустранно усещане на радост от взаимодействието. Тук всеки би си казал: Каква прелест, какво старание, какво съвър- шенство – написани правила, изградена йерархическа структура, уточнени
  4. 4. 4 услуги, налични бази за подготовка на специалисти, определено финанси- ране на дейността – просто перфектна машина за социална работа. Да, има я машината и тя работи и това наистина е хубаво, но тя скърца и друса и за съжаление това се усеща само от клиента и от основ- ния машинен елемент – социалния работник, оня, който пази дълбоко в себе си човечността на монтьора Иван, оня, който пряко работи с клиента и е денонощно ангажи- ран с него и в същото време е толкова далече от върха. За него много често нещата изглеждат така: ето ти хората с увреждания, материалната база и малко пари – оправяй се сам, както можеш. Сега ще попитате изненадано: Ама как така, защо скърца? Е тук ве- че може да се напише роман, но ще е дълъг и не много приятен. Достатъч- но е да посочим само едно нещо: много често социалните структури по хоризонтала и вертикала действат самоцелно, несинхронизирано, неза- интересовано, непрофесионално и без никакво съдействие оставят со- циалните работници сами и ги превръщат от даващи помощ в молещи за такава. Представете си една социална услуга с много добра материална ба- за, чистота, уют и спокойна среда за клиентите, които са 10, какъвто е мак- симално определеният брой в норматива и за тях полагат двадесет и чети- ри часови грижи /вкл. събота и неделя/ шест човека специалисти. Социал- ното министерство е определило бройката, вида и изискванията към спе- циалистите т.е. социалните работници, превърнали този труд в своя профе- сия, казано е, че те работят по график спазвайки изискванията за осемчасов работен ден и на тази база е определило финансирането на социалната ус- луга и е написало много други изисквания за правилното реализиране на дейността. Създадени са всички условия и социалната услуга работи – ето, това е наистина положително. Но един ден една институция, създадена по държавни регламенти, съвсем основателно казва, че специалистите трябва да работят на седемчасов работен ден, съгласно дадена наредба, тъй като клиентите са с шизофрении и други подобни заболявания. После идва дру- га държавна контролна институция, която основателно прави предписание в тази насока, което предписание естествено е изпълнено и моментално се появява недостиг на един специалист и невъзможност да се покрие дваде- сет и четиричасовия работен график, но допълнителен специалист не може да бъде назначен, тъй като норматива и финансирането не го допускат. На- личните специалисти вече работят извънредно, с което се нарушава друг
  5. 5. 5 закон и регламентирания финансов бюджет, но вече са по един специалист сам на смяна с десет клиента, който трябва да изкъпе, облече, почисти, нахрани и в същото време да изпълнява програмата за тяхното приобщава- не, за която програма, освен че времето вече е крайно недостатъчно, но и няма нито лев в бюджета. Но той социалния работник си работи, нали това му е професията, която сам си е избрал. Нека сега кажем какво е професия според българския тълковен речник: „Основна трудова дейност при чове- ка, за която се подготвя, квалифицира и с която се прехранва“. Е, социал- ният работник внася в семейния бюджет минималната работна заплата за страната. Това ли заслужава този труд? Но нека продължим, защото идва следващият контролен орган, ве- че от по-висшестоящите в йерархията социална структура. Социалният работник предлага на контролния орган да види базата, да види клиентите за да има и свой поглед върху нещата, иска да го запознае с проблемите по финансиране, подготовката на персонал и клиенти, липсата на транспорт, медицинското обслужване, несъответствията на едни нормативи с други, за да отрази всичко това в констативния протокол и съдейства за отстра- няване на проблемите, но не, контролният орган не иска това, неговата ра- бота не е да съдейства, той иска само документи. Дали не му куца профе- сионалната подготовка? И започва да търси пропуск, защото ако не го на- мери, то каква проверка е правил, а социалният работник като има пробле- ми да пише до общината или до министерството. После идва друг контролен орган и пита защо си направил разход за 105 лева, след като в бюджета са заложени 100 лева, и обяснява социални- ят работник, че това е в изпълнение на даден закон, да може да си спазил закона, но си нарушил бюджета, казва контролата и съветва да пишеш до министерството. И пише специалиста едно и второ писмо до министерст- вото, но отговор не получава. И си остава сам с клиента и продължава да му помага защото има дълг и е запазил човещината си. Ето това е малка част с тежки отрицателни последствия за едно благородно начинание, следствие от самоцелното, несинхронизирано, незаинтересовано, непрофесионално отношение на социалните структу- ри. Как при толкова практически негативи социалният работник да реализира пълноценно и полезно работно отношение към клиентите, особено към човек с тежко увреждане и обществено изолиран, как да
  6. 6. 6 му даде вяра, как да му придаде умения, как да направи така, че той самостоятелно да се справя с живота си? Начинът е един: на всички нива съпричастност, професионализъм, отдаденост, любов към работата и единодействие, за да приобщим изпадналите в беда и изпитаме щастие от това. Социалната работа е велико душевно благородство, нека не се отказваме от него, да го отстояваме и вярваме в думите на Май- ка Тереза.

×