Как ли ни се смеят Тия, късополите, Тия, дългокраките They are probably laughing at us These, the short-skirted These, the long-legged!

Гледаме се дълго, Тайно се докосваме, Гузно се оглеждаме, Ако се целунем, We watch each other long Secretly we touch, Guiltily we look around, If we kiss each other

Скитаме като замаяни В нощ на пълнолуние... We roam giddily In a full-moon night...

И писма си пишем Пълни с думи ласкави, И сме се подписали Във снега и в пясъка And letters we write Full of gentle words And we have signed our names In the snow and in the sand,

Крили сме за спомен Листи жълто-алени.. We have hidden for memory Sheets yellow-scarlet...

Сигурно сме смешни Като изкопаеми В тоя век на разума И на лунни полети - We are funny probably As antiques In this century of reason And of moon flights -

Как ли ни се смеят Тия, дълкокосите, Тия, късополите! Now they are probably laughing at us These, the long-haired These, the short-skirted!

И не знаят, бедните, Колко ни е хубаво Да сме несъвременно, Старомодно влюбени..." And they, poor things, don't know how nice it feels to us to be unmodernly old-fashionly in love...

Stanka Pencheva translated Bulgarian poetry Miriana Minkova

Created by Vili www.slideshare.net/vili48 Pictures from NET and www.corbis.com