Successfully reported this slideshow.
1
2
3
Посвещава на 130 години отучредяването на Сливенската община,просветното и музейно дело в града.2008Д-р Андон Бояджиев 	  ...
Д-р Андон Бояджиев    БУДНА ПАМЕТ      ЗА СЛИВЕН  “Паметта е истинско чудо, един отобразите на безсмъртието.  Първична връ...
В памет на тези , които са месъздали и изградили като личност!6
Един нов погледкъм сливенската история в“Будна памет за Сливен”                                                           ...
Такива са и повечето от другите съставители на поселищни истории, отпечатанипрез периода - хора, съпреживели възрожденскат...
възприема като научен исторически труд. Да, структурата е различна от тази наповечето академични поселищни истории, но “на...
устройствената история е неразривно свързана с родовата и личностната историяна едно селище, те са генетично и изначално в...
С ГРИЖАЗА БУДНАТА ПАМЕТНА СЛИВНАЛИИ                                                           Соня Келеведжиева   В       ...
на тази книга притежава всичко това, щом държим томчето в ръцете си.    Книгата на д-р Андон Бояджиев е калейдоскопична, е...
стария ни град и техните наследници. Житейските им истории са пречупени презавторовия поглед и светогледа му. Из сокаците ...
ВЪВЕДЕНИЕ     В     сяко тупащо сливенско сърце и жизнено дихание е заключено в своята           свещена и спасителна тайн...
дух на битието.    Спонтанно появилото се желание за проникване в съдбата на града и неговитеобитатели е стимулирано от ня...
Нима не е трогателно в съзнанието ни да прозират добродетелите на дарител-ството и взаимопомощта‚ когато приятелите се съб...
I. РОДНОТО МЯСТО“Ако искаме да знаем какви са билинашите деди‚ трябва да изучимминалото на нашия град.”(Из позива на комис...
МОЯТ ГРАД     посветено на родовата среща на сливенци     Родих се‚ израснах и живея в Сливен, човече‚     а ти познаваш л...
Тя светна и градът угнетен осъмна окъпан‚събуден и стоплен с лъчите на слънце свободно.А предците‚ събирали сили от залъка...
С ОБИЧ И ВЪЛНУВАЩО ВДЪХНОВЕНИЕ     Р    одният край‚ родното място‚ със своите обитатели‚ дадености‚ народоп-          сих...
настолна книга за всеки сливналия, сепоявява по повод желанието на сли-венци‚ живущи в София и организиранипрез 1903 г. в ...
та на събития и герои се извисява епохалният труд “Път през годините” на нашиясъгражданин Константин Константинов‚ носител...
даалии‚ капасъзи. След Априлското въстание и Освободителната война той ни от-крива новата виделина над Българско и над сли...
юбилеен организационен комитет по случай 200 години от рождението на първиясливенски индустриалец.    Атанас Илиев‚ който ...
налния исторически музей луксозна книга “Възраждането” с автори Мария Кироваи Росица Георгиева. Като приемници на историог...
то производство‚ училищното и здравно дело‚ културата и изкуството.    Нека споменем и родолюбивата публицистична дейност ...
името на нашия град.Последователно се съ-общава за римското имеКаструм‚ варваро-рим-ското Савулен - Каналин(доста      дис...
мнението на д-р Симеон Табаков‚ който във връзка с еволюцията на града го разделяна Стария град‚ съществувал до турското н...
Планина (V - ХIV в.)‚ ар-хеологът к.и.н. СтефанГеоргиев Лисицов прависвой научен принос. Тойквалифицира наричана-та от авт...
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
будна памет за сливен том1
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

будна памет за сливен том1

11,864 views

Published on

Будна памет за Сливен том1
Д-р Андон Бояджиев

Published in: Education
  • Заявка за закупуване на 1 и 2 том може да направите на имейл emo111@yahoo.com .Скоро ще излезе и 3 том на Будна памет за Сливен.
       Reply 
    Are you sure you want to  Yes  No
    Your message goes here

будна памет за сливен том1

  1. 1. 1
  2. 2. 2
  3. 3. 3
  4. 4. Посвещава на 130 години отучредяването на Сливенската община,просветното и музейно дело в града.2008Д-р Андон Бояджиев авторСоня Келеведжиева редакторАлександър Дойчинов художесдтвено оформление4
  5. 5. Д-р Андон Бояджиев БУДНА ПАМЕТ ЗА СЛИВЕН “Паметта е истинско чудо, един отобразите на безсмъртието. Първична връзка със земята ихората, живата вода на нашетосъзнание” Константин Константинов том I 5
  6. 6. В памет на тези , които са месъздали и изградили като личност!6
  7. 7. Един нов погледкъм сливенската история в“Будна памет за Сливен” доц. д-р Иван Русев В ръцете на читателя е една нова книга, посветена на историята на Сли- вен, която амбициозно (в добрия смисъл на думата!) и достатъчно крас-норечиво още със заглавието си провокира будната памет за града. И както вина-ги, когато заставаме пред новоиздадено историческо произведение си задавамеследните въпроси: “С какво тази книга надгражда вече познатото, вече добре из-вестното?”, “Какви са използваните в нея исторически извори и литература?”, “Кой енейният автор и от какви житейски и творчески позиции ни разказва за миналото?”,а следователно и: “Можем ли и доколко да му се доверим?”. Книгата на д-р Андон Бояджиев трябва да бъде отнесена към онези историко-краеведчески повествования, които се базират на спомени и наблюдения (авторо-ви и на други лица), но не пренебрегват и историческия документ, както и научно-интерпретираните в литературата тези. Българското краезнание има стари, възрожденски корени. Без да правим него-ва обзорна ретроспекция, не може да не споменем за книгата на Стефан Захариев“Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза”,издадена във Виена през далечната 1870 г., която благодарение на своето регио-нално историческо съдържание, се превръща в ценен пътеводител за апостолитеот Четвърти революционен окръг при подготовката на Априлското въстание презпролетта на 1876 г. - т.е. още в своя зародиш краезнанието доказва, че редом спознавателните, възпитателните и патриотичните, може да има и чисто практи-чески функции. Вероятно това е заложено в българския национален характер - даговорим за миналото, а да мислим за днешния и утрешния ден. Истински бум накраеведческа литература се забелязва веднага след Освобождението (1878 г.) ипродължава докъм 30-те години на XX в. През този интересен, динамичен и пъленс обрати период се появяват десетки поселищни истории, къде по-скромни катозамисъл и реализация, къде по-мащабни. Още тогава Сливен бързо намира мястосред “първенците” благодарение на своята тритомна история (Т.І, 1911; Т.ІІ, 1924;Т.ІІІ, 1929), някак скромно озаглавена от автора си д-р Симеон Табаков “Опит заистория...” и превърнала се в надеждно градиво, за всички ония, които вече повечеот век, любителски или професионално, се докосват до сливенската история. Понаучност и детайлност й съперничи единствено двутомната история на Габрово,дело на д-р Петър Цончев (Т.І, 1929; Т.IІ, 1934). Казвам “научност” и веднага правяуточнението, че и двамата споменати автори не са професионални историци (пър-вият е правист и дипломат, а вторият - лекар и учител), но брилянтно се справят спредизвикателствата на краеведческия жанр, от който видимо силно са изкушени. 7
  8. 8. Такива са и повечето от другите съставители на поселищни истории, отпечатанипрез периода - хора, съпреживели възрожденската епоха, свидетели на събития иголеми личности, за които ни разказват с патетика. Нова вълна на краеведческата литература започва от 60-те на отминалия XX в.насетне. Макар и затихващо, тя продължава и до днес. Този път в повечето случаитрудовете са колективно дело - дело на авторски екипи от професионални исто-рици; начело на екипа най-често се поканва някой титулуван професор или дориакадемик, за да “тежи” с титлата си; стилът е освободен от романтиката на пре-дходния период; засилва се стремежът към научност, постиган чрез изгражданена изложението въз основа на историческите документи. През втория период накраезнанието със свои писани (или пренаписани) истории се сдобиват Карлово,Габрово, Ямбол, Велико Търново, Плевен, Котел, а и много други селища; към неготрябва да отнесем и последните такива опити за академични колективни изданиякато историята на Хасково, или като все още незавършения проект за история наДимитровград. Има и един трети период в развитието на българското краезнание, който в по-следните 17-18 години съжителства с “академичния”. Той бе предопределен от ли-берализирането на книгоиздаването у нас и от желанието да се споделят с уви всепо-свиващата се читателска аудитория спомени и размисли за отминали събития.Въпреки, че не липсва скептицизъм у някои, трябва положително да се оцени поя-вата на такива книги, защото само написаното слово остава и върху него бъдещитепоколения ще градят своята историческа култура. В известен смисъл, последниятпериод напомня на първия - най-малкото, защото го повтаря по ентусиазма и почувството за мисия на авторите. “Будна памет за Сливен” може да се отнесе към качествените представителина последния период в развитието на българското краезнание. Тя добавя и нещоново в така очертания модел на своя жанр, като поне няколко са аргументите заедно подобно твърдение. И на първо място, естествено, това е изследваният обект - богатата сливен-ска история. Всеки град, всяко селище има своето интересно минало, но Сливен вмного отношения е оригинален и неповторим по своему. Книгата на д-р Бояджиевни разказва за периода от 30-те години на XX в. насам, но дотолкова, доколкотоедна от основните сюжетни линии в нея е историята на сливенските родове, топовествованието ни връща дори до началото на XIX в., до времето на Антон ИвановКамбуров и д-р Иван Селимински. За всичките тези повече от двеста години гра-дът “помни” много блясък и слава - национално-известни будители възрожденци,голям пазар и ежегоден панаир, много фабрики, а редом с това и обратите - изсел-ването през 1830 г., пожарът от края на Руско-турската война (1877-1878), фалитина фабрики след войните от второто десетилетие на XX в., национализацията. Тезисъбития под един или друг ъгъл присъстват в книгата, те са преживяни чрез сли-венската родова и “квартална” история. Авторът на няколко пъти сам отбелязва, че неговата книга не трябва да се8
  9. 9. възприема като научен исторически труд. Да, структурата е различна от тази наповечето академични поселищни истории, но “научност” в нея все пак съществуваи тя се постига най-вече с това, че е отдадено дължимото на изследователите насливенското минало. Още във въведението на книгата е направен обзор на сли-венската краеведческа историография и мемоаристика - нещо твърде коректно икрайно необходимо с оглед на това, че “сливенската” литература вече придоби вну-шителен обем и натрупа традиции. Впрочем научност се постига и с приложения вкрая на книгата “Книгопис”, откъдето става видна богата информационна база, накоято се опира “Будна памет за Сливен” - книги и статии; документални сборниции архивни пътеводители; множество са информаторите, разпитани и записани отавтора. Списъкът започва с представяне на “ведомствените” издания (Държавенархив, Исторически музей, Библиотека), а с това е засвидетелстван респект къмкултурните институции в града и към техния принос за изучаването и популяризи-рането на сливенското минало. Пак във въведението на книгата е направен кратък обзор на сливенската исто-рия - от “Родния град в древността” до “Сливен след XX в. и днес”. Това, само напръв поглед, отклонение е необходимо и то на практика разширява читателскиякръг, включвайки в него и младите, онези, които по-малко знаят за миналото насвоя град. Освен това, то подготвя за същинската част, където разказът отново е заистория, но е построен по друг начин. И именно в този друг начин се състои интересното и оригиналното на тази книга -сливенската история е проследена по квартали, улици, имена и родове. Паралелнои посредством подобен творчески метод на изложение са представени основнитеаспекти на градската история: стопански (пазара, дюкяните, фабриките, стопански-те дейци), институционален (кметството), културен (читалище, училища и учители,градска архитектура) и пр. Не едно и две български селища имат свои “родови”истории, но новото и различното в книгата на д-р Бояджиев, е че той я проследявапрез призмата на градоустройствения план. Подходът е актуален и своевременен!Събитията от последните 130 години нанасят чувствителни промени върху картатана града - изселването на турците по времето и след Руско-турската война (1877-1878) освобождава пространства в сегашния център на Сливен за разширяване набългарското население, а вече натрупаните средства покрай абаджийство и търго-вия правят този процес възможен и бърз; фабриките и възможностите за поминъкпривличат множество нови заселници след Освобождението (1878 г.); след бал-канските войни в града идват вълни от бежанци; през 40-те години го напускат ев-реите, тръгнали по посока към новосъздадения Израел; в периода на социализма“панелната” архитектура унищожи възрожденската и следосвобожденската - голя-мата жертва се оказва Клуцохор; в последните години централната част на Сливенстава все по-неузнаваема и коренно променя архитектурния си облик. Разбира се,никой не може да спре хода на промените, но поне може да се документира какво ебило, за да не се забравя миналото. Това именно прави д-р Андон Бояджиев, товаса неговите цели и стремежи и трябва да подчертаем, че ги постига! Защото градо- 9
  10. 10. устройствената история е неразривно свързана с родовата и личностната историяна едно селище, те са генетично и изначално вплетени. “Будна памет за Сливен” има и още едно голямо достойнство - богатия илю-стративен материал. Впрочем това се налага от авторовия метод на изложение- не може да разказваш за улици и квартали без да онагледиш разказа си! Но д-рБояджиев не просто запълва белите полета със снимки, а подхожда творчески къмтози компонент. Всяка глава започва с цветна скица, определяща мястото на съ-ответни квартал в чертите на града. Като основа е използван планът на Сливен,изготвен от Георги Гюлмезов през 1916 г. Освен това, поместени са множество ста-ри и съвременни снимки и скици, както и възстановки, направени чрез добритевъзможности на компютърната техника, по идеи и спомени на автора. Става думаза възстановки на вече несъществуващи, но с важно историческо значение обекти,както и на сцени, на които авторът е бил свидетел - поне за мен голям интерес пред-ставлява сцената на поставянето на статуята на Хаджи Димитър върху постаментана паметника в центъра на града през 1935 г. Представени са още в първоначалнияи в съвременния си вид черно-бели, цветни, дневни и нощни снимки и колажи. Със своя труд д-р Андон Бояджиев доказва, че “възрастта не е порок”, а златнокачество, което трябва да се използва. Това не е първият негов творчески про-ект - д-р Бояджиев е автор на книга за историята на сливенските зъболечители(2003 г.), на ръкопис за своите родове (потомък е на големите сливенски родовеБояджиеви и Чинтулови), на книга с есета в рими (2003 г.), изкушен е от дърворез-бата. Благодарение на вече шлифованото си перо, той пресъздава образи и сцени,запечатани като снимка в “будната му памет” от преди големите промени в града.Събрал е и е обработил огромен по обем материал - материал, който в скоро вре-ме, поради превратностите на нашето съвремие, може и да не оцелее, или поне нецелият! В този смисъл книгата придобива стойност и на оригинален справочник ипътеводител за миналото и настоящето на Сливен. А това е още едно доказател-ство, че българското краезнание е живо и че то не е загубило своите познавателни,възпитателни, патриотични и чисто практически функции. Както бе във времето наСтефан Захариев... И така, читателят има всички основания да очаква увлекателни мигове с “Буднапамет за Сливен”. Искрено му ги желая!10
  11. 11. С ГРИЖАЗА БУДНАТА ПАМЕТНА СЛИВНАЛИИ Соня Келеведжиева В секи град има своята история, писана през вековете от дедите. Всеки град има своята памет и, дай - боже, бъдеще, осмислено чрез нея - па-метта за род и Отечество. Така е и с нашия роден Сливен. Някогашните люде награда под Сините камъни с перо и четка, с ятаган и пушка, с цигулка и песен, саписали със сърцата и кръвта си летописите на възрожденския ни град. И гнездотона 100-те войводи днес има своите исторически върхове, благодарение на лично-сти като Хаджи Димитър, Панайот Хитов и десетките като тях горди мъже, хора начестта, чертали с огън и меч пътеките за Новото време за България. Градът ни имасвоите висини, благодарение и на личности като даскал Добри Чинтулов, Сава До-броплодни, като д-р Иван Селимински, Симеон Табаков и още десетки, създателина традиции, възрожденци по дух, та да стигнем до съвременните родолюбци катоЦончо Родев, издигнал литературен паметник на Сливен с трилогията си “Тътени”,“Бурята” и “И стана ден”. По един или друг начин, всеки според възможностите си,е отдал частица от себе си, за да пребъде градът ни с историята си в летописитена българското време, за да бъде продължено делото Паисиево - с дух и словонародът да гради самосъзнание и самочувствие. Днес повече от всякога, във време на крушене на идеали и ценности, сливна-лии имат нужда от едно Ново възраждане. Не са малко тези, които ратуват за него,както и тези, които го очакват повече от всякога да се случи точно сега, когатоматериалното има превес над духовното. Затова, колкото и да е тъжен делникътни, мнозина от нас търсят упование в корените, в миналото и патриархалната мукрасота, за да съхраним себе си днес, за да пребъдат децата и градът ни утре. Прозрял тази истина, д-р Андон Бояджиев години вече извършва успешна из-следователска работа по една голяма тема- нека я наречем “Миналото на Сли-вен и възможността чрез него да чертаем пътеки за бъдещето”. Факт е книгата му“Сливенските зъболечители”, а ето сега ни поднася новия си труд “Будна памет заСливен”, с който продължава линията на творческия си замисъл - да обърне погледкъм далечното Някога, да открие в него стойности, които с любов да предаде наонези, които милеят за бащиното гнездо и копнеят да го съхранят през годините. Трябва да си родолюбец, човек с будна съвест и търсещ дух, за да намеришсили да вдъхновиш перото си и да дадеш образ на преживяното. Нужна е всеот-дайност и постоянство в работата, търпение, а и гореща любов и уважение към ко-рените, за да събереш в едно цяло исторически факти, официални справки, писмаи документи, спомени, митове и легенди, песни и стихове за родния град и да гиподнесеш на любознателния читател, жадуващ срещи с живото минало. А авторът 11
  12. 12. на тази книга притежава всичко това, щом държим томчето в ръцете си. Книгата на д-р Андон Бояджиев е калейдоскопична, енциклопедична е по свояхарактер. Основана и изградена на документална основа, тя обаче не е летопис вчистата му форма, нито е чиста история. Близка до мемоаристиката, но с краев-едски черти е творбата му. Книгата дава генеалогични познания и такива, свърза-ни с етнографията, ономастиката, историята, културологията и т.н., което засилвапознавателната й стойност. Многообхватна по характер и тематика, тя създавапанорама на живота в някогашния ни възрожденски град. Сложен и комплексене авторовият подход - разнородни компоненти, обединени в единно цяло, целе-насочено и дълбоко осмислено, подчинено на основната идея. Книгата обхващаголям период от време - от 30-те години на XX век, та до днес. Повествователнаталиния ни връща дори до началото на XIX век (времето на Антон Иванов (Камбуров)и д-р Иван Селимински). Авторът следва принципите на обективност при издир-ването, събирането на документите. В тъканта на книгата се преплитат авторовиспомени, впечаления на хора, битували в описвания времеви поток, както и таки-ва наши съвременници, подпомагали автора за творческото му дело. Различнитеизвори на генеалогичната информация са обогатили съдържанието, дават ценнафактологична информация за миналото на родовете и на самия Сливен. Подходъте ретроспективен, но с препратки към съвременността, което прави книгата акту-ална и значима. На отделни места сухата фактологичност е освежена с авторовикоментари, философски разсъждения и обобщения. Такива са страниците напр. заизселването на сливналии през 1830 година, пожарът от края на Руско-турскатавойна (1877-1878), факти, свързани с фалити на фабрики след войните от второтодесетилетие на XX век, национализацията и т.н. Някои от събитията, описани от автора, звучат почти анекдотично (напр., кога-то говори за хигиенните навици на сливналии), а това създава една особена ат-мосфера, която примамва читателя да премине “пътуването” във времето назадпочти неусетно. Изграден е мащабен образ на Сливен. Като във фокус стариятград е “уловил” умовете и сърцата на хората си. “Виждаме” и “чуваме” гласовете набезстрашни сливналии да зоват за борба. Докосваме се до света на някогашнитеистински патриоти, за които любовта към Отечеството е мерило за българщина,достойнство, чест; оживяват будители, възрожденци - личности, с които можем дасе съизмерваме днес. “Гледаме” чрез “виртуалната” авторова камера как се раждат сливенските све-тини, символи на българщина. Откриваме непознати истини (или малко познати)за кметове, читалищни дейци, писатели, музиканти, обикновени граждани. Възкре-сени за живот са улички, площади, църкви и градини, пазари, дюкяни, митрополияи митрополити, кметство и общинари, читалища, училища и учители, паметници,архитектурни ценности и т.н. Те са част от т. нар. историко - документален пластв книгата, но са представени чрез сливенските родове, мястото им в битието награда, чрез градските истории за тях, легендите и песните. Книгата е цветен ка-лейдоскоп, чрез който оживяват някогашните “герои” (в пряк и преносен смисъл) на12
  13. 13. стария ни град и техните наследници. Житейските им истории са пречупени презавторовия поглед и светогледа му. Из сокаците “надничат” усмихнати и доволни оттруда си българи. “Намигат” от страниците на книгата шегаджии и ни помагат дапрозрем истината, че виталното българско жизнелюбие се корени в смеха и добра-та дума, в приятелството и съприкосновението с природата, с Балкана. От фурнитена старите майстори дъхти на милинки и гювеч, разнася се аромата на топъл хляби семки. “Чуваме” гласове на занаятчии и дюкянджии, на търговци и купувачи. Сви-детели сме на любовни драми, на приключения и авантюри. Създадена е пъстра иколоритна картина, в която водовъртежът на времето е завъртял стотици човешкисветове. А градът, Сливен, е многозначен образ - превърнат е едновременно в живгерой на книгата, в богат фон на преживявания, в него се събират всички друмищана синовете и дъщерите му. Всеки един от “героите” на книгата има своя съдба, своя житейска участ, ноавторът е успял от частните портрети и скици за отделни личности да изгради об-общена представа за сливналията - горд българин, мечтател и поет, романтик иборец за новото, с философско, психологическо и социологическо осмисляне начовешкото битие. При това социологическото не е откъснато от народопсихологи-ята, а е в пряка връзка с нея. Макар “Будна памет за Сливен” да клони към документално-историческите икраеведческите съчинения, в нея има чисто белетристични моменти и философскиразсъждения. На отделни места художественото надделява над сухото излаганена факти. Има и такива, в които поетът надмогва прозаика в автора на тази книга.В някои страници есеистичното интерпретиране се преборва с шаблонно - сухотокатегоризиране на явления и факти от живота на стария Сливен. Точно в тях проли-чава изостреното чувство за съвременност, будното му и темпераментно творческосъзнание. Най - сетне д-р Бояджиев гледа на някогашен Сливен с очите на влюбен.Основание за тази констатация ми дава не само фактът, че изследователят наричаграда “моят Сливен”, че не крие своето вълнение, живописвайки го, а и нещо дру-го - Бояджиев влага душата си в своето дело, за да ни дари чрез миналото вяра илюбов, надежда за идващото. А ако си съградил нещо с любов - тухла подир тухла,ако си утвърдил по свой начин ценностите, ако си намерил почва, върху която дасъградиш своя храм на етичност и красота, то, без съмнение, ще покориш сърцатана читателите си, ще оставиш диря след себе си. А авторът на тази книга е успялв това си начинание. Дано има куража и силата със същия патриотичен патос да продължи работатаси, за да ни представи и втората част на книгата, която, вярвам, читателят ще по-желае, щом веднъж се е потопил в света на достолепния ни град чрез “Будна паметза Сливен”. А това ще бъде неговият принос за съхраняване историята на роднияград. 13
  14. 14. ВЪВЕДЕНИЕ В сяко тупащо сливенско сърце и жизнено дихание е заключено в своята свещена и спасителна тайна, в отрязъка от безсъзнанието преди първиякрясък до крайното бездихание‚ наречен усвоено битие. А то не позволява да изби-раш нито рода и родителите си‚ нито родния град. Тази тайна се превръща в любопитно и страхливо докосване до света. До чис-тотата на родния животворен сливенски въздух и топлината на бащината стряха.То се изживява в изстрадалата Сизифова болезненост на живота. В лъкатушенетокъм пречиства-щата Голгота със светлите очи на предците. Сглобявайки разхвърляните във водовъртежа на времето и лабиринта на ге-нетичната мозайка и характера отломки от духовни знания‚ сливналията иска да гиобедини и подреди в полезно равновесие и хармония. Ако това се получи, той ста-ва създател на творчески живот и възпитател не само на собственните си желанияи страсти‚ но и на тези‚ които искат да ги обичаш‚ както те обичат и те. Тази психологично-аналитична и духовна дисекция започва още от детство-то със спомени‚ които светят с незабравима и съкровена непорочност. Продъл-жават с натрупване на познания‚ култура‚ опит и духовно възмогване на учени-ческите‚ юношеските и младежки сезони на съзряването. Натрупват богатствотопри отглеждане на личността в златното време на зрелостта, с призванието запредприемчивост‚ професионално изграждане и утвърждаване‚ с признанието наобществото и хората, с удовлетворението‚ че можеш пълноценно да им служиш‚ даси им полезен, както и с творческата радост от плодовете на едно осъзнато житие весента, с критичната проверка на изминалите години, с благородното спокойствиеи трогателната отдаденост на един все още съществуващ, съзидателен катарзис. Докато бъдем заедно в заслужилото за перо мое настояще и минало, аз щеразмишлявам и разказвам за романтиката на стария град. За събития и човешкисъдби‚ възкресени в една нова действителност. Те се преплитат и лутат в потай-ните импулси и пориви на обич‚ омраза и ревност. Във венцехвалебни възторзиот красотата и хармонията. Във влажно-лепкавите усои на грозотата и грубостта‚на непочтенността и предателството. Във възможностите на себеотрицателна мъ-жественност на силата‚ творчеството и съзиданието‚ но и в гърчовете на слабосттаи некадърността. И аз тръгвам в лабиринтите на спомените с цел да се вместя в проблемите иразмислите на моето поколение, в моето време. За това не ми липсват съвест‚ нито,надявам се, и свят дух - като устойчивост пред изкушението‚ като самоконтрол испособност да се изпита и вина. Като изповедна искреност във внушенията‚ когатосе търсят нравствени и интелектуални ценности за полезност и поука. Ценности‚красили духовния свят на личността в свойството й на морално преобразуващасила. Смятам‚ че няма да ми изневери и способността да упражнявам словото като14
  15. 15. дух на битието. Спонтанно появилото се желание за проникване в съдбата на града и неговитеобитатели е стимулирано от някакво астрологично предизвикателство на едно за-кономерно или преродено житие‚ заключено в тайните на зодията “Скорпион”. Бродейки из улици‚ площади‚ градини, из кривите сокаци на Сливен и неговиясъвременен архитектурно-благоустройствен пейзаж‚ във взора ми идват картиниот впечатления и изживявания в безвъзвратно губещия се колорит от панораматана родния град. И ето, аз снимам с виртуалната камера на интелекта и паметта по сливенски-те патриархални и забравени друми. Гледам не с механично-елекронното око намодерната техника. Гледам не само със спомени от несъществуващия вече старград. Гледам с духовното прозрение в сливенските светини‚ забравени от време-то‚но обвеяни от любов‚ обич‚ аналитична познавателност и поука. Това са кадри застаринния сливенски бит‚ белязан от професионална предприемчивост. Дюкянитес предпазните дървени кепенци‚ проверявани от пазавантите‚ палещи осветител-ните газови фенери през нощите. Това са пълните с глъчка чаршии‚ приказнитедворове с вади и ухаещи цветни градини... Това са най-вече лъчезарните‚ досто-лепни и незабравими персони на градския еснаф‚ на интелектуалния и артистиченсвят и на културния живот по онова време. Това са църквите с резбовани олтари итради-циите‚ както и трудовите ритуали по прибиране плодовете на труда. На места може би ще кажете: какво ме интересува мен този или онзи персонажв тези писания? Но зад всеки човек стои една съдба‚ една карма. Животът е из-пъстрен с някакво индивидуално откровение в неговите неволи‚ спадове и върховеи има невидимо активно присъствие. Нима няма полезна грижовност‚ отговорност и любов в приведената над нощ-вите стопанка, омесваща и изпичаща топлите самуни хляб? А в тежкия труд заотглеждане на домашния добитък‚ като средство за стопанска сигурност и за из-хранването на челядта? Нима няма нравствено-патриархален потенциал‚ осигуряващ уюта в дома‚ ко-гато, приседнали на каменните седалки пред протките (вратите)‚ отрудени женицисъс закачени на кръста пъстри хурки прилежно и с майсторство изтеглят вълнени-те кадели в прежди? А колко по-ценно е‚ когато, влезли в тъкачния домашен стан, схудожественно-естетичен усет и вещина ги превръщат в черги‚ завивки и китеници‚за да красят домовете и завиват деца и внуци. Нима не заслужава внимание тайнството за продължаване на рода‚ когато кря-съкът на новороденото задължава с радост и тежък, себеотдаен труд да се отгледаедин нов живот‚ от който да се създаде пълноценна и възпитана личност. Нима не е подвиг‚ когато с предприемчивост и находчивост задвижваш коле-лото на занаятчийско‚ строително‚ интелектуално-духовно и семейно‚ както и об-щественно добруване и благословена благодат. Нима няма някакво споделящо и помагащо, мистично проникване в нерадост-ната съдба на болни и сакати‚ изкупващи съзнателни и необмислени грехове. 15
  16. 16. Нима не е трогателно в съзнанието ни да прозират добродетелите на дарител-ството и взаимопомощта‚ когато приятелите се събирали, за да построят дом намладоженци? Когато комшулукът реализирал ценностите на сътрудничество - отдребните до големите услуги, от даването на сол, олио и кибрит до заемането напари само с едно ръкостискане на четири очи‚ които ще се връщат на време. В търсене на съвети при критични житейски ситуации и благотворителност залечение‚ както и за лични и обществени нужди. Редно ли е ние, сливналиите, да бъдем безучастни към съдбите на нашитедуховни титани на словото и перото. На писатели‚ поети‚ певци‚ музиканти‚ на ху-дожници‚ архитекти и строители. На дейци на читалищното дело и просветата‚ научители и общественници. На радетелите за църковна и политическа свобода, нарелигиозно-християнските пастири на миряните. На възрожденци и будители занационално-патриотично осъзнаване на народа. На безстрашните воини‚ покрилисъс слава борбите за независимост и обединение на отечеството. Натискайки пуска на тази неподражаема и неповторима лична камера, искам даспра вниманието на обичащия Сливен читател да търси истините за непознатото впаметта на миналото‚ с което да обясни настоящето и прогнозира бъдещето. Тази книга не е научен исторически труд. Тя е любопитно повествование‚ осно-вано на лични спомени и изживявания. На използване на официални и доброволниинформации от институти и представители на известни сливенски родове и лич-ности. На исторически ретроспекции‚ почерпани от научни публикации‚ вестниции списания. Това е книга‚ отразяваща понякога лични приумици и вероятности насъбития‚ освежени с разкази‚ анекдоти‚ езиково-жаргонни импровизации и скан-дално-сензационни авантюри и приключения. За системно навлизане и по-лесно запознаване с материала‚ книгата ще излезев два тома. Натрупаните впечатления ще бъдат разгледани по квартали и улицисъс стари и настоящи имена. Първият том ни запознава със северната част награда‚ а вторият ще ни развежда в южната му половина. Моля, изострете поглед пред любопитните картини на моята виртуална камераи приложения снимков материал, за да събудите и превърнете в една нова вашадействителност паметта за любимия ни град.16
  17. 17. I. РОДНОТО МЯСТО“Ако искаме да знаем какви са билинашите деди‚ трябва да изучимминалото на нашия град.”(Из позива на комисията за написва-не “История на гр. Сливен от 1912 год.”) 17
  18. 18. МОЯТ ГРАД посветено на родовата среща на сливенци Родих се‚ израснах и живея в Сливен, човече‚ а ти познаваш ли пътя през годините на стария град‚ когато вяра и народна любов в кръвта ни потече и възпита‚ възроди и кали народа ни млад! Знаеш ли вехтите войводи страховити‚ до бесилото прозрели най-чистите друми‚ за себеотдайните мъдри творци плодовити знания и култура градили с огнени думи? Бил ли си на гордия Балкан в прегръдката‚ на дивните хайдушки Сини камъни в сърцето? Усетил ли си от сиянието и красотата им тръпката‚ когато вечер звезди заблестят по небето! Обречен ли си в заветите на среща тайна в съзъклятие на комити и бореца - монах‚ където скрито се ковеше свобода омайна‚ в сърца заключена от неверие и робски страх!18
  19. 19. Тя светна и градът угнетен осъмна окъпан‚събуден и стоплен с лъчите на слънце свободно.А предците‚ събирали сили от залъка скътан‚не жалеха сили‚ градът им да заеме място достойно!Те сътвориха фабрики и изкусни занаятис творчество и дързост‚ животът да стане заможен.С училища‚ читалища и изкуство направиха богатисливенци‚ а трудът им в духовност заложен!Те даваха щедро енергия и здраве за съзиданиеи историята възвеличи тяхното скромно житие‚но нови времена отключиха двери на страданиеи лъжи‚ измами и мъки отредиха им трудно битие!В твърдината на Сливен‚ съгражданино‚ живеем!Нека борчески пресътворим славата на нашия град!В плодната нива с възрожденска воля да посеемвяра‚ труд и отговорност в потомъка млад! А. Бояджиев 19
  20. 20. С ОБИЧ И ВЪЛНУВАЩО ВДЪХНОВЕНИЕ Р одният край‚ родното място‚ със своите обитатели‚ дадености‚ народоп- сихология‚ национален характер и международно признание са част отсветините на търсещата същността си личност. Заедно с това вглеждането в родаи потеклото‚ в миналото‚ природата‚ хората‚ езика‚ обичаите‚ поверията‚ фолклора‚както и принадлежността към Родината подтиква личността да търси обяснение засебе си. Да изясни смисъла на появата и изчезването си‚ загадката на съществува-нето и опита‚ за да се добави нещо към творческия живот на предците. Родното огнище е съвестна самооценка на грижливо съзнание за поведение‚действие и буден дух за честно самопознание. Съдбовно‚ независимо от волятапредопределение на битието. Но и пречистване‚ чрез преоценка на историята‚ кое-то значи да изплачем болката от падението‚ престъплението и наказанието. Да седомогнем до детския наивитет и окъпем в душевна чистота. Сливналията е твърд и силен като Сините камъни и вихрите на боазите в не-укротимия си дух и устойчивост към неправдите. Той е нежен като ромона и све-жестта на вадите‚ минаващи и освежаващи красотата на градините и дворовете.Той отваря сърце за помощ към ближните. Сливенската земя‚ която ни е кърмила и отдавала животворни сокове‚ ни е дарила ис мъдрост и благонадежност, и с вяра и любов - вечните добродетели на житието. Родният град е минало‚ което търсим и тачим. Настояще‚ в което ратуваме запо-благонравен и задоволен жизнен стандарт. Същевременно обаче и критикува-ме‚ негодуваме и търсим вини. В него градим бъдещето‚ от което очакваме много.Готови сме да отдадем сили и жертви‚ за да осъзнаем същността си като достойниграждани на България и Европа.ОЗАРЕНИ ОТ ПАИСИЕВСКИ ДУХ ИС БЛАГОДАРНОСТ В този смисъл блестят имената на много заслужили поети‚ писатели и кра- еведи‚ възторгнати и изпълнени с любов към родния кът. Те са отдавалиобич‚ талант‚ знания и постоянство‚ за да не се чувстваме самотни в паметта заграда ни. А да сме потомци на Хаджи Димитър‚ Панайот Хитов‚ Добри Чинтулов истоте войводи‚ на видни общественици‚ дейци на просветата‚ изкуството и култу-рата - това задължава. Като че ли един от най-заслужилите в това начинание е историографът-краеведот семейството на хаджи Киро Табака - д-р Симеон Табаков‚ който развива най-до-брите традиции на българските поселищни проучвания. Той е роден в града под Сините камъни според едни - през 1880‚ а според дру-ги - през 1882 година. Неговият неповторим труд “Опит за история на гр. Сливен”‚20
  21. 21. настолна книга за всеки сливналия, сепоявява по повод желанието на сли-венци‚ живущи в София и организиранипрез 1903 г. в Сливенска дружба, да уч-редят комитет и фонд за реализиранена тази инициатива. Първият том изли-за през 1911 г.‚ вторият - през 1924 г. атретият - през 1929 г. Авторът успявада свърже историята на града с тази наБългария и Балканския полуостров и скръстосващите се тук съдби на народи-те от Европа и Азия. Всичко това е ясноозарено от Паисиевия дух на страстна Трудове на сливенски авторилюбов към Отечеството‚ завещана отбаща му в неговите летописи за възкресяване романтиката и духовното богатствона родния град. Този възрожденски дух се пренася в юбилейния сборник на народно читали-ще “Зора” - Сливен‚ издаден през 1910 г., във връзка с 50-годишнината му‚ чрез15 изтъкнати автори-общественици. Прониква в юбилейната книга на храм “СветиДимитър” от 1931 г.‚ написана от учителя Атанас Николов и в юбилейния сборник нагимназия “Добри Чинтулов” през 1934 г., излязъл във връзка с 55 години от основа-ването й. Продължава да облива страниците на сборника “Той не умира - Сливенна безсмъртните си синове”, издаден през 1935 г. във връзка с тържествата по от-криване и освещаване паметника на Хаджи Димитър, с редактор Иван Д. Стойнови статии на още 35 изтъкнати сливенски автори. С богатия си художествен стил‚ с поетичната красота на словото и актуалност- 21
  22. 22. та на събития и герои се извисява епохалният труд “Път през годините” на нашиясъгражданин Константин Константинов‚ носител на наградата “Добри Чинтулов” за1967 г. Първа и втора част на тази забележителна книга излизат през 1960 и 1961 г.‚втората - през 1962 г. и общо издание - през 1966 г. Този дух захранва мислите и творбите на писателя Йордан Василев - Богдар‚между които “Незабравими и драги” (1943 г.)‚ “Хаджи Димитър” (1968 г.)‚ “Стариятград” (1970 г.)‚ “Панайот Хитов” (1971 г.)‚ “Живели са някога” (1972 г.) и др. В 1993г. синът му д-р Веселин Василев издава “Старият град”. Той, заедно с дъщеря сиЩилияна Василева‚ известна журналистка‚ редактор на в. “Сливен”, публикуват пе-риодично репортажи и очерци за хората и събитията в нашия град. Незабравими са спомените на художника Русчо Симеонов‚ част от които са из-дадени през 2000 г. в сборника “Течаха бистри вади и се виеха орли”. Там с езикана сърцевед‚ а и с четката на художник‚ той се прекланя пред природните хубости исподеля с любов‚ художествен усет и незлобив хумор всичко сливенско. В това муприглася днес неговият син‚ художникът и писателят Апостол Русчев. През 1962 г. излиза книгата на Атанас Славов - носител на наградата “ДобриЧинтулов” за 1992 г.‚ “Бащино огнище”‚ последвана от други негови творби и публи-кации в периодичния печат. От потомците на Султановия род принос към отразяването на сливенския об-ществен и културен пейзаж има писателят Стефан С. Султанов‚ дългогодишенучител и директор на II-ро основно училище. Издава книги с историческо и рево-люционно съдържание‚ между които “Луди глави” (1942 г.). Главен редактор е насъществувалия 14 години детско-юношеския вестник “Изгрев”. Сътрудник е на де-сетки местни и национални вестници и списния. Пише очерци и статии за ДобриЧинтулов и други възрожденци‚ разкази за сливенски събития и паметници. Не по-малко заслужил в това отношение е синът на неговия братовчед - Нико-лай Султанов‚ почетен гражданин на Сливен. Той е известен скулптор. А със своятакнига “Днес за вчера”‚ издадена през 1997 г., ни запознава в оригинален стил с миналия Сливен и хората му. В хронологията на времето се появи една забележителна и епохална трило- гия на писателя Цончо Родев‚ носител на наградите “Д-р Иван Селимински” за 1995 г. и “Добри Чинтулов” за 1998 г. Той не е сливенец‚ но неговата съдба и съвест‚ не- говият талант‚ неговата пристрастеност и същност на патриот и родолюбец ни раз- търсват в тревожните тътени от ярема на турските поробители по сливенската ка- саба. Грабват ни вихрите на сливенската‚ опушена от барут буря в борбата с отоман- ските разбойнически банди на кърджалии‚Трудове на сливенски автори22
  23. 23. даалии‚ капасъзи. След Априлското въстание и Освободителната война той ни от-крива новата виделина над Българско и над сливенския хоризонт‚ където светлеятобрази на заслужили хора и събития от по-нови времена. Това са трите тома наавтора‚ с които той се определя като сливенец: “Тътени” (1980 г.)‚ “Бурята” (1986 г.)и “И стана ден” (1998 г.). През 1996 г. излиза монографията на доц. д-р Иван Русев “Фирми и манифакту-ри в Сливенско-Котленския район през Възръждането”. Там се разглеждат стопан-ското развитие на търговията‚ създаването на лихварско-кредитни и акционернидружества в града и региона. Авторът е носител на наградата “Д-р Иван Селимин-ски” за 1999 г. В закачливо-хумористичната книжка “Картинки от недалечното минало на Сли-вен”‚ излязла в две издания през 1988 г., както и в неиздадените автобиографичниспомени на инж. Никола Шишеджиев, се домогваме до интересни случки и неиз-вестни събития и факти за неговото време. Той е носител на наградата “Д-р ИванСелимински” за 1994 г. Съпричастността и обичта на поетесата Надя Неделина към родния град сеизразява в нейното бликащо като вулкан творчество. През 1999 г. излиза нейнатакнига “Така видях Сливен, когато бях дете”. Перото на Желяз Кондев в книгата “Под небето на Сините камъни”‚ издаденапрез 1988 (2000 г. - второ изд.), разказва за живота на основоположника на сливен-ската текстилна промишленост Добри Желязков. Романизирано жизнеописание наДобри Чинтулов той прави в книгата си “Пред изгрев”‚ издадена през 2000 г. Георги Симеонов Козаров‚ един от представителите на известния сливенскирод, кмет на Сливен през 1935-1936 г.‚ започва изследвания за родоначалника натекстила в родния град още през 1903 г. Те се увенчават с успех през 1934 г., когатоизлиза книгата му “Добри Желязков - Фабрикаджията”‚ преиздадена през 2000 г. от 23
  24. 24. юбилеен организационен комитет по случай 200 години от рождението на първиясливенски индустриалец. Атанас Илиев‚ който често можеше да бъде забелязан около Стария бряст‚ нас-коро починал, ни поднесе интересно описание на центъра на града в книгата си“Край Стария бряст”‚ извадки от неиздадения труд “Сливен след 1925 г.” Краеведът Борис Симидчиев‚ носител на наградата “Д-р Иван Селимински” за2002 г.‚ в издадената през същата година книга “Имена които да помним” призовавапаметта ни за изтъкнати сливенски възрожденци‚ учени‚ лекари‚ общественици‚архитекти‚ хора на изкуството и военни. Този достоен сливенец‚ почетен гражда-нин на града, е известен с очерците‚ статиите и публикациите си от злободневниясливенски периодичен печат. Няма да отминем и трите книжки на музиканта-общественик и почетен граж-данин на Сливен Драгомир Евров: “Времена и хора”‚ “Спомени” и “Още спомени”‚издадени между 2001 и 2004 година. Мемоарите “Видяното” на писателя Йордан Янков го правят носител на награ-дата “Добри Чинтулов” за 2003 г. През 2004 г. излиза книжката “Сливенски легенди” (преписи от стар ръкопис)на сливенеца Коста Д. Джелебов - архитект‚ поет и писател, живеещ в София. Тойе правнук на Стефан Серткостов‚ знаменосец на четата на Стоил войвода. Инте-ресните сведения Коста Джелебов е почерпил от старинни книжа, писани още през1812 г, намерени в ръждясала кутия на потайно място в старата им къща. В книгата “Доколкото знаем за тях” историкът Иван Иванов и бившата служи-телка в Държавния архив Цвета Башева ни запознават със заслужили сливенци,получили образованието си в сливенската гимназия “Добри Чинтулов”. Книгата еиздадена през 2005 г. и следва нейното продължение. Радой Ралин‚ носител на Чинтуловата наградата за 1993 г., стои на пиедесталана сливенските писатели‚ сатирици и общественици със своята гражданска пози-ция и нравствено верую. Любовта и принадлежността към родния град с не по-малка страст и интерес доминират в творчеството на поетите и писателите‚ чувстващи се сливна- лии. Носители на наградата “Добри Чинтулов” от тях са: Елисавета Багря- на (1968 г.), Георги Джагаров (1969 г.), Дамян Дамянов (1975 г.), Надя Неде- лина (2002 г.) и Станка Пенчева (1996 г.), която чувства нуждата да сподели със сливенци своите спомени в още неизлязлата си книга “Моят някога- шен Сливен”. Забележителна е отпечатанататрудове на сливенски автори през 2004 г. от името на Регио-24
  25. 25. налния исторически музей луксозна книга “Възраждането” с автори Мария Кироваи Росица Георгиева. Като приемници на историографа-краевед Васил Дечев‚ по-лезни са техните многобройни изследвания и публикации от миналото на нашияград. Васил Дечев и д-р Владимир Демирев‚ носители на наградата “Д-р Иван Се-лимински” за 2003 г., осветлиха историческата памет за града в книгата “Другиятград”‚ излязла през същата година. Бившият директор на Сливенската мъжка гимназия Георги Колев, в навечери-ето на 2006 г. издаде книгата “Жива памет”. Заедно с излезли преди това очерци‚разкази и есета‚ той влива минало и съвремие в душата на Сливен. Критично перо забива в съвременните метаморфози на прехода учителят, об-щественикът и писателят Димитър Шиваров. Той прави романизиран анализ начовешкия живот в трилогията “Времена и пари”, първата част на която се появипрез 2003 г. В културно-обществения живот на града през годините все още витае духът научителя-музикант Мишо Тодоров. Не можем да не оценим и приноса на архитектката Рашел Ангелова за проуч-ване на възрожденското сливенско сградостроителство. Значими са заслугите на фотограф-художниците Светозара Курдова и СтефанСтефанов‚ лауреати на наградата “Д-р Иван Селемински” за 1996 г.‚ за публикаци-ите им в областта на фотографията‚ отразяваща града ни. Голяма е ролята на редакторите и гилдията на сливенските журналисти в от-разяването на исторически и злободневни събития в хронологията на града. Меж-ду тях се откроява Георги Арнаудов, носител на наградата “Д-р Иван Селимински”за 1992 г. Адвокат‚ съдия и кмет на града през 1941-1942 г. Дългогодишен главенредактор на в. “Изток”‚ оставил след себе си обемен и съдържателен личен фондв Държавния архив. Не по-малки са заслугите и на излизащите през годините и до днес вестниции списания. Полезни са публикациите на историка Кирил Сивов‚ на писателите Сава Пеев‚Николай Домусчиев‚ Павел Веснаков, Константин Шарков, монографичните книгиза “чедата” на сливенския Балкан на Соня Келеведжиева‚ бивш председател наКлуба на дейците на културата‚ на Атанас Цонков, Петър Добрев и др., на литера-турните им трудове в областта на сливенската възрожденска и културна тради-ция. На директора на Историческия музей Георги Кюпчуков за неговите проучва-ния в областта на музейното дело на Сливен. На Държавния архив и библиотекитев града‚ които със своите ръководители и служители допринасят за домогване доисторическите истини. В този смисъл не без значение са и издадените “Туристическия пътеводител”на Георги Гюлмезов и Юбилейната книга по повод 50 години от освобождението награда. Свой принос имат и родословията на известни сливенски фамилии, както испециализираните книги в областта на икономиката‚ занаятчийството‚ текстилно- 25
  26. 26. то производство‚ училищното и здравно дело‚ културата и изкуството. Нека споменем и родолюбивата публицистична дейност на почетния председа-тел на Сдружение “Мати Болгария” Ана Гюзелева и настоящия председател КетиПирдопска‚ както и на членовете и сътрудниците на родолюбивото движение. Останаха неспоменати може би още много сливналии‚ обвеяни от любовта къмродния град‚ защитили в миналото и днес прозвището “аристократи по дух” съсспособността си да му служат чрез мисъл‚ перо и съпричастност. Моля да ме из-винят‚ ако несъзнателно съм пропуснал имената им. Сливенската общественносттрябва да бъде благодарна за славословието им, за опита им да доизградят с кни-гите си образа на Сливен и неговите хора. Нека с интерес и признание към трудаим да отдадем заслуженото и личното ни уважение към тях‚ защото всеки живеетолкова‚ колкото помнят името му. Нека не забравяме историята‚ която не се пов-таря с поуките за бъдещето. След тази необходима хронологическа справка за авторите‚ които вдигат заве-сата на забравата и запълват някои празни полета от миналото‚ искам да се прене-сем в по-далечните епохи‚ в които се е зародил и развивал родният град.РОДНИЯТ ГРАДВ ДРЕВНОСТТА Н аложително е да споменем няколко думи за географското му разполо- жение с изчезнали морета‚ планински вериги‚ хълмове‚ Сините камъни‚полета‚ проходи и древни заселища, както и да проследим историята му от прединовата ера до образуването на българската държава по земите на древна Тракия.Необходимо е да коментираме етническите сблъсъци и набези на перси и македон-ци‚ на траки‚ римляни и гали (келти)‚ на бастарни и тевтони (готи)‚ на елини и скити(славянски заселници), последвалото велико преселение на татаро-монголски итюркски племена‚ като хуни‚ прабългари‚ авари‚ печенеги‚ кумани‚ маджари‚ турции др. В своето многовековно съществуване Сливен е изживял много сътресения ипромени‚ падения и величие като древен административен‚ религиозен‚ търговски,културен, по-късно и промишлен център. Селището намира своето място в трудовете на редица арабски‚ византийски‚турски‚ френски‚ английски‚ немски‚ австрийски и руски пътешественици и изследо-ватели‚ особено след ХV век. В този низ стоят имената на арабина Идриси‚ роденв 1099 г.‚ който през 1153 година описва за първи път града. Следват го турците х.Калфа‚ Евлия Челеби‚ французите Ами Буе, барон Бово‚ д-р С. Поайе‚ поручика отДибичовата армия Енехолм‚ германците Молтке и Хохщетер‚ руснакът ВладимирДал‚ чехите Иречек и братя Шкорпил‚ австриецът Феликс Каниц‚ туркологът - исто-рик на Османската държава Йозеф фон Хамер и др. В оставената информация всеки от тях се опитва да прозре загадката около26
  27. 27. името на нашия град.Последователно се съ-общава за римското имеКаструм‚ варваро-рим-ското Савулен - Каналин(доста дискутабилниимена) и византийско-то Сидира. За пръв пътИдриси през 1153 г. оп-ределя названието му‚което във времето вари-ра като Стлифанос и Ист- Каменен надпис, датиращ от началото на III век, откритлофанос‚ като Селимния‚ при разкопки през 1982 г. на стара крепост, разположена вСелимно‚ Стливнос дока- местността Хисарлъка. В превод от старогръцки той гласи: “Нато се стигне до Сливне всевслушващия се Зевс Оконенски Юлия Марция и нейният съпруг Аврелий Теопомп, градски съветник, поставиха с благодарности днешното Сливен. От (този паметник) в тържището Туида”тази славянска дума‚ скорен от глагола сливам‚ защото тук се сливат три реки‚ произлиза наименовани-ето на нашето родно място. От този корен носи името си Хаджи Йордан Христов‚който впоследствие започва да се нарича д-р Иван Селимински. По археологически данни може да се предполага‚ че по сливенските земи, отнай-древни времена до образуването на българската държава, е съществувалотракийско заселище, датиращо най-късно от V - ІІІ век пр. н. е. Това доказват разкопките на експедиция ТЕМП с ръководител д-р Георги Ки-тов от НАИМ при БАН, направени през лятото на 2007 г., в землищата на селатаТополчане и Калояново, в така наречената Долина на тракийските владетели. ВДалаковата могила край с. Тополчане бяха намерени златен царски пръстен-печатс изображение на владетеля, златна маска, златна фиала и лекит - съд за благо-вонни масла от царски гроб. Находките включват още части от златни конски аму-ниции и украшения, изкусно изработени сребъни ритони с глава на овен и протомена кентавър, съдове с червенофигурна украса и др. - всички датирани от първатачетвърт на ІV век пр. н.е. През 46 г. от н.е. автономната тракийска държава на одрисите попада под влас-тта на Римската империя. Към II в. от н.е. възниква търговското селище Туида. Повреме на варварските нападения през ІV в. жителите му издигат крепост на хълма,наречена “Хисарлъка”‚ която е разрушена от хуните през V в. В началото на следва-щото столетие тя е възстановена отново под името Цоида. В стълкновенията междувизантийци‚ прабългари и славяни в последствие крепостта и важният епископскицентър на провинцията, са отново разрушени. По това време земите до морето се на-ричат Астика‚ а след окончателното заселване на седемте славянски племена‚ меж-ду които и северите‚ най-малко век преди появата на българите, носят името Загора- област‚ запазена до падането под турците‚ заселена със славяни. Тук ще цитираме 27
  28. 28. мнението на д-р Симеон Табаков‚ който във връзка с еволюцията на града го разделяна Стария град‚ съществувал до турското нашествие‚ ограничен в днешния квартал“Ново село”, и Новия град‚ разширен на запад чрез изсичане на горите по поречиятана реките Селишка и Новоселска и около двата бряга на река Асеновска. През време на Първото българско царство и особено по времето на Борис и Си-меон‚ Сливен не играе важна роля‚ понеже пътят от Преслав до Одрин и Цариград непреминава през прохода Железни врата. Политическата и духовна криза от времето на Симеоновите наследници до падането на България под ви- зантийска власт се характеризира с възникването на отделни градища‚ управлявани от боляри. Сред тях по сливенските землища имало и жени, които уп- равлявали. Така в местността “Селището”, до Св. Тодоровото аязмо, управлявала болярката Марина. В района, където са останките от римския “Хисарлък” и под Кушбунар - болярката Марица. Счита се, че владението на болярката Дража било на мястото на съборената вече крепост‚ наречена “Дебоя”. Особено значение имало и укреплението “Асеница”, раз- положено в основите на заселище на запад от Сливен в ед- ноименния проход. Тук, при навлизане в дефилето, в балкан- ските висини между Сливен и Търново, все още съществуват не окончателно проучени историческо-археологически да- дености. Всички останали находки (укрепления и заселища) носят имената “Асеновец”‚ “Асеновски” и “Асеница”. Това наименование използва и Раковски: Трети е вход близо до Сливен него Асенов прокоп сказват‚ где е Асеница бил град славен разсипи му са още виждат. ... Там били други Железни врата‚ В път кой води у град Търново‚ Близо до село Старая река Било е здание цар Асеново. Това идва да покаже‚ че тук е управлявала династията на Асеневци. Малко автори са проучвали тези исторически останки. Освен Раковски‚ за тях говорят Симеон Табаков‚ братятаД-р Геоги Китов и екипа Шкорпил‚ Георги Гюлмезов и Теодора X. Димитрова. В по-му - емоции от момента следно време‚ изследвайки ранновизантийската и българ-на откритието... ска средновековна укрепителна система в Източна Стара28
  29. 29. Планина (V - ХIV в.)‚ ар-хеологът к.и.н. СтефанГеоргиев Лисицов прависвой научен принос. Тойквалифицира наричана-та от авторите крепост“Асеница” като “камен-на защитна преградаот ранновизантийскатазащитна система, с ук-репление в местността“Бобинището” (“Конскиполугар”) на 8 км севе-розападно от град Сли-вен”. Тази защитна систе-ма, построена по визан- Златната маска.тийско време‚ използва-на по-късно в обратна посока и от прабългарите, е унищожена по време на даалиитепрез ХVIII в. Предание говори‚ че дядото на Хаджи Димитър - Кръстю, се преселил от засе-лището “Асеница” в “Клуцохор” заедно с други поселници и си присвоил презиметоАсенов. По времето на Асеневци през сливенско преминават кръстоносните походи налатините. В борбата с тях цар Калоян пленява военачалника им Балдуин. Сливен-ските земи играят важна роля в тези стълкновения‚ в които се споменава крепостта“Авли” в местността “Юртя” между селата Сотиря и Глушник и нареченото на царясело Калояново. Преди и през ХIV век‚ по времето на Асеневци, пък и до падането под турскавласт, средновековната християнска традиция се развива в построяването на мно-го манастири в землището на известния още от 1153 г. град. Има предания за съ-ществуването на около 24 манастира и метоси - Божи светилища‚ наричани “Малкасвета гора” и “Малък Атон”. Днешните им развалини лежат между Сливен‚ с. Соти-ря и днешната местност“Атанта”‚ където се на-мирал манастирът “Св.Илия”. Такива манастириса строени близо до ми-нерални извори. Някоиот тях, наричани аязмии кръстени на християн- Сребърени ритони с протоме на кентавър и млад овен. 29

×