1           Николай ДойновНАУКИТЕ НА ПЪРВАТА ЧОВЕШКА          РАСАРъководство по Астрология, френология и            Хиром...
2НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
3               ДВА КЛЮЧА КЪМ ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА КНИГА    „Кой е най-красивият момент през 24-те часа на денонощието? Най-к...
4феномени на тази Школа и Култура. Само от светилището на такава Школа могат дабъдат изнесени знания от предвечната мъдрос...
5интелектуалец би могъл сполучливо да си представи, дори да почувства Звездното тялоименно като астрологична екзистенция –...
6    „Физическият, духовният и Божественият свят съществуватедновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме о...
7като последствие, животът е кармичен низ от раждания и прераждания. И тук твърдедалечна е аналогията с приписваната на вт...
8дясното ухо и гледаше спокойно към светлината от прозореца. На масата до неголежеше току-що завършен хороскоп на болно мл...
9се изнасят учудващи данни за дейността на тази раса по всички континенти, имащиобщи елементи и показващи техния единен пр...
10това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка епреди всичко начинът, по който жителите...
11направление, всеки един обем, наклон или издатина имат особено, точно определенозначение. Всички пирамиди са необикновен...
12мир. В разкопките, които са направени в грамадната Ашурбанипалова библиотека,съставена от глинени плочки и открита в гра...
13  на които поглеждаме някак извисоко с едно малко принизено чувство. Но те  показват умения, знания и чудеса, които мног...
14елиптично петно, което е най-светло около централната си част) и 80 процента иматспирални форми, каквато е и нашата Гала...
15направена аутопсия на мозък на психично болен човек, а също такава аутопсия намозъка и на нормален човек. При първия слу...
16семейство да протичат през мозъка му.     Едно сравнение може много добре да ни помогне, за да разберем понятието„Двойни...
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Astrologia
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

Astrologia

4,124 views
4,048 views

Published on

Published in: Education
0 Comments
1 Like
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total views
4,124
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
6
Actions
Shares
0
Downloads
55
Comments
0
Likes
1
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Astrologia

  1. 1. 1 Николай ДойновНАУКИТЕ НА ПЪРВАТА ЧОВЕШКА РАСАРъководство по Астрология, френология и Хиромантия Варна; 1993
  2. 2. 2НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
  3. 3. 3 ДВА КЛЮЧА КЪМ ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА КНИГА „Кой е най-красивият момент през 24-те часа на денонощието? Най-красивият момент е нагряването и залязването на слънцето. Втори красивмомент е изгряването и залязването на Венера. Трети красив момент еизгряването и залязването на Сириус. Това са трите най-важни момента вживота на човека. Слънцето представлява божественият живот, койтопостоянно изгрява в човешката душа. Венера представлява божественаталюбов, която търси път да проникне в човешкото сърце. Сириуссимволизира божията мъдрост..." Учителя Беинса Дуно Той има профил на древен жрец, ироничен и всестранен ум на енциклопедист отепохата на Ренесанса, непрекъснат вътрешен мир на адепт на възвишено Учение,смирение и предразполагаща външна простота на аскет... Такава е моята представа заНиколай Дойнов, а вярвам и на мнозина, които са беседвали с него за тайните наЗвездния мир. Споделям я с непредубедения читател, все още необсебен от гордататрадиционност на европейските и източни „тайни науки", не само за да го убедя, че товае първото всестранно изследване от български автор върху проблемите на астрологията,френологията и хиромантията (това е повече от очевидно), не само за да подчертаяуникалността на подобен единен и систематичен подход към тези науки (товапредоставяме на методологията), но за да провокирам у него онази първична читателскастихия, определяна като подтик към необикновеното. Всъщност стигнахме дозаглавието на настоящия предговор – за необикновената книга и за обещаните дваключа към нея. Разбира се, трудът на Николай Дойнов не е само необикновен; заобикновеното съзнание необикновеното е задължителен атрибут на астрологията и навсички останали окултни науки. Не е достатъчно да се квалифицира и като езотеричнаастрология само с единствената цел да бъде разграничена от конвенционалните техникиза правене на хороскопи, които заливат сега света и съвременните масмедии. Фундаменталното в „Науките на Първата човешка раса” – онова, което генерираидеите и методите на научното изследване в тази книга, темата на темите, е великотознание от Окултната Школа на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). От този факттрудът на Николай Дойнов придобива най- малкото две характеристики, отличаващи гокачествено от всичко, написано досега в тази област. Първата можем да наречемметодологична. Всеки, който поне малко се е занимавал с наука, било тяконвенционална или езотерична, знае какво представляват за изследователскотосъзнание идеята и методът; те са тайната ключалка и златният ключ, които се дават начовек само в особени състояния на вдъхновение. Но има идеи и идеи, има методи иметоди. Идеите и методите, които един Велик Учител преподава в своята Школа, савзети от Абсолютната Реалност, от Живата Природа и тяхната жива същина няма нищообщо с кухата формалност на множеството стари идеи, които рециркулират от век въввек и от съзнание в съзнание. Следователно отношението, при което изследователскотосъзнание приема идеи и методи от Реалността, дефинира понятието „окултен ученик” ивъобще – гносеологичната природа на отношението Учител - ученик. Тъкмо тук неусетно преминаваме към втората характеристика на Николай -Дойновия труд, която можем да наречем културологична. Тази книга трябва да серазглежда като школска разработка на знания от конкретна Окултна Школа. Доколкотоедна Школа възниква, за да върне на човешкото съзнание неподправената чистота наидейния свят, и доколкото една Школа по правило става ядро на Нова Култура,научното съзнание на автора, както и неговият труд трябва да се разглеждат като
  4. 4. 4феномени на тази Школа и Култура. Само от светилището на такава Школа могат дабъдат изнесени знания от предвечната мъдрост на Първата човешка раса и от учениятана Велики посветени, неизвестни на официалната историография, като Саабей и други.В това, в крайна сметка, се състои и необикновеността на тази книга – бъдепрометеевска жар от един невидим, първичен и неугасващ огън... Школата на Учителя Беинса Дуно функционира в триизмерното пространство наБългария от 1922 до 1944 година. Като всяка Велика Школа тя продължава да е околонас ,до скончанието на века*, а нейните Божествени идеи и методи са достъпни за всякопробудено съзнание. „ В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна, чрезкоито се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието есвързано с двойника, т.нар. второ тяло на човека, или посредник на силитена природата. Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите,енергиите на природата. Физическото тяло на човека жнвее благодарение насилите на своя двойник. Следователно, ако отношенията между двойника ифизическото тяло са правилни,хармонични, човек всякога ще бъде здрав...” Учителя Беинса Дуно КЛЮЧ ПЪРВИ. АСТРОЛОГИЧНАТА ЕКЗИСТЕНЦИЯ. Струва ми се, че ще епотребен на рационалния читател, по-скоро на скептичния му интелект, повече или по-малко склонен към отвлечени съждения, при срещата му с основното понятие на тазикнига - Звездно тяло, или Двойник на човека. Ключовата позиция на понятието Частнотяло е почти методологична, защото чрез него се обосновават макро- имикрокосмичните аналогии в астрологията, мозъчните структури и формите на черепавъв френологията, различните детайли на лицеизраза във физиогномията и най-после –формите и линиите на ръцете в хиромантията. С други думи, според Николай Дойновконкретната личност притежава определени психични качества и житейски условия затяхната реализация, притежава определени физически форми на главата и ръцете си,детерминирани от уникалната структура на нейното Звездно тяло. Читателят трябваокончателно да се раздели с конвенционалните представи за хороскопа като абстрактнакарта за смътни предсказания и да приеме идеята за своя Звезден двойник, койтонеизменно присъства с него навсякъде – от минутата на раждането до минутата насмъртта. Запознатите с популярната окултна литература могат да свържат Двойника сописваните четири етерни тела или с астралното тяло. Но в стила на чистияинтелектуален рационализъм можем да твърдим, че радикалната тема (рождениятхороскоп) в труда на Николай Дойнов се родее по-скоро с Аристотеловия термин„ентелехия”, който е активното начало у човека с телеологична природа, синтез навъзможност и действителност, който носи целта в самия себе си. В този смисълрадикалната тема изисква да бъде схващана не като обективна проекция наположението на небесните тела в часа на раждането, а като неразчленено единство насубекта като потенция, и на обекта като необходимост. Така астрологичното мислене понеобходимост е модално, следователно - непригодно за всички нива на общественотосъзнание, което в повечето случаи изисква от астрологията всякакви другифеноменални предсказания и чудеса, но не и модални съждения. След като споменахмевече за астрологичното мислене, много по-лесно можем да се прехвърлим отдревността на астрологичната ентелехия към Сартъровата „открита възможност” иликъм „отворената същност” на Хайдегер, различни както от същността, така и отдетерминизма, а още по-малко от фатализма, за да стигнем до скандалното нагледпонятие за АСТРОЛОГИЧНА ЕКЗИСТЕНЦИЯ. Може би защото екзистенционалнотобитие е колкото модерно, толкова и традиционно за съвременната европейска култура,следователно най-понятно като саморефлексия. Затова ми се струва, че съвременният
  5. 5. 5интелектуалец би могъл сполучливо да си представи, дори да почувства Звездното тялоименно като астрологична екзистенция – най-близка до първичната екзистенция начовека, която в различните времена и култури, повече или по-малко съзнателно, се епроявявала като гносеологичен опит за самопознание. Главният атрибут наастрологичната екзистенция е нейната принципиалност, т.е. свойството ù да се движисвободно, фиксирайки чисти абстракции и енергетични сфери (нива), достатъчнобезразлични към богатството на собствената феноменология. Всички явления сапроникнати от принципа. Астрологичният принцип се представя като абсолютна мощ иабсолютна проницателност спрямо цялото свое феноменално съдържание.Астрологичната екзистенция обитава всяка от тези сфери принципиално, нейният животтам и нейната воля са също така принципиални и е погрешно да се очакват от неяконкретни пространствено-временни пророчества. Всяка планета в радикалната тематрябва да се схваща като монада, т.е. като субстанциална структурна единица в животана астрологичната екзистенция. Следователно в своята саморефлексия астрологичнатаекзистенция е една постоянна (в пространството и времето), а оттам иизвънпространствена и извънвременна семантика. Собственото ù битие за неяпредставлява низ от знаци, които трябва да бъдат върнати на своите монади.Тълкуването на радикалната тема се превръща в структуралистичен анализ на еднапринципиална система, в която астрологичната екзистенция преживява всеки знак, за дапознае кой го изпраща и какви са неговите висши цели. Астрологичната семантика едори и малко мистична, защото чрез този познавателен опит тя постоянно се убеждава вприсъствието на един знаков медиум, посредник между принципа и знака. Така, кактопри евангелския Симон, за да се преименува в Петър, трябваше да дойде Христос, такаи на знака, за да стане камък, основа, субстанция, е необходимо някакво чистоотношение, което мъдреците наричат Любов. По-нататък, при онтологичното разглеждане на астрологичната екзистенция, нее трудно да се допусне, че такива класически и модерни философско-научнипохвати, като онтологията, модалността, екзистенциализма, структурализма,семиотиката и много други, са органично присъщи на нейното битие и следователноса се обособили от нея като своеобразно нейно външно инобитие. Ако продължим в този ред на мисли, може да се окаже, че цялата европейскакултура е една зле тълкувана астрологична екзистенция и че обещаният наинтелектуалния читател ключ е лукав опит за принципиално отрицание на всичкигорепосочени науки. Но думата ни беше за Звездното тяло и за това, може лиабстрактното мислене да преодолее нерационалната негова природа... Инак в „Науките на Първата човешка раса" Николай Дойнов е изложилзавършената архитектоника на изначалното Звездно тяло на човека – такова, каквото томоже би е било непосредствено след великия акт на Творението. В неговото Слънчевосемейство присъстват дванадесет планети; освен десетте, познати на съвременнатаастрономия, читателят ще намери блестящо научнообосновано описание на планетитеВулкан, Хано и концепцията за разрушената планета Фаетон. За първи път в световнаталитература се прави удивителна по своята мащабност „астрологизация" насъвременните астрономични познания и параметри на небесната механика. Качестватана планетната материя и атмосфера, формите и размерите на орбитите, оста и скоросттана въртене – всичко е буквално одухотворено, оживявайки в своя психичен еквивалент.Не по-малко интригуващо е подробното описание на центровете и областите натранссатурновите планети (Уран, Нептун, Плутон и Хано) върху черепа и дланите наръцете, което се прави също за първи път в световната литература.
  6. 6. 6 „Физическият, духовният и Божественият свят съществуватедновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделилиедин от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да гисъединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг.физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният епосредник между двата свята. Който разбира това, той няма да се сили дастане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стремикъм духовност, човек може да бъде духовен." Учителя Беинса Дуно КЛЮЧ ВТОРИ. ХАРМОНИЯТА НА СФЕРИ. Този ключ е предназначен засърцето на читателя, настроен преди всичко емоционално, поетично, дори мистично,затова и езикът в тази част на предговора ни ще бъде почти метафоричен. Можем дазапочнем от раздела за домификацията в труда на Николай Дойнов, който непременноще привлече вниманието на повече или по-малко подготвения читател с оригиналнитеси аналогии от кристалологията. Дванадесетте дома, които по традиция се приемахадосега съвсем априорно и се тълкуваха предимно прагматично, се представят от авторакато проекции на додекаедричната кристална структура на планетата Земя. Като че линевидимите духовни течения на дванадесетте планетни монади внезапно са се сгъстилии видимо са се втвърдили в гигантски кристал, по ръбовете на който все още дишаритъмът на тяхното съприкосновение. Звездното тяло на всяка новородена личност едъщерен кристал върху тялото на Земята, узрял върху една или друга точка от нейнатаповърхност, а по активните центрове на ръбовете му започват да се генерират психичнидвижения и триизмерни събития. Великите Учители на човечеството твърдят, че причинният свят е принципиален,духовният – есенциален, а физическият – феноменален, поради което търсенето напринципиалната природа на домовете в астрологията е задължително. По-горе съвсембегло нахвърлихме мисловния, отвлечен и спекулативен живот на принципите вастрологичната екзистенция, но тук, призовавайки въображението, искаме да сипредставим как принципите мелодично плуват из причинния свят, докосват се сферичнои от необозримата многоизмерност на взаимния им допир изкристализирва статичнататриизмерност на физическия феномен. Буквално като хармония на сфери, читателю!Уверен съм, че тази хармония е долавял Николай Дойнов, описвайки кристалоиднатадомификация в своята Нова астрология. Самото хармонично докосване е принцип –първи и изначален, всеобщ за всички останали – ПРИНЦИПЪТ НА ПОЛЯРНОСТТА.Самото докосване е вече полярност – активност и пасивност, положително иотрицателно, северно и южно. Така че всеки дом в астрологията, заедно спротивоположния и симетричен нему, изграждат шест полярни кристални структури, откоито домовете под хоризонта са с позитивен, а тези над хоризонта – с негативен заряд. ПРИНЦИПЪТ НА РАЗУМНОСТТА изгражда първата полярна структура,съставена от първи и седми дом. Всичко е ум и разум; всичко съществуващо е разумно ивсичко разумно е съществуващо. Очебийна е разликата с конвенционалната астрология,която разглежда първи дом като област, детерминираща егото, темперамента и външниявид на личността, а седмия дом – като сфера на брака, съдружията и съюзите й. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНИТЕ И СЛЕДСТВИЯТА изгражда втората полярнаструктура на втори и осми дом. Всичко в света си има разумна причина и всичко отеква
  7. 7. 7като последствие, животът е кармичен низ от раждания и прераждания. И тук твърдедалечна е аналогията с приписваната на втори дом сфера на финансите, а на осми дом –сфера на наследствата и смъртта. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИИТЕ, според който всичко е трептение, всичко ейерархия и скала от трептения, изгражда полярната структура на трети и девети дом,към който официалната астрология отнася образованието, близките пътувания исъответно философията, религията и далечните пътувания. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА изгражда полярната структура на четвърти и десетидом. Всичко е ритмично и периодично, всичко се представя на съзнанието като порции,като кванти, ако щете – като обособени родове и общества. Полярната структура на пети и единадесети дом изкристализирва от ПРИНЦИПАНА РОДА (на сродството), според който всички неща в природата са сродни, защото восновата им лежи единство, изоморфност. Традицията квалифицира тези домове катосфери на емоционалния (сърдечен) живот и децата, и съответно – на приятелството иидейните съобщества. Последният, седми ПРИНЦИП е НА СЪОТВЕТСТВИЕТО и тойизкристализирва в шестата полярна структура на шести и дванадесети дом.формулиран още от Херметичната школа с изречението „каквото е горе, това е идолу", той като че ли завинаги затваря неразчлененото единство между причинния ифизическия свят, защото всички неща са подобни, съответни, резонансни. Вече предупредих читателя, че ключът за хармонията на сферите ще бъде твърдеметафоричен, на места дори патетичен и твърде вероятно е да не се понрави дори и наавтора на тази книга. Но даже и да го приемете за поетична измислица, той пак ще епостигнал целта си, защото астрологията е наука за музиканти и поети. „Когато изучаваме влиянието на планетите върху Земята и човека,ние трябва да ги разглеждаме като принципи, които действат върхучовешкото съзнание... Истинският окултист поставя Бога на мястотона Слънцето, ближния си – на мястото на Луната, а себе си – на мястото паЗемята. В семейството си пък бащата ще постави на мястото на Слънцето,майката – на мястото на Луната, а себе си – на мястото па Земята..." Учителя Беинса Дуно В заключение не бих искал да заблуждавам читателя. „Науките на Първатачовешка раса" не е труд нито върху астрологичната екзистенция, нито върхухармонията на сфери, така че тези два обещани ключа едва ли ще му вършат работа.Книгата на Николай Дойнов е преди всичко, както вече отбелязахме, огънче отсветилището на Великата окултна Школа на Учителя Беинса Дуно. Още повече, чесамият той е подчертавал, че с идването си на земята Христос е загубил ключа заастрологията. Не се наемам да тълкувам какво точно се крие зад иносказателността натова твърдение, но за какви екзистенционални или хармонични ключове може да ставадума след всичко това?... Преди да започнем работа върху издаването на тази книга, посетих НиколайДойнов в апартамента на дъщеря му в София. Той дори не разбра, че бях влязъл встаята. Седеше полуизлегнат върху дивана с неизменното си слухово апаратче на
  8. 8. 8дясното ухо и гледаше спокойно към светлината от прозореца. На масата до неголежеше току-що завършен хороскоп на болно младо момиче. Тогава може бибезмълвната негова мъдрост е докоснала бедността на моето знание и се е родилаидеята за астрологичната екзистенция и хармонията на сферите... Варна, февруари 1993 година Димитър Н. Калев КНИГА ПЪРВА НАУКА ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИР (НОВА АСТРОЛОГИЯ ИЛИ СААБЕИЗЪМ) ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ „Истината е висок връх, до който се стига по стръмни и каменливи пътеки с големи усилия." Истината и всичко онова, което ни заобикаля, е една поредица от загадки. Човек ебил примамван с най-различни средства, за да ги разкрива, за което се е изисквало труд,усилия, напрежения. И затова древните мъдреци са казвали, че човек е мързеливосъщество и Природата старателно е търсила и е прилагала най-различни средства, за даго накара да работи, да намира и постига на първо време задоволяването на своитенасъщни нужди. За тази дейност са необходими труд, усилия, напрежения. В усилието за разгадаване на тези старателно забулени загадки и достигане натяхното разяснение и ползата, която може да се извлече от тях, се създават условията заразвитието на човешкия интелект с всичките негови качества и способности, които тойпритежава. А това е довело до разширяване на неговия кръгозор и е внесло по-голямасветлина в познанието на света, в който той живее; а това е улеснило все повече иповече неговия живот. Една от загадките, с която човекът се е сблъскал, е самият човек. Загадката „Ч О ВЕ К" в своите прояви е нещо много сложно. Ражда се дете, едно живо същество, коетосъс своето изплакване влиза в един нов свят. За родителите му и за самото обществооколо него то е една загадка. Какво е то, какви качества и способности носи със себе си,как ще протече животът му – това е съвсем неясно както за родителите му, така и заоколната среда Всеки би оценил какво предимство ще има преди всичко за родениячовек и за всички околни, ако се знае какво представлява и какво носи със себе си товакъсче жива плът. Тогава родителите и близките около него ще могат да му създадатусловията, насоката и средствата, за да може тази рожба да се развива, да проявявасвоите способности. А с правилната си насоченост тя ще може да бъде максималнополезна както за себе си, така и за обществото. В древността на загадката „Човек** се е отдавало голямо внимание, както и заразбирането и разясняването на онова, което той носи, за да може да му се помогне и дасе насочи в правилна насока. Тогава за изпълнението на тази задача са били създаденицели науки. Тези науки са създадени от една раса с много висока и с неподозирана посвоите възможности, знания и мъдрост цивилизация, която някои наричат „ПЪРВАРАСА". Тази раса е живяла някога не само върху континентите, които сега съществуват,но и върху такива, които са съществували и впоследствие са потънали в океаните. Засъществуването на такава раса преди потопа имаме безспорни доказателства. Тя, споредмъдреците, е дошла да организира и уреди живота на Земята. В много писания и книги
  9. 9. 9се изнасят учудващи данни за дейността на тази раса по всички континенти, имащиобщи елементи и показващи техния единен произход. Така например „Балберскитетераси" в Ливан са построени от каменни блокове с дължина 20 метра и с тегло не по-малко от 500 тона. Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, вкоито са изобразени планините, върховете и долините, покрити сега с дебели ледове иснегове, а също и очертанията на самия континент, които съвпадат с очертанията,направени с големи усилия едва в ново време. Такава карта е могла да се направи самокогато Антарктида е била свободна от сегашните си ледове и снегове. Че тази част наЗемята някога е била свободна от съществуващата сега ледена шапка и е била покрита сбогата растителност, се доказва от факта, че в последните години там са били откритипод дебелия лед въглищни пластове и вкаменени дървета. Археологът Дж. А. Масън съобщава, че са открити древни перуански украшения,направени от платина. Знае се, че платината се топи при 1730 градуса и е необходимасложна технология за обработването ù. Другаде са намерени великолепни медни маски,огърлици, накити и съдове, покрити с тънък пласт злато или сребро. Да се нанесе ръчнотози пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите около град Паракс набрега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата на които била светла, а косете имкафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живеещи там, е тъмна, а косите им сачерни и твърди. Освен това при изследване на кръвта на тези мумии се оказало, че тя етакава, каквато изобщо не се среща в народите от Южна Америка до идването наевропейците, което показва, че това са хора от друга раса, имащи друг произход. През 1955 година перуански летци случайно забелязали някакви огромнигеометрични фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали,че това са точни геометрични фигури и такива, напомнящи птици с разперени криле.Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери –прави паралелни линии е голяма точност са се простирали по на 10 - 15 километра.Освен това тези фигури можели да се видят само от голямата височина на летателенапарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където сеотбелязва, че Атлантите – жители от потъналия континент Атлантида – са ималиапарати, с които са можели да отиват на други планети, като се уточнява дори че тезиапарати са се движели с живак. Древните са употребявали и символичен език, а сживака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи начовека силна мисъл в осъществяване на практични задачи. Така че трябва да приемем,че тези апарати са се движели със силата на мисълта. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метрависочина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старитезаселници, дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Т и а х о а н к о”,: което ще рече град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколкоквадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменниблокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват споразителна точност посоките на света. Над постройките се извисява петнадесетметровапирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. Вцентъра на големия квадратен площад се издига скулптура на брадат мъж, обърнал очина изток към изгряващото Слънце. Явно е символ на уважението и вниманието нахората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се издига прочутата врата наСлънцето, изсечена от един-единствен каменен блок. Горната част на тази врата епокрита със старинни писмени знаци, които не са могли да бъдат разчетени и досега. Наоколо километър от нея се намира т.нар. „Врата на Пумата”, която представлява триголеми платформи от андезитни блокове, тежки около стотина тона и съединени смедни скоби. Има и други останки, учудващи със своята импозантност. Интересно езаключението на учените, според което народът, който е живял там и е изградил всичко
  10. 10. 10това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадка епреди всичко начинът, по който жителите на този „Град на мъртвите" са пренасяли отпланините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легендаосновател на града е бил белият брадат бог „Кон - Тики – Варикоча”, пристигнал наезерото Титикака от изток. Той и неговите придружители научили местните хора назанаяти, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, Астрология и писменост. Новеднъж, посрещнати враждебно от дивите индиански племена, те запалили планината ислед това напуснали тези земи. Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живели не само на сегашнитеконтиненти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например през лятото на1966 година подводната фотокамера на океанографския кораб „Антоний Брун", койтоимал за задача да изследва дълбоката падина „Мили Едуард" в Тихия океан, изведнъжпопаднала на нещо съвсем неочаквано. На дълбочина 1800 метра от повърхността наокеана имало някакви развалини. На снимките ясно личали колони и порти.Ръководителят на експедицията Роберт Мендес открил и други останки от постройки.Имаме безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би иконтинент, които са потънали и островите там не са нищо друго, освен остатъци от тях.По тези места именно са живели хората от тази висока цивилизация. Преди няколко години в езерото Титикака, на 200 метра от брега и на осем метрадълбочина, бяха открити също развалини на огромен храмов комплекс. Споредмнението на професор Роберт Вела намерените развалини на постройките и въобщевсички строежи тук наоколо имат една обща връзка, единен произход с Египет отепохата, когато са строени пирамидите. Тези строежи са направени пак от хората наПървата раса. Огромните пирамиди, загадъчният каменен сфинкс, застанал като настража, са привличали вниманието на сегашните хора и преди всичко на учените. Внаше време са открити 80 пирамиди. Но повечето от тях са загубили величавия си вид,защото векове наред са били неизчерпаем източник на строителни материали за хората,а и атмосферните влияния са допринесли не малко за това. Но трите големи пирамиди вГиза, със своите грамадни размери и загадките, които таят, са дали повод за сериозниизследвания и поразителни открития, даващи основания да се приеме, че наистинатехният строеж е дело на изключителни по своите качества и способност хора. Тезимонументални строежи с удивително точните математически и астрономически данни,които са вградени в тях, са служили за астрономически обсерватории и като институтикъм тях. Най голямата от тези пирамиди - Хеопсовата, е висока 147 метра. Тазивисочина според някои учени показвала милиардната част от разстоянието от Земята доСлънцето, когато Земята е най-близо до него, или, както се казва, в перихелий. ТогаваЗемята се намира на 147 милиона километра от Слънцето. Строителите на пирамидатаса имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята къмСлънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тази пирамидаоткриват в нея въплътени още много астрономически и математически познания, катодиаметъра на Земята, дължината на меридиана и много други параметри на Земята. ОщеСтрабон пише, че от най-ниската част на коридора, който има пирамидата, много добрее могло да се наблюдават звездите - нещо като своеобразен телескоп, с помощта накойто жреците са могли да наблюдават Звездния мир и през деня, особено Полярнатазвезда и най вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство. Хеопсовата пирамида е служила и за календар. Нейната сянка отбелязва съвсемточно Зимното и Лятно слънцестоене, а също Пролетното и Есенно равноденствие.Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери напирамидата имат огромно значение от гледна точка на астрономията, то вътрешнитепредставляват още по-голям интерес. Системата от коридори са съвкупност откомбинирани преходи и камери, в които всяко едно отклонение, отрязък или
  11. 11. 11направление, всеки един обем, наклон или издатина имат особено, точно определенозначение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света.И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях.Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетскатакултура, и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величавистроежи, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошли в Египет не многопреди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тазиПърва раса и друга многобройна примитивна раса, която, подстрекавана от своитеводачи, го изгонила от континента. Част от хората на Първата раса са отишли в Египет,а другите са преминали в Америка, за което, както споменахме, говорят индианскителегенди и предания. Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантидав Египет са осъществили идеята за изобразяване на суровата владетелка на Атлантида,станала причина за изгонването на хората от Първата раса. Те са изградили сфинкса,изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно серазгледа образът на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза налицето, то ясно ще разберем какво е представлявала тази последна владетелка наАтлантида – царицата К О Б А, и нейния психически облик. Първо, горната част наглавата под забрадката е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвитие наонези мозъчни центрове, които придават моралните качества в даден човек –благоговение, уважение, милосърдие, съвест. Главата е широка, разстоянието междуушите (ушните отвори) е голямо, а ушите са малко щръкнали и са по-нагоре отобщоприетото. Това показва човек, който с груби средства се налага над околните и есмел, но брутален. Широкото и не много високо чело с големи очи говорят заинициатива, лакомия в постигане по безогледен начин на власт нетърпимост къмвсичко, което може да засенчи този стремеж. Устата са големи, със стиснати устни иговорят за изпълнителност във всяка поставена задача и твърда решителност. Ето какво още е писано за знанията и възможностите на хората от тази велика расав свещената книга „Попул -Вух". Хората от тази Първа раса са имали познания завсичко, което съществува в света: „Когато гледат наоколо, те виждат изведнъж инаблюдават всичко - небесния свод и вътрешността на Земята. Те виждат нещата,скрити и в най-дълбоката тъмнина. Виждат целия свят, без дори да се помръднат отмястото си, където се намират. Велика е тяхната мъдрост." В областта на познанията за Звездния мир хората от тази раса са ималипостижения, които учудват и изненадват и най-изтъкнатите представители на тазинаука в сегашните времена. Така например времето, за което Земята се завърта околоСлънцето, според най-новите и точни измерения е равно на 365,242198 денонощия. Воставените сведения от тях, запазени от маите, продължителността на годината е равнана 365,242120 денонощия. Като сравним двете данни, ще намерим, чепродължителността на годината, измерена от хората на тази висока цивилизация, е по-къса само със 78 милионни части от денонощието. Това обаче не трябва да се приеме загрешка, защото видни астрономи от най-ново време установяват, че Земята много бавносе отдалечава от Слънцето. При отдалечаването ù напълно естествено е нейнотозавъртане около Слънцето да бъде и по-продължително, а оттам и годината да бъде по-дълга. Когато в летописите, дадени на маите, е отбелязана дължината на годината с тазималка разлика, Земята е била по-близо до Слънцето. Същото се отнася и за Луната.Установява се, че и тя бавно се отдалечава от Земята. В същите писания се давапродължителността на Лунния месец с точност 0,0004 от денонощието. Лунният месецспоред тях е бил с 4 десетохилядни от денонощието по-къс, отколкото е сега, определенс най-точни уреди и съвременна техника. Но и тук не може да се приеме, че имагрешка. Когато тези данни са дадени, Луната е била по-близо до Земята. Ето и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания за Звездния
  12. 12. 12мир. В разкопките, които са направени в грамадната Ашурбанипалова библиотека,съставена от глинени плочки и открита в град Клху, близо до Мосул, е намеренучебник за Звездния мир с голяма научна стойност. Един асирийски цар, живял шестстолетия преди нашата ера, събрал в нея не само знанията на своето време, но инаписаното в древните книги много векове преди него. В този учебник се намиратсведения за звездите, Слънцето, Луната и Планетите. Установено е било обаче, че тозиучебник е копие от някакъв друг, писан в древновавилонската епоха, много предивремето на Ашурбанипал. Ярък белег от величието на Първата раса е и учудващият строеж от грамадни изправени каменни блокове, а над тях в хоризонтално положение са поставени други; това е т.нар. Стоунхендж в Англия. Той се приема като един безупречен образец от гледище на астрономията и математиката – астрономическа обсерватория, приета като осмо чудо на света. В нея се установяват Лунните и Слънчеви затъмнения, Лятното и Зимно слънцестояние и много други астрономически данни. Големите каменни статуи на остров Пасха са също остатък от тази раса. Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество,съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките иразпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” (тайнинауки). Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят натрите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други – повисши сетива, които човек може да притежава и да развие; свят на други закони, свят, вкойто се борави с други сили за творческа изява; свят на силите, преди още те да састигнали до своя последен стадий – грубия, триизмерен материален свят; свят, който емного по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването насъвременните науки е необходим един сравнително подготвен интелект, то заизучаването на Окултните науки са необходими още и високи морални качества – добреразвити мозъчни центрове в горната част на главата и развита пинеална жлеза, коятодава на човека възможност за контакт с идейния свят. Този отвъден свят създава иоформя физическия – триизмерния, свят. Към Окултните науки спадат на първо място Астрологията, или както още са янаричали „Царската наука"; Хиромантията – науката за ръцете (формите и линиите потях), като израз на вътрешната природа на даден човек; на трето място – френологията– науката за главата и лицето, формите и големината на отделните органи и части потях, също като показатели на вътрешната същина на човека; Магията – науката заизучаването и владеенето на силите в Природата – електричество, магнетизъм,гравитация и други сили; Телепатията – наука за долавяне на мислите – мисловнитевибрации; Ясновидство – наука за трансформиране на силовите вибрации в светлина;Спиритизъм – наука за контакт със заминали хора; Наука за числата – като израз наедин висш свят на ред и порядък, нумерология. Към Окултните науки спадаразбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек ще може дапостига всичко. В 1928 година големият английски математик Пол Дирак с едно уравнение от квантовата механика доказва между другото, че мисълта е сила. За това уравнение той получи Нобелова награда. Ние трябва да приемем, че човешкият род, в своето развитие на мисълта, все още е далеч от изключителните възможности и постижения на хората от Първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но такава възможност има и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията. Това отчасти ни показват в някои случаи съвременните йоги и факири. От всички места на нашата планета в Индия имаме най-осезателни доказателства и остатъци на знанията и възможностите на тази Първа раса. Сега, в наше време, пред нас застават хора от плът и кръв, които, както отбелязахме, наричаме йоги и факири и
  13. 13. 13 на които поглеждаме някак извисоко с едно малко принизено чувство. Но те показват умения, знания и чудеса, които много далеч надхвърлят онова, което ние можем и знаем. За тях толкова много се е говорило и писало и са подлагани на какви ли не изследвания, за да не би да има в тези прояви някаква фалшификация. Действителните възможности на тези хора, в плът и кръв като нас, са неоспорими. Така например цял камион минава през човек и той остава невредим. Друг е погребан в земята и прекарва там цели 98 часа, изваждат го, отварят ковчега и той е жив, като че ли само е спал. Поднасят ни се и много подобни и най-разнообразни чудеса. Явно е, че пред нас са налице знания, мъдрост и възможности от някаква велика цивилизация, която е съществувала някога. И съвременната наука се натъква на много факти, които със знанията и силите, които познаваме (електричество, магнетизъм, гравитация, силните и слаби ядрени сили), не могат да се обяснят. През тридесетте години на нашият век бяха открити т.нар. елементарни частици,които се движат с грамадна скорост, не по-малка от 200 000 километра в секунда, иносят със себе си огромна енергия. Какво са те и откъде вземат тази скорост и сила? Акосе надникне в света на микрочастиците (микрокосмоса) – свят, за който е създаденаквантовата теория, то силите, които работят там и управляват този свят, са непонятни инеразбрани все още за нас. С този свят, с неговото разгадаване са се заели най-изтъкнатиумове на човешкия род. Един от тях, със свойствената за гениалните хора скромност,казва: "Макар че квантовата механика съществува вече половин век, и досега нито единот тези, които се занимават с нея, не я разбира, макар че много от това, което тази наукае могла да ни даде, е вложено в нашия практичен живот." Квантовата механика е трудназа разбиране в сегашния стадий на развитие на човешкия мозък. Ако се обърнем къмсвета на най-грандиозното – Мегакосмоса, света на небесните образувания, – и там щевидим странни и непонятни явления, породени и създадени от сили, неизвестни за нас.Така например да вземем пръстените на Сатурн. Неговите пръстени, както е доказано,се състоят от отделни късове. Тези пръстени, наблюдавани вече 300 години отастрономите, по необясними за тях причини не са претърпели никаква промяна. Освентова изпратената космична ракета към далечните Планети от Слънчевата система,минавайки покрай Сатурн, е изпратила снимки, от които се вижда, че освен видимите отнас пръстени има и други – с много странни форми, които не могат да се обяснят съсзаконите на познатата ни механика. Един от големите светила на сегашната наука,разглеждайки снимките, пак с присъщата за такива хора скромност е заявил: "Ниетрябва да приемем, че не познаваме всички закони на механиката, а също, че нямаметака добре развит интелект, който да ни даде възможност да ги разбираме." Странно явление се наблюдава и с една част от астероидите – късове от разрушената планета ΦАЕТОН, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер – т.нар. Т р о я н ц и. Те, заедно със Слънцето и Юпитер, образуват два равностранни триъгълника, които се движат неизменно, без да се нарушава тази конфигурация. Постоянството на една такава конфигурация също не може да се обясни с познатите закони на нашата механика. В1975 година се е провел симпозиум на астрофизиците в Мексико. Там един отсветилата на тази наука е изнесъл доклад върху т.нар. от мъдреците Черни слънца, а отсъвременните учени – Черни дупки. Той е констатирал, че на тях съществуват идействуват сили, които по своето естество са непознати за нас; изобщо, че това сасветове на сили, които са нещо съвършено различно и непонятно. Ако разгледаме и други обекти на Небесната сфера, например т.нар. галактики, тоспоред законите, които ние познаваме и разбираме, тези небесни образувания битрябвало да имат сферична форма. Установено е обаче от астрономите, че те съвсемнямат такава форма: три процента имат съвършено неправилна форма, седемнадесетпроцента имат елиптични форми (изглеждат като повече или по-малко сплеснато
  14. 14. 14елиптично петно, което е най-светло около централната си част) и 80 процента иматспирални форми, каквато е и нашата Галактика. В света около нас – Макрокосмоса – имаме странности, които показватсъществуването и на други светове, проникнали в нашия. Така например, ако вземемедин квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, то ще сеобразуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагор, която ебезспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните наквадрата и диагоналите; няма числа, с които да можем да измерим дължините им. Акоизмерим дължините на страните от квадрата с някаква мярка, то със същата мярка нямада можем да измерим дължините на диагоналите и обратното. Същото имаме и придиаметъра на дадена окръжност и нейната дължина. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарският – Янош Бояй, германският – Гаус и особено Риман дадоха на света нова геометрия – т. нар. Неевклидова геометрия, която за нас е напълно неразбрана и не се поддава на изяснение от нашия разум. Така например очевидно и разбрано е за нас, че ако имаме в една равнина права и точка, лежаща вън от правата, то през тази точка можем да прекараме само една-единствена права, успоредна на дадената. Това е според нашата позната геометрия, а според Неевклидовата през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че Необятният Миров Силов Океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви. Този Силов Океан е създал и непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество, едно непрекъснато обновление. Като пример да вземем милиардите снежинки, които падат върху нас през зимните дни: установено е, че две еднакви снежинки няма. Непрекъснато се раждат хора; има ли двама, които да са съвсем еднакви? Не, всеки човек е нещо ново, нещо по-друго, един друг свят. Колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре еказал :"Най-голямата спънка за нас, учените, е, че ние не знаем какво нещо е силата." Да се изучават творческите изяви на този Необятен Миров Силов Океан е нещополезно и обогатяващо човека в неговите знания и разумност, даващи му възможносттаза един по-голям прогрес в неговото развитие. С това той се приобщава към тозиОкеан, което създава подтика към творчество. Астрологията е също един такъв странен свят, който не се поддава на познатите низакони и разбирания, и затова, както е неправилно да отричаме споменатите световекато несъществуващи, така не можем да отречем и Астрологията. Такова отричане енай-лесното, то ни освобождава от грижите и необходимостта да търсим и разбираметези светове. А трябва системно и упорито да искаме и разбираме законите, които гиуправляват. Този труд и усилия, това търсене ще ни въведе в нови светове, ще внесеедно голямо разширение и светлина в нашето съзнание, а то от своя страна ще нитласне по-бързо по пътя на нашата еволюция. Какво приемливо научно обяснение може да се даде на Астрологията? Известно е,че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла: вещество с аморфенстроеж, където частичките се намират в пълен безпорядък, и такова с кристален строеж,където те са наредени в абсолютен порядък – кристалите. Днес са известни чуднитесвойства на кристалите да приемат и трансформират силовите течения отпространството около Земята, благодарение на което притежаваме чудните постиженияна модерната техника – радио, телевизия и всички други електронни уреди. Обясненияза тези качества на кристалите не могат засега да се дадат. Напоследък се съобщи, че е
  15. 15. 15направена аутопсия на мозък на психично болен човек, а също такава аутопсия намозъка и на нормален човек. При първия случай се е оказало, че невроните на мозъка сенамират в пълен безпорядък, а при втория – в пълен кристален порядък. Тук е налицеаналогия с минералното вещество: в първия случай – аморфно, а във втория –кристално. Този кристален строеж на невроните в мозъка при нормалния човек му едавал възможността, благодарение на далеч по-съвършеното вещество, което те имат,да може да приема силовите течения от небесните образувания, предимно от Слънцето,Луната, Планетите и донякъде от Зодиакалните съзвездия. Науката за Звездния мир се дели на два дяла: астрономия и Астрология.Астрономията е наука, която се занимава с всичко, което непосредственитенаблюдения на небесните образувания могат да ни дадат. Това е анатомията на тозисвят, която е първият етап към науката за Звездния мир. Астрологията е науката, коятоизучава силовите течения, които изхождат от всички тела по Небесната сфера.Въздействието, което тези силови течения оказват върху живота, е физиологията наНебесните образувания. Думата Астрология е сложна и е съставена от думичките„Астра" и „Логос". Астра значи звезда, а логос – говор, което общо ще рече – говор назвездите. Има ли наистина силови течения, които да изтичат от елементите, предметите, асъщо и от Небесните образувания? Големият арабски философ Ибин-Рош, живял към12-13 век, е казвал, че всичко пред нас е съставено от покой и движение, катодвижението, затворено в покоя, непрестанно изтича от него. Тази мъдрост и сега сеприема от учените, като това изтичане те наричат РАДИОАКТИВНОСТ. От всичкиелементи и тела има изтичане на сили, които ни оказват влияние и създават връзкимежду себе си и нас. Затова обстановката, при която живеем, ни е най-приятна. А що сеотнася до Небесните тела, то радиоастрономията ни поднася съвършено убедителнидоказателства, че от тях (и то в голяма степен) има изтичане на сили. В Природатанищо не е без цел и смисъл, следователно и тези изтичания на сили от Небеснитеобразувания имат своя смисъл и цел. Къде се намира връзката между силовите течения на Слънцето, членовете нанеговото семейство и човека? Древните са приемали, че човек е една идея на Бога, катопод Бог те са разбирали Необятния Миров Силов Океан, в който всичко е потопено.Първото негово проявление е движението. В подкрепа на това имаме т.нар. Брауноводвижение. Следва вечното и непрекъснато творчество. За да реализира Бог тази свояидея, Той е създал нашата Слънчева система, тъй както всяка слънчева система има зазадача да реализира по една Негова идея. Затова силите, които създадоха Слънчеватасистема, казват древните, създадоха и човека, а на Земята човек е само частичка отвеликата идея „Човек". Човек на Земята не е само триизмерно физическо тяло В него е включен другобраз, недосегаем за нашите пет сетива. Този образ е същественото, което носи исъздава нашето тяло, качествата, способностите и условията, при които човек ще бъдепоставен през настоящия свой живот. Можем да го наречем „Двойник на човека" или„Звездно тяло", както древните звездобройци са го наричали. Трябва да се уточни, че тое поле на силите, които изтичат от Слънцето и неговото семейство. Оттам е и връзкатамежду човека и Слънчевата система. Всяка една Планета, Слънцето и Луната съссвоите силови течения чрез Двойника създават в главния ни мозък групи от мозъчниклетки, наречени мозъчни центрове, които са способни да приемат и реагират натехните силови течения. Така според учените, занимаващи се усърдно с мозъчнитецентрове, като д-р Гал, д-р Спуцхайм, Р.Н.Φацлър и много други, в човешкия мозъкима около 50 мозъчни центрове, носители на неговите способности. Тези центрове,според развитието си, се намират в по-добра или по-слаба форма, или са още в зародиш,според това, доколко човек е дал възможност на силовите течения от Слънчевото
  16. 16. 16семейство да протичат през мозъка му. Едно сравнение може много добре да ни помогне, за да разберем понятието„Двойник – Звездно тяло". Ако вземем кристал и нарушим неговата форма, катоотчупим върховете и ръбовете, то, поставен обратно в средата, от която се е образувал, ив условията, при които е изкристализирал, той ще възстанови тези върхове и ръбоветака, както са били, изобщо ще възстанови своята първична форма. От тук трябва да сенаправи заключението, че зад видимата форма на кристала съществува нещо друго,неосезаемо за нашите пет сетива, което създава и поддържа неговата форма. Това нещосъществува и при растенията; и при тях има подобен двойник. С чувствителниизмервателни уреди учените са правили опити с растения и са установили присъствиетона тази неосезаема тяхна същина. Те реагират както на грубо, така и на благородноотношение към тях. Установява се бурна и неприятна реакция не само на самоторастение, но и на тези, намиращи се в съседство на опита. Същото се наблюдава и приживотните. В моя роден провинциален град имаше човек, който избивашебезстопанствените скитащи кучета от града, за да им дере кожите и да ги продава.Страшно и бурно реагираше всяко куче, където и да го видеше или срещнеше из града –било то на улицата, в къщите или в кръчмите. Такъв именно Двойник, извън физическото тяло, притежава и човек, разбира се, вмного по-организирана и облагородена форма. Това нагледно се демонстрира при сън,упойка (наркоза) или припадък. Явно при тези състояния от човек излиза „нещо", коетое командвало главния мозък, и само една връзка остава, която да управлява гръбначниямозък и да ръководи вътрешните функции, независещи от съзнателната мозъчнадейност. Това „нещо" по-късно се връща и човек възстановява съзнателната си дейност.А когато връзката и с гръбначния стълб се прекъсне, Двойникът повече не се връща итогава настъпва смърт. В продължение на много хилядолетия Двойникът на всекичовек се организира и облагородява, а с това се организира и облагородява всичко,което той създава. Данни за ярко изразени представители на Първата раса намираме при четириматаВелики Учители на човешкия род, живял и преди потопа: Прометей, Азман Бера, АияБен Якзан и Саабей Бен Аадес. Те са просвещавали народите в науки и изкуства, чрезкоито са ги улеснявали в живота и са им донасяли прогрес в техния еволюционен път. Първият от тях – Прометей, е дал на човешкия род за първи път огъня. По какъвначин е бил произведен първият огън, е неизвестно. Твърдението на някои, че първиятогън е бил получен чрез триене на две сухи дървета, е неприемливо; много силни хораса се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали; от продължително иенергично триене сухите дървета са запушвали, но не са се запалвали. Прометей енаучил хората да познават рудите – тези, които са съдържали мед, цинк, калай и начина,по който да се извлича металът. Той е дал също така и методите за тяхното обработванеи получаване на нужните сечива и пособия. Учил ги е и на ред други занаяти.Преданието разказва, че Прометей е научил Девкалеон как да си построи плавателенсъд, за да се спаси от потопа. Живял е някъде в Кавказките планини. Вторият от Великите Учители е бил Азман Бера. Той е живял и е поучавалнародите, населяващи сегашна Индия. Индийският народ и до днес умее да пазитайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той е напътствал своитеученици в изучаване и използване на силите на Природата и за възможностите начовека да ползва сила от Необятния Миров Силов Океан. И до днес сред индийците имахора, притежаващи учудващото умение да правят чудеса. Без да се гордеят със своитезнания, те ни показват нещичко от един свят, съвсем непонятен за нас. Този ВеликУчител е обръщал внимание на своите ученици и върху свойствата на кристалите.Носенето на кристали, особено на скъпоценните камъни диамант, сапфир, смарагд,топаз, рубин, оникс и др., е особено полезно за човека. Ето защо хората са се стремили и

×