1. СССР след Втората световна война
След победата във войната, на основание на договореностите на участниците в
Антихитлеристката коалиция, територията на СССР е разширена след присъединяването на
Южен Сахалин и Курилските острови, района Петсамо (Печенга), Клайпеда, Кьонигсберг
(Калининград), Закарпатска Украйна. Освен това Червената армия спомага за инсталиране на
комунистически правителства в Източна Европа, които прокарват про-съветска политика. През
втората половина на 1940-те години Сталин укрепва тези правителства. Неговата цел е тези
държави да бъдат буферна зона между СССР и западните страни, опасявайки се от западна
интервенция или инвазия, каквито Русия е виждала преди.
В следвоенният период в страната дълго се възстановява разрушената инфраструктура и
икономика. Това е съпроводено от крайни и жестоки мерки от страна на съветските власти и
особено в новоприсъединените територии, репресии спрямо представителите на националната
буржоазия, интелигенция, предишната държавна власт и участниците в съпротивата в Западна
Украйна, Западен Беларус и Прибалтика.
Следвоенните репресии продължават ("Борба срещу космополитизма", "Ленинградското дело"
и др.), които секват едва след смъртта на Сталин; скъсани са съюзническите отношения със
Западните страни, започва Студената война между двете системи, надпревара във
въоръжаването и космическите програми.
Смъртта на Сталин поставя въпроса, дали неговите наследници ще продължат да следват
политиката му или ще поемат в друга посока, опитвайки се да спасят социалистическия лагер
от икономическа катастрофа. След смъртта на Сталин Никита Хрушчов успява да си осигури
поста първи секретар на ЦК на КПСС. Той поставя началото на очакваните с нетърпение
промени. Част от тях са потопяването на редица от островите в „архипелаг ГУЛАГ”,
освобождаване от лагерите на много хора. Те обаче нито са реабилитирани, нито получават
работа и така още години наред ще чакат истинската десталинизация.
Десталинизация
„Ерата Хрушчов” започва през 1956 г. на ХХ конгрес на КПСС. На закрито заседание, на което
не присъстват дори генералните секретари на делегациите на комунистическите партии за
конгреса, Хрушчов прочита историческия си доклад „За култа към личността и за последиците
от него”. Докладът е подготвен от специална комисия, която е трябвало да проучи
престъпленията на Сталин срещу висши представители на болшевиките. Но Хрушчов дърпа
само част от завесата. Според него престъпленията са извършени от Сталин и от неговите
министри на вътрешните работи и на политическата полиция и представляват случайни
деформации в развитието на социализма. Хрушчов изрично предупреждава, че докладът
трябва да остане само в рамките на конгреса. Започва реабилитация на жертвите от
репресиите, разрешено е връщането по родните места на депортираните народи (с изключение
на кримските татари и турците-месхетинци); отделя се голямо внимание на повишаването на
жизнения стандарт на народа, развитие на селското стопанство, жилищното строителство и
леката промишленост. На ръководителите на чуждестранните делегации той е даден само за
една нощ с право да го изчетат, но без да си водят бележки. Те са предупредени да пазят тайна
за съществуването му, а ако в западната преса се появи съобщение за него – да отричат, че
знаят нещо.
2. Нови достижения
Концентрацията на научни и производителни сили, на материални средства от отделните
направления на науката и техниката, позволява да се осъществят значителни достижения:
*създадена е първата в света атомна електроцентрала (1954) – на 27 юни 1954 година в град
Обнинск, разположен в Калужска област, с мощност 5 МВт. Тя работи до 29 април 2002 г. и
съдържа най-дълго работилия до момента ядрен реактор.
*пуснат е първият изкуствен спътник на Земята - Спутник (1957) - изведен в орбита на 4
октомври 1957 година. Корпусът на спътника е направен от две полусфери съединени с 36
болта. Херметичността на съединението е осигурена от гумено уплътнение. На борда си е имал
два радиопредавателя (с честоти 20 и 40 MHz). Те са специално избрани за да може да се
приемат от радиолюбителите. Спътникът е тежал около 83 килограма. Изстрелян е във връзка
с Международната геофизична година. Ракета-носител Р-7. Изгаря при навлизането си в
атмосферата на 3 януари 1958.
*първият космически кораб с летец-космонавт - на 12 април 1961 година в 9 часа 06 минути
59,7 с от космодрума Байконур стартира първият космически кораб с човек на борда.
Пилотиран е от летеца-космонавт Юрий Гагарин. За 108 минути корабът извършва едно
завъртане около Земята и се приземява недалече от селцето Смеловка Саратовска област.
*разширяват се международните връзки на СССР, намалява заплахата от ядрена война
(Договор за забрана на изпитанията на ядрено оръжие 1963 и др.).
4. Юрий Гагарин – пилотът на първия космически кораб с човек на борда.
Политически събития
Едновременно с първоначално успешните опити за икономически реформи,[5] съветските
държавници се опитват да съхранят тоталитарната партийно-държавна система, издигната е
волунтаристичната цел за изграждането на единен съветски народ[6], изразяваща се в
подтискане на националните различия на народите. Националните проблеми, породени от
волунтаристично определените граници между републиките и преселването на цели
народности не са решени, а към властта се присъединяват повече консервативни сили. Именно
по това време Никита Хрушчов обявява, че СССР ще завърши прехода към комунизъм до 1980
година.
5. През 1964 година начело на партията и държавата застава Леонид Брежнев. Той прекъсва
умерената либерализация, започнала под управлението на Хрушчов, и увеличава
политическите репресии.[8] Същевременно икономическите реформи, предприети по
инициатива на Алексей Косигин, са забавени или спрени, и са пренебрегнати съветите на
съветските икономисти за промяна в организацията на плановата икономика. Управлението на
Брежнев довежда до застой в икономическото и държавно развитие на СССР.
Леонид Брежнев
Отслабването на международното напрежение се редува с въоръжен натиск и опити за
заглушаване на реформирането в Унгария (1956), Чехословакия (1968) и изпращането на
войски в Афганистан (1979), които стават повод за повишаването на конфронтацията между
двете системи и надпревара във въоръжаването.
Перестройка и разпадане на СССР
От 1985 Михаил Горбачов и неговите съмишленици започват политика на реформи, придобила
по-късно названието перестройка, която повишава рязко политическата активност на народа,
сформират се масови, а също така и национални движения и организации. Опитите за
реформиране на съветската система довежда до задълбочаване на кризата в страната.
Подтисканите с години нерешени национални проблеми набират сила. Една след друга
съветските републики започват да приемат декларации за суверенитет. На териториите на
републиките започват да избухват етнически конфликти, които централната съветска власт
потушава временно чрез изпращане на въоръжени подразделения.
6. Михаил Горбачов
Редица държавни и партийни деятели, под лозунга за съхраняваме на единството на страната
и възстановяване на железният партийно-държавен контрол над всички сфери от живота, на 19
август 1991 предприемат опит за държавен преврат, но не получават нужната поддръжка от
народа. Този неуспешен опит за преврат довежда до задълбочаване на противоречията между
съветските републики, нараства взаимно недоволство между националните елити.
На 8 декември 1991 Беларус, Русия и Украйна обявяват прекратяването на съществуването на
СССР след тайна среща в Беловежката гора на бъдещите си президенти Борис Елцин,
Станислав Шушкевич и Леонид Кравчук. С разпадането на СССР се подписва "Съглашение за
създаване на ОНД" (8 декември 1991, Минск). Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан,
Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна се
присъединяват към общността с декларация (21 декември 1991, Алма Ата), в която заявяват
съпричастност към целите и принципите от "Съглашението за създаване на ОНД".
