2. Съдържание: Дойранската епопея Падането на Одрин 1913 г. Подвигът на Димитър Списаревски 1943 г. Тутраканската епопея Българската военна авиация 1912 г. "Дръзки" срещу " Хамидие " 1912 г. Завоят на р. Черна 1916 г. Стражин, Страцин и Драва Лозенградската операция Люлебургаз - Бунархисар
3. Дойранската епопея е българското военно събитие на XX век Зрителите определиха Дойранската епопея от 1918 г. за българското военно събитие на XX век с 36.04 процента. Ето и окончателната класация в категория "Българското военно събитие на ХХ век“ по БНТ 1. Дойранската епопея - 36,04% 2. Падането на Одрин 1913 - 24,36% 3. Подвигът на Димитър Списаревски 1943 г. - 12,48% 4. Тутраканската епопея - 7,72% 5. Българската военна авиация 1912 г. - 5,15% 6. "Дръзки" срещу "Хамидие" 1912 г. - 3,96% 7. Завоят на р. Черна 1916 г. - 3,37% 8. Стражин, Страцин и Драва - 2,57% 8. Лозенградската операция - 2,57 % 10. Люлебургаз - Бунархисар - 1,78%
4. Дойранската епопея - 1918г. През 1936 година в Лондон знаменният полк на английската армия ще сведе знамената си само пред един противников войн - генерал Владимир Вазов. Бойните събития при Дойран по време на Първата световна война излизат от границите не само на военната, но и на чисто човешката логика. Онова, което се случва през септември 1918 година прилича не толкова на битка, колкото на история от античната митология. Крайният изход на войната вече е предрешен и остава да се осъществи единствено пробив при Дойран, за да се сломи окончателно българската съпротива. Английският генерал Милн има на разположение колосални сили, докато срещу него е само 9-та плевенска дивизия, начело с генерал Владимир Вазов.
5. Дойранската епопея - 1918г. На 16-ти септември върху българските окопи се стоварват 350 000 снаряда. Благодарение на блестящата подготовка на генерал Вазов жертвите от българска страна са точно... 9 души. Отговорът на плевенската дивизия е унищожителен - само за два часа са ликвидирани две английски дивизии. Следват няколко кървави атаки, но българите не помръдват. В края на 19 септември английските тръбачи свирят отбой. Гененерал Милн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Вазов губи по-малко от 500 бойци.
6. Падането на Одрин - 1913г. "Извинете, не знаехме че е непревземаема" - сякаш казват българските войски при падането на Одринската крепост през 1913 година, защото напълно опровергават становището на водещите военни специалисти в света, че Одрин трудно може да бъде превзет, камо ли пък от неопитната в подобни кампании българска армия. Съвсем друго мнение е командващият Втора армия генерел Никола Иванов, който разбива на пух и прах теориите във военното изкуство. В нощта на 11 март в тъмнината напред безмълвно запълзяват бомбиери, телорезачи и пехотинци. Останалото е легенда, в която войници молят началниците си да продължат напред въпреки унищожителния картечен огън, с ужасяващи за противника викове „На нож!" и безумна смелост. Само два дни по-късно на 13 март 1913 година комендантът на Одринската крепост Мехмет Шукри паша е принуден да се предаде на българит e . Турция моли за примирие, а светът отново започва трескаво да анализира чудото на българското военно изкуство.
7. Подвигът на Димитър Списаревски - 1943г. В своя първи и последен боен полет Димитър Списаревски извършва един от най-забележителните бойни подвизи във военната ни история. В края на 1943 година съюзниците от антихитлеристката коалиция започват да упражняват масиран въздушен терор над България, който взима хиляди жертви, най-вече сред мирното население. На 20 декември армада бомбардировачи "Б24-Либерейтър", охранявани от стотина изтребители, се насочват за поредната бомбардировка на София. От летище Божурище излитат самолетите на българската авиация, които трябва да пресрещнат противника преди да достигне града. Между пилотите на бойно дежурство е и бившият играч на футболен клуб "Левски" 27-годишният поручик Димитър Списаревски, за когото това е първи боен полет.
8. Подвигът на Димитър Списаревски - 1943г. Той успява да свали със своя "Месершмид" една от летящите крепости, и ритиснат от вражеските изтребители, взима неочакваното и безумно смело решение да се насочи към един от изплъзващите се бомбардировачи, въпреки че целият е надупчен от картечен огън и всеки момент може да избухне. Без да спира стрелбата, поручик Списаревски извършва нещо нечувано, като буквално се врязва в летящата крепост, разцепвайки я на две. По-късно тялото му е открито на височините край село Пасарел.
9. Тутраканската епопея - 1916г. Падането на Тутракан дава началото на освобождаването на Южна Добруджа и не случайно е запомнено в историята като „Тутраканската епопея"! След известни колебания през лятото на 1916 г. Румъния се съюзява с вражеския за България Съглашенски съюз, което означава и нов боен фронт. Главната цел на 3-та българска армия е бързо настъпление в Добруджа и най-вече овладяване на могъщата Тутраканска крепост, разполагаща с 15 форта, бетонни окопи и артилерийски позиции, гнезда за картечници и куполни оръдия, специални укрития за бойците и бойните припаси, три реда телени мрежи и какво ли още не. Доказани специалисти в превземането на непревземаеми крепости, българските войници доволно потриват ръце за възможността да отмъстят за подлото румънско нападение от Междусъюзническата война. Генерал Пантелей Киселов дава заповед за атака на Тутракан в ранната утрин на 5 септември. Съпротивата е ожесточена, но още същия ден главната укрепена позиция пада. На следващия ден битката продължава и следобеда на 6 септември румънският гарнизон се предава. Пленени са близо 30 000 войници и офицери, както и цялото въоръжение на противника.
10. Българската военна авиация - 1912г. Без съмнение едно от най-значителните постижения на българската армия през изминалия 20 век е участието на българската бойна авиация в Балканската война. На 15 октомври 1912 година пилотът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев получават заповед да разузнаят турската армия в Одринската крепост. С полета на 16 октомври 1912 година, започва действието на българската авиация в Балканската война . Пилотите са снабдени и с бомби, които са поставени в кошове отстрани на самолета. Полетът продължава час и двайсет минути на около 500 метра височина, като стигайки до военния обект - гара Караагач, бомбите са пуснати. С четири пробойни в корпуса самолетът не само успява да се приземи успешно, но и разкрива разположението на турските резерви при село Кадъкьой. Според мнозина именно това е първото в света използване на самолета като бомбардировач, което представлява преломен момент в цялата история на военното дело.
11. "Дръзки" срещу "Хамидие" - 1912г. Сблъсъкът между мъничкия български миноносец „Дръзки" и огромния турски крайцер „Хамидие" през ноември 1912 година буквално пренася библейската история за Давид и Голиат в началото на 20 век. По време на Балканската война твърде скромният български флот трябва да попречи на внушителния турски черноморски флот, който подсигурявал левия фланг на османските войски в Тракия. На 7 ноември се получава сведение, че два кораба с военни доставки за империята се отправят на юг. Миноносците „Летящи", „Смели", „Строги" и „Дръзки" получават заповед да ги пресрещнат и съвсем скоро се натъкват на охраняващия ги бронепалубен крайцер „Хамидие". Пръв атакува флагманът „Летящи“ а след него и „Смели" и „Строги" но пропускат целите си и остава единствено миноносецът „Дръзки". Въпреки риска и сипещия се огън, "Дръзки" се приближава на 60 метра до плаващата крепост и от упор изпраща торпедото си в носовата част на крайцера. Освен безспорен подвиг тази неочаквана победа на българския флот е преди всичко сериозен морален удар върху далеч по-силния противник което дава своето отражение върху цялостния ход на войната.
12. Завоят на р. Черна - 1916г. Случилото се при завоя на Черна може да прилича на приказка, но е факт. А може би и двете заедно. Едва успяла да заеме позиции на височините край река Черна, 8-ма пехотна Тунджанска дивизия е принудена да спасява фронта срещу френските и сръбските части. В продължение на 5 дни върху българските окопи се изсипват по 50 хиляди снаряда дневно. На шестия ден вражеските сили настъпват, убедени, че противникът е унищожен. След подлъгващо затишие българските пехотинци яростно контраатакуват, буквално смазвайки неприятелските редици. На практика Колониалната дивизия губи 2/3 от състава си, а река Черна получава прозвището „Кървавата". При петата атака - на 27 ноември, всички български офицери са убити или ранени. Войниците започват постепенно да се изтеглят. На един от хълмовете остават 6-ма български бойци, които съвсем сами спират врага още цели четири дни.
13. Стражин, Страцин и Драва - 1944-1945г. Опасенията, че не участвалите досега в във Втората световна война ще бъдат лесно унищожени от воюващите вече пет години немци, се оказват напълно неоснователни. През октомври 1944 година българската армия започва провеждането на Страцинско-Кумановската операция, която има за цел да пресече пътя за отстъпление на група армии „Е" на Третия райх от Гърция. При ожесточените битки при Страцинската позиция и хребета Стражин българските войници отново показват невероятна смелост, като особено се отличава Парашутната дружина, която още с първата атака на считания за непревземаем връх Стражин успява да го превземе. На следващата 1945 година българското оръжие се отличава и в така наречената Дравска отбранителна операция, която трябва да спре последното масирано германско настъпление, което цели да отвлече съветските сили от Берлин. Съвместно със съветските и югославски войски българите успяват да спрат настъплението и допринасят значително за престижа на българската армия.
14. Лозенградската операция – 1912 г. „ Дейли Телеграф“ : „ Превземането на Лозенград е един от най-големите триумфи, каквито въобще военната история познава!” Балканската война започва на 5 октомври 1912 година. Нещастната турска Източна армия, развърната около Лозенград, е първата, която ще понесе гнева и ентусиазма на българския войник. Първо 29-ти пехотен ямболски и 32-ри пехотен старозагорски полк отхвърлят 11-та низамска дивизия в посока Одрин. После пък 1-ва пехотна софийска дивизия и 4-та преславска дивизия хвърлят в паника противника край Селиолу и Гечкенли. Османските части в село Петра още не могат да осъзнаят какво точно се случва, когато около тях се понася страшният вик „На нож!" и повечето турски войници започват панически да отстъпват към Лозенград. Ген.-лейтенант Радко Димитриев веднага дава заповед за атака на Лозенград - ключ на пътя към Цариград. Прехвалената крепост пада точно 6 дена след началото на войната.
15. Люлебургаз - Бунархисар - 1912г. "Турските войски се оттеглят в най-голям безпорядък. Корпуси без офицери, офицери без войници - всичко е смутено и в пълен безпорядък, в една ужасна бъркотия..." След Лозенград задачата на унизените турски войски е да спрат на всяка цена настъплението на българите при линията Люлебургаз - Бунархисар. Въпреки че са по-многобройни, на турците никак не им се получават нещата, когато 1-ва и 3-та български армии връхлитат от всички страни. Как да се с сражаваш срещу войник, който няма страх от смъртта, срещу войска, в която генералите дават пример като първи се хвърлят в атаката! Победата е блестяща и съкрушителна. За кампанията в Тракия ще се четат лекции отвъд Атлантика, ще се пишат книги и специални изследвания, а интересът към българския боен стил ще стигне до Япония.
16. Проверете своите знания! “ Проверете своите знания!” е тест с учебна цел, целящ да провери до каква степен са усвоени знанията, дадени от презентацията. Започни теста! Не, благодаря!
17. Проверете своите знания! Колко е броя на загиналите през Дойранската епопея: А) приблизително 800 Б) над 1000 В) под 500
29. Върни се в началото на презентацията Върни се към началото на теста Премини към края на презентацията Грешен отговор!
30. Благодаря за вниманието! Източници: Класацията "ВЕК" по БНТ Клуб на летците “Капитан Димитър Списаревски " Изготвил: Тихомир Спасов от XII б клас
