Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)        1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ      ...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)        11.   Национален център ...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)21. арх. Мария КАРАЗЛАТЕВА - КИН...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)2. АНОТАЦИЯ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)   Предложенията от Предварителн...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)       Регионален подход към раз...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)структура; приоритетно развитие ...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)резервоари, но в околоградския р...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)бъдещето. Планирана е да поеме 5...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)изграждане на инфраструктурните ...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)градските жители, живота и иконо...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)        3. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩ...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)най-малка сутрин. Най-високи ско...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)следното: замърсената атмосфера ...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)в края на пролетта. Валежната су...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)       Гръмотевични бури. Гръмот...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)подложна повърхност в града излъ...
Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)        Подножие на планините. Т...
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Ovos resume
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

Ovos resume

1,784 views
1,601 views

Published on

0 Comments
0 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total views
1,784
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
4
Actions
Shares
0
Downloads
1
Comments
0
Likes
0
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Ovos resume

  1. 1. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект) 1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ 1.1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПЛАНА ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА Фаза - "Предварителен проект" ІІІ етап - Концепция за устройство на територията Подетап - ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ Възложител - Столична Община Дирекция "Архитектура и Градоустройство" Изпълнител - Колектив при ОП "Софпроект" - Общ градоустройствен план, Директор инж. Петър Терзиев 1.2. АДРЕС НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ инж. Петър ТЕРЗИЕВ, Директор ОП "Софпроект" - Общ градоустройствен план Град София Зона Б-5, бл. 8 вх. Б, ет. 18, Тел. 206 862 203 358 9203077 1.3. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ При разработване на доклада за ОВОС на ОУП на гр.София и Столична общинаса използвани данни от няколко основни групи източници, между които действащата встраната нормативна уредба; национални програми и планове за действие по опазванена околната среда и здравето на населението; програмни и нормативни документи наЕС; Документацията по програмата за разработване на Общ устройствен план нагр. София и Столична община; Национални, регионални и столични институции;резултати от изследвания, публикации и разработки на членовете на екипа на ОВОС 1.3.1. Данни и източници на информация 1. ОП СОФПРОЕКТ - Общ градоустройствен план - ОУП на гр. София иСтолична община - обяснителни записки съгласно опис в Приложение 8.2. 2. ОП ГИС - София - Кадастрални данни 3. Национален статистически институт 4. Министерство на околната среда и водите 5. Министерство на земеделието и горите 6. Изпълнителна агенция по опазване на околната среда към МОСВ 7. Институт по почвите "Н. Пушкаров" 8. АГРОЛЕСПРОЕКТ, АД 9. Институт за космически изследвания при БАН 10. Landsat 7 TM - сателитни изображенияЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 1
  2. 2. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект) 11. Национален център по наркомании 12. ЕКОПЛАНИНЖИНЕРИНГ 13. Столична ХЕИ 14. Национален център по здравеопазване 15. Напоителни системи, ЕАД 16. Софийска вода, АД 17. НИМХ при БАН 18. СПСОВ, Кубратово С оглед на по-добрата организация на събраните данни и използването им засъздаване на Географска информационна система за ОВОС на ОУП на гр. София иСтолична община, която впоследствие да послужи за основа при създаване на дежурнакарта за мониторинг на околната среда на столицата и общината, данните сасистематизирани в слоеве и в групи, съответстващи на компонентите в анализа. Въз основа на тези данни са допълнени анализите и оценките на доклада и саилюстрирани резултатите в схеми, събрани в Том ІV във формат А3. 1.3.2. Информационни системи и програми 1. ArcGIS 8.1 2. AutoCAD 3. 3D Analyst 4. Spatial Analyst 5. ERDAS IMAGENE 8.4 1.4. КОЛЕКТИВ, РАЗРАБОТВАЩ ДОКЛАДА ЗА ОВОС НА ОУП НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА1. доц. д-р арх. Веселина ТРОЕВА - ръководител2. доц. д-р инж. Добрин ДЕНЕВ - ръководител3. ст.н.с. І ст. д.ф.н. Васил АНДРЕЕВ - въздух4. ст.н.с. д-р Петър ИВАНОВ - климат5. доц. д-р инж. Магдалинка РАДЕНКОВА - качество на водите6. ст.н.с. д-р инж. Снежана ДАКОВА - води7. ст.н.с. д-р Йордан УЗУНОВ - хидробиология8. доц. д-р инж. Юлий СТРАКА - хидрогеология9. гл. ас. Кольо ФИЛИПОВ - геоложка основа10. инж. Боян КРЪСТАНОВ - земи и почви11. доц. д-р инж. Маргарита МОНДЕШКА - земи и почви12. доц. д-р инж. Ангелина ДАСКАЛОВА - земи и почви13. проф. д-р инж. Георги ПУХАЛЕВ - растителност, защитени територии14. доц. д-р инж. Геновева ЦОЛОВА - растителност, ландшафт15. проф. д-р Светослав ГЕРАСИМОВ - животински свят16. д-р Диньо КЮЧУКОВ - животински свят17. проф. дмн д-р Ада БАЙНОВА - здравно-хигиенни фактори, опасни и вредни вещества18. проф. д-р инж. Петър СОТИРОВ - сеизмичен риск, физични фактори (вибрации)19. ст.н.с. д-р Мишел ИЗРАЕЛ - физични фактори (шум, лъчения)20. инж. Емилия КОСТАКЕВА - отпадъциЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 2
  3. 3. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)21. арх. Мария КАРАЗЛАТЕВА - КИН22. ст.н.с. ик. Стойко ДОШЕКОВ - социално-икономическа оценка23. гл.ас.арх. Милена НАНОВА - жилищна политика24. арх. Милена ТАШЕВА, Магистър по градоустройство и жилищна политика - градоустройствени характеристики25. гл.ас. инж. Христо ДЕЧЕВ - ГИС26. инж. Даниела РОМАНОВА - ГИССътрудници27. Златина ЯНЕВА28. арх. Мария ХАДЖИПЕТРОВА 1.5. МЕТОДИКА НА РАБОТА Оценката на въздействието върху околната среда на Общия устройствен план наСофия и Столична община се разработва в съответствие със Закона за опазване наоколната среда, Директива 2001/42/ЕС на Европейския парламент от 27 юни 2001година за оценка на въздействието върху околната среда на планове и програми иНаредба № 4 за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ бр. 84 от 1998 г.;публ., БСА, бр. 7 от 1998 г. и НА, р. IV, т. 1) Приложение № 1. Основно изискване къмподобна оценка е тя да се разработва успоредно с разработването на плана, което бешеосъществено в поредица от срещи с колектива, работещ по ОУП, и с представяне назаключенията и препоръките на екипа на ОВОС за избор на вариант от двата ескиза,както и за отстраняване на потенциално застрашаващи околната страна предложения вПредварителния проект преди изготвянето на финалните документи по тази фаза. Основните методи използвани в процеса на работа по доклада за ОВОС следватизискванията на Наредба № 4 и включват събиране и обработка на данни; изследванена литературни и нормативни източници; документален анализ; сравнителнимногофакторни анализи и оценки по компоненти и дефиниране на проблеми, изводи,препоръки и мерки за редуциране на отрицателните въздействия. Формулирането на изводите, препоръките и мерките, които би следвало да сеприложат с оглед на намаляване на отрицателното въздействие се осъществяваше припостоянен контакт в ежеседмични срещи и обсъждания с участието на всички членовена екипа по ОВОС и при постоянен директен и дистанционен обмен на данни, идеи изаключения във формираната за целта информационна мрежа.ЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 3
  4. 4. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)2. АНОТАЦИЯ НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГР. СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА (ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ) Настоящият етап от разработването на Общия устройствен план на град Софияи Столична община - Предварителен проект, е част от цялостната програма на СОС засоциално-икономическо и пространствено развитие на столичния град до 2020 година. Разработването на новия ОУП на София и Столична община започва в средатана 1998 г. с приемането на Закона за изменение и допълнение на закона за изработване,одобряване и прилагане на ОГП София (ДВ бр.41/10.04.1988 г.) и Решение наСтоличния общински съвет. В периода 1995-1998 година бе разработенаспециализирана методика за изработване на ОГП София и Столична община. Организацията по работата на ОУП се осъществява по одобрена работнапрограма, придружена от организационен и финансов план. Следват поредица отизследвания, осъществени от огромен колектив специалисти, съответстващи напредвидените фази на работа по ОУП и Предпроектни проучвания, Предварителенпроект и Окончателен проект. Това са най-главните етапи в един многофазен модел,базиращ се на формулираните в заданието основни цели, които се коментират по-подробно в раздел 4 на настоящия доклад за ОВОС. Заданието за изработване на ОУП фиксира параметрите на предварителнияпроект като граници на разработка, геополитически и регионални условия, социално-икономическо развитие, демографска прогноза, прогнози за развитие нафункционалните системи и съдържание на текстовите и графични материали.Паралелно с разработването на Предварителния проект стартира и Оценката навъздействието върху околната среда, за която бяха разработени и одобрени "Обхват исъдържание на доклада за ОВОС на ОУП на гр. София и Столична община" и график закоординиране на работата. Формулираната в Общия устройствен план на гр. София и Столична общинаОБЩА цел на пространственото развитие е “създаване на условия за интеграция наСофия в единното европейско пространство и изграждането й като регионален център всъстава на полицентричната структура на европейските градове” От нея са изведениосновните цели, екологическите аспекти на които са описани обстойно векологичните раздели на Общия устройствен план и могат да се сведат до следното: Ефективно, балансирано и репродуктивно използване на всички ресурси на града и региона; Постигане на качествена, балансирана и устойчива жизнена среда; Съхраняване на природните и културни ценности; Опазването на населението от здравен риск и гарантиране на безопасността при аварии и природни бедствия; Рекултивация и саниране на територии, увредени или унищожени от човешка дейност.ЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 4
  5. 5. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект) Предложенията от Предварителния проект на Общия устройствен план на София иСтолична община, са подредени в посочената по-долу методическа последователност: Състояние, тенденции и проблеми в социално-икономическото и пространственото развитие на София Основни предложения на ОУП - Предварителен проект, систематизирани в две групи - социално-икономически и пространствени; Устройствено развитие на функционалните системи Обитаване; Труд; Отдих; Зелена система; Транспорт и комуникации; Инженерно-техническа инфраструктура; Планово пространствена структура, центрова система и третичен сектор; Културно-историческо наследство; Усвояване и използване на подземните пространства; Екология; Околоградски район и зоната на активно влияние; Обемно-пространствена концепция и макроестетически проблеми; Предложение за усъвършенстване на административно-териториалното деление на столична община; Баланси на територията. Анализирани са подробно ограничителите и стимулаторите за социално-икономическо и пространствено развитие, състоянието, тенденциите и проблемитепоследователно на ЦГЧ, вътрешния град, жилищните комплекси, околоградския район,зоната на активно влияние и центровата система. Основните параметри на ОУП,Предварителен проект се определят от демографските и социално-икономическитепрогнози и могат да се проследят в следната таблица:№ Показател 2001 г. 2020 г.1. Общ брой на населението на Столична община 1 174 000 1 300 0002. Общ брой на населението в компактния град 1 096 000 1 150 0003. Общ брой на населението в околоградския район 77 000 150 0004. Общ брой на населението в зоната на активно влияние 106 184 150 0005. Трудоспособно население в Столична община в % 63.5 65.26. Икономическо активно население в Столична община в % 52.6 54.17. Средногодишно нарастване на БВП в % 3 5-88. Равнище на безработица в % 5 4-6 Основните устройствени предвиждания на Общия устройствен план на гр. София иСтолична община са систематизирани от авторите на плана по следния начин:ЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 5
  6. 6. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект) Регионален подход към развитие на компактния град, крайградския район в административните граници на Столичната община и зоната на влияние; Запазване и обновяване на компактния град в сегашните му граници. Централната зона на града се тангира от главни комуникационни артерии; Ограничаване на застрояването в “южната зона на развитие”; Развитие на диагонала северозапад-югоизток за нови производства и услуги в компактни форми на модулен принцип, свързани с комуникацията и транспорта; Изграждане на “северната зона на развитие” по съществуващия Околовръстен път с локализиране на нови производства и услуги и развитие на селищата, разположени северно и източно от компактния град по благоприятните южни скатове на Стара планина; Съхраняване на територията, разположена между компактния град и “северната зона на развитие” за земеделско ползване с бъдещ статут на културен ландшафт и хидропарк “Искър”. Тези основни предвиждания намират по конкретен израз в отделните функционалнисистеми и подсистеми посредством следните предложения: Система "Обитаване" Предвижда се ограничаване на променени под пазарния натиск функции наобитаването и изтласкването им от делови и офисни дейности в централната градскачаст; оптимизиране на градоустройствените показатели на нехомогенната жилищнасреда в компактния град; активизиране на комуникационните и обслужващи дейностиза селищата от околоградския район за повишаване на тяхната привлекателност;преструктуриране на жилищните комплекси, за да станат адекватни на съвременнитеусловия и дисперсно развитие на нови терени за обитаване като разширение насъществуващите селища (Казичане, Герман, Лозен, Нови хан, Верила, Равно поле, ЕлинПелин, Божурище, Волуяк, Банкя, Пролеша, Харанова, Костинброд). Съгласнопоследните баланси на територията се предвижда жилищните територии общината данараснат от 10.4 на 12.1%, а в компактния град от 37.3 на 40.7%. Система "Труд" Авторите предлагат изграждане на три уедрени индустриални района – северен,югоизточен и западен - съставени от по няколко подрайона в компактния град и начетири основни производствени групи в околоградския район - Северна група,включваща територии, разположени в “Северната зона на развитие"; Югоизточна групаза високо-технологични и научно-производствени комплекси; Северозападна група, затранспортно-складови и производствено обслужващи комплекси и Североизточнагрупа, включваща главно МК “Кремиковци”. От баланса на територията се вижда, чедела на производствените територии намалява в прогнозния период - в Столичнаобщина от 4.4. през 2001 г. на 3.2% през 2020 г., в компактния град от 13.4 на 8.0% и заоколоградския район съответно от 2.9 на 2.3%. Система "Транспорт и комуникации" Планът предлага провеждане на трансевропейските коридори №,№ 4, 8 и 10 северноот компактния град; изграждане на съвременна транспортно-комуникационна мрежа,стимулираща прехода от моноцентрична към полицентрична пространственаЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 6
  7. 7. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)структура; приоритетно развитие на масовия градски транспорт; използуване на ж. п.транспорт за обслужване на града и на околоградския район; изграждане на комплекснаобщоградска система за паркиране; развитие на система от велоалеи. Подробно саанализирани и са дадени предложения за различните видове транспорт, МОГТ,системата от жп и автогари, за развитието на летищния комплекс, които могат да сепроследят в обяснителната записка към плана. "Центрова система и третичен сектор" Предвижда се изграждане на система от главен, вторични, комплексни испециализирани центрове и среди на три основни нива. Главният градски центързапазва своето положение, обновява се и се санира, преориентира се в западнонаправление и се поставя акцент върху експониране на КИН и освобождаването му отнеприсъщи функции. Петте вторични градски центрове се разполагат на пресечнитеточки на радиалните и концентрични комуникационно-транспортни артерии и серазвиват в посока север, северозапад, североизток, югоизток и югозапад.Комплексните градски центрове се разполагат около изявени транспортно-комуникационни, търговски, културни или спортни ядра. Специализираните центроверазвиват приоритетни отдиха, балнеолечението, атракциите, науката и образованието. "Зелена система и отдих" Създават се 7 тематични парка, разположени в административно-териториалните граници на Столичната община: “Зелената памет на София”; “Спортенпарк Студентски”; “Природен парк Витоша”;“Климатичен и балнеоложки парк ”Живавода””; “Атракционен парк “Полето””; “Исторически парк “Софийска света гора”” и“Воден парк “Искър”. Предвижда се изявяване на оградните планини и на природнияпотенциал на Столичния регион; реконструкция и доизграждане на съществуващитезелени площи в града и околоградския район; изграждане на нов гробищен парк;съхранение и адаптация на културно историческото наследство; ефективно използуванена минералните води и хидротермални ресурси; изявяване на водните ресурси иоблагородяване на прилежащите терени на реките и изкуствените водоеми. Система "Културно-историческо наследство" Опазването на културно-историческо наследство и използването му като ресурс-стимулатор за устойчиво развитие на територията се постига чрез предложенията заинтегрирането му в мрежата на европейските културни маршрути; създаване насистема от публични надземни и подземни културно-исторически пространства, наетнографско селище-музей, на мултимедиен център “София и европейските култури” иноминиране на историческия център на София за “Световно наследство”. Зареализиране на идеите се предлага система от инструменти за управление и контрол подокументирането, съхраняването и експонирането на КИН. За система "Инженерно-техническа инфраструктура" Водоснабдяване Максимално-дневният разход на вода за гр.София и крайградския район за 2020г. възлиза на 7,859 м3/сек, при водоснабдителна норма 310л/ж/ден и за промишленинужди 100000 м3/денонощие. Наличните водоизточници осигуряват водоснабдяванетона гр.София и околоградската зона. Градът не се нуждае от изграждане на новиЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 7
  8. 8. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)резервоари, но в околоградския район се предлага да бъдат изградени нови резервоарис общ обем 10 174м3 към съответните селища. Канализация Разработени са варианти за третиране от отпадъчните водни количества и затериториално развитие на системата, разчетени за 279.00 л/ж/ден, като количеството напромишлените отпадъчни води за 2020 г. е прието 30% от битовите. Около посоченитепроектни трасета на главните колектори, подколектори и дубльори са предвиденисервитути, които се очаква да се запазят за по-дълъг период от време. Електроснабдяване Разработени са 2 варианта с три подварианта към първия, с различия вконфигурацията на мрежата и захранващата п/ст. Предлага се около София да сеоформи цялостен пръстен от двойни електропроводи 110 кV, към който са включенизахранващите подстанции 400(220)/110 кV: “София запад”, “София юг” и “Казичене”;топлофикационните централи: ТФЕЦ“София изток” и ТФЕЦ“Земляне”;разпределителните подстанции: “Красно село”, “Модерно предградие”, “ХаджиДимитър” и “Курило”. Оформят се пет напречни диагонални връзки с кабелниучастъци. Към всеки кабелен участък са присъединени по две разпределителниподстанции. В плана се резервират трасета за всички предлагани електропроводи. Телефонизация Към 2010 година всички аналогови телефонни централи в град София трябва дабъдат подменени с цифрови. Обемът на внедрените цифрови АТЦ трябва да задоволяване само потребностите на количественото развитие на града, но и потребностите,произтичащи от подмяна на съществуващи АТЦ. Стойностите за оразмеряване намрежата са получени от концепцията за развитие към раздел “Демографска прогноза”към ОУП. Мобилните телефони до края на 2010 година се предвижда да се изравнят стелефонните постове. До 2020 г. се предвижда телефонизацията на град София инейната крайградска част да бъде изпълнена изцяло с оптични кабели. Топлоснабдяване За гарантиране на сигурно и ефективно задоволяване на топлоенергийнитепотребности до 2020 г. се предлага реализиране на дългосрочна програма зарехабилитация на топлоенергийните източници, топлопреносните мрежи и абонатнитестанции, описани в обяснителната записка и отразени на плана, и изграждане надиспечерска система. Нарастването на електропроизводството в резултат на повишениятоплинен товар изисква модернизация на блок №6 в ТЕЦ"София" и изграждане напаро-газови модули в някои отоплителни централи (ОЦ"Земляне", ОЦ"Люлин",ВОЦ"Овча купел" и евентуално в ТЕЦ"София"). Проследени са подобрените параметрина околната среда при промените в топлоснабдяването. Газоснабдяване и продуктоснабдяване Столична община може да получава природен газ от северния и от южния клонна газопроводния пръстен. Магистралният газопровод и отклоненията от него исъоръженията са в добро състояние и могат да се използват и в бъдеще. Собственосттае регламентирана и документирана. Газоснабдителната система има резерви заЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 8
  9. 9. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)бъдещето. Планирана е да поеме 50% от битовото газоснабдяване с капацитет да сепостигнат 80%. Посочени са населените места, които ще се захранват отсъществуващите АГРС, с отклонения от газопроводите и от новия "Южнияполупръстен". Трасето е успоредно на околовръстния път в инфраструктурната полоса.Предвидени са необходимите сервитути и СОЗ. Продуктопроводът и съоръженията на нефтобаза “Илиянци” са в многодобро състояние. Предстои реконструкция и модернизация на отделни възли притоваренето и разтоварването на продуктите за най-ефективно използване на трасето напродуктопровода и съоръженията към него. Открити водни течения В границите на града реките са коригирани и при една правилна експлоатациякорекционният профил е достатъчен. Вариантите за развитието на некоригираните рекии поройни дерета в околоградската част се препоръчва да се разработят в тясна връзка сподробните устройствени планове. Водите на Панчаревското езеро не достигат занапояване на Източно Софийско поле. Оводнителният канал би могъл да транспортираограничени водни количества само за опресняване на реките в източната част наСофия. В м. Витоша- ВЕЦ Симеоново, м. Кръстова вада и м. Манастирски ливади-Изток е запазен сервитут 3,0 м за доизграждането му, но икономическият и екологиченефект ще се докажат с подробни водостопански и устройствени проучвания. Формиране на планово-пространствена структура Макроструктурните единици са обособени в границите на компактния град иоколоградския район и са съобразени с природните и инфраструктурни ограничители.За основни оси на развитие са приети на северозапад – бул. “Тодор Александров” и“Сливница”; на север– бул. “Рожен” и гр. Нови Искър; на североизток – Ботевградскотошосе; на югоизток – бул. “Цариградско шосе”; на югозапад – бул. “Цар Борис ІІІ”. Теимат за цел да осигурят оптималното устройствено управление на града и общината. Подземна урбанизирана среда В структурата на подземната урбанизирана среда са включени обекти наархеологическото наследство; обекти и съоръжения на Софийското метро иметростанции; плитки и дълбоки тунели за гумен и релсов транспорт; подземнипаркинги – гаражи; многофункционални и монофункционални подлези; подземни иподземно-надземни комплекси. Извършено е вертикално зониране на подземнатаурбанизирана среда. Предлага се поетапно да се изграждат: Метродиаметри иметростанции; транспортни тунели за гумен и релсов транспорт; подлези, подземниобекти и съоръжения на инженерните мрежи; подземни паркинги; многофункционалниподземно-надземни комплекси; подземни обекти и съоръжения в системите “Труд”,“Обитаване”, “Отдих” Околоградски район и зона на активно влияние Общините, попадащи в зоната на активно влияние на град София показват голямброй ежедневни трудови пътувания (около 8 500 души), като най-голям брой иматпътуващите от общините Божурище, Костинброд и Елин Пелин. Прогнознитепредвиждания за функционално зониране на зоната на активно влияние се основават наустановените потенциали на природни и антропогенни ресурси и очакванотоЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 9
  10. 10. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)изграждане на инфраструктурните коридори. Тази предпоставка е основание заформиране на нови центрове с широк спектър на функции: бизнес, производство,обитаване и други социално-икономически и рекреативни активности в определенитерайони. Концепцията потвърждава формирането на подсилен комуникационен възел вблизост до летище София, което предопределя санирането на района на Кремиковци иконверсията му в съвременна индустриална зона без екологични проблеми. Доразвитите традиционни структуроопределящи оси на града с преминаванетоси през околоградския район и зоната на активно влияние ще продължат развитието сикъм страната със следните приоритетни функции и посоки: високи технологии, наука,техно-паркове (Лозен; Божурище – Костин брод); здравеопазване, балнеология (Банкя;Своге (Искрец); Лозен; Костенец); oтдих, спорт туризъм (Витоша; Банкя; Панчарево;южните старопланински склонове; Самоков); търговия и бизнес ядра имногофункционални зони по протежението на инфраструктурните коридори;индустрия: (Кремиковци; Елин Пелин); хранително-вкусова и преработващапромишленост (Нови Искър; Своге; Годеч; Горна Малина); културно-историческа(Софийска Света гора (предимно южните склонове на Стара Планина). В зоната на активно влияние се насочват обекти на отдиха и спорта: голфигрища при Байлово и Годеч и Кътина в околоградския район; зона за отдих иобитаване при Упицвет - Безден; Пожарево – Пролеша и др. и зони за селски туризъм вобщина Годеч и Своге и Лозенска планина в околоградския район. В общинаКостинброд (Бучин проход, Градец); община Божурище (Бурмазово, Русоман, МалаРаковица) и община Своге (поречието на река Батулийска) са определени територии заразширение и създаване на селищни образувания за висококатегорийно обитаване ведромодулни имотни структури. Такива зони в околоградския район са отредени въввилна зона Люлин, землището на Бистрица, Железница, Плана, Балша, Кътина и др. Екология Екологичната част извежда подробно основните проблеми и тенденции иформулира изискванията към функционалните системи и видове среди. Извършена екомплексна климатично-ландшафтна оценка на територията, оценка на условията наантропогенната среда и квалификация на територията по степен на благоприятност в 5зони. Тези изследвания са илюстрирани в карти и схеми. Посочени са замърсяването наатмосферата от автомобилния транспорт, от прахта на непочистените инеблагоустроени улици, битовите отпадъци, ниската култура на ползване; акустичнотонатоварване на средата от транспорта, електромагнитните лъчения, които покриватголяма част от територията с електромагнитни полета. В крайградската територия занай-крупен замърсител на атмосферата, водите и почвата, е посочен МК “Кремиковци”АД, с вторичните последствия от дейността му (сгуроотвали, хвостохранилища, табании др.). В предложените екологически режими се предвиждат значителни качественипромени в общите показатели на природната среда и подобряване на баланса междукомфортните и дискимфортните биоклиматични проявления. Обемно-пространствена концепция и естетическа организация В раздела се разглеждат най-общите, основни принципи на организация навиртуалното, психологическо и образно-естетическо въздействие на градскияпейзаж на София. Обосновава се същественото му влияние върху психиката наЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 10
  11. 11. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)градските жители, живота и икономиката на града. Градът се разглежда не самокато компактен, а и като дисперсна система от населени места и земеделски иприродни активно усвоявани пространства. Отчитат се възможностите завъзприемане - "скоростно" и "панорамно" на града. Изследвана е целостта накомпозицията и е направена обща оценка на образно-естетическото въздействие насредата. Очертани са 3 зони - "външна" зона на територията на общината, "външна"зона на компактния град и "вътрешна" зона на същия. Изискванията по отношение организацията на възприемането включватпрепоръки за максимално осмисляне на уникалните възможности за панорамновъзприемане на целия град и Софийското поле от оградните планини; за контрол изапазване на възможностите за панорамно възприемане на града от подвитошкияпанорамен път, околовръстния път, задгаровата хорда, входните магистрали и отновото трасе на входната магистрала от юг; за използване на панорамнитевъзможности в застрояването на интензивно усвояваните подвитошки територии; заинвентаризация и използване на вътрешноградските панорами от Лозенец,Коньовица, Гърдова глава, Банишора, от мостове и естакади и др.; за преодоляванена негативния ефект от разкъсване и объркване на градската картина вопределени линии, зони и точки, които ще бъдат подробно инвентаризирани (ж.п.ареала, надлеза "Надежда", Подуянския пътен възел); за "разчленяване" скомпозиционни средства на зоните с монотонен и непрекъснат характер при по-значителни масиви улично-коридорно застрояване и за изграждане на ясна схема ивътрешна композиционна структура на трасетата за скоростно възприемане. Административно деление Една от задачите на ОУП - да се предложи ново административно териториалноделение има за цел да подобри управленската и териториалната структура на Столичнаобщина. Това е постигнато чрез разделяне на територията в строителни граници извънЦГЧ 5 административни района по границите на 5-те макроструктурни единици -Северозападен район, Северен район, Североизточен район, Югоизточен район,Югозападен район, а територията извън строителни граници в рамките на СО на 4административни района – Банкя, Нови Искър, Кремиковци, Панчарево. Централнатаградска част остава в един административен район. Предполага се че това ще доведе дооптимизация на административната структура и по-ефективно управление. Предвиденое изграждането на единна система за обслужване на населението. Рамкова програма и мрежи от програми за прилагане, поддържане и управление на ОУП на гр. София и Столична община Мрежата от програми за прилагане, поддържане и управление на ОУП на гр.София и Столична община е построена на базата на няколко основни принципа -вътрешна и външна балансираност, екологосъобразност, комплексност, динамичност иадаптивност, управляемост и приоритетност с основна цел "да се създадатпространствени условия за проникване на интегриращите влияния и изисквания наединното Европейско пространство по отношение на града като цяло". Мрежата отпрограми, наречена "Европа" включва 12 структурни и 40 специализирани програми.ЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 11
  12. 12. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект) 3. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, КОИТО СЕ ОЧАКВА ДА БЪДАТ ЗАСЕГНАТИ ЗНАЧИТЕЛНО ОТ ПРЕДВИЖДАНИЯТА НА ОУП НА СОФИЯ И СТОЛИЧНА ОБЩИНА 3.1. ХАРАКТЕРИСТИКА И АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ КЛИМАТ • Особености на атмосферната циркулация Атмосферна циркулация. Активните атмосферни центрове, влияещи наклимата и времето в Европа и страната са Изсландския минимум и Азорскиятмаксимум, средиземноморският циклонален център и сибирският антициклон.Циклоналната циркулация се обуславя от преминаването на атлантически циклони презцялата година и на средиземноморски циклони - главно през студената част нагодината. Поради промените в атмосферната циркулация средиземноморските циклонив последните години у нас се наблюдават по-рядко, а с тях са свързани голяма част отвалежите. Антициклоналната циркулация, която в последните години се проявява всепо-често, през студената част на годината създава условия за мощни радиационниинверсии и образуване на мъгли, спомага за увеличаването на замърсяването наприземния въздух и влияе за по-голямата континенталност на климата тук. Локални циркулации. В изследвания регион е характерна и локалнациркулация - появата на фьон и планинско-долинна циркулация на север от Витоша.Фьонът е характерен за студената част на годината и се характеризира със силниветрове от юг, югозапад, високи температури за сезона и ниска атмосферна влажност.Планинско-долинната циркулация е характерна за топлата част на годината, изразенапо-добре през деня, когато вятърът духа от полето към планината, а през нощта - отпланината към полето. Способства за прохладата на градската част и намалявапрегряването на постилащата повърхност. • Преобладаваща посока и скорост на вятъра Преобладаваща посока на вятъра. В Софийско преобладаващи са западните исеверозападни ветрове практически през цялата година. Тук те се наблюдават с честотаоколо 40 %, а източните и североизточни ветрове, които се проявяват като вторапреобладаваща посока, с честота около 25-30 %. Скорост на вятъра. Средната годишна скорост на вятъра в централната частна града е около и по-ниска от 1 m/s. Тя до 2.0-3.0 m/s в покрайнините на града. Най-висока е в планините, на откритите и проветриви части (Черни връх - 9.3 m/s, наМургаш - 10.3 m/s). Максимумът в годишния ход на скоростта в Софийското поле еянуари-април, а минимумът през септември-ноември. Средната скорост в полето преззимно-пролетния сезон се колебае от 3.0 до 4.5 m/s, а в края на лятото и началото наесента от 1.5 до 3.0 m/s. Скоростта на вятъра в ниската част на града е по-ниска с 1.0 до2.0 m/s, отколкото извън града. Ветровитостта е значително по-голяма при високите иоткрити части на града. В денонощието скоростта е най-висока през обедните часове, иЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 12
  13. 13. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)най-малка сутрин. Най-високи скорости на вятъра се регистрират в Софийското полепри фьон (36-38 m/s). Потенциал на замърсяване. Под потенциал на замърсяване се разбирачестотата на случаите на тихо време и скорост 1.0 m/s и се изразява в числа от 1 до 100.В централната част на града “потенциалът на замърсяване” е около 70-80. Този“потенциал” постепенно намалява и пада под 50 в покрайнините и в извънградскатачаст. • Слънчева радиация и слънчево греене Продължителност на слънчевото греене. Годишната сума напродължителността на слънчевото греене в подножието на Витоша и централната частна града е около 1900 часа. В крайградските части, около София, продължителносттанараства до около 2050 часа, достигайки в източната част на Софийското поле и язовирИскър 2100 часа. Продължителността на слънчевото греене е максимално през месецюли, когато е максималната продължителност на деня, но и облачността е по-значителна. Сумарна слънчева радиация (ССР) върху хоризонтална повърхност.Годишно в централната част на София върху хоризонтална повърхност постъпва около1400 kWh/m2, като тази енергия е по-висока в покрайнините на града и съседнитеселища, достигайки1500 kWh/m2 и 1550 kWh/m2 на Южните склонове на Стара планина. Различията седължат на режима на облачността и замърсяването и запрашаването на централнатачаст на София и индустриалните райони. Около 80 % от ССР се пада през периодааприл-октомври и останалата част – около 20 % през периода ноември-март. Основниятприток на ССР е в интервала от 9 до 15 часа. • Температура на въздуха и температурни инверсии Температура на въздуха. Средната годишна температура на въздуха в София е9.9 градуса. Тя е с 1-2 % (около 0.1oC) по-висока от тази, определена за периода 1931 г.- 1970 г. Това се дължи на глобалните промени, които се наблюдават в климата нарегиона и в частност в София. Най-студен е месец януари. Средната месечнаминимална температура е –4.9 oC с абсолютен минимум –23.1 oC. С най-високитемператури са юли и август. Най-топли дни са т.н. “горещници’ –последнатадесетдневка на юли, когато се наблюдават и най-високите температури. Абсолютниятмаксимум е през юли, плюс 38.3 oC. Пролетта в София е по-прохладна от есента, асредната температура на въздуха е по-ниска с около 1 градус. Годишната амплитуда натемпературата на въздуха тук е 22.2 oC, и подчертава континенталността на климата.Средната годишна температура на града е с около 0.7-0.8 oC по-висока от тази нанеговите околности. Това се отнася и за средните месечни температури, които сеотличават с 0.5 до 1.0 oC. Причина за това е нагорещената подложна повърхност в градав сравнение със зелената повърхност в околността. Тук трябва да се добави идопълнителното отделяне на топлина в града, както и пониженото ефективно излъчванев резултат на замърсения градски въздух. Най-голямо е различието между града инеговите околности в минималните температури. Средните от абсолютните минималнитемператури в околностите на София са с 3-4 oC по-ниски от тези в града. През топлатачаст на годината и денонощието влиянието на градския комплекс се изразява вЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 13
  14. 14. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)следното: замърсената атмосфера в града намалява сумарната радиация и ефективнотоизлъчване. При ясни летни дни, пряката радиация е почти пет пъти по-голяма отефективното излъчване. В града към пряката и разсеяната от атмосферата слънчеварадиация се прибавя и отразената радиация от зданията, от каменните и асфалтовинастилки, която излъчва допълнително дълговълнова радиация. В резултат назатоплящото влияние на градския комплекс през деня и особено през нощта над Софиясе образува т.н. “остров на топлина”. Това се потвърждава от разпределението наминималните температури на въздуха и обикновено той обхваща височина 3-5 пътисредната височина на сградите. При вятър “островът на топлина” се деформира икуполът се премества към подветрената страна, при по-силен вятър нe се образува. Температурни инверсии. Инверсионният слой над Софийското поле може дадостигне 1000-1200 m надморска височина и това се вижда от Витоша, когатоатмосферата над града е и най-замърсена. Това е характерно за студените зимнимесеци и нощта. Инверсията обикновено се разрушава сутрин, когато слънцето сеиздигне на 15о. Най-благоприятни за приземни инверсии са ясните и тихи нощи приснежна покривка, която препятства преноса на топлина от по-дълбоките слоеве почвакъм повърхността. Общо през годината може да се наблюдават около 200 дни с нощниинверсии, като максимумът е през август и септември, а минимум е през февруари.Често се наблюдават сутрешни инверсии, които са продължение на нощните. Честотатана инверсиите намалява с увеличаването на облачността и повишаването на скоросттана вятъра. През цялата година приповдигнатите инверсии са на височина над 800 mнадморска височина и достигат 1000-1200 m надморска височина. Дебелината им преззимата и началото на пролетта е между 300-350 m, а в останалата част на годината 200-220 m. Приземните инверсии в града са по-редки, по-слаби и по-неустойчиви всравнение с околността. Над града се образуват по-чести и по-добре изразениприповдигнати инверсии, поради допълнително излъчваната топлина. • Влажност на въздуха Средно годишно относителната влажност на въздуха над София е вграниците 70-80 %, като тя е най-висока в планинската част и по-ниска в равниннатачаст. В годишен ход влажността на въздуха е най-висока през зимните месеци, когатодостига 70-80 %, и най-ниска през летните (август), когато пада до около 60 %.Влажност по ниска от 30 % (неблагоприятна за биологическите организми) сенаблюдава много рядко в София. • Валежи и снежна покривка Валежи. Годишният ход на валежите в София има ясно изразен континенталенхарактер - с максимум през май и юни и минимум през януари и февруари. Годишнатасума на валежите в равнинната част на Софийското поле не превишава500–520 mm. С отдалечаване от полето към полите на Витоша годишната суманараства, за да достигне в района на Черни връх 1000 mm и повече. Тук се проявява иорографският елемент. Южните склонове на Стара планина не се характеризират собилни валежи. По тази причина, в по-голямата си част, те са обезлесени, като в районана Мургаш тя е около 590 mm. В сравнение с периода на 1931 г.- 1985 г. годишнатасума на валежите е намаляла с около 15 % в равнината част и с около 5 % впланинската Характерът на валежите в ранна пролет се различава твърде много от тозиЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 14
  15. 15. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)в края на пролетта. Валежната сума през пролетните месеци е средно 164 mm.Валежите през март са малки, около 40 mm. Към края на пролетта те нарастватувеличавайки се близо два пъти през май. Валежният режим в началото на лятото есходен с този в края на пролетта. Валежите за сезона са общо 180 mm. Юни е месец снай-много валежи, средно за периода 75 mm. През юли и август валежите намаляватсъответно с 25 % и 35 % спрямо юни. Краят на лятото и началото на есента за София епериодът с най-голямо атмосферно и почвено засушаване. Така през септември иоктомври падат средно по около 35 mm валеж. Въпреки това, поради планинскияхарактер на региона, през този период се случва да падат и най-много поройнидъждове. Средната валежна сума през есента е 126 mm, като тя е малко по-висока презноември в сравнение с месеците септември и октомври. В София зимата е сезон с най-малка валежна сума, средно 109 mm, като тя е най-ниска през януари - 31 mm. Презостаналите зимни месеци тя е по-висока, през февруари с 10 % и през декември с 42 %спрямо януари. В западната и югозападна част на Софийското поле валежите сапо-големи, отколкото в неговия източен край поради орографските особености. Снежна покривка. В ниската част на полето снежна покривка обикновено сеобразува през ноември, в последните години през декември. Снежната покривка тук нее непрекъсната; от честите затопляния се стопява, при нов снеговалеж се образува нова. • Облачност Средно годишно равнинната част на Софийското поле се характеризира с общаоблачност 5.7 бала, като най-висока е през зимата и пролетта, когато достига 6.5-7.0бала, и най-ниска през лятото и есента – 3.7-5.0 бала. Облачността през зимата епредимно ниска и слоеста, по-голяма сутрин, отколкото по пладне и най-малка, вечер.При инверсия сутрешната облачност покрива само града и полето, като околнитепланински части остават под нея. От пролетта нататък характерът на облачността сепроменя- максимумът от сутрешните часове преминава в часовете след обяд. Това есвързано със зачестилата поява на конвективна облачност след обяд. Нарастването наниската облачност, започва през октомври когато е и преходът в денонощния ход - отследобеден към сутрешен максимум, характерен за зимния период. • Метеорологични явления Мъгла. Мъглите в София се образуват предимно през студената част нагодината. Тези, които продължават повече от един ден са характерни за зимния период.Мъглите се разсейват предимно в късните сутрешни и обедни часове, порадиповишение на дневните температури и намаляване на влажността на въздуха. Най-чести и гъсти са мъглите в ниските части на Софийското поле и най-вече виндустриалните ниски квартали. Увеличената употреба на въглища и дърва заотопление, води до увеличаване на дните с мъгла и тяхната интензивност. Силен вятър. Силният вятър е със скорост равна или превишаваща 14 m/s.Такива скорости се наблюдават в Софийското по време на фьон, който духа откъм юг,югозапад, когато въздушната маса обтичайки Витоша се спуска към Софийското полеадиабитечески нагрят със засилени скорости на вятъра. В повече от 20 дни в годината(обикновено през студената част на годината) могат да се наблюдават такива ситуации.В такива случаи скоростта на вятъра може да достигне 38 m/s.ЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 15
  16. 16. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект) Гръмотевични бури. Гръмотевичните бури са характерни по време на мощникумулонимбуси, от които обикновено падат проливни дъждове през топлата част нагодината. Средно годишно се наблюдават близо 40 дни с гръмотевични бури. Мраз. Дните с мраз в София са над 100. Средната дата на първия мраз е впоследната десетдневка на октомври, а на последния мраз - в първата десетдневка нааприл. Продължителността на безмразния период се изменя от 180 дни в покрайнинитена града и полето до около 200 дни в централната част на града. В града настъпванетона мраз закъснява, а прекратяването изпреварва съответните дати в неговата околност. • Микроклиматично райониране на София и софийското поле Разграничени са четири микроклиматични района под влияние на дватаосновни фактора - релеф и градска част: Открито котловинно поле. Микроклиматичният район на откритотокотловинно поле обхваща ниската част на Софийското поле с надморска височина 520-560 m. Зимата в Софийското поле е твърде студена. Котловинния характер на теренасъздава благоприятни условия за задържане и допълнително изстиване на въздушнитемаси, поради което при антициклонално време, след нахлуване на студенконтинентален полярен или арктичен въздух се наблюдават едни от най-нискитетемператури в страната. Средната мощност на тези инверсии е 350-400 m. Това доголяма степен обуславя и образуването на мъгли. Преобладаващата посока на вятърапрез зимата тук е от запад, следвана от северозападната и източната. Валежите преззимата са малки, като през януари са предимно от сняг. Пролетта е хладна. Лятото езначително по-хладно от това в другите равнинни райони на страната. Характерни сасравнително ниските вечерни температури през лятото. Дебелината на инверсионнияслой през лятото намалява до 100-250 m. Количеството на летните валежи е малко.Това характеризира полето с летни засушавания. Есента е по-топла от пролетта. Това енай-безветренният сезон. Температурните инверсии достигат 1400 m надморскависочина с мощност от 250-300 m. Рано настъпва и първият мраз - средата на октомври. Централна градска част. Централната градска част обхваща най-застроенатачаст на София с надморска височина 530-560 m. През зимата влиянието на вдлъбнатитерелефни форми тук е слабо изразено. То се компенсира от затоплящото влияние наградския комплекс. Средната януарска температура тук е с един градус по-висока оттази в откритото поле. Ефектът е най-добре изразен върху режима на абсолютнитеминимални температури. Затоплящият ефект може да достигне 1-2 градуса. Порадичестите температурни инверсии в цялото Софийско поле и замърсеността на градскатаатмосфера, броят на дни с мъгла е голям. Особено това е характерно за по-нискитеквартали на града - Хаджи Димитър, районите около Сточна, Централната гара и други.Продължителността на мъглите тук е по-голяма от тази в откритото поле.Преобладаващата посока на вятъра е западната и северозападната, следвана отизточната. Средната скорост на вятъра е много ниска -около 1 m/s. Малката скорост навятъра допринася за бавното разсейване на мъглите. Валежите са най-малки преззимата. Първата снежна покривка се образува в края на ноември. Пролетта енай-ветровития сезон. По тази причина и микроклиматичните различия с полето са най-малки. Броят на дни с мъгла намалява, температурата на въздуха расте. През лятото вцентралната градска част е с около един градус по-топло отколкото в полето. Чувствотона зной и задух е по-силно изразено отколкото на открито в полето. НагорещенатаЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 16
  17. 17. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект)подложна повърхност в града излъчва допълнителна топлина. Ако към това се прибавии ниската скорост на вятъра, понякога под 1.0 m/s, в центъра на града се получаваусещането за по-високи температури. Най-голямо е различието между температурите вграда и неговата околност през ясни летни нощи и безоблачно небе, когато разликитемогат да достигнат 3-4°С. Влажността на въздуха е с 3-4 % по-ниска от тази впокрайнините. Краят на лятото и началото на есента са с най-голямо атмосферно ипочвено засушаване. Понякога през август падат и най-големите денонощни валежи.Мъглите се рядко явление през този сезон. Наблюдава се замъгляване на атмосфератаот прах, сажди и други замърсители, когато видимостта може да падне до 1000-2000 m.,което влошава биологичните условия в града. Есента е един от най-приятните сезон вСофия, особено месеците септември и октомври, когато времето е тихо и слънчево. Периферна градска част. Към периферната градска част могат да се отнесаткварталите, които заобикалят централната част на града и служат за връзка междуцентъра, полето и планините. Тя е разделена на две части: ниска (с надморска височина520-550 m) и висока (с надморска височина 550-580 m). Различието в надморскитевисочини предопределя и различията в микроклимата. Общото между тях е, че теобграждат централната градска част и представляват подстъп към полето и планината. Ниската част от периферния район обхваща изцяло или част от кварталите“Христо Ботев”, “Гара Искър”, “Васил Левски”, “Сухата река”, “Малашевци”,“Орландовци”, “Военна рампа”, “Илиянци”, “Надежда”, “Момкова махала”,“Връбница”. По микроклимат тази зона заема междинно положение между полето ицентъра на града. Зимата тук е малко по-мека, отколкото в полето - температурите сапо-високи с един до два градуса. Тук мъглите и температурните инверсии са честоявление и замърсяването е по-голямо. Районът трудно се проветрява. Последното сеотнася и за центъра на града. Лятото е топло с температури близки до тези в центъра награда. Тук се наблюдават по-ниски скорости на вятъра и по-високи температури, отколкото в полето. Често се образува пелена от прах и дим, когато видимостта пада до1000- 2000 m. През зимата и пролетта тук, както и в Софийско е характерен фьонът.Тихото време е значително 35-50 %. Преобладаващи са западните и северозападниветрове, а през есента- източните. Режимът на валежите е както в центъра на града. Високата част от периферния район обхваща изцяло или част от кварталите“Западен парк”, “Разсадника”, “Иван Вазов”, “Хиподрума”, “Гео Милев”, “Слатина”. Теса разположени между хоризонтали 550-580 m надморска височина. Тук, поради по-голямата надморска височина, по-доброто озеленяване, отсъствието на големипромишлени замърсители на въздуха и близостта на планината Витоша,микроклиматът е по-благоприятен за живеене в сравнение с по-ниската част. Преззимата, при ясно и тихо време, тук са изразени радиационните температурни инверсии,когато най-често се случват абсолютните минимални температури. Те са с 1-2°С по-високи от тези отколкото в ниската част. Тук по-трудно се образуват мъгли. Порадиблизостта си до Витоша понякога, през лятото (август), през нощта духа прохладенпланински бриз със скорост 1-3 m/s. Планинският бриз е с южна компонента докатопрез деня долинният бриз (от Софийското поле към Витоша) не е така добре изразен.Поради по-добрата проветривост на района по-нисък е и процентът на безветрие. И туке характерен фьонът, който най-често се появява през февруари и март и рядко презлятото и есента.ЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 17
  18. 18. Доклад за ОВОСна Общ Устройствен план на гр. София и Столична Община(Предварителен проект) Подножие на планините. Този микрорайон обхваща малка част от бившите“Димитовски район”, и голяма част от “Благоевски”, “Кирковски” и “Ленински”райони, заключени между хоризонталите 570-700 m надморска височина. Това е най-малко застроеният район, с много зеленина, чист въздух, обхващащ част от полето,разположено в подножието на планините. Тук неблагоприятното на градския комплексвъздействие върху микроклимата почти не се чувства. Микроклиматът се намира поднепосредственото въздействие на планините Витоша, Люлин и Лозенска планина. Товавлияние е отразено върху режима на температурите и валежите и до известна степенвърху режима на вятъра и облачността. Тук могат да се разграничат два подрайона:нисък (570-600 m надморска височина) и висок (600-700 m надморска височина).Зимата в подножието на планините е с 1-2°С по-мека от зимата в котловинното поле.Различието е по-голямо в режима на минималните температури, която достига 6-7°С.Тук е малка честотата на мъглите. Много често когато над града е мъгливо, вкварталите “Бояна”, “Драгалевци”, “Симеоново”, “Бистрица” и гр. Банкя е слънчево.Поради закритостта на хоризонта от близките планини през зимата слънцето залязва 1-2 часа по-рано. По-малкото слънчево греене се компенсира от по-голяматаинтензивност на слънчевата радиация. Средната скорост на вятъра е 2-3 m/s. С по-голяма скорост ветровете са в дефилето на Владайска река и р. Искър. По-високитетемператури през зимата, по-голямата слънчева радиация, по-малкия брой на мъглите ичистия въздух създават по-комфортни условия за живот. През зимата и пролеттахарактерна особеност е фьонът, който може да повиши температурата на въздуха с 15-20°С, да намали относителната влажност с 50-60 % и да повиши скоростта на вятъра до37-38 m/s. При фьон над Витоша се образува характерна облачност - фьонова стена.Лятото е по-прохладно, отколкото в останалите райони. Това го характеризира катоприятно топло през топлата част на денонощието с изключение на горещите дни. Презлятото се чувства прохладата от планинския бриз. Най-силно бризът се чувства презавгуст. Тук е подходящо за отдих и почивка. Дневният бриз не е така ясно изразен.През бризовите летни дни сутрин към 7-10 часа и вечер към 19-20 часа се наблюдавазатишие. Дневният бриз започва да духа от 11-12 часа до към 18-19 часа. Бризът вСофия се наблюдава понякога и през месеците септември и май, когатометеорологичните условия са подходящи. Пролетта е ветровита с 2.0-3.5 m/s среднамесечна скорост. Есента е топла и приятна и месец септември може да се разглеждакато продължение на лятото. Преобладаващата посока на вятъра в района е от западниясектор, като в речните долини, разположени перпендикулярно на оста север-юг,преобладаващите ветрове са със северна и южна компонента. АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ Характеристика и анализ на качеството на атмосферния въздух Използвана информация. Съвременните знания за разпространението назамърсители в атмосферата се базират на три вида данни: а) измервания в определенипунктове; б) резултати от математични дифузионни модели; в) резултати отлабораторни симулации във ветрови канали и водни вани. Не малка част от тези знанияса резултат също така и от полеви експерименти. Качеството на въздуха за целите на такъв ОВОС най-добре сe характеризирачрез обобщени показатели като например, средни концентрации на замърсителите,ЕТ Троева Консулт - София Резюме - стр. 18

×