Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.

чакрите питър рендъл

Чакри

  • Be the first to comment

чакрите питър рендъл

  1. 1. ЧАКРИТЕ ТАЙНИТЕ ЦЕНТРОВЕ НА ЖИЗНЕНА СИЛА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО ПИТЪР РЕНДЪЛ Покривалото седморно на Изида ще бъде за него воала, през който ясният му взор ще докосне Тайната на древността УВОДНИ ДУМИ Тази книга е предназначена за онези, които донякъде са навлезли в учението и практиката на йога, усвоили са принципите на медитацията и биха искали да продължат нататък, вниквайки по-задълбочено в основните положения на една тъй пленителна и възнаграждаваща опозналите я област. С оглед на действително нарасналата популярност на йога, направо взривообразна през последните години, сигурно няма да е пресилено, ако заключим, че скоро много хора ще попаднат в тази категория /и може би вече принадлежат към нея/. Известно е, че цел на йога е да разшири човешкото съзнание до степен, в която то би могло да се слее с всемирното. Това се постига чрез осъществяване на главния духовен принцип в самите нас - принципа, който е над физическия и над мисловния, принципа, който всъщност е и нашият истински изконен Аз. Достигането му изисква овладяване на познанието за въпросните принципи или различни нива у самия човек; с други думи, хората трябва да се научат да разграничават финото от грубото, да боравят със своите вътрешни енергии и нещо повече — да ги управляват, разбирайки в крайна сметка, че Животът като цяло, включително и отделният човек, е просто енергия в разни със- тояния или в различни степени на вибрация. Същността на чакрите впрочем се отнася именно към тези енергии в собствената жизнена система на човека. Чакрите са центровете на витална енергия на различните равнища на опит или съзнание, които я характеризират. Думата чакра ще рече „колело" на санскрит и въпросните енергийни центрове могат да бъдат разглеждани като един вид колела или вихрушки на енергия. Енергийният потенциал на съответните равнища се проявява именно чрез тях, чрез центровете на жизнена сила, на виталност. Настоящата книга ще бъде от полза за хора, отдадени предимно на практически занимания в тази област и готови да откриват по-дълбоките реалности вътре в самите себе си. Едно ака- демично или мисловно проникване в нещо не е равносилно на опознаване чрез опит, въпреки че може и да го предхожда. Никой не е в състояние да знае за вас повече от вас самия и подобни открития следователно са постижими единствено със собствени усилия. Онзи, който си поставя за цел да се добере до такива глъбини и откровения, трябва да е авантюрист на духа, да има нагласата на изследовател, обзет от силно влечение към откривателство на нови светове с техните непривични и нови измерения, от желание да прониква в скрити пространства, от упоритост да успее в своето дирене. В тази книга темата се третира не само от традиционната гледна точка на Изтока, но и с деен опит тя да се съизмери с тайните учения на Запада, а познанието, което обезпечава раз- гръщането и интерпретирането й, бива обогатено и допълнено с похвати и принципи, заимствани от кабалата, астрологията, херметизма, алхимията... Не винаги е лесно да се добие по-пълна или цялостна представа за даден въпрос чрез изтъкване на неговите различни аспекти, както и на многобройните начини на тяхното поднасяне, но се надяваме, че нашето изследване осветлява интересуващата ни тема откъм повече страни. 1
  2. 2. В първите шест глави на книгата са разяснени положения, свързани с окултната анатомия на човека. Очертана е структурата на неговия организъм като система* взаимодействието на магнитните полярности и енергийните полета с потока на жизненост и седемте чакри. Те пред- ставляват самата същност на отделния индивид. В главите от седма до девета се предлагат примери за прилагането на горе изтъкнатите принципи в практиката чрез йога и автотренинг. Все пак тези принципи не бива да се определят непременно като йогийски - под многобройни други имена същите са били следвани в течение на вековете от мистици и търсачи на истината в духовен план, та човек може да ги нарича тъй, както най му допада — важното е избраното название да въплътява наистина правилните принципи. И накрая - последната, десета глава проследява отношението между астрологията и чакрите. В такава връзка между тях се тълкуват и идеи, стимулирани от зодиака и положенията на планетите. За modus operandi в случая сме възприели: а/ Разпознаване б/ Контролиране в/ Използуване (а/ Да се научим да разпознаваме принципите и енергиите, съставляващи организма; б1 Да се научим да използуваме енергиите вътре в нас; в/ Да се научим да използуваме в Живота тези енергии творчески и неегоистично). Убедени сме, че читателят, който се придържа към горните правила, ще се сдобие с по- голямо проникновение за Битието и ще бъде богато възнаграден с разгърнато и задълбочено познание за себе си. ГЛАВА ПЪРВА ОСНОВНАТА ПОЛЯРНОСТ За да разберем какво представляват чакрите или центровете на жизнена енергия, както и взаимодействието помежду им, отношението им към цялото ни същество, трябва да започнем от това, как са възникнали основните противоположности между Духа и Материята. ТРИЕДИНСТВОТО Всяка проява трябва да води до полярност или до двуединство, без което би била всъщност немислима. Връзката между двата полюса е третият аспект на Триединството. За да докажем това твърдение, нека вземем като пример което и да е просто действие и да проследим как се прилага принципът в неговия конкретен случай. Нека предположим, че читате- лят сега си каже: „Аз ще затворя тази книга." Щом стори това, той се проявява чрез определено действие и така създава полярност между субект и обект. Субектьт-подлог е „аз", обектът-допъл- нение е „книгата", а връзката между тях - „ще затворя", е сказуемото. Ако читателят сметне, че това е просто игрословие, нека се опита да намери действие, което да не се разделя на тези три части, и сам ще се убеди, че това е невъзможно. Именно тъй, в проявата на каквото и да било действие, на каквато и да било дейност, въпросното тройно деление се демонстрира неминуемо и неизбежно - нищо в нашия свят на име и форма не може да стане, да се случи, без да приеме подобен триделен вид. Ето това е Триединството, залегнало в основата на толкова много религиозни възгледи и учения, на метафизични системи и философски тези - достатъчно е да се позовем на християнската Света Троица или на трите гуни в индуизма (Т.е. трите свойства или аспекти /саттва, раджас и тамас/ на първоначалната материя /пракрити/. - Б. пр.) Полярността има впрочем многобройни наименования, а ние особено сме привикнали към понятия от рода на Живот и Форма, Дух и Материя, Възприемащ и Възприеман, Аз и не-Аз. Прибягваме също и до термините Единство и Многообразие, защото субектът или възприемащият е винаги един, докато обектът или възприеманата страна на Живота е неизменно многообразна. Това често се изразява чрез символа на колелото. 2
  3. 3. Ако приемем аспектите на Триединството /подлог, сказуемо и допълнение/ като синтезиран изказ на „Аз съм това", тогава Аз или възприемащият в центъра на колелото е един, но с изявата на някакво действие и с изместване на живота от този централен пункт в по-обективна форма мно- гообразието възниква неминуемо. Така по ръба на колелото спиците задължително са разделени, но в центъра се събират в едно. Следователно в своята обективна форма животът ще включва свързаност и разделност плюс всичко, което е във връзка с тях: причина и следствие, времето и законът на ставането, раждането, смъртта и прераждането. Това е обективният аспект на „Аз съм това", докато на равнището на субективното остава само съзнанието за едно чисто „Аз съм", лишено от обективна страна. Следователно нямаме налице опитност, свързана с промяна, време, разделност, взаимоотношения или с каквито и да било аспекти на обективната страна на Живота. Не е трудно да се досетим и за многобройни други термини, използувани за обозначаване на тази основна полярност, като например Добро и Зло или Бог и Дявол /в зависимост от съответните религиозни и метафизични системи/. Не може да има цялостна система в метафизиката или усъ- вършенствувана наука за живота, която да изключва основната полярност. Китайската термино- логия за тези противоположности притежава едно рядко достойнство, тъй като думите Ин и Ян из- разяват чрез самото си звучене принципите, които определят. Това на Ин е главно субективно, докато на Ян - обективно. Тези звуци са отразени в английските думи spirit /„дух"/ и mater/„ма- терия"/, също включващи затворено или субективно и и отворено или обективно а. Така е и в думите this /„това"/ и that /„онова"/, които по подобен начин изразяват субект и обект. Думите thin / „тънък"/ и fat /„дебел"/ имат сродни характеристики: тясното субективно и вибрира на по-висока степен от широкото обективно а. Естествено, за да има значение всяко нещо, което се случва, трябва да са налице два полюса или две възможности, между които то да се прояви; следователно животът е всъщност разнообраз- ният опит, резултат от взаимодействието или отношението между тези полюси. Това може да бъде илюстрирано простичко например с игра или със спорт, в който участвуват двама играчи или два отбора. Ако едната от двете страни винаги печели, придобитият опит не би имал значение или смисъл; същото важи и в случай, че едната от страните винаги губи. Значимостта на опита, нат- рупван в процеса на играенето, произлиза от откритата възможност да загубиш или да спечелиш. Така и в живота целият опит, чрез който се изграждаме, израстваме и се развиваме, произтича от това, че сме поставени в контекста на полярността на Дух и Материя, Ин и Ян, Аз и не-Аз, и от начина, по който възникналите отношения влияят върху съзнанието ни. Въпросните противоположности, субективната и обективната страна на нашето съществуване и техните съчетания, пермутации и междинни етапи съставляват цялостния наш опит, наричан понякога „Танцът на Ин и Ян". На това ще се спрем по-подробно в следващите глави. 3
  4. 4. ИЗТОЧНИ РЕЛИГИИ Животът следователно представлява един двупосочен процес: „изливане" от неговия извор в руслото на изява и завръщане към източника с обогатяване от опита, който е получен при това движение. Или ако си послужим с образност, заимствана от християнството, душата се завръща с урожая на нови опитности, „носейки снопите в себе си". Традиционните философско-религиозни учения на Изтока от рода на будизма и индуизма са насочени предимно към онова, което бихме могли да определим като аспект на оттегляне, постиган чрез откъсване на принципа на духовното от всякакво негово ангажиране с формата на материалното. Тези учения наблягат главно върху радостта и блаженството, изживявани тогава, когато духът се е оказал в състояние да се освободи от своята привързаност към егото на личността и да постигне съединение с по-висшия принцип - на духовното, вътре в самата нея. Думата „личен" /„личностен"/( На англ. рersonal. - Б. пр ) произлиза от латинската реrsona, означаваща „маска", и нейната употреба в такъв контекст свидетелства следователно за мимолетната или недействителна природа на низшето его, на т.нар. „себе", дадено ни по рождение, за да се изразяваме, ала което не е истинският ни Аз. Това съединение, сливането с божествения принцип вътре в нас, нашият възвишен и истински Аз, се нарича йога в индийската метафизика. Думата наистина ще рече „свързване" и е стигнала до нас с английската уоkе /„ярем"/, която ни отвежда към латинската уugum, а определения като соnjugal например са тясно свързани по корен с нея. При мюсюлманите концепцията за единение е изразена с понятието ислям, означаващо отказ от низшия Аз, от себето, в полза на висшия божествен принцип вътре в самия човек. Себеотдаването е впрочем съществен елемент в мистицизма, а в християнството въпросната концепция е изразена в Причастието или в Мистичния брак. Други философски учения и системи от възгледи, предимно европейски, се занимават повече с приземяването на принципа на духовното и с изразяването му в по-конкретна форма чрез твор- ческа дейност. Нито единият, нито другият подход обаче са изцяло правилни или по-скоро всеки от тях съдържа частична истина и е верен само в собствените си граници, докато и двата, взети вкупом, са необходими елементи от цялостния процес на Живота. Или, както вече бе изтъкнато тук, Животът е и произтичане от извора, и ново вливане в него, като идеалното е човек да съумява да постига равновесие между двете страни на общия и неделим процес. Тези негови два аспекта могат да бъдат окачествени като магически и мистичен - тръгването от извора е магическо, а завръщането към него е мистично. ФАЗИТЕ НА ЖИВОТА Вероятно мнозина измежду вас не ще се затруднят да откроят сред хората, реални или исторически личности, онези, които ярко въплътяват единия или другия от горепосочените аспекти. Великите духовни водачи, аскетите и светците принадлежат на мистичното начало и на пътя, свързан с него, докато социалните реформатори или великите изобретатели изразяват магическото, онова, което придава на духа форма. Разпознаваме тези принципи и в самите себе си, в своите настроения или в състоянията на нашето съзнание, доминиращи в един или друг период. Така на моменти ни се иска да потърсим уединение във вглъбена медитация или при общуване с природата, докато пък след това ни обзема силно влечение към себеизява чрез творчество на равнището на материалното или при комуникация с ближни. Разбира се, на равнището на духовното не съществува „друго", така че принципът на общуване не може вече да се приложи - човек се чувствува едно с целия Живот. Нашият опит е вибриране между два полюса -на Уединеността, когато се докосваме до равнището на Духа, и на Свързаността, когато общуваме на равнището на личното в група или някакъв вид партньорство. Уединеност произлиза от Единност /на английски: Aloneness, и ALLONENESS -т.е. всичко наедно, всеединност/, което е усещането за цялост или обединение на равнището на духовното. Тези фази на Живота могат да съответстват на определена възраст, на пол или на други дадености и фактори, ударението върху които непрекъснато се мени в хода на човешкото съществуване в зависимост от това, как протича то, при какви обстоятелства, в какъв план и пр. Ритмите и циклите, които настъпват в процеса на свързването на Ин и Ян с жизнената сила и нейната корелация ту с единия принцип, ту с другия, са от голямо значение за онзи, който се 4
  5. 5. стреми да опознае реално себе си. Понякога в тази връзка се употребява изразът „Кръговрат на таттвите", за който ще стане дума по-нататьк в настоящата книга. И мъжете, и жените като цяло се затрудняват да балансират своето съществуване и да постигат непрестанно правилната връзка между противоположностите вътре в себе си. Животът не е в състояние на покой, а представлява несекващ поток или непрекъснати трептения между двата полюса. Или с други думи, всеки нов момент носи нова връзка - нов опит или ново изживяване, та от страна на човека се изисква ново действие, за да го асимилира и усвои напълно, за да го оползотвори истински. Артур Кьостлер изразява всичко това като очевиден конфликт между двата принципа в своето есе „Аскетът и комисарят", типизирайки духовния човек от една страна и материалния - от друга. Повечето хора имат нагласата да се задържат само на едното равнище, а за да можеш да се движиш между двата полюса, когато пожелаеш, се изисква умение и дисциплина. В крайна сметка човек научава, че тези принципи не си съперничат, а са всъщност негови най-близки съюзници и че за него не е непосилно да балансира в Живота, държейки главата си в облаците, а краката - здра- во стъпили на земята, т.е. непрекъснато привличайки Духа и изразявайки го във форма. Когато един от принципите се отстоява с прекомерна настойчивост, винаги съществува тенденция енергията да се отдръпне към другия, за да се постигне желаното и необходимо равновесие. Това обяснява внезапните промени, които настъпват в живота на хората. Например онези, които са претърпели разочарование от физическата любов, често откриват, че енергиите преминават от по-нисшите равнища към по-извисени, и те - нерядко неочаквано и за самите тях - се отдават на духовното, поне за известно време. От друга страна пък, мъже и жени, прекалено вдадени в духовното, често реагират така, че енергиите да се спуснат от по-висш план надолу, и те се оказват в плен на силни желания в областта на физическото, на материалното. Старата поговорка „Колкото по-голям грешник, толкова по-голям светец" /или обратното/ е еднакво оправдана, както и да я обърнем, Сега нека се опитаме да изведем въпросните принципи на един по-преден стадий и да видим как номерологично това триединство или троичност поражда числата 4 и 7. От основното или първоначално единство зидахме как три трябва да възниква винаги чрез изява, в някакво проявление, а от тази триделност се ражда по-нисшата четворка. Това е така, защото три принципа могат по-нататък да се групират само в четири следващи комбинации, в които не се повтаря никой от първите три. Така, ако имаме А, В и С, те могат да образуват единствено АВ, АС, ВС и АВС. 5
  6. 6. Висшата тройка, 3, и низшата четворка, 4, нравят 7. По този начин математически и на една следваща степен на кондензиране духът се излива във форма и числото седем се проявява посредством тъй съществените деления на седем на цветовете и звуците, както и чрез седемте нива на съзнанието у човека /именно седемте чакри/, които са и главната тема на тази наша книга. ГЛАВА ВТОРА СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА У ЧОВЕКА Сега ще проследим как седморното деление, описано в предишната глава, се отнася до Човека. Ще видим как то поражда седемте нива на съзнание у него и седемте центрове на жизнената му енергия — чакрите. Оста на основната полярност, която третирахме в глава първа, у човека минава по протежение на гръбначния стълб така, че духът се проявява в темето на главата, а материята /в своята най-сгъстена форма/ - в основата на гръбнака. Между тези полюси има междинни стъпала на съзнание, всяко със съответно по-голямо насищане от предходното, тъй като жизнената енергия се спуска надолу по гръбнака, въвлечена все повече в материята. Този процес на постепенно сгъстяване би могъл да се сравни с ефекта на трептене в музиката, произвеждан от струна на инструмент. По-ниските тонове се постигат в резултат на по-бавно трептене на струната; когато трепти по-бързо, струната на инструмента възпроизвежда по-висок тон. Така и по-фините нива на нашето съзнание представляват жизнена енергия, вибрираща с по-висока честота, а по-ниските честоти са тъждествени на неговите по-груби или по-материални нива. С други думи, седемте чакри у човека отговарят на седемте тона на една гама, като по-долни- те чакри имат по-бавни вибрации и отговарят на по-ниските тонове, а по-горните чакри - съответно на по-високите тонове. 6
  7. 7. Апостол Павел дефинирал някога Човека като "Дух, Душа и Тяло"; лесно може да се види, че тока определение е основано върху принципите на Триединството, които разгледахме в глава пър- ва Духът и тялото са основните противоположности, а мисълта е връзката между двете. Павел е употребил гръцката дума „психе", която включва мисловното и емоционалното ниво, а ние ще из- ползуваме понятието ум вместо Душа. ЕЛЕМЕНТИТЕ Нека видим как тази дефиниция се съгласува с чакрите у Човека. Вече отбелязахме, че духът се проявява в теменната част на главата, а следващата по ред и наситеност чакра е енергийният център между веждите, който Павел споменава като душа /за нас — ум/, тъй като там е средоточието на мисловната дейност. Следващ по ред е центърът в гърлото и това според Павел е тялото - главно защото там е седалището на етера, на субстрата, от който произхождат четирите елемента по-надолу: въздух, огън, вода и земя. Всеки от тях е просто модификация на етера, с право смятан за основната материя, запълваща световното пространство и това между частиците на веществата. Центровете на четирите елемента - въздух, огън, вода и земя — са съответно чакрата в сърдечната област, тази на нивото на слънчевия сплит, кръстната чакра, наричана още свещена, и опашната. Така се вижда, че висшата тройка и нисшата четворка се проявяват у Човека в строго съответствие с номерологичните закони на това проявление, а седемте чакри са прецизно „изработени" също по тези закони. Алхимиците считали етера за квинтесенция или за пето ниво на вибрация. По-нататък ще видим как четирите по-долни елемента и произлизат от този етерен субстрат или латентност, и се завръщат към него. По-напредналите алхимици доловили също, че щом различните равнища на съзнание са просто жизнена енергия, вибрираща на различни честоти, то едно от тях може да бъде трансформирано в друго просто чрез променяне степента на вибрация и следователно преминаването на един елемент в друг е напълно постижима възможност. Това е валидно и за 7
  8. 8. трансмутирането на по-грубите ни вибрации в по-фини. Езотеричната алхимия се е занимавала с усъвършенстването на човешкото съзнание чрез пречистване, докато „боклукът" на по-нисшата ни същност, на т.нар. себе, не се преобърне изцяло, за да се стигне до чистото злато на духовното, на свръхизвисеното съзнание. Тази цел и нейното достигане са известни под различни названия на всички истински мистици от която и да е религия. В по-нови времена Айнщайн и други прочути учени физици са отбелязали факта, че материята е мисъл, която трепти с ниска честота. В по-стари времена алхимиците осъществявали превръщането на един метал в друг, като използвали същите принципи. Всяко проявление впрочем е фактически жизнена енергия, действаща на различни нива с различни степени на вибрация, като разликата между един и друг елемент се състои само в честотата на трептене. Човешкото тяло, както видяхме, е наистина третата или обективната страна на триединството - именно етерът. Неговите четири модификации включват въздух, огън, вода и земя. Последователността на тяхното обръщение може да се представи по такъв начин: За да има обективна проява, най-напред трябва да има пространство, което да й даде възмож- ност да се случи. Оттук следва, че етерът е елемент само на чистото пространство. Сетне е необходимо придвижване в това пространство, т.е. елементът на въздуха, който не е друго освен движение в неговите предели. Идва ред на принципа на разпространението -елементът на огъня. Следва го принципът на свиване – елемент на водата. И накрая е принципът на солидността или сцеплението, чрез който се изявява елементът на земята. Тези принципи или елементи често се характеризират със санскритската дума таттва, означаваща същината „такава" или „инаква" - т.е. есенцията на всяко качество. Въпросните елементи са всичко, което съществува, и в света на името и формата няма нищо друго освен тях. Те са тухлите, от които е изграден целият наш опит, и светът на проявлението е съставен единствено от елементите. ГЛАВА ТРЕТА ЧЕТИРИПОЛЮСНИЯТ МАГНИТ Вече бе очертано как възниква вертикалната полярност у човека - по протежение на гръбнака, със седемте нива на съзнание. Освен тази вертикална полярност в човешкия организъм има и хоризонтална. Това дава положително и отрицателно поляризиране на двете страни на тялото. Така човекът в действителност представлява четириполюсен магнит и всички закони на електричеството и магнетизма, известни на модерната физика, се отнасят до неговата жизнена система. Във всяка система впрочем потенциалната разлика между два полюса поражда поток между тях. При електричеството тази потенциална разлика е волтажът, а количеството енергиен поток може да се измери като електрически ток с определена сила. Там, където протича ток, винаги има магнитно поле - около него и под прав ъгъл към него. Този закон се отнася и за системата на Човека: у него неизменно съществува напрежение и между основните му полюси, темето и опашката, протича ток. Така възниква магнитно поле, което го обгражда. Именно него наричат твърде често аура, видима за онези, които притежават особено чувствително и остро зрение. И така, в окултната анатомия на човека са налице два потока на енергия, които текат от дяс- ната и лявата страна и са съответно положителен и отрицателен. Тези два потока като че се преси- чат във възли или точки между чакрите, образувайки по този начин специфична фигура: Кадуцея или Жезъла на Хермес. В индуизма това се нарича Меру Данда. КАДУЦЕЯТ Има няколко интересни момента, свързани с това подреждане на силите, което сега ще разгледаме. Всяка чакра представлява вихрушка от енергия, задвижена под влиянието на положителен и отрицателен поток, който й въздейства също както електричеството с положителен и отрицателен заряд, привеждащо в действие електромотор, чийто ротор се завърта. 8
  9. 9. Когато полярността на тока се обърне така, че положителният и отрицателният полюс се раз- менят, електромоторът, разбира се, ще смени посоката си на въртене. Идентичен процес има във всяка чакра. Потокът, протичащ от едната страна на тялото, е положителен, а от другата - отрицателен. Когато те се пресичат във възлите или точките, посочени по-горе, положителният, който е доминиращ, предизвиква въртене на чакрата в своята посока. В резултат всяка чакра видимо се върти по посока, обратна на тази на чакрите над и под нея. Това води до допълнителен ефект, основан на законите на електричеството, известни на модерната наука. Проводник, поставен в електрическа намотка, през която протича ток, го пропуска по дължината си в една посока. Когато токът в намотката обърне посоката си, обръща се и токът в проводника. / ток По същия начин енергията в центъра на чакрата ще струи навън или навътре в зависимост от посоката, в която тя се върти. Самата посока на въртене се определя от влиянието на двата потока, положителен и отрицателен, преминаващи през дясната и лявата страна на тялото. ПРОМЕНЛИВИ ПОТОЦИ Тези потоци обаче не са правопосочни, а променливи, обуславяли от процес, подобен на този при произвеждането на електричество. Когато роторът на динамо се върти между полюсите на неподвижен магнит, движението му пресича силовите линии първо в едната посока, сетне в другата така, че се произвежда ток, който сменя посоката си. Това е променливият ток, използван днес в електроенергийната система. Този процес е свързан също с протичането на енергия около земната повърхност, което се дължи на въртенето на Земята около оста й. При това въртене между пладне и полунощ енергийният поток е насочен към Слънцето, а през втората половина от въртенето й - между полунощ и пладне — потокът /който също тече към Слънцето/ ще се обърне в противоположна посока. Човекът е микрокосмос на макрокосмоса и този процес се отразява по идентичен начин в неговия организъм. Оттук следва, че енергийните потоци в жизнената му система също менят посоката си СЛЪНЦЕ 9
  10. 10. ПЛАДНЕ ПОЛУНОЩ между неговите полюси: север-юг, изток-запад. Тези енергийни потоци са всъщност дишането. Това е причината то да е от такава първостепенна важност за живота ни и в книгата по-нататък ще се обърне специално внимание на този въпрос. В различно време дишането преминава повече през едната или през другата ноздра. Редуването в дишането по този начин предизвиква смяната на посоката на протичане на енергийните потоци и завъртането на чакрите. Както вече видяхме, всяко ниво на съзнание е основна вибрация, а тези вибрации въобще индуизмът е назовал таттви. На някои от европейските езици бихме могли да ги наречем елементи, темпераменти или флуиди. Когато потоците имат различна насоченост, в организма се проявяват повече или по-малко и различни таттви или елементи. Нашият организъм следователно е изложен на постоянна промяна и един елемент непрекъснато отстъпва място на друг. Цялостният принцип на този поток от сменящи се вибрации е добре известен и като кръговрат на таттвите. КРЪГОВРАТЪТ НА ТАТТВИТЕ Този кръговрат съответства в жизнената система на човека на кръговрата на таттвите в систе- мата на всемира - на това дължи основата си и херметическият израз „Както горе, така и долу". Движението на таттвите в системата на вселената се проявява като влияние на планетите, на зодиакалните знаци и на сезоните. В човешкия организъм също има сезони, слънчеви и лунни цикли, зодиакални промени - все по съответстващ модел. Така външното и вътрешното Битие се отразяват взаимно. Кръговратът на таттвите представя действието на закона за периодичността или цикличността в проявите. Всяка проява, както вече бе изтъкнато в глава първа, представлява вибрация между полюси, а ритмите на момента, различните пътища на движение на енергиите и съответните равнища, които обхващат те, са именно кръговратът на таттвите. И нима не е завладяваща мисълта, че въоръжен с познанието за онези сили, които действат в системите, както вселенски, така и човешки, индивидът е фактически в състояние да предвиди с математическа точност хода на бъдещи събития! РИТУАЛ От казаното по-горе следователно излиза, че всяка конкретна дейност, предприемана от нас, ще бъде извършвана икономично, т.е. по-ефективно, ако подхожда на преобладаващия в момента енергиен поток - или ход на таттвите - по отношение на времето и мястото. С други думи, за всяка дейност има оптимално време и място, които биха я направили по- резултатна и по-лека за осъществяване. Изкуството на ритуала е всъщност магията да се използува енергия за достигане на определена цел. Това изкуство трябва да се прилага в съответствие с преобладаващите енергийни 10
  11. 11. потоци, за да се осигурят наистина ефективни резултати. Схващан в най-широк смисъл, животът следователно може да представлява един вид ритуал, чрез който хората непрестанно и по възможно най-добрия начин оползотворяват онези сили, които доминират, за да постигнат, и то творчески, онова, към което се стремят. Всяко действие впрочем е толкова по-успешно, колкото е по-обвързано със силна изява на подходящата за извършването му таттва. Посоката, в която човек се обръща с лице или докато спи, цветовете на дрехите, които носи, или на предметите, с които си служи постоянно, по принцип всяка негова постъпка или житейска дейност е подвластна на хода на таттвите - обширна тема, до която обаче ние можем само да се докоснем, без да сме в състояние да я тълкуваме по-дълбоко в тази книга, посветена на сходна, но друга проблематика и явления. СИМВОЛЪТ НА ПРЕКРЪСТВАНЕТО Един от най-разпространените ритуали в християнския свят е прекръстването - извършвайки го и същевременно свързвайки го мислено с разпятието, човек ще се въздигне до религиозно усещане, което може да бъде извънредно благотворно. Но ако той осъзнае значението на това движение на ръката и мисълта си в неговата споеност със своята четириполюсна природа и съчетае ритуала, извършван от него и осмислен с едно такова разбиране, силата му става наистина могъща. При движението на ръката със събрани пръсти, нагоре и надолу по вертикалната ос, а сетне до двата полюса на хоризонталната, се получава всъщност уравновесяване на енергиите в организма. Ритуалът следва да приключи със събиране на двете ръце в средата - това съхранява равновесието. По-нататък в тази книга ще видим какво практическо значение има балансирането на енергиите за развитието и разширяването на съзнанието. Едва ли е широко известно също, че ефектът от самото прекръстване може да бъде многократно увеличен посредством съчетаването му с определен контрол над дишането. Сред важните изводи, които поражда познанието за кръговрата на таттвите, е и този, че в ця- лостната схема на живота всяка част и частица имат свое съответно място и роля. Не бива да се поддаваме на субективни преценки за един или друг център вътре в нас, за едно или друго рав- нище, като недобри или не полезни. Няма енергия, която да е лоша в абсолютния смисъл на понятието, но може да бъде използвана на неподходящо място или в неподходящо време. Тогава ще е относително негодна просто поради факта, че не е уравновесена с другите енергии и не е нагодена към цялото. Сравнихме седемте нива на вибрация с музикалната стълбица: никоя нота не е фалшива сама по себе си - ако обаче е изсвирена не навреме и не на място, дисонансът е налице. Изборът на момента е особено важен, а за да постигнем цялостно и хармонично звучене, истинска музика, трябва да се научим да свирим всички ноти, и то в нужната и пълноценна обвързаност помежду им. ОРГАНИ НА ДЕЙСТВИЕ И УСЕЩАНЕ Ако четирите полюса в жизнената система на човека са един неподвижен магнит, а чакрите са роторите, тогава имаме налице седем силови полета, възникнали благодарение на четириполюсното функциониране на всяка отделна чакра. При обръщането на полюсите посоката на въртене на тези силови полета също се обръща. Опитът, с който разполагаме на което и да е от тези равнища, ще зависи от това, дали енергията преминава навътре или навън през съответната чакра. Енергията, преминаваща навън през нея, ни осигурява и съответен орган на действие. Или, казано другояче, когато енергията е насочена навън, ние получаваме опитност или изживяване на действие на равнището, отъждествявано с въпросната чакра. И обратното, когато енергията е насочена навътре, опитността е за усещане на такова ниво. Във всяка от петте долни чакри следователно ние имаме изживяване на усещане, което ни дава нашите пет сетива. Пет са също и органите на действие, които са все същите енергии, щом са насочени навън. ЧАКРИТЕ ТЕМЕННА — Кардинална /Всички цветове на дъгата/ ЧЕЛНА - Подвижна /Виолетово/ В ГЪРЛОТО - Неподвижна /Синьо/ СЪРДЕЧНА - Въздух /Зелено/ СЛЪНЧЕВА - Огън /Жълто/ САКРАЛНА -Вода /Оранжево/ 11
  12. 12. ОПАШНА -Земя /Червено/ На пръв поглед не е много лесно да се схване връзката между органите на действие и тези на усещане. Нека обаче припомним предупреждението, което направихме още във встъпителните страници на тази книга относно ограничеността на усилията да се вниква в същината на нещата по чисто интелектуален път. Чрез практика и самонаблюдение хората могат да установят валидността на тези принципи, които първоначално са им се стрували непонятни, за собствения си опит. Пове- че обяснения за качествата, свързани с всяка отделна чакра, ще намерите в следващите глави. СРЕДНИЯТ СТЪЛБ В човешкия организъм има и друг фактор с огромно значение. Това е онази трета сила, която в индуистката терминология е позната като сушумна. Потоците - съответно положителен и отрицателен - се наричат Пингала и Ида. Вече знаем, че всяка проява поражда полярност, и когато положителната и отрицателната енергия на тази полярност са уравновесени, проявата се преустановява. Тази трета сила в терминологията на кабала е известна като среден стълб. Това е улеят, каналът в центъра на гръбнака, през който енергиите протичат само когато другите две сили са в баланс. По-нататък ще се спрем на практическото приложение на този принцип. СТЕПЕНИ НА ВИБРАЦИЯ В индийската традиция чакрите понякога се описват като лотоси, всеки с определен брой листица. Подобна представа често обърква онези, които изучават чакрите, докато те не разберат, че това е просто един друг начин за предаване на степента на вибрация или на честотата на енергията в дадена чакра. Броят на листицата на всеки лотос е като броя на спиците, с които е снабдено всяко колело на силата. За да се придаде нагледност на гореказаното, могат да се направят опити с въртящи се дискове: в зависимост от скоростта, с която се въртят, ще изглежда и че имат различен брой спици. Така и цветовете, характеризиращи чакрите и излъчвани от тях, зависят от скоростта на въртенето им. Цветовете са светлина, вибрираща с различна честота. Зрителното възприемане на даден цвят би предизвикало у наблюдателя вибрация, съответстваща именно на този цвят. Чрез внимателно и аналитично самонаблюдение човек би могъл да констатира на какво равнище се извършва тази вибрация у самия него. Всяка чакра има цвят, свързан с нея и който й влияе. Казаното за светлината се отнася и за звука: всяка чакра има звук, който й съответства и влияе. Като се започне от опашната чакра по посока нагоре към темето, вибрациите /съгласно индийската традиция/ са: 4, 6, 10, 12, 16, 96, 960. ЛЯВО И ДЯСНО Изучаването на двата потока - положителния и отрицателния - фокусира вниманието и върху факта, че у повечето хора едната ръка, единият крак или едното око са по-силни от другата им ръка, крак, око. Причината за това е обстоятелството, че у тях на съответното равнище е по-развита положителната, насочената навън, или отрицателната, възприемащата страна на същността, на природата им. Твърдят, че у високо еволюиралите индивиди положителните и отрицателните сили се намират в пълен баланс - редица забележителни личности например могат да пишат еднакво добре и едновременно и с двете си ръце. ПРИТЕГЛЯНЕ И ОТБЛЪСКВАНЕ Добре известните закони на притегляне и отблъскване в електричеството и магнетизма постановяват, че подобията се отблъскват, а противоположностите се привличат. Тези закони важат и за двата потока - положителния и отрицателния - в жизнената система на човека. Усещането и действането са съответно отрицателно и положително. Или, с други думи, действието у човека винаги е привлечено от усещането или възприемчивостта у друг. Забелязваме потвърждение на това в отношенията между мъжа и жената, да речем, при които действената, насочена навън, мъжка природа се съчетава с възприемчивата и пасивна женска природа. Посредством уравновесяване или свързване на два полюса, противоположни един на друг, винаги възниква трето качество. Всеки нов елемент или таттва се формира от взаимодействието на положителната и отрицателната фаза на предишния. Този процес може да се сравни с разбъркването на две съставки в обща смес, получена от тяхното сливане. Всяка нова проява неизменно трябва да произлиза от такова взаимодействие на сили - положителна и отрицателна, както например инкарнацията, въплътяването на душата при свързването на мъжа и жената. Оттук е възможно и известно осветляване на въпроса за пола на децата: относителното доминиране на положителни или отрицателни фактори у майката, както и у бащата в момента на 12
  13. 13. зачеването, ще определи дали въплътяващата се душа ще дойде в мъжко или в женско тяло. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА СВОЙСТВАТА НА ПЕТТЕ ДОЛНИ ЧАКРИ Сега ще се опитаме да определим качествата, свързвани с всяка от петте долни чакри, като ще се спрем на всяка една поотделно. Това ще рече, че ще се стремим да насочим вниманието към онова действително изживяване, което човек има, щом енергията в неговата жизнена система, в организма му, е съсредоточена в съответната конкретна чакра. ОПАШНИЯТ ЦЕНТЪР Разположен е в основата на гръбначния стълб. На това равнище енергиите, които се проявяват в човешкия организъм, са достигнали най-ниска степен на вибрация и ако си представим енергийното трептене като звук, в случая става дума за най-дълбокия тон, произведен, да речем, от туба или от контрафагот. Впрочем нима музиката с подобни по-груби вибрации като тази на военните оркестри или определени видове джаз не произвеждат съвсем осезаем ефект върху този най-нисък център и не пораждат вътрешен подтик за пристъпване в маршов ритъм, за подрусване или клатушкаща се походка? Както вече пояснихме тук, при вибрирането на енергия през дадена чакра в човешкия организъм възниква онова, което в индуистката терминология се назовава таттва, а в западната, в европейската - елемент. Елементът на опашната чакра се изразява чрез качеството солидност или, с други думи, става реч за земя. Този елемент ще рече кохерентна устойчивост и стабилност. На неговото равнище човек усеща сигурност и задоволство от настоящото си състояние и от това, че е спокоен, че е такъв, какъвто е. Следователно няма желание или импулс за раздвижване, за промяна, за преминаване в друго състояние. Вибрацията на елемента земя внушава чувството, че индивидът е стъпил здраво на краката си и съвсем реален факт е, че когато се чувстваме несигурни и нервни, потоците на нашата жизненост не са заземени чрез най-ниския ни център. Тази чакра, естествено, управлява всичко, което е твърдо в тялото: кости, зъби, нокти. С това равнище е свързано и обонянието - всички същества, които са много близо до земята, имат силно обоняние. Подобно явление наблюдаваме и у хората - онези, които притежават остър усет за мате- риалното, обикновено се отличават с развито обоняние. КРЪСТНИЯТ ЦЕНТЪР Намира се на равнището на кръстната кост в гръбнака. На това място имаме усещането за някаква неустановеност - създава го елементът вода. Представата за енергия, отъждествена с принципа на промяната, на неустановеността, сигурно би се сторила на онези, които изучават чакрите, донякъде озадачаваща. Но ние трябва да свикнем с мисълта, че енергията вътре в нас изживяваме и усещаме като различни елементи или типове съзнание в зависимост от съответните равнища, за които нееднократно стана дума досега. Качества като зрелост или плавност изразяват като че по-добре „водността" на тази чакра. Зрелостта на един плод например изисква силно присъствие на елемента вода. Това важи и за хората. За да бъдат полово зрели, мъжете и жените трябва да притежават силно изразена флуидност, „втечненост" в своя организъм и кръстният център е свързан именно с такива течни негови прояви като урината и спермата. Недостигът на флуидност ще доведе, естествено, до обезводняване, причиняващо заболявания, свързани с втвърдяване или изсъхване като артрит. В такива случаи хрущялната тъкан, действаща като естествена смазка между костите на ставите, изсъхва и на съответното място възниква болезнено прегряване. Понятия от рода на зрелост и плавност създават усещането за поток, което е и по същество неустановеността на водната таттва. Това равнище е свързано с усещането за вкус. В английския език има идиом като mouth watering/ съответстващ на българския израз „да ми потекат лигите" - б. пр./ и именно водният елемент, произвеждащ слюнката, е дал основание за неговия смисъл. Без този елемент усещането за вкус би било невъзможно. СЛЪНЧЕВИЯТ ЦЕНТЪР Разположен е в гръбнака на равнището на слънчевия сплит. Свързан е с усещане за обемност, топлота, за жизнерадост и оптимизъм. Тази чакра следователно е тъждествена на елемента огън в природата на човека. Огънят й водата са като че в немалка степен противоположни. Плавният поток на 13
  14. 14. флуидиостта е насочен надолу и е свързан със състоянието на свиване, докато огненото качество говори за насоченост нагоре и за разширяване, за експанзия. С тази чакра е свързано зрението. То зависи от светлината. А светлината е свойство на елемента огън и е извлечена от него - зрението следователно е единствено възможно поради наличието на този елемент в нашия организъм. Оттук и заключението, че неговата сила у човека определя и светлината, в която той вижда нещата. Сигурно ще се съгласим с подобно твърдение, ако признаем, че когато сме в приповдигнато настроение, всичко ни се вижда бляскаво и ярко, а животът - изпълнен с топлина и могъщество. И обратното, изпаднали в друго състояние на духа, ние считаме света за неприветен, безцветен, лишен от жизненост. Разликата между тези две настроения се обуславя само от относителната сила, с която вибрира енергията на слънчевата чакра в съответния момент. Асимилирането на храната чрез горенето й в организма се ръководи също от функционирането на тази чакра. Човек, който има силни вибрации на нейното равнище, оползотворява поетата храна по-добре от друг, който независимо от погълнатите количества никога не разполага с достатъчно енергия и без съмнение страда от недостатъчно присъствие на елемента огън в своя организъм. СЪРДЕЧНИЯТ ЦЕНТЪР Намира се върху гръбнака, приблизително на равнището на гръдната кост. Свързан е с усещане за въздушност, подвижност, мекота и лекота - все свойства, характерни за елемента въздух и изразени като „движение към", т.е. чрез понятия от рода на „свързаност" и „споеност", „съпричастност". Докосването и усещането, произтичащо от него, са производни на елемента въздух. Докосването е основно изживяване на връзка, на свързване, проявяващо повече или по-малко основното качество на сърдечния център. Именно елементът въздух дава изживяването за връзка. Излишъкът от което и да било качество се превръща в недостатък. Този принцип е валиден за всички чакри. На равнището на сърцето прекалените връзки пораждат свръхсъпричастност с много неща и следователно потиснатост, дори ипохондрия поради прекомерно количество на въздушен или газообразен елемент, предизвикващо чак замайване и унес Някога средство срещу подобни състояния били соли, чието мирисане допринасяло за уравновесяване с опашната чакра или елемента земя. Така енергиите били смъквани към земята и балансирането им в организма - възстановявано. ЦЕНТЪРЪТ В ГЪРЛОТО Разположен е върху гръбнака на равнището на гърлото и е свързан с усещане у нас за качеството на пространството - характеризира се следователно с елемента етер. Дотук стана ясно, че четирите по-долни елемента имат свойства, представляващи преди всич- ко действия и състояния в пространство. Етерът е самото пространство, в което са налице тези със- тояния и се извършват съответните действия. Алхимиците го наричали още квинтесенция и бихме могли да го оприличим на съд, в който са размесени и се изграждат по-долните четири елемента. Етерът е основата, от която произлиза всеки един от тях и към която се завръща след приключване на периода на неговото действие, отстъпвайки мястото на друг. Казано иначе, четирите елемента са всъщност модификации на основния етер, който може да се превърне във всеки един от тях, или ако си послужим с модерна радиотерминология, етерът е радиовълната за четирите елемента. С него е свързан слухът. Отидем ли някъде, където цари пълна тишина, и след това наострим уши, сигурно накрая ще доловим нещо, което все пак съществува там, отвъд абсолютната тишина - някакво неуловимо проникване в нея, определяно като „безшумен звук". Който изпита това, се е научил да разпознава в себе си етеричния елемент, но такава опитност се придобива по-трудно, отколкото разпознаването на четирите по-долни елемента, контролирани впрочем чрез етера. Чак- рата в гърлото е важен мост между принципа на мисълта в челната чакра и тези четири елемента. Нека си припомним библейския израз: „В началото бе Словото" - звукът е най-могъщ от петте долни вибрации и засяга всъщност всички тях. Гласът може да приеме качеството на всеки един, може да бъде солиден и безразличен, авторитетен и авторитарен /на равнището на земята/, зрял и сексуален /на това на водата/, топъл и страстен /на това на слънчевия сплит/, нежен и съчувст- вен /на това на сърцето/... Естествено, тези качества съществуват и в съчетания помежду си, а оттук следва, че човек е в състояние да разбере много неща за себе си и за другите от анализа и изучаването на гласа - своя и чуждия. 14
  15. 15. ТРАНСМУТАЦИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ В живота няма край - има само промяна. Общият сбор на енергиите във вселената не намалява и не се увеличава, а непрестанно се трансформира от едно състояние или ниво на вибрация в друго в процеса на всяка проява на Живота. Докато даден елемент започва да се изявява, друг се оттегля -това можем да наблюдаваме и вътре в нас, и извън нас. Ако например водата е замръзнала, и течният, и огненият елемент се връщат в етера, а твърдият заема тяхното място. Когато ледът бъде изложен на въздействието на топлина, твърдият елемент се завръща в етера, а оттам отново се появяват огънят и водата... Това ще рече, че четирите елемента вкупом са в действителност етерът, който постоянно мени вибрациите си, за да се прояви като тях. Извън нас наблюдаваме тези промени като модификации на климатичните условия. Сходни процеси протичат непрекъснато и вътре в нас. Топлината например въздейства на нашата течност и ще я превърне в изпарения - когато ни е горещо, ние се изпотяваме и активността на кръстния център спада. Можем да потвърдим това от собствени наблюдения и опит: след обилно изпотяване сексуалната ни активност е винаги силно намаляла. Елементите въздействат постоянно върху нашия организъм, като взаимно се следват, но това не изключва индивидуалната предразположеност към някой или някои от тях. Обикновено тя се обуславя от момента на раждането ни, в който един или друг елемент е доминирал в системата на вселената или в зодиака /с това ще се занимаем по-подробно в следващите глави/, а щом се прояви с преобладаваща сила в собствения ви организъм, вие го чувствате, така да се каже, като тъждество на себе си. Етерът винаги се намесва, или по-скоро настъпва, между които и да са два от по-долните елементи, докато те разменят местата си, а контролирането им става през центъра в гърлото. Не е лесно да се опишат с думи най-трудно доловимите свойства на елементите. Затова в по- вечето учения и системи от възгледи за целта се прибягва до символи, които подпомагат тяхното разпознаване. В индуистката традиция, да речем, се използуват качествата, характеризиращи някои животни: слонът се отъждествява с елемента земя, тъй като въплътява тежестта и здравината. Известни са също и символи под формата на своеобразни диаграми, които изобразяват нагледно силите, подлежащи на идентифициране. Можем впрочем да сложим знак на равенство между елементите и настроенията, които преобладават в нас. Самонаблюдавайки се продължително, човек постепенно се научава да разпознава тези равнища на енергии и опитност вътре в себе си. Хипократ, наричан още баща на медицината, основава своето учение върху тезата за четирите настроения, течности и темпераменти. Въведената от него терминология за темпераментите - флегматичен, холеричен, сангвиничен и меланхоличен - изглежда естествено свързана със земната, водната, огнената и въздушната таттва на четирите долни чакри. Всяко заболяване се дължи на неравновесие в силите, разположени в центровете по гръбнака. А щом организмът е засегнат от подобно неравновесие, не може да е здрав. Когато жизнената енергия се спуска постепенно надолу към своята най-ниска вибрация, всяко поредно „стъпало" я въвлича все повече в грубата материя, а всеки елемент се формира от взаимодействието на положителната и отрицателната фаза на предишния. С формирането на всеки нов елемент се проявява ново сетиво. На етеричното равнище съществува само едно, но на земното сетивата са пет. На етеричното можем само да чуваме, но въздухът може да се чуе и усети; огънят може да се чуе, усети и види; водата — да се чуе, усети, види и вкуси, а земята - да се опознае с петте сетива. И за да завършим тази глава, нека обобщим основните моменти в нея. 15
  16. 16. Елемент Земя Задоволява се да остане там, където е, и не се нуждае от движение или промяна. Вода Има потребност да тече надолу и следователно да се свива Огън Нуждае се от разширяване и следователно да поглъща. Въздух Изпитва потребност от придвижване, да заема място, различно от това, където е, и следователно да се свързва с нещо друго. Етер Пространството, в което действат горните четири елемента. ГЛАВА ПЕТА ЧЕЛНИЯТ ЦЕНТЪР Този център се намира в точка на челото, приблизително между веждите. Функцията на челната чакра е предадена сполучливо със санскритската дума Айна, която означава заповед. От това равнище именно, когато обаче го достигнем, ние управляваме или контролираме цялата си индивидуалност или низшето себе. Тук е седалището на ума и на цялата ментална дейност: поток от мисловни образи непрекъснато се влива в съзнанието и изтича от него. СИЛАТА НА МИСЪЛТА Човешката мисъл е толкова могъща, че се материализира в етера. Всичко, което съществува на нивото на материалното и е доловимо за сетивата, преди това е било формирано като мисловен 16
  17. 17. образ в съзнанието на своя създател. И също както етерът е най-финият проникващ субстрат на четирите по-долни елемента, така и мисълта е дори още по-гъвкав и нерушим принцип, извисен над етера. За да създадеш нещо, е потребно само да го извикаш за живот с мисълта си. Разбира се, подобно синтезирано твърдение не изключва безпрекословния факт, че за да стане това, са необходими множество практически действия и реализирани стремежи. Много трудно е мисълта да бъде доведена до такава степен на нейното контролиране, че да изгражда само онези образи, които желаем, и никакви други. КОНТРОЛ НАД МИСЪЛТА Да контролираш каквото и да е, означава способност и да го използваш, когато е необходимо, и да прекратиш използуването му, щом това вече не е потребно. Ако не можем да преустановим който и да било процес, когато искаме, ще рече, че този процес владее нас, не ние него. Да контролираш каквото и да е, предполага известна обективност към него и следователно известна независимост. Да вземем като пример съд, пълен с боя. Ако желаете да го контролирате и да боядисате една стая, да речем, не бива да се ангажирате прекалено: ако боята изцапа ръцете ви, значи не я владеете добре. Казано другояче, човек трябва да може да държи всяко средство, всяко явление, всеки подтик на известно разстояние от себе си, за да е в състояние да упражнява контрол над тях. И така, да контролираш Мисълта, ще рече да задържаш в ума си само онова, което желаеш да има в него като идеи и образи. Следователно, ако не искаме да използуваме ума си, можем по желание да спрем да мислим. Повечето хора обаче имат да извървят още дълъг път, преди да достигнат това ниво, и да изпълват ума си единствено с онова, което те самите желаят. СИМВОЛИ Творческата сила на Мисълта може да бъде овладяна и вкарана в работа, като един от най- практичните начини за това е да се прибягва до използването на символи. Символът е ключ, с чи- ято помощ можем да установим ментален контакт с онова специфично качество, което искаме да използуваме. Символът е средство за мислено съсредоточаване върху някое качество или свойство, с което имаме намерение да работим. Така например, ако човек се чувствува нервен и нестабилен, елементът земя в организма му не е достатъчен. И за да противодейства на това състояние, за да възстанови равновесието на силите вътре в себе си, той може да пожелае да изяви елемента земя в своя организъм. Онези, които са привикнали да насочват мисълта си направо на различните нива, постигат това почти автоматично. Този процес обаче ще е значително улеснен, ако се прибегне до символ, притежаващ за използващия го качеството „земност": той би могъл да предизвика, да речем, възникването на мисловен образ на слон. Посредством концентриране върху този образ човек в крайна сметка ще премине през и зад формата, откривайки, че мисълта му постепенно приема качеството, символизирано от тази форма. Умът всъщност променя степента на вибрацията си и навлиза в честотата на по-бавна, земната или опашната чакра. За всяко качество или таттва ще се намери подходящ символ. Но трябва да бъдем все пак предпазливи по отношение на който и да било символ като абсолютен, защото, ако за даден човек един символ представлява определено свойство, дадена същност, за друг, напълно възможно е, да представлява съвсем различно, производно на неговите индивидуални асоциации. Ефективността на символа зависи следователно от неговата чистота, т.е. от свързването му само с едно качество в ума на този, който го използува. Един мисловен символ може да бъде въплътен и в материална форма - като фигурка, медальон, и в такъв случай се превръща в талисман. Докато един мисловен символ се отнася обикновено лично за онзи, който прибягва до него, талисманът може да бъде ефикасен независимо от създателя си - в него е вградена известна умствена енергия, която може да се използува като средство и от други. ТЕЛЕМЕНТАЦИЯ Чрез настройване на правилна мисловна честота и дължина на вълните на съзнанието си човек може да комуникира със себеподобни пряко на нивото на Мисълта независимо от разстоянието, на което се намира от тях. Ние непрекъснато влияем на други чрез мисълта си и сме повлияни от тях по този начин. Някои вероятно са имали преживяване с човек, излъчващ силни 17

×