Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.

Kак живяхме преди 10 ноември 1989 година за България - 2 част

606 views

Published on

Bulgaria

Published in: Travel
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

Kак живяхме преди 10 ноември 1989 година за България - 2 част

  1. 1. КАК ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10 НОЕМВРИ 1989 ГОД. 2 ЧАСТ НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 1 Kак живяхме преди 10 ноември 1989 година и по-добре или по-зле живеем днес от времето на развития социализъм? Завършваме поредицата с едно от достиженията на социалистическа България – образованието и науката. Образованието в социалистическа България Средното образование в България е едно от големите постижения на досоциалистическия и на социалистическия период. След Девети септември правителството на Отечествения фронт намалява гимназиалното образование от пет на четири години (по формулата 4+3+4) с обосновката, че единадесет години са напълно достатъчни за “подготовката за живота”. Всъщност скъсяването на срока се дължи на икономически причини и най-вече на подражанието на десеткласното съветско училище. През 1959 г. се узаконява ново степенуване, изразено в 4+4+4 чрез Единното средно политехническо училище (ЕСПУ), но срокът за гимназиите остава единадесетгодишен по финансови и организационно-материални причини. От 1979 г. се въвежда друг модел, който се запазва до 1991 г. Неговата тристепенност се изразява в задължителен за всички десетгодишен общообразователен курс (вътрешно разпределен в три, четири и три години), едногодишна подготовка с широк профил в определено професионално направление и едногодишно овладяване на професия. Последните две години оформят т. нар. Учебно- професионален комплекс (УПК) с реално производство, в което ученикът е със статут на работник или на стажант. Този модел, по-добър от всички останали главно заради демократизирането на учебно-възпитателния процес и придобиването на професионални умения, не издържа докрай проверката на практиката главно поради недостатъчната за такава мащабна реорганизация материална база и в училищата, и в предприятията, и в стопанствата. Освен това обучението в УПК, което продължава две години, до голяма степен откъсва гимназистите от подготовката им за висшите училища, още повече че изборът на специалност остава свободен, без да зависи от изучаваната в ЕСПУ професия.
  2. 2. КАК ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10 НОЕМВРИ 1989 ГОД. 2 ЧАСТ НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 2 В България общото образование съществува винаги редом с професионалното, а от 1979 г. е направен и опит, както бе посочено по-горе и за обединяването на двете системи чрез учебно- професионалните комплекси. След известни преустройства и временни решения през 1951 г. професионалното образование започва да се ориентира към новите отрасли, каквито са тежката промишленост, енергетиката, строителството, транспортът, химическата индустрия и др. През 1959 год. се създават професионално-техническите училища (ПТУ) с едногодишен до тригодишен курс на обучение, средните професионални училища (СПУ) и техникумите с четири- и петгодишен курс над основното и едногодишен до тригодишен курс над средното образование. През 80-те години се утвърждава средното професионално-техническо училище (СПТУ), което заедно с най-добрите техникуми привлича извънредно голям брой учащи се – за някои години над 130 000 души. В спектъра на професионалното образование влизат 80 промишлено-технологически, селскостопански, търговски, инфраструктурни, хранително-вкусови и други области с над 190 специалности. Така през 70-те и 80-те години се стига до едно ясно изразено предпочитание към професионалните училища, които осигуряват в далеч по-висока степен от общообразователните възможности за работа в модерни и престижни сфери на материалното производство, програмирането и информатиката. Oсвен професионалните училища и реалните гимназии, в София и по-големите градове на страната са създадени много езикови гимназии, които са сред най-елитните в страната. Емблематични са английската езикова гимназия “Лиляна Димитрова” в София и ловешката езикова гимназия станала ковачница на номенклатурни кадри. Сред най-престижните училища в София са Гимназията за древни езици и култура, Националната природо-математическа гимназия, възникнала в средата на 60-те по инициатива на математическия факултет в СУ, Руската гимназия “А.С. Пушкин”, Електротехникум “С.М.Киров” и др. През учебната 1976/77 год. по инициатива на Людмила Живкова в столичния кв. “Горна баня” е създадено експериментално училище за надарени деца наречено “Национален учебен комплекс по култура.” Училището е било изключително иновативно, понеже е ставало въпрос за едно много по-високо ниво на възпитание и обучение от това, което е имало в момента в България. Повечето деца на тогавашните номенклатурни кадри са и негови възпитаници. В Пловдив най-образцовото и престижно училище е ЕСПУ “Лиляна Димитрова”.
  3. 3. КАК ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10 НОЕМВРИ 1989 ГОД. 2 ЧАСТ НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 3 Във Варна, Бургас и другите големи градове на страната, голям авторитет завоюват езиковите гимназии и образцовите техникуми. Високият авторитет на средните училища е засвидетелстван и от желаещите да продължат обученето си в тях след VІІІ клас – този процент е над 93% през 1980 г. През 70-те и 80-те години висшистите в България съставляват 3,1% от населението на страната, с което тя изпреварва високоразвитите държави като Франция, Италия, Норвегия, при това – с подчертана тенденция към увеличаване на процентното съотношение. Около 400 000 души са дипломираните през четирите десетилетия до 1989 год., около 300 000 са висшистите, заети в различни сфери на стопанския, обществения и духовния живот. През учебната 1985/1986 г. около 14 500 преподаватели обучават над 100 000 студенти в тридесет висши училища, в които са организирани редовна, задочна и вечерна форма на следване със срок на обучение от четири до седем години, в зависимост от специалността. Цялата огромна за българските мащаби система разполага със задоволителен сграден фонд и отлична – особено в техническите висши училища – материална база. Сред най-авторитетните висши училища се нареждат СУ “Климент Охридски” ВИИ “Карл Маркс”, ВМЕИ “Ленин”, ВИАС, ВИТИЗ и др. Съотношение между кандидат-студенти и свободни места за обучение през 80-те за някои специалности е следното:
  4. 4. КАК ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10 НОЕМВРИ 1989 ГОД. 2 ЧАСТ НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 4 1,4 кандидат-студенти за 1 място във ВМЕИ, 3 кандидат-студенти за 1 място в Институти по изкуства, 5 кандидат-студенти за 1 място в Икономически Институт. До 1989 г. финансирането на българското образование, включително и на висшето, е изцяло централизирано. През целия социалистически период образованието в България е напълно безплатно. През 70-те и 80-те години страната ни е сред световните лидери по качество на образованието, което е достъпно за всеки български гражданин. Учебниците са безплатни, а в горния курс на средните училища и за студентите са на символични цени. През 1989 год. в класните стаи влизат около 1 350 000 ученици, от които 120 000 за първи път прекрачват прага на родното школо. В страната врати отварят близо 5000 училища, а броя на преподавателите в тях е над 150 000. За учениците от горен курс и студентите има задължителни за всички бригади, най-вече в помощ на селското стопанство или на големи национални промишлени и културни обекти. В горния курс на средните училища задължително се изучва предмета Начално военно обучение, който има учебна практика, т.нар. “военен лагер” за учениците от 10 клас. Във висшето образование се изучава подобен предмет наречен ОЗННС. В средното и висше образование са въведени и много идеологически дисциплини като “Основи на комунизма”, заменен от предмета “Обществознание”, Основи на социалистическото производство (ОСП) в средното и История на БКП, Политикономия, Диамат, Истмат и др във висшите училища. Руският език е задължителен. Ученически и студентски стипендии. В средата на 70-те студентската стипендия е 45 лв за успех над 4,50 и без подписан договор за разпределение в окръг, и осреднено около 75 лв, ако си по договор, понеже за всеки окръг отпусканата сума е различна. Така например по това време студент от Бургаски окръг взима стипендия 60 лв, а от Кърджалийски окръг около 100 лв. За учениците стипендиите са около 18 лв и зависят от дохода на семейството при успех над 4.50 и без ограничения за доход при успех над 5.50.
  5. 5. КАК ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10 НОЕМВРИ 1989 ГОД. 2 ЧАСТ НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 5 Ученическо и студентско столово хранене и джобни пари Учениците и студентите имат възможност да се хранят в стол. До 1979 год. купона за хранене е 0.30 ст. От 1980 до 1989 цената за ученически и студентски стол е 0,50 лв., В цената от 50 стотинки се включва супа, основно ястие и десерт. В училищата, в зависимост от доходите на родителите (многодетни семейства), някои ученици получават безплатни купони за обяд. Джобните пари на учениците в България през социализма са били около 15- 20 лева на месец, на студентите - 60 лева на месец. Джобните пари на учениците са стигали за една баничка, една паста и една газирана напитка, на ден, в обикновена сладкарница. По онова време една паста (от краве масло) в сладкарница струва 15-25 стотинки, газирана напитка - 15 стотинки, а в луксозно заведение парфе (от сметана) - 50 стотини. Пионерски и комсомолски летни лагери Летният лагер за учениците до 1979 - по 20 дена, след голямото увеличение - по 14 дена, а цената за престой и храноден се определя според доходите на семейството . Средно около 20 лв на дете. Всяко трето дете в семейство е ходило на летен пионерски лагер за... 0.40 лв. Студентите също са ползвали привилегия за почивка на море в студентски почивни станции (бунгала). Цена за 16 дни пълен пансион: 27 лева. Въпреки тази възможност, повечето студенти
  6. 6. КАК ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10 НОЕМВРИ 1989 ГОД. 2 ЧАСТ НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 6 са разполагали с достатъчно пари и са ходели на море частно. Емблематични места за почивка на децата и младежта са били Международния пионерски лагер в Кранево, националните лагери в Обзор и Равда, а за младите комсомолци е създаден Международен младежки център край Приморско. Учителските заплати През 1978 г началната заплата на учител с висше образование е 120 лв. След голямото увеличение на цените случило се през следващата година учителската заплата на млад висшист със стаж от 1-3 години вече е 155 лв., а на педагозите с полувисше образование месечното възнаграждение е 135 лв. Тези първоначални възнаграждения се запазват до края на соц.период. Към 1989 год. възнагражденията на учителите с около 10 годишен стаж са съответно 165 лв. за полувисшисти и 190 лв за висшист. Средната заплата за страната за 1989 год. е 274 лв, т.е. учителите тогава, както и днес са били с ниско заплащане, но с по-голямо уважение от страна на учениците и родителите им. Науката в НР България В периода след Освобождението до 1944 г. в Академията на науката членуват видни наши учени, които дават свой принос в развитието на световната наука и полагат основите, върху които по-късно у нас се развиват множество изследователски направления. Но до 1944 г. в БАН и в България като цяло не се осъществяват насочени изследвания, академията е имала около 70 членове, един институт и две книжовни звена – речникова служба и библиотека. България
  7. 7. КАК ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10 НОЕМВРИ 1989 ГОД. 2 ЧАСТ НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 7 остава неразвита в индустриално отношение държава, не съществуват наукоемки производства, 80% от предприятията преработват селскостопанска продукция. В първите години след Втората световна война в целия свят настъпва бум на инвестициите за наука, бързо се развиват много научни области и се създават специализирани научни институции в почти всички европейски държави. Паралелно с интензивното създаване на специализирани висши училища започва и развитието на БАН като комплексен национален център за наука и за подготовка на висококвалифицирани научни кадри. От 1947 г. в съгласие със Закона за БАН започват да се създават институти и лаборатории в основните области на знанието. До 1960 г. в състава на академията има 35 института, след 1956 г. се създават още 19, а до 1980 г. научните звена стават около 100 с около 15 000 души, работещи в тях. Създават се и специализирани научни организации като Медицинската и Селскостопанската академия. От 1952 г. към министерствата и ведомствата започват да се изграждат ведомствени научноизследвателски институти, обслужващи развиващите се икономически отрасли, чийто брой до 1989 г. достига около 130. През периода 1944-1989 г. сме свидетели на забележителни успехи на нашата наука, на създаването на български научни школи. Те влияят чувствително върху икономиката на страната и върху увеличаването на националния доход, завоюват световен авторитет, развиват широко международно сътрудничество, в което
  8. 8. КАК ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10 НОЕМВРИ 1989 ГОД. 2 ЧАСТ НОЕМВРИ 2014 Г., БЪЛГАРИЯ 8 получават безспорно признание, запазено и до днес. България излиза на водещи позиции (в Европа и света) в най-модерни и перспективни области, особено в математиката, електрониката и изчислителната техника, биотехнологиите и фармацевтиката, модерната оптика, физикохимията, наукоемките химически производства. През 70-те години е издигнат лозунгът “Науката – производителна сила”, а през 80-те като основна цел в централизираната икономика е посочен научно-техническият прогрес. През 1989 г. в научния отрасъл са заети около 130 000 души, в България се разработват около 25 000 научни теми и задачи. В предприятията се внедряват близо 8000 приложни научни продукта годишно, изобретенията са около 7000, рационализациите – около 99 000 на година. В научно-техническото движение за младежта са обхванати над 70% от студентите и младите учени, а аспирантите, подготвящи се за научна работа, са над 5000 годишно. Движението ТНТМ създадено през 1967 год., има свои окръжни поделения, клубове и станции. То организира всяка година прегледи на младежките постижения и решително допринася за разгръщането на дарованията на ученици, студенти и млади работници въпреки правилото за “планиране на постижения”. И ТНТМ, и общото развитие на техниката в страната се крепят на многобройни специализирани професионални училища, които още от началото на ХХ в. играят роля на свързващо звено между образованието и практиката. През 80-те години България е изпреварвана само от СССР и ГДР по броя на учените си на глава на населението и съперничи на САЩ и Япония. През 1989 год. работещите в сектор “Наука и научно обслужване” са сред шампионите по заплати в страната. Източник: socbg.com

×