1
Ранна поезия           1976 – 1977Влюбени              1978 - 1983На майка ми              1991 - 1995                    ...
Съдържание “Ранна поезия”              Отиваш си              Импресия              Обич              Когато вечерта настъ...
Отиваш сиОтиваш си –и аз оставам пак сама;отиваш си –и спомени нахлуватпарещи и близки;отиваш си –и завладява цялото ми съ...
ИмпресияДве очи впити в тъмнинататопли, влажни, тревожни очи ...Като очите на детестрадащо за счупената кукла;като очите н...
ОбичОбичамтвоя глас да слушам.Обичамтвоите очи да гледам.Обичамтвоите коси да галя.Обичамс ръце да те докосвам.Обичам устн...
Когато вечерта настъпваКогато вечерта настъпваи люлякът ухае;когато вятърът с листата си играеи тихо те шептят;когато малк...
БуряБеше вечеркато всяка другасамо хоризонта –тъмен, почти лилав.Листата тихо шумоляхаи навяваха печал.Излезе вятър –лек и...
Обичам хоратаОбичам хората,но не разбирам всичкиили може би не ме разбират те.И гледам как пред менедин човек умира.Как ис...
Едно съмнениеЕдно съмнениепревърнало се в истина,една надежда рухнала,едно сърце разбито,един живот погубен.Живей!Живей за...
СянкаС тъжни стъпкиаз ще тръгна бавно.Подир твойта сянка,ще тръгна рано –още по роса.Навън ще бъде пролет,ще ухаят розите ...
Ще отмине есентаи зима бяла ще настъпи,земята от студ ще се скове.Всичко пак ще бъденай-красивоза влюбените по света,а в м...
.Ще се страхувам,че ще си отида,преди да съм успялаотново да те видя.                                    А твоето присъств...
Като малка пеперуда       Като малка пеперуда       във пролетната синева,       реших да полетя към слънцето,       към н...
Страхувам се       Страхувам се       от себе си, любов.       Страхувам се,       че мога да отстъпя,       че мога да пр...
На довижданеТази вечер –приказна и чудна,с лунатаискам дълго да говоря;бавно да ме поведепо своята пътекаи да ми разкрие  ...
Когато усещаш       Когато усещаш       ударите на сърцето си,       когато всичко       в теб пулсира,       а сълзите на...
Изповед          Думи няколко          ми бяха нужни          поглед,          в който мислите ти          не можах да про...
Толкова е тихоТолкова е тихои само аз натрапчиво се питам„Има ли с каквода ме запомниш ?“Дали със експанзивната ми веселос...
Полет в миналотоРазкъсахме времето                                    И само понякогана хиляди парченца,                  ...
Отиде си       Отиде си –       не каза нито дума,       да погледнеш       за последен път       назад не се обърна,     ...
Когато тя си отиде          Когато тя си отиде          настана тягостна          и страшна тишина.          Тъмнината пос...
Съдържание “ Влюбени “      Случайно      Тя тръгна      Пожелах си      Късна песен      Защо си пак сама      Признание ...
Случайно     Прекарвам дните си в кошмар.     Случайни телефонни разговори –     някой си,     случайно сетил се за мен,  ...
Тя тръгна     Тя тръгна     бавно, спокойно     някъде към залеза,     може би защото     животът й бе към своя залез.    ...
Пожелах си     Една звезда угасна,     свърши своя път.     С очи изпратих я     удавени в мъка,     и в този миг     живо...
Късна песенЩе ме потърсиш някой денвъв късна есен                 Това ще бъде упрека към теб,и на залез слънце.          ...
В този мракще усетиш вкус на гнило,ще капят увехнали листа,ще почувстваш,че нещо си отишло –толкова невъзвратимо.Годините,...
Защо си пак сама     Зашо си пак сама –     попита ме дъжда,     защо си пак сама –     попита ме и вятъра,     защо си па...
ПризнаниеНамерих истината в две очи –спокойни и добри,събрали пролетното слънце,знойното небе                     Намерих ...
Желание     Защо сред хора съм сама ?     защо не мога     да открия себе си ?     Защото може би     живея в някакъв     ...
Аз чакахАз чакахда се случи нещо.Аз искахда се случи нещо.Аз търсехдве очи –след тях да тръгна,                       Аз т...
Бяло еБяла нощ,снежинки бели обгърнали ме цялав тази нощна,зимна белота.Бели светлинки във бели къщи.Бели стъпки скърцащи ...
Нова годинаИ все така,в последните минутина старата година –сърцето ми е пълно със тъга,по нещо, което си отива,безвъзврат...
Настроение            Ден,            тъжен, зимен ден,            самотни и страшни дървета,            студено и сиво не...
Извървяна пътекаПътека –тя пази още стъпките наонова момиче –                Вървим –не ги ли чуваш ти ?           в крака...
Нощ   (на вуйчо ми)   Мрак и тишина обгръщаха града.   И дъжд – със своята тъга.   Стоях сама,   прощавах се безмълвно,   ...
Нощ в града            Ти искаш            пак да върнеш            вярата в едно момиче.            Да му вдъхнеш        ...
ОтражениеДве разплакани очиме гледат в огледалото,две разплакани очи,които търсят помощ,                             но ка...
Съдържание “ На майка ми “Къщата е пустаИзлишноСпоменНа майка миМълчаниеНа залез  обратно в заглавна страница   40
Къщата е пустаМамо,къщата е пуста,и толкова е страшно,тихо, като че е сън.                                Остава мъката в ...
Излишно        Излишни са думите,        мислите, чувствата ни –        щом са безсилни.        Излишни са дните –        ...
СпоменУмира деняти слънцето изгаряв хиляди огньове.Болката горчи в сърцетои нещо в мен умира.Последен залези последен спом...
На майка миДен след ден,годините отлитат.                         Болката е в мен,Светът е пуст                         съ...
МълчаниеБелотата ме обгръща,разтворила небетов светло синьо.Огненият диск на слънцетоизгаря дърветата в тъга.             ...
На залез                                           А мислите бягатНебето бавно в пурпур догаря.              някъде в спом...
обратно в заглавна страница   47
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

Стихосбирка Даниела 1976-1995

1,089 views

Published on

0 Comments
0 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total views
1,089
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
2
Actions
Shares
0
Downloads
2
Comments
0
Likes
0
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Стихосбирка Даниела 1976-1995

  1. 1. 1
  2. 2. Ранна поезия 1976 – 1977Влюбени 1978 - 1983На майка ми 1991 - 1995 2
  3. 3. Съдържание “Ранна поезия” Отиваш си Импресия Обич Когато вечерта настъпва Буря Обичам хората Едно съмнение Сянка Като малка пеперуда Страхувам се На довиждане Когато усещаш Изповед Толкова е тихо Полет в миналото Отиде си Когато тя си отидеобратно в заглавна страница 3
  4. 4. Отиваш сиОтиваш си –и аз оставам пак сама;отиваш си –и спомени нахлуватпарещи и близки;отиваш си –и завладява цялото ми същество тъга;отиваш си –и няма кому да доверя сълзите си.Ще ги изплача някъде сама –болката миняма никой да узнае.Отиваш си –а аз стоя пред тебе мълчалива;не питам и не плачазащото вярвам –ще те видя ...09.12.1976Из цикъла „Ранна поезия“ 4
  5. 5. ИмпресияДве очи впити в тъмнинататопли, влажни, тревожни очи ...Като очите на детестрадащо за счупената кукла;като очите на момче,звезда открило в есенно небе;като очите на момиче,слънцето посрещнало на ранина.А тези тук,тези питащи и търсещи очии болката във тях ...Дъждът се стича по прозореца.Капки дъжд,топли като сълзи,като сълзите в моите очи ...Замрежени от чакане,уморени от тъга.Молят те,една единствена целувкаи после в миг –да се превърнат в светлина ...Как искам така да изгоряв една целувкаобгърнала ме цялаи с очи озарени от мечта ...23.12.1976Из цикъла „Ранна поезия“ 5
  6. 6. ОбичОбичамтвоя глас да слушам.Обичамтвоите очи да гледам.Обичамтвоите коси да галя.Обичамс ръце да те докосвам.Обичам устните ти да целувам.Не ме е страх да кажа на света:“обичам те”.Обичам те така –както един единствен пътчовек в живота си обича.И моля те –не забравяй тази моя изповеди искреното ми“oбичам те”.27.01.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 6
  7. 7. Когато вечерта настъпваКогато вечерта настъпваи люлякът ухае;когато вятърът с листата си играеи тихо те шептят;когато малко облачелуната скриеи падне черен мрак;когато ти си тръгнеши аз сама остана пак,тогава –само нашта песен нежно ще звучи.Ще стенат струните на нощната китара.Ще видиш някъдезвезда да пада,ще разбереш –погребани са нечии мечти ...31.03.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 7
  8. 8. БуряБеше вечеркато всяка другасамо хоризонта –тъмен, почти лилав.Листата тихо шумоляхаи навяваха печал.Излезе вятър –лек и топъл,но постепенно се усилии клоните забрулиОткъсна най-безжалостно,той, всички живи, млади пъпкии крехките листа.А дъждът след него ги отнесе,после всичко пак утихна.Само дърветата бяха оголелии отлетялаптицата на любовта.13.04.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 8
  9. 9. Обичам хоратаОбичам хората,но не разбирам всичкиили може би не ме разбират те.И гледам как пред менедин човек умира.Как искам,с нещо,с искрица от себе сида му помогна,но не мога.Не го разбирам или той не ме разбира,и страдам от товаи плачаи пак ...Един човек когото аз обичамси отива.И все така –един човек,скъп на моето сърцеми липсва ...15.04.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 9
  10. 10. Едно съмнениеЕдно съмнениепревърнало се в истина,една надежда рухнала,едно сърце разбито,един живот погубен.Живей!Живей заради истината,живейза да раздаваш обичта си,живеи дори когато губиш.Обичай своята мечтаи вярвай,защото има на светащастливи!18.04.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 10
  11. 11. СянкаС тъжни стъпкиаз ще тръгна бавно.Подир твойта сянка,ще тръгна рано –още по роса.Навън ще бъде пролет,ще ухаят розите през май, След лятото ще дойде есента.ще е необятно Ще ми навяваи синьо туй небе, единствено печал,а аз ще вървя ще ме кара да си спомнями ще търся – отминалата красота;твоето лице. ще пожълтеят и ще станат тъжниЩе дойде знойно лято листата на дърветата,в дебрите прохладни на горите ще натежат като горчива,отдих ще потърси пареща сълза;всяко птиче. ще ме шиба вятърът в лицето,В този пек дъжд ще плискаи юлска жега на студени струи,ще се полюшват златните жита, а аз ще вървя -а аз ще вървя, през поля и долини,и ще търся – и все ще търся -твоите ръце. твоите очи. Из цикъла „Ранна поезия“ 11
  12. 12. Ще отмине есентаи зима бяла ще настъпи,земята от студ ще се скове.Всичко пак ще бъденай-красивоза влюбените по света,а в моето сърце,тя само мраз и лед ще донесе.Но тези бели снежни бури Така годините ще отминават,няма да ме спрат неусетно, пусто,във моя път към теб; без радост и надежда.ще вървя, Ще посребреят моите косище те търся аз навред. и бръчки ще покрият моето лице; а аз ще продължавам да вървя, да търся теб – голямата любов, красивите мечти на моите младежки дни. Походката ми ще се измени ще стане по-сигурна и бърза, ще се превърне в нервно ходене, докато незабелязано премине в бяг. Из цикъла „Ранна поезия“ 12
  13. 13. .Ще се страхувам,че ще си отида,преди да съм успялаотново да те видя. А твоето присъствие, макар неосезаемо, останало далеч назад – до края, като сянка над мене ще тежи ! 29.05.1977 Из цикъла „Ранна поезия“ 13
  14. 14. Като малка пеперуда Като малка пеперуда във пролетната синева, реших да полетя към слънцето, към неговата светлина. Влюбена във чудната му сила, устремена все напред, в огъня му неусетно изгорях. И без да мога да го стигна върнах се обратно, с опърлени крилца, разбрала, че боли от много топлина. 05.06.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 14
  15. 15. Страхувам се Страхувам се от себе си, любов. Страхувам се, че мога да отстъпя, че мога да престана да обичам, че мога в забравата да те изпратя. Страхувам се, страхувам се за себе си, любов. 06.06.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 15
  16. 16. На довижданеТази вечер –приказна и чудна,с лунатаискам дълго да говоря;бавно да ме поведепо своята пътекаи да ми разкрие Тази вечервсички тайни на морето. звуците на песентаС тях да мога отекват в мен прощално,теб да разбера – като писъктеб, на отлитащ жерав.когото толкова обичам, Иска ми сеза когото по-дълго да ги задържа,пиша моите стихове. някъде дълбоко, и да парят, като жарава, приготвена за нестинарски танц, като огън, който да изтръгва сълзи. За моите сълзи няма ли да те боли ? 08.08.1977 Из цикъла „Ранна поезия“ 16
  17. 17. Когато усещаш Когато усещаш ударите на сърцето си, когато всичко в теб пулсира, а сълзите напират – трябва да можеш и през тях да се усмихнеш, и да има някой, на когото да благодариш ! 12.08.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 17
  18. 18. Изповед Думи няколко ми бяха нужни поглед, в който мислите ти не можах да прочета – питащ, молещ, искащ. Едно докосване и устни от които се страхувах, и които вече ме владееха. Достатъчно ми бе, за да можеш изцяло да ме покориш и да бъда вечно твоя. 15.08.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 18
  19. 19. Толкова е тихоТолкова е тихои само аз натрапчиво се питам„Има ли с каквода ме запомниш ?“Дали със експанзивната ми веселост,с унерения тон,или с тъгата,която винаги е в моите очи,или с незабелязаното си присъствиенеангажираща,по-често мълчалива;илибезгрижна И аз не знам.разсеяно бъбрива. А може би, да ме запомниш нещо няма да достигне. И все пак кой знае ? Може би ... 17.08.1977 Из цикъла „Ранна поезия“ 19
  20. 20. Полет в миналотоРазкъсахме времето И само понякогана хиляди парченца, се сещаме да яхнемда може да ни служи. жребеца на времето, да препуснемПревърнахме обичта си след белите призрацив поносимост, на любовта,да стигне за всичките ни дни, и да посрещнем изгревадо края – на новата ни вяра.и да бъдем заедно. Сълзите ни връщатИзгубихме вярата си, отнова назадпо пътя към мълчанието, в миналото,към самотата. припомнят болката,Не виждахме спомена и мъкатаи залеза на слънцето, и чувството,бяхме забравили че винаги си сам.за красотата. И още – че без любов не можем да живеем и принадлежим на вечността. 12.10.1977 Из цикъла „Ранна поезия“ 20
  21. 21. Отиде си Отиде си – не каза нито дума, да погледнеш за последен път назад не се обърна, отмина – като минувач, на който всичко тук е чуждо. А аз останах тук, на прага, да те чакам. А знаеш ли – ти бе ключа ми към света. 19.10.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 21
  22. 22. Когато тя си отиде Когато тя си отиде настана тягостна и страшна тишина. Тъмнината постепенно ме обгърна в пустота. Догаря в огнището последната главиня, и в стаята потънала в самота, стана толкова студено, когато си отиде любовта. 25.10.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 22
  23. 23. Съдържание “ Влюбени “ Случайно Тя тръгна Пожелах си Късна песен Защо си пак сама Признание Желание Аз чаках Бяло е Нова година Настроение Извървяна пътека Нощ Нощ в града Отражениеобратно в заглавна страница 23
  24. 24. Случайно Прекарвам дните си в кошмар. Случайни телефонни разговори – някой си, случайно сетил се за мен, случайно телефонът бил свободен, случайно аз съм си била във къщи. Случайни запознаства, случайни срещи – с хора, случайно избрани от съдбата, случайни думи, случайни погледи, случайни трепети, случайни ... Стига ! Презирам ви случайности. И знаете ли за какво копнея – да ми се случи нещо, дори нещастие да бъде, но само да не е случайно. 27.01.1978Из цикъла „Влюбени“ 24
  25. 25. Тя тръгна Тя тръгна бавно, спокойно някъде към залеза, може би защото животът й бе към своя залез. Нощта я поглъщаше, фигурата й де стапяше в нощния мрак. Загуби се от очите ни, никога нямаше да се върне никога нямаше да я видим, нея – Любовта. 09.03.1978Из цикъла „Влюбени“ 25
  26. 26. Пожелах си Една звезда угасна, свърши своя път. С очи изпратих я удавени в мъка, и в този миг животът ми да свърши, пожелах ... 15.03.1978Из цикъла „Влюбени“ 26
  27. 27. Късна песенЩе ме потърсиш някой денвъв късна есен Това ще бъде упрека към теб,и на залез слънце. че от камък са поникнали,Ще ме потърсиш а в твоето сърце –за да стоплиш пак сърцето си била съм във забрава.изстинало отдавна,ще ме потърсиш пак Тогава,утеха да намериш, ще си спомниш може бино тогава, онзи ден,когато ме потърсиш във ранна пролетще бъде вече много късно. и на изгрев слънце, когато бях ти казала,Ще найдеш че вечно ще те любя.пътната врата заключена Ще те заболи ли ?и незабравки –поникнали от камъка. Мене няма да ме има – оназ девойка, която кказваше, че си й скъп; скъпи сме си, защото детството е скъпо, но то незабелязано и бързо си отива. Из цикъла „Влюбени“ 27
  28. 28. В този мракще усетиш вкус на гнило,ще капят увехнали листа,ще почувстваш,че нещо си отишло –толкова невъзвратимо.Годините,слабостта на спомените,те не могат да ни върнатистинския миг.Звездите уплашено щетрепкат,луната ще залеес бледа светлина небето.В сянката на клонитеще видиш две протегнатиръце,но да ги докоснеш няма дауспееш,сенки ще са те. Тръгни си бавно, без да се обръщаш. Спомни си детството, момичето, което бях, и сълзите горещи, с които, любовта към теб изтрих. 10.06.1978 Из цикъла „Влюбени“ 28
  29. 29. Защо си пак сама Зашо си пак сама – попита ме дъжда, защо си пак сама – попита ме и вятъра, защо си пак сама – попитаха листата. И аз им отговорих – на дъжда – с горещите си сълзи, на вятъра – с отчаян вик, на листата – с протегнати ръце. Сама съм пак защото тя, единствено тя – самотата, ме обича ! 04.09.1978Из цикъла „Влюбени“ 29
  30. 30. ПризнаниеНамерих истината в две очи –спокойни и добри,събрали пролетното слънце,знойното небе Намерих сила в две ръце –и морските вълни; топли, нежни;най-красивите – опора, щастие във мойте дни;твоите очи. най-скъпите – твоите ръце. В устни жарки и желани, намерих обич; намерих теб и те нарекох мой живот, а живота си нарекох с твойто име. Ти моя вяра си, ти моя обич, и копнеж... 19.09.1979 Из цикъла „Влюбени“ 30
  31. 31. Желание Защо сред хора съм сама ? защо не мога да открия себе си ? Защото може би живея в някакъв измислен свят, в който има и любов – измислена дори. Седя до теб, но мислите ми бягат някъде далеч, където ние двамата ще можем истински да се обичаме. Искам някой ръка да ми протегне и да тръгне с мен, но знам, че този някой няма да си ти. 28.09.1978Из цикъла „Влюбени“ 31
  32. 32. Аз чакахАз чакахда се случи нещо.Аз искахда се случи нещо.Аз търсехдве очи –след тях да тръгна, Аз търсехдве ръце – любов и добрина –опора да намеря. сърцето си да стопля.Аз чакахтърпеливо. Cрещнах тебАз исках и уплашено попитах:нашта среща – Спокойствие,макар да е далечна. намерих ли те? Намерих ли те вяра? Намерих ли те обич? 12.12.1978 Из цикъла „Влюбени“ 32
  33. 33. Бяло еБяла нощ,снежинки бели обгърнали ме цялав тази нощна,зимна белота.Бели светлинки във бели къщи.Бели стъпки скърцащи в снега.Дървета бели окичени като елхи,и две очи,блестящи и добри.И аз обикнахтази бяла,зимна вечер,защото теб обикнахв снежната й белота.23.12.1978 Из цикъла „Влюбени“ 33
  34. 34. Нова годинаИ все така,в последните минутина старата година –сърцето ми е пълно със тъга,по нещо, което си отива,безвъзвратно се изплъзва,за да не се завърне Сбогувам се със таз годинаникога при мен. с особена печал, за мен бе толкова щастлива, донесе твоята любов. Отеква в мене музика – най-тъжната, която някога е писана и очите ми се пълнят със сълзи. Така посрещам Новата година. Каква ще бъде тя – не знам. Иска ми се да бъде още по-щастлива, да мога мойто щастие на тебе да го дам ! 31.12.1979 Из цикъла „Влюбени“ 34
  35. 35. Настроение Ден, тъжен, зимен ден, самотни и страшни дървета, студено и сиво небе. Догаря слънцето и хвърля кървави отблясъци. Сама съм тази пустота, и ми се иска да заплача. Като този ден, годините ме бяха отлетели, и спомените ми, и младостта – останали далеч, далеч назад. Спомените – не могат те годините да върнат. Има ли нещо, по-тъжно и по-страшно от тях. А после заваля... 07.01.1982 .Из цикъла „Влюбени“ 35
  36. 36. Извървяна пътекаПътека –тя пази още стъпките наонова момиче – Вървим –не ги ли чуваш ти ? в краката ни килим от жълти, мъртви веч листа,Прозира синьото небе – дървета мъртви и треви;отразило онези пролетни водопад – застинал, мъртъв,очи – искащ отлитащ миг дане ги ли виждаш ти ? задържи. Струйки ледена вода –Вървим по таз пътека – по някой скъп изплакана сълза.доскопо пълна със живот,пътека – спомен парещ, Чувства мъртви можеш ли давъглен жив. възкресишВъв бъдещето или в във тази мъртва пустота.миналото –къде ни води ня ? А знам, че някъде те чакат две очи,Вървят по нея нови и две ръце жадуват те –стъпки, потърси ги ти.които искат другите да Тръгни със тях,заменят, но по таз пътека –но тя не ще ги чуе, никаго не ги води.пътека – мъртва,извървяна. 07.12.1982 Из цикъла „Влюбени“ 36
  37. 37. Нощ (на вуйчо ми) Мрак и тишина обгръщаха града. И дъжд – със своята тъга. Стоях сама, прощавах се безмълвно, с един човек, за който бе дошла онази нощ – последна, нощ на самота. Цигарата в ръката ми димеше. Гледах въгленчето живо – споменът, оставащ във сърцето. Тъга ме завладя и сълзи парещи, на клепките ми натежаха. Мрак и тишина обгръщаха и моята душа. 20.12.1982 г.Из цикъла „Влюбени“ 37
  38. 38. Нощ в града Ти искаш пак да върнеш вярата в едно момиче. Да му вдъхнеш сили за живот. Мислиш ли, че ще успееш? Денят умира – тъй кратък и безцветен. Така един живот отива си изпълнен с болка и тъга. Момичето остана пак само и в този миг последен му се искаше да може да ти каже: „Благодаря ти, че дойде“. 04.01.1983Из цикъла „Влюбени“ 38
  39. 39. ОтражениеДве разплакани очиме гледат в огледалото,две разплакани очи,които търсят помощ, но как се борят те –две очи ме гледат мъртви, със самотата,а искат – а знаят –сили да намерят и след тях в светаза живот. ще има самота.Те знаят, Две разплакани очи,че след тях погледнах гисветът ще продължи и ги познах –да съществува, тези тъжните знаят, уморениче ще има обич отчаяни очи.и след тях, Гледах ги не можех да повярвам, че бяха моите очи. 05.01.1983 Из цикъла „Влюбени“ 39
  40. 40. Съдържание “ На майка ми “Къщата е пустаИзлишноСпоменНа майка миМълчаниеНа залез обратно в заглавна страница 40
  41. 41. Къщата е пустаМамо,къщата е пуста,и толкова е страшно,тихо, като че е сън. Остава мъката в душата, разкъсваща до болка,И все те търся, мамо а тебе все те няма,и бягам в спомени, мамо...но те не могат да те върнат,истинска и жива. Понякога си мисля, ще се събудя от кошмара, ще бъдеш пак до мен. Но не... При мене идва вместо теб, единствено скръбта. 02.07.1991 из цикъла "На майка ми" 41
  42. 42. Излишно Излишни са думите, мислите, чувствата ни – щом са безсилни. Излишни са дните – щом идва нощта. Излишно е лятото – щом си отива. Излишни са всички, онези неща, които правят нашето ежедневие. Излишно е всичко – дори и жимотът – щом идва смъртта.из цикъла "На майка ми" 42
  43. 43. СпоменУмира деняти слънцето изгаряв хиляди огньове.Болката горчи в сърцетои нещо в мен умира.Последен залези последен спомен.На колене,аз моля времето да спре,да бъда още малко тук,да бъда –още миг поне... гр. Карачи 03.11.1991 из цикъла "На майка ми" 43
  44. 44. На майка миДен след ден,годините отлитат. Болката е в мен,Светът е пуст сълзите ме душат,и толкова далечен. но не сънувам. Трудно ми е,Аз знам, дали ще свикна с мисълта,че няма да те видя, че теб те няма –няма да чуя, не знам, не знам.гласът ти тъй желан. Липсваш ми – крещя, да чуят всички, не можеш да ме чуеш – само ти. Около мен е тишина... 06.11.1993 г из цикъла "На майка ми" 44
  45. 45. МълчаниеБелотата ме обгръща,разтворила небетов светло синьо.Огненият диск на слънцетоизгаря дърветата в тъга. Някъде в безветрие вървя;Самотата в мен ме плаши.Без вяра, Сълзите парят,изгубена от хората, лицето ми е мокро от дъжда.нишката с живота Така ще си отида,бавно изтънява. няма да оставя никаква следа. 31.08.1994 г. из цикъла "На майка ми" 45
  46. 46. На залез А мислите бягатНебето бавно в пурпур догаря. някъде в спомени –Мирише на есен бленувани като слънце;и мъртви листа. и глас – вълшебенПрегръща ме в мълчание, се връща с тъга;с безмерна нежност, и една сълза.вълшебницата – самота. Животът,Музика в тишината се ражда. ден след ден стапя се, стъпки – чезнещи в снега.Клавишите леко докосвам,галя ги с обич – И само музиката остава –недадена другиго; истинска, вечна,превръщам я в болка, вечна като любовта.в упование,в надежда,в копнеж. с. Панчарево 22.10.1995 г. из цикъла "На майка ми" 46
  47. 47. обратно в заглавна страница 47

×