Successfully reported this slideshow.
Your SlideShare is downloading.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.
По-малко ако имаш - по-малко ще полудееш. 
Повече като имаш- повече ще полудееш. 
По-лудият е ценен по-малко . 
По-малко л...
Нагоре ли, надолу ли от кукичката да отлетиш 
Смърт за живот или живот за смърт. 
Чуйте песните на Вселената 
Родени от сф...
Чуйте- примигват възпалените клепачи. 
Шумолят изсъхналите пръсти, 
напразно търсят на надеждата останките. 
Сърцата им ра...
Светата троица и Волята всеобща 
Приветстват Преодолелия, 
Човека – намерил Бога. 
Щастливи са чуващите и разбиращите, 
Ща...
„Води ни !” 
Защото доверието на Нощта е с вас. 
А с когото е доверието на Нощта- 
с лекота ще води утрешния ден. 
Чуйте, ...
И поради това, о братя, бъдете внимателни, и внимателно мъдри, даже 
скъпернически в използването на думата Аз. Докато пел...
Нероденият живот – това е Божието слово, а то не умира. Откъде се е взело в 
съзнанието ви това натрупване от раждания и с...
Шамадам: Никога не бих помислил, че толкова мъдрост може да се 
изстиска от парцал и метла (Намеквайки за положението на М...
Не като слуга на господар, не като господар на слуга ти мълвя сега, Шамадам, 
а като брат на брата. С какво те възмутиха д...
която този листец е израстнал? А стволът, на който расте клонката? Ами коренът, 
захранващ ствола, клонката и листа? А кор...
всички жени, а децата- да нямат само едни родители а и родителите започнат да 
обичат всички деца, тогава хората ще позная...
видите нищо, което да е недостойно за вашата любов. Само окото греховно и 
лишено от любов винаги е насочено към търсене н...
Наронда: Замора веднага стана и отиде да донесе арфата. Останалите се 
гледахме един друг с огромно изумление и мълчахме. ...
Тъй като във вас има сила на привличане, има също и сила на отблъскване. И 
има във вас нещо, което трябва да се привлече ...
И къде е Бог тогава, къде е ухото Му, че трябва да му крещите капризите, 
хрумванията, хвалбите и недоволствата си? Нима т...
убийство. Винаги е било така и така ще бъде- враната на друга врана на помощ 
лети, хиената с хиени се събира. 
Да се моли...
Назаем с лихва да даваш! Такава явна неблагодарност е толкова нагла, че 
няма прошка за нея! 
Какво имаш ти, че назаем да ...
Така ще се изнури човек от промените, че всичко в него ще зажадува с 
неотслабваща страст нещо, което е по- силно от проме...
Пространството и всичко, което е във него разположено, прилича на яйце, 
чиято черупка е времето. Това е образът на първич...
разкриването? И нима целият живот не излиза безспир от яйцето и не се завръща в 
него? 
Наистина, творението е чудесен и н...
което изброих, Той придобива и възможност възможност да размишлява, също 
така и възможност за себеизразяване и за творчес...
михаил найми   книга на мирдат
михаил найми   книга на мирдат
михаил найми   книга на мирдат
михаил найми   книга на мирдат
михаил найми   книга на мирдат
михаил найми   книга на мирдат
михаил найми   книга на мирдат
михаил найми   книга на мирдат
михаил найми   книга на мирдат
михаил найми   книга на мирдат
михаил найми   книга на мирдат
михаил найми   книга на мирдат
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

1

Share

Download Now Download

Download to read offline

михаил найми книга на мирдат

Download Now Download

Download to read offline

мъдростта е навсякъде, стига да има жадни за нея.

Related Books

Free with a 30 day trial from Scribd

See all

Related Audiobooks

Free with a 30 day trial from Scribd

See all
  • Be the first to comment

михаил найми книга на мирдат

  1. 1. По-малко ако имаш - по-малко ще полудееш. Повече като имаш- повече ще полудееш. По-лудият е ценен по-малко . По-малко лудият е повече ценен. Щастлив е, който е без патерица, Куц не може да бъде, Щастливи са бездомните, Навсякъде са у дома Само на куците като нас им трябват патерици. Живеещите в дом, като нас, Имат нужда от дом Любовта не може да се разкрие Светлината не може да се дели Обичай и наблюдавай Свети и живей, Когато нощта е едва жива И мъждука денят едва, Тогава земята е мъртва, Как пътниците да преминат? И кой ще дръзне да върви? Който е висок, той е по-нисък от всички. Който е най- бърз- той е най далеч от всички. Ако си чувствителен, ще се вкочаниш, Ако си красноречив, ще онемееш. Отлив и прилив- един и същ поток на водата. Незнанието по- добре ще те доведе, Велик е само този, който е много малък И всичко имат тези, които всичко са отдали Гребенът на скалата е твърд и висок, Пропадането в бездната е меко и дълбоко. Лъвът и личинката, Кедърът и тръстиката, Зайчето и плужекът, Гущерчето и лалугерът, Орелът и лястовицата- Са все в една яма. Там са примамката и кукичката . Само смъртта дава тласък
  2. 2. Нагоре ли, надолу ли от кукичката да отлетиш Смърт за живот или живот за смърт. Чуйте песните на Вселената Родени от сферите небесни, Приспивните песни на дете- великан В креватче от звезден прах заспало. За царя в дрипи, За мълнията окована, за бога в пелени. Чуйте пулса на Земята. В него вплитат се ударите на човешките сърца от люлката до гроба, безшумните стъпки на дивия звяр в гората, и воят и ръмженето и падането на жертвата. Шумоленето на змията в тревата, Таинственото жужене на насекомите, песента на птиците сказанията на полята дъхави, речитативите на ручеите бърборливи. И Природата със всеки дъх Живота вкусва от бокала на Смъртта. Върхове и долини, и морета и пустини и просторите въздушни и подземия незнайни очакват, зоват Бога и се молят- оковите да хвърлят времето да стане ново да ги опази с любовта си Бог. Чуйте- плача и риданията на майките Чуйте- Жалбите и стоновете на мъжете им над света летят! Чуйте- бързат децата им да успеят всичко в краткия живот. Ненавист дишат, на любов играят, в речите им- страст, в нозете- страх, Усмивки сеят, ала жънат само сълзи. Проливат кърви, пробуждат яростта на Потопа бъдещ. Чуйте- гладът стомасите им свил е
  3. 3. Чуйте- примигват възпалените клепачи. Шумолят изсъхналите пръсти, напразно търсят на надеждата останките. Сърцата им ранени се разбиват. Чуйте- от преизподнята Грохотът на дяволски оръдия; Чуйте- с трясък падат градове високомерни Чуйте- как славата на непристъпни крепости Погребален звън им готви. Как паметниците на бивша слава В тресавища от кал и кръв потъват. Чуйте- молитвите за праведност- с крясъци на похотта се вплитат! Детската невинна реч- сред гъсти потоци злословия! Чуйте- усмивката на девойката- неотделима от игричките на старата пачавра! Овациите за героите заглъхват в шумотевиците на хитреците. Във всяко жилище, на всички племена разноезични За човека химн и за борбата му Нощта от прага ще възвести. Ето я, Нощта- чародейка, Всички песни във една тя слива- Приспивни песни, и проклятия Баладите за смелостта, И за борбата химни- всички песни във една. Песента на нощната прохлада- не може да я различи ухото- величава и безкрайна тъй дълбока и сладка, че ангелският хор и музиката на небесата са като бърборене и шум. Това е тя - победната песен на Преодоляването! Планините, задрямали на коленете на нощта Дюните в пустинята, пълни със спомени, въздишащи тихо сънените дълбини и странващите звезди градовете мъртви и техните жители,
  4. 4. Светата троица и Волята всеобща Приветстват Преодолелия, Човека – намерил Бога. Щастливи са чуващите и разбиращите, Щастливи са тези, които наедно с Нощта са, Спокойни, дълбоки, безкрайни, като нея самата. Лицата им не ще опърли злото, в тъмнина извършено от тях. не ще опърлят техните клепачи сълзи на ближните им, проляти зарад тях. Ръцете им не познават сърбежа на алчността И желанието да рушат. В ушите им не съскат отровно Похоти и страсти. Мислите им не са проядени от порочни желания Сърцата им не са кошери на тревожни грижи, Роящи се ежесекундно. Мозъците им не са продупчени от страх. Който може смело да каже на нощта: „Разкрий ме на Деня!” Който може смело да каже на Деня: „Разкрий ме на Нощта!” Да, трижди щастлив е този, който останал сам в нощта със нея е в единство- също тъй възприемчив, безмълвен и безкраен! На него само Нощта пее песента на Преодолелия! Ако се сблъскате с клеветата на деня, глава вдигнете по- високо, в очите запалете пламъка на вярата и бързайте да се срещнете с Нощта. Приятели бъдете с нея. Внимателно отмийте сърцето си с кръвта на собствения си живот и го дарете на сърцето на Нощта. Доверете и всички най- съкровени стремежи, в нозете и поставете всички свои замисли и само един си оставете- да общувате свободно чрез Свещеното Разбиране. Тогава ще бъдете неуязвими за стрелите и копията на деня, а Нощта ще свидетелства пр ед другите хора- да, настина сте Преодоляли! И макар яростните дни да ви подхвърлят като трески И мракът на беззведни нощи да ви обгръща И животът да ви захвърля на кръстопътищата на света, Където ни следи, ни указатели подсказват, Не бойте се ни от хора, ни от обстоятелства. И никога не се съмнявайте, че и дните, и нощите, и хората, и явленията рано, или късно ще започнат да ви търсят. Със смирение ще молят:
  5. 5. „Води ни !” Защото доверието на Нощта е с вас. А с когото е доверието на Нощта- с лекота ще води утрешния ден. Чуйте, братя: Първичното Съзнание.... Словото... Духът на Разбирането- това е ТРОИЦАТА НА БИТИЕТО; Трите, които са Едно; Едното, което е три; равни, съразмерни,вечни,самоуравновесяващи се, самоопознаващи се, самоосъществяващи се. Не стават по- малки, или по- големи. Винаги са в покой. Винаги са едни и същи. Това е то, ПЪЛНОТО РАВНОВЕСИЕ. Човек го нарича Бог, но то е твърде чудесно, за да бъде наречено някак. И въпреки това свято е името му и свят е езикът, пазещ тази святост. Но какво е Човекът, ако не рожба на този Бог? Може ли той да се отличава от Бога? Не се ли крие дъбът в жълъдчето? Не се ли таи Бог в Човека? Поради това и Човекът е също такова триединство: съзнание, слово и разбиране. Но защо няма у човека, както у Бога, такова равновесие? Ако желаете да чуете отговора, слушайте, какво ще ви каже Мирдад. Човек-това е Бог в пелени. Пелената-това е времето. И пространството – също. И човешката плът е пелена, пелени са и чувствата, както и всички усещания. Майката знае много добре, че пелените не са детето. Но самото дете не знае това. И все пак Човекът осъзнава своите пелени, вижда, как се изменят те от година на година, от век на век. И така: съзнанието му е цялото в движение; оттук думите, като израз на съзнанието, винаги остават с неясен смисъл. А тогава разбирането е в мъгла, значи и животът му не е в равновесие. Това е безпорядък, объркан трикратно. И Човекът с всички сили зове на помощ. Отчаяният зов на Човека пронизва ери и векове. И жалбите му запълват целия въздух. И океанът е солен от сълзите му. Земята е изровена от гробовете му. Оглушало е небето от молитвите му. И всичко е от това, че Човекът още не знае смисъла на своето Аз, за него то играе роля на бебешки пеленки , в които е повито дете. Казвайки Аз, Човек разсича Словото на два смисъла, където първият е като човешката пелена, а вторият смисъл е божествено – безсмъртния. Но наистина ли Човекът съумява на две да раздели Неделимостта? Бог е забранил. Та затова е неделимост, защото не може да я раздели и сам Бог. Незрелостта също си мисли, че дели. И Човекът – детето- се опълчил в битка със Свръхличността безмерна, наивно предполагайки, че те е враждебна на съществото му. В неравната борба Човекът разкъсва тялото си на парчета, пролива потоци кръв. А Бог, неговият родител, с любов го наблюдава. Той знае добре какво разкъсва Човекът - своите завеси разкъсва, а пролива само злоба жлъчна, която му застила светлината на единството с Бога. Всичко това е предназначението на Човека: да се сражава, да кърви и да слабее, а в края на краищата да се събуди, цепнатината в това Аз да запълни със смъртната си плът, да запечата със собствената си кръв.
  6. 6. И поради това, о братя, бъдете внимателни, и внимателно мъдри, даже скъпернически в използването на думата Аз. Докато пеленките заемат мислите ви , а не детето, не самото то; докато за вас всичко това бъде не тигел, а само решето... до тогава ви е съдено да оставате тщеславна обвивка, плячка на Смъртта и поданниците и- мъката и страданието. Тигелът- това е Божието Слово. Каквото се създава от Него то се и разтопява и отново сплавя в едно, без да счита нещо за скъпоценност, без да изхвърли нещо като ненужно. Носещо в себе си Духа на Разбирането, то води до напълнения кладенец, в който създадените от него понятия се н амират в единство с него самото. И затова- да отхвърлиш част- това е да отхвърлиш целостта, а да събориш цялото- да зачеркнеш себе си. Затова то винаги ще бъде единство на същността и стремежът към нея. А човешкото слово е решето. Своите творения то крепи на завоевания и удари. И вечно едно посреща приятелски, а друго- безжалостно изгонва, като враг. Но твърде често вчерашният приятел става днешен враг, а днешният враг утре се превръща в приятел. Всичко това добавя ярост към жестоката, безполезна битка н а Човека със самия себе си. И всичко е заради това, че в Човека го няма Светия Дух, който би му разкрил, че той е в единство с творението си и изгонването на врага, по същество, е изгонване на приятел. Та нали и двете думи- и „приятел” и „враг” са творения на една единствена дума- неговото Аз. Това, което зло наричаш и прогонваш, безспорно някъде си от някого си, или от нещо си се нарича добро. Но може ли един и същ предмет да има два противоположни смисъла едновременно? Не, нито един от тях не е верен, п росто вашето Аз счита нещо за зло, а Аз-ът на някой друг го нарича добро. Не ви ли казвах, че това, което може да съзидава, може също и да руши? Щом сте създали образ на своя враг, то можете и да го разрушите, или отново да си го създадете вече като образ на приятел. За това, обаче, вашето Аз непременно трябва да бъде тигел. За това е нужен Духът на Разбирането. За това и ви говоря: когато се молите за нещо, молете се само за едно- за Разбиране. Не бъдете привърженици на решетото, братя мои . Дотолкова, доколкото Словото Божие – това е Животът, а в него- като в тигел, всичко е разтопено неделимо; всичко е в пълно равновесие и всичко е достойно за твореца- Светата Троица. Стократно по- ценен трябва да бъде за вас Животът! Не бъдете привърженици на решетото, братя мои. Търсете винаги разбирането на словото: то ще ви даде да разберете вашето слово и ако така се случи- тозчас хвърлете решетата си в огъня. Та нали вашето слово е едно с Божието, само че все още е зад завеса. Мирдад ще ви помогне да хвърлите завесата. Извънвремевото Време- Божието Слово, то е и извънпространственото Пространство. Можете ли за миг да бъдете без Бога? И има ли кътче, където да не сте в Бога? Защо с веригата на дните и годините дробите вечността? Защо със своя аршин мерите Пространството?
  7. 7. Нероденият живот – това е Божието слово, а то не умира. Откъде се е взело в съзнанието ви това натрупване от раждания и смърти? Та нали само с Божия Живот живеете, как може във вечното да има Смърт? При това Божието Слово е всеобхватно. В него няма огради и прегради. Откъде е вашата страст към такива огради? Заявявам ви, че вашето тяло не само на вас принадлежи всецяло. Неизброими са тези, които заедно с вас черпят от котлите на небето и земята плът и кости за себе си, а после живота обратно връщат в същите котли. Не е само ваша Светлината на Слънцето върху лицето ви. Всеобща е тя; всички делят Слънцето с вас. Бихте ли могли да ме видите, ако не беше тази светлина в мен? Моята светлина носи моя образ в очите ви. Вашата светлина носи вашия образ в очите ми. А ако се окажа пълна тъмнина, то вашето око, опитвайки се да ме види в тъмнината, също ще бъде пълна тъмнина. Не е само ваш този въздух, който е в гърдите ви. Всички, които са дишали, които дишат, или ще започнат да дишат, участват във вашето дишане. Нима не изпълва и днес дъхът на Адам гърдите ви? И нима не бие сърцето на Адам сред ударите на вашето сърце? Не са само ваши мислите из главите ви. Има море от общи мисли и то смята за свои чеда всички мисли. И така постъпват всички мислещи същества, които делят с вас това море. Не са само ваши сънищата ви. Цялата Вселена сънува вашите сънища.... И вашият дом също не е само ваш. В него живее и вашият гост, и котката, и мишката, и мухата.... и всички твари, които разделят с вас този дом. Поради това пазете се от огради.Ще ви излъжат, а истината с ограда ще отделят. И когато се обърнете да видите своята кошарка, ще се сблъскате само със смъртта. Лъжа е другото и име. Човекът е от Бога неделим, и значи, братя, е н еотделим от ближните си и изобщо от всички твари, създадени от Творческото Слово. Това Слово е океан, а вие сте облаци. А облакът остава ли далеч от своя океан? Още по- глупаво изглежда, когато напразно хаби живота си, опитвайки се в пространството да се утвърди, за да съхранява винаги вида и същността си. Какво ще му се наложи да жъне от този глупав стремеж, освен надежди разбити и горестта на тщеславието? Ако не изгуби себе си, после не може да се намери. Без да умре като облак и да се разтопи, той в себе си не ще открие океана, а само той е същността на този облак. Човекът е носещ Бога облак. И ако не се освободи той от себе си, няма да придобие себе си. О, тази радост да бъдеш празен! И ако вие навеки не се изгубите в това Слово, няма словото, което сте вие самите да разберете и даже собственото си Аз няма да проумеете. О, тази радост да бъдеш изгубен! Отново ви казвам: Молете се за Разбиране. Когато Светото разбиране намери сърцата ви, всичко в Божиите простори ще откликва с щастлив звук всеки път, когато изречете Аз. Тогава и самата смърт в ръцете ви оръжие ще стане, с което побеждавате Смъртта. И Животът тогава ще дари сърцата ви с ключ за своето сърце, което е безгранично. Златния ключ на любовта.
  8. 8. Шамадам: Никога не бих помислил, че толкова мъдрост може да се изстиска от парцал и метла (Намеквайки за положението на Мирдад като слуга) МИРДАД: Във всичко запас от мъдрост за мъдрите има. Глупците всяка мъдрост с глупост ще сравнят. Шамадам: Езикът ти, верно, добре е окачен. И е чудно, че толкова дълго се сдържаше. И все пак думите ти са толкова трудни за слушане. Мирдад: Думите ми не са трудни за слушане, Шамадам. Трудността идва от слуха ти. Скърбя за тези, които слушат, а не чуват; за тези, които гледат, а не виждат нищо. Шамадам: И слухът и зрението ми са си наред; възможно е, даже да са твърде добри. Но аз не приемам тази глупост, че Шамадам във всичко на Мирдад е равен, че слугата и абатът са едно и също. Шеста глава За Господаря и Слугата Спътниците изказват мнения за Мирдад Мирдад: Мирдад е слуга не само на Шамадам. Ти можеш ли да броиш слугите, Шамадам? Ще се намери ли орел, или сокол, дъб, или кедър; ще се намери ли планина, или звезда, езеро, или океан; ще се намерят ли цар, или ангел, които не служат на Шамадам? Та нима не му служи целият свят? Мирдад е господар не само на Шамадам. Господарите можеш ли да ги преброиш? Ще се намери ли бръмбърче, или бълшица, сова, или врабец, репей, или прът, раче или пясък; ще се намери ли просяк, или крадец, които да не служат на Шамадам? Та нима не служи целият свят на Шамадам? Нали, като си върши работата светът върши и вашата работа също. А вие с вашия труд вършите работата на света. Безспорно главата е стопанка на стомаха. Но и стомахът е стопанин на главата. Никой не може да служи, ако не е обслужен по време на служенето си. И никой не може да получи услуга, без да услужи на този, който му служи. На теб ще кажа, Шамадам, и на всички- слугата е стопанин на стопанина. Е, а стопанинът е слуга на слугата. Не позволявайте главата на слугата да се склонява ниско. И не позволявайте на господаря своята високо да издига. Разбийте страшната горделивост на стопанина. С корените изтръгнете позорния срам на слугата. Запомнете, че Словото е едно. И вие сте като срички в това Слово, в същността си всички сте единни. Една сричка никак не е по- благородна от друга, никак не е по- съществена. И много срички, по същността си, единната сричка- са точно това Слово. Такава единна сричка трябва да станете и вие, когато познает е мигновения възторг от тази неизразима с думи Любов към себе си, която на дело е и любовта към всички и към всичко.
  9. 9. Не като слуга на господар, не като господар на слуга ти мълвя сега, Шамадам, а като брат на брата. С какво те възмутиха думите ми? Отхвърли ме, ако искаш, но аз сам теб няма да те отхвърля. Не казвах ли преди, че кожата на гърба ми е същата, както на твоя гръб? Нямам сили аз да ти нанеса такъв удар, че кръвта ми да не рукне при това. Скрий си езика, ако ти е мила собствената кръв. Открий ми сърцето си, за да не познава болката. И по- добре е човек да остане без език, отколкото с език, който изригва само остроти, капани и примки. Думите винаги ще бодат и нараняват, докато чрез Святото Разбиране езикът не се изчисти. О, братя, призовавам ви в сърцата ваши да проникнете. Аз ви моля да сломите там всички прегради. Аз ви призовавам да отхвърлите всички пелени, които са овързали засега вашето Аз, за да го видите в единство със словото Божие, което винаги е в съгласие вечно със себе си и със св етовете, които произлизат от него. Така аз учех Ной. Така ви уча вас. Наронда: След това Мирдад се оттегли в килията си, а ние останахме крайно объркани. Като останаха известно време в угнетяващо мълчание Спътниците започнаха да се разотиват, при което всеки се изказваше за Мирдад. Шамадам: Босяк, мечтаещ си за царската корона. Микайон: Той е оня, Скрития. Нима не каза : „Така аз учех Ной”? Абимар: Кълбо заплетена прежда. Микастер: Звезда от друг небосвод. Бенун: Той има могъщ ум, но се е оплел в противоречия. Замора: Вълшебна арфа, настроена с неизвестен ни ключ. Химбал: Блуждаещо слово в търсене на възприемчиво ухо. МИРДАД: Ето го пътят към освобождение от болки и грижи: Така да мислиш, сякаш всяка твоя мисъл ще бъде гравирана с огън на небето, та всички да могат да я четат. А то е и наистина така. Така да говориш, сякаш целия свят е едно голямо ухо, което иска да те чуе. А то е и наистина така. Така да вършиш делата си, сякаш всяка твоя постъпка в тебе като ехо ще се отрази. А то е и наистина така. Така да желаеш, сякаш ти си самото желание А то е и наистина така. Така да живееш, сякаш самият Бог има нужда ти да изживееш живота му. А то е и наистина така. : Любовта е Божият закон. Вие живеете, за да се научите да обичате. Вие обичате, за да се научите да живеете. И никакви други уроци на Човек не са му нужни. И какво означава за любящия да обича, ако не любимия да вмести в себе си навечно, така че двамата едно да станат? Кого, или какво трябва да се обича? Може би трябва да изберем един листец от Дървото на Живота и му излеем цялата си душа? А какво да прави клонката, на
  10. 10. която този листец е израстнал? А стволът, на който расте клонката? Ами коренът, захранващ ствола, клонката и листа? А кората, покриваща ствола, съвсем ли да я забравим? А почвата, която нежно ласкае корена? А слънцето, морето, въздуха и водата, благодарение на които почвата я има? И ако този мъничък листец е достоен за цялата пълнота на любовта, за какво е достойно дървото в цялата си красота? Да обичаш само част от цялото- обричаш се да вървиш по пътя на страданието. Ще кажете: „Но на едно дърво растат много листа. Едни са здрави, други са болни; едни са красиви, други- безобразни, едни – великански, а други- като трошици. Как от избор да се въздържим?” Аз ще ви кажа: „ От бледността на болестта се ражда свежестта. А уродливостта е само палитра на красотата, и боя нейна, и четка. А дребосъчето не би било такова, ако не беше отдало своя ръст на великана.” Вие сте дървото на Живота. Пазете се, да не се делите на части и парчета. Не отделяйте плода от плода, листа от листата, клонката от клоните, не резделяйте и по признак: Ствола- от корените, или дървото против майката – земя. А точно така постъпвате, когато обичате една част повече от останалите , или вместо останалите. Вие сте Дървото на Живота. Навсякъде са корените ви. Вашите клонки и листа са навсякъде. И на устата на всички са вашите плодове. Каквите и да са плодовете на това дърво, каквите и да са листата и клонките му, и корените му- това са си неговите плодове, листа и клони, и корени. И ако искате, дървото винаги да дава сладък ароматен плод, ако искате то постоянно да е стройно и зелено- следете соковете, които захранват корените му. Любовта е сокът на Живота. А Ненавистта – гнойта на смъртта. Но любовта, подобно на кръвта, трябва да струи във вените без прегради. Щом притиснете вената и ето- застоялата се вече кръв носи със себе си заплаха и беда. А какво е Ненавистта, ако не Любов, която са притиснали, на която са поставили преграда, и така са я направили смъртоносна отрова за този, който я е изпратил и за този, за когото е предназначена? Болни са и двамата- изпитващият ненавист и този, в когото тя е прицелена. Жълтият лист на дървото на вашето дърво на Любовта е всичко на всичко лист, лишен от Любов. Не обвинявайте жълтия лист. Съхнещият клон е клон, жадуващ за Любов. Не обвинявайте съхнещия клон. Гнилият плод е пълен с ненавист плод. Не обвинявайте този плод. По- скоро обвинявайте своето сърце- сляпо и скъперническо, капка по капка отдаващо жизнен сок на избрани, отказвайки на множество други, а значи- и на самите вас. И няма друга любов, освен любовта към самите себе си. Но не бихме могли да обичаме себе си, без Себе-то, което обхваща всичко. Затова и Бог е Любов, той обича Сам Себе Си. И ако ви мъчи любовта, значи още не сте намерили СЕБЕ СИ. Не знаете къде е Златния ключ на любовта. Та ти обичаш частта, която ще умре и любовта ти не е дълговечна. Любовта на мъжа към жената не е любов, тя е много далечно подобие. Любовта на родителя към детето е едва праг на светия храм на Любовта. Когато всички жени на земята започнат да обичат всички мъже на земята и мъжете –
  11. 11. всички жени, а децата- да нямат само едни родители а и родителите започнат да обичат всички деца, тогава хората ще познаят Любовта. А дотогава само може да се хвалят с взаимно притежание на кости и плът. И нека никога не произнасят святото име на Любовта, защото това ще бъде богохулство. Не можете да имате приятели, докато макар и един човек считате за враг. Може ли за дружбата безопасен дом да бъде това сърце, което таи злоба? Не можете да познаете радостта на Любовта, докато има място за ненавист в сърцето ви. Даже ако храните със сока на Живота всички, освен едно малко червейче, то това малко червейче ще ви отрови живота. Та ако обичате някого, или нещо, вие обичате самите себе си. И с ненавистта е същото. Ако ненавиждате нещо, или някого, всъщност ненавиждате себе си. Това, което обичате и което ви е ненавистно, са неразделни, като ези и тура на една монета. И ако сме честни със себе си, отначало трябва да заобичаме това, което ненавиждаме и което взаимно ни ненавижда, а после да обичаме това, което е любимо, или това, което ви обича. И чак тогава да отговаряте с Любов на Любовта. Любовта не е добродетел. Тя е необходимост, по-голяма даже от хляба и водата, даже от светлината и въздуха. Нека никой не се гордее, че обича. Нека по- добре да учим да дишаме и издишваме Любовта също така неосъзнато и свободно, както вдишваме и издишваме обикновения въздух. На Любовта не и е нужно да въде възвеличавана, тя сама възвисява сърцето, което е достойно да вмести в себе си Любовта. Не очаквайте и награда за Любовта. Любовта сама е награда за този, който обича, точно както Ненавистта е наказание, достатъчно за този, който ненавижда. Не бива сметка да се търси от Любовта. Любовта е неподотчетна на никого, освен на себе си. Любовта не дава назаем и не иска; Любовта не купува и не продава; но ако дава- то дава всичко, а ако взима- всичко взима. Самото и взимане е даване, а даването и е взимане. Затова тя е една и съща: днес, утре и завинаги. Както пълноводна река на морето водите си дарява и сливайки се с него обогатява се отново, така и вие се опустошете в Любовта, за да се напълните отново с Любов. А езерото, което се скъпи на морето да даде дан, в блато се превръща. В Любовта няма „по- голямо” и „по- малко”. В мига, в който започнете да измервате или претегляте, тя изчезва, оставяйки само горчива следа на спомен. Любовта не знае „преди ”, или „сега”, а също „тук” и „там” не разбира. Всички времена са времена на Любовта. И всички места са добри за нея. В Любовта няма нито предели, нито граници. Любовта, чийто път е предварително проверен от всевъзможни трудности, все още заслужава да се нарича Любов. Често чувам: „Любовта е сляпа, в любимия не виждаме недостатък.” Но тази слепота е с истинското зрение. Бъдете винаги толкова слепи, че в нищо да не виждате недостатъци. И освен това ще кажа: очите на Любовта са чисти и проницателни, ето защо те не виждат недостатъци. Когато Любовта прочисти зрението ви, тогава няма да
  12. 12. видите нищо, което да е недостойно за вашата любов. Само окото греховно и лишено от любов винаги е насочено към търсене на недостатъци. Но всички недостатъци, които вижда то, са си негови собствени. Любовта съединява. Ненавистта разединява. Цялото това мощно натрупване на почва и скали, което наричате Олтарен връх, в миг ще се разлети на части, ако не ги задържа заедно ръката на Любовта. Даже вашите тела, изглеждащи толкова нетрайни, биха могли, несъмнено, да противостоят на разпада, ако обичате всяка частичка от тях с еднакво усърдие. Любовта е свят, пронизан от мелодиите на Живота. А Ненавистта е война, развихрена от дяволските проклятия на Смъртта. Какво ще изберете вие? Любов и вечен мир? Или Ненавист и вечна война? Във вас живее цялата земя. И небесата с техните стопани във вас живеят. Обичайте Земята и всичките и деца, ако искате да обикнете себе си. И Небето обичайте, и всичко, което е на него, ако обичате себе си. Абимар, защо така не обичаш Наронда? Наронда: Всички бяхме потресени от неочаквания въпрос на Учителя и от промяната на гласа му. Ние с Абимар буквално се вцепенихме от толкова остро поставения въпрос за нашия конфликт, който старателно криехме и бяхме напълно уверени, че никой не знае за него. Всички гледаха към нас и очакваха отговор от Абимар. Абимар: (гледайки ме с упрек) Наронда, ти ли разказа на Учителя? Наронда: Когато Абимар произнесе „Учителя”, сърцето ми запя от радост. Защото точно това беше думата, заради която спорихме, преди Мирдад да се разкрие. Аз настоявах, че той е учител, дошъл да просвещава хората, а Абимар настояваше, че Мирдад е съвсем обикновен човек. МИРДАД: Не гледай накриво Наронда, Абимар. Той не е виновен за това, в което го обвиняваш. Абимар: Тогава кой ти каза? Или можеш да четеш и в човешките сърца? МИРДАД: Не му трябват на Мирдад нито шпиони, нито доносници. Ако ти обичаше Мирдад така, както той теб, ти с лекота би могъл да четеш в ума му и да разбереш какво му е на сърце. Абимар: Прости на слепия и глухия човек, Учителю. Отвори зрението и слуха ми, защото страстно искам да виждам и чувам! МИРДАД: Любовта е единствения творец на чудеса. Ако искаш да виждаш, нека Любовта да влезе през зениците ти. Ако искаш да чуваш, нека Любовта проникне през тъпанчето на ухото ти. Абимар: Но аз никого не ненавиждам, дори и Наронда. МИРДАД:Да не изпитваш ненавист, това още не значи да обичаш, Абимар. Любовта е действена сила; и ако не насочва всяка ваша стъпка и всяко движение, няма да намерите пътя; и ако тя не изпълва всяко ваше желание и мисъл, то всички желания ще безпокоят сънищата ви, а всички мисли ще се превърнат в един надгробен плач по вашите дни Сега моето сърце е като арфа, и аз съм настроен да пея. Къде е твоята арфа, скъпи Замора? Замора: Да отида ли да я донеса, Учителю? МИРДАД: Иди, Замора.
  13. 13. Наронда: Замора веднага стана и отиде да донесе арфата. Останалите се гледахме един друг с огромно изумление и мълчахме. Когато Замора се върна с арфата, Учителят меко я взе от ръцете му , нежно се наклони над нея , грижливо настрои всяка нейна струна, а после засвири и запя. МИРДАД: Бог е твоят капитан, плувай, о мой Ковчег! Нека адските сили да бушуват и кипят, Нека мъртвите те да терзаят, а живите-да лъстят Нека гибел зловеща да ни кроят Нека знаците на небето за нас да са скрити, Бог е твоят капитан, плувай, о мой Ковчег! Твоят компас е Любовта, бързай, о мой Ковчег! На север и на юг, на изток, или запад, Съкровищата на сърцето ти огромни На всички що за тях жадуват да дариш Във бури проверени са моряците ти силни. Твоят компас е Любовта, бързай, о мой Ковчег! Вярата е твойта котва, плувай, о мой Ковчег! Нека гръм гърми и мълния- слепи, Море да стене, да ридае планина, Искрата божия в човешкото сърце едва да тлее Ще я разпали Вярата- твоята котва Плувай, о мой ковчег! Наронда: Учителят замлъкна и благоговейно се склони над арфата, както се навежда майка над притиснато към гърдите и дете. И макар че струните повече не трептяха, арфата продължаваше да звъни: „Бог е твоят капитан, плувай, о мой Ковчег!” И макар че устните на Учителя бяха плътно затворени, гласът му се отразяваше и продължаваше да звучи под сводовете на Гнездото, излизше навън на вълни и отплуваше към суровите върхове на околните планини, спускаше се върху хълмове и долини, далеч от безпокойното море, устремяваше се в синевата на небесния купол. В този глас имаше звездопад, искреше дъга. Имаше каменопади и бури, ураган извиваше вой, а понякога вееше лек бриз, или опияняваха славееви песни. Кротко гръд издигаше и спускаше море, покрито с мека, носеща свежест мъгла. Като че целият свят го слуша с безмерна радост. А след това ни се стори, сякаш целия хребет на Млечните планини заедно с Олтарния връх по средата внезапно се отдели от Земята и заплува в пространството, величествен, мощен и уверен в своя курс... В следващите три денонощия Учителят не каза никому ни дума. : Молитвите ви са напразни, когато се обръщате към всякакви други богове, освен към себе си.
  14. 14. Тъй като във вас има сила на привличане, има също и сила на отблъскване. И има във вас нещо, което трябва да се привлече и нещо, което трябва да се отблъсне. Само този може да получи, който и да отдава също умее. Където е гладът, там има и храна. А където има храна, там и глад има. Този, който е способен от глад да страда трябва да умее да се радва, когато е сит. В самата потребност е скрита възможността за удовлетворяването и. Не е ли ключът потвърждение за това, че там някъде има и ключалка? И ако има ключалка, значи, някъде има и ключ. А когато ги има и двете - значи някъде там има и врата... И ако сте загубили ключа някъде- не бързайте при майстора да тичате. Своята работа той някога е свършил, и то добре. Защо да се обръщаме към него да я свършва отново и отново? Оставете майстора, той достатъчно е поработил за вас и се заемете сами с работата. Отмийте паметта от зловонната мръсотия и несъмнено ще откриете ключа. Когато неописуемият, неизразимият Бог ви изразил, създал, Себе си е изразил във вас. Затова със думи не може да бъдете изразени. Бог не ви е надарил с частица от себе си- защото той е неделим, но ви е надарил всички в пълна степен с божествена, неописуема неразделност. Бихте ли могли дори да помислите за по- голяма наследство? Така че кой, или какво би могло да ви попречи да влезете в наследствените си права? И ето, вместо в сърцето си благодарност за наследството да лелеят, вместо да го търсят, някои- слепци неблагодарни! – са готови с калта да го овалят, стоварват му всичкия си зъбобол, стомашни болки, всички неуспехи в търговията и семейството, всичките си караници, желания за отмъщение, безсъницата си и скуката. Други пък го смятат за кутийка, която е пълна с безброй съкровища, откъдето можеш да си извадиш всяка дребулийка, каквато им хрумне. А някои правят от Бога нещо като собствен ковчежник. Той трябва да води сметките за дълговете, без да забравя и това, което им дължат другите; да събира дълговете и така да представя отчета, че общата картина да е приятна за окото и джоба. Да, много задачи поставят хората пред Бога. И колцина са тези, които се замислят за това, че ако Господ наистина е зает така, то той, по- скоро, би свършил всичко сам и не би се нуждаел от човешките подсещания и уговорки. Да не би да му напомняте за изгрева, или залеза на Слънцето и Луната? Напомняте ли му за зрънцето, растящо в полето? Напомняте ли му за паяка, неуморно тъчащ къщата си? Напомняте ли му за птичетата в гнездото? Напомняте ли му за безбройните неща, които изпълват безкрая на вселената? Защо тогава паметта Му замърсявате с товара на нищожните си потребности? Нима по- малко внимание им обръща той, отколкото на зрънцата, на птичетата, или на паяка? Защо вие, даровете му получили, тъй както и те са ги получили, не си гледате работата спокойно, без суета, смирено, без прегъване на коленете, без да издигате молитвено ръце и без тревожно подглеждане към утре?
  15. 15. И къде е Бог тогава, къде е ухото Му, че трябва да му крещите капризите, хрумванията, хвалбите и недоволствата си? Нима той не е във вас и около вас? Нима ухото му не е по- близо до устата ви, отколкото езикът ви до небцето? Стига ви от Бога божествеността, която си е във вас самите. И ако Господ, който ви е дарил семето на божествеността си, трябва и да се грижи за него вместо вас, къде е вашата добродетел? И какво ще е делото на живота ви? И ако не трябва вие да изпълните тази мисия, а я изпълни Бог, в какво се състои ценността на живота ви? Каква е ползата от молитвите ви? Не поверявайте на Бога безбройните си грижи и тревоги. Не го молете да отваря вратите, за които ви е дал ключове. Търсете простора в сърцата си. Та в простора на сърцето е този ключ, който ще отключи всяка врата. И само в простора на сърцето се намира всичко, което ви е тъй въжделенно, било то зло или добро. На ваше разположение е могъщо воинство, готово да изпълни и най - малката ви молба. Ако то е снабдено с каквото трябва, ако е обучено мъдро и го командват без страх, то е способно през вечността да прескочи, да помете всички бариери по пътя към целта. Когато е лошо снабдено, ако му куца науката, и твърде свенливо се дават командите, то тази войска или тъпче на място, или бяга от нищожните трудности1 като оставя след себе си черната следа на поражението. Тази войска, братя , не е нещо друго, а всичките тези малки червени частици, които и сега безмълвно плуват във вашите вени и всяка от тях е летопис- подробна и без украшения- на вашия живот и на всеобщия Живот във всичките му, дори и най- мънички проявления. В сърцето събира полковете си тази войска и от сърцето на път потегля. Затова така славят сърцето. От него се носят потоците на вашите радости и мъки. И към сърцето се носят вашите страхове пред Живота и Смъртта. Вашите желания и страсти са оръжията на тази войска. Вашият Разум е строгият възпитател. Вашата воля е командирът. Когато бъдете способни да снабдите вашата кръв с едно Главно Желание, което ще застави да се скрият и замлъкнат сенките на всички останали желания, когато успеете да отдадете на една Главна Мисъл цялото възпитание и на една Главна Воля командването, тогава, безспорно, ще се въплъти вашето Желание. Как да достигне светостта светецът? Eдинствено като изчисти потока на кръвта си от всякакви желания и мисли, несъвместими със светостта и по- нататък- като насочи непреклонната воля на този поток към една единствена цел- същата тази святост. Казвам ви- всяко свято желание и всяка свята мисъл, и всеки светъл порив на волята от Адам до наши дни, бърза на помощ на човека, който жадува да достигне до светостта. Винаги е било така, и така ще бъде- водите търсят да се влеят в морето, а лъчът светлина търси слънцето. Как би могъл убиецът убийство да извърши, ако не изпълни кръвта си с жажда за смърт, ако не построи клетките и в плътни редици под камшика на мисълта, убийствено настроена, и ако не отдаде нареждане на волята, която жалост не знае, да нанесе смъртоносния удар? Казвам ви- всеки убиец- от Каин до наши дни, винаги неканен ще полети, за да направи по- твърда и силна ръката на този, който е опиянен от близкото
  16. 16. убийство. Винаги е било така и така ще бъде- враната на друга врана на помощ лети, хиената с хиени се събира. Да се молиш – значи да наситиш цялата си кръв с едно Главно Желание, с една Главна Мисъл. Това значи да се настроиш, да си в пълна хармония с това, за което се молиш. Тази планета, запечатала всички подробности в сърцата ви се издига на вълните на променливите спомени за всичко, което е видяла от рождението си. Всяка дума, или деяние, желание, или въздишка, мернала се мисъл или бързокрил сън, диханието на човек, или звяр, мираж, или сянка... всичко набраздява в своето таинствено движение земната атмосфера от древността до наши дни и така ще продължи до края на времената. Настройте сърцето си на каквото искате и мигом изпълнението на желанието ще засвири на струните му. Не ви трябват нито език, нито уста, за да се молите. Нужно е мълчаливо и бодърстващо сърце. Нужно е Главно Желание, главна ми съл, но преди всичко- главна воля, без сянка от колебание. Безполезни са думите, ако пробуденото сърце не е във всяка сричка. Ако сърцето присъства и бодърства, то езикът е по- добре да поспи, или зад зъбите да се скрие. И храмове не ви трябват, за да се молите. Който не може да открие храма в сърцето си, не може да намери сърцето си в който и да е храм. Още нещо искам да ви кажа, и на тези, които са като вас, но не на всички хора. Та повечето хора са безпомощни сега. Те искат да се молят, но не знаят как. Не могат да се молят с друго, освен с думи и не могат да намерят други думи, освен тези, които са им дали. Те се губят, боят се, когато ги заставиш да бродят в просторите на собствените им сърца, но пък намират успокоение и утеха в храмовете и в тълпите на такива като тях. Нека да издигат свои храмове. Нека да си пеят там молитвите. Но вие и всички, пред които се разкривам, молете се само за Разбиране. Защото само жаждата на Разбирането може да бъде утолена. Всеки друг вид жажда молитвата не може да утоли. Запомнете: ключът за Живота е Творческото Слово. Ключът за Творческото Слово е Любовта. Ключът за Любовта е Разбирането. Напълнете сърцата си с всичко това. Не затруднявайте езика си с многословие. Разтоварете разума си от многото молитви. Освободете сърцето си от всички богове, които ви поробват с дарове. С една ръка те ви ласкаят и веднага стоварват тежък удар върху ви с другата ръка. Те са доволни и добри, когато ги хвалят, но щом само ги упрекнат- веднага стават отмъстителни и гневни. Не ви чуват те, докато не издигнете глас към тях и подаянията им не идват без вашите молби и твърде често като ви дадат нещо, съжаляват за това. Вашите сълзи са техния тамян и славата им е вашият позор. Освободете сърцата си от всичките такива богове, за да добиете в сърцата си единствения Бог, който, изпълвайки ви със Себе си, във вас навеки да пребъде. Бенун: Ти ту говориш за Човека като за всемогъщ, ту го принизяваш, като безпомощен. И отново оставаме в пълно недоумение. О, тежко им, на тези, които търгуват с човешката пот и кръв! Ще настане час и кръвта и потта ще си поискат цената! Ужасна и страшна ще бъде цената, ужасни ще бъдат кредиторите!
  17. 17. Назаем с лихва да даваш! Такава явна неблагодарност е толкова нагла, че няма прошка за нея! Какво имаш ти, че назаем да даваш? Не е ли целият ви живот дар? Ако Бог реши лихви от вас да иска и за най- малкия си подарък, с какво ще плащате? И нима светът не е обща хазна, в която всички хора, всяко създание внася каквото има, за да поддържа всичко и всички? Дава ли ви чучулигата назаем песента си, а ручеят- искрящите си води? Заема ли ви дъбът гъстата си сянка, а палмата- сладостните си плодове? Срещу какъв процент ви дава кравата млякото си, а овцата- вълната? Или, може би, облаците с дъжда си търгуват, а Слънцето- с топлината и светлината си? Какво би бил животът ви без всичко това и без още безброй други неща? И може ли да се сравни кой влага повече, а кой- по- малко в тази хазна на Земята? Но нима не си разбрал, че от логиката има една единствена полза (едно единствено предназначение)- да избави човека от самата себе си и да го доведе до вярата, откъдето тръгва ясния път към Разбирането. Логиката е незрялост, която плете мрежи от тънки паяжинки, опитвайки се в тях да улови грамада от знания. Щом достигне зрялост, сама себе си ще задуши в собствените си мрежи, прераждайки се във вяра, а вярата е най - дълбокото знание. Логиката е патерица за клетия инвалид, бреме за бързоногите, а за крилатите- двойно бреме. Логиката е старческото слабоумие на вярата, докато вярата е логика в разцвета на силите си. Когато, Бенун, съзрее твоята логика, повече няма да говориш за нея. Бенун: За да се преместим от колелото на времето върху оста, ние трябва насилствено да се откажем от самите себе си. Може ли човек да се откаже от своето съществуване? МИРДАД: За това трябва всъщност да се отречете от това аз, което е само играчка на времето и да утвърдим друго Аз, което е надеждно защитено от неговите уловки. Бенун: Как може отрицанието на едното „аз” да бъде утвърждаване на другото „Аз”? МИРДАД: Може, защото отрицанието на своето „аз” означава да утвърдиш висшето „Аз”. Ако някой умира за промените, се ражда за да бъде неизменен. Но повечто хора живеят, за да умрат. Блажени са тези, които умират, за да живеят. Бенун: Но на човека му е скъпа личността му. Как ще съумее той да се потопи в Бога, без да загуби съзнанието за самоличността си? МИРДАД: Счита ли ручеят за загуба вливането си в морето, при което започва да се осъзнава като море? Така е и с Човека: да загуби личността си в Бога означава да изгуби всичко на всичко сянката си и да добие друга същност на битие, в която няма сенки. Микастер: Но как може Човекът- творение на Времето, да бъде освободен от менгемето на Времето? МИРДАД: Както Смъртта ще ви избави от Смъртта, както Животът ще в и избави от Живота, така и Времето ще ви направи свободни от Времето.
  18. 18. Така ще се изнури човек от промените, че всичко в него ще зажадува с неотслабваща страст нещо, което е по- силно от промените. И ще го намери непременно в себе си. Блажени са тези, които така жадуват, защото те са вече в преддверието на Свободата. Към тях се обръщам, на тях говоря. Нима бих ви избрал, ако не бях чул молитвите ви? Но тежко на тези, които вътре във времето са се заклещили и се опитват да намерят вътре в него свобода, щастие и покой. Щом се усмихнат при раждането и вече близостта на смъртта ги изпълва с ридания. Едва се изпълнят и вече са празни. Едва гълъбицата на мира се спусне към тях и ето, вече се е превърнала в лешояда на войната. Колкото повече знаят, толкова по- малко знаят. Колкото по- напред са отишли, толкова повече са изостанали. Колкото по- нависоко се изкачват, толкова по- ниско падат. За тях думите ми са неразбираеми, възбуждат раздразнение като молитва в лудница, или като факел, запален за слепи. Докато жаждата за свобода не ги е обзела, ушите им са запушени за думите ми. Химбал (ридаейки): Учителю, не само слуха ми отвори, но и сърцето. Прости на предишния- слепия и глухия Химбал. МИРДАД: Скрий сълзите си, Химбал. Няма сълзи в очите, които търсят отвъд хоризонтите на времето и пространството. Нека този, който се смее, когато Времето коварно го гъделичка, да плаче, когато Времето с нокти го драска. Нека този, който танцува, славейки с песен младостта, да куцука и проклина бръчките на старостта. Нека веселяците на карнавала на времето да си посипят с пепел главите на погребението му. Но вие бъдете спокойни. В калейдоскопа на промените търсете това, което не се променя Нищо във времето не струва и една сълза. Нищо не струва и една усмивка. Лицето, тресящо се в смях и лицето, изкривено от ридания са еднакво изкривени и непристойни. Искате ли да избегнете солта на сълзите? Тогава избягвайте конвулсиите на смеха. Сълзите, изпарявайки се, преминават в смях. А смехът, сгъстявайки се, преминава в сълзи. Не се изпарявайте до състоянието на смеха и не се сгъстявайте до състоянието на сълзите, но във всяко състояние бъдете еднакво спокойни. В Човека има всичко, и сам той е във всичко. Вселената е цялостно тяло. Обединявайки се с най- малката частица , вие се обединявате с цялото. Както непрекъснато умирате в живота си, така и непрекъснато живеете след смъртта си; ако не в това тяло- в друго. Но ще живеете в тяло дотогава, докато не се разтворите в Бога, а иначе казано- докато не преодолеете всички изменения. В тишина на тази нощ Мирдад ви предлага да поразмишлявате за Първичното яйце.
  19. 19. Пространството и всичко, което е във него разположено, прилича на яйце, чиято черупка е времето. Това е образът на първичното яйце, помислете за него. Както въздушният океан обгръща Земята, така и яйцето е обгърнато от Бога, Проявения бог, иначе казано- Външния Бог, който е безтелесен, неизразим и безкраен. Вътре в Яйцето се намира Непроявеният Бог, Вътрешният Бог, Животът, с въплъщение, също така безкраен и неизразим. И макар според човешките представи Първичното Яйце да е неизмеримо, то не е безкрайно, все пак, и като такова, е оградено от всички страни със самата безкрайност. Всички живи и неживи неща във Вселената са ни повече, ни по- малко пространствено- времеви яйца; всички те съдържат Вътрешния Бог, но на различни стадии от разкриването му. Така при човека Вътрешния Бог е по- разкрит във време- пространството, отколкото при животното, а при животното- разкриването на Вътрешния Бог е по- голямо отколкото при растението... и същото ще видим, спускайки се надолу по стълбицата на творението. Неизброимото количество яйца, които представляват всичко живо и неживо, са разположени така в Първичното яйце, че по- голямото винаги включва най- близките предшестващи го, припокривайки ги в пространството; и така до най- малкото яйце, явяващо се безкрайно малко в пространството и времето. Яйце вътре в яйцето, а то- вътре, в друго яйце... и така – в количество, което човек не може да изчисли, всички те са съществуващото- видимо и невидимо, така разположени в Първичното яйце, по- голямото съдържа по- малкото, пространствата им се пресичат и така- до най- централното ядро все по- малко и по- малко- до безкрайно малката точка на центъра. Яйце в яйце, утроба в утроба, която е разположена в утроба- толкова неизброимо много са и всичко това от Бога е родено. И това е вселената, спътници мои. Обаче, както ясно усещам, думите ми вече твърде бързо се плъзгат през разума ви, а аз бих се радвал надеждни, здрави стъпала да станат, та кои да е думи да станат здрави стъпала на стълбата, която до съвършенството на Разбирането да ви води. Ако искате да познаете висотите, широтите, дълбините, дръжте здраво това, което е повече от думите и разума. Думите са само проблясъци на светлината, която озарява хоризонта, но самите те не са пътища към него, не са и тези далнини, които зоват към себе си. Затова, като ви говоря за Първичното яйце и за останалите, за Бога Външен и за Бога Вътрешен, не се вкопчвайте в думите, устремете се след бляснала искра, н о не гледайте към нея неотлъчно. Тогава думите ми сила ще ви придадат и ако разбирането ви куцука, на криле ще го въздигнат. Погледнете природата около вас. Не намирате ли, че тя цялата е построена на принципа на яйцето? Да, в принципа на яйцето ще намерит е ключ към цялото творение. Всеки плод и всяко семенце всъщност е яйце. Яйце е и дъждовната капка, и семето на всяко живо същество. А всичките безброй небесни светила, които чертаят по небосклона незнайните знаци на пътищата си, нима не приличат на яйце, което съдържа същността на живота – Вътрешния Бог- на различни стадии на
  20. 20. разкриването? И нима целият живот не излиза безспир от яйцето и не се завръща в него? Наистина, творението е чудесен и непрекъснат процес. И е непрекъснато движението на потока на Живота, течащ от повърхността на Първичното Яйце навътре, към центъра, и от центъра- към повърхността. Като се разширява в пространството и времето , Вътрешният Бог от централното ядро преминава от яйце в яйце, от най- низше ниво на живот до най- висше. Колкото е по- високо нивото на Живота, толкова по-обширно е в пространството и времето. Променя се и времето за преминаване от яйце в яйце; в някои случаи целият преход се извършва за миг, в други- преминават цели епохи. И така, процесът на сътворяването продължава, докато не бъде пробита черупката на Първичното яйце и не се прояви Вътрешния Бог като Външен Бог. Така тече Животът, неговото развитие и разкриване, но не прилича много на това, което хората разбират като развитие и ръст. Защото растежът за тях е просто количествено увеличаване, а развитието- движение напред. Многомерното разширяване в пространството и времето- ето това е наистина растеж, а развитието обхваща всички направления- и напред, и назад, и нагоре и надолу, и настрани. Затова пределният ръст е разрастването до цялото пространство и излизането отвъд него; развитието- изпреварването на всякакво време и излизането отвъд него, сливайки се с Външния Бог, добиването на неговата Свобода от всичко, от Време, от Пространство, тази дивна Свобода, единствено която може да бъде наречена Свобода. Такава е съдбата, която очаква Човека. Замислете се сериозно над думите ми, братя. И докато не приемете с цялата си душа, с цялата си кръв аромата и вкуса им, докато не ги вдъхнете като въздуха, който насища тялото ви с живот, до тогава сте безсилни да се освободите и устремът на другите да се освободят само нова брънка в собствените ви окови ще изкове. Мирдад би искал да разберете това и после да помогнете на другите търсещи да разберат. И затова ще се реши Мирдад още малко да разкаже за принципа на яйцето, особено за това- как действа той при човека. Всички нива на битието, които са под човешкото ниво, са затворени в своите яйца. Така за растенията броят на яйцата е равен на броя на видовете им. Такава картина срещаме при насекомите, рибите и животните. Винаги нивата, които са по- висши в развитието си, включват всички подлежащи нива на Живот- включително до централното ядро. Както белтъкът и жълтъкът в обикновеното яйце служат за храна и за развитието на пиленцето, така и яйцата, за които говоря, като са затворени в яйце от по- високо ниво, подхранват Вътрешния Бог и му помагат да се развие. Във всяко следващо яйце Вътрешния Бог намира пространствено- времева храна, която малко се отличава от тази, която е получавал в предишното яйце. И във всяко яйце има своеобразна протяжност на времето и пространството. Така в света на газовете Вътрешният Бог е безформен и разпрашен, а в света на течностите той е близо до формата. В света на минералите придобива форма и неподвижност и остава в тях, лишен от външни прояви на Живот, до прехода си към света на растенията. Там придобива форма, способна да расте, да се размножава и да усеща. В животинския свят Вътрешният Бог е способен да се движи и да усеща, способен е да се размножава, има памет и зачатъци на мисъл. Но в Човека, освен всичко това,
  21. 21. което изброих, Той придобива и възможност възможност да размишлява, също така и възможност за себеизразяване и за творчество. Разбира се, твърчеството на Човека в сравнение с Божественото творчество е като недодялано направена къщичка, струпана от дете- сравнена с прекрасен храм, или величествен замък , издигнат от ненадминат майстор. И все пак Човекът е творец, в това няма съмнение. Всеки човек става отделно яйце и яйцето на този, който е по- високо развит, съдържа в себе си яйцата на тези, които са по- малко развити от него, а заедно с тях и всички яйца на животинското и растителното царство всички по- ниски нива, та чак до централното ядро. А най-развитият- Преодолелият- съдържа всичко в своето яйце- и нивото на хората в цялото им многообразие и многообразието на ниските нива. Размерът на яйцето, което обкръжава всеки човек, зависи от хоризонтите на време- пространството, присъщи на този човек. Съзнанието на един възприема времето като кратък интервал от детството до днешния ден, а пространствените му хоризонти не обхващат повече от това, което очите му са способни да видят. Други се разпростират във времето от незапомнено минало до бъдеще, което е доста далеч и заемат в пространството толкова много място, че не може с око да се обхване. Храната за развитието на всички хора е една и съща, но способността да се хранят и смилат при всеки е различна, защото хората произлизат от различни яйца и различни са били и мястото и времето на рождението им. Така, от седящите на една маса, наредена с богатство и щедрост, един ще види красотата и чистотата на златото, с това и ще се нахрани, друг ще намери наслада в самото злато, но от това ще изпита вечен глад. Ловецът, който гледа сърната, изпитва желание да я убие и яде от месото и, докато поетът, гледащ същата тази сърна, ще се понесе на крилата на мечтите си в такива далнини, каквито ловецът и на сън не е достигал. Нашият Микайон, живеещ в Ковчега редом с Шамадам, мечтае за безпределна свобода и за върха, на който ще постигне избавление от оковите на пространството и времето, а Шамадам с въжета стоманени, изплетени от времето и пространството, бърза да се овърже по- здраво. Наистина, макар рамо до рамо да живеят, много далеч са един от друг. И ако Микайон вмества Шамадам, то Шамадам не може да вмести Микайон. Ето затова Микайон с лекота разбира Старейшината, но той не може да разбере Микайон. Животът на Преодолелия докосва живота на всеки човек, от всяка страна, защото животът на Преодолелия побира в себе си животите на всички хора. Но животът на никой от тях не може да докосне всички страни на живота на Преодолелия. На простия човек Преодолелият ще му се струва също тъй прост, а за достигналия високо развитие той ще изглежда изключително сложен. Но в живота му винаги ще има такива страни, които може да разбере и усети само някой друг Преодолял. Оттук идва неговата самота и чувството- че е в света, но не е от него. А Вътрешния Бог не иска да бъде ограничен. Той постоянно мечтае за освобождение, вечно стърже по черупката, стреми се да се измъкне от прангите на времето и пространството и в това му помага разум, който многократно превъзхожда човешкия. При животните този разум го наричат инстинкт, при човека – здрав смисъл. За тези, които превъзхождат обичайното ниво, казват, че са надарени с дарба да предвиждат. Но то е и едното, и другото, и е несравнимо

    Be the first to comment

    Login to see the comments

  • ZapryanPenev

    Dec. 21, 2020

мъдростта е навсякъде, стига да има жадни за нея.

Views

Total views

478

On Slideshare

0

From embeds

0

Number of embeds

4

Actions

Downloads

5

Shares

0

Comments

0

Likes

1

×