• Save
Animals and plants
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×
 

Animals and plants

on

  • 1,570 views

 

Statistics

Views

Total Views
1,570
Views on SlideShare
1,570
Embed Views
0

Actions

Likes
1
Downloads
0
Comments
0

0 Embeds 0

No embeds

Accessibility

Categories

Upload Details

Uploaded via as Microsoft PowerPoint

Usage Rights

© All Rights Reserved

Report content

Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
  • Full Name Full Name Comment goes here.
    Are you sure you want to
    Your message goes here
    Processing…
Post Comment
Edit your comment

Animals and plants Animals and plants Presentation Transcript

  • Животни и Растения Около София
  • Разред Соколоподобни Семейство Ястребови Обикновен мишелов
    • Дължина на тялото: 55 см. PK: 120 см. Оперение: Има малки възрастови различия. Възрастните са с полиморфна окраска — отгоре по тялото варира от ръждивокафява до тъмнокафява, а отдолу — от белезникава с дребни тъмни петна до тъмнокафява. При младите тялото отгоре е светлокафяво, а отдолу — охристо. Подвидът buteo е по-едър и тъмнокафяв, а дребен с ръждивочервено оперение. Подвидът се отличава от белоопашатия мишелов по дребното тяло и светлите корем и подопашка. Издаващи звуци: Често издава крясък, наподобяващ мяукане. Биотопи: Обитава гори и открити пространства. Мигрира на разредени ята и зимува на групи в равнини.
  •  
  • Разред Соколоподобни Семейство Ястребови Малък ястреб
    • Дължина на тялото: 35 см. Размах на крилете: 62 см. Оперение: Има полов и възрастов диморфизъм. Мъжкият е по-дребен, тъмносив отгоре, белезникав с ръждивокафяви препаски отдолу. Бузите са светлокафяви, веждите сиви, а опашката е с 4 - 5 черни ивици. При женската веждите са бели, а препаските отдолу — чернокафяви. Ирисът на окото и при двата пола е жълт. Младите наподобяват женската, но отгоре и по бузите са кафяви, веждите са слабо очертани, а гърдите са с кафяви препаски. От късопръстия ястреб може трудно да се отличи по характерните светли върхове на първостепенните махови пера, едноцветното белезникаво гърло при всички възрасти, кафявите бузи и светлите вежди при женските. Издаващи звуци: В брачен полет — провлачено “кю-кю", в гнездото — силно „кик-кик", при опасност — отривисто “кирк”. Биотопи: Обитава предпланински и планински гори. При миграции и зимуване се среща поединично в равнини и селища.
  •  
  • Разред Гъскоподобни Семейство Патицови Зеленоглава патица
    • Дължина на тялото: 57 см. Размах на крилете: 90 см. Оперение: Има полов диморфизъм, сезонни и възрастови различия. Не се гмурка. Мъжкият през размножителния период е с многоцветно оперение и трудно може да се определи погрешно. През другите сезони и мъжкия и женската са кафяви, с черни щрихи и добре забележимо синьо крилно огледало. Тялото на мъжкия е по-масивно, клюнът по-жълт, темето и гърдите - тъмнокафяви. Младите са като женската, но окраската е по-еднообразна, отдолу с повече и по-тесни щрихи. Най–трудно може да се отличи женската от женската на сивата и шилоопашатата патица, но сигурен полеви белег е цветът на крилното огледало. Издаващи звуци: Често издава силни крясъци като домашна патица Биотопи: Обитава разнообразни водоеми. При миграции и зимуване образува големи ята.
  •  
  • Разред Соколоподобни Семейство Ястребови Голям ястреб
    • Дължина на тялото: мъжки 49–56 см; женски 58–64 см; Размах на крилете: мъжки 93–105 см; женски 108–127 см. Има широки крила и дълга опашка, които му дават маневреност при ловуване между дървета и храсти. Възрастните са сиви отгоре и светли отдолу с напречни ивици по гърдите и корема. Младите са кафяви отгоре, а отдолу са охристи с надлъжни петна. Може да се обърка с малкия ястреб, но се различава с по-големия си размер, ясно изразената бяла вежда над окото, по-издължената глава и по-масивното тяло.
  •  
  • Разред Щъркелоподобни Семейство Щъркелови Бял щъркел
    • Дължина на тялото: 110 см. Размах на крилете: 160 см. Оперение: Има възрастов диморфизъм. При възрастните първостепенните махови пера са черни, а останалото оперение бяло. Клюнът и краката са яркочервени. При младите маховите пера са с кафяв оттенък, клюнът и краката са кафеникавочервени. Издаващи звуци: В гнездото често трака с клюн. Биотопи: Обитава населени места без централните части на градовете, разнообразни влажни зони, ливади, оризища и обработваеми площи. При миграции образува големи хаотични ята до около 20 000 индивида, които летят с реещ полет. Поединично или на малки групи се присъединява кьм ята от пеликани, черни щъркели и грабливи птици. Отделни индивиди (болни, ранени, опаразитени) остават през зимата.
  •  
  • Разред Соколоподобни Семейство Ястребови Осояд
    • Дължина на тялото: 56 см, Размах на крилата: 142 см. Оперение: Има малки възрастови различия. Възрастните са с полиморфна окраска – отгоре по тялото е тъмнокафява, а отдолу варира от едноцветнокафява до белезникава, изпъстрена с кафяви препаски и резки. Главата е сивопепеплява. При младите тялото отгоре, особено главата и надкрилията са изпъстрени с охристобелезникави неясни петна; оперението отдолу е кафяво като при възрастните. При полет се отличава от мишеловите по профила на тялото при реещ полет (хоризонтален), малката глава, тънката шия и опашката. Биотоп: Обитава гори, а при миграци – и открити пространства.
  •  
  • Разред Кокошоподобни Семейство Фазанови Пъдпъдък
    • Дължина на тялото: 16–18 см. Оперението е бежово-кафяво с надлъжни щрихи по тялото. Мъжкият е с черно гърло, а при женската то е светло. По-често може да се чуе, отколкото да се види. Обаждането наподобява името на птицата: пъд-пъдък, пъд-пъдък. В полет може да се сбърка с ливадния дърдавец, но за разлика от него краката му не стърчат зад тялото.
  •  
  • Бук
    • Бук е род листопадни широколистни дървета, разпространени в Северното полукълбо. Родът наброява около 10 вида. На български името се среща и в женски род - бука .
    • Характерни особености на всички тях са сивата гладка кора и едрите, вретеновидни кафяви пъпки със заострен връх. Листата им са прости, с къса дръжка, разположени последователно по клонките. Те са разнообразни по форма - яйцевидни (т.е., най-широки в долната част), елипсовидни (най-широки в средата) до обратно-яйцевидни (най-широки в горната част). Имат по няколко двойки (от 5 до 12-14) успоредни странични жилки. Цветовете са еднополови. Мъжките са събрани в сферично съцветие, а женските по няколко на обща дръжка. Опрашването е от вятъра. Плодовете са разположени по 1-2, рядко повече, в плодна купула . След узряване на плодовете, купулата се разпуква на четири дяла и плодовете опадват. Те са тип "орех", с кафява вдървеняла обвивка, тристенни и тъй като са много специфични, имат собствено название "букови жълъди". Вътрешната част "ядката" е богата на скорбяла и мазнини и с приятен вкус. Съдържат алкалоиди (фагин и др.), поради което, ако се консумират сурови в по-голямо количество, могат да предизвикат опиянение. Плодовете служат за храна на много видове горски животни.
    • У нас се срещат два вида: обикновен бук и източен бук . Източният бук се среща само в Странджа планина, Източна Стара планина и отчасти в Източните Родопи , а обикновеният - в останалите части на страната. Поради ценната си дървесина, видовете имат важно стопанско значение, а поради факта, че заемат обширни територии, имат средообразуваща роля.
  •  
  • Бор
    • Борът е род иглолистни растения от семейство Борови . Боровете са разпространени в по-голямата част от Северното полукълбо . Боровете се отглеждат масово за производство на дървесина в Нова Зеландия , като някои видове са станали инвазивни .
    • Естествено растящи в България са пет вида: бял бор черен бор , бяла мура , черна мура и клек . Последните три вида, независимо, че на български не съдържат в името си думата "бор", се класифицират. Освен тези видове се отглеждат и още много други чуждоземни видове бор, главно за декоративни цели.
  •  
  • Лисица
    • Лисицата , наричана още и "червена лисица" е най-често срещаният вид лисици . Тя има най-широк ареал от всички сухоземни хищници . Те са най-големият вид в рода Лисици .
    • Лисиците имат положително и отрицателно име сред хората. Лисиците са преносители на болести и бедствие за овчари и фермери, но също така са важни за кожарската индустрия. В съзнанието на българина лисицата е символ на хитрост и лукавост .
    • Лисицата обикновено има оранжевочервен цвят на козината, с бял корем и черни уши и крака. Очите ѝ са златисто-жълти и имат отличителни вертикални отсечени зеници като при котките . Лисицата е много пъргава за представител на семейство кучета . Дългата ѝ рунтава опашка, която има характерни бели връхчета, осигурява равновесието ѝ при скокове и отскоци. В България освен обикновената лисица се среща и лисицата „въглищарка“. Тя притежава матовочервена космена покривка, няма характерното бяло петно на опашката и козината ѝ изглежда напръскана със сажди, от където всъщност идва и името ѝ.
    • Възрастната лисица има тегло 4,1 - 5,4 кг. Дължината на тялото и достига от 80 см до 110.Големината им е различна, като тези в Европа са по-големи от тези в Северна Америка. През есента и зимата козината ѝ пораства още повече, за да я предпазва от студ. Тази козина пада през пролетта и до края на лятото лисичата козина е къса.
    • В България се среща на различни места.Например в Малешевска планина . Среща се в резерватите Чупрене , Камчия , Узунбоджак , Славянка , Мантарица , Дупката , Червената стена , Ибър , Скакавица и Соколата , както и в парка Витоша .
    • Лисиците са всеядни . Хранят се с гризачи , насекоми , плодове , червеи , мърша , яйца , мишки и други малки животни. Използват особен метод за ловуване на мишки. Лисицата застива, слушайки и гледайки внимателно мишката, която е видяла. След това скача високо и забива предните си крака върху мишката, притискайки я върху земята.
    • Имат 42 здрави зъба , с които хващат своята плячка. Консумират средно 0,5-1 кг храна на ден.
    • През есента на същата година младите лисичета се разпръскват и заемат свои собствени територии. Достигат полова зрялост на 10 месеца и живеят около 12 години в плен и около 3 години в природата.
    • Поради обширния ареал , който обитава, лисицата има различно поведение. В "Биология и опазване на разред кучета в природата", МакДоналд и Силеро-Зубири твърдят, че поведението на две популации лисици може да се различава така, все едно че са от два различни вида.
    • Като цяло всяка лисица отстоява своята територия. Лисиците се чифтосват само през зимата, а през лятото си търсят храна. Териториите могат да са обширни (напр. 50 км², когато храната е оскъдна), но на места, където храната е в изобилие, те са по-малки (не повече от 12 км²). Лисиците устройват по няколко бърлоги в тези територии. Те могат да бъдат иззети от предишни обитатели като например мармоти , или да бъдат направени наново. През зимата се използва една основна бърлога, където лисицата живее, ражда и отглежда малките. По-малките бърлоги са предназначени за аварийни случаи и за складиране на храна. Често тези по-малки бърлоги са свързани с основната посредством няколко тунела.
    • Обикновено лисиците са моногамни и се чифтосват през зимата, което спомага за отглеждането на 4-6 малки всяка година. На някои места обаче са налице полигамия и/или полигиния , като причините за това не са напълно изяснени. Някои лисичета бързо се разпръскват, когато достигнат полова зрялост (8-10 месеца). Понякога те остават в родната територия и помагат за отглеждането на следващите лисичета.
  •  
  • Вълк
    • Вълкът е бозайник от семейство Кучета Домашното куче и кучето Динго се класифицират като подвидове на вълка. Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи , по-дълги крака , по-големи лапи , по-изявена челюст , по-дълга муцуна и мозък , който обикновено е с 30% по–голям от този на кучето. Трябва да се спомене и предопашната жлеза от горната страна на опашката , близо до основата, която отсъства при кучетата. И последно, докато лактите на много кучета са насочени настрани, тези на вълците са обърнати навътре към корема им, като почти го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70 km/h.
    • Вълците и повечето едри кучета имат една и съща конфигурация на зъбите . Горната челюст има 6 резеца , 2 кучешки зъба , 8 предкътника и 4 кътника , а долната - 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8 предкътника и 6 кътника. Кучешките зъби са много по-важни при вълците, тъй като се използват за улавяне и задържане на плячката. Честа причина за гладуването на вълците е повреда на зъбите при удар от по-едра плячка.
    • Вълците са високи около 66-80 cm при рамото, а теглото им е около 25-52 kg, като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Дължината на тялото е 1,0-1,5 m, от които 30-50 cm е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане — те имат сравнително тесни гърди и силни мускули на гърба и краката. Вълците могат да пътуват на големи разстояния, а широките им лапи им позволяват да затъват по-малко в снега , отколкото тяхната плячка. Обемът на мозъка на вълка е с около 30 % по-голям от този на домашното куче, докато обема на мозъка на чакала е също с толкова проценти (около 30) по-малък от този на кучето.
    • Козината на вълците обикновено няма някаква изразена шарка, с изключение на белег около очите. Оцветяването на вълците обикновено е от сиво до сиво-кафяво, но може да варира през целия спектър, характерен за кучетата - бяло , червено , кафяво и черно . То често наподобява цветовете на околната среда. Например, в регионите с продължителна снежна зима белите вълци са далеч по-често срещани. Със стареенето вълците придобиват сивкав нюанс на козината си.
    • Вълците са социални хищници и ловуват на глутници , организирани в стриктна обществена йерархия и водени от алфа мъжки и алфа женска . Първоначално се смята, че целта на тази социална структура е ловуването на животни, много по-едри от вълка. Според някои нови теории функциите на глутницата са свързани не толкова с ловуването , колкото с успешното размножаване .
    • Размерът на глутницата може да се променя с времето и зависи от няколко фактора, включително жизнената среда, характера на отделните вълци и наличието на храна . Глутниците включват от 2 до 20 вълка, като средните по размер се състоят от 6 или 7. Йерархията в глутницата е относително строга, от алфа животните на върха до омега вълците на дъното. Тя засяга всички дейности на глутницата, от това кой вълк се храни първи до това кои се допускат до размножаването (обикновено само алфа двойката).
    • Нови глутници се образуват, когато вълк напусне родната си глутница и си извоюва територия. Вълци, търсещи други вълци, с които да образуват глутница, могат да изминат много големи разстояния, докато намерят подходяща територия. Разпръснатите индивиди трябва да избягват териториите на други вълци, тъй като нашествениците в чужда територия са прогонвани или убивани. Това вероятно обяснява преследването на кучета от вълците. Повечето кучета, освен може би едрите, специално развъждани, бойни кучета , нямат особени шансове срещу вълк, защитаващ територията си от нежелано нашествие.
    • Вълкът е хищник . Глутниците вълци ловуват всички едри растителноядни в своята територия, докато самотните вълци са по-склонни да се хранят и с по-дребни животни. Методите за ловуване варират от изненадващи нападения до продължителни преследвания. Чрез взаимодействие в глутницата вълците могат да преследват едра плячка с часове, преди да се забавят, но успехът е сравнително нисък. Самотните вълци хващат дребни животни, като скачат и ги притискат към земята с предните си лапи, техника, характерна също за лисиците и койотите .
    • При нападение вълците обикновено се насочват към врата, гърлото и страничните части на животното. Глутниците най-често убиват слабите, възрастни и болни животни, тъй като едрите и здрави екземпляри им отвръщат, като понякога нараняват и дори убиват ловуващите вълци. Някои изследвания показват, че едва един от десет опита за убиване на лос от глутница вълци завършват с успех.
    • Диетата на вълците включва, но без да е ограничена до това, едри бозайници , като елени , лосове, бизони и овцебикове . Те ловят също и бобри , зайцевидни , гризачи и други дребни животни. Вълкът се нуждае от 1,5–5 kg месо на ден, за да оцелее, но тъй като не винаги има възможност да се храни всеки ден, може да изяде до 10 kg наведнъж.
    • Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Такава организация се наблюдава и при други видове кучета, ловуващи на глутници. Чифтосването става веднъж годишно, между януари и април [1] . Интересен факт от социалната организация на вълците е, че те обикновено са моногамни - алфа двойката се чифтосва само помежду си. В някои случаи един от алфа вълците се чифтосва с подчинен вълк и, ако партньорът му не успее да го предотврати, се раждат няколко котила. Това обикновено става в големи глутници при изобилна плячка.
    • Бременността продължава от 60 до 63 дни и малките се раждат слепи и напълно зависими от майка си. Раждат се по 1–14 малки, средно 6 или 7. Те остават в бърлогата, в която са родени, докато станат на 8–10 седмици. Майката обикновено е сама с малките през първите три седмици, но след това всички членове на глутницата помагат при отглеждането им. Малките консумират храна, повърната от по-възрастните, докато станат на 45 дни. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата.
    • Женските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките — на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница, когато са на 1-4 години. [2]
  •  
  • Див заек
    • Дивият заек е вид средно голям бозайник от семейство Зайцеви Разпространен е в по-голямата част от Европа , включително в България , както и в части от Близкия Изток и Централна Азия . Дължината на тялото на дивия заек е до 68 cm, на опашката — до 8 cm.Масата му достига до около 5 kg. Предните му крака са с дължина до 20 cm, а задните достигат до 35 cm и са пригодени за скачане. Козината е от ръждивокафява до сивокафява, на корема е бяла. Заекът е предимно нощно животно, храната му е растителна.
    • Главата му е издължена и леко сплесната отстрани. Очите са големи, изпъкнали и са разположени странично. Цветът им е от жълтеникав до оранжев. Слухът на заека е изключителен. Той твърде често спира, за да се ослушва, като вдига глава, изправя уши и застива така. Предните крака на дивия заек са доста по-къси от задните и завършват с малки лапи с 5 пръста, с възглавнички и остри нокти. Задните му крайници са значително по-дълги и имат по 4 пръста на лапа, като стъпалото им е поне 3-4 пъти по-дълго в сравнение с предното. Скоростта на животното достига 60-70 km/h. Опашката е тъмна отгоре и бяла от долната си страна. Дивите зайци се размножават до 4 пъти в годината, като броят на малките в първото и последното котило е обикновено 2-3, а в летните котила — от 3 до 5, че и повече. Бременността трае от 45-48 дни.
  •  
  • Трепетлика
    • Трепетликата , е дърво високо до 35 м. Кората му дълго време запазва зеленокафявия цвят на младите клонки. Цветните пъпки са по- едри и топчести, а вегетативните продълговато - яйцевидни и лепкави. Листата са до 12 см, с овална форма и дълги странично сплеснати дръжки. Цветовете са еднополови двудомни, събрани в овласени реси. Семената са дребни, жълтозелени и овласени. Трепетликата се среща по гори и горски поляни до височина 2000 м.
  •  
  • Росянка кръглолистна
    • Многогодишно тревисто насекомоядно растение с безлистно цветоносно стебло, високо 5-10 (20 см). Листата са кръгли, с дълги дръжки, разположени във вид на розетка, покрити отгоре с червеникави жлезисти власинки, отделящи лепкав сок, с който растението задържа насекомите. Цветовете са бели, събрани на върха на стеблото във вид на едностранен грозд, с 5- листна, сраснала в основата чашка, 5-листно венче и 5-тичинки. Плодът е кутийка с мхогобройни семена. Използваема част: Надземната част, брана през време на цъфтежа- юли-август. Суши се на сянка.Химичен състав: Съдържа витамин С, ябълчена и лимонена киселина, танини, ензими, восък и др.
  •  
  • Планински крем
    • Планинският крем , наричан още самодивско лале , е тревисто растение .
    • Изправеното, високо до 1 м стъбло е облистено с многобройни последователни ланцетни листа, а на върха си носи по един, по-често 2—3 (дори до 5) златистожълти едри цветове . Околоцветните листчета са силно извити назад и отвътре са напръскани с кафяви петънца. Тежките керемиденочервени прашници са увиснали на дълги дръжки, а между тях се подава триделно оранжево близалце . Стъблото е много жилаво и при опит да се откъсне, се изтръгва до самата луковица , така че тя е обречена на загиване.
    • Цъфти през юни — юли . Има силна и неприятна миризма, с която привлича опрашителите си.
    • Планинският крем е балкански субендемит — освен в Сърбия и България вирее и в Карпатите . На Витоша се среща под Резньовете .
  •  
  • Петров кръст
    • Петровият кръст е многогодишно тревисто луковично растение от семейство Кремови . Луковицата е жълта, с яйцевидна форма, дълга около 5 cm. Листата му са в прешлени, цветовете му — от розово през червено до лилави на цвят, в гроздовидни съцветия . Образува шестстенна, закръглена плодна кутийка. Семената са кафяви и плоски. Петровият кръст цъфти през юни и юли, а неговите семена узряват през август.
    • Петров кръст на Витоша
    • Среща се в тревисти, храсталачни, каменисти и горски (по-често широколистни, по-рядко иглолистни) местности в цяла България , между 1000 и 2000 м надморска височина. То е широко разпространено растение в региона от Централна Европа, на изток през Северна Азия до Монголия и Корея.
    • Петровият кръст е защитен от Закона за биологичното разнообразие .
  •  
  • Смърч
    • Смърч е род иглолистни дървета от семейство Борови , включващ около 35 вида. Дървото прилича на бора и расте по същите места. До 15-та година расте бавно, а най-бързо между 40 и 60-та година от своя растеж. В България се среща само един вид, обикновен смърч , обикновено по северните склонове на планините, тъй като изисква постоянна влажност на почвата и въздуха. Смърчът е право и стройно дърво. Стъблото му е високо до 95 m и дебело до 4 m. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Живее до 1200 години. Корените на смърча са разположени плитко под повърхността на почвата. Короната му прилича на боровата, само че смърчът разпростира клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят от вятъра.
    • Иглиците на смърча са гъсто наредени по клонките, тънки, тесни и с остри връхчета. Дълги са до 2,5 cm. Имат по едно или две надлъжни каналчета, пълни със смола. Запазват се на дървото от 5 до 12 години. Всяка година едни иглици опадат, а други израстват наново. Иглиците на смърча за разлика от боровите са по-къси.
    • Смърчът цъфти през май—юни. Шишарките му са увиснали надолу. Узряват през октомври. Семената са заострени и имат дълго крилце. То образува вдлъбнатина като лъжичка, където е прикрепено семето. Ако семето не се посее до 3 години, не може да поникне.
    • Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето.
  •  
  • Лалугер
    • Лалугерът , наричан още суяк , е вид дребен гризач от семейство Катерицови . За разлика от родствената катерица , лалугерът води наземен начин на живот. Дължината на тялото с главата е 164-205 mm, на опашката - 40-74 mm. Окраската му е жълтокафява до жълта, понякога с тъмни петна по гърба.
    • Лалугерът е разпространен в източните части на Балканския полуостров и Среднодунавската низина , във Влашко , Молдова , Буковина и Чехия . Има няколко изолирани популации в Македония и Западна Тракия . Смята се за изчезнал в Германия , Хърватия и Полша , където се правят опити за реинтродуцирането на вида. В България се среща в цялата страна, главно в равнините.
    • Лалугерите предпочитат открити местности с ниска тревна растителност, често в близост до обработваеми земи.
    • Начин на живот
    • Лалугерът е активен главно през деня. Между октомври и март, а в планините и по-продължително, изпада в хибернация . Обитава подземни тунели с дължина 150-315 cm, като дълбочината на жилищната камера е между 40 и 170 cm. През есента прокопава вертикален тунел над жилищната камера, който не достига напълно до повърхността, а с изкопаната пръст засипва летния вход към жилището. След края на хибернацията довършва прокопаването на вертикалния тунел, през който излиза на повърхността.
    • Основната храна на лалугера са листата на тревисти растения . През лятото се храни и със семена на житни култури , като може да нанесе значителни щети. Размножителният период е през пролетта, след края на хибернацията. Женските раждат от 2 до 11 малки, най-често 7. Полова зрялост достигат на втората си година.
    • Допълнителни сведения
    • Застрашен в световен мащаб вид, включен в Червената книга на застрашените видове.
  •  
  • Дива коза
    • Дивата коза е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни , намиращ се в отделен род Диви кози , заедно със сродната ѝ пиренейска дива коза . Козината през лятото е къса и гладка, а на цвят е светлокафява или червеникаво-кафява. През зимата тя става шоколадово кафява, а космите по гърба нарастват до 10-20 см. Долната страна е светла. Обикновено краката са по-тъмни. Има малка козя брада. Челюстите, бузите и носът са бели. От окото до муцуната преминава черна ивица.
    • Дължина на тялото — 110-135 см.
    • Височина при холката — 75-90 см.
    • Тегло — 35-50 кг (мъжкия) и 30-42 кг (женската).
    • Дължина на опашката — 3-4 см.
    • Полов диморфизъм — много слабо изразен.
    • Рога — сравнително къси и куковидно извити накрая. Всяка година се образува по един пръстен, като по този начин може да се определи възрастта на дадения индивид.
    • Придвижва се отлично по стръмни и скалисти участъци с голяма сигурност и прави големи скокове над планински пропасти. Самото придвижване е ходом или със скокове, почти никога в галоп или тръс . Не съществува друго животно , можещо да ѝ съперничи в ловкост и скорост на придвижване по стръмни терени. Практически никой от естествените ѝ неприятели не може да я застигне в преследване, дори скалният орел може да залови само съвсем млади диви кози. За да може да се придвижва по стръмните терени, които обитава, дивата коза се нуждае от добра видимост, и затова нощем се оттегля в скрити и трудно достъпни места, където почива до зазоряване. След това излиза да пасе и продължава до обед, когато отново се скрива на някое сенчесто място, за да почива. След обед, до смрачаване, излиза да се храни отново. Зимно време обикновено търси храна цял ден. Обикновено водят заседнал начин на живот, като само понякога, при лошо време, слизат малко по-ниско в горите, но въпреки това предпочитат добре познатите им пътеки и райони. Най-често женските и малките се държат на малки групички или стада, а мъжките се движат сами. Малките не се раждат никога в горски участъци, както и битките между мъжките не се провеждат в такива. По време на размножителния период , мъжките заемат определена територия, която маркират със секрет от основата на рогата си, който натриват на ключови места. Ако се появи съперник, собственикът на територията започва демонстративно да трие рогата си в най-близкия храст,ако това не помогне, уринира по границата на територията си. Срещата най-накрая често завършва с битка, в която рогата се превръщат в опасно оръжие. В природата рядко се стига до сериозни нараняваня по време на тези битки, за разлика от отглежданите на затворено диви кози, при които победеният няма пространство за бягство и често бива наранен сериозно от победителя. Понякога се случват битки между мъжкари на дивата коза и алпийския козирог , които често са много критични, поради различната техника на опонентите. Докато алпийския козирог се вдига на задните си крака и удря с глава и рога отгоре надолу, дивата коза се опитва да мушка с върха на заострените си рога отдолу нагоре, опитвайки се да достигнат и наранят корема и други по-слабо защитени части.
    • Храни се с всякаква храна от растителен произход, зимно време изкопава корени и яде също така мъх , лишеи и пъпки .
  •  
    • Изготвила : Веселина Соколова 10 г №8
  • Източници:
    • www.google.bg
    • www.wikipedia.org