стихосбирка
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×
 

стихосбирка

on

  • 1,173 views

 

Statistics

Views

Total Views
1,173
Slideshare-icon Views on SlideShare
1,173
Embed Views
0

Actions

Likes
0
Downloads
2
Comments
0

0 Embeds 0

No embeds

Accessibility

Upload Details

Uploaded via as Microsoft PowerPoint

Usage Rights

© All Rights Reserved

Report content

Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
  • Full Name Full Name Comment goes here.
    Are you sure you want to
    Your message goes here
    Processing…
Post Comment
Edit your comment

    стихосбирка стихосбирка Presentation Transcript

    • 1
    • Ранна поезия 1976 – 1977Влюбени 1978 - 1983На майка ми 1991 - 1995 2
    • Съдържание “Ранна поезия” Отиваш си Импресия Обич Когато вечерта настъпва Буря Обичам хората Едно съмнение Сянка Като малка пеперуда Страхувам се На довиждане Когато усещаш Изповед Толкова е тихо Полет в миналото Отиде си Когато тя си отидеобратно в заглавна страница 3
    • Отиваш сиОтиваш си –и аз оставам пак сама;отиваш си –и спомени нахлуватпарещи и близки;отиваш си –и завладява цялото ми същество тъга;отиваш си –и няма кому да доверя сълзите си.Ще ги изплача някъде сама –болката ми никой да не знае.Отиваш си –а аз стоя пред тебе мълчалива;не питам и не плачазащото вярвам –ще те видя ...09.12.1976Из цикъла „Ранна поезия“ 4
    • ИмпресияДве очи впити в тъмнинататопли, влажни, тревожни очи ...Като очите на детемолещо пощадаза счупената кукла;като очите на момчезвезда открило в есенно небе;като очите на момичеслънцето посрещнало във утринта.А тези тук,тези питащи и търсещи очии болката във тях ...Дъждът се стича по прозорецаедрите му капкиме докосват и опарват,тези топли капкикато сълзи,като сълзите в моите очи ...Замрежени от чакане,уморени от тъгамолят те една единствена целувкаи после в миг ще се превърнат в прах ...Как искам така да изгоряв една целувкаобгърнала ме цялаи с очи озарени от мечта ...23.12.1976Из цикъла „Ранна поезия“ 5
    • ОбичОбичамтвоя глас да слушам.Обичамтвоите очи да гледам.Обичамтвоите коси да галя.Обичамс ръце да те докосвам.Обичам устните ти да целувам.Не ме е страх да кажа на света:обичам те.Обичам те така –както един единствен път човек в живота сиобича.И моля те –не забравяй тази моя изповеди искреното миобичам те.27.01.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 6
    • Когато вечерта настъпваКогато вечерта настъпваи люлякът ухае;когато вятърът с листата си играеи тихо те шептят;когато малко облачелуната скриеи падне черен мрак;когато ти си тръгнеши аз сама остана пак,тогава –само нашта песен нежно ще звучи.Ще стенат струните на нощната китараще видиш някъдезвезда да падаще разбереш –пограбани са нечии мечти ...31.03.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 7
    • БуряБеше вечеркато всяка другасамо хоризонта –тъмен, почти лилавлистата тихо шумоляхаи навяваха печал.Излезе вятър –лек и топъл,но постепенно се усилии клоните забрулиоткъсна най-безжалостно,тойвсички живи, млади пъпкии крехките листа.А дъждът след него ги отнесеобрече ги на смърт.После всичко пак утихнасамо дърветата бяха оголелии отлетялаптицата на любовта.13.04.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 8
    • Обичам хоратаОбичам хората,но не разбирам всичкиили може би не ме разбират те.И гледам как пред менедин човек умира.Как искам,с нещо,с искрица от себе сида му помогна,но не мога.Не го разбирам или той не ме разбира,и страдам от товаи плачаи пак ...Един човек когото аз обичамси отива.И винаги –един човек,скъп на моето сърцеми липсва ...15.04.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 9
    • Едно съмнениеЕдно съмнениепревърнало се в истинаедна надежда рухналаедно сърце разбитоедин живот погубен.Живей!Живей заради истинатаживейза да раздаваш обичта сиживеи дори когато губиш.Обичай своята мечтаи вярвай,защото има на светащастливи!18.04.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 10
    • СянкаС тъжни стъпкиаз ще тръгна бавноподир твойта сянка,ще тръгна рано –още по роса.Навън ще бъде пролет, След лятото ще дойдеще ухаят розите през май, есента,ще е необятно която ще ми навяваи синьо туй небе, единствено тъга,а аз ще вървя ще ме кара да си спомням заи ще търся твоето лице. отминалата красота, ще пожълтеятЩе дойде знойно лято и ще станат тъжнив дебрите прохладни на листата по дърветата,горите ще натежат като горчиваотдих ще потърси пареща сълза,всяко птиче ще ме шиба вятърът ви ж този пек лицето,и юлска жега дъжд ще плискаще се полюшват златните на студени струи,жита, а аз ще вървяа аз ще вървя през поля и долинии ще търся твоите ръце. и все ще търся твоите очи. Из цикъла „Ранна поезия“ 11
    • Ще отмине есентаи зима бяла ще настъпи,земята от студ ще се скове,но всичко пак ще бъденай-красиво А аз ще продължавам даза влюбените по света, вървяа в моето сърце да търся теб,тя само мраз и лед голямата л„бов,ще донесе. красивите мечтиНо тези бели снежни бури на моите младежки дни.няма да ме спратвъв моя път към теб; Походката ми ще се изменище вървя ще стане –ще те търся аз навред. по-сигурна и бърза, ще се превърне в нервноТака годините ше ходене,отминават, докато незабелязанонеусетно, премине в бяг.но пусто, Ще тичам,без радост и надежда без да знам в каква посока,ще се посребрят косите ми но ще бързами бръчки от страх,ше покрият моето лице. че времето не ще ми стигне да те настигна и открия. Из цикъла „Ранна поезия“ 12
    • .Все повече към тебе ще вървяи ще те търся,но никога не ще те срещна.Ще си отида, ей така,без да съм успяла отново дате видя. А твоето присъствие, макар неосезаемо, останало далеч назад във миналото, във неизбледняващите спомени, до края, като сянка над мене ще тежи ! 29.05.1977 Из цикъла „Ранна поезия“ 13
    • Като малка пеперуда Като малка пеперуда във пролетната синева реших да полетя към слънцето към неговата светлина. Влюбена във чудната му сила устремена все напред в огуня му неусетно изгорях. И без да мога да го стигна върнах се обратно тук. С опърлени крилца, разбрала, че боли от много топлина. 05.06.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 14
    • Страхувам се Страхувам се от себе си, любов. Страхувам се, че мога да отстъпя, че мога да престана да обичам, че мога в забравата да те изпратя. Страхувам се, страхувам се за себе си, любов. 06.06.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 15
    • На довижданеТази вечер –приказна и чуднас лунатаискам дълго да говоря,бавно да ме поведепо своята пътекаи да ми разкрие Тази вечервсички тайни на морето звуците на песентаи с тях да мога отекват в мен прощалнотеб да разбера – като писъктеб на отлитащ жерав,когото толкова обичам а исками за когото по-дълго да ги задържапиша моите стихове. някъде дълбоко и да парят като жарава приготвена за нестинарски танц, като огън, който да изтръгва сълзи. За моите сълзи няма ли да те боли ? 08.08.1977 Из цикъла „Ранна поезия“ 16
    • Когато усещаш Когато усещаш ударите на сърцето си когато всичко в теб пулсира, а сълзите напират – трябва да можеш и през тях да се усмихваш и да има някой на когото да благодариш ! 12.08.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 17
    • Изповед Думи няколко ми бяха нужни поглед, в който мислите ти не можах да прочета – питащ, молещ, искащ и същевременно отказващ всичко което ти предлагах. Едно докосване и устни от които се страхувах и които вече ме владееха. Достатъчно ми беше за да можеш изцяло да ме покориш и да бъда вечно твоя. 15.08.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 18
    • Толкова е тихоТолкова е тихои само аз натрапчиво сепитам„Има ли с каквода ме запомниш ?“Дали със експанзивната мивеселост,с унерения тон,или с тъгата,която винаги е в моите очи,илис незабелязаното си И аз не знам,присъствие а може бинеангажираща, за да ме запомнишпо-често мълчалива, нещо няма да достигне.илибезгрижна И все пакразсеяно бъбрива. кой знае ? Може би ... 17.08.1977 Из цикъла „Ранна поезия“ 19
    • Полет в миналотоРазкъсахме времето И само понякогана хиляди парченца се сещаме, че ни се исказа да може да се качимда ни служи. на жребеца на времето и да препуснемПревърнахме обичта си след белите призрацив поносимост на любовтаза да стигне да срещнем изгреваза всичките ни дни на новата ни вяра.до края –да бъдем заедно. Сълзите ни връщат отнова назадИзгубихме вярата си в миналото,по пътя припомнят болката,към мълчанието спомена и мъкатакъм самотата. и чувството,Не виждахме че винаги си сам.и залеза на слънцетобяхме забравили И оше нещо –за красотата. припомнят ни, че без хората не можем и, че отиваме във вечността. 12.10.1977 Из цикъла „Ранна поезия“ 20
    • Отиде си Отиде си – не каза нито дума да погледнеш за последен път назад не се обърна отмина – като минувач, на който всичко тук е чуждо. А аз останах тук, на прага, да те чакам. А знаеш ли – ти бе ключа ми към света. 19.10.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 21
    • Когато тя си отиде Когато тя си отиде настана тягостна и страшна тишина. Тъмнината ме обгърна в пустота. Догаря в огнището последната главиня и в стаята потънала в самота стана толкова студено когато си отиде любовта. 25.10.1977Из цикъла „Ранна поезия“ 22
    • Съдържание “ Влюбени “ Случайно Тя тръгна Пожелах си Късна песен Защо си пак сама Признание Желание Аз чаках Белота Нова година Настроение Извървяна пътека Нощ Нощ в града Отражениеобратно в заглавна страница 23
    • Случайно Прекарвам дните си в кошмар случайни телефонни разговори – някой си случайно сетил се за мен, случайно телефонът бил свободен, случайно аз съм си била във къщи. Случайни запознаства, случайни срещи – с хора, случайно избрани от съдбата, случайни думи, случайни погледи, случайни трепети, случайни ... Стига ! Презирам ви случайности. И знаете ли за какво копнея – да ми се случи нещо, дори нещастие да бъде, но само да не е случайно. 27.01.1978Из цикъла „Влюбени“ 24
    • Тя тръгна Тя тръгна бавно, спокойно някъде към залеза, може би защото животът й бе към своя залез. нощта я поглъщаше фигурата й де стапяше в нощния мрак. Загуби се от очите ни никога нямаше да се върне никога нямаше да я видим. 09.03.1978Из цикъла „Влюбени“ 25
    • Пожелах си Една звезда угасна свърши своя път с очи изпратих я удавени в мъка и в този миг животът ми да свърши пожелах ... 15.03.1978Из цикъла „Влюбени“ 26
    • Късна песенЩе ме потърсиш Това ще бъде упрека къмнякой ден теб,във късна есен че от камък са поникнали,и на залез слънце. а в твоето сърце –Ще ме потърсиш била съм във забрава.за да стоплиш паксърцето си Тогава,изстинало отдавна, ще си спомниш може бище ме потърсиш пак онзи ден,утеха да намериш, във ранна пролетно тогава, и на изгрев слънцекогато ме потърсиш когато бях ти казала,ще бъде вече много че вечно ще те любя.късно. Ще те заболи ли ?Ще найдеш Мене няма да ме има –пътната врата оназ девойка,заключена която кказваще,и незабравки – че си й скъп;поникнали от камъка. скъпи сме си, защото детството е скъпо, но то незабелязано и бързо си отива. Из цикъла „Влюбени“ 27
    • В този мракще усетиш вкус нагнило,ще кашят мъртвите Тръгни си бавно,листа, без да се обръщаш.ще почувстваш, Спомни си детството,че нещо си отишло – момичето, което бяхневъзвратимостта и сълзите горещина времето с коитои на годините, любовта към теб изтрих.слабостта наспомените, Навън валеше.които не могат да Ти не беше в къщи,ти върнат а имах нуждаистинския миг. от твоя глас – поне.Звездите уплашено Нощ обгръщаше градаще трпкат и се стрхувахи луната ше залее от тъмнинатас бледа светлина и от мойта самота.небето.В сянката на клоните Стана ми студено,ще видиш две търсих твойта топлина,протегнати ръце, но теб те нямаше –но няма да успееш валеше,да ги стигнеш – в моята душа.сгушени ще са те,- - - 10.06.1978 Из цикъла „Влюбени“ 28
    • Защо си пак сама Зашо си пак сама – попита ме дъжда, защо си пак сама – попита ме и вятъра, защо си пак сама – попитаха листата. И аз им отговорих – на дъжда – с горещите си сълзи, на вятъра – с отчаян вик, на листата – с протегнати ръце. Сама съм пак защото тя, единствено тя – самотата, ме обича ! 04.09.1978Из цикъла „Влюбени“ 29
    • ПризнаниеНамерих истината в двеочи –спокойни и добри,събрали пролетното Намерих сила в две ръце –слънце, топли, нежни;знойното небе опора в тях намерих,и морските вълни; и щастие в моите дни;най-красивите – най-скъпите –хубавите ласкитвоите очи. твоите ръце. В устни жарки и желани, намерих обич; даряват те най-хубавите ласки – твоите устни. Намерих теб и те нарекох мой живот, а живота си нарекох с твойто име, ти моя вяра си, моя обич, и копнеж... 19.09.1979 Из цикъла „Влюбени“ 30
    • Желание Защо сред хора съм сама ? защо не мога да открия себе си ? Защото може би живея в някакъв измислен свят, в който има и любов – измислена дори. Седя до теб, но мислите ми бягат някъде далеч, където ние двамата ще можем истински да се обичаме. Искам някой ръка да ми протегне и да тръгне с мен, но знам, че този някой няма да си ти. 28.09.1978Из цикъла „Влюбени“ 31
    • Аз чакахАз чакахда се случи нещо.Аз искахда се случи нещо.Аз търсехдве очи – Аз търсехслед тях да тръгна, любов и добрина –две ръце – сърцето сиопора да намеря. да стопля и тогаваАз чаках срещнах теб.търпеливо.Аз исках Спокойствие,нашта среща – намерих ли те?макар да е далечна. Намерих ли те вяра? Намерих ли те обич? 12.12.1978 Из цикъла „Влюбени“ 32
    • БелотаБяла нощ.Снежинки белиобгърнали ме цялав тази нощназимна белота.Бели светлинкивъв бели къщи.Бели стъпки Какво да отговря –скърцащи в снега. и мъка,Бели ветрове и любов,косите разпилели – и радост,отвели мислите и тъга ....при теб.Дървета бели Но аз обикнахокичени като елхи, тази бялапитащи зимна вечер,годината защотокакво ми е донесла? теб обикнах в снежната и белота. 23.12.1978 Из цикъла „Влюбени“ 33
    • Нова годинаИ все така,в последните минутина старата година – Сбогувам се със таз годинасърцето ми е пълно със с особена печал и болка,тъга, за мене тя бе толковапо нещо, което си отива, щастлива,безвъзвратно се донесла ми твоята любов.изплъзва,за да не се завърне Отеква в мене музика –никога при мен. най-тъжната, която някога е писана и очите ми – с сълзи са пълни. Така посрещам Новата година. Каква ще бъде тя за мен – не знам. Но иска ми се тя да бъде най-щастлива, да мога мойто щастие на тебе да го дам ! 31.12.1979 Из цикъла „Влюбени“ 34
    • Настроение Ден, тъжен, зимен ден, самотни и страшни дървета, студено и сиво небе. Догаря слънцето и хвърля кървави отблясъци. Сама съм тази пустота, и ми се иска да заплача. Като този ден, годините ме бяха отлетели, и спомените ми, и младостта – останали далеч, далеч назад. Спомени – не могат годините да върнат, нима има нещо, по-тъжно, по-страшно, от тях. А после заваля... 07.01.1982 .Из цикъла „Влюбени“ 35
    • Извървяна пътекаПътека –тя пази още стъпкитена онова момиче – Вървим –не ги ли чуваш ти ? в краката ни килим от жълти, мъртви веч листа,Прозира синьото небе – дървета мъртви и треви;отразило онези водопад – застинал, мъртъв,пролетни очи – искащ отлитащ миг дане ги ли виждаш ти ? задържи. Струйки ледена вода –Вървим по таз пътека – по някой скъп изплакана сълза.доскопо пълна със живот,пътека – спомен парещ, Чувства мъртви можеш ли давъглен жив. възкресишВъв бъдещето или в във тази мъртва пустота.миналото –къде ни води ня ? А знам, че някъде те чакат две очи,Вървят по нея нови и две ръце жадуват те –стъпки, потърси ги ти.които искат другите да Тръгни със тях,заменят, но по таз пътека –но тя не ще ги чуе, никаго не ги води.пътека – мъртва,извървяна. 07.12.1982 Из цикъла „Влюбени“ 36
    • Нощ(на вуйчо ми)Мрак и тишинаобгръщаха града.И дъжд – със своятатъга. Цигарата в ръката ми димеше.Стоях сама, Гледах въгленчето живо –прощавах се безмълвно, споменът, оставащ въвс един човек, сърцето.за който бе дошла Гледах го – не можех даонази нощ – повярвам.последна,нощ на самота. Тоз човек, тъй скъп и близак, нямаше да види утрото. Тъга ме завладя и сълзи парещи, на клепките ми натежаха. Мрак и тишина обгръщаха и моята душа. 20.12.1982 Из цикъла „Влюбени“ 37
    • Нощ в града Ти искаш пак да върнеш вярата в едно момиче. Да му вдъхнеш сили за живот. Мислиш ли, че ще успееш? Денят умира – тъй кратък и безцветен. Така един живот отива си изпълнен с болка и тъга. Момичето остана пак само и в този миг последен му се искаше да може да ти каже: „Благодаря ти, че дойде“. 04.01.1983Из цикъла „Влюбени“ 38
    • ОтражениеДве разплакани очиме гледат в огледалото,две разплакани очи,които търсят помощ, но как се борят те –две очи със самотата,ме гледат мъртви, а знаят –а искат – и след тях в светасили да намерят ще има самота.за живот. Две разплакани очи, погледнах гиТе знаят, и ги познах –че след тях тези тъжнисветът ще продължи уморенида съществува, отчаяни очи.те знаят,че ще има обич Гледах гии след тях, не можех да повяевам, че бяха моите очи. 05.01.1983 Из цикъла „Влюбени“ 39
    • Съдържание “ На майка ми “Къщата е пустаИзлишноПоследен споменНа майка миМълчаниеПустота обратно в заглавна страница 40
    • Къщата е пуста(на мама)Мамо,къщата е пуста, Остава мъката в душата,и толкова е страшно, разкъсваща до болка,тихо, като че е сън. а тебе все те няма, мамо...И все те търся, мамои бягам в спомени, Понякога си мисля,но те не могат да те ще се събудя от кошмара,върнат, ще бъдеш пак до мен.истинска и жива. Но не... При мене идва вместо теб, единствено скръбтта. 02.07.1991 из цикъла "На майка ми" 41
    • ИзлишноИзлишни са думите,мислите, чувствата ни–щом са безсилни.Излишни са дните –щом идва нощта.Излишно е лятото –щом си отива.Излишни са всички,онези неща,които правят нашетоежедневие.Излишно е всичко –дори и жимотът –щом идва смъртта. из цикъла "На майка ми" 42
    • Последен споменУмира деняти слънцето изгаряв хиляди огньове.Болката горчи всърцетои нещо в мен умира.Последен залези последен спомен.На колене,аз моля времето даспре,да бъда още малко тук,да бъда –още миг поне... гр. Карачи 03.11.1991 из цикъла "На майка ми" 43
    • На майка миДен след ден,годините отлитат. Болката е в мен,Светът е пуст сълзите ме душат,и толкова далечен. но не сънувам. Трудно ми е,Аз знам, дали ще свикна с мисълта,че няма да те видя, че теб те няма –няма да чуя, не знам, не знам.гласът ти тъй желан. Липсваш ми – крещя, да чуят всички, не можеш да ме чуеш – само ти. Около мен е тишина... 06.11.1993 г из цикъла "На майка ми" 44
    • МълчаниеБелотата ме обгръща,разтворила небетов светло синьо.Огненият диск наслънцетоизгаря дърветата в Някъде в безветрие вървя;тъга. Сълзите парят,Самотата в мен ме лицето ми е мокро отплаши, дъжда.без вяра, Така ще си отида,изгубена от хората, няма да оставянишката с живота никаква следа.бавно изтънява. 31.08.1994 г. из цикъла "На майка ми" 45
    • ПустотаНебето бавно в пурпур недадена на друг, Пустота !догаря. превръщаща се в болка,Мирише на есен копнеж и още нещо. Животът ден след ден се стапя,и мъртви листа. И мислите ми бягат, като угасваща надежда,Прегръща ме в мълчание, някъде назад, като стъпки – заглъхващис безмерна нежност, към спомени – в снега.вълшебницата – самота. желани като слънце, вълшебен глас, А в мен оставаТишината ражда музика. с тъга се връща, само музиката да звучи,Сякаш пръстите ми с една сълза, истинска и вечна,леко докосват клавишите, и две ръце. вечна като любовта.галят ги с нежност – с. Панчарево 22.10.1995 г. из цикъла "На майка ми" 46
    • обратно в заглавна страница 47