The Soviet Period of Orthodoxy
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×
 

The Soviet Period of Orthodoxy

on

  • 528 views

Съветският период в православното време

Съветският период в православното време

Statistics

Views

Total Views
528
Views on SlideShare
528
Embed Views
0

Actions

Likes
0
Downloads
0
Comments
0

0 Embeds 0

No embeds

Accessibility

Categories

Upload Details

Uploaded via as Microsoft PowerPoint

Usage Rights

© All Rights Reserved

Report content

Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
  • Full Name Full Name Comment goes here.
    Are you sure you want to
    Your message goes here
    Processing…
Post Comment
Edit your comment

    The Soviet Period of Orthodoxy The Soviet Period of Orthodoxy Presentation Transcript

    • СЪВЕТСКИЯТ ПЕРИОД В ПРАВОСЛАВНОТО ВРЕМЕ ПРОЕКТ ЗА КНИГА
    • СЪВЕТСКИЯТ ПЕРИОД В ПРАВОСЛАВНОТО ВРЕМЕ Въпроси към философията на историята на СССР
    • Книгата се състои от две части:
      • Предшестваща уводна методологическа част
      • ДУХ И ЧОВЕК. Бавното време на историческа промяна в руската православна цивилизация
      • Първият вариант на тази част беше вече обсъден в качеството на плановата ми работа 2003-2004
      • СЪВЕТСКИЯТ ПЕРИОД. Догонващо развитие и/или историческа приемственост
    • Главна задача, която съм си поставял при написването на книгата: Да се преосмисли съветският период вън от претенциите му за революционност, за научна теория за историята и за пътищата за нейното преобразуване по революционен път Вместо това да се види като въплъщение на дълбинните ментални структури на руската православна цивилизация, с други думи като кратък период в дългото време на бавна промяна на тази цивилизация
    • ДРУГИ ПОДХОДИ КЪМ ОСМИСЛЯНЕ ИСТОРИЯТА НА СССР
      • “ Формационен”
      • “ Тоталитаризмов”
      • “ Модернизационен”
      • “ Цивилизационен”
    • Подходът в книгата е най-близък до цивилизационния, но се отличава от него по:
      • Центриране писането на историята не върху фактите, а върху изборите
      • В изборите - съсредоточаване върху техния произход, основа, а не върху противоборството на алтернативите и надделяването на една от тях
      • Осмисляне на цивилизацията в термините на la longue dur é e и на менталностите
    • Защо избори, а не факти?
      • Изборът насочва към и изразява връзката на човека с историята
      • Изборът изисква човекът и историята да бъдат разбирани заедно, и то като духовни, като менталност
      • Изборът разкрива философската същност на факта, като го съпоставя и обединява с неизбраните алтернативи
    • Защо основата на избора, а не противоборството на алтернативите му?
      • Основата на избора е универсалната, тя е избраната от духа в качеството на предшествуващ синтез на алтернативите
      • Борбата между алтернативите има политически, а не исторически, частен, а не всеобщ характер – тя е шумът, а не сигналът, не тя е смисълът на историята
    • Защо la longue dur é e , а не обичайното време – това на събитията?
      • Всяка общност в историята има свое време – “множественост на времената”
      • Обществото като “множеството от множества” (Бродел) е в историята с най- обхватното време - la longue dur é e
      • Мащабът на la longue dur é e позволява да се различат случайните от същностните промени, съизмерими с хилядолетия
    • Защо история на менталностите, а не “истмат”? Менталността се разбира като профил, изкривяване на вероятностното пространство, в което човек или общност извършва избора. С други думи менталността прави по-вероятни едни избори за сметка на други. В менталността външните “материални”, условия, историята, традицията се закрепват на несъзнавано и нерефлектируемо равнище
    • Освен това менталността... ... се изразява чрез избора. Изборът е събитието на менталността. Съвкупността от избори позволява да се очертае менталността като профил, като характер... ... менталността свързва човека с общността изобщо и с конкретните общности, на които принадлежи. И общностите, и обществото, и човекът имат типичност на изборите, което позволява да се говори за техния характер, менталност ...
    • Понятието “менталност”, (както и la longue dur é e ) е заето от “Анали” и - в почти същия смисъл: “ система (именно система) в движение, явяваща се по такъв начин обект на историята, но при това всички нейни елементи са тясно свързани помежду си; това е система от образи, представи, които в различни групи и страти, съст а вящи обществената формация, се съчетават различно, но винаги в основата лежат човешките пред - стави за света и за своето място в този свят и следо - вателно определят постъпките и поведението на хората” 1 . 1 Дюби, Ж. 1991. Развитие исторических исследований во Франции после 1950 года. – В: Одиссей. Человек в истории. Культурно-антропологическая история сегодня .. Москва. “Наука”, 48-59 , с. 52 .
    • “ И единичният, и колективният субект, било то индивид, политическа партия или обществото като цяло, притежава определена картина на света, позволяваща да се осъзнава света, себе си в него, да планира и взема решения за реализацията на едни или други действия. Теоретичните основания, лежащи в основата на антропоморфната метафора за обществото като колективен субект, надарен с обществено съзнание, се съдържат в работите на К. Маркс, в представите на О. Шпенглер за различния манталитет на различните цивилизации (египетска, гръко-римска, юдейска, арабска, християнска и т.п.), в изследванията на епохите на А. Гуревич, Л. Гумилев . ” 1 1 Петренко, В., О. Митина. 1994. Психосемантическое исследование политического менталитета. – Общественные науки и современность , 6, 42-54 , с. 42-43 .
    • Ако от “Анали” са заети “ la longue dur é e ” и “менталност”, каква е спецификата? Концепцията за избора, която се състои: В девиза: “историята е наука за изборите , не за фактите” В тълкуване на конкретния избор като осъществяване на менталност, и то едновременно на различни менталности, от една страна, и като втурване на “la longue dur é e” във времето на събитията като “кайрос”, от друга
    • Кайрос, специфичното време на избор, и то исторически, се разработва от П. Тилих:
      • Кайрос, историческото време, се противопос-тавя на хронос, физическото, континуалното
      • Кайрос е времето на съдбовен избор, втурване на вечността в събитието, от което то и става собствено историческо - на цялото в частта, на всеобщото в частното, на тоталността в индивида, на “бога” в човека
      • Кайрос е дискретно, “фрактално”
    • Фракталността на “кайрос” е особено интересна и важна...
      • ... Всеки следващ избор само “доизкусурява” предходните, но не ги замества
      • ... Има един изначален избор, който избира самото избиране, или “свободата на избора”, в християнската философия това е Въплъщава-нето, изборът на Христос, с който започва историята напред и ... назад във времето
      • ... Времето започва от вечността, от цялото и върви към детайла, към частта
    • В аналогичен смисъл Асен Игнатов говори за “ зрялост на времето ” ... ... В точно определен момент “времето е узряло” за дадено решение ... Преди този момент е рано, след него е късно ... Напр.: “вчера беше рано, утре ще бъде късно, днес трябва да превземем Смолни” ... И преди Ленин множество исторически фигури говорят аналогично... Но Ленин можеше да каже: “вчера беше рано, утре ще бъде късно, днес трябва веднъж завинаги да се откажем да превземаме Смолни”... Моментът предопределя необходи-мостта от избор, но не и съдържанието му ...
    • Позовавайки се и на Бердяев, и на Хайдегер, Асен Игнатов различава...
      • ... Екзистенциално време
      • ... Историческо време
      • ... Космологично (природно) време
      • ... Вечност (само при Бердяев) Вечността е дадена в екзистенциалното време. Космологичното време се основава на историческото, то е човешко творение и зависи от човешките избори (децесионизъм)
    • А и моменти, които в “Анали” са само загатнати, тук се открояват
      • На обществото като множество от множества съответства множество от времена: както обществото обхваща всички общности и всички свои системи, така и в “ la longue dur é e ” са включени всички други “по-бързи” времена
      • Менталността е проекцията на времето на общността върху самата нея, т.е. задава посоката на изборите на всички нейни членове, така че тази общност да се съхрани в хода на историята
    • ...ТОЛКОВА ЗА МЕТОДОЛОГИЯТА... ... СЕГА ЗА ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА МЕНТАЛНОСТ...
    • Характеристики на руската държава, произтичащи от цивилизационната менталност
      • Самодържавие
      • Империя
      • Бюрокрация
    • САМОДЪРЖАВИЕ ... ... принцип на държавно устройство, според който волята и желанията на самодържеца имат статут на закон и те надделяват при противоречие със съществуващи закони, обичаи и порядки
    • ИМПЕРИЯ... Империята е принцип на централизирано и военно държавно устройство, основаващо се на презумпцията за териториална и цивилизационна експанзия. Империята разбира себе си като заобиколена от варвари, над което налага господството си “за тяхно добро” и от които е обсадена
    • БЮРОКРАЦИЯ... ...Въвеждането на бюрократичната система е част от реформата на Петър I , като съществен елемент от придвижването на страната към Европа. Тя е инструмент за провеждане на централизираната имперска политика, осъществявана от самодържеца, по един рационален и нормативен начин. Образува се “апарат”, който не зависи съществено от качествата на заемащия дадената длъжност, а от длъжностната характеристика и съответствието му с нея...
    • ...Собствени характеристики на руската православна менталност...
      • Съборност
      • Есхатологизъм
      • Духовна насоченост
      • Разкол (немедиативност)
    • СЪБОРНОСТ... Съборността, която културно и политически може да бъде противопоставена на демокрацията, предполага отсъствието на политическото като непрекъсната и регламентирана борба на политически организирани части на цялото. Напротив, тя предполага духовно единение в целостта. Колективният орган взема единодушни решения, вдъхновяван “свише”, и обличани в думи от предстоятеля
    • ЕСХАТОЛОГИЗЪМ... Той представлява финализиране на историята, достигане на края, на “царството божие на земята”, окончателната победа на духовното над материалното, на вечното блаженство над ежедневните болки и проблеми. Предполага огромни усилия и жертви за достигане на някаква скорошна свръхцел, апотеоз на вярата.
    • ДУХОВНОСТ... Съборността на Православието съдържа в себе си и духовна насоченост. Доколкото битието-в-света е почти само колективно в православната култура, то пътят на индивидуалността е този на интравертното потапяне във вътрешния духовен свят, а при религиозна насоченост, и в един мистичен свят.
    • РАЗКОЛ (НЕМЕДИАТИВНОСТ)... Разколът представлява мислене посредством непримирими полярни противоположности, а в етичен план безусловно противопоставяне на добро и зло. Съответстващата практика е борбата до постигане на пълна победа, отсъствие на дори и минимални компромиси, липса на преосмисляне на съотношението на добро и зло в конкретната ситуация
    • ОТКЪДЕ ИДВА РАЗКОЛЪТ... Изследователите откриват произхода на тази черта на руската цивилизация още в Схизмата между католическата и православната църква. Неприемането, че Светият дух произхожда и от Сина, се тълкува като отхвърляне на творчеството в света, като немедиативност, т.е. като преобладаване на инверсното мислене посредством полярни противоположности, над медиативното, съответствуващо на реалната сложност на света
    • Характеристики на руското общество, произтичащи от цивилизационната менталност
      • Вместо общество от граждани, “общество” от поданици
      • Общинен колективизъм
      • Особено място и роля на интелигенцията
      • Отсъствие на средна класа
      • Специфичен трудов етос
      • Осмисляне на характерните географски и климатични условия
    • Вместо общество от граждани, общество от поданици... Обществото не се образува чрез реалните вътрешни отношения на неравенство между индивидите, а от общата им отнесеност към нещо външно, “трансцендентно” – самодържеца, “държавата”, - което неимоверно превъзхожда отделния индивид. Оттук индивидите се оказват “равни” помежду си, а по отношение на самодържеца или държавата – “подчинени”, т.е. поданици. Единството на обществото се осъзнава като единство на подчинението
    • ОБЩИНЕН КОЛЕКТИВИЗЪМ... ... В противоположност на индивидуализма е отказ от лични постижения за сметка на принадлежността към групата (общината). Лошите географски и климатични условия, изключителната разпръснатост на селското население, много ниската принадена стойност обуславят съхраняването на руската община и след премахване на крепостничеството
    • Особено място и роля на интелигенцията... Традиционната й роля е да говори от името на обществото пред недемократичната държава. Тъй като самото общество е “безгласно”, то и интели-генцията е “глас на народа”. Ролята интелиген-цията е на медиатор, да осъществява етическо творчество и преосмисляне на съотношението добро-зло според голямата сложност на света. Тази роля при православната култура обаче е възпрепятствана. Творчеството е само “от Отца”, а на земята от самодържеца. Интелигенцията може само смирено да моли “за народа”...
    • Отсъствие на средна класа... Около самодържеца се образува олигархичен елит, отделен с пропаст от народа. Отношението е еднопосочно, “надолу”, осъществявано от бюрокрацията, която управлява подчинения народ. Интелигенцията осъществява “обратната връзка”, “нагоре”, през пропастта. Място за средна класа няма. Ако имаше, обществото щеше престане да е общество от поданици, т.е. да се конституира спрямо нещо трансцендентно на себе си – държавата, олицетворявана от самодържеца
    • Още за отсъствието на средна класа... С икономическото развитие на Русия след реформите на Петър I средна класа започва да възниква, но тя си остава вместена в “народа”от поданици, никога не придобива решаваща политическа власт, макар стремежи да е имало и опити да са правени. Веднага след Февруарската революция се извършва Октомврийската. В рамките на НЭП-а тя пак започва да възниква и отново е ликвидирана. В годините на прехода пак започна да се появява... И...?
    • Осмисляне на географските и климатични условия... Твърде неблагоприятните климатични условия, вечната замръзналост на повече от половината от територията на Русия, ниският принаден продукт, липсата на зависимост между количеството на вложения труд и урожая, определян главно от текущите за годината климатични обстоятелства, детерминират, от една страна, изключителната устойчивост на общината и колективизма в руския манталитет, а от друга, отсъствие на упование в собствените сили, във възможността да се постигне нещо само със собствен труд
    • Специфичният трудов етос... Според осмислянето на географските и климатични условия решаваща е “благодатта свише”, “милостта на бога”, или философски осмислено, “трансцендентното творчество”. Специфичният трудов етос на руската православна религия отдава дължимото на труда в света, но все пак поставя не по-малък, а често и значително по-голям акцент върху общуването с бога, постигане на единение с него благодарение на духовни усилия. Търпимост към алкохолизма, към много-дневни “запои”, към безделието и “юродивостта”
    • ...ТОЛКОВА ЗА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА МЕНТАЛНОСТ... ... СЕГА ЗА СЪВЕТСКАТА В КАЧЕСТВОТО НА РУСКА ПРАВОСЛАВНА МЕНТАЛНОСТ...
    • Но такива са и съветските държава, менталност и общество
      • За държавата – самодържец, империя, бюрокрация
      • За менталността – съборност, есхатологизъм, духовност, разкол,
      • За обществото – общество от поданици, общинен колективизъм, особено място и роля на интелигенцията, отсъствие на средна класа, специфичен трудов етос, осмисляне на географските и климатични условия
    • Само са преименувани... Ето как... за държавата ...
      • Самодържец
      • Империя
      • Бюрокрация
      • Генерален секретар
      • Съветски съюз, социалистически лагер
      • Партиен и държавен апарат
    • А ето как и за менталността ...
      • Съборност
      • Есхатологизъм
      • Духовност
      • Разкол
      • Демократически централизъм
      • Окончателна победа на комунизма
      • Нравствен кодекс на комуниста
      • Класова борба
    • А и за обществото...
      • Общество от поданици
      • Общинен колективизъм
      • Особено място и роля на интелигенцията
      • Ръководна роля на партията
      • Масово-политически организации
      • Привилегии, творчески съюзи, партийно ръководство
    • И още за обществото...
      • Отсъствие на средна класа
      • Специфичен трудов етос
      • Ликвидиране на буржоазията като експлоататорска класа
      • “ От всекиго според способностите, всекиму според потребностите”
    • Сравнение с тоталиризмовата теория...
      • И в двата случая се откриват много големи сходства...
      • Обаче при тоталиризмовата теория те са между държави, менталности и общества, които нито произхождат исторически едно от друго, нито имат общ произход (“прародител”)
      • Сходствата между руските и съветските държава, менталност и общество обаче са съвсем естествени, защото вторите произлизат от първите, стига да си свалим “очилата” на революционната идеология и фразеология
    • И какво виждаме, след като си свалим “революционните очила”...?
      • Че в дълбоката си основа съветските менталност, общество и държава са си все така традиционните руски
      • Че марксистко-ленинската идеология и практика не осъществява нищо друго освен православна модернизация, внедрявайки “отгоре” и приспособявайки за Русия западната модернизация
    • Но тъй като модернизацията си остава дълбоко чужда на руската “душа”...
      • ... Още повече при ускорени темпове, “чтобы догнать и перегнать” Запада”, се осъществява небивал терор...
      • ... Този терор трябва да застави селянина да се образова, индустриализира и урбанизира, т.е. да се модернизира, което и “през ум не би му минало” от само себе си
      • А с насилие, макар и не чак такова, той си е свикнал
    • Нещо повече ... Съветският съюз предава богу дух тъкмо когато съветският гражданин и бивш руски селянин вече се е образовал, индустриализирал и урбанизирал, т.е. той вече се е модернизирал ИЗВОД: СССР не е нищо друго освен терористичен инструмент за ускорено налагане на модернизация в Руската империя и в сферата й на влияние
    • Съветският самодържец... Сталинизмът реализира в чист вид принципа на самодържавието в много по-голяма степен, отколкото властта на предреволюционните императори. Макар и по-малка, едноличната власт на другите генерални секретари може да се охарактеризира по-скоро като самодържавие. Дори и днес властта на избирания руски президент значително надхвърля прерогативите на американския и френския президент
    • Съветската империя... Империята е: “културен универсализъм и политически изолацонизъм”. Извън империята са варварите, а тя е крепостта на цивилизацията. СССР представлява силно централизирана империя, разширила владенията на руската. Стремежът й за културен универсализъм (т. нар. прогресивност на социалистическата идеология и култура) и за политически изолационизъм и експанзия (“желязна завеса”, обособяване и настъпление на “социалистическия лагер”) са факт.
    • Съветската бюрокрация... За да запази и укрепи “революционната власт” Сталин създава бюрократична машина значително превъзхождаща императорската по своята ефективност и всеотдайност. В основата е номеклатурният принцип: по-висше бюрократично равнище определя назначенията на по-низшите. Върхът на бюрократичната пирамида е генералният секретар. В съветската бюрокрация, по системата въведена от Сталин, има точно 14 ранга, както и в предреволюционната. Приемствеността е дори подчертана
    • Съветската съборност... Фактически както “диктатурата на пролетариата”, поради това, че е диктатура, така и “общонародната държава”, защото в такава държава няма официално признати различни политически интереси, отхвърлят регламентираната политически борба, която реално се заменя от съгласуване на интересите и баланс на властовите ресурси в йерархично организираните колективни органи, чийто основополагащ принцип е “демократическият централизъм”
    • Съветският есхатологизъм... Самата идея за “комунистическо общество”, неговото построяване, огромните усили и жертви за постигане на една скорошна цел, апотеозът на вярата, свързан с достигането на “финала на историята” са неотменна част от идеологията на социалистическото общество.
    • Съветската духовност... И съборната духовна насоченост, и принудителното “одухотворяване”, постигано чрез аскезата на социалистическия бит, са в културната основа на постиженията на “социалистическия лагер” в областта на науката, на държавно развиваната мегатехника, на културата и дори на спорта.
    • Съветският разкол... Учението за класите и класовата борба, сталиновите положения за изострянето на класовата борба с победата на социализма и за “врага с партиен билет” и съответстващата практика на терор са примери на такъв разкол, на разделяне на обществото на две непримирими групи: “ние” и “враговете”
    • Съветското общество от поданици... Генералният секретар, Политбюро, висшият партиен и държавен апарат са не по-малко “трансцендентни” на обществото, отколкото императорът и неговият двор. Чрез тази пропаст на трансцендентност те са защитени от последствията от своите решения, те не са част от обществото, а го управляват. Така самото общество се образува не като самоуправляващо се, а като управлявано , т.е. не като общество от граждани, а от поданици
    • Съветският общинен колективизъм... Общината надживява крепостничеството и е ликвидирана едва по време на колективизацията, през 1930 г., но нейният дух продължава да съществува като особена менталност на съветския гражданин, на масово-политическите организации и на КПСС. Те са “общината” за селянина, започнал да се образова, отишъл в града, станал индустриален работник или съветски “служещ”. Те – също като общината - имат правото да се намесват във всички сфери, дори в личния живот
    • Особеното място и роля на интелигенцията в съветското общество... Особената роля на интелигенцията проличава напр. в “дисиденството”. Дисидентът изказва интелектуално несъгласие, но е лишен от възможност за политическа изява, да не говорим за политическа борба. Творчеството в света е транс-цендентно, затова интелигенцията не формира никаква сериозна (да си припомним напр. концеп-цията на Солженицин) алтернатива на държавния и обществен строй, освен следване на Запада
    • “ Средната” класа в съветското общество... В хода на социално-икономическите процеси на социализма възниква “квази-средна класа”, поради високото образование на значителна част от насе-лението и стабилното (макар и мизерно) икономи-ческо положение. Тъкмо тази социалистическа “квази-средна класа” е социалната база на рефор-мите на Горбачов. В хода на последвалите Гайда-рови реформи, както и след кризата от август 1998 характерът и на лъже-средна класа пролича: тя се разпадна и изчезна, а се оголи руският разкол
    • Съветският трудов етос... Съветският трудов етос се определя като “трудоцентричен” и напълно съответствува на духа на модернизация, но той влиза в противо-речие с традиционния, според който решаващата е “благодатта свише”, “милостта на бога”, а усилия-та на хората са второстепенни. След преустановя-ване на сталинските репресии за укрепване на трудовата дисциплина съветският трудов етос се плъзва в блатото на “застоя”. Подетата от Горбачов борба с алкохолизма се посочва като една от причините за краха на “перестройката”
    • Осмислянето на географските и природни условия в съветското общество... Човекът е покорителят на суровата природа, нейно естествено продължение е космосът ... Противопоставянето на човек и свят е повече от очевидно. На човек и природа във философията съответстват субект-обектната “парадигма”, дейностният подход. Гигантските инфраструктурни замисли и научни проекти изискват сплотеност на цялото общество, и то около неговия “революционен авангард”
    • И пак методологически размишления... Ако Иванчо навлезе във възрастта на пубертета, кое е по важно: (1) че прилича на другите тинейджъри (юноши) в много отношения или (2) че все пак това си е Иванчо? Така за Съветска Русия кое е по-важно: (1) че прилича на другите модернизиращи се общества или (2) че това пак си е Русия? Между синхронния и диахронния аспект винаги има дуализъм
    • Още за дуализма на познанието на общественото развитие...
      • Синхрония
      • Социология
      • Родови белези на обществото в даден момент (сравнявайки го с други общества)
      • Диахрония
      • История
      • Родови белези на обществото в различни моменти (сравнявайки го в различни моменти от историческото му развитие)
    • Една от методологическите идеи на “Анали” е да преодолее този дуализъм... За тях отсъствието на менталностите в историческото познание е еквивалентно на разделянето на общество (своебразна картезианска протяжност) и история (своебразна картезианска душа). Напротив, менталността е душа в протяжно тяло, т.е. история, въплътена в конкретно общество. Изучаването на менталностите разкрива механизмите на взаимно повлияване на общество и история
    • Менталността е своебразна проекция на историческия път върху обществото... ... И обратното: менталността се разгръща като исторически път на обществото и представлява своебразно предварително знание за този път. Механизмът, чрез който менталността се разгръща като исторически път, е историческият избор. Менталността променя вероятностното пространство, в което се извършва изборът, като прави един тип алтернативи по-предпочитани за сметка на други...
    • Тогава възниква задачата да се опишат историческите избори като реализиране на менталността... И конкретно за настоящото изследване: как руската православна менталност обуславя - без да предопределя – решаващите избори на съветската история. Има два “идеални типа” избор: като постепенна поредица от малки стъпки или като еднократно решение, което с един замах променя историята. Аналогично, в биологичната еволюция се говори за непрекъснатост (градуализъм) и прекъснатост (салтационизъм)...
    • Да сравним “салтационизма” и “градуализма” в историята...
      • Салтационизъм
      • Революционен скок
      • Пример: решението да се превземе Смолни води до незабавна смяна на властта и на цялото обществено-политическо устройство
      • Градуализъм
      • Постепенни изменения с обща посока
      • Пример: “перестройката”, която постепенно доведе до не по-малко радикална смяна на властта и на цялото обществено-политическо устройство
    • Ако обаче приемствеността е решаваща за осмисляне на СССР, то каква е действителната роля на “марксизма-ленинизма”?
      • Да активизира онези елементи в руската православна цивилизация, адекватни на Западната модернизация
      • Да подтисне онези елементи, които й се противопоставят
      • В крайна сметка да предизвика “мутация” в нея, която води до нейната модернизация
    • Един пример за надделяването на цивилизационна приемственост над “буквата” на марксизма...
      • На редица места, напр. в Комунистическия манифест, се твърди, че трябва да се премахне: (1) частната собственост; (2) стоково-паричните отношения:
      • Държавната собственост наистина бива премахната и заменена с държавна и различни форми на колективна и “обществена” собственост
      • Стоково-паричните отношения, след кратко колебание, обаче се запазват ... Защо?...
    • (1) За частната собственост...
      • Множествената частна собственост ограничава и постепенно прави невъзможно самодържавието, тъй като от множеството частни собствености произтичат множество частни интереси, които почти винаги противоречат на “общонародния” (разбирай: самодържавния) интерес
      • Лениновата теория за “империализма” – “висш и последен стадий на капитализма” “изяснява”, че капитализмът стихийно, “неосъзнато научно” се движи към монополизиране на собствеността ...
    • (1) ...И в резултат...
      • ... 1929 г. НЭП-ът бива ликвидиран ...
      • ... осъществява се пълна колективизация на село (колхози) ... както и частично одържавяване (совхози)...
      • ... тъй като тази политика е против интересите на значителна част от населението, тя среща или се предполага, че ще срещне ожесточена съпротива
      • ... затова “майката му е терор”... който буквално парализира обществото...
    • (1) ... В резултат...
      • ... СССР се превръща в държава- предприятие ... със същата степен на централизация... както едно икономическо предприятие
      • ... тази държава-предприятие си има “хозяин”... “хозяин” се превежда: (1) господар; (2) стопанин... значи си има господар-стопанин... т.е. господар-стопански ръководител, тъй като държавата е предприятие...
      • ... и това е в интерес на “народа”, но “той” не може да го “осъзнае”
    • (1) ... В резултат...
      • ... ”народът” може и да не може да го осъзнае, но лесно може да го приеме, защото:
      • Всеобщото икономическо равенство съответства на общинния колективизъм
      • Демократическият централизъм съответства на съборността
      • Държавата и “народа” са в сигурните ръце на цар-бащица (“царь-батюшка”), който “пипа здраво”...
    • (1)... В резултат...
      • ... изглежда сякаш е намерен начин “догнать и перегнать” Запада “по пряк път”:
      • Западът тепърва се монополизира, т.е. господство придобиват монополите, докато “Матушка-Русь” със своя “Царь-Батюшка” с един замах може да създаде привиждащата се като цел на Запада единна държава-предприятие
      • След като бъде изпреварен, Западът ще бъде асимилиран от превъзхождащата го Матушка-Русь, а Марксовото учение ще се реализира по Ленинов път
    • (2)... Защо обаче стоково-парич-ните отношения се запазват ? ...
      • Следвайки “буквата на марксизма” те първо биват премахнати през периода на т. нар. “военен комунизъм”
      • После, в периода на НЭП-а биват възстановени заедно с отказа от премахването на частната собственост
      • Но когато 1929 г. НЭП-ът бива ликвидиран, стоково-паричните отношения и през 1936 г. е обявено от Сталин, че те трябва да се запазят до “пълната победа на комунизма”
    • ... По въпроса за стоково-паричните отношения Сталин има критици в партията и “отляво”, и “отдясно” ...
      • Преображенски “отляво” иска премахване и на стоково-паричните отношенията, и на частната собственост
      • Бухарин “отдясно” иска запазване и на двете
      • Сталин, както почти винаги прави, първо заема междинна позиция, а после премахва, както едните, така и другите... с този стил на ръководство и чрез терора Сталин налага постепенно абсолютната си власт...
    • (2)... Още за стоково-паричните отношения при Сталин...
      • ... При частна собственост пазарът определя стоково-паричните отношения и разменната стойност на стоката...
      • ... В едно предприятие обаче ръководителят определя начинът на размяна между отделните му части
      • В държавата-предприятие “Хозяин” го определя чрез плана ...
    • (2)... Още за стоково-паричните отношения при Сталин...
      • ... по този начин стоково-паричните отношения се оказват удобен инструмент за налагане на самодържавната воля на “Хозяин” и в икономиката ...
      • ... докато императорът не е разполагал с механизми на самодържавие в икономиката ...
      • ... следователно Сталин не просто запазва самодържавието, а го разширява и налага и в икономиката, и в други области...
    • ...Схолия...
      • ... и в този случай, както и изобщо при изучаване на съветската история, прекалено изпъкващата фигура на Сталин като въплътен идеален тип на самодържец често пречи да се види истински господстващото...
      • ... а то е руската православна менталност, която го “помазва” и легитимира, тачи и дори изисква... дори и днес ... Елцин , Путин ...
    • Примерът със премахването на частната собственост, но запазването на стоково-паричните отношения ясно показа, че... ... руската православна менталност надделява безусловно над официалната идеология – марксизма-ленинизма, който е не повече от инструмент за “научното” й обосноваване и модернизиране
    • Следват изводите, но преди това да си припомним задачата на книгата: ФИЛОСОФСКО ОСМИСЛЯНЕ НА ИСТОРИЯТА НА СССР КАТО ПРИЕМСТВЕНОСТ В РАМКИТЕ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
    • ЗАКОНИТЕ В ИСТОРИЯТА ПРИНЦИПНО СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ ТЕЗИ В ПРИРОДАТА: ТЕ НЕ СА ИЗРАЗ НА ПОСТОЯНСТВОТО НА НЯКАКВА, ЧЕСТО ИЗРАЗЯВАНА МАТЕМАТИЧЕСКИ ФОРМА, А ЗА СЪХРАНЯВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИ ОСНОВОПОЛАГАЩИ ЦИВИЛИЗАЦИОННИ СМИСЛИ, ЗА ЕДИНСТВОТО НА ДАДЕНА ОНТОЛОГИЯ
    • 1. Цивилизационният подход “работи” при осмисляне на съветския период в руската история. Опитът да се установи нова, “комунистическа” цивилизация не е успял. След края на съветския период се оказва, че руската цивилизация никога не е напускала християнската цивилизация
    • 2. Ако игнорираме претенциите на съветската марксистко-ленинска идеология за принципно ново осмисляне на света и историята, т.е. за нова онтология, то съветската история може да се осмисли на основата на приемственост в руската цивилизация
    • 3. Съветският период е етапът на специфична модернизация на руската православна цивилизация: урбанизация, образование, индустриализация на руските селяни. СССР е форма за нейната ускорена, “закъсняла” модернизация
    • 4. Тази цивилизационно специфична модернизация има екстензивен характер, тъй като урбанизация, индустриализацията, образованието имат предел на насищане, при чието доближаване политическият радикализъм на сталинизма се заменя от консерватизма на ерата на Брежнев
    • 5. Ускорение и преустройство на социализма се оказват невъзможни. Съветската система за пределно ускоряване на екстензивната модернизация е несъвместима с интензивния етап. С приключването й не се предложи никаква реална алтернатива на западния път на развитие
    • 6. В дългосрочен план – на основата на принадлежността към християнската цивилизация - може да се прогнозира европейски избор, какъвто представляваше и самата “перестройка”, а не евразийски избор на Русия. Християнската специфика подпомага, докато православната специфика пречи на такъв избор
    • 7. Православната специфика на руската цивилизация вече в рамките на европейската християнска предопределя ролята й на мост и посредник в цивилизационния диалог на Европа с азиатските цивилизации. Така се откроява позитивният смисъл на евразийството, а не като обособяване и противопоставяне на Европа
    • 8. Тези процеси имат непосредствено отношение към България, като единствената православна славянска страна и цивилизационно най-близка до Русия, която същевременно е член на ЕС (вече половин месец!) България е естественият “посланик” на Русия в ЕС и чрез това да спомага за един бъдещ европейски избор на Русия
    • Това беше всичко
    • Благодаря Ви за вниманието
    •