1. ДОКТОРАНТСКИ И ПОСТДОКТОРАНТСКИ ЧЕТЕНИЯ ‘2012
АНТИЧНИ ПРОРОЧЕСКИТЕ
ИЗВОРИ ЗА СПОСОБНОСТИ НА
ОРФЕЙ
21. Декември 2012 г. Йордан Илиев

2. СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Въведение в проблематиката
2. Класификация на изворите
3. Възможности за интерпретация
4. Заключение
5. Образи към текста

3. 1. Въведение в проблематиката
● публикациите на съвременните изследователи върху живота и
делата на Орфей са неизброими;
● предлаганият текст представлява опит за дефиниране на
пророческите способности на Орфей;
● те са само част от многослойния образ на може би най-популярния
тракиец както през античността, така и днес;
● систематизирането им и открояването на техните специфики е
необходимо с оглед на факта, че те, най-малкото поради приписването
им на Орфей, биха могли да бъдат сред сравнително малкото налични
(директни или индиректни?) източници за тракийското пророкуване;
● това е аспект от тракийската религия, недостатъчно проучен от
съвременните учени;
● До момента тракийски извори за Орфей като прорицател не са
идентифицирани, но това не изключа надеждата такива да бъдат
открити в бъдеще.

4. 2. Класификация на изворите
(І) Сведения, в които съпричастността на Орфей към
пророкуването е под въпрос, за сметка на друг легендарен трак –
Музей (Μουσαῖος)
Платон (424/423 – 348/347 г. пр. Хр.) – „Протагор” (316d):
ἐγὼ δὲ τὴν σοφιστικὴν τέχνην Да ти кажа, че софистиката е
φημὶ μὲν εἶναι παλαιάν, τοὺς δὲ древно изкуство и от древни
μεταχειριζομένους αὐτὴν τῶν времена хората, които го
παλαιῶν ἀνδρῶν, φοβουμένους τὸ практикували, страхувайки се да
ἐπαχθὲς αὐτῆς, πρόσχημα не предизвикат отвращение, го
ποιεῖσθαι καὶ προκαλύπτεσθαι, сложили в прилична дреха:
τοὺς μὲν ποίησιν, οἷον Ὅμηρόν τε понякога в поезия, какъвто е
καὶ Ἡσίοδον καὶ Σιμωνίδην, τοὺς случаят на Омир, Хезиод и
δὲ αὖ τελετάς τε καὶ χρησμῳδίας, Симонид; понякога в мистични
τοὺς ἀμφί τε Ὀρφέα καὶ ритуали и предсказания, както
Μουσαῖον· направили Орфей, Музей и
техните последователи.

5. (ІІ) Две схолии към произведения на Еврипид (Alkest. 968; Hec.
1267), които свързват писания на Орфей върху дървени плочки
(ἐν σανίσιν ἀναγραφαί) с прорицалище на Дионис в Тракия
● в някои антични прорицалища предсказанията били записвани;
● може само да се предполага дали тези плочки не трябва да бъдат
тълкувани като подобни записи;
● върху предмети с различно предназначение са известни образи на
говорещата глава на Орфей в присъствието на писар, които лесно
могат да се обяснят със създаване на въпросните дървени плочки;
● най-ранният от тях е изображение върху червенофигурен киликс,
датиран около 430 г. пр. Хр.;
● подобен мотив е забелязан върху 6 етруски бронзови огледала,
поради което се предполага, че етруските възприели темата за
пророкуващата глава на Орфей и я адаптирали към своите
религиозни вярвания;
● Отдавна е предположено, че вероятно пророкуващата глава на
Орфей трябва да бъде разпозната върху няколко антични геми.

10. (ІІІ) Директни твърдения за определянето на Орфей като
прорицател (μάντις)
Схолия към „Аргонавтика” (2.164) на Аполоний Родоски (ІІІ в. пр. Хр.):
τὸν Ὀρφέα φασὶ καὶ μάντιν εἶναι. За Орфей разправят, че бил и
прорицател.
Плиний Стари (23 – 79 г.) в „Естествена история” (7.203):
Auguria ex avibus Car, a quo Caria Изкуството на гадаене по птици
appellata; adiecit ex ceteris дължим на Кар, от който Кария
animalibus Orpheus ... получила името си; Орфей го
приложил към други животни ...

11. (ІV) Разкази за пророкуващата глава на Орфей
Флавий Филострат (ок. 170 – 244/249 г.)
„Животът на Аполоний от Тиана” (4.14):
Παρῆλθε καὶ ἐς τὸ τοῦ Ὀρφέως Преминавайки през Лесбос той
ἄδυτον προσορμισάμενος τῇ посетил адютона на Орфей.
Λέσβῳ. φασὶ δὲ ἐνταῦθά ποτε τὸν Разправят, че тук някога Орфей се
Ὀρφέα μαντικῇ χαίρειν, ἒστε τὸν радвал да пророкува, преди
Ἀπόλλω ἐπιμεμελῆσθαι αὐτόν. Аполон да се намеси. Когато
ἐπειδὴ γὰρ μήτε ἐς Γρύνειον последният разбрал, че хората не
ἐφοίτων ἔτι ὑπὲρ χρησμῶν се тълпят за предсказания пред
ἄνθρωποι μήτε ἐς Κλάρον μήτʹ Грюнеион, нито пред Кларос,
ἔνθα ὁ τρίπους ὁ Ἀπολλώνειος, нито *в Делфи,] където е
Ὀρφεὺς δὲ ἔχρα μόνος ἄρτι ἐκ триподът на Аполон, а Орфей е
Θρᾴκης ἡ κεφαλὴ ἥκουσα, единственият оракул, чрез
ἐφίσταταί οἱ χρησμῳδοῦντι ὁ θεὸς пристигналата му от Тракия
καὶ πέπαυσο ἔφη τῶν ἐμῶν, καὶ глава, появил се пред даващия
γὰρ δὴ (καὶ) ᾄδοντά σε ἱκανῶς оракули и казал: „Преставаш да
ἤνεγκα. заемаш мястото ми, позволих
достатъчно дълго да говориш!”.

12. 3. Възможности за интерпретация

13. 4. Заключение
● още в най-древни времена сред траките имало лица, занимавали се –
наред с други, разнообразни по своя характер, неща – и с пророческа
дейност;
● много са легендарните сведения за Орфей, но в малко от тях той е
определен като прорицател, във всички случаи без да е представена в
подробности пророческата му дарба;
● изглежда невъзможно да се определи в детайли как точно е
предсказвал Орфей и дали е бил вдъхновен от някой бог, поради
комплексния характер на представата за него;
● може да се мисли, че фигурата на Орфей според представите на
античните автори била свързана както с естествено, така и с
техническо (научено) пророкуване;
● представената информация съвсем не изчерпва всички налични
данни за пророкуването при траките, но доказва острата
необходимост от бъдещи проучвания по проблематиката.

14. 5. Образи към текста