Дали говоря или се крия от думите, Дали въздишам отчаяно или крещя от радост, Talking or avoiding words, Sighing desperately Or shrieking with joy,

дали навеждам глава над своите грижи или зяпам безцелно през прозореца - Bending head over my troubles Or staring aimlessly out through the window -

лети животът ми (не е банална метафора), лети животът ми с реактивна безвъзвратност. My life flies (it's not a trite metaphor), My life flies In jet-like irrevocability.

Летят моите безкрили жестове, летят моите падения, My wingless gestures fly, My failures fly,

превръщат се в летящи спомени моите мъдри планове за утре... My wisest plans for tomorrow Turn into flying memories...

Може да съм потънал някъде в себе си може да съм оглупял от любов или вцепенен от скръб I might have sunk Somewhere into myself, I might have got silly with love Or benumbed with sorrow -

животът ми лети с космическа изчисленост. My life flies with cosmic precision.

Аз съм само пътник в летящ ден, в летяща нощ. I am but a traveler On a flying day, on a flying night.

Не питам за посоката в необятния пейзаж. I ask for no direction In the boundless landscape.

Нямам представа - отивам или се връщам. I have no idea - am I going or coming back?

Но зная, че ми предстои Голямото приземяване, But I do know that forthcoming Is the Great landing

в което човек разгадава небето. When man shall Read out the skies.

Bulgarian poetry Georgi Konstantinov On a flying day, on a flying night

Created by Vili www.slideshare.net/vili48