Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.

2modul 2tema

908 views

Published on

  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

2modul 2tema

  1. 1. Направление 3. Услуги в модерната библиотека Модул ІІ. Справочно- информационна дейностТема 2. Видове източници за информация
  2. 2. Тематичен обхватСъдържа основни теоретични познания за видоветеизточници за информация – печатни и електроннисправочници, документи на “открит достъп”, електронниколекции на български и чужди библиотеки, електроннииздания на свободен достъп. Представя характеристиките нанай-популярните справочници в печатен и електроненформат. Разкрива значението на безплатните източници заразширяване ресурсната база на нашите библиотеки.Посочва начините за тяхното откриване и прилагане вуслугите, предоставяни от публичните библиотеки. Слайд 2
  3. 3. ЦелиПридобиване на основни знания за видовете източнициза информация и тяхното приложение: печатни и електронни справочници документи на “открит достъп” електронни колекции на български и чужди библиотеки електронни издания на свободен достъп Слайд 3
  4. 4. Основни задачи Да запознае с основните видове печатни справочници и приложението им в обслужването Да запознае с основните видове електронни справочници и приложението им в обслужването Да запознае с принципите на инициативата “Открит достъп”, с основните подходи към нея, както и със значението на тези видове публикации Да запознае с основните международни проекти за създаване на електронни библиотеки, както и с най-големите електронни колекции на български и чужди библиотеки Да запознае с по-важните български и чужди електронни издания и начините за откриването им Да изясни значението на всички източници за информация за извършването на качествени услуги в публичните библиотеки Слайд 4
  5. 5. Очаквани резултатиОбучаемите трябва да придобият следните умения: да откриват и използват печатните и електронните справочници да откриват и използват безплатните източници за информация да оценяват източниците за информация Слайд 5
  6. 6. Уроци1. Справочни издания. Характеристика. Основни видове печатни справочници. Справочници за библиографска информация2. Справочници за фактографска информация3. Справочници в електронна форма. Справочници за библиографска информация4. Електронни справочници за фактографска информация. Енциклопедии5. Български електронни енциклопедии6. Други справочници с фактографска информация7. Как да открием справочниците? Оценка на справочниците8. Документи с открит достъп9. Електронни колекции на български и чужди библиотеки10. Електронни издания на свободен достъп Слайд 6
  7. 7. Урок 1. Справочни издания. Характеристика. Основни видове печатни справочници. Справочници за библиографска информация Тема 2. Видове източници за информация
  8. 8. ДефиницияКакво е справочник?Справочник – издание, което съдържа сведения с библиографскиили фактографски характер, разположени във вид, удобен забързо ползване. Предназначено за непоследователно четене.Справочниците са вид вторични издания, т.е. създават се наосновата на първоизточниците (книги, периодични и другииздания), за да подпомогнат бързото ни ориентиране в морето отинформация.В зависимост от вида на информацията се разпределят на двеголеми групи – за библиографска и за фактографска информация.Първите насочват към други документи, като ги идентифициратчрез библиографското им описание, вторите предоставят фактите,които търсим. Урок 1. Слайд 8
  9. 9. Справочници за библиографскаинформацияБиблиографски изданияНай-разпространеният вид са библиографските указатели.Елементи: входни (заглавна страница, обяснителнибележки); корпус (набор от библиографски записи,подредени по определен начин); справочен апарат (системаот показалци, списък на източниците). Урок 1. Слайд 9
  10. 10. Справочници за библиографскаинформацияВ зависимост от посочените критерии при тях можем да обособимследните видове: по съдържание – общи, отраслови, специални, тематични, персонални, краеведски (за документи, които по съдържание, по автори или териториално са свързани с определен край) по читателско предназначение – регистрационни, научно- спомагателни, издателско-търговски, препоръчителни по форми на аналитико-синтетична обработка на информацията – нормативни, анотирани, рефератни, критически по пълнота на информацията – пълни или подборни по езиков и териториален обхват – национални, екстериорика (патриотика), международни, регионални по хронологичен обхват – текущи и ретроспективни Урок 1. Слайд 10
  11. 11. Други видове. Информационни изданияСигнални издания – “сигнализират” за появата на нови издания – по тематика иливид на изданиятаЕкспрес-информация – включват подборна информация за нови значимипубликации. Съдържат библиографско описание и превод или реферат надокументитеТекущи съдържания на периодични издания (Current Contents) – информацията ечрез съдържанието на основни периодични издания в определени отрасли назнаниетоРефератни издания – освен библиографските данни, представят накраткосъдържанието на документите под формата на реферат. Основните видове рефератиса: индикативен реферат (насочва към оригинала); информативен (дава достатъчноинформация за оригинала) и оценъченОбзори – издания, които съдържат нова информация, която е в резултат на подбор,анализ и обобщение на първичните документи. Два основни вида – реферативенобзор (предоставя основни сведения за съдържанието на първоизточниците) ианалитичен обзор (анализ на съдържанието на първоизточниците и оценка)Целта на информационните издания е преди всичко да информират текущо за новаинформация. Урок 1. Слайд 11
  12. 12. Урок 2. Справочници за фактографска информацияТема 2. Видове източници за информация
  13. 13. Справочници за фактографскаинформация Енциклопедии – общи, отраслови, тематични, персонални Енциклопедични речници Речници: езикови и терминологични; езиковите са едноезични (правописни, етимологични, тълковни, исторически и т.н.), дву- и многоезични. Урок 2. Слайд 13
  14. 14. Справочници за фактографскаинформация Отраслови справочници, наръчници – вкл. основни сведения по определен отрасъл. Съдържат научна, производствена, приложна, учебна, популярна информация Биографски справочници – за кратка или изчерпателна биографска информация. Първите (т.нар. индекси) предоставят основни биографични данни и пренасочват към други биографски справочници за пълна информация; вторите дават изчерпателни сведения. Най-популярни: “Кой кой е…” ; биографски речници. Речници на псевдоними Урок 2. Слайд 14
  15. 15. Справочници за фактографскаинформация Справочници за международни организации, научни дружества, академии, университети; пътеводители по научни организации, адресни книги Годишници със справочен характер – статистически, демографски, за политическо устройство на отделни държави Географски – пътеводители по обекти, атласи; на променени имена на селища Статистически (вид отраслови, но с широко приложение) Урок 2. Слайд 15
  16. 16. Справочници за фактографскаинформация Сборници с официален характер – вкл. различни видове издания на правителствени организации – законодателни и др. нормативни документи Справочни сборници – на крилати фрази, цитати, афоризми, хроники на събития; разнообразни сведения за отделни страни, континенти. Сборници на съкращения Справочници с общо предназначение – телефонни указатели, транспортни разписания, готварски книги, рецептурни справочници, таблици, определители (на растения, лекарства и др.) Календари – за събития, бележити дати и т.н. Урок 2. Слайд 16
  17. 17. Урок 3. Справочници в електронна формаТема 2. Видове източници за информация
  18. 18. Справочници в електронна формаТе се създават на основата на печатните справочници, но чрезавтоматизирана обработка и разпространение наинформацията. Основни предимства – бърз и лесен,непрекъснат (24/7) достъп, възможност за непрекъснатаактуализация, за лесно получаване на информацията, завключване на мултимедия и линкове към други справочнициили първични документи. Както и печатните, те са две големигрупи – за библиографска и фактографска информация.Автоматизираната обработка на информацията при тях обачеводи до често смесване на двата вида! Урок 3. Слайд 18
  19. 19. Електронни справочници забиблиографска информация Електронни библиографски указатели – могат да бъдат аналози на печатните, но в повечето случаи са мултимедийни (към текста са прибавени изображения и звук). Могат да имат линкове към писма, факсимилета, пълни текстове, към външни източници с допълнителна информация Електронни аналози на посочените информационни издания Бази данни с библиографска информация Урок 3. Слайд 19
  20. 20. ПримериМного регионални библиотеки подготвят електроннибиблиографии. Ето някои от тях: РБ “Емануил Попдимитров” – Кюстендил:Емануил Попдимитров. Биобиблиографияhttp://www.libkustendil.primasoft.bg/html/bibliografia_ep/bibli o.htmБиблиография “Череша”http://www.libkustendil.primasoft.bg/html/bibliografia_cherry/ Урок 3. Слайд 20
  21. 21. Примери РБ “Пенчо Славейков” – Варна:“Пенчо Славейков. Библиография”http://www.libvar.bg/publications/slaveykov/index.html Столична библиотека:“Христо Йончев – Крискарец”http://www.libsofia.bg/bibliografii/kriskarec/index.htm“София и софиянци”http://www.libsofia.bg/bibliografii/sofia/sofias/index.htm Урок 3. Слайд 21
  22. 22. Задача Направете съпоставка между електронен и печатен библиографски указател и оценете информационните им възможности Урок 3. Слайд 22
  23. 23. Урок 4. Електронни справочници за фактографска информация. ЕнциклопедииТема 2. Видове източници за информация
  24. 24. Енциклопедии 80-те години на ХХ век – първите електронни енциклопедии на компактдиск 90-те години на ХХ век – разпространение на мултимедийните електронни енциклопедии От края на 90-те години насам – възникване и развитие на онлайн енциклопедиите След 2001 г. – възникване и развитие на онлайн енциклопедии с отворен достъп (Wikipedia) Урок 4. Слайд 24
  25. 25. По-известни американски енциклопедии До средата на 90-те години на ХХ в. водещите мултимедийни енциклопедии са: The Grolier Multimedia Encyclopedia, Microsoft Encarta, The World Book Multimedia Encyclopedia The Columbia Electronic Encyclopedia www.bartleby.com/65/ – безплатна Урок 4. Слайд 25
  26. 26. Европейски енциклопедии 1994 г. – поява на първата интернет базирана енциклопедия – Britannica. Понастоящем във виртуалното пространство са налични два онлайн продукта, собственост на Britannica. Единият е Britannica.com (или Britannica Online) http://www.britannica.com/, а другият – Britannica Online School and Library Site (http://www.eb.com/). Урок 4. Слайд 26
  27. 27. Европейски енциклопедии –продължение Освен Британика, в началото на ХХІ в. се появяват няколко немски, френски и руски енциклопедии: Brockhaus Enzyklopädie Encyclopaedia Universalis 2007 Encyclopédie Hachette Multimedia Larousse Encyclopédie Multimédia 2007 DVD “Большая Энциклопедия Кирилла и Мефодия” – създадена на основата на двутомния “Большой энциклопедический словарь”; през 1996 г. се появява първото електронно издание Урок 4. Слайд 27
  28. 28. Енциклопедии с отворен достъп. WikipediaКачествено нов подход – потребителите вече могат да бъдати създатели на енциклопедични текстове, които сепубликуват на сайта на отворената енциклопедия Wikipedia.Всеки, които има достъп до интернет, може да се възползваот възможностите на софтуера на свободен достъп, за дапредложи нов материал, да използва или редактирасъществуващите текстове. Урок 4. Слайд 28
  29. 29. Wikipedia Wikipedia http://www.wikipedia.org/ – съхранява на своите хостове общо около 7 милиона енциклопедични статии на 250 езика, повече от 1,2 млн. изображения и има регистрирани повече 5,5 млн. потребители Възможностите за търсене са максимално опростени и се базират основно на хипервръзките в текста Първата статия в Уикипедия на български език е създадена в началото на декември 2003 г., а в момента има 90 627 статии, защитени чрез лиценза Криейтив Комънс Урок 4. Слайд 29
  30. 30. Урок 5. Български енциклопедииТема 2. Видове източници за информация
  31. 31. Български енциклопедииСъвременна българска енциклопедия, Gaberoff KoralSoft,2003 – съвместна инициатива на издателство Gaberoff ифирма KoralSoft Multimedia, която разработва софтуера.Базира се на печатната версия на “Съвременна българскаенциклопедия”, Gaberoff, 2003 г. Първоначално се появява накомпактдиск. Урок 5. Слайд 31
  32. 32. Съвременна българска енциклопедия –продължениеВръзки към други собствени ресурси, достъпни презелектронната енциклопедия: Атлас на света Двуезични речници – на английски, немски, френски, испански, италиански Тълковен речник на съвременния български език, включващ над 170 000 думи Речник на чуждите думи в българския език История на България – справочник Урок 5. Слайд 32
  33. 33. Онлайн версияОт началото на 2007 г. се разпространява в интернетбезплатно на адрес http://koralsoft.dir.bg/bgencyclopedia/.Съдържанието включва 42 782 статии, подредени в 96категории и допълнени с 5 388 изображения. Няма разлика сизданието на компактдиск. Урок 5. Слайд 33
  34. 34. Българска енциклопедия А-Я През 2002 г. върху CD-ROM е издадена “Българска енциклопедия А – Я”. Включва 30 000 статии в 900 категории и подкатегории в различни области, както и приложения: атлас, статистика, мерни единици и др. От 2005 г. – актуализирано и значително разширено онлайн издание, като съдържанието може да бъде свалено от www.encyclopedia.bg. Други – Българска онлайн компютърна енциклопедия Урок 5. Слайд 34
  35. 35. Знам.бгОт средата на 2005 г. – съвместна инициатива наМинистерството на транспорта и съобщенията,Министерството на образованието и науката и набългарските училища за създаването на порталаwww.znam.bg. Това е общообразователен портал, достъпенбезплатно от всички основни и средни училища. Осигурявадостъп до онлайн версията на “Българска енциклопедия А –Я”, до други справочни издания на ИК “Труд”, както и добиблиотека с произведения на български и световни автори.Търсене в ресурсите на Знам.bg е интегрирано в gbg.bg иnetinfo.bg. Урок 5. Слайд 35
  36. 36. Урок 6. Други справочници с фактографска информацияТема 2. Видове източници за информация
  37. 37. Биографски справочнициБиографски справочници – това са справочниците, коитопоради честото си използване претърпяха специфичноразвитие в началото на ХХІ в. Накратко то се изразява всъздаването на интегрирани биографски системи. В тях саинтегрирани огромен брой ресурси – дигитализиранибиографски справочници (някои от които са от ХVІ в. насам),дневници, мемоари, документи с биографска информация,статии, некролози и много др. Чрез еднократно запитванепотребителят има достъп до всички тях, както и до линковена други ресурси с биографска и библиографскаинформация, до исторически, литературни и др.справочници. Урок 6. Слайд 37
  38. 38. Интегрирани системиза биографска информация World Biographical Information System – най-голямата в света система за биографска информация. Състои се от: национални биографски архиви на повечето от държавите в света; индекси към всеки от националните архиви; общ индекс към всички тях http://www.degruyter.de/cont/fb/nw/nwWbisEn.cfm World Biographical Index – индекс към Световната биографска система с безплатен достъп до 2 млн. записа с биографска информация http://www.saur-wbi.de/ Урок 6. Слайд 38
  39. 39. Интегрирани биографски системи Biography Reference Bank http://www.hwwilson.com/databases/biobank.htm Biography Resource Center http://www.gale.cengage.com/BioRC/prod_info.htm Урок 6. Слайд 39
  40. 40. Биографски речнициНаред със създаването на интегрираните биографскисистеми, продължават да се издават двата най-разпространени вида биографски справочници – биографскиречници и справочници от типа “Who’s who” – “Кой кой е”.Първите предоставят изчерпателна информация обикновеноза личности от една нация, като включват и сведения зачужденци, допринесли за нейното развитие. Вторитевключват основна информация за живи личности от еднадържава, регион или от цял свят или информация запредставители на отделни или всички области на знанието.Съществуват и “Who was who” – те включват информация започинали лица. Урок 6. Слайд 40
  41. 41. Who’s whoПримери: Русский биографический словарь http://www.rulex.ru/be.htm World who’s who http://www.worldwhoswho.com/ International who’s who http://www.internationalwhoswho.com/ Кой кой е в българската политика http://217.75.128.36/asp/whobg.asp Кой кой е в българската наука http://mail.nacid.bg/newdesign/bg/index.php?id=6 Кой кой е в европейските и българските институции http://www.bta.bg/site/bulgaria-eu/html/who_is_who/content.htm Урок 6. Слайд 41
  42. 42. Други справочнициСирма медия – “издателство за мултимедийни знания”:енциклопедии, речници, езикови игри и др. По-важнипродукти: Енциклопедия “История на България”;Многоезични мултимедийни речнициЗлатни страници – бизнес справочникhttp://www.goldenpages.bg/ Урок 6. Слайд 42
  43. 43. Урок 7. Как да открием нови справочници? ОценкаТема 2. Видове източници за информация
  44. 44. Как да открием нови справочници?Средствата за търсене в интернет позволяват да откривамекакто печатните, така и електронните справочници. Можемда търсим по ключова дума от заглавието им, ако търсимконкретни справочници. Можем да направим най-общотърсене, ако искаме да открием всички справочници от единили няколко вида – напр. в някоя от търсачките търсим:български енциклопедии онлайн; или в някой от указателитетърсим в съответна рубрика, напр. История – енциклопедии. Урок 7. Слайд 44
  45. 45. ОценкаОценката на справочните издания използва общитекритерии за оценка на източниците. Повечето от критериитеса еднакви за печатните и за електронните издания, но приелектронните има и специфични изисквания. Основникритерии:Обхват – съдържателен, географски и др. Обхватът включва: широта – всички аспекти на предмета ли се включват дълбочина – до каква степен на детайлност достигат включените документи време – ограничена ли е информацията по време формат – всички видове интернет ресурси ли се включват или само уеб документите Урок 7. Слайд 45
  46. 46. ОценкаСъдържание – дали информацията е обективна, или е личномнение; съдържа ли оригинална информация или е само линковеи др. Съдържанието се характеризира с: акуратност – точна ли е, не се ли влияе от идеологически, търговски, рекламни и др. цели авторитетност – дали зад източника стои учен, експерт или авторитетна организация. За да разберем това, помага адресът – ако в него има “~”, това обикновено значи персонален сайт актуалност – колко често се обновява уникалност – дали същата информация е налична и в други формати (напр. печатни) и има ли разлики между тях предоставя ли линкове към други ресурси качество на самия текст – стил, разбираем ли е Урок 7. Слайд 46
  47. 47. Оценка Графичен и мултимедиен дизайн С каква цел е създаден – за каква публика е Включват ли се ресурсите в него в други ресурси и как се оценяват Удобство и ефективност за работа  приятелски интерфейс  какво оборудване изисква – стандартно или по-специално  възможности за търсене – какви оператори използва; индексира ли търсачката цялото съдържание и др.  възможност за преглеждане и организация  интерактивност Цена Урок 7. Слайд 47
  48. 48. Урок 8. Документи с открит достъпТема 2. Видове източници за информация
  49. 49. Документи с открит достъп (ОД)В края на 1990-те години на ХХ в. в средите на учените ибиблиотекарите се заговаря за открит (отворен/свободен)достъп до статиите в научните списания като алтернатива наплатения достъп. Постепенно се заражда движение със свояидеология, правни основания и технологични решения.Тласък дава т.нар. бунт на учените против нарастващите ценина научните списания. Те осъзнават, че сами пишат,редактират и анотират статиите си и ги предлагат наиздателствата за публикуване, но те със своята ценова илицензионна политика създават пречки пред обмена назнания и така вредят на обществото. Урок 8. Слайд 49
  50. 50. НачалотоПрез 1999 г. Федерацията на дигиталните библиотеки,Коалицията на мрежовите библиотеки и Националниятнаучен фонд на САЩ започват финансирането на т.нар.Инициатива за отворени архиви (The Open Archives Initiative –OAI), целта на която е да разработи принципи на съхранениеи взаимодействие на различните “открити” източници. През2002 г. след тригодишни експерименти е разработенПротокол за събиране на метаданни (The Open ArchivesInitiative Protocol for Metadata Harvesting – OAIPMH). Тойопределя правила, в съответствие с които трябва да сесъздават свободни архиви, организирани на принципа наОД. Урок 8. Слайд 50
  51. 51. РазвитиетоМощен тласък дава Фонд “Джордж Сорос”, който през 2002 г.финансира т.нар. Будапещенска инициатива. В нея ефиксирано, че документите на ОД имат огромна общественаполза, тъй като дават възможност за свободен достъп донаучна литература за учени, преподаватели, студенти.Будапещенската инициатива препоръчва две стратегии –самоархивиране и създаване на списания на свободендостъп. Тези списания не трябва да използват копирайт заограничаване на достъпа до материалите, които публикуват,и не трябва да събират пари за четене и абонамент. (Имаалтернативни източници за финансиране, вкл. различнифондове, спонсорство и др.) Урок 8. Слайд 51
  52. 52. Берлинската декларацияПрез 2003 г. изследователски организации от Германия, Унгария,Китай, Норвегия и Франция подписват Берлинска декларация заоткрит достъп до научните знания, в която потвърждаватподкрепата си за Будапещенската инициатива и предлагат новапарадигма за открит достъп чрез: поощряване на изследователитеда публикуват в съответствие с принципите на ОД; поощряванепритежателите на културни паметници да поддържат ОД чрезпредставяне на ресурсите си в интернет; развитие на способите заоценка на онлайн материалите и поддържане на стандартите закачество; признаване на публикациите с ОД като средства,способстващи за развитие на кариерата на учените и др.Проведената конференция в Бетезда потвърждава подкрепата нарешенията от предходните конференции. Урок 8. Слайд 52
  53. 53. Какво е открит (отворен/свободен)достъп? Отнася се за електронните публикации онлайн, освободени от лицензионни и правни ограничения и безплатни за потребителя. Според Будапещенската инициатива (BOAI – Budapest Open Access Initiative), Берлинската конвенция и тази в Бетезда – наричани трите BBB – публикациите на свободен достъп са в пряка зависимост от авторското право, научната оценка, публикуването, съхраняването и професионалното израстване. Целта е улесняване на достъпа до научните публикации; те се създават електронно, с помощта на редакция или библиотека. Урок 8. Слайд 53
  54. 54. Видове публикации Статии, научни доклади, дипломни работи и дисертации, препринти и постпринти – части от доклади или статии и др. Участниците в процеса са: създатели (научни работници, студенти, научни институти и др.); посредници (библиотеки, научни общества, редактори, учени и др.); спонсори (научни общества, неправителствени организации, редакции и др.). Формати на публикуване – PDF, HTML. Могат да съществуват като: статии на свободен достъп в списания (Gold OA); “независими статии” (Green OA); комбинирана форма – на няколко места. Публикациите на ОД не са форма на безконтролно самопубликуване – те са оценени като научни от експерти! Всеки документ е описан със схема за метаданни, за да може да бъде открит. Важно е да се знае, че търсачките претърсват и съдържанието на архивите!!! Урок 8. Слайд 54
  55. 55. Две части на открития достъпДве части, които се допълват – І. Самоархивиране и ІІ.Научни списания на открит достъп, но с контрол върхукачеството на публикуваните в тях материали:І. Самоархивиране – предложено през 1994 г. от С. Харнад, но развитието започва с инициатива от 1999 г. “Отворени архиви” – OAI – за постигане на оперативна съвместимост между различни архиви чрез специалния протокол – PMH (Protokol for Metadata Harvesting); той позволява едновременно търсене в различни архиви чрез еднократно запитване. Урок 8. Слайд 55
  56. 56. Начини за самоархивиране 1. От автора, който публикува публикациите си самостоятелно, като ги въвежда за съхранение в свободно достъпен интернет сървър и 2. Чрез онлайн хранилища, които са специализирани по предмет и по институция. Публикациите са известни като e-print, а те могат да бъдат препринти (които не са се появили в печатно издание) или постпринти (електронни копия на статии, които вече са публикувани в печатно списание). Урок 8. Слайд 56
  57. 57. Самоархивиране чрезсамостоятелно публикуване Осъществява се чрез: собствен уебсайт – тук авторът има пълна свобода за съдържанието и оформлението на сайта сайта на организацията, в която авторът работи използване на чужд сайт (последното не е сигурен начин) Урок 8. Слайд 57
  58. 58. Самоархивиране чрез онлайн хранилищана открит достъпЗа целта е нужен уеб сървър с голям обем и софтуер. Такиваса EPrints (www.eprints.org), DSpace (www.dspace.org), Fedora(http://fedoraproject.org/bg/)За улесняване на достъпа до тези хранилища (те са вечемного) са създадени указатели. Най-пълни са: ROAR /Registry of Open Access Repositories http://archives.eprints.org OpenDOAR www.opendoar.orgЗа търсене в тях могат да се ползват техните търсачки, Googleили специализираната търсачка OAIster. Урок 8. Слайд 58
  59. 59. Проблеми и решенияОсновна предпоставка за самоархивиране: авторите да имат съответниюридически права, за да извършват открито архивиране. Проблеми: при препринтите – много издатели на списания не приемат публикации, които вече са публикувани електронно. При постпринтите, т.е. електронни копия на статии, вече публикувани печатно, обикновено авторското право е прехвърлено от автора на издателя, а издателят не разрешава безплатен достъп в интернет. Решения:  авторите запазват авторското си право чрез специален лиценз от вида Creative Commons (CC), т.е. върху част от авторското право. Най- подходящи СС са тези, които предоставят пълни права за ползване, но с посочване на автора  издателите биват убеждавани да разрешават вече публикувани статии в техни списания да се архивират на интернет сървър на свободен достъп Урок 8. Слайд 59
  60. 60. Списания на открит достъпТри подхода към стратегията за открит достъп при списанията: пускане на нови списания на открит достъп преобразуване на печатни списания в електронни на свободен достъп хибриден подход – добавяне на свободно достъпен онлайн архив към печатни списания или авторите да заплащат за безплатно разпространение на техни статииАвторското право – авторът може да избира между тривъзможности: остава собственик на авторското право (това едобре за издаването на електронните списания и присамоархивирането); авторът използва СС; авторът прехвърляотчасти авторското право (само за ползването на своитепроизведения за търговски цели) – подходящо за традиционнипечатни списания, които преминават на открит достъп. Урок 8. Слайд 60
  61. 61. ПроектиDOAJ – http://www.doaj.orgКолекция от предварително оценени от специалисти списания (peer review) насвободен достъп. От всички области, на всички езици; общ интерфейс. Иницииран по време на първата северна конференция по проблемите на научната комуникация в Лунд, Швеция, октомври 2002. Първоначално финансиран от Институт “Отворено общество” Начало – януари 2003 г., стартира от май 2003 г. с над 300 списания. Търсене на ниво списание Критерии за подбор на списанията – да са на свободен достъп; да има качествен контрол върху тях, т.е. да са оценени от специалист или редактор, едва тогава се включват в базата; да са научни статии или изследователски проекти. Цената е безплатна за крайните потребители! Търсене на ниво статия – от 2004 г. Брой на списанията към февр. 2010 – 4 658; търсене на статии в 1 825 списания; брой статии – 349 463 Урок 8. Слайд 61
  62. 62. Научни електронни архивиНаучните архиви обикновено се изграждат към библиотекина университети или научни институти, тъй като включватстатии на учени, дисертации, дипломни работи и др.подобни публикации. Научен електронен архив на Нов български университет Разработва се на основата на EPrints – софтуер, който изгражда уеб базиран архив и база данни от научни разработки. Депозираните чрез ЕPrints документи могат да се четат свободно в уеб пространството или достъпът до тях да бъде ограничен по желание на автора. Предлага се и ръководство за работа. Достъпен на адрес: http://eprints.nbu.bg/ Урок 8. Слайд 62
  63. 63. Полезни адреси Инициатива “Открити архиви” http://www.openarchives.org/ Инициатива “Открити източници” http://www.opensource.org/ Мрежова библиотека за дисертации на открит достъп http://www.ndltd.org/ Урок 8. Слайд 63
  64. 64. ЗначениеДокументите на открит достъп, както и свободните(безплатни) електронни издания, посочени в урок 10, саначин да разширим ресурсната база на нашите библиотеки,без да влагаме средства за това! Колкото повече източнициза информация използваме, толкова по-качествени услугище извършваме! Урок 8. Слайд 64
  65. 65. Урок 9. Електронни колекции набългарски и чужди библиотекиТема 2. Видове източници за информация
  66. 66. Европейска библиотекаМалко предистория: 1987 г. – среща на директорите на 11 европейски библиотеки, които основават Конференция на директорите на европейските национални библиотеки (CENL). От 1989 г. в нея се включва и България. Две основни цели – бърз и многоезичен достъп до колекциите на националните библиотеки участнички и създаване на Европейска електронна библиотека. 2003 г. – проект TEL (The European Library). Оценява се, че европейските национални библиотеки имат изключително пълни колекции, имат богати специални колекции с голяма историческа стойност, имат и уникални колекции. Всички те трябва да бъдат дигитализирани; чрез тях се запазва европейското културното многообразие. Целта на проекта е осигуряване на общи точки за достъп до всички колекции, многоезичен интерфейс с възможност за поддържане на всички азбуки, а всичко това да осигури общоевропейско библиотечно обслужване на качествено ново ниво! http://search.theeuropeanlibrary.org/portal/en/index.html Урок 9. Слайд 66
  67. 67. TEL-ME-MOR 2005 г. – нов проект, чрез който да продължи работата от предходния – TEL-ME-MOR (The European Library : Modular Extensions for Mediating Online Resources) – предвижда чрез Европейската библиотека да се създаде универсална по съдържание общоевропейска колекция от качествени информационни ресурси с лесен достъп до нея. Проектът се насочва и към културния, образователния и публичния сектор, поради което като обекти на взаимодействие са посочени библиотеки, музеи и архиви. Урок 9. Слайд 67
  68. 68. EDL (European Digital Library) 2007 г. – следващ проект, свързан с Европейската библиотека, наречен Европейска дигитална библиотека – EDL (European Digital Library) – включват се повече страни. Европейската комисия финансира и проекта TELplus – насочен към подобряване обслужването чрез Европейската библиотека. Освен другите инициативи, той предвижда и включването на България и Румъния в ЕБ. Включването на всички национални библиотеки, членуващи в CENL, ще завърши с изпълнението на проекта FUMAGABA. Урок 9. Слайд 68
  69. 69. Европейска дигитална библиотека,музей и архив 2007 г. – последният голям проект – Europeana – Европейска дигитална библиотека, музей и архив. Целта е да се създаде сайт, който да осигурява достъп до около 2 млн. дигитални обекта (ръкописи, фотографии, карти, звукозаписи и др., а също книги, вестници и архивни документи). Ще бъдат използвани вече дигитализирани материали от европейски музеи, библиотеки и архиви. Многоезичен интерфейс, който трябва да осигури към 2010 г. достъп до над 6 млн. дигитални обекта. http://www.europeana.eu/portal/ Урок 9. Слайд 69
  70. 70. Световна дигитална библиотекаWorld Digital Library – Световна дигитална библиотекаПроект на ЮНЕСКО и Конгресната библиотека на САЩ.Включва ръкописи, карти, редки книги, звукозаписи, филми,печатни произведения, фотографии и др. Интерфейсът е наанглийски, френски, португалски, испански и руски езици, адостъпът е свободен.http://www.wdl.org/en/ Урок 9. Слайд 70
  71. 71. GallicaДигитална колекция към Френската националнабиблиотека, създадена през 1997 г. Съдържа 1 007 950документа и 396 093 други материали – снимки, звукозаписии др. Повечето от тях са от фонда на ФНБ.http://gallica.bnf.fr/ Урок 9. Слайд 71
  72. 72. Miguel de Cervantes Digital LibraryСъздадена е към Университета в Аликанте, Испания през1998 г. и обхваща главно книги от испански класическиавтори от ХІХ и ХХ в., но и някои съвременни автори. Включвасъщо списания с културна и друга тематика, дисертации,детска литература. Постепенно се включват и испаноезичниавтори от страните от Латинска Америка, както и малка частот автори от други страни.http://cervantesvirtual.com/ Урок 9. Слайд 72
  73. 73. Руски библиотеки Электронная библиотека РНБ – СпБ Включва текстове на закони, статии от периодични издания, материали по руска история и др. http://leb.nlr.ru/ Электронная библиотека РГБ – Москва Включва четири колекции от различни видове документи. http://elibrary.rsl.ru/ Урок 9. Слайд 73
  74. 74. НБКМДигитална библиотекаДигитализацията на документи от колекциите на Националнатабиблиотека започва през 2006 г., а от есента на 2007 г. те ставатдостъпни за ползване чрез сайта на библиотеката. Дигитализираниса около 75 000 файла – ръкописи (славянски, гръцки, турски,персийски, арабски), старопечатни книги, непубликуванидокументи от Български исторически архив и Ориенталски отдел,портрети и снимки, графични и картографски издания, българскивестници и списания от периода 1844 – 1944 г. Търсенето е чрезпрограмния продукт DocuWare. Дигитализираните материали сепредоставят за ползване на свободен достъп.Дигиталната библиотека е структурирана в зависимост от вида напосочените документи в няколко колекции, които саподразделени в отделни кабинети. Урок 9. Слайд 74
  75. 75. Значение Посочените проекти целят да запазят и направят достъпно за всички граждани най-ценното от националните, европейските и световните колекции. Те са мощно средство за запазване на националната идентичност, за междукултурен диалог и международно сътрудничество! Те са и мощен информационен ресурс за библиотеките! Урок 9. Слайд 75
  76. 76. Урок 10. Електронни издания на свободен достъпТема 2. Видове източници за информация
  77. 77. Електронни издания на свободен достъпЕлектронните издания са два основни вида: Дигитализирани версии на печатни издания Създадени електронно и без печатна версияПосочените в предходния урок колекции са от първия вид.Такъв е и най-старият проект – проектът Гутенберг, чиетоначало е от 1971 г. Днес вече са включени над 30 000свободно достъпни книги, които преди това са издадени катопечатни, но са с изтекли авторски права; дигитализирани саот доброволци. Към края на 2009 г. са достъпни над 35 000електронни книги, от които над 25 000 на английски език,останалите са на 50 други езика.http://www.gutenberg.org/wiki/Main_Page Урок 10. Слайд 77
  78. 78. Други проекти Русская виртуальная библиотека – класическа и съвременна руска литература. http://www.rvb.ru/ Урок 10. Слайд 78
  79. 79. Български електронни изданияПо-известни са: Портал Booksbg.org – предоставя книги, списания, енциклопедии и други различни четива безплатно. За да изтеглите даден файл, трябва да се регистрирате. Лимитът за сваляне на заглавия е за период от 24 часа. http://www.booksbg.org/booksbg/ Урок 10. Слайд 79
  80. 80. Други издания Виртуална библиотека Za-tebe Съдържа много и различни рубрики. http://virtualnabiblioteka.za-tebe.com/ Виртуална библиотека http://bk-books.hit.bg/ Електронни книги http://e-bookbg.com/ Словото http://www.slovo.bg/ Публикува в интернет всички значими произведения на българската литература. Страниците се обновяват ежедневно от доброволци, до пълното представяне на всички повече или по-малко стойностни автори и произведения. Освен класически текстове, тук може да се публикуват безплатно и собствени творби! (На новите автори се препоръчва да публикуват произведенията си първо в ХуЛите!) Част от произведенията все още са в стария сайт – http://www.slovo.bg/old/ Урок 10. Слайд 80
  81. 81. Книги на български език http://ebookbg.wikidot.com/ Специална търсачка, използваща технологията на Google; търси само сред ограничен брой сайтовете, които отговарят на определена тематика. Така се избягват резултати, при които се среща търсената фраза по други поводи. Например, ако търсите е-книга чрез пригодената търсачка за е-книги, ще откривате именно текста на книгата, която търсите, а не коментари за нея в някой форум или рецензия в някоя интернет книжарница, или книгата на друг език с кирилица и т.н. Тази търсачка осигурява търсене в контекст и получаване на по-точни и адекватни резултати, отколкото при неограниченото търсене с Google. Урок 10. Слайд 81
  82. 82. Книги на български език LiterNet – специализиран портал за електронни книги и списания. http://liternet.bg/ Кулинарна библиотека http://biblioteka.biberonbg.com/Кои други български сайтове за книги познавате? Урок 10. Слайд 82
  83. 83. Списания Електронно списание “Литературен клуб” – за българска и преводна художествена литература, литературна критика, хуманитаристика. Има възможност за предлагане и на собствени текстове. http://www.litclub.com/ Къде да намерим други електронни списания на свободен достъп – Е-колекции – Виртуална библиотека http://mail.nacid.bg/newdesign/bg/index.php?id=31Не можем да помним всички, но трябва да знаем как да гиоткрием! Урок 10. Слайд 83
  84. 84. ЗначениеДа припомним още веднъж!Свободните (безплатни) електронни източнициобогатяват ресурсната база на обслужването и сапредпоставка за извършване на по-качествени услуги вбиблиотеките! Урок 10. Слайд 84

×