народна библиотека „св

1,514 views

Published on

Published in: News & Politics
0 Comments
0 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total views
1,514
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
5
Actions
Shares
0
Downloads
21
Comments
0
Likes
0
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

народна библиотека „св

  1. 1. Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
  2. 2. • Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ по- известна като Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, намираща се в град София, е националната библиотека на България, най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата библиотека в страната. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и разполага със специални хранилища в квартал Изгрев и селата Осоица и Богданлия. Библиотеката е предимно справочна и не предлага заемане на материали. Библиотеката публикува няколко специализирани периодични издания: „Известия на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, „Библиотекознание, библиография, книгознание“ и списание „Библиотека“.
  3. 3. История• По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.• През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.
  4. 4. Колекциите• Голямото количество изключително ценни и разнообразни по своя характер колекции на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ) я правят най-важното и най-голямото книжовно хранилище на територията на България, а и една от най- важните и богатите библиотеки на Балканите. Ръкописно-документалните й сбирки безспорно имат световно значение за славистиката и ориенталистиката.
  5. 5. • Колекцията от славянски старопечатни книги включва издания, които бележат началото на южнославянското, в частност и на българското книгопечатане. Изключително ценни са екземплярите от книги, печатани в първите славянски печатници в Цетина и Търговище (Румъния). Това са двата кирилски инкунабула: Осмогласник (Цетина, 1494 г.), и Псалтир с последование (Цетина, 1495 г.), както Четвероевангелие на Макарий от 1512 г., издадено в Търговище. Специално внимание заслужават венецианските издания от 16 в. и особено тези, които са дело на първия български печатар Яков Крайков.
  6. 6. Сбирката от чуждестраннистаропечатни, редки и ценни издания от 15 - 19 в. обхваща около 5100 заглавия, обособени по езици. Най-много по брой са гръцките старопечатникниги. Значителна част от тях са донесени от с. Арбанаси, В. Търновско, и са богати на ръкописни бележки. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" притежава два латински инкуnабула (най-раннитепечатни книги - преди 1500 г.), съответно от 1477 г. и 1493 г. Особено впечатление с богатата си украса прави вторият инкунабул Schedel, H. Liber chronicarum. Той е дарен през 1968 г. от г-н Любен Басмаджиев, българин, живеещ в Швейцария.
  7. 7. Сред останалите книги в тази сбирка има първи или особено ценни издания на изтъкнатиавтори на чуждите литератури на оригинален език, както и такива с автографи иекслибриси. По-интeресни между тях са: издания на произведения на Жан-Жак Русо (от17Х7 г.) и Волтер (1810 г.); издание на Библията в превод на немския реформатор МартинЛутер (1588 г.); тритомният речник от 1681 г. на френския историк и византолог ШарлДюканж с екслибрис на българския цар Фердинанд (1877-1918) и мн. др. С основаванетона Народната библиотека в София през 1878 г. една от първостепенните й задачи есъбирането и съхранението на ръкописи и документи. Отделни архивни материализапочват да постъпват още в края на 1878 г., заедно с крупни дарения от книги на виднитебългари Иван Денкоглу, Иван Сахатчиев, Аверкий Попстоянов и др.
  8. 8. • През 1879 г. идва архивът на Учредителното народно събрание, в следващите години - архивите на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, с което се поставя началото на архивната сбирка, по-късно обособена в Архивен отдел, днес Български исторически архив (БИА). По своята същност до 1951 г. БИА поема и функциите на държавен архив на България за документи, свързани с политическата и културната история. Сега БИА и Ръкописно-документалният център на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" са част от държавната архивна система, оторизирани да съхраняват документите, създадени от 11 до началото на 19 в.
  9. 9. The End

×