Random 100509024820-phpapp01

2,533 views

Published on

0 Comments
3 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total views
2,533
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
69
Actions
Shares
0
Downloads
48
Comments
0
Likes
3
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Random 100509024820-phpapp01

  1. 1. Богатството на българския език Годишен преговор ІV клас
  2. 2. <ul><li>“ О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и mрочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. ..” </li></ul>Паисий Хилендарски
  3. 3. <ul><li>“ Всичко българско и родно </li></ul><ul><li>любя, тача и милея...” </li></ul>
  4. 4. Видове изречения по цел на изказване <ul><li>Съобщителни – с тях се изказват съобщения. </li></ul><ul><li>Въпросителни – съдържат въпрос. </li></ul><ul><li>Възклицателни – с тях се изразяват чувства – радост, болка, възторг, тъга, възхищение, страх и др. </li></ul><ul><li>Подбудителни – изразяват желание, заповед, забрана, съвет или молба. </li></ul>
  5. 5. Видове изречения по състав <ul><li>Просто изречение. </li></ul><ul><li>-Изречение, което съдържа едно сказуемо. </li></ul><ul><li>2. Сложно изречение . </li></ul><ul><li>-Изречение, което съдържа две или повече прости изречения. </li></ul>
  6. 6. Свързване на простите изречения в състава на сложното. <ul><li>Със запетая; </li></ul><ul><li>Със съюз; </li></ul><ul><li>С тире; </li></ul>
  7. 7. Образуване на думите <ul><li>Непроизводни думи – път, спорт, кон, лен </li></ul><ul><li>Производни думи – с помощта на представки и наставки от непроизводните думи се образуват производни (път ник , спорт ист , кон ник , лен ен ) </li></ul><ul><li>Сложни думи </li></ul><ul><li>мореплавател ден о нощие българо - английски </li></ul>
  8. 8. Пряко и преносно значение на думите <ul><li>Пряко значение – значението, което носи дадена дума. ( златно колие ) </li></ul><ul><li>Преносно значение – когато пренасяме значението на дадена дума върху друга (сравняваме предмети или явления). </li></ul><ul><li>( златни ръце, златно сърце ) </li></ul>
  9. 9. Синоними и антоними <ul><li>Синоними – различни по звуков състав, но близки по значение. </li></ul><ul><li>гука, цвърчи, свирука, писука </li></ul><ul><li>Антоними – думи с противоположно значение </li></ul><ul><li>слаб – дебел ; висок – нисък ; </li></ul><ul><li>умен – глупав ; смел – страхлив . </li></ul>
  10. 10. Съществително име <ul><li>1. Определение : Части на речта, които назовават предмети и отговарят на въпроса ,, Какво е това?” </li></ul><ul><li>Подчертават се с </li></ul><ul><li>2.Видове същ.имена: </li></ul><ul><li>  съществителни нарицателни - отговарят на въпроса:Какво е това ?- река, момче..... </li></ul><ul><li>  съществителни собствени –отговарят на въпроса Кой е?; Коя е ?; Кое е?; Кои са?- Дунав, Митко.... </li></ul><ul><li>умалителни съществителни – с тях назоваваме малки предмети или изразяваме чувства- ушенце, пиленце  </li></ul>
  11. 11. <ul><li>3.Род на същ.име : </li></ul><ul><li>Мъжки род – един  мъж – м.р. </li></ul><ul><li>Женски род – една  жена – ж.р.                </li></ul><ul><li>Среден род – едно    пиленце – ср.р. </li></ul><ul><li>4.Число на съществителното име: </li></ul><ul><li>Единствено число – един предмет – ед.ч. </li></ul><ul><li>Множествено число – много предмети – мн.ч. </li></ul>
  12. 12. <ul><li>5.Членуване на съществителните имена: </li></ul><ul><li>1.Съществителните имена от женски род се членуват с определителния член: </li></ul><ul><li>       ед.ч. – ТА                     мн.ч. – ТЕ </li></ul><ul><li>      маса – маса та               маси те </li></ul><ul><li>       нощ – нощ та                  нощи те </li></ul><ul><li>                      пролет - пролетта  </li></ul><ul><li>2.Съществителните имена от среден род се членуват с определителния член: </li></ul><ul><li>     ед.ч – ТО                             мн.ч. - ТА </li></ul><ul><li>  момче – момче то                  момчета та </li></ul><ul><li>звънче – звънче то                 звънчета та          </li></ul>
  13. 13. <ul><li>Когато същ.име от м.р.ед.ч е подлог в изречението, то се членува с пълен член – ЪТ или – ЯТ . </li></ul><ul><li>Писател ят  написа ново стихотворение . </li></ul><ul><li>Когато същ.име от м.р.ед.ч не е подлог в изрече-нието, то се членува с кратък член – А или – Я .   </li></ul><ul><li>Той прочете новото стихотворение на писател я . </li></ul>Членуване на съществителните имена от м.р. според службата им в изречението
  14. 14. Прилагателни имена <ul><li>1.Определение </li></ul><ul><li>Части на речта, които означават признаци на предметите и отговарят на въпросите: Какъв?;Каква?; Какво? </li></ul><ul><li>Какви? Подчертават се с вълнообразна линия </li></ul><ul><li>2.Род и число на прилагателните имена: </li></ul><ul><li>По род и число прилагателните имена се съгласуват със съществителните имена, които поясняват. </li></ul><ul><li>весел мъж – м.р.;ед.ч. </li></ul><ul><li>красива природа – ж.р.;ед.ч. </li></ul><ul><li>сиво зайче – ср.р.;ед.ч </li></ul><ul><li>усмихнати дечица – ср.р.;мн.ч. </li></ul>
  15. 15. <ul><li>           3 . Членуване на прилагателните имена </li></ul><ul><li>Прилагателните имена се членуват както съществителните, които поясняват: </li></ul><ul><li>ж.р.- ТА    ср.р-ТО   м.р.- Я, -ЯТ    мн.ч.-ТЕ </li></ul><ul><li>малка та   малко то  малки я   малки ят  малки те </li></ul><ul><li>4.Степенуване на прилагателни имена </li></ul><ul><li>Степенуване – сравняване на лица или предмети по техните качества. Използват се частиците ПО и НАЙ. </li></ul><ul><li>При писане те се отделят с тире </li></ul><ul><li>красив                     по-красив                най-красив </li></ul>
  16. 16. <ul><li>5.Правопис на прилагателни имена, които се пишат с двойно Н /-нн-/ </li></ul><ul><li>Когато прилагателното име в мъжки род завършва на –НЕН , то в ж.р.;ср.р. и мн. ч. се пише с –нн- </li></ul><ul><li>        лу нен – лунна, лунно, лунни . </li></ul><ul><li>Когато прилагателното име в мъжки род завършва на –ЕН , то в ж.р.;ср.р. и мн. ч. се пише с едно -н </li></ul><ul><li>               писм ен – писмена, писмено, писмени.  </li></ul>
  17. 17. Глагол <ul><li>1 Определение: </li></ul><ul><li>  Части на речта, които откриваме с въпроса ,, Какво прави?”. </li></ul><ul><li>  2. Лице на глагола. </li></ul><ul><li>            ед.ч.                                                   мн.ч   </li></ul><ul><li>    1л – аз пея                                  1л. - ние пеем </li></ul><ul><li>     2л. – ти пееш                               2л. –вие пеете </li></ul><ul><li>     3л той, тя, то – пее                       3л. – те пеят      </li></ul><ul><li>  3.Число на глаголите   </li></ul><ul><li>Единствено число – когато действието се извършва от един предмет – ед.ч. </li></ul><ul><li>Множествено число – когато действието се извършва от много предмети – мн.ч. </li></ul>
  18. 18. <ul><li>4.Време на глагола </li></ul><ul><li>    Когато действието се извършва в момента на говорене и пред глагола може да се постави думата СЕГА, казваме, че глагола е в СЕГАШНО ВРЕМЕ </li></ul><ul><li>                              Момчил сега чете книга. </li></ul><ul><li>  </li></ul><ul><li>Когато действието се извършва преди момента на говорене и пред глагола може да се постави думата ПРЕДИ, казваме, че глагола е в МИНАЛО ВРЕМЕ .То бива два вида: </li></ul><ul><li>  - МИНАЛО СВЪРШЕНО – изразява действието в минало- </li></ul><ul><li>то, което е свършило преди момента на говорене. </li></ul><ul><li>               Той вече поля цветята. </li></ul><ul><li>  </li></ul>
  19. 19. <ul><li>- МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО – изразява действието в миналото, което е продължавало в момента на говорене. </li></ul><ul><li>  </li></ul><ul><li>                    Тогава той още поливаше цветята. </li></ul><ul><li>  </li></ul><ul><li>  Когато действието ще се извърши след момента на говорене и пред глагола може да се постави думата ЩЕ, казваме, че глагола е в БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ </li></ul><ul><li>  </li></ul><ul><li>                     Мая ще свири на пиано. </li></ul>
  20. 20. <ul><li>5. Правопис на глаголите </li></ul><ul><li>  </li></ul><ul><li>1.Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – А ,в 3л.мн.ч. се пишат с –АТ , когато окончанието е –Я се пишат с – ЯТ </li></ul><ul><li>         аз плет а           те плет ат </li></ul><ul><li>         аз върв я           те върв ят </li></ul><ul><li>2. Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – М ,в 3л.мн.ч. се пишат с –АТ или - ЯТ , </li></ul><ul><li>         аз дава м                 те дав ат </li></ul><ul><li>          аз стреля м             те стрел ят </li></ul><ul><li>3. . Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – М ,в 1л.мн.ч. се пишат с – МЕ , когато в 1л.ед.ч. имат окончание – А или –Я ,в 1л.мн.ч. се пишат с – М </li></ul><ul><li>           аз рисува м             ние рисува ме </li></ul><ul><li>           аз върв я                 ние върви м </li></ul><ul><li>           аз пиш а                 ние пише м </li></ul>
  21. 21. Числително име <ul><li>1 .Определение – думите, с които се назовават числа, се наричат числителни имена. </li></ul><ul><li>2 . Видове числителни имена : </li></ul><ul><li>а) числителни бройни – показват количеството, отговарят на въпроса “ Колко?” </li></ul><ul><li>б) числителни редни – показват поредно място, отговарят на въпроса “Кой по ред?” </li></ul>
  22. 22. Членуване на числителните имена <ul><li>Когато числителното име в мъжки род, единствено число е подлог в изречението, то се членува с пълен член, а когато не е подлог – с кратък член. </li></ul><ul><li>Първи ят подава топката на втория. </li></ul>
  23. 23. Наречие <ul><li>Определение – дума, която пояснява сказуемото. </li></ul><ul><li>Видове наречия : </li></ul><ul><li>а) за място – излизам навън ( Къде?) </li></ul><ul><li>б) за време – танцува вечер ( Кога?) </li></ul><ul><li>в) за начин – спя сладко ( Как?) </li></ul><ul><li>г) за количество – чисти много ( Колко?) </li></ul>
  24. 24. <ul><li>3. Степенуване на наречията – използват се частиците по и най . </li></ul><ul><li>4. Правопис на наречията . </li></ul><ul><li>Пишат се слято – наляво, завинаги, помежду, презглава, недобре, невинаги, вдругиден, настрани, напосоки, отначало, наесен, назаем, набързо, наведнъж, накриво, навсякъде и др. </li></ul>
  25. 25. Местоимения <ul><li>Местоимението е самостойна, изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително). Някои местоимения имат форми за лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват. </li></ul>
  26. 26. <ul><li>Лични местоимения - назовават участниците в общуването(аз, ние, ти, вие) и лицата или предметите,за които се говори(той, тя, то, те). Характеризират с най-много граматични форми - за лице, число, за род. </li></ul>
  27. 27. Гласни звукове <ul><li>1.Видове гласни звукове </li></ul><ul><li>Гласните звукове са тесни и широки . Широките гласни се изговарят с широк отвор на устата, а тесните гласни – с тесен отвор. </li></ul><ul><li>Образуват се двойки гласни: а – ъ; о – у; е – и. </li></ul><ul><li>2.Правописни правила.   </li></ul><ul><li>    Гласният звук в неударена сричка проверяваме чрез сродна дума, в която е под ударение / ръка – ръчен /. Ако няма дума за проверка, правим справка с правописния речник. </li></ul><ul><li>  Когато се съмняваме дали да пишем А или Ъ в последната сричка на думата, проверяваме чрез формата за множествено число. Пишем Ъ, ако гласният звук изпада / рекъл – рекли /, и А, ако се запазва / казал – казали / </li></ul><ul><li>           театър – театри     бляскав - бляскави </li></ul>
  28. 28. Съгласни звукове <ul><li>1.Видове съгласни звукове : </li></ul><ul><li>  </li></ul><ul><li>   Съгласните звукове са: сонорни , звучни и беззвучни . </li></ul><ul><li>  Сонорни - тези който изграждат думата- ламарина / л, м, р, н,/ </li></ul><ul><li>Звучни са първите 7 от българската азбука - б, в, г, д, ж, з, й + дз, дж   </li></ul><ul><li>  Беззвучни – к, п, с, т, ф, х, ц, ч, ш. </li></ul><ul><li>      Звучните и беззвучните образуват двойки: </li></ul><ul><li>Б-П; В-Ф; Г-К; Д-Т; Ж-Ш; З-С; ДЖ-Ч; ДЗ-Ц </li></ul>
  29. 29. Правописни правила <ul><li>Правописа на съгласните звукове проверяваме чрез сродни думи или други форми на думата, в които след съгласния има гласен звук. </li></ul><ul><li>        ориз – ориза        зъб – зъби       кубче – кубове </li></ul><ul><li>Както и да се изговарят и чуват, представките винаги се пишат по един и същи начин.Например: подсказва, раз тя гам; отбива; сбира; изскочи </li></ul><ul><li>Правописа на звучните съгласни В, С в началото на думата, пред съгласна проверяваме в правописния речник : </li></ul><ul><li>                всякога, второкласник, вход.              </li></ul><ul><li>               сбор, сгъват , сдружение, сграда  </li></ul><ul><li>Правопис на беззвучната съгласна Т пред звучна съгласна в средата на думата проверяваме в правописния речник </li></ul><ul><li>гонитба , сватба, отговор, отгризвам, отгоре </li></ul>
  30. 30. Почитайте своя род и език! Пишете грамотно! Гордейте се с българското творчество! Йорданка Първанова, СОУ “Л.Каравелов”-Димитровград

×